Някой ден ще бъде създадена протеза за мислене. Нещо което мисли вместо нас. Нещо подобно на изкуствено чене. И тогава ще мога да се откажа от писането на евтина комедия и с чиста съвест да се посветя на онанизма.
С течение на времето аз се научих да си поставям по-постижими цели. Мечтите ми станаха далеч по-реалистични. Не знам дали не сте били и вие като мен, но като малък мечтаех да се возя отзад на боклуджийската кола. Виждаше ми се страхотен екшън. Да, и после мойта въжделена кола стана лайнарката - дето с маркуч чисти септичните ями. Там отзад имаше една стeпенка и на нея се возеше накой горд чичо... Но тогава бях 5-6 годишен. После мечтаех да съм футболист, артист, да бъда известен и да спя с топ модели. А сега просто мечтая да намеря на улицата 20 лв. И това наистина е реалистична мечта.
Но ми се струва, съвсем вероятно скоро и детската ми мечта с лайнарката да се реализира.
На дадения етап от живота си аз не се срещам с никой и също така не правя секс. Е много ясно, имах си хас да може да се прави секс самостоятелно... Е, значи правя. Разкажи защо, Кузмо? Добре де, ще ви кажа. Преди известно време, година или две, аз взех решение. Реших да се променя. Така ли, и как? Ето как. Почти през целия си живот, при всички срещи и сексуални взаимоотношения с жени Аз съм правил първата крачка. Всичко се е случвало защото по някакъв начин съм се предлагал. И в крайна сметка човек се замисля колко прозрачно и жалко изглежда това от страни. Писна ми да се излагам! Като в някакъв шибан дългогодишен кастинг, където всички те наблюдават и търсят дефекти. Ходил съм по доста кастинги, някой от тях съм печелил, но ето какво ще ви кажа: ТОВА Е АДСКИ УНИЗИТЕЛНО!
Винаги изглеждаш като пълно говно. Стараеш се да запомниш репликите и да ги отработиш добре, а те направо те въртят като канибалите на шиш: „Направи го така. А сега с повече енергия”, без дори да знеш какво точно искат. „Това беше. Благодарим ви много.” И почва чакането дали ще ти се обадят. И много често всичко това е формално, защото те отдавна са се спряли на човека за ролата, но трябва да разтегнат кастинга за да си оправдаят хонорара пред поръчителя.
Разбирате ли, няма как да не изглеждаш глупаво, като се опитваш да се харесаш. Кандидатстваш за някаква епизодична роля на глупак в реклама или нещо там; не ти се обаждат и после виждаш по телевизията човека който са избрали и си казваш: "Какво, този идиот са го предпочели пред мен! Че той е с несъразмерно ухо. Ужас!" Това е ужасно чувство и ти се налага да минеш през него. Защото знаеш: НАТФИЗ, това е сертификат за умствена несъстоятелност. Там нормални няма. Нито на влизане, нито на излизане.
И разбирате ли, в един момент психологически... има един момент на психологически обрат в който се замисляш: "Е щом аз постоянно се предлагам, значи не съм достоен да ми предлагат на мен? Може би трябва да обърна посоката?" И за това аз реших да не правя нищо, докато мен не ме изберат и първи ми предложат. Кардинален обрат! Идеята ми беше, че трябва да си знаеш цената. Да тичаш след успеха като ония кучета дето гоният колите и лаят по гумите не е добре. И като следствие от това, вече година не се срещам с никой, не правя секс и не снимам. Мислех, че ще е положителна промяна, а се оказа продължителен застой. Но както знаете либидото винаги се трансформира в някаква посока, така че ще продължавам да пиша кретенските си публикации и това е добрата новина.
К'во да ви кажа, толкова дълго чаках успеха, че вече се научих да се справям и без него. Преди много исках да се появя в някое ток-шоу по телевизията - уви. Стотици хора се появяват всяка вечер в какви ли не предавания, но не и аз. Но знаете ли къде е иронията: веднага след като намеря мъртво тяло на боклука или някаква подобна гадост ще съм при Милен Цветков и в новините в 19!
Може би вие гледате телевизия, или не, аз не. Ще ви разкажа как приключи кариерата ми на актьор. Значи, обадиха ми се да ме ангажират за в епизодична роля в един сериал. Пратиха ми сценария, и аз имах достатъчно време да се подготвя. Обаче нещо се разсеях и не си научих текста. И почваме снимките, а аз нищо не знам, провал! Ще кажете, ами как стана, как я заснехте тая сцена, Кузмо? Ето как: след като съсипах 8 дубъла и на режисьора му пламна косата, ми хрумна страхотна идея: написах си репликите на листче от бележник и го залепих с тиксо на челото на звездата срещу мен. Но тъй като мястото беше ограничено ги съкратихме само до основното: "Стой, Полиция, предай се! Това е подигравка със закона..." Сега като следите диалога и ме виждате в кадър, да знаете, че ги чета от главата на Кадурин. И се получи! Режисьора беше толкова щастлив, че лично ме изпрати до вратата. Казаха ми: "Благодарим ви, благодарим ви много, имате уникален метод на работа, ако някой път пак имаме нужда да си лепим хартии по главите, непременно ще ви се обадим."
Та, май споменах вече, дълго време опитвах да стана известен и очевидно не успяхвах. Никой не пишеше в жълтата преса за мен, никой не ме е спирал да ми иска автограф, да ми предложи да ми духа или да се снимаме. Дори в криминалната хроника не ме споменават. Макар че имаше защо. Само веднъж като си вървях по улицата чух как някой каза зад гърба ми: "Ей, виж кой минава - Радо Шишарката!"
И стигаме до мейн ивента, главната история. Тази снимка горе е правена в личния кабинет на Цветан Василев в Корпоративна банка. Преди година-две участвах в една тяхна телевизионна реклама. Мисля, че беше последната излъчвана по телевизията. Двама души, клиент и банкер се гледат напрегнато през масата, като на дуел в дивия запад, и накрая подписват документите.
Маникюр, фирмен костюм по поръчка, тежкарска работа. Часовника на ръката ми струваше към 15 хиляди евро. Бяха го взели под наем с охрана, защото имаше близки планове, как подписвам. И те го пипат само с ръкавици, бършат го с кадифени парцалчета, и като са готови с осветлението ми го слагат на китката. "Камера - работи... начало, ии... стоп!" Но оператора, един претенциозен сноб с шалче, все не е доволен от детайлите и работата взе да се проточва. И на мен по едно време ми писна и знаете ли какво, помислих си: "Мамка му, какво да направя с този часовник?" И се сетих. Казах им: "Бихте ли ме извинили, налага се. Отивам до тоалета". Охраната идва с мен, застава пред вратата. Влязох вътре и... енергично разклатих пениса си с ръката с часовника.
Това беше последнатта реклама на КТБ по телевизията. Година след нея крахът започна.
P.S. Изглежда сам съм си виновен, защото още си чакам парите от участията. Които, разбира се, се оказаха на сметка там. И сега седя и се чудя: "Дали моят акт на онанизъм не допринесе за банковата криза? Ами то аз брутално оскверних институцията!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар