КРЪВ В УРИНАТА
разказ от
Kuzmo Karajan
В три следобед се събудих близо до кревата си, обладан от неистов зъбобол. Гадеше ми се, червата ме напъваха назаде и навън. Грабнах бутилката и препъвайки се хукнах към клозета. Гъзът ми беше пълен чак до ръба с горещи, нетърпеливи лайна. Докато празнех червото ударих една глътка направо от шишето, но моментално я изхвърлих заедно с всичко в стомаха си. Отпих пак със затворени очи, на екс, и този път се получи. Олекна ми, но не кой знае колко. „Мамка му“! - злото както винаги не идваше само: свършила ми беше тоалетната хартия. Дръпнах още една глътка, бръкнах в кошчето, сграбчих стиска „second hand” и криво ляво се забърсах. Рециклирах я.
После минах в хола и пих още малко. Този път си сипах в чаша. Някой от трите ми предни зъба явно беше решил да ме довърши. Отсъдих, че е един от горните два. Изчаках алкохола да ме хване както трябва и хласнах левия навътре с отворена длан – хлътнаха и двата. Е, какво да се прави, все някога щеше да се случи.
И така, аз бях на 44, а приятелката ми на 20. Скапан бях от скандали, пиене и експериментален секс; едвам издържах, но нямах желание и сили да се противопоставям. Нямах приятели, контакти, нямах късмет, нямах бъдеще и дори ежедневни дреболии като тоалетна хартия. Все нещо постоянно ме предаваше. Вятърът в живота ме помиташе, издухваше ме от сцената и свеща ми вече тлееше и в двата края. Май цялата ми същност се крепеше на един зъб – последния преден. Това беше равносметката: всъщност само фигурирах. Добре поне, че вече нямах анална дивертикулоза.Не, че е за хвалба, ама и това поне е нещо.
„Желанието – ето кое ти липсва, пич. Амбицията, намерението да постигаш“- рекох си на глас и плюнах малко кръв на пода. Така де, истина е, все ми беше тая.
Телефонът звънна... седем, осем, девет пъти.
Да, моля – откликнах накрая.
Здравай, аз съм – рече тя.
Аха.
Звучиш ми странно. Да не си пил?
Кой, аз ли?... Амии, почти никак. От зъба е. Извадиха ми зъб, тоест сам си го извадих. Малко фъфля.
... О!
Затулих с длан слушалката и пръднах. Не се получи добре, излезе малко пресилено, май пуснах сос.
Какво мислиш да правим довечера?
Защо ли гласът и беше толкова приветлив, направо секси?
Искам... - поех си дъх, - искам да те кача на пилона и да те въртя!
О, моля те, не почвай пак с твоите...
Вдигни си полата нагоре! – повиших и тон.
Не. Няма да го направя! Ако мислиш, че съм ти някаква...
Не я слушах; бръкнах си в джоба и го сграбчих през дупката на хастара. „Искам те веднага, кучко! Ще те спу-ка-а-ам!“ - крещях на ум и взех да блъскам. Джоба ми се сцепи.
... Говоря ти сериозно: няма да легна с теб преди годежа. Не и преди...
Почакай малко – помолих и се аз. - Схвана ми се ръката.
Ама!... Но какво става с теб, Шу? Знаеш ли ако баща ми разбере, какви са тези...?
Шуши ли? К'ъв Шуши, бе? Кой по дяволите се обажда, Уретра ти ли си?
Оне! Боже мой, не!
Ей, чакай, още не съм свършил! Аз трябва...
Копеле гадно! УМРИ!
Затвори ми с трясък. Сигурно си счупи маникюра.
Хукнах към ледарката, обаче по пътя се сетих за оня горчив роман на Соу Белоу „Не изпускай мига“ и с няколко замаха сложих край на мимолетната ни телефонна авантюра.- Хохохо! - не беше зле. Олекна ми, денят все пак започваше добре. Едно на нула за мен.
Отворих си кутия бира и влязох под душа.
„Жени, мъже, обкрачване, ебане! - викам си. - Това е, войната между половете течеше повсеместно. Понякога тя преминава през кревата. Всъщност, дори много често, което повечето от мъжете наивно считат за победа. Ха-ха, победа няма: в този свят тя е изобщо непосилна, в друг – в духовен смисъл – е излишна. Но от всичко това все пак има полза: много често съешаването без излишни чувства е чудесно“. Така е, аз съм пещерен човек и ми харесва.
Излязох от банята, застанах пред огледалото с бира в ръка и проумях, че съм идиот – бях се къпал с обувките; отстрани на задника ми се ветрееше залепнало парче от кухненска салфетка.
На вратата се почука. Реших да не отварям.
Отвори, копеле! Веднага отваряй вратата!
Кой е, моля? - Започнах да се обличам.
Думкането се усили. - Ще ти кажа аз кой е! Знам, че си вътре. Не се крий, Тасо!... Веднага отваряй скапаната врата или ще я подпаля!
Не бях Тасо обаче отворих.
Виждал съм доста пияни жени, обаче тази беше по-така – беше мулатка. Имаше прекрасна млечнокадифена кожа и огромни преливащи бензинови очи, които бяха на път да изхвръкнат.
Цикория е бременна! - оповести гръмовно тя и отдалеч замахна с крак да ме изрита в коляното.
Какво? Коя? Коя е...
Сестра ми, копеле. Бременна е, от ТЕБ! За трети път.
Мой ред беше да се пуля насреща и. Приличаше на хилядадоларова проститутка, но явно беше луда. Реших да не я дразня.
Аз не познавам сестра ти, Цикория – рекох.
Ха! Ебеш я 365 дни в годината, и после не я познаваш! Копеле, ти не си мъж. Расист, Педераско лайно!
Тая верно беше превъртяла. - Хей, мери си приказките! - озъбих и се аз. - Мъж съм, но никога не съм ебал Цикория, сестра ти! Не я знам и не ме интересува. За твое сведение имам годеница; даже и изневерих по телефона и мога да го докажа в случай, че ме предизвикаш... имам предвид – това, че съм мъж.
Това и затвори устата за около половин минута. Гледаше ме преценяващо.
Хей! - изкряка тя и плю на пода. - Лайнар, предизвиквам те!
Сигурна ли си?
Да!
О, Кей. Щом си го търсиш... - Свалих си ципа, извадих го и го разтръсках. Плюх отгоре му. Беше ми голям, твърд като дъб и пълен с дивашки мечти. - А-ха-ха-ха-ха, ела да го целунеш, кучко! - разпоредих и властно.
Маниак! - изписка тя, обаче бензиновите и очи казваха друго: „искам го“, „дай го“! Дишаше тежко. Ушите и горяха.
Взех засилка и се тръшнах отгоре и.
Само след 90 секунди, пронизително крещейки, бълвах в гърлото и горещи струй лава. Едва не я задавих.
Отстраних го от лицето и го затръсках в косата и, и тогава тя закрещя на свой ред: - Ей, ама ти имаш два ташака! Защо имаш два ташака, копеле? - Господи, колко беше луда!
Аз ли?
Да, точно ти! Сестра ми каза, че си едномъд. Някакво куче ти го било отхапало, ти си и разправил.
Станах от гърдите и, загащих се и бавно и сериозно казах: - Чуй сега, имам два ташака. Два. Имам и приятелка на която държа; не познавам и не съм ебал сестра ти Ци...
Исусе! О! О! О!... Ти не си Тасо!
Не, не съм - вече ти го казах. Тасо живее отсреща.
О, педе-ра-аас! - Тя ме заплю и скочи към вратата. Изби я с трясък, провери табелките на площадката и хукна надолу по стълбите с раззината уста. Канските и писъци отекваха в околните квартали: „Педерас! Мръсник! Изнасилвач!... Ще кажа всичко на сестра си Цикория и ще се върна копеле, така да знаеш! Ще се върнем двете със сестра ми Цикория! Ще си платиш... няма да ти се размине, Тасооо“!
Отворих прозореца в момента в който излизаше от входа. Щом се показа на улицата метнах отгоре и няколко круши и и отвърнах: Хей, върни се, върни се травеститска дъще! Върни се със сестра си Цикория, върни се с черната ви майка и със...
Телефонът звънна. Обърнах се и грабнах трескаво слушалката.
Уретра ти ли си? - гърлото ме дереше, гласът ми трепереше силно.
Да, какво става?
Уретра, сигурна ли си, че си ти?... Уфф, слава Богу, че се обади! Уретра, нали знаеш колко те обичам... Тука е някакъв ад...
Какво става с теб, човече, пак ли си пил? Слушай, взе да ми писва от теб. Ти си алкохолик.
Странно, отново се възбудих. От безмилостния и тютюнджийски тембър почти винаги получавах ерекция. - О, не! Не за Бога! Не съм близвал, нито капчица, кълна се. Падна ми зъб и... Уретра, скъпа, имам нужда от теб. Тук е направо някакъв...
Знаеш ли, вече съм сигурна, че си откачен. Аз съм в бара, ако искаш идвай или пък недей.
Уретра. Уретра?
Прекъсна.
Седнах на пода и си налях една малка чашка. Загледах я.
„Даа, нещо в този свят не е наред – заключих. - Как иначе да си обясним задължително присъстващите елементи на гавра и съдизъм, поднасяни ни ежедневно от съдбата? Всеприсъстващото омерзение в живота ни. О.Кей, обичах я, и точно поради това знаех, че нищо свясно нямаше да е получи... Само че когато истински желаеш и държиш на някого ти постоянно с все сили се опитваш да го задържиш, макар да си безпомощен, напълно. Макар да се досещаш, че точно поради силата на чувствата ти това е невъзможно. Шибана работа – един безнадежден, кален ров, който накъдето и да се обърнеш те обгражда“.
Бутнах бутилката настрана и тя се изтъркули под леглото. Станах и отидох да пикая в мивката. Подравних си космите в носа, изтърках си врата с кисе, облякох си жълтата бразилска тениска и напуснах апартамента.
***
„Петнистият чеп“ беше позападнал дървен бар в сърцето на града. Имаше лоша мексиканска кухня, 20-тина вида бира, и само една тоалетна. Клиентелата беше без стойност.
Бутнах паянтовата каубойска врата и влязох.
Тя беше там, моята играчка-плачка с тъмночервени коси. Пиеше „светло“, красива повече от всякога.
Плюя на теб, човече! - посрещна ме тя. Шега. Приятелките и тъпашки се разсмяха. На масата сред тях седеше и един тип – май беше от подземния свят. Гледаше лошо.
Ъ... - стоях прав и не знаех как да реагирам. Сервитьорката мина край мен. - За мен голяма бира, моля. Черна, без много пяна... Ъъ, привет на всички. - усмихнах им се и кимнах учтиво.
Очите им гледаха праз мен.
Ей, я ела ми дъхни! - привика ме към себе си с пръст тя.
Наведох се през масата, цигарата и едва не влезе в окото ми. - Виж, скъпа, изядох две пияни вишни, кълна ти се, не съм близвал и капка.- сърцето ми ме блъскаше в гръкляна. - Саркисян почерпи. Питай го ако... можеш да провериш.
Да бе! - тя ме отласна с ръка. - Ти копеле си грузник. И гъз.
Знаем какъв съм.
Ти си дър-так и абсолютно, ъъ... Къде са ти зъбите бе?
Ето ги – развих една салфетка и и ги показах. Ръката ми трепна и без да искам ги изпуснах над салатата. Чукнаха се отстрани в ръба на чинията, отскочиха и се приземиха сред царевичните зърна. За миг ги мярнах как се преобръщат във въздуха – едри и жълтокафяви – и веднага потънаха. - Оу, съжалявам, Уретра!...
Всички мълчаха и ме гледаха гадно. Ужасно напрежение витаеше във въздуха. Изби ме леденостудена пот.
И точно тогава неочаквано си спомних оня снощен сън. Беше като внезапен проблясък – далечна мълния в тъмната нощ на душата. Истрел отразен в бездънна черна локва: „Намирах се в някакъв външен клозет от 60-те, или не- по-скоро яма, санитарен възел. От дупката в дъските на пода струеше нежна светлина – но не слънчева или електрическа, а някак си духовна – сякаш се намирах в една от енергийните чакри на планетата. Изобщо не миришше лошо, даже напротив.Сереше ми се като никога и не знаех как да постъпя – не исках да убия светлината. В един момент отвън взе нервно да се чука . Положението стана нетърпимо и аз клекнах. Чак после видях, че в помещението няма никаква хартия. Събух си шортите, изтрих се с тях, хвърлих ги в дупката и задръстих канала. Дори не пуснах водата. Не, че имаше вода, де“. Хм, що за глупост?
Извинете, дами – рекох и заотстъпвах гърбом между масите, - веднага се връщам.
Идиот! – подвикна някой зад гърба ми. - Гъз! – обади се друг.
Затичах се по стълбите надолу, сгади ми се, всеки момент щях да повърна. Не беше заключено, отворих със замах вратата на кенефа и се озовах срещу една пияна блондинка. От инерцията връхлетях отгоре и. Тъкмо си беше свърршила работата и в момента се подсушаваше права със свалени гащи. Бутнах я назад и тя политна над чинията; главата ми се озова между краката и. Започнах да драйфам клекнал под чатала и.
Прощавайте госпожице – изпъшках между пристъпите, - случаят е спешен.
За мое учудване тя търпеливо ме изчака да свърша, подаде ми салфетка, приклекна срещу мен и меко каза: - Здравей, помниш ли ме?
Не - отвърнах, - пияна си, не мисля.
Ами това? Това говори ли ти нещо? - Завъртя се с гръб към мен и си набра полата. Бавно и прелъстително. Разтегна с палец бикините си нагоре и встрани и се огъзи. На едната и буза имаше татуирана обвита в рози свастика. Ако я бях виждал нямаше как да я забравя. Още не се бях изправил, лицето ми почти опираше в сфинктера и. Имаше много месо около него. Беше се намазала с крем, кожата и миришеше прекрасно.
Вдигнах глава и потърсих очите и. - Хей, имам задни мисли. – оповестих небрежно, събрах слюнка и обилно я наплюх в десетката.
Тя изведнъж пламна, сякаш само това бе чакала.
Ода, да! Да, да, даа!
Напрасках и го. Тя изпищя от страст. - Хъ, ебъ те! - казах и. Сграбчих я за задника и го раздрусах като козуначено тесто.
Оо, даа! Ъъъъаа! Да, да, да, да... да, да, да!
Когато накрая го извадих имах чувството, че ми е смлян. Тя не само, че пожела да ме целуне, но и сама ми даде телефона си. През цялото време ми викаше Жужо, изглежда току що излизаше от лудницата или затвора, не знам, и ме бъркаше с някой, който навремето много си падал по нея. Беше страхотно парче, не я разубеждавах много-много.
На вратата се почука. Целунахме се още веднъж и излязохме заедно. Десет чифта очи ни гледаха с нескрито омерзение. Тя ги изгледа в отговор от упор и им каза: „Нали знаете какво мисля за вас“? Никой не отвърна.
Когато се качих горе Уретра си беше тръгнала. На масата седяха четири мутри и сърбаха гулаш. Сервитьорката дойде при мен със сметката и ми подаде заедно с нея бележка: „От приятелката ви“.
Преди да платя разгърхах листчето:
„Отивъм да се весиля грузнико. Ако си нямаш друга работа фани изчукъй некой пъпеш“.
Почувствах се гадно, сякаш в червата ми се втурнаха хлебарки. Стори ми се, че момичето ме гледа някак особено. Отново стоях на същото място и не знаех какво да предприема. Въпреки, че го очаквах удара бе силен. Без нея бях истински опустошен.
Някой ме докосна по лакатя. Обърнах се, тя, беше сервитьорката. - Хей, какво има, изглеждаш толкова... разочарован?
Не знаех какво да и кажа. Мълчаливо отрекох с глава.
Недей, не се огорчавай – прошепна ми тя. - Смяната ми свършва скоро. Изчакай ме ако искаш. Ще ми бъде приятно да се поразходя.
Погледнах я внимателно. Имаше гладки, стройни крака на спортист, страхотни мандаринести гърди и чисто лице с приятна невинност. „Може би, но не точно днес – си казах. - Тази вечер мастурбацията ще е моя начин да преодолея самотата“. Оставих и добър бакшиш и и обърнах гръб.
Бавно, бръкнал с ръка в задния джоб закрачих към вкъщи. Въздухът по улиците беше свеж и прозрачен, сякаш бе празнично утро. Групи момчета в тесни джинси и ученички с прекрасни лица се движеха в еуфория наоколо. Всички се смееха, подскачаха, изглеждаха невероятно щастливи, изглеждаха безумни.
„Даа, нещата с мен определено не вървяха, не можеха да продължат така: вложех ли чувства, неизменно се провалях. Сякаш всчко беше предопределено: жените обичаха да причиняват болка на мъжете, мъжете им отвръщаха със същото. Или поне искаха да могат. Какво ставаше с мен? Защо постоянно губех? Прокълнат ли бях? Толкова пъти се бях провалял във връзките, че вече не смеех да се надявам на нищо. Обаче, ве пак понаучих някой неща от живота: например можех да чакам, знаех, че лимита на отказите все някога се изчерпва. Ахъ, търпелив бях. Знаех, че съм се родил сам, че живота е територия в която лесни пътища няма и, че един ден неизбежно ще оставя този свят на другите. Знаех също, че да си живял сам не винаги означава, че си бил самотен. Това ми даваше някакви сили. Само днес наебах 3 жени, по-дяволите, макар и попогрешка“.
Опитах се да си представя бъдещето: вонеше лошо – почти като гаров клозет.
Все пак не изпитвах неприязън. Нито пък копнеж.
„ Само че... хм? Дали някой пъпеш наистина нямаше да свърши работа? Това можеше да се окаже и добра идея? Имаше нещо в нея“.
проект за ситком
от Кузмо Караян
еп.2 Погребална мистерия
Синопсис: Кузмо току що е излязъл от затвора където е прекарал няколко месеца заради историята със саботажа на кварталния супер. Приятелите се събират да го посрещнат в кафето и става така, че намират в тоалетнат забравена урна с прахообразно вещество, от което тъпия Манчо си близва. Кузмо се ангажира лично да издири собственика и в хода на разследването се обръща към приятел от полицията.
Манчо се запознава с приятелка на Татяна – Кети астроложката и е романтично впечатлен. Покрай увлечението си по нея започва да проявява интерес към окултизма и езотеричните направление в търговията – карти таро, нумерология и т.н.
В последствие с невинен трик успява да я съблазни, но това ще му изигра лоша шега.
Разследвайки аферата тримата имат интересно посещение при врачка. Тя ги праща за зеле в моргата.
Татяна обмисля някой пластични корекции и подигравателните коментари на Кузмо стават повод да се разделят.
Кузмо напълно се вманиачава в идеята да разплете историята с тайнствената урна и стига до крайности в теориите и действията си. В играта влизат специални разузнавателни средства, замесено е името на известен мафиот.
По чиста случайност информацията е намерена и историята е отразена от Татяна в скандален телевизионен рпортаж; случая се оказва много по-необичаен от това което са допускали. Не без сериозни инциденти урната се оказва обратно при собствениците.
Манчо е сполетян от жестока трагдия – зарязан е заради лош хороскоп, но намира перфектен начин да си отмъсти. Тридсет мин. по-късно е отведен в полицията. Алекс и Кузмо си устройват състезание по бързо рязане на краставици с голям залог.
сцена 1. ТАЙНСТВЕНАТА НАХОДКА
интериор. кварталният кофи-шоп, ден.
АЛЕКС: Приветствам те с добре дошъл отново в обществото!
КУЗМО: /след ареста оглежда света наоколо като за първи път/.
АЛЕКС: Е, как беше вътре, разправяй?
КУЗМО: Ами като те арестуват нещата ти стават лични вещи, това разбрах. Иначе нищо особено..
АЛЕКС: Е, да! А задника ти? Твой ли си е още?
КУЗМО: Ей, аз не ставам за Евгени Минчев! Това е поправителна институция, не е истински затвор.
АЛЕКС: Знам, карат те да полагаш обществено полезен труд. Но съм чувал, че някой намират любовта на живота си там вътре.
/подушва го/. Каква е тази миризма?
КУЗМО: Каква миризма?
АЛЕКС: Не знам, сякаш пестиш от дезодорант? Остави. А, ето го и Манчо!
МАНЧО: /присъединява се на масата/. Ейй, как си Кузмо? Появи се! Как я караш?
КУЗМО: Йес бейби! Толкова добре се чувствам, че се чудя дали не съм друсан! Май трябва да попитам лекар.
МАНЧО: Добре изглеждаш. Татяна е отвън, говореше с приятелка.
Манчо започва да души и се кани да попита, но Алекс тайно му смига "Шшшшт!" и посочваКузмо; споглеждат се заговорнически.
КУЗМО: Добре, отивам да поръчам. /става и тръгва към бара/.
КУЗМО: /пътьом на бармана /.Бира и чипс за приятелите ми! Питай ги какво искат и ми го пиши. /заобикаля и влиза в тоалетната/.
На масата идва Татяна с приятелка - Кети, жена с екстравагантна прическа и доста медальони.
ТАТЯНА: Запознайте се, това е Кети.
/към Кети/. Алекс. И Манчо - той е архитект.
АЛЕКС: О да-да, той е много добър архитект! Ако си пътувала някога с влак към морето - той е проектирал релсите.
КЕТИ: Приятно ми е.
МАНЧО: /вторачва се в нея/. Не го слушайте. И, и на мен.
Кузмо излиза от тоалетната и по пътя взима таблата с поръчката от бара. Виждаме как слага на нея и нещо като коктейлен шейкър - това е урна. Присъединява се към компанията, майсторски понесъл високо пълния поднос.
ТАТЯНА: Ето го и него! Самият! Как си?
КУЗМО: Ами как, като след приземяване в купчина тор, хахаха!
ТАТЯНА: /души го/. Да, понамирисваш. С какво си се парфюмирал?
КУЗМО: /намига към другите/. Феромонни!
ТАТЯНА: Ооооо! Стоя далеч.
МАНЧО: Ей Кузмо, хубаво сако!
КУЗМО: На дядо ми е.
ВСИЧКИ: /приветствия/. НАЗДРАВЕ! НАЗДРАВЕ! Хей! Хай! Хоу. Добре дошъл сред нас...
КУЗМО: /тост/. Да ви кажа осъзнах, че до тук целият ми живот беше пълен провал...
АЛЕКС: А дори не си стигнал полвината! Остава ти толкова много.
КУЗМО: /пие на екс /. Но от утре започвам на чисто!
АЛЕКС: Малко е, трябва ти направо нова самоличност. Нова работа. Нови дрехи...
МАНЧО: Ако ще го правиш опитай този път като жена.
ТАТЯНА: В Китай търсят сервитьори.
КУЗМО: Говоря ви сериозно!
/продължава/. Междудругото, да знаете някой добър адвокат? Смятам да съдя адвоката си!
АЛЕКС: За какво?
КУЗМО: Как за какво? Къде мислиш, че бях последните няколко месеца, на курорт? По-добре да бях наел някое авокадо от сергията.
Татяна и Кети радостно превъзбудени ровят в чантите, вадят и размахват някакви билети.
ТАТЯНА: Вижте какво имаме! Пукнете се от яд: билети за концерта на Веселин Маринов!
АЛЕКС: О да, ще е страхотно! Чух за това мерориятие. А и местата никак не са скъпи: 10 лв. близо до сцената, 25 на задните редове, а ако бутнеш 50 на портиера Ахмет може изобщо да не влизаш. Кажете, че аз ви пращам.
ТАТЯНА: Мъже! Нищо не разбирате!
Завиждате.
МАНЧО: /гледа право в Кети и преглъща/. Защо-о, аз, харесвам Веселин Маринов...
Алекс и Кузмо безмълвно се вторачват в него - има затишие по време на репликата му - и дори един минаващ покрай масата клиент спира за да го огледа.
МАНЧО: Какво? Защо? Какво толкова казах?
АЛЕКС: Сигурен ли си, че говориш за същия човек? Запознат ли си творчеството му?
МАНЧО: Д-дааа... някой песни...
КУЗМО: И онази ли... как беше, "Нашата полиция... ни пази"? Слушал ли си я?
КУЗМО: Дето се поти на нея до коленете.
МАНЧО: ... Да-а, и нея.
АЛЕКС: Цялата ли? Наистина?
МАНЧО: ... Е, трудно е... признавам . Но не чак колкото да развъждаш панди.
Мъжете приемат,че Манчо просто се е шегувал и губят интерес.
ДВЕТЕ: Глупаци! Нищо не разбирате! Глупаци!
АЛЕКС: /сръгва Кузмо/. Ей, виж, това не е ли Грушо, чичо ти?
КУЗМО: Нее, той още е в затвора.
АЛЕКС: Защото този страшно ми заприлича на него. Ето там.
КУЗМО: Къде-къде, кой? /скача да провери/.
В този момент Манчо е заинтригуван от странния тумбест предмет на масата. Взима урната и я разглежда. Отваря я, помирисва, потапя показалец в нея и го облизва. 2 пъти.
МАНЧО: /към преминаващата сервитьорка/. Какво е това, някакво разтворимо кафе? Извинете? /тя реагира с машинална усмивка и отминава/.
КУЗМО: /връща се на масата; към Алекс /. Не е той. Как ти хрумна, помислих, че е драснал.
Манчо продължава да се чуди на съдържанието на урната и гребва с лъжичка.
АЛЕКС: /към Кузмо/. И чичо-ти-е-в-затвора!? Сега разбирам - имаш престъпна жилка по наследство. Може би таланта ти е да намираш неща преди още хората да са ги загубили. Трябва да се погрижиш.
КУЗМО: /към Манчо/. Ей, защо ядеш това, намерих го забравено в клозета!
МАНЧО: /изпада в шок, задавя се и оплюва всичко/. Какво, домъкнал си го от клозета!? О Боже!... аз... аз... ще се отровя!
КУЗМО: Даа, заедно с тази ръкавица. Бяха вътре. /изважда дясна кожена ръкавица /.
ТАТЯНА: Какво е това?
КЕТИ: Мисля, че е урна. Била съм балсамьорка. Държат в нея праха на покойниците. Да, урна е!
МАНЧО: Какво, изядох мъртвец! Умрял!? О-о! Аз...
ТАТЯНА: Честито!
АЛЕКС: Дръж се мъжки, успокой се.
КУЗМО: Ами даа, осквернил си го! Осквернил си тленните му останки.
МАНЧО: Млъкни, идиот такъв! Защо го домъкна на масата!?
КУЗМО: Ами стоеше там върху казанчето.
АЛЕКС: Ето я фабулата: някой си е свалил ръкавицата, облекчил се е с дясната ръка в писоара, изтръскал се е, и после може да му е звъннал телефона и ги е забравил. Кой ли може да е такъв кретен?
ТАТЯНА: Какво да правим с нея? Мисля, че трябва да я предадем на собственика? Моля ви, махнете я от тук!
КУЗМО: /изправя се и вдига урната, към заведението /. Ей, някой да е губил урната на баба си? Имате ли пресен покойник?
ТАТЯНА: Остави я на бара. Който я е забравил ще се сети да си я потърси.
КУЗМО: Аз се заемам!
АЛЕКС: Не черпи никого с това, ще те осъдят. /към Манчо/. Можеш да го съдиш. Адвоката му не струва.
МАНЧО: Идиот! Защо ме гледате така? Какво ми има!?
АЛЕКС: Няма ти нищо. За сега.
КУЗМО: Заемам се, аз я намерих! Оставете всичко на мен.
АЛЕКС: Какво ще правиш?
КУЗМО: Имам човек в полицията. До довечера това тук ще е върху етажерката на собственика!
ТАТЯНА: Не се замесвай, дай я на управителя.
КУЗМО: /разпалва се /. Що за бездушни хора сте вие! Не мога да повярвам. Не мислите ли, че някоя измъчена душа на роднина сега страда? Малко внуче плаче за милата си баба която го е отгледала, а душата на нещастната покойница се лута в мрака и не може да намери утеха и спасение в отвъдното... след изпълнения с тежести живот на бедна вдовица.
КЕТИ: Така е, той е прав. Без погребение душата не може да се прероди и остава привидение.
ТАТЯНА: Кети е астроложка.
Никой не е особенно впечатлен от това изявление, освен Манчо.
МАНЧО: Така ли? Опасно ли е, че ядох от нея? В опасност ли съм?
КУЗМО: О-о, Астрология! Приятелят ми Чеслав също е астролог...
/действа решително /. Хайде Алекс, идваш ли с мен до полицията? Тъкмо ще ни е на път да се отбием в обущарницата.
АЛЕКС: За какво ни е да ходим в обущарницата?
КУЗМО: Ще ти обясня докато стигнем.
ТАТЯНА: Добре, вървете, и без това трябва да мина през редакцията. Купона свърши.
Стават, разотиват се. Манчо и Кети остават ма масата.
МАНЧО: /към Кузмо /. Ей, ами сметката?
КУЗМО: Аз съм инвалид, утре от червения кръст ще им изпратят чек. /прави знак към бармана,че всичко е наред и тръгва /.
/извръща се към Кети астроложката /. А ти внимавай с него! Казаха ли ти, че е опасен архитект?
МАНЧО: Защо ме сполетяват такива беди?
сцена 2. "МИКСЕРЪТ НА ЖИВОТА"
екстериор. улица-ден.
Алекс и Кузмо вървят и разговарят. Кузмо държи урната пред себе си с 2 ръце.
АЛЕКС: Кол-ко сюр-реалиссти са нужни за да се завие една крушка? Отговор: КрУша-тАааА!
КУЗМО: РРРиии-батааа!
АЛЕКС: Ей какво става с оня бизнес с приятеля ти Чеслав? Голямата идея?
КУЗМО: Кой бизнес?
АЛЕКС: Ами, сакото с качулка.
КУЗМО: Нищо, движи се. Ще я допълним със смокинга с възглавничка.
АЛЕКС: Фешън новост? Какво е това?
КУЗМО: Ами то е нещо което те улеснява при сядане: дебела подплата отзад, все едно имаш възглавница отвътре. За официални случаи.
АЛЕКС: Аха, разумно. /сочи куртката му /. Това от новата колекция ли е?
КУЗМО: Това ли? Не. Наследство. Тъкмо щях да ти разправям: бях скрил едни неща преди време на тавана иии... /заглежда се /.
АЛЕКС: Неща? Какви неща?
КУЗМО: Едни плавници, и като се качих да ги потърся го изрових заедно с разни неща от един сандък. На дядо ми е! Носел го е на бала си. После е влязъл в лагер.
АЛЕКС: И той ли? Има ли човек в семейството ти който не е бил в затвора? Чакай малко, от бала си е влязъл в лагер или е влязъл в лагер със сакото?
КУЗМО: / замисля се /. Със сакото.
АЛЕКС: Значи на дядо ти. За това ли мирише толкова странно? Мислех, че е от килията.
КУЗМО: От ареста? Луд ли си - било е 40 години в нафталина!
АЛЕКС: И защо го носиш?
КУЗМО: Как защо? Утива ми, не виждаш ли колко жени ме заглеждат?
АЛЕКС: /жест: че как не, много ясно /.
... Значи с Чеслав разширявате бизнеса? Защо не пуснете и собствена марка парфюм?
КУЗМО: /обмисля - идеята очевидно му допада /.
Внезапно мярва ма едно дърво некролог на странен човек. Спира и го разглежда. Повдига урната към него.
- Ъъм, дали не е този?
Алекс го дръпва за ръкава да продължат напред.
АЛЕКС: Кажи какво ще правиш в обущарницата?
КУЗМО: Нали ти разправям. Чуй сега, обличам аз куртката, бъркам тука в джоба, и какво намирам вътре: квитанция за поправка на обувки - работилница "Бай Петко и Маруф", улица, номер, ъхъ.
АЛЕКС: Какво, квитанция? От коя година?
КУЗМО: На дядо ми, от 72-ра! / вади я /. Виж, ето адреса, подпис, всичко... Тук сме!
Стоят и гледат очуканата ламаринена табела с надпис "Обущарница бай 5-ко и...".
КУЗМО: Без Маруф. Добрее.
АЛЕКС: Ии какво те кара да мисли, чее след толковаа, годинии... /опитва се да пресметне, но не може /.
КУЗМО: Нещо ми подсказва, има чувство.
Отваря и влизат.
интериор. обущарска работилница "Бай Петко"-ден.
Кузмо сумти и оглежда обстановката. Опира се тежко с две ръце на тезгяха пред майстора и гледа втренчено. На стената в дъното на помещението виси голям ръчно оцветен портрет на Сталин.
КУЗМО: /тържествено /. Дошъл съм за, това! /с театрален жест вади квитанцията и я плесва на тезгяха /.
Онзи я взима и доста продължително я изучава. После мълчаливо влиза в работилницата; дълго и шумно рови из стаичката, събаря предмети и мърмори. Връща се и изпитателно го гледа.
ОБУЩАР: /троснато /. Тези ли са? Добре, ще са готови вторник след шест.
Кузмо се завърта към Алекс, събира пръсти в някакъв водолазен знак "ОК, мисията е изпълнена" и го тупва по рамото.
КУЗМО: Видя ли! Пресантимана ми работи! Хайде, отиваме в полицията!
Излизат. Алекс гледа назад към обущаря недоумяващо.
АЛЕКС: Извинете, а какво стана с Маруф?
ОБУЩАР: /троснато /. Аз съм Маруф.
АЛЕКС: Вие сте Маруф. Ами тогава...
Кузмо го издърпва навън.
сцена 3. „ ДИАПОЗИТОР НА АСЦЕДЕНТА“
интериор. кварталният кофи-шоп - ден.
Междувременно Манчо и Кети са останали на масата и рзговарят.
МАНЧО: Аз, аз, не знам не трябва ли да отида да се прегледам в болницата? Да звънна ли на 112?
Ох-ох-ох, заболя ме главата!
КЕТИ: Спокойно, няма страшно; това е само пепел, нещо като въглен.
МАНЧО: Мислиш ли? Души ме! Не мога да... преглъщам.
КЕТИ: Да, била съм балсаматор. Безопасно е. Дишай дълбоко.
МАНЧО: ... Ее, поне имаш опит с умрелите. Ами ако нямам имунитет? Може да имам алергия?
КЕТИ: Успокой се, дишай... Трябва да си позитивен.
МАНЧО: Ох, ох... трябва да съм позитивен! Това как става?
КЕТИ: Ето така: поеми въздух, задръж...сега баа-а-вно изпускай.
МАНЧО: /изпълнява /. Не, как става да съм позитивен? На вкус не беше гадно. Малко като прегоряло пилешко.
КЕТИ: Най-добре пийни нещо и се разведри.
МАНЧО: Да, наистина от това имам нужда. Питие. /прави знак на сервитьорката/.
МАНЧО: /кашля много идиотски/. Ами аз имам сериозни основания да смятам, че може би бих искал да поръчам нещо. За пиене.
СЕРВТ: Алкохол?
МАНЧО: Мм, да, някакъв коктеил. Ако може с мента. Два! /към Кети /. Ти искаш ли?... Тогава три.
20 мин. По-късно.
МАНЧО: Уфф, не знам, напоследък така не ми върви , че чак... Онзи ден в закусвалнята вместо пилешки дюнер ми пробутаха те-ле-шки! И то за трети път подред! Не съм суеверен, но... Дали да не си направя некролог, а това де - хороскоп, хороскоп! Ти можеш ли?
КЕТИ: Няма никакъв проблем.
МАНЧО: Как става, трябва ли да дам кръв? Колко струва?
КЕТИ: 300. Но като за приятел на Татяна, за теб 150.
МАНЧО: 150...
КЕТИ: Алена взема 2000.
МАНЧО: Какво!? А не, 150 не е много. Че кой и дава 2000?
КЕТИ: И аз това се чудя.
Сервират им коктейлите
МАНЧО: / прави се на забавен /. Наздраве!
/лапва сламката и духва през нея наобратно в чашата /. О, сложил съм си сламката наопъки! /обръща я и шумно сърба/. Ето, така е по-добре!
КЕТИ: .....
МАМЧО: Тая нищо не познава.
КЕТИ: Коя?
МАНЧО: От Битиви, Алена. Веднъж предсказала на един познат, че го очаква съдбовна среща с фатална черноока жена, жената на живота му. Помислил, че ще се влюби. А после някаква циганка му задигнала портфейла.
КЕТИ: Ти трябва да си направиш хороскоп.
МАНЧО: Амии... Я кажи, тези работи всичко ли познават? Не можеш ли да направиш изчисления и да разбереш на кого е била урната? Тоест покойника дето беше в клозета.
КЕТИ: Това няма начин, трябват изходни данни: географски кординати, тригони, час и минута на раждане. Астрологията е точна наука, почти като математиката.
МАНЧО: И аз винаги това съм се чудел като чета прогнозата във вестниците? Как така ще е едно и също за всички: Скорпион: "чака ви нещастие, но няма да умрете"!?
КЕТИ: Това са глупости, не може да се прави хороскоп така на едро. Как ти е гърлото?
МАНЧО: Кхъ, кхъ, по-добре. Да, и аз това си викам, все едно да определяш съдбатата по височината на човек или номера на обувките: всеки който е над 1.80 е склонен към нещо си там... А ако носите 42 номер обувки и сте 167 см. висок значи сте предразположен към кариера на диктатор, пуснете си фюрерски мустачки, като, знам ли, Наполеон? Вижда ми се адски тъпо.
КЕТИ: Така е. Явно си проницателен, с какво се занимаваш?
МАНЧО: Амиии... имам собствен бизнес.
КЕТИ: Твърде много шарлатани се навъдиха по медиите. Астрологията е прецизна научна дисциплина, не може да се злоупотребява, изисква се посвещение.
МАНЧО: Ами, не знам, нали, онази Оксана, мъжа и дето умря от спин, и после и тя изведнъж също стана астролог. Какво, да не би и астрологията да се предава по полов път?
КЕТИ: Оксана Хорват... не те съветвам да и вярваш.
МАНЧО: Няма шанс да започна. Добре де ами този Нострадамус, той как е правил хороскопи? Как е предсказвал бъдещето?
КЕТИ: Той е ясновидец. Един от най-великите. Знаеш ли, че е предсказал мобилния телефон. Казал е "Ще дойде време хората ще ходят и сами ще си говорят"!
МАНЧО: Защото излиза, че щом всичко е познавал значи е е знаел рожденния ден на земята и часа и, нали така? Нали е казал за края на света, трябва да е имал данни?
КЕТИ: /тук е на тясно / ... Нострадамус е голям пророк! Единственият! Чуй какво е написал:
" БЛИЗО ДО 2 ПРИСТАНИЩА. ЩЕ СТАНАТ 2 ПРОИЗШЕСТВИЯ КАКВИТО ОЩЕ НЕ Е ИМАЛО. ГЛАД , БОЛЕСТИ , ОСТЪР ШУМ И СПЛЕСКАНИ ХОРА. ТОГАВА ПЛАЧАТ ЗА КУБЕТО НА НАЙ- ВЕЛИЖДИЯ СЛЕД БОГ БИРУ!"
МАНЧО: За кубето на?... Какво значи това?
КЕТИ: Центурий, кодирано е - или 11-ти септември, или краят на света - сблъсъкът с планетата Небиру. Ето, казано е: Бог Биру -Небиру, планетата на смъртта! И шумерите! Те са знаели.
МАНЧО: За кое?
КЕТИ: За кулите близнаци.
МАНЧО: Да, кулите, и 2012-та. Направо настръхнах! Още два коктейла, моля!
КЕТИ: Кога си роден?
МАНЧО: Кой, аз ли... не си нося личната карта... Ами / казва съвсем наслука /. 9-ти декември. 11,15 вечерта.
КЕТИ: /записва си на салфетка / . Интересно, рожденният ден на Леонардо да Винчи! Коя година?
МАНЧО: ...Ъ-ъ осемдесет иии... първа.
КЕТИ: /прави бързи пресмятания /. Осмица, квадрата на Питагор... редуцираме до... Възходящ овен ли си?
МАНЧО: Надявам се. Ти кажи.
КЕТИ: Под знака на Марс - пълководец....
Така, значи си 9-ка. Което е число на съвършенството. Мъдрост, могъщество, магнетизъм...
МАНЧО: Тройно "М". Като името ми, и то започва с М.
КЕТИ: Да. Експлозивна воля, борбеност...
МАНЧО: Аз, доста съм борбен. В казармата често са ми казвали, че имам данни за борец. Баща ми навремето е тренирал.
КЕТИ: Гордост, себелюбие. Организаторски дарби... ръководни функции.
МАНЧО: Да да, ставам ме за шеф. Умея да мотивирам колектива.
КЕТИ: Добро число, има силни вибрации. Аз съм 3-ка: артист с талант на лидер. Пълна съвместимост.
МАНЧО: Е, и това ако не е добра новина! Отдавна беше време за добри новини. Значи си пасваме? Идеално!
КЕТИ: В момента не мога да ти кажа нищо повече. Трябва да изчисля аспекта на личния сигнификатор и деапозитора ти. Ще ми трябват няколко дни.
МАНЧО: Не е спешно. Диапозитора. Изчислявай, изчисли го хубаво. Искаш ли още коктейли?
КЕТИ: Не, благодаря, може би друг път, май трябва да тръгвам. Колко стана?
МАНЧО: Чакай де, къде ще тръгваш? Гледай, гледай - сега ще си извадя окото!
Алкохола го е ударил в главата и Манчо решава да я впечатлява с фокус: скрил е една течна сметанака в дланта си. Прицелва се и забива вилица в нея, все едно в зеницата си, като я прикрива в шепа . Течността гадно потича по лицето му и върху масата. Тя не го е очаквала. Шок.
МАНЧО: Видя ли? Видя ли?
Манчо забелязва, че всички от околните маси го наблюдават, надига се и отправя призив към тях.
Добри хора, много ви моля, не правете това сами в къщи! Освен, че ще е адски глупаво, не можете да го повторите повече от два пъти! Благодаря.
КЕТИ: /бърза да се изниже /. Ето ти визитката ми, обади се след вторник.
МАНЧО: Обезателно. Но ако изчислиш нещо опасно в хороскопа моля те предупреди ме веднага!
Кети си тръгва. Манчо се хили и се покланя с глава към публиката .
сцена 4. "БЕЗ УБИЙСТВА ПО СЛУЖБА"
интериор. кварталният кофи-шоп, ден
Алекс и Татяна са в кафенето и чакат другите.
ТАТЯНА: /позира /. Виж, мислиш ли, че има разлика? Според теб кой е по-добрият ми профил?
АЛЕКС: Трябва ли да има разлика?
ТАТЯНА: Винаги има.
АЛЕКС: Не се ли харесваш?
ТАТЯНА: 100 %. Но винаги може да е по-добре.
АЛЕКС: Мога да ти подаря пчеларска маска.
ТАТЯНА: Странно е, че имаш подобно нещо. Не говори добре за теб.
АЛЕКС: На бившето ми гадже е. Държеше като правим секс да си я слагам.
ТАТЯНА: /Пазбирам я. /нацупва се /. Мислиш ли, че, виж ми устните, ще ми отива ли така?
АЛЕКС: Колагенови устни, хилуронова киселина: одобрявам, но само ако си в програмата за защита на свидетелите. Все пак животът е над всякакви естетически критерии. Ти си криминален репортер.
ТАТЯНА: Добре де, обмислям някой корекции.
АЛЕКС: Защо не, дори можеш да запишеш и фолк песен после.
ТАТЯНА: Ха-ха!
АЛЕКС: Честно, много харесвам тия модерни женски усти, дето изглеждат сякаш са целували котлона, като на тази, Мара отварачката. Но има нещо, дреболия: понеже като общо впечатление това подобрение доста наподобява сфинктер, не знам дали няма известни основания всичко което притежателката им каже да се окачестви като пръдня? Иначе съм за.
ТАТЯНА: / слуша го много търпеливо/. Убеди ме. Реших, ще го направя!
АЛЕКС: На пук ли?
ТАТЯНА: Именно!
АЛЕКС: Добре.
ТАТЯНА: Да добре. Какво правихте вчера?
АЛЕКС: Ходихме с гаджето ти Кузмо до полицията да се видим с някакъв негов приятел.
ТАТЯНА: И?
АЛЕКС: Нямаше го. Каза, че ще го доведе направо тук по-късно.
ТАТЯНА: За онази урна?
АЛЕКС: Ахъ.
ТАТЯНА: За какво му е притрябвало да се занимава с тая глупост?
АЛЕКС: Е, той е човек който държи на семейните ценности. Или може би иска да гласува и да му трябват мъртви души?
А, ето ги, влизат.
Към масата идват Кузмо и ченгето Дангов - мрачен мъж с грижливо поддържани бакенбарди, облечен в шлифера на Коломбо, с маниери на изпечен тежкар. Кузмо държи в ръка голяма пиратка.
КУЗМО: Запознайте се, приятелят ми Дангов - ченге под прикритие. Той е от полицията.
ТАТЯНА: Здравейте. Татяна.
АЛЕКС: Приятно ми е.
КУЗМО: Тя е разследващ репортер.
Дангов не казва нищо, но си проличава, че не е много впечатлен от хора като нея, които си завират носа където не трябва . Сядат.
ТАТЯНА: /за пиратката /. Какво е това?
КУЗМО: Римска свещ!
АЛЕКС: "Римска свещ"? Това не беше ли поза от секса?
КУЗМО: Остави ме с твоите глупости.
Тържествено поставя урната на масата.
/КУЗМО: /към Дангов /. Виж, ето, казах ти, намерихме я в тоалетната.
АЛЕКС: Той я намери.
ДАНГОВ: /никакъв интерес /. Не виждам защо ти е да си причиняваш главоболия? На твое място бих я извърлил направо в канала.
КУЗМО: Ей, аз съм търсач на истината! А истината по някой път докарва главоболия . Както когато прекалиш с питиетата и на сутринта ти иде да си купиш гроб. Нали разбираш?
ДАНГОВ: /сякаш обмисля мотивите му /. Хм? / вади пура и дълго я пали /. Не.
АЛЕКС: Значи сте от полицията? Може ли да попитам нещо?
ДАНГОВ: Давай?
АЛЕКС: Убивал ли сте човек?
ДАНГОВ: / поглежда го косо /... На работа ли?... На работа не съм.
АЛЕКС: О!...
Кузмо е отворил урната, наднича в нея и а-ха да кихне.
ДАНГОВ: ... Други въпроси? / към Кузмо /. Не виждам как мога да ви помогна с това.
КУЗМО: Амии нали имате информатори, можеш да притиснеш този онзи.
ДАНГОВ: Нямаме информатори в клозета. Само в моргата...
Виж, сега не става, в стачка сме, ще ме натопят от синдиката.
ТАТЯНА: /пита от проф.любопитство /. Как така стачка? А престъпниците? Кой залавя престъпниците?
ДАНГОВ: Залавяме ги, а после ги караме да правят самопризнания. Онзи ден арестувахме един гратисчия и понеже не сме на работа го принудихме да се обискира сам, а след това и да се бие.
АЛЕКС: Разпит 3-та степен!
ТАТЯНА: Това не е ли произвол?
ДАНГОВ: Може и да е, но ние го убедихме, че става дума само за аеробика. Съжалявам, не мога да съм ти полезен..
КУЗМО: Е, жалко!
АЛЕКС: ... Ами Мето Илиянски?
ДАНГОВ: ...?
АЛЕКС: Дали наистина е жив?
ДАНГОВ: / след продължителен поглед с повдигната вежда /. Е, той също изчезна нали? Някой неща никога няма да излязат наяве, просто защото не са за разправяне. Не го чакаме.
Дангов получава код по станцията. Става.
/към Кузмо /. Изчезвам. Ще държим връзка по оная работа.
КУЗМО: /намигане /.
Дангов напуска заведението с клатушкаща походка, ръце в джобовете и димяща пура в уста.
АЛЕКС: "Оная " работа?
КУЗМО: С приятеля ми Чеслав движиме една афера.
АЛЕКС: В какво пак си се замесил? Каква афера?
КУЗМО: Повярвай ми, искаш ли спокоен сън по-добре е да не знаеш.
ТАТЯНА: На мен няма ли да ми кажеш ?
КУЗМО: Това значи да го разбере целия град.
ТАТЯНА: Аха. Тогава скоро не се надявай да ме .../ прошепва му нещо /. Гола.
КУЗМО: Ами ако те излъжа?
ТАТЯНА: Ще разбера., ти си слаб покерджия.
АЛЕКС: Е, отказаха ти и сега?
КУЗМО: Не мисля, задължен ми е.
АЛЕКС: С какво? Откъде го познаваш този? Прилича на, не знам, сякаш ми е познат от телевизията или от някоя книга
КУЗМО: Ами Чеслав пое вместо него на времето един куршум.
АЛЕКС: Какво-о?
КУЗМО: Дълга история. /и той вади пура и небрежно пали /.
ТАТЯНА: /разпъжда дима /. Не ми се слушат тези глупости. Трябва да се обадя до редакцията.
Напуска масата разминаваки се с Манчо, който сяда при тях.
ВСИЧКИ: Здрасти, сядай, как си!
АЛЕКС: Как мина срещата?
КУЗМО: Правихте ли секс?
МАНЧО: С кого?
КУЗМО: С онази астроложка.
МАНЧО: Е защо мислите, че искам да я чукам?
КУЗМО: Видях как ти текат лигите, изписано е на лицето ти.
МАНЧО: Е добре, харесва ми, какво толкова? Изпихме няколко коктейла и си поговорихме за астрология.
АЛЕКС: Не я ли покани у вас?
МАНЧО: Не, аз съм джентълмен. Предпочитам да се държа на положение една седмица, вместо да я врънкам за секс цяла вечер. Какво да и кажа: "Госпожице не ви ли се прави любов от пръв поглед"?
ДВАМАТА: Ясно. О да, ти си интелектуалец.
МАНЧО: Да бе, не ми е до това! Сега трябва да намеря 150 лв.? Е откъде?
КУЗМО: Защо са ти 150 лв.?
МАНЧО: Поръчах и да ми хаправи хороскоп.
Татяна се връща на масата.
АЛЕКС: Добре, казвайте какво правим с това? /урната /.
Мълчание; гледат урната.
МАНЧО: Аз... ами мисля, че можем да питаме Кети?
КУЗМО: За какво да питаме Кети?
МАНЧО: Тя спомена, че имала приятлка екстрасенс-психик, това е нещо като медиум? Сигурно ще може да помогне, те познават. А и е била балсаматорка.
АЛЕКС: Екстрасенс-психик!? Вярваш ли в това, кой ходи на такива глупости? Да питаме и бодливо свинче.
КУЗМО: Аз съм ходил. Преди, когато гаджето ми ми изневеряваше. Позна ми.
ТАТЯНА: Аз съм пас. Нито за нито против. Но бих дошла от любопитство. Само от любопитство.
АЛЕКС: О, да ти си пас за врачките, и про колагена. Против.
КУЗМО: Добре, какво, тогава да гласуваме! Вдигнете ръце.
Гласуват: двама за - Кузмо и Манчо, Татяна - въздържала се, Алекс – против.
КУЗМО: Решено е: двама срещу един. Отиваме. /изведнъж тропа с юмрук по масата /. Ами ако това е той!?
МАНЧО: Кой?
КУЗМО: Ето кой. Мето Илиянски! Човекът в урната.
Точно така, това е само работа за екстрасенс! Давай адреса; да ставаме!
АЛЕКС: Почна се. Глупости!
Надигат се.
ТАТЯНА: Сега ли? Веднага? Добре, вървете, аз няма да мога. Трябва да прескоча до редакцията. Възложиха ми някакво разследване.
Излизат навън.
КУЗМО: Какво разследване?
ТАТЯНА: Служебна тайна. Не искам да разбере целия град.
сцена 5. "ВУНГА - КРАЛИЦАТА НА ПАРАНЕНОРМАЛНОТО"
екстериор. Улица - ден.
Алекс, Манчо и Кузмо отиват при врачката.
АЛЕКС: Бинга, е що за име е това?
МАНЧО: Вунга! Казва се Вунга.
АЛЕКС: И защо? Кой я е кръстил така?
МАНЧО: Защото е духовната наследница на Ванга.
АЛЕКС: Вунга - Ванга, да, това обяснява всичко.
МАНЧО: Наистина много познавала .
АЛЕКС: Е как така много познавала, да не е от разузнаването?
/към Кузмо/. А ти защо си ходил на врачка?
КУЗМО: Заради едно гадже. Отидох да питам дали не ми изневерява, а тя само хвърли поглед на снимката и вика: "Ама не мога да ви взема пари за такова нещо. Твърде лесно е: естествено, че ви изневерява. Хайде, питайте ме нещо по-трудно".
АЛЕКС: По снимка? Е каква снимка?
КУЗМО: Гола снимка. От едно мъжко списание.
АЛЕКС: Ясно. Не мислиш ли, че това цяла София може да ти го познае. Щом се снима гола по списания.
КУЗМО: Казвам ти, позна ми всичко, заклевам се в гроба на майка си!
МАНЧО: Майка ти е жива, изобщо няма гроб.
КУЗМО: Напротив, има. Но още не го ползва.
МАНЧО: /чуваме размишленията му, докато другите спорят /. " Е, ТЯ ИМА СПОСОБНОСТТИ. УСЕЩА РАЗНИ НЕЩА... МАЛКО МЕ Е СТРАХ ОТ НЕЯ. ДАЖЕ ДОСТА! ЗАЩО СЕ СЪГЛАСИХ , НЕ ЗНАМ КАК ДА СЕ ИЗМЪКНА..."
АЛЕКС: "Заклевам се в гроба на майка си"! Що за израз е това!? Защо да не се закълнеш, ако това ти носи полза? Какво, като излъжеш да не би да стане зомби?
КУЗМО: Казвам ти, екстрасенсите познават! Имат трето око.
МАНЧО: /на ум /. "...МОЖЕЛА ДА ПРЕДСКАЗВА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ С ЧАСТИ НА ТЯЛОТО СИ. ТОВА Е ДАРБА!... НО СЕГА НЕ МОЖЕЛА, ЗАЩОТО СЕ СПЪНАЛА ПО СТЪЛБИТЕ И ЦЯЛАТА Е В СИНИНИ ОТ ПАДАНЕТО..."
АЛЕКС: Даа, Вунга - кралицата на параненормалното. Дано само третото и око да не е с диоптър и да не гадае по вътрешности; забравихме да вземем кокошка.
МАНЧО: /на ум /. "...КАК ДА СЕ ИЗМЪКНА? АМИ АКО МИ ПРЕДСКАЖЕ, ЧЕ СКОРО ЩЕ УМРА!? БОЖЕ! О БОЖЕ! МЛАД СЪМ ОЩЕ!"
КУЗМО: Тук е.
интериор: жилището на Вунга врачката, ден.
Кузмо използва секретно почукване.
ГЛАС: Кой е?
АЛЕКС: Вече загубих доверие. Каква врачка е като не знае кой е?
КУЗМО: Млъкни!
Приятели на Кети.
МАНЧО: Астроложката.
Вунга им отваря бавно. Подава се навън и оглежда площадката.
ВУНГА: Сами ли сте?... Нали не ви проследиха?
ВСИЧКИ: /споглеждане /. Нее. Не са... Не, никой.
ВУНГА: Влизайте.Един по един.
АЛЕКС: / тихо /. Момент само да си окача чесън на врата.
Стаята и-обиталище е обзаведена в типичния стил на показната шарлатанска представа за духовна мистика: православни икони, кандила, портрети на Ванга и майка Тереза, камбанки и всевъзможни екзотични джаджи. С тази разлика, че се седи на пода върху груби конопени чували от тор. Лицето на ясновидката е покрито с брадавици почти с големината на мушмула.
ВУНГА: Настанете се ей там.
Сядат по земята; мълчание.
ВУНГА: Можете спокойно да говорите пред тях. /обхожда с поглед окръжност по тавана. Спира очи на Кузмо и го посочва с пилешки кокъл /.
Ти! Някой в рода ти има метална пластина в главата? Чичо ти. Кажи му да се пази от магнити.
КУЗМО: ... Нее знам.
ВУНГА: Има. Провери, питай го.
КУЗМО: Той е в затвора.
ВУНГА: Като те гледам има защо.
За какво сте дошли? Не, че не знам де. Имате право само на един въпрос всеки.
АЛЕКС: Пропускам.
МАНЧО: Аз... може ли да питам отделно?
ВУНГА: Ако си платиш.
КУЗМО: /вади урната /. Намерихме това. Търсим този дето е вътре. Искаме да знаем на кого е?
ВУНГА: Дай го тук... какво е това, тор за мушкато?
МАНЧО: Не у-урна.
ВУНГА: Урна? Добре. Все същото.
Вунга поставя церемониално урната в скута си, почва шумно да вдишва парите от някаква купа и изпада в транс. Алекс следи една муха с поглед.
МАНЧО: /на ум /. " ГОСПОДИ, ГОСПОДИ, ГОСПОДИ! Света дево, Божа майко, дано не ми предскаже нещо лошо! Обещавам да стана по-добър човек, да ходя на църква! Вече няма да пожелавам..."
ВУНГА: Хумммммм... усещам студ.... и виждам... маса, желязна маса, фаянсови плочки, 13... номер, човек с картонче на палеца, някакви студенти нещо режат... "ПРЕТАКАЙТЕ ЗЕЛЕТО"!
КУЗМО: "Претакайте зелето"? /води си записки /.
ВУНГА: /излиза от транса с кучешко отърсване /. Да, "Претакайте зелето!" - последните му думи. Умрял е в асансьорна кабина. Било е тясно там, натиснал е копчето за нагоре и е влязъл в тунела. Това е. Бил е грешник.
АЛЕКС: Но защо "претакайте зелето"?
ВУНГА: Не мога да ви кажа повече, силите ме спират, това ще наруши хармонията. Не трябва да ядосвам кармата.
КУЗМО: А нещо за адреса? Какъв е адреса?
ВУНГА: Той е на оня свят. Ако искате нещо повече питайте сестра ми Бинга. Тя сега се зарежда на Рупите, утре ще се върне.
/поглежда Манчо /. Отговора е не!
МАНЧО: Ама...
ВУНГА: /към Алекс /. Сега, твой ред е.
АЛЕКС: Амиии... не знам.
ВУНГА: Кажи, какъв искаше да станеш като малък?
АЛЕКС: Аз ли... пионер или фашист, нещо такова. Харесваха ми униформите и как правят онзи „хаил“.
КУЗМО: Кажете Вунга...
ВУНГА: Казах по един въпрос.
/към Алекс . Хайде, можеш да питаш всичко което поискаш. За преаждането, задгробния живот, душите на умрелите, всичко.
АЛЕКС: ... Мм, значи всичко? Наистина?
ВУНГА: Да, абсолютно всичко. Влиза в цената.
АЛЕКС: ... Ами добре. Тогава, коя е столицата на Кения?
екстериор: навън пред дома на Вунга.
Стоят отпред на тротоара и оживено обсъждат.
КУЗМО: Не можеш да не се направиш на умник, ти с твоите смешки! „Коя е столицата на Кения“? Обиди я! Видя ли лицето и: брадавиците и бяха точно във формата на съзвездието Голямата мечка? Казвам ти, тази жена има способности, ще си изпатиш!
МАНЧО: Да, не видя ли, тя има "лоши очи"! Знаеш ли колко е кофти да те прокълне врачка!?
АЛЕКС: Другият ми въпрос беше кой уби Андрей Луканов? Стига с тия глупости. Да, има ефектни брадавици, можеш да си закачаш пешкира върху тях.
КУЗМО: Този човек е... Неверник!
АЛЕКС: Не, вярвам само в това, че единственото което тези врачки могат да познаят е, че всеки който им дава пари е освидетелстван идиот. Но това ще ти го каже който и да е, при това съвсем безплатно. Ако сега трябваше да влизаш войник и военните разберяха за това, нямаше да те вземат в казармата. Не ме замесвайте.
МАНЧО: Добре, какво ще правим? Мислете разумно.
КУЗМО: Аз поемам по следата.
МАНЧО: Каква следа?
КУЗМО: Тя спомена моргата. Дангов също. Съвпадение!
АЛЕКС: Обаче без мен. Ако искате вие вървете по следата, аз имам по-важна работа: трябва да се мажа с алое вера.
КУЗМО: Добре, утре имам уговорка с Татяна. Ще се видим вечерта в кафето. Хайде. До утре.
Разделят се, Кузмо задърпва Манчо нанякъде. Алекс поема в друга посока.
КУЗМО: /обръща се след Алекс и подвиква / . ПАЗИ СЕ! /и се препъва в камък /.
сцена 6. "ЛЮБОВНИЯТ КУРУ"
интериор: квартален кофи-шоп, ден.
Четиримата водят разговор на масата.
АЛЕКС: ... Чуй, бих направил частично завещание в твоя полза, но нека сме наясно: предпочитам погребение. И изрично настоявам да бъде в половината за непушачи.
КУЗМО: Тоест на кое?
АЛЕКС: На гробището.
КУЗМО: ... На гробището?
АЛЕКС: Да. По-тържествено е. Има опело, поднасят ти венци; духова музика, хора в официални костюми...
КУЗМО: Да но кремацията има повече предимства.
ТАТЯНА: Кажи едно от тях.
МАНЧО: Без червеи!
КУЗМО: Точно така. И никой не може да злоупотреби сексуално с тялото ти.
ТАТЯНА: Мислиш ли, че е възможно? Някой маниак да го споходи блестящата идея да посегне на трупа ти? Бих казала, че и като жив не си бил особено популярен и сред двата пола.
АЛЕКС: Много хора ме харесват, но им имам доверие. Освен на теб. /за Манчо /. Твърдо погребение.
КУЗМО: Да злоупотреби. Ами защо не, след като е предвидено в закона, значи някой би могъл.
МАНЧО: /разтревожен /. Това правят ли го?
ТАТЯНА: Аха. Прав си, мисля,че се казва "гавра с труп"?
МАНЧО: Що за хора!?
АЛЕКС: Ще сдържа удивлението си от ерудицията ви.
КУЗМО: А и по-скъпо е. Знаеш ли колко върви един ковчег! /вдига ръка и гласува/ . За кремацията.
МАНЧО: /също /.
АЛЕКС: Ами ако трябва да те ексхумират?
МАНЧО: По какъв повод?
МАНЧО: Бил си убит. С отрова.
МАНЧО: Млъкни.
ТАТЯНА: /преглежда вестник /. Да сменим темата, чуйте това: Според списание"Економист" българите сме най-нещастния народ в света...
АЛЕКС: Нищо чудно - те нямат коледен концерт на Веселин Маринов.
МАНЧО: Бин-гоо!
Ще ставам. Какво ще правите сега?
ТАТЯНА: /ядосана е точната реплика на Алекс /. Аз имам малко работа в редакцията. /дърпа Кузмо /. Тръгваш с мен. Хайде, ела да ме изпратиш.
Кузмо става и в същия момент вижда подозритрлен човек да влиза в тоалетната.
КУЗМО: Чакай малко! /заглежда се след него. Татяна го завлича навън /.
МАНЧО: Алекс, как си с времето? Ще дойдеш ли с мен до фотото?
АЛЕКС: Защо да идвам с теб до фотото? Не искам, имам фобия от светкавици.
МАНЧО: Ела, трябва да ти разкажа нещо по пътя. Важно е.
АЛЕКС: За кой?
МАНЧО: За мен.
Оставят пари и тръгват.
Екстериор. улица- ден.
Манчо е доста превъзбуден.
АЛЕКС: Е, започвай. Засичма време, 5... 4... 3...
МАНЧО: Добре де, да, ноо... Знаеш ли какво с...
АЛЕКС: Правили сте секс.
МАНЧО: Какво!? Ти да нямаш СРС-та? Как разбра?
АЛЕКС: С астроложката. Виж-се-са-моо, с тая усмивка можеш да позираш за тиквен фенер.
МАНЧО: Какво, защо?
АЛЕКС: Ами като ходиш пружинираш, значи, най-вероятно - бил си с жена. Но не мога да си обясня как така?
МАНЧО: Да-да-да-да, чуй, пресякох гол линията, случи се! Вчера! Вче-ра!
АЛЕКС: Е как успя да я свалиш?
МАНЧО: Ами тя беше много впечатлена от хороскоп ми. Видя го и кажи речи ми се нахвърли. Според някакви разположения съм бил почти ренесансов гений. Ренесансов ли беше?...
АЛЕКС Гений? Подозирам те отдавна./ Още от играта ти в „Стани богат“.
МАНЧО: Каза, че досега никога не била разчитала подобно нещо. Значи, бил съм роден на една и съща дата с Леонардо да Винчи! 13-тата зодия - паяк! Паяк! И в мрежата!
АЛЕКС: Той кога е роден?
МАНЧО: Ами не знам, не помня.
АЛЕКС: Излъга я, нали? Типично за гениите, те са много разсеяни.
МАНЧО: Да, но не нарочно. Казах първото число което ми се завъртя в ума. Откъде да знам, че това ще е на някой си рожденния ден?
АЛЕКС: Да, откъде накъде, по-логично е да не е. Но защо ти трябваше да си измисляш? Преди излъга, че си архитект и си изпати.
МАНЧО: Не знам, Алекс, става инстинктивно. Винаги правя така когато говоря с жена която харесвам. Тя няма как да разбере?
АЛЕКС: Е, моите поздравления! Честито!
МАНЧО: Да, важното е, че успях. Това е важното. Някаква дата и... гейм, сет, и мач!
АЛЕКС: Уреди се. Ти си любовният куру.
МАНЧО: Не съм Куру аз съм Гений ! Гений! /размахва хороскопа / .
АЛЕКС: Опитах се да направя каламбур.От гуру.
МАНЧО: Виж това! Ето!
АЛЕКС: Прероденият Айнщаин.
МАНЧО: Дай тук. /грабва го /. Ще го занеса да го покажа на баща ми!
АЛЕКС: И той ли не знае кога си роден?
МАНЧО: А?
После Манчо стъпва в кучешко лайно и дълго трие обувката си в стъпалото пред фото студиото. Влизат.
екстериор. фото студио-ден.
Служителят дълго рови и точно момент преди да се откаже намира плика със снимките. Подава му ги . И дискретно го подушва.
МАНЧО: / разглежда /. Извинете, станала е някаква грешка. /служителят идва пред него /.
Няма да платя това! Как може, това изобщо не е моя снимка!
СЛУЖ: Как да не е ваша? Я дайте. Името?
МАНЧО: Панюков.
СЛУЖ: Ето, пише го, значи сте вие.
МАНЧО: Да, но вижте... погледнете, това не е моят профил!
СЛУЖ: Ъъ, май не е вашият...
МАНЧО: А тези бакенбарди? Аз нямам рунтави бакенбарди! Да виждате някакви бакенбарди.
СЛУЖ: /проверява /. Да, вярно, наистина нямате... Но може да сте си ги махнал?
МАНЧО: И вижте, този тук - лежи - в ковчег - а - аз - съм още жив!
СЛУЖ: /разглежда го, отстъпва назад /. Странно наистина?
АЛЕКС: Даа и аз това се чудя? Как така си жив?
/към служителя/. Може да е зомби?
МАНЧО: Няма да платя! Не плащам! Тези са идиоти. Да се махаме оттук!
Дръпва Алекс и напускат като напъхва снимките в джоба без да плати.
сцена 7. " ТРИ КИХАЩИ НОСА "
Междувременно:
интериор. чакалнята пред кабинета на пластичния хирург д-р Пенчев - ден.
Татяна и Кузмо току що са влезли вътре и разговарят.
КУЗМО: ... Защо не каза направо?
ТАТЯНА: Е не исках другите да разберат и да се подиграват. Знаеш ги какви са. Особенно тоя Манчо, само чака повод.
КУЗМО: Да но, за какво ти е да си слагаш силикон?
ТАТЯНА: Колаген, не силикон. Малка невинна корекция. Ето тук – само в едната.
КУЗМО: О да, знам каква е процедурата - изсмукват ти тлъстина от задника и ти я инжектират в устните. Кой човек би искал да има нещо от задника си точно в устата?
ТАТЯНА: Аз. Жената трябва да изглежда добре за да има самочувствие.
КУЗМО: Е какво, да не мислиш, че ще спечелиш Пулицър като си сложиш патешка джука?
ТАТЯНА: /намусва се /.
КУЗМО: ... Какво има?
ТАТЯНА: Нищо. Завиждам. Завиждам ти за свръхчовшката интелигентност.
КУЗМО: ...
На масичката има рекламна брошура със снимки на коригирани женски бюстове. Татяна му показва.
ТАТЯНА: Какво мислиш за тези? Като, че ли 250 кубика ще ми лепнат точно. Или 300?
КУЗМО: Е какво толкова: цици, устни, ами то ако всеки който има някакъв хипертрофирал орган - увеличен черен дроб например вземе да го показва наляво надясно? Я по-леко!
ТАТЯНА: Излъжи, че не ти харесват?
КУЗМО: Защо ти е да приличаш на жива стръв?
ТАТЯНА: По-добре жива стръв, отколкото консерва копърка. Хората които изглеждат добре се чувстват по-щастливи, доказано е. И живеят по-дълго. Така че, защо не?
КУЗМО: Ще ти кажа, зелето също много помага за увеличаването на бюста. Особено ако зелките се пъхнат в сутиена.
ТАТЯНА: Абе на теб какъв ти е проблема? Какво, искаш да кажеш, че няма да си О.К. ако си с красиво гадже? Не искаш ли да ти завиждат?
КУЗМО: Ами трансплантация? Какво ще кажеш за трансплантация: от донор! Сигурно вече го правят?
ТАТЯНА: Май сбърках, че те взех. Би било истински рай да млъкнеш за малко!
КУЗМО: Не разбирам, какво му е хубавото да правиш секс със пластмаса? Поне на пипане е отвратително.
ТАТЯНА: Важното е как изглежда.
КУЗМО: Аз слагам ли си патладжан във боксерките за да правя впечатление.
ТАТЯНА: Знаеш ли, първо се виж в огледалото и после приказвай. С лице както твоето мастурбацията лесно може да замести секса. Ако схващаш накъде бия? А и батерийката от волт и половина едва ли е идеалния размер, така че, слагай си.
КУЗМО: Ами аз не съм човек който съди от корицата за книгата. Освен ако на корицата /сочи снимките / не пише с големи букви "Менте"! Какво да ти кажа като не съм фен.
ТАТЯНА: Браво, трябва да кръстят улица на твое име, толкова си умен! А сега би ли...
Вратата на кабинета се отваря и сестрата извежда отвътре жена с обилно обинтована глава и много петна йод. Съпровожда я под ръка и тя слепешката се блъска в няколко предмета в стаята.
СЕСТРА: Заповядайте в кабинета. Настанете се, докторът ще дойде след няколко минути.
Извежда пациентката и после се чува трясък от сгромолясване отвън по стълбите. Двамата стреснато подскачат.
КУЗМО: Ей, знаеш ли коя беше това - Катрин Вачева!
ТАТЯНА: Манекенката със счупения нос!?
КУЗМО: Сигурен съм, че е тя. Познах я по очертанията.
ТАТЯНА: Откъде знаеш?
КУЗМО: Е не знам, така мисля. Видя ли я: Ай-кю: 100 - 60 - 90.
ТАТЯНА: /сяда и взима от масичката списание /. Това се казва селски хумор. Сложи си и карамфил зад ухото. /задълбочава се в четене за да прекрати разговора /.
Кузмо небрежно се разхожда из кабинета, зяпайки наоколо. Забелязва статуетка и я взема в ръце. Отваря шкафа, наднича и небрежно прибира отвътре нещо в джоба си. После вниманието му е привлечено от картините висящи по стените: 3 - 4 репродукции на Пикасо на разкривени ъгловати лица "Хм?"
КУЗМО: /накланя се пред една от тях и прочита на глас /. "Три кихащи носа"! Даа.
Надвесва се над Татяна и посочва с брадичка към картината.
КУЗМО: Какво, така ли искаш да изглеждаш?... Явно докторът е почитател на кубизма.
ТАТЯНА: /вдига глава от списанието и изведнъж се сепва като забелязва грозните портрети /.
КУЗМО: Ще ми се да погледна под превръзките на онази пациентка...
ТАТЯНА: / мести поглед по картините: 1 - 2 - 3 – 4 / . Не, отказвам се! /грабва си чантата и почти изхвърча навън/.
Миг по-късно се чува ново сгромолясване по стълбите. Явно са съборили сестрата.
сцена 8 " КОД КРИМИНАЛНО: ХРЪТКИТЕ "
интериор: кварталния кофи-шоп, ден.
Алекс и Кузмо закусват. Кузмо е лапнал раздъвкана угарка от пура и говори през нея.
АЛЕКС: Ходил си в банката за сперма!?
КУЗМО: /потвърждава с кимане /. Нали ги знаеш автоматите за кефе по улиците? Е, там има такива, само че заа... сещаш се.
АЛЕКС: Сериозно?
КУЗМО: Че ти какво очакваш, да те обслужва ръчно някоя сестра? Пъхаш го вътре в машината и действаш. Все едно кухненски робот.
АЛЕКС: Айде бе!
КУЗМО: Ами като доене в кравеферма е. За това втори път не стъпих. За 40 лв. не си пъхам работите в нищо по което тече ток!
АЛЕКС: Ходил си наистина!? И защо ти трябваше?
КУЗМО: Не знам, бях студент. Като имам терапевт ще го попитам.
АЛЕКС: Бре!...Чакай, ти кога си бил студент?
КУЗМО: Е, не съм се дипломирал, но, бил съм.
АЛЕКС: /мисли/... Отказвам се. Това заприлича на разговор след тежък запой. Заведи Манчо той има нужда от пари.
КУЗМО: Оо, даа, света се нуждае от това.
АЛЕКС: /забелязва, че Кузмо има в джоба дивиди/ . Какво си взел?
КУЗМО: Нещо за гледане.
АЛЕКС: Какво е?
КУЗМО: Нищо, филм с Брус Лий.
АЛЕКС: Дай да видя. Дай тук! "Нейният първи анален секс 2"! Как така 2, нали и е първи?
КУЗМО: И аз искам да разбера. За това го взех.
Алекс забелязва, че през цялото време Кузмо си играе мачкайки нещо прозрачно в ръка.
АЛЕКС: Какво е това?
КУЗМО: Новото ми гадже. С Татяна се скарахме...
АЛЕКС: Ъ?
КУЗМО: Не си ли виждал - силиконов имплантант. Това е, нещо много добро!
АЛЕКС: Откъде го взе?
КУЗМО: Намерих го в кабинета на доктора, беше в един шкаф.
АЛЕКС: Чакай моля те, почни отначало.
КУЗМО: Ами с Татяна ходихме при някакъв д-р Пенчев, пластичен хирург. И малко се поздърпахме там.
АЛЕКС: За какво?
КУЗМО: Щеше да си слага колаген.
АЛЕКС: Не, за какво се скарахте?
КУЗМО: /видял е нещо и не отговаря /.
АЛЕКС: ... Тук имаш реплика.
КУЗМО: За колагена. И го намерих там, беше в един шкаф, казвам ти това е нещо много добро! Ето. Искаш ли да опиташ, пипни го? Като цица е.
АЛЕКС: Много ти благодаря! Ще се възползвам някой път. /поглежда надолу и забелязва обувките на Кузмо /. А това? Обувки цвят клавиши на пиано? Днес си пълен с изненади.
КУЗМО: Да, взех ги от поправка. Четвъртък е. Сещаш ли се, онези на на дядо ми.
АЛЕКС: Само мога да кажа, че вече си един добре облечен бизнесмен.С дивиди и цица в джоба. Града е твой.
Кузмо е забелязъл подозрителен мъж да влиза в тоалетната. Грабва празна чаша от масата, става и го последва вътре.
КУЗМО: Чакай малко!
В тоалетната залепя чашата на стената и преслушва кабинките. Мъжът излиза и почва да се мие.
КУЗМО: Търсиш ли нещо приятел? Да не си забравил нещо, а? /имитира подшмъркване /. Случва се, и аз понякога съм разсеян.
Онзи прибряно напуска . Кузмо се връща на масата при Алекс.
АЛЕКС: Какво беше това?
КУЗМО: /сочи тоалетната /. Там става нещо, казвам ти!
АЛЕКС: Да, стават някой работи, хората ходят по нужда.
КУЗМО: Чуй Алекс, тук се крие някаква загадка! Как така ще си забравиш урната в клозета, това да не е...?
АЛЕКС: /подава му/ . Торба орехи?
КУЗМО: Орехи? Глупости! Казвам ти това тук вътре / сочи урната / може да е Мето Илиенски! Пак говорих с Дрезов, посъветва ме да пусна обява. Не се отказвам..
АЛЕКС: Я стига, Мето отдавна се разхожда по плажовете из Бразилия обзаведен с чифт чисто нови цици!... Перфектното алиби, така никой не може да го разпознае, там е навсякъде е пълно с травестити. А и дори да влезе в затвора поне няма да има проблем с цигарите. Ето го самият Манчо!
Манчо се появява загърнат в огромен артистично навит около яката шал под който крие фотоапарат. Носи под мишница метален плювалник.
КУЗМО: Здрасти Мани, заповядай при нас!
МАНЧО: Е къде другаде? Здравейте, какво правите?
АЛЕКС: Не виждаш ли: подписваме протокола от Киото. За какво ти е това? /плювалника /.
МАНЧО: Подарък за офиса на Кети.
АЛЕКС: Има офис? Астролозите не са ли онлайн?
КУЗМО: Носиш ли го?
МАНЧО: /оглежда се и скришом му подава театрален бинокъл /. Ето.
АЛЕКС: Вие двамата, да не замисляте нещо?
ДВАМАТА: Нее! Кой, ние?... Ааа, ти замисляш ли? - Нее. - И аз не замислям...- Защо да замислям?...
АЛЕКС: Ами приличате ми на заместник директори на химически завод, които планират изхвърляне на токсични отпадъци в езеро.
ДВАМА: / пресилен смях /. Хахаха, в езеро.
АЛЕКС: Добре, напускам ви. Какво ще правите?
КУЗМО: Ами щее измислим нещо.
АЛЕКС: Каквото и да правите гледайте поне да не ви хванат.
КУЗМО: Ей, върни ми ДВД-то.
АЛЕКС: Да, ето ти го.Искам после да ми го разкажеш.
Алекс си тръгва. На вратата се обръща и ги вижда как са заели позиции като хрътки птичари край клозета. Единия се прави, че чете вестник и надзърта през дупка в него. Другия е приготвил фотоапарата изпод шала. Кузмо дими с пурата. Алекс вдига рамене и напуска терена.
СЦЕНА 9: "WC- СеРеСе Гейт "
екстериор. улица – ден.
Алекс и Кузмо вървят и разговарят.
АЛЕКС: ... Когато гледам порно и всичко е както трябва се чувствам като куче което се е изсрало в средата на улицата - малко засрамен, но горд личното си постижение.
КУЗМО: Така е. Хайде, трябва да тръгвам.
АЛЕКС: Ей, няма ли да дойдеш с мен до планетариума?
КУЗМО: Няма начин, ще ходя на свиждане.
АЛЕКС: Чичо ти в пандиза?
АЛЕКС: /застрелва го, знак че е уцелил. Разделят се /.
Само картина на действието:
- Кузмо и Манчо заговорничат; промъкват се в моргата.
- Kузмо и Манчо организират "секретен пост" пред тоалетната, водят наблюдение и дебнат посетителите: театрален бинокъл, подсушване, фотоапарат, вестник с дупка - всякакви способи.
- Кузмо провежда външно проследяване, но от бързане си защипва шлифера с вратата на колата, след като е оставил вътре ключовете. Налага се да го съблече така на вратата, да изтича за ножица за да отреже парчето и след това да го облече с голяма дупка.
- Двамата се опитват да монтират скрита камера в плювалника и го поставят в тоалетната на кафенето.
- Кузмо и Манчо надзъртат в хладилниците на моргата и виждат вътре труп на травестит с ерекция. Близо до камерата на стената се чете надпис "Аз бях тук! М."
- Втрещени от гледката на трупа панически бягат от залата за аутопсии. Манчо изпуска на земята плик със снимки.
- WC: Двамата постоянно притесняват посетителите в тоалетната, оглеждат ги и надзъртат след тях. Хората реагират стреснато и бързат да се махнат.
- Виждаме ги как: Кузмо пробива с дрелка дупка в стената на кабинката, подслушва със СРС - празна чаша долепена до преградата. Завързали са забравената ръкавица с връв и я теглят по земята за да предизвикат реакция - тяхната представа за активно мероприятие. Манчо надзърта с огледалце залепено на обувката изпод вратата на кабинките.
- Манчо уж по погрешка влиза и в женската тоалетна и след миг изхвърча с извинения и зачервена буза.
- "секретен обиск" - проверяват вещите на маста на човек който е станал за да се обекчи и прочее безумства ( Ето как става номера:....../трик със дреха на закачалка/.
В някакъв по-късен момент в кафенето.
АЛЕКС: /отива към бара. казва си здрасти с няколко души /. Хей, какво става, изглеждаш сякаш си изял развалено яйце?
МЪЖ: Жена ми ме напусна.
АЛЕКС: Радвай се.
МЪЖ: Ама няма кой да готви!
АЛЕКС: Ще си свариш юфка.
ДРУГ: Иди да го споделиш с Камелия в "Споделено с Камелия".
Всеобщ смях.
АЛЕКС: /към друг /. Как я караш Еди?
ЕДИ: Пак ме мъчи запек!
АЛЕКС: Е, значи всичко е по старому.
ЕДИ: Да, вчера поставих рекорд - 7 часа в тоалетната! На нервна почва е.
АЛЕКС: Трябва да ти отпуснат стипендия.
Разполага се на бара, поръчва кафе и се заслушва в интересна история.
КЛИЕНТ1: ... И тогава казанджията, тартора на селските идиоти, най-пропадналото пиянде, което можете да си представите ми вика: „Ей, пич, 8 сутринта е, отказвам да ти сипвам повече“! Представяте ли си?... Ето кога ми светна червената лампа и разбрах, че работите вървят зле. Чух как камбаната заби в главата ми. И 11 години по-късно оставих пиенето.
КЛИЕНТ2: Ами то и аз спрех да посещавам сбирките, но поне имах добро оправдание – бях зает да варя ракия. Хахаха!
КЛИЕНТ 1: Наздраве!
АЛЕКС: /към бармана /. Страхотно. Отивам да кажа една молитва и да се метна в клозета. Чакам мойте хора, ако се появят налей по бира.
Алекс влиза в тоалетната и се разкопчава пред писоара, когато чува подозрителен шум; навежда се и забелязва идиотските обувки на Кузмо в цвят клавиши на пиано в процепа под вратата на кабинката. Вижда и съмнителния плювалник . Промъква се на пръсти, отваря рязко вратата и го заковава да слухти с ухо върху чашата.
АЛЕКС: Какво става тук по дяволите! Какво е това, използваш специални разузнавателни средства?
КУЗМО: ... Амии, секретен пост.
АЛЕКС: Ти си маниак, знаеш ли! Секретен пост! Да не би да имаш и флашки? За кой се мислиш, за Алексей Петров?
В този момент отнякъде запъхтян се появява Манчо с урната.
АЛЕКС: Аха, за къде без теб! А това? /посочва плювалника с камерата /. Подаръка за гаджето ти Кети!
И какво открихте вие двамата, че някой е нарисувал емблемата на "NIKE“ в кафяво на стената? Престанете да се излагате, всички ни познават, идваме в това заведение от години...
КУЗМО: Ще го пипна, Алекс, ще разбера кой е!
АЛЕКС: Ти си се вманиачил! Побъркал си се! Веднага дай това! /посяга да грабне урната от Манчо. Кузмо го изпреварва /.
КУЗМО: Не! Ние го видяхме го, казвам ти!
АЛЕКС: Кой?
КУЗМО: Мето! В моргата. Манчо ще потвърди. Кажи му.
МАНЧО: Да, самата истина, кълна се! Лежеше там във фризера с гигантска ерекция и цици! Той беше. Избягахме като Индиана Джоунс пред топката на смъртта!
АЛЕКС: О Боже, трябва ви лоботомия! Дай това! Пусни!. Казах ти да я оставим на бармана!
Сдърпват се за урната. Настава суматоха, капака изхвърча и съдържанието се изсипва върху тях и в тоалетната чиния. Капака дрънчи по пода. Всички застиват.
КУЗМО: Видя ли какво стана!
МАНЧО: ... Я чакай малко! Тук пише нещо! /кляка и я взима в ръце /.
Когато тримата излизат от кабинката, в тоалетната влиза клиент и ги вижда как кихат и подсмърчат гузно, от което остава с впечатление, че са някакви дилъри.
КУЗМО: /сменя темата /. Казаха че довечера пак ще вали.
МАНЧО: Да-да, понижение на температурите.
Мъжът се натъква на остатъци от прах върху казанчето, гребва ги, оглежда се и бързо и шумно ги изшмърква . Тялото му се разтърсва от тръпки на екстаз "Уухааа“!
Тримата са на масата и зяпат празната урна сърбайки бира.
КУЗМО: Както се казва за умрелите или добро или нищо.
АЛЕКС: Разбира се, че добро, нали не съм вътре.
МАНЧО: Или "Той умря и това е хубаво"! Какво ще правим с нея?
КУЗМО: Ами трябва да я занесем на близките!
АЛЕКС: Хайде да я разпръснем и толкова.
КУЗМО: Мислиш ли, че това би била последната му воля? Не и аз.
АЛЕКС: Стига, отърви се от нея.
МАНЧО: / поглежда вътре /. Останали са около 20 %.
АЛЕКС: Значи ще им върнем само ДДС-то.
КУЗМО: Ще я допълним с нещо.
АЛЕКС: Какво? Нес кафе? /към Манчо /. Хапни си пак.
МАНЧО: / изтупва си реверите и вади щипка прах от горния си джоб и я пуска в кафето на Алекс /. Опитай и ти.
АЛЕКС: Ти да не си роден в Чернобил!?
МАНЧО: /към Кузмо/. Мога да донеса от печената леблебия? Приличат си.
КУЗМО: ОК. Ставаме! Да приключваме с това. Казах ви, че ще открием собственика! Хайде! /обръща чашата с кафе на екс /.
Стават хвърлят пари на масата и се отправят към изхода.
МАНЧО: /забелязва нещо интерсесно/. Ей, вижте, това там не са ли Драго Драганов от телевизията и Азис?
КУЗМО: Е и? Какво толкова, чай с ром?
МАНЧО: Да, бе.
Кузмо го повлича го навън. Алекс просто примирено ги следва.
СЦЕНА 10: " НАЙ-СЕТНЕ МИР НА ПРАХА МУ "
интериор. кола в движение-ден.
Тримата отиват да върнат урната. Алекс шофира с една ръка, Манчо разлиства вестник, Кузмо я е стиснал с непробиваем захват пред гърдите.
КУЗМО: Как мислиш мъж или жена?
АЛЕКС: Няма значение, вече е на по-добро място.
МАНЧО: Да бе, при Мето Илиенски.
КУЗМО: Да заложим?
АЛЕКС: Не.
КУЗМО: Мисля, че имам подходящо име за погребално бюро за кремации - "Топло убежище". А? "Топ-ло убежище"!
АЛЕКС: Идеално е.
МАНЧО: /чете подигравателно /. Британец нарязъл 30 сантиметрова краставица на 163 парчета за 13.4 сек. ... Е кой се занимава с писане на подобни глупости? Така ли си изкарват заплатата?
АЛЕКС: Наричат ги "клозетни таблоиди".
КУЗМО: Мисля да опитам!
АЛЕКС: Какво?
КУЗМО: 13.4 секунди. Защо не, и аз бих могъл!
АЛЕКС: Кой, ти? На 163 прачета? Никога!
КУЗМО: Предизвикваш ли ме?
АЛЕКС: Предизвиквам те!
КУЗМО: И аз те предизвиквам!
АЛЕКС: Добре, да направим състезание! Кой избира ножа?
КУЗМО: Съгласен. Манчо ще засича време. Отбий някъде за краставици.
АЛЕКС: Манчо е на хронометъра! За кой залагаш Мани?
МАНЧО: Не ме бройте, аз съм извън разговора.
КУЗМО: Ей, какво има приятел, изглеждаш омърлушен.
КУЗМО: Ккато труп изпаднал от багажник.
МАНЧО: Аха, защото не се интересувам от тъпото ви състезание с краставици? Оставете ме на мира.
КУЗМО: Ама че! Дай вестника!
МАНЧО: Спри колата, гладен съм.
АЛЕКС: Добре, хапни пица.
МАНЧО: Пица...
КУЗМО: Знаете ли, че пицата е измислена като затворническа храна?
АЛЕКС: Как така?
КУЗМО: Ами да може да се пъха отдолу под вратата на килията. А сега всички пица-пица, ядат само пица!
МАНЧО: Добре, ще си взема пица с краставица.
КУЗМО: /чете / ... Ей, вижте какво пише тук! Познайте кой е умрял - нашата позната Вунга ясновидката. Прегазил я камион.
МАНЧО: Тя толкова ли е известна, че чак я пишат във вестника?
АЛЕКС: Вунга!? Защо не е успяла да го предвиди? Нали е медиум?
КУЗМО: Изпаднала в 2 дневна кома. Дошла за малко в съзнание и веднага умряла. Пише, че последните и думи били "Претакайте зелето!".
АЛЕКС: "Претакайте зелето", какво е това, пак тази глупост?
МАНЧО: Сигурно завета и към нацията. Интересно, какво ли е пишело в хороскопа и за деня?
КУЗМО: /веднага сверява /. Да видим... петък. " Проблемите са преодолими ако не бързате да се ядосвате".
АЛЕКС: Кой го казва?
КУЗМО: Алена.
МАНЧО: /още по-ехиден /. Ааа, Алена. Тя може да вещае. Може да вещае, даа!?
КУЗМО: Тук някъде е. Спри ето там.
Кузмо и Манчо излизат да занесат урната. Двуетажна кооперация със стълби и площадка. Алекс остава да чака в колата.
КУЗМО: Остави двигателя включен!
АЛЕКС: Разззбира сеее, бой.
Кузмо се навежда и поставя урната на площадката пред вратата, потупва я за сбогом: "Вече си у дома, приятел". Манчо натиска звънеца и побягва, но се препъва в нея и събаря Кузмо. Урната отхвърча и остатъка се изсипва надолу по стълбите. Кузмо я хвърля обратно като топка за ръгби. Двамата тичат и се мятат в колата. Алекс не може да потегли.
КУЗМО: Казах ти да не гасиш двигателя!
АЛЕКС: Сам угасна! Не предполагах, че ще правим банков удар! /потеглят с мръсна газ /.
КУЗМО: Мани, виж чисто ли е отзад?
АЛЕКС: Какво да не очакваш гонка?
МАНЧО: Знаете ли, убеден съм, че от вас ще излязат чудесни идиоти!
КУЗМО: Това беше!
интериор. Кола в движение – ден.
На връщане.
КУЗМО: /към Манчо /. Зарязаха те, а? За това ли си кисел като преял с развалени миди? Не се плаши, мен също. Татяна ми би шута.
АЛЕКС: Така е, малко прилича на престоял удавник.
МАНЧО: Не знам каква е тая работа с жените? Вече си мисля, че е много по-лесно да обереш банка, или да си смениш пола, отколкото да откриеш подходящ партньор? Ще ми обясни ли някой как така според единия хороскоп съм генйй, Леонарррдо, а според другия кръгъл идиот?
АЛЕКС: За хороскопа ли се скарахте? Казах ти, ще си изпатиш.
КУЗМО: Какво, какво? Хороскоп?
МАНЧО: /от възбуда изпада в истерия на срички /. Да по дяволите! Това е проблема. Всичко беше идеално докато... о-ока-за се, че според хо-ро-ско-па на ки-тай-ците сссъм ня-ка-къв и-диот! Воден плъх! Не искала да има нищо общо с мен. Щяла да си съсипе кармата. Бил съм някакъв китайски Хитлер! Вооден плъх! Какво е воден плъх по дяволите!?
КУЗМО: Нещо като... лалугер. Правехте ли секс?
МАНЧО: Естествено! Дори си купих нова риза!
КУЗМО: Аз нямам проблеми с жените. Те имат с мен.
АЛЕКС: Знаеш ли какво, не се ядосвай, някое момиче сега се забавлява, танцува и се весели и дори не подозира, че скоро ще те срещне и ще легне с теб. Въпрос на време.
МАНЧО: Не ми помагаш. Сигурен ли си, че в това трябва да има комплимент?
КУЗМО: Обичам жени бързи като нес кафе!
МАНЧО: Хич не ми върви с този пол, май трябва да стана генеколог за да успея да съблека някоя?
АЛЕКС: Ако ти трябва жена не я търси и не ставай генеколог. Първо се постарай да намериш пари, после тя сама ще те открие. /към Кузмо /. Кажи какво стана с Татяна?
КУЗМО: Пластичните хирурзи разбират от курви.
МАНЧО: Ей, по средата на историята съм!
АЛЕКС: Предупредих те да не лъжеш.
КУЗМО: Татяна. Затваря ми, не сме се чували от седмица.
АЛЕКС: От естетически съображения?
КУЗМО: Да, заради коментара ми за силикона.
МАНЧО: /говори на глас докато размишлява /. " Майната ви! Ама че съм идиот! Да вярваш, че любовта е възможна е като да вярваш, че като попълниш фиш за тотото и ще спечелиш. Ама все някой винаги уцелва и това поддържа мита. Глупости на търкалета!... О Боже, в главата ми е като в сферата на тотото. Топчетата се прескачат в пълен хаос и накрая някое изкача. Но не знам кое?... Успокой се, не си внушавай, всичко е в ума... Е да де, там е проблема. Ако беше в гъза можехме да бръкнем и да го извадим..."
/гледа Кузмо/ . Ей, какви са тия дрехи? Да не продаваш пъпеши на магистралата?"
АЛЕКС: Говориш на глас.
МАНЧО: Какво, това аз ли бях? Аз ли го казах?
КУЗМО: Ти или невидимия.:
МАНЧО: О, Боже, ще ме подлудят тези връзки!
КУЗМО: Скоро откриват изложението на психични болести. Защо не се кандидатираш за награда? Ако извадиш късмет мога да кръстят на теб диагноза.
АЛЕКС: Успокой се, неизбежно е, Вселената се разширява, хората се отдалечават един от друг. Айнщайн го е казал.
МАНЧО: А-да, хумор. Смейте се...
Пауза.
КУЗМО: Добре, приключихме с това! Задачата е изпълнена. Какво ви се прави сега?
АЛЕКС: /паркира /. Рано е още, можем да хванем мача в кафето?
КУЗМО: ОК! Идваш ли Мани? Хайде ела да пием бира!
МАНЧО: ... Футбол!? Е, нищо не ме спира поне да се напия.
КУЗМО: Така те искам! Хей, ето там продават краставици!
Излизат от колата. Кузмо хуква, да пресича и се чуват свирепи спирачки.
интериор: кварталния кофи-шоп, ден.
Компания приятели са се събрали да гледат мача.
НЯКОЙ: Чакай малко. Имам един приятел еврейн. Не е гей, но веднъж като бързал да се прибере след работа седнал върху кабалата забравена в колата на шофьорската седалка и си таковал ануса. После се наложило да ходи на психоаналитик за тая работа и подхванал с него любовна връзка. Всеки път в кабинета му правели секс и на всичкото отгоре оня настоявал да му плаща за сеансите. Това се казва наистина сложен човек.
ВСИЧКИ: Хахахахаха! Не бил гей, само ходел на уроци, хахаха!
КУЗМО: /към Алекс /. Добре де, като си толкова голям тарикат, можеш ли да кихнеш със затворени очи?
АЛЕКС: Остави ме с твоите глупости! Като ме победиш в надрязване на краставици тогава ще ми се отваряш. / вижда Еди запека /. Ей, здрасти Еди, сядай! Как си?
ЕДИ: Вече съм по-добре,човече. Купих си ябълков пектин и трици. Олекна ми.
АЛЕКС: Опитай това. / предлага му чашата си с кафе /. Правя анкета.
ЕДИ: /отпива /.
АЛЕКС: Каква е рецензията ти?
ЕДИ: ... Кафе с вкус на... какво е, карамел? Ако бях ченге бих ги арестувал за това.
АЛЕКС: /към Кузмо /. Ей, виж, опитай и ти.
КУЗМО: Не е зле, харесва ми.
СЕРВТ: Празни бутилки?
АЛЕКС: /към сервитьорката /. Какво е това? Кафе с вкус на карамел?
СЕРВТ: Това е аромата на деня.
АЛЕКС: Но аз си поръчах кафе.
СЕРВТ: Кафе е. Това е кафе.
АЛЕКС: Добре, добре, може ли дистанционното на телевизора, след малко почва мача. И ми донеси истинско кафе.
КУЗМО: / след нея /. За мен 2 бири с вкус на бира!
На екрана на телевизора текат новини.
ЕДИ: Новини! Да ви кажа, хора, нямам високо мнение за журналистите.
КУЗМО: И аз.
ЕДИ: Чухте ли за тоя случай дето всички писаха за Джони Деп - как бил тайно в някакъв хотел в България за да изневерява на жена си с една манекенка? Добре де, ами ако тоя тъпунгер, дето му се прави на клонинг беше паднал от балкона и умрял? Какво, щяха да го погребат с грима и дрехите и после да напишат във вестника"Джони Деп умря"! Ебати!
КУЗМО: Да ти кажа прав си Еди, не ги разбирам тия работи. След „Дуплофенак“ мислех, че отдавна съм претръпнал, но ето кое успя да ме шокира – предаване в което да демонстрират качествата на някой наистина добър препарат за почистване на ушна кал. А Мани, при Гала.
МАНЧО: Оставам извън темата. Нямам гадже репортерка.
ЕДИ: Едно нещо мога да кажа за цялото им бръщолевене - много тъп виц. Представям си ги как седят голи под кръста в кадър зад бюрата, барат се и се правят на важни.
АЛЕКС: /сръгва Кузмо/. Ей, я гледай кой е това!
Картина от телевизионния екран.
ВОДЕЩ: " ... Продължаваме с пореден случай на престъпна небрежност. Наш журналистически екип се натъкна на шокираща история за нехайство и престъпление по служба. Разследването води криминалния ни репортер Татяна Желева. Татяна.
ТАТЯНА: Неизяснена смърт на общински паркинг. Ето и фактите: Неустановено лице, мъж на около 40 г. възраст без документи, е починал от инфаркт, преди доста повече от месец в неправилно паркирана в синя зона кола. Автомобилът е бил санкциониран с поставяне на скоби, а в последствие вдигнат с паяк и откаран на наказателен общински паркинг, където намиращият се в него гражданин е престоял почти месец преди трупът му да бъде забелязан от случаен посетител.
Истинската самоличност на починалия е била установена чрез ДНК и дактилоскопична експертиза, едва след като тялото вече е било кремирано по решение на общинския съвет, поради напредналото състояние на разложение. От наш източник научихме, че впоследствие при предаването и на близките урната с праха му е била загубена от служителят на куриерската служба.
Представител на прокуратурата заяви, че има данни за обосновано предположение за извършване на престъпление по служба: чл. 57,ал. 3-та и 4-та от НПК по вина на столична община и е разпоредила разследване.
Ще ви държим в течение за развоя на събитията. Обратно в студиото. Ваня."
АЛЕКС: /към Манчо /. Е, поне разбрахме от кого си хапна. Мъж без документи.
.........................................................................
ЕДИ: ... Да, добра история. Да вдигнат кола с гниещ труп; само те са способни на това. И как намерихте адреса?
КУЗМО: Лесно, разсипахме я. Те го вписвали на дъното.
АЛЕКС: Язък за теорията ти за Мето Илиенски. Беше наистина екстравагантна. Но поне Манчо може да се гордеде, че не го е опитвал на вкус.
КУЗМО: Сигурен източник, да бе, как не! Ще пусна една вода.
В тоалетната Кузмо отново забелязва оставена над писоара ръкавица. Изважда човек от кабинката, притиска го чрез заплахи и имитация на разговор по полицейска честота на диктофона си от което онзи изпада в ужас и си признава "Аз бях, аз бях! Не беше нарочно! Имам уромицетоза!" Оказва се, че служителят на куриерската фирма наистина е гей.
СЦЕНА 12: ТИ СИ ВИНОВНА, КУЧКО!
интериор. кофи-шоп-ден.
Няколко дни по-късно. Алекс и Кузмо, убиват времето.
КУЗМО: ... И защо да не спечеля? С добър адвокат...
АЛЕКС: Ще заведеш дело за торбичка чай?
КУЗМО: С изтекъл срок на годност! /демонстрира му я усукана около вилицата /. Комисията за защита на потребителите само чака..
АЛЕКС: Аз ще го платя... Ей, прави се на разсеян, виж кой влезе!
КУЗМО: Кой, кой!?
В кафето се появяват Татяна и Кети и без да ги поздравят се настаняват на отделна маса.
КУЗМО: Сърдита ми е, прави се, че не ме вижда.
АЛЕКС: Тебе пука ли ти?
КУЗМО: ... Добре, чуй това, как ти се струва: 3.20 шишето минерална вода! И не от 500 гр, малко шише - 0.300! Честна дума, видях го с очите си ей там пред магазина по надолу. Това прави... момент да сметна... 9.000 лева за кубик вода!
АЛЕКС: Да, бе, представи си само колко ще излезе едно пране!
КУЗМО: Ами къмм... По-лесно е направо да си купиш нови дрехи.
Манчо се връща от тоалетната с книга в ръка.
МАНЧО: Ще умра от яд, страхотна книга! Четох малко от нея докато бях вътре, но се наложи да скъсам последните страници, иии сега и да я дочета няма как да разбера края! Не бях попадал на нещо толкова интересно!
АЛЕКС: За какво се разправя?
КУЗМО: Ей, виж кой е там. Кети.
МАНЧО: /поглежда и смънква нещо като "Е,и?"/.
/към Алекс /. За човек с невероятно ръкостискане.
АЛЕКС: Човек с невероятно ръко-стискане?
МАНЧО: Да, никой няма такова ръкостискане, невероятно е.
АЛЕКС: И как така е попаднала у теб? Това нали е книга?
МАНЧО: /сочи Кети /. Тя ми я даде. Трябваше сега да и я върна.
КУЗМО: А ти я оскверни в клозета!
МАНЧО: Ами като беше паднало рулото! Не трябваше да се зачитам, яд ме е!
AЛЕКС: Я погледнете, нещо става там!
Междувременно в кафенето са влезли двама цивилни полицай с тъмни костюми и са застанали край масата на двте жени. Легитимират се и провеждат кратък разговор с Кети.
МАНЧО: / със самодоволна усмивка /. Става това, което става, когато ядосаш кармата и се ебаваш с мен.
Двамата полицай любезно, но твърдо подканят Кети да ги последва навън. Излизат. Татяна е в недоумение!
АЛЕКС: Какво беше това?
КУЗМО: Ти имаш ли пръст? Знаеш ли нещо за това?
Двамата гледат към Манчо с очакване. В момента няма по-щастлив човек от него.
МАНЧО: /дълга пауза; колкото се може по-ехидно/. ... И тъй приятели: да ви кажа до преди два дни, за пръв път в живота си, бях наистина тотално депресиран. Знаете колко бях разочарован - мъж с разбито сърце и измамени надежди. Наивно бях си въобразил, че може тя е жената! Жената от моето щастливо бъдеще. Но... уви. Зарязаха ме заради ки-тай-ски хороскоп. Някакви там дати, цифри. Е това наистина ми разказа играта, признавам си, но шансът отново беше на моя страна! ... Излязох оная сутрин да разходя кучето на съседката в парка и да страдам на спокойствие... Случайно визитката и беше в мен, извадих я и точно преди злобно да я скъсам на парчета, видях на един клон да виси обесен. Самоубиец. Май беше клошар, да клошар! Поклащаше се леко. И ненадейно в същия този миг, не знам как и откъде, но някакъв импулс ме сграбчи и ме накара да надраскам на гърба и: "ГАДНЪ МРАСНИЦЕ! ТИ СИ ВИНОВНЪ!!" и я напъхах в ръката му... Ето кое ме върна в играта!
Пауза .
КУЗМО: ... Е, сега поне не се налага да и връщаш книгата.
СЦЕНА 13: "MISSING RERSON"
интериор: кафенето. 30 мин. по-късно
Тримата вдигат наздравици с бира и отдалеч личи, че са в превъзходно настроение. Манчо черпи. След по-малко от минута в кафенето влизат нови две ченгета, едното от които е Дрезов, познатия на Кузмо, и се насочват към тях.
ЧЕНГЕ: Манчо Панюков? Вие ли сте?
МАНЧО: Ами?... Д-дда.
ЧЕНГЕ: Това познато ли ви е? / подава му снимките които са изпаднали от джоба му при бягството от моргата /.
МАНЧО: О Боже, пак тази снимки! Все едно ме преследва кошмар!
ЧЕНГЕ: Значи не отричате, че са ваши?
МАНЧО: Да, но вижте, това не съм аз! Не е мое, не е моя...аз, Алекс кажи им за фотото...
ДРЕЗОВ: Ще трябва да ни придружите за разговор до управлението.
ЧЕНГЕ: Ако всичко е наред ще ви освободим веднага. Няма да отнеме много време.
МАНЧО: Аз, аз... да. За какво става дума?
ЧЕНГЕ: ... Без коментар.
ДРЕЗОВ: /към Кузмо /. Добре де: във връзка с издирването на изчезнало лице. Само справка. Ще му хванем такси... Шега.
Изражението на Кузмо и Алекс застива. Ченгетата повеждат Манчо към вратата.
АЛЕКС: ... Мето?
КУЗМО: /тихо /. Мето Илиенски...
МАНЧО: /обръща се за подкрепа / . Аз, аз, не ядох нарочно от него! Той намери урната. Кажете им!
/вижда Еди запека /. Еди, кажи им...
Отвеждат го.
*** THE END ***
ТИТРИ:
Кузмо и Алекс с обилно бинтовани показалци дъвчат парчета краставици след състезанието по бързо рязане.
