"ПОД ПРИКРИТИЕ" по БНТ1 (бележки)

Гледхате ли вече сериала "Под прикритие"? Невероятен е, велик, че и отгоре! А нямате ли чувството, че става същото в държавата: Ченгетата внедрили агент в мафията. Ауу, голяма работа - ами те пък те си внедриха направо мин. председател!

Страхотен хит, радвам се, че ще има 2-ри сезон. Помните ли как се казва главния злодей - Джаро. Освен всичко друго чудесно име за куче.

Какво става с този свят? Като дете дори не знаех как се влиза в пионерската организация, макар че беше задължително. А сега всеки 17 - 18 год. може да стане сценарист на сериал или да влезе в мафията под прикритие. Разбирам, че децата е хубаво да имат хоби за да не пушат да да седят по цял ден пред компютрите...ама чак пък толкова!?

***
"ПОД ПРИКРИТИЕ". Някой го наричат филм или сериал!? А всъщност това е смесица от видеоклипове, безумни диалози, танцови ревюта, криминални щампи, кредитни карти и чиито главни изпълнители са чалгаклубове, марки автомобилни лимузини, бутилки с кетчуп "Олинеза" или водка. Кастинга е бил там.
- Прочетох някой да се възхищава на това, напомняло за класата на Майкъл Ман. Чудесно! Как да не напомня, този е режисирал "Маями вайс", а там актьорите са моторници и дизайнерските марки дрехи.
- Една пък вика: "Големия Сър Митовски...". Точно така, маце, за да станеш принцеса трябва да целунеш жаба. Или поне няколко пишки. Правилно си се насочила, не си губиш времето.
- Филм, тоест не филм, а изкуство е когато когато има спектакъл, произведена е драма, разнообразие от скуката, шанс за съпреживяване и обогатяване. "Под прикритие " е врътка за пари. Както и онова с МОЛ-овете, ама за него, нейсе.

"Всичко което не ме убива ме прави по-силен". Е, този сериал не ме убива. Само се опитва да ме изкара идиот.

- Хора, какво ще кажете за новия продукт на Камера и СИА, неделя вечер по Канал 1? Страхотен сериал! Казвам ви целия настръхнах! Само едно ми пречи да се насладя на качествата му - аз нямам интелект на ряпа. Иначе много добра интрига, като за шестокласник с акъла на третокласник: сцени крадени от кръсника и гангстери дето всяка втора дума им е "...Абе бате!" , а един дори се изпика на 5 метра от труп в снега и си остави ДНК-то; даже дали не си написа името със струята?...Та-шак!

Но, не се учудвайте. То да ви кажа, повечето български филми, няма к'во да си кривим душата...абе, не стават. Обаче тоя сериал "Под прикритие" - Оо! - Той е съвсем друго нещо...От него направо ще побегнете с писъци! Още от втората сцена ми се прииска да съм някъде в чужбина скрит под канапето. Все едно дете е структурирало сюжета, и то момиче. Не бях се смял така от заключението от аутопсията на Мишо бирата. Тъъ-гаа.

А к'во ще кажете за фабулата? Абе хора, че то е по-трудно да си внедриш детето в детската градина, отколкото го внедриха тоя в мафията. Но сещам се защо сюжета е толкова интригуваш - взели са бившата жена на Карамански за криминален консултант? Така де, нали сега е женена за някой от поддържащите роли...Ха, това Карамански да го види, какъв сопол се прави на бандит, направо ще възкръсне по велик ден и той да се посмее.

Така че, не забравяйте, неделя вечер, Канал 1: Подземния свят през погледа на 9 год. момиче. Насладете му се максимално. Казвам ви като дете станах свидетел на самоубийството на леля ми и до днес не бях плакал. Обаче...О, Боже...това ми разказа играта ! Едно е сигурно: май ще се окаже по-лесно да намериш честен политик, отколкото тия хитри продуценти да да спрат да ни пробутват сурогат по телевизията.

***

Гледах първия епизод директно, казвам ви залепих се пред екрана, наистина не бях виждал толкова смешно и наивно нещо. И сега прочетох какви са отзивите в пресата. Оказва се, че май не живеем в една и съща държава с тия дето го правят, а и коментират. Не ща дори да им се подигравам - не си заслужава. По-добре да отида да рисувам картина с две съешаващи се кучета и да им изпратя копие. Доколкото аз знам мафията е феодална затворена организация и ако в нея се ставаше по-лесно мафиот от жертва, то просто щеше да е художествена самодейност или развлекателен спорт, а не мафия. Вие например, мислели ли сте, че гангстерите не са чували за детектор на лъжата? Какво, на тях да не би да не им е идвало на ум да го използват? Или това е разрешено само за "добрите"? Че то човек няма и наполовина толкова силни шансове да влезе в отбора по бадмингтон, колкото тоя женчо да измами босовете, според идеите на сценаристите. Да не говорим ако трябва да се справяш с бюрокрацията в някое учреждение, като клизма е...

Не знам кой е правил кастинга (сигурно има кастинг), но какво ще кажете за главната героиня? А, страхотна мадама! Сещате ли се как му се вика на това, манекенка на екран - продуктово позициониране. Идея си няма защо всеки който не знае какво играе го дава отегчен и дистанциран или като нея - вечно страдащ? Идея си нямам?
Всъщност ако случайно имате представа как изглежда мъжа на тая мадама ще разберете, че само си мислите, че всичко сте видели и нищо вече не може да ви учуди. Имам предвид истинския и мъж, в живота. Този, дядката на Елен Колева нищо не е да ви кажа, направо младее.

И последно, щото имам мъртва проститутка в багажника на колата и не е зле да я разкарам преди да се размирише: като не можеш да направиш нещо свясно, не се опитвай да снижаваш критерия на публиката. Само с печалбарство не става - за писането трябва житейски опит и акъл, а тях май не ги продават без рецепта.

Обаче знаете ли, най-смешното е, че уж не е комедия, ама всъщност е. Гледал съм и порно с по-смислено заложена интрига . Ле-ле, ле-ле, какво напрежение, каква игра на умове! Май ако този сценарии го беше писало клозетно казанче, щеше да бъде ако не също толкова забавен, поне малко по-достоверен, предполагам?

Вече схванахте ли идеята: В продуктовото позициониране май има нещо като филм? Kажете честно, ако трябваше да плащате за да го гледате това бихте ли дали пари? Колко?

И така, обикновено всеки зад който не седи могъщия финансов ресурс на телевизиите е, разбира се, некадърник /пълно е с такива като мен/. Големия смях е, че в някой случаи, когато седи, пак е същото. Не ми ли вярвате - ами погледайте още малко "Под прикритие". Айде, че си имам и по-важна работа - ще си шия одеало.

"Черния Зеленчук"

Събрах материал, имам още доста какво да кажа и им се подиграя, но просто нямам време. Все пак в някой от следващите дни със сигурност ще го направя, обещавам. Тия дни ще имам участие в един комедиен клуб и смятам да пусна малко смешки за тия, нещо от рода на: "Ако властите искат да накажете истинските престъпници, ами защо вместо да ги вкарвате в ареста не ги принудите да гледат "Под прикритие", нищо че изтезанията са неконституционни, ама това поне ще им разкаже играта. Доста ще имат да мислят преди да поемат следващата мокра поръчка..."


И ако някой тая тема все пак го го интересува ще му дам аргумент който няма да намери във вестниците или телевизията щото малоумните журналисти и сценаристи просто нямат понятие от тия неща: В България никога не е имало истинска мафия и организирана престъпност. В цял свят криминалните босове най-често са ликвидирани от собствените си хора за да ги наследят. Но тук това не минава и не се е случвало - никога, нито веднъж - защото тези постове се назначават от службите. Дори и някой да реши да го направи, това просто няма да има ефект, а моментално ще му струва живота, тъй като не е съгласувано отгоре.
А вие продължавайте да снимате лигави сериалчета и пишете, че това било бруталната реалност. "Не се препоръчва на лица под 16 год" - съгласен съм, но основната причината е за да не затъпеят.

JOKES:

LIMELIGHT COMEDY: Продуцентите, не ми се сърдете, аз съм само пръчката която рови, продукта е лайното. Всъщност ако не беше така нямаше и да смърди.

Защо хората гледат телевизия? Според мен за забавление. Е, когато ни пробутват скъпо, но некачествено забавление аз почвам да се забавлявам с подигравки, ако не ви харесва оплачете се на хомеопата ми или бягайте да споделяте с Камелия в "Споделено с Камелия" .

"ПОД ПРИКРИТИЕ". Във филма има продуктово...О-паа, грешка! В продуктовото позиционираме май има нещо като филм? Предполагам, че този номер е много добър? Ако в главата си вместо мозък имаш лайна.

Да ви кажа аз съм голям фен на главния герой ! Ще ми сподели ли някой кога е в овулация?
Мартин - постмодерния гангстер, или последоватяля на Жан Жьоне;)

СТРАХОТЕН СЕРИАЛ. Кълна се, никога не съм гледал подобно нещо. Все си мисля, че съм видял това-онова, ама то човек докато е жив все се учи.

Какво ще кажете за главния герой? Отива му ролята. Разбирам защо с такава лекота се внедри в бандата - харесва силни мъже.

Добре де, тоя Мартин, внедреното ченге, нали е карал полицейска школа във Франция? Ама какво са го учили там, френска любов?

Едно мога да кажа на сценаристите за всичко това. Благодаря ви, че ме имате за 6 годишен.?

Сещам се защо главния герой на тоя сериал "Под прикритие" по БНТ ми е толкова познат. Май съм го виждал на корицата на "МЕКИ КИТКИ"?

Ще ви дам добра идея как да продължите сюжета за да повишите рейтинга: Моментално убийте ченгето и го сменете в движение. В следващия епизод! По-бързо!

В 21.00 довечера започва "ПОД ПРИКРИТИЕ", имам страхотна дилема: да отделя 1 час да го гледам или пак да се забавлявам с ръка в панталона?

Печелите награта "ЕМИ" за най-бездарен сценарии. Познавам хора които могат да напишат нещо по-добро само като си пеят под душа. Например баба ми. Присъжда ви се с огромната вяра, че евентуално ще успеете да разберете колко много го заслужавате.

Ето я добрата новина, отдавна беше време за добри новини: Само още 6 епизода и свършва "Под прикритие". Тогава пак ще мога да гледам телевизия без да крещя и псувам! Край на тая глупост!

Имам идея за бизнес: торбички за повръщане със снимката от шапката на сериала. Казвам ви, че ще спечелите. Нали сте бизнесмени, послушайте ме и ми благодарите после.

Следя ли "Под прикритие"? Да, но гледам само рекламите. Добрата новина е, че по-лошо няма как да стане.

Всеки път когато гледам този сериал се чудя: Ама защо актьорите изобщо си дават труда да учат реплики - че то вие нямате сценарий?

Идея. Чудя се как не сте се сетили да използвате саунда на оная песен на Веско Маринов "Нашата полиция"? Отиват си като две зрънца в шушулка тематично.

Сцената с изнасилването: Виждали ли сте как изнасилват набожна монахиня, която само чака да обърне и другата буза? Ама и този мъж нищо не го плаши. Дори Йоана Буковска!

Направих грешка, пак гледах този сериал, но...Е добре де, за "ПОД ПРИКРИТИЕ" или добро или нищо, както се казва. Само след 5 - 6 епизода свършва. Междудругото гледали ли сте "Форест Гъмп"? Да? А, добре, иначе щях да ви кажа, че той е сценариста.

Всеки който е гледал еп. 6 има пълното право да пита: "Защо по дяволите някой идиот ще държи бутилка с диаманти в трезор?(освен ако не е комбина със сценаристите) Какво, да не би да се опасява, че в къщи ще му окрадат водата"? Какво е това с Агата Кристи ли ни занимавате? Поздравления за сценаристите, сюжета става все по-достоверен.

Ето кратка визитка на боса Джаро: Албанците му праскат стоката, някакви келеши му свиват джипа, всеки му краде тефтерчето и куфара със заглушаващото когато си поиска, бият му адвокатите, а хората от бригадата му са толкова тъпи, че се налага да ги трепе почти през епизод... но той се любува на операта и тренира айкидо. О, забравих, през цялото време му чукат гаджето в клозетите! Явно този е голям авторитет. Вие наистина ме разсмяхте, хора, продължавайте да го правите:)

Писах 2 - 3 пъти на стената им във Facebook и едно разбрах: "Не говори така, не казвай какво мислиш, феновете ще те разбият на малки парченца". Тия хора в страницата им реагират на критиката като религиозни фанатици. Да кажеш, че липсва сценарий е все едно им палиш килимчетата. Луда работа!

Изглежда, че в тази фен страница са се събрали рекордна група кратуни. Но аз предпочитам да ги наричам Интелектуален Елит за да не дразня зеленчуците в полето.

Кажете честно, гледате ли това? Повечето успешни режисьори носители на ЕМИ смятат, че един добър TV сериал трябва да притежава начало, завръзка, колуминация, сюжет и смисъл. Но тук на наште и продуктовото позициониране им стига - достатъчно им е да имат банери на майонеза. Тake my hand..

Да ви кажа, аз по цял ден гледам сериали. Като луд съм. От сутрин до вечер. Не се отлепям от екрана. И ако не беше тоя "Под прикритие" май въобще нямаше да излизам от вкъщи на чист въздух.

Ако ме питате какво предпочитам: да ям испански краставици или да гледам "Под прикритие" изобщо няма да се колебая - избирам краставиците. Еsherihia Coli ми понася много по-леко от тоя сериал. То и без това те имали алиби. Напразно 10 дни измъчвах моите в хладилника. А и трябва да им призная, че са корав противник, знаят да си държат езика зад зъбите...Спокойно, оказа се, че някакъв богат чиче спал с Елен Колева без да сложи презерватив на краставицата. Огнището на зараата е открито.

" Тhe New York times" писа: " Рамбо е гений"! Но това е само защото не са гледали "Под прикритие" с Мартин.

- Следващия път направо снимайте един рафт в бакалията и докато показвате продуктите пуснете на екрана банер "В момента гледате сериала Под прикритие". Така в продуктовото позициониране ще има и сюжет. А и шишетата с кетчуп няма да играят по-лошо от Мартин.
/ Успех: след този пост режисьра ме напсува във Facebook/

Тези дни почина д-р Кеворкян. Което ми даде повод да се замисля: За какво му е на някой да се самоубива и да плаща за това - може просто да дойде в БГ. и да погледа "Под прикритие"

За мен този "сериал" показва само едно: че България кой да играе и кой да пише се определя по някакви много "неясни" критерии, в които със сигурност не влиза естественият подбор. /тук вече режисьора откачи и ме нападна с мажоретките си. Ужас, сигурно никога няма да ме викнат за статист, каква загуба! /

И накрая. Моля ви г-да от екипа, ако четете това, не ме мразете защото съм "хейтър" и "завистник" , а просто защото сте некадърни, но алчни и безумно претенциозни. Всеки обича лесните пари, но не можете и да искате да не ви линчуват от време на време. Всъщност реда е обърнат: първо има някакъв буламач, който ако не беше буламач нямаше и да бъде оплют и естествено този дето вика "Царят е гол!" е разбира се "хейтър". Това беше всичко от мен, изчезвам, утре рано имам час при месаря, а и вече трябва да си купя гроб.

P.S: Не знам вие в каква действителност живеете, но знам, че днес реалността се създава предимно от телевизията. Медийните продуценти са станали кастата на "духовенството" която направлява и режисира живота. Или поне им се иска. Само, че това тук е прекалено необмислено и некадърно. Изглежда, че който не може и няма талант просто се опитва да снижи критерия на публиката. Категорично отказвам да повярвам на това което се предлага. Особено при положение, че са харчени обществени пари.
Но не се тревожете, винаги ще има достатъчно слаби глави с приспано съзнание, които да се задоволяват и харесват евтината чалга и няма да ги тревожи продуктовото позициониране.

- Някой хора намират в живота на мутрите известна романтика и героизъм, но който го познава малко по-отвътре ще ви каже, че това са само курвите на власта. Точно като манекенките и жените от екрана. Едните ги чукат буквално и им плащат, другите вършат черната работа и ги ебе законът, колкото и да си мислят, че могат да го купят. Тя системата така е измислена да произвежда глупави престъпници и после да осребрява вината им. Едните ги дават по телевизията, другите са толкова често във вестниците, че братовчеди да ми бяха по-малко щях да знам за тях. За всички нормално хора е ясно, че и красавиците и големите мутри са черна работна ръка и всичкото това е проститутски бизнес. М/удругото нищо ново от косомола насам.(тук цитирам ). Това е държава на проституирането, ясно. Ще ми се да ги сваря тия хора на сапун и да си измия краката с него. Бих проявил към тях единствено "некрологична благосклонност" (имам предвид сценаристите).

ЗАСЕГНАТИТЕ, МОЛЯ ВИ, НЕ СЕ ЯДОСВАЙТЕ. АКО ВЗЕМЕТЕ ДА ИСТЕРЯСАТЕ ПОДСИГУРИЛ СЪМ ВИ ЛИНЕЙКИ!

- Ей, готови ли сте? След малко почва "Под прикритие"! Сигурно ще си изкарате страхотно...ако в главата си вместо мозък имате лайна! Джаро и бандата разглеждат книжка с картинки как се прави пишш:D

Гледахте ли го? Гледахте ли го? Казах ли ви, това е не просто кофти сериал, това е сериала в който всичко от тъпите и бездарни клишета на жанра най-сетне проработи и удари дъното!

Продуцентите на "Под прикритие": Ние не само, че сме автори на най-качествения криминален екшън...А и неговите зрители

"ПОД ПРИКРИТИЕ": Един съвет от гетото: Като стартирате 2-ри сезон, преди да почнете да снимате най-добре не сваляйте капака на обектива. Не ви е проблема това, че сте изплагиятствали чужда идея, а че сте я изплагиятствали лошо.

(този текст не е редактиран и завършен продукт. това са само бележки - ключове за импровизация в сценичния жанр на монолога наречен stand-up comedy . И специално за не особено умните хора, които си викат: "Абе к'во разбира от тия неща някой дето се прави на шут" ще кажа, че Джейк Ла мота / героят от " Разярения Бик "/ също е бил такъв след като е прекратил кариерата си. ) Това беше от мен -"Черния Зеленчук".

"ОТ ВСИЧКО БОЛИ" еп. 3. 4. 5. (синопсис)

"М O Р Е О Т Л Ю Б О В" еп.4 синопсис

sinopsis

by Kuzmo Karajan

Кузмо никога не е бил стол с 4 крака, но сега и без облегалка е останал.

• След случайна намеса на съдбата Кузмо участва в реклама на Топлофикация и се сближава с филмовата звезда Илен Олева. Силно впечатлен от красотата и в главата му се заражда налудната идея да излезе с нея, заради което се записва на актьорски курс, помъквайки и Алекс. Точно по това време Манчо се задавя с маслина, което дава повод на една едра жена да спаси живота му и полага основата на тяхната любовна връзка.

• Всички приятели споделят историите си на среща в кафето и Татяна (бившето гадже на Кузмо) едва не умира от смях като чува за амбициите му да свали актрисата. Смее се сякаш знае нещо и злорадства, но не иска да го каже за да не предотврати трагедията.

• Въпреки всичко Кузмо с помощта ма Манчо се заема с ухажване - почти всяка вечер двамата са на представления в театъра и тайно отрупват Олева с цветя и бележки. Другото което Манчо прави е активно да посещава уроци по фехтова - любимата му Жана е треньор. Алекс пък си има големи проблеми в курса по комедийна импровизация - режисьорите преподаватели са гейове и нещата около него, тях, и една от курсистките се заплитат, когато тя решава, че и той е гей и си поставя амбициозната задача да го обърне като го съблазни.

• Татяна през повечето време е на нож с всички. Отдавна не е правила секс и мисълта, че другите се уреждат не и понася добре.

• След една късна премиера Манчо по предварителен план се опитва да ограби Илен Олева в близост до театъра, и Кузмо благородно се намесва за да я спаси. Тя го кани да я придружи до нощен клуб, а след това и да и помогне да си размрази хладилника. Нощта завършва със секс в нейния апартамент.

• Ред е на Кузмо да покаже благодарност и той го прави като прекъсва тока на кооперацията, докато Манчо е на гости при любимата си. В тъмното Манчо също постига успех в любовта.

• Хитрата Илен пробутва в главата на лекомисления Кузмо идеята да и направи любовно признание в "Море от любов" - щяло да даде тласък на кариерите им и той налапва въдицата.

• В същото време Манчо (изпратен с кошница цветя от Кузмо) е заловен пред гримьорната от "спонсора" на Илен, бизнесмен с прякор Майонезата. В пристъп на безумна ревност влюбения олигарх го удря с ръкавица и му обявява дуел по изгрев слънце.

• Накрая на курса Алекс е готов да се пробва в комедийна вечер. Записва се за участие в нощен клуб и взема Татяна за подкрепа, но не е допуснат от охраната и е принуден да си купи билет за да влезе на собственото си представление. Излиза, че дори си е платил освиркването.

• Гардовете на майонезения бос идват да отведат Манчо, но попадат на Жана и тя ги натръшква професионално със сабята.

• След като отново е спасен Манчо решава да предложи на любимата си брак. Но има спешна нужда от пари за годежен пръстен и моли Алекс да го придружи до банката за сперма. Двамата отиват, но едва накрая разбират, че са сбъркали вратата и са попаднали не точно където си мислят.

• Кузмо се излага в "Море от любов"; излъчват предаването и той най-сетне разбира, че е жертва на манипулация.

• Нещата се заплитат още повече, когато Кузмо за отмъщение се промъква да краде в гримьорната на Олева и неволно става свидетел на неин компрометиращ телефонен разговор с богатия и спонсор.

• В един момент всички са в апартамента на Алекс и тогава научават от телевизионен репортаж (по новините (води го Татяна), че известния като „Майонезения крал“ бизнесмен е открит мъртъв пред огледалото в заключена хотелска стая, облечен в дрехите на Олева + няколко празни опаковка от Виагра на пода и нейна гола снимка в ръка. Инфаркт? В момента нашумялата актрисата е отведена и дава показания за изясняване на случая.

• Манчо скрива годежния пръстен в чаша шампанско за да направи по-ефектно предложение. Жана го изпива при което се задавя и умира. За благодарност Манчо е успял да умъртви жената която спаси самия него от задушаване, съдба.

• Final:

• Кузмо и Алекс се отбиват в секс-шопа да направят рекламация на вибратор - подаръка на Манчо, купен с изкараните от донорство на сперма пари и, разбира се, става конфузна засечка с режисьорите гейове от курса.

• Яйце удря Илен Олева на сцената и тя пипва салмонела.

INTRO:

апартамента на АЛЕКС, ден.

ПО ТЕЛЕФОНА: Aло, майко, аз съм... Ами аз, Кузмо... сина ти... Кузмо, Куз-мо!... Да, на 40 год. съм. Точно така. Чуй, имам да ти кажа нещо важно, запознах се с една ... Къ-Кузмо. К-у-з-мо!... Ало!? Ало?

­________________________________________________________________________________

"УМИРИСАНОТО ПАЛТО" еп. 4 синопсис

Автор: Кuzmo Karajan

• Алекс има страхотно ново палто (oт туйд) и страхотно ново гадже, Зина. Единствения проблем е, че е малко странна - сякаш е обсебена от темата за смъртта, най-вече в изобразителното изкуство. Всъщност те така се запознават - на изложба на Светлин Русев.

• Има парти в апартамента на Алекс където той я запознава с приятелите си.

• - Междувременно Кузмо се е алкохолизирал. Постоянно забравя, не спазва уговорки и все с нещо се дъни. На купона отново е фиркан. А Манчо се е вманиачил в отглеждането на гъби в апартамента си и държи да запознае всички с интересите си в областа на самозадоволяването.

• По-късно вечерта Зина, трябва да слезе до колата за да си вземе спрея за астма. Хладно е и Алекс и дава да се наметне с новото му палто. Тя излиза и се бави не повече от 10 - 15 мин.

• На сутринта Алекс установява наличието на някакъв много странен мирис идващ от палтото в гардероба му. Толкова силен, че скоро целият му апартамент е пропит с него. Миризмата направо го е завладяла. Веднага хуква към химическото, но там не могат да я отстранят. Уви, нищо не помага. Експертите дори не могат да определят произхода и. Миризмата е неотстанима и той качва дрехата на тавана.

• В кафенето Татяна и Кузмо водят разговор в който тя се оплаква от мъжете. Татяна харесва негов приятел - Ганди шебека, който има репутацията на опасен тип от подземния свят - но не за връзка, надява се просто на секс. Кузмо твърди, че ще и съдейства с няколко думи пред него ако почерпи.

• Алекс е силно озадачен от историята с вмирисаното палто, допитва до кого ли не, но не намира нито един човек който да има опит с подобно нещо. Вече е обсебен и не може да мисли за друго. Трябва да разбере какво е станало. Явно източника е свързан със Зина. Започва разследване с хитри подвеждащи въпросчета, но тя винаги някак прекалено лесно се изплъзва. Провокира я да облече друга негова дреха – не иска. Накрая пребърква чантата и за да и провери парфюма и тя го спипва. Тогава Алекс я пита какво е правила онази вечер, а тя отговаря, че само е отишла с колата до аптеката да купи спрей, защото нейния е свършил и веднага се е върнала.

• Алекс реже парче от ръкава и отива с него в парфюмерийния магазин да разпита продавачките, срещали ли са подобен парфюм с подобни съставки, а те го препращат към някоя институция за унищожаване на насекоми.

• Татяна започва да излиза с Ганди шебека. Само, че той се държи прекалено джентълменски с нея, което е последното което тя иска. Толкова е идеален, че дори се усъмнява дали не е гей и пита Кузмо. Абсурд, китката му е бетон. Татяна е на път да откачи, иска да прави секс, а не да посещава театри и сладкарници.

• Манчо е заплен гъбар; напълнил апартамента си със саксии, домъкнал е всякакви семена и торове, ключил е лампи и вманиачено се грижи с разни пръскалки за гъбите си. Всички му се подиграват.

• Както и да е, Алекс не намира отговор на загадката с демоничната смрад и скоро двамата със Зина се разделят. Взаимно късане. Жалко, защото тя е доста умна и красива. Преди това той и е поставил въпроса директно, но тя упорито мълчи и накрая излиза с обяснението, че и се губят моменти - била е отвличана от извънземни. Това слага край на всичко и той се предава.

• ... Докато един ден, след доста време, влиза в кафене и тъкмо поръчва, когато надушва МИРИЗМАТА! Обръща се и вижда в съседното сепаре мъж облечен с абсолютно същото палто като неговото. Мъжът плаща сметката и става, слагайки на главата си собствения му каскет. Алекс веднага го последва.

• Вечерта разказа пред приятелите му е следния: Проследил го е и го видял да влиза в градската морга. Мъжът е патоанатоам (балсаматор на трупове), загадката най-сетне е изяснена – Формалдехид. Но какво е станало онази вечер?

• Кузмо иска палтото и когато Алекс му го дава бърка и намира в един джоб златен зъб. "О, късмет"!

• Гъбите на Манчо най сетне са дали реколта и той кани всички на голяма вечеря. Разбира се никой не иска да се забърква с тези неща и той изяжда цялата маса. След което попада в болница. Виждаме го да крещи като луд в линейката "Умирам, отровен съм, умирам"!

• Когато Татяна и Алекс научават, че приятеля им е приет в токсикология те веднага тръгват на там. Но има малък проблем: трябва да купят детска количка за подарък - поканени са за кръстници на детето на техен близък. Така че дават на Кузмо точна сума пари и го изпращат в магазина, като изрично го предупреждават да не пие.

• Всички са в интензивното при Манчо. Разбира се, оказва се, че е преяждане, а не ортавяне, което му навлича доста подигравки. Случайно Татяна се засича в коридора сГанди Шебека и в последвалия раговор става ясно, че Кузмо го е излъгал, че тя е много болна и и остават по-малко от 6 мес. живот, за това го моли, нека се държи с нея като истински джентълмен... В болницата Алекс отново вижда палтото си на гърба на патоанатома. Единственото логично обяснение е, че онази вечер Зина е правила секс в колата с човек със същата дреха като неговата и е станала размяна.

• Междувременно Кузмо е влязъл в един бар и се е заиграл на ротативките с техните пари. Губи всичко и залага последните 10 лв. на 1 удар. Барабана се завърта, а той крещи на господ.

• На сутринта таксито спира пред дома на Алекс. Двамата с Татяна прибират Манчо от болницата. Тогава по улицата се задава пияния Кузмо в ужасено раздърпан вид, с голяма пачка и тикайки 4 еднакви детски колички пред себе си. Щедро е купил по една подарък за всички с печалбата от джакпота. Хвърля в ръцете на Алекс и едно чисто ново палто.

INTRO:

апартамента на АЛЕКС - ден.
КУЗМО се занимава с телефона, АЛЕКС рови из гардероба, избира си фанелка.

АЛЕКС: Чуй, не си играй с телефона, очаквам много важно обаждане. Зина е уредила да ми разсрочат банковия кредит. Остави слушалката, чу ли, после ще говориш.
КУЗМО: Искам да разбера прогнозата за времето.
АЛЕКС: Затвори веднага и днес повече не доближавай телефона.
МАНЧО се появява от кухнята с два пакета бисквити в ръце и ги поставя на бара.
МАНЧО: Такаа, да започваме.
АЛЕКС и КУЗМО отиват при бисквитите и слагат по една банкнота отстрани. Манчо засича време и дава старт. Двамата започват скоростно да тъпчат бисквити в устата си. КУЗМО се задавя и по някакво чудо Алекс печели.
МАНЧО: Имаме победител! /подскача с двете банкноти.
АЛЕКС грабва залога и в този момент телефона почва да звъни. Алекс стреснато се опитва да преглътне - никакъв шанс. Хвърля се към апарата с претъпкана с бисквити уста, но не може да каже нищо и само мучи.
АЛЕКС: /в слушалката/. ... Ммм! Гръгрхххт!... Гръгхт... /затварят му/.

*************

ДОБРАТА ИСТОРИЯ Е ФУНДАМЕНТА НА ЕНТЪРТЕЙМЪНТА. ИНАЧЕ Е ПРОСТО МАСТУРБАЦИЯ.



UNDERBOSS еп. 5 синопсис


- Разнесъл се е слух, че Манчо е умрял.... Не, това ще е в следващия епизод.

И тъй: Мафиоти объркват МАНЧО с друг човек: пластичен хирург, който трябва да подмени самоличноста на укриващ се престъпен бос. Набутват му в ръцете голям найлонов плик с пари и настоятелно го убеждават, че ще е най-добре за майка му да ги приеме. Така че, макар да се опитва да откаже е принуден да ги прибере. Обещават му, че скоро да му се обадят за една услуга.

МАНЧО разказва историята само на приятеля си Алекс. Няма никаква идея как да постъпи сега.

- После решава да се крие и отива на фризьор за да се изруси. Онзи го намазва с нещо по главата, веднага след което получава инфаркт. МАНЧО се появява при приятелите си с яркочервена коса.

- На следващия ден похарчва 2 банкноти от парите за да си купи вентилатор. Часове по късно полицията влиза в дирите му и го арестува. Парите са със записани номера, откраднати при най-големия банков обир в историята на града. Когато го виждат с червената коса и тая тъпа мутра ченгетата са убедени, че са попаднали на известен мафиотски бос, който от години ги разиграва и се крие в ЮАР. Доказателството е, че се е боядисал риж и си е направил пластична операция - няма друг начин човек да изглежда толкова нелепо. Когато научават и за смъртта на фризьора вече са напълно сигурни, че е той и му повдигат обвинение в убийство - ликвидирал е свидетел.

- Тече разследване. Ченгетата се чудят защо му е да купува вентилатор като е късна есен. Разбира се стигат до извода, че замисля нещо пъклено. МАНЧО е откаран с 3 вида белезници в следствения арест на затвора, където вече се е разнесла мълвата за задържането на митичния гангстерски бос "Котлона", който имал навика да връзва жертвите си за нагорещен котлон. Ченгетата всъщност смятат, че МАНЧО-котлона се е появил в страната за да отстрани големия си конкурент на наркопазара Димитър Туджаров - ДЖАРО (сещате се, от "Под прикритие").

- Вкарват го в клетката с 15-ина татуирани главорези в отделението на опасните. МАНЧО и понятие си няма за кого го вземат, но тъй като скоро установява, че всички мутри му треперят и му предлагат цигари и услуги, така че набързо се окопитва и почва да се държи на положение. Даже умело разрешава няколко възникнали казуса.

- Накрая, разбира се, ченгетата се усещат, че са в грешка и се опитват да замажат случая. Майката на МАНЧО се появява с доста крясъци в ареста за да го освободи. Хока го пред всички главорези, които лека полека започват да стоплят, че нещо с големия шеф не е наред. Виждаме ги зад решетките - вече всички са като него с червенобоядисани коси.

- МАНЧО е на свобода. Скоро в подземния свят в града се появява нова мода главорезите се боядисват рижи. Всякакви слухове пълзят в свръталищата им; напрежението витае из въздуха, очаква се война. Все по често се срещат типове с червени коси да излизат от бронирани джипове пред "Син Сити " и "Найт Флайт".

- Накрая трима добре облечени мъже много учтиво поканват МАНЧО да се качи в кола с тях и го водят във вила извън града. Появява се ДЖАРО и с извинения му подава куфар с пари - връща си дълга като му казва: "Смятам, че проблема между нас вече е решен". МАНЧО се опитва да отрича, но мъжете посягат към оръжието си и той приема парите.

Какво става с другите: КУЗМО е влязъл в редовете на Бялото Братство. Започва диета - яде основно дървесна кора и това свършва зле. Един ден се появява с превръзка на окото - парче от обяда му е излетяло и в окото му се е забила треска. Освен това играе аборигенска гимнастика на балкона и ходи навсякъде с хладилна чанта - носи си собствен лед за да си слага в питиетата. КУЗМО е складирал доста храна (дървесна кора) на балкона, но една вечер когато остава без парно я изгаря за да се стопли.

АЛЕКС И ТАТЯНА са на вечеря в най-модния ресторант в града "Ресторант на тъмно", където се яде в непрогледен мрак. АЛЕКС се е напръскал със специален парфюм с феромони и на шега започва дълго обяснение в любов и дори си разкопчава ципа на панталона, когато келнера го бута в мрака и му съобщава, че дамата му отдавна си е тръгнала, но все пак той е на разположение. От последвалите събития АЛЕКС разбира, че надписа върху флакона "For men" не значи за мъже, а по-скоро за гейове.

КРАЙ.

Ето и малко от сюжета:

сцена 11.
интериор: клетка в следствения арест на затвора, ден.

МАНЧО разрешава спорен казус и предотвратява избухване на размирици: единия ганстер е бил "Черния Зеленчук", но сега има втори Черен Зеленчук и първия се оплаква от кражба на прякор. МАНЧО се заема да раздаде правосъдие.

МАНЧО: Ти как се казваш?

ДЕМБИ: Демби.

МАНЧО: А ти?

ЗЛАТАН: Златан.

МАНЧО: /сочи Демби/. А как ти викаха преди?

ДЕМБИ: Бахура.

МАНЧО: А защо сега ти викат Черния Зеленчук?

ДЕМБИ: Обрах човек със заострена краставица.

ДРУГ: /пояснява/. Вместо пистолет.

МАНЧО: Аха. А на теб?

ЗЛАТАН: Пениса ми е много голям.

МАНЧО: /мисли/... Добре, ето какво: отсега нататък ти си "Черния", а ти с пениса "Зеленчука". Разделям прякора.

ЗЛАТАН /ЧЕРНИЯ: Не ми харесва да съм Черния.

ДЕМБИ /ЗЕЛЕНЧУКА: Става.

ЗЛАТАН: ... Не може ли поне да съм кафяв? Кафявия. Имам тен.

МАНЧО: ... Ъ-ъ, добре, ти ще си Кафявия, а ти Зеленчука.

ДЕМБИ/ ЗЕЛЕНЧУКА: /мисли/... Щом не съм Черния искам да съм Зеления, шефе?

МАНЧО: Какво зеления?

ДЕМБИ: Зеления Зеленчук.

ЗЛАТАН: Ей, чакай, тогава аз трябва да съм Кафявия Зеленчук!

МАНЧО: /мисли-мисли/... Ето какво: отсега нататък вие сте г-н Кафявия и г-н Зеления Зеленчук! Разбрахме ли се?

ДВАМАТА: О.К. /всички са доволни/.

Останалите се чудят колко умен е МАНЧО.

ДРУГ: /вдига ръка/. А може ли аз да съм г-н Жълтия Зеленчук?

МАНЧО: Не. Не може! Никакви краставици повече!

ДРУГ: А тогава Бахура?

Екзекутор (stand-up)

Здравейте!
Да не губим време, ще ви разкажа за себе си, искам да ме опознаете. Аз съм... Обаче, нека все пак ви предупредя: четете нататък на свой риск. Наистина ще ми тежи на съвестта, ако в последствие станете вегетарианци, или сциентолози. Е, вие може и да си речете: "Ъъъ (прозявка), този пък, го-оляма работа!", но само чуйте по-нататък: ами аз съм човек на риска. Така де, вървя само в средата на улицата, за мен всеки ден е руска рулетка. Кефът и рискат обаче малко трудно ще ти намажат филията с лютеница, така че, налага се да ходя и на работа. Вече 10 години изпълнявам своя дълг пред обществото като екзекутор. И ще ви кажа нещо: горд съм с липсата на рекламации!

Това е защото много обичам професията си. Да. Oсобено що се отнася до клиентите ми политици, тогава наистина с голямо удоволствие изпълнявам задълженията си. Но не само, винаги се държа добросъвестно с клиентите, едва ли има по-любезен и учтив палач от мен. Например, питам ги: "Да имате някакви специални желания? След малко се налага да ви ликвидирам, къде желаете да ви застрелям? Някакви претенции относно мястото?" Да ви кажа, те повечето политици са много суетни, от опит го научих. Даже един ми вика: "Амии, ако може стреляйте1 - 2 педи над главата!" Хахаха, пълно е с такива шегаджии. Един пък поиска да му занеса гири, да си свали шкембето, за да е във форма като се качва на бесилото и после ме удари с тях по главата и избяга.

Екзекутор, чудесно, чудесно призвание - все едно си психотерапевт, само дето наистина разрешаваш проблемите на хората и то безплатно. По-добро е от хомеопатията. Уверявам ви, доста неща можеш да научиш за всеки човек, само от начина по който вечеря точно преди да умре. Така че, твърдо "за" евтаназията - но все пак, ако може да не е преди 40 години.

Например, наскоро имахме такъв клиент, канибал, също политик - обичал да яде човешко - хоби, или както той се изрази в съда "било му тик". Интересен казус: беше ял разни там избиратели и за това трябваше да го "Х"... Какво да ви кажа, то и без това да те мразят всички си е като абонамент към политиката, ама този направо, нямам думи, по-отвратителен и от Фидосова, дето убила баща си като я качил на конче. Разплескала го. И била само на пет и половина.

Сега, обикновенно при тези обстоятелства клиента има право на последно желание, това предполагам го знаете от филмите: храна, цигари, тоалетна, нещо такова... Е, стига да няма запек де. Как да ви кажа, това определено усложнява процедурата, с часове седят и пъшкат вътре и като им чукнеш на вратата викат: "Ъъъ... Не съм готов, само 5 мин. ощее!" и така по една седмица.

Та питам го какво ще иска и той ми казва: "Ами да-да, бих хапнал нещо. - ОК. няма проблем. - Значи мога да си поръчам китайско? - Защо не, разбира се. - В такъв случай... дали не може, бих искал да ми доведат в килията китаец? - ??? - Добре де, - казва - хипотетично: ако китаеца е бил екзекутиран преди мен, да кажем на електрическия стол, и сега аз съм втори... теоритически той вече е изпечен, защо да не го, ъ, консумирам? Тъкмо спестявате разноските по погребението. Само това не съм ял, китаец, какво лошо има?

Такива работи. Е всеки си има философия, канибалите и политиците също. Не можеш да им забраниш, можеш само да ги екзекутираш заради нея. То е като да имаш черен дроб или военна книжка. Знаете го тоя виц, дето един казал "Не мога да ям свинско. - Мюсюлманин ли си? - Не, канибал." Хахахаха! Моето житейско кредо е - залепил съм си го на шкафчето в службата - "Ковчезите не се купуват само защото са на щанда". Големи хора сте, сами си направете изводите.

Което ме подсеща за нещо наистина важно... Хм, замисляли ли сте се: Да предположим, че сте влюбен в някоя жена /или човек от същия пол, все тая/. И катастрофирате със самолет - разбиете се в снежна планина, например Андите ( даже мисля, че имаше филм по такъв случай?). Ще я изядете ли като огладнеете? Е, сигурно ще го направите, ако е мъртва. Човешко е. Но ако е жива? И след колко време, там е въпросът? Това е доказателството от което се нуждае любовта: "Скъпа, толкова съм влюбен, че бих ти посегнал чак след 74 часа глад!" Като комплимент към някоя жена това е най-доброто на което съм способен. Освен ерекцията де. Така е, любимата би трябвало да е нещо повече от консерва!

Е, стига ви толкова, че утре съм на работа. А вие хващайте метрото и се прибирайте навреме, че да не изтървете оная игра с кутийте. Желая ви приятна вечер. Но само ако наистина я заслужавате.
.

Любов & чревно повикване

- Започвам направо, ето моята теория относно секса: от едната страна са жените, от другата неприятностите. Срещата е някъде по средата и доста хора са дотам заблудени,че я наричат любов. Не сте съгласни? Добре да опитаме дали ще ме разберете тогава с една истинска история. Чуйте какво преживях и и сами преценявайте:

- Запознах се на концерт с една жена (предполагам някой сте ме гледали в онзи клип: http://vbox7.com/play:ceac2f80&al=2&vid=5914864) и какво мислите стана? Ами не е много редно да се хваля, но скоро след това излизахме с нея на вечеря. Мина добре, изпратих я, а после тя ме покани да се кача в студиото и. Съквартирантката и я нямало, не разбрах точно,"заминала на село". Та качихме се - малко апартаментче с малка баня, обаче няма коридор или антре, направо банята директно. И нищичко между тях, схващате ли - няма буферна зона!

- Пийнахме по нещо, започнахме да се закачаме и веднага потръгна: "Извинете г-це, свободна ли сте за следващия танц?" - "Само за вас, г-не!" - "О, в такъв случай бихте ли ми наглеждали бирата за малко?....хахаха!" Ей така си бъбрим сладко, гъделичкаме се и се смеем. Аха, нали знаете какво е казано: "Обичай ближния си." И ако случайно той е едрогърда, стройна и зашеметяващо красива, защо не, обикновено това не е никак трудно.

- Таа, сближихме се... и тогава някакси усещам... настоятелно чревно повикване. Чиято настоятелност прогресивно нараства и започва да заглушава всякакви сексуални щения! Не знам, може и да от печения боб дето го ям късно вечер? И разбирам, че трябва да спра, да направя пауза. В същото време си мисля: "Добре, дори да успея да се откача за малко от заниманията си (двамата вече се натискаме върху дивана), дори да успея да се откача и намеря деликатен начин да угодя на природния повик - тоест на н-н-напъна - тази малка баня едва ли ще гарантира дискретноста от която знам, че се нуждая и ситуацията изисква в момента!...Божее, ама ненормална работа! Все на мене ще се случи!

- Следващите 10 минути бяха тежки. Видях се в чудо! Накрая спрях, оттласнах я и казах: "Калория, надявам се да не ме разбереш погрешно, но най-добре е да си ходя." Но не и го казах после, след "ъ, това", нали се сещате? Не, тръснах и го на момента! Започвам аз да си оправям ципа, а тя ме гледа и не може да проумее какво по дяволите се случва. Чувствам как харизматичния ми коефициент се изравнява с този на Хитлер. Все едно съм я халосал с парче саздърма. Идея си нямам какво да направя за да я успокоя?

- Пф, чудна работа, не знам как е с вас, но за мен жената е единственото нещо от което мога да изпадна в паника, макар да съм абсолютно сигурен, че няма как да ме набие...И да ви кажа става още по-зле, изобщо преставам да мисля - напъните критично се усилват! Вероятно единственото извинение което би понесла е ако някак си повярва, че съм извънземен, и, съжалявам, но внезапно съм получил авариен сигнал от Криптон (това е планетата на Супермен, оня с червения криптонит).

- Е, нямах голям избор- поставете се на мое място, - изнизах се дет` се вика на бегом по търлъци. Подкарах към вкъщи като бесен, ноо попаднах на патрул и те ме спряха. Опитах се да се измъкна, но ме спипаха: "Излез от колата с вдигнати ръце!"...Излязох иии... после не е за разпра-вя-не, срам ме е дори да си го спомням... Пфъъ! Ужас! Пълно мазало!

- Е няколко дни по-късно тя ми се обажда: "Ей Кузмо, взимай си четката за зъби и веднага идвай! Сама съм в къщи няма никой" Аха, този път нямаше какво да ми попречи! Веднага хукнах. Е, първо минах през... (приклякане). И? Права беше: у тях наистина нямаше никой. Нито тя нито който и да е. Само бележка на вратата: "Ако случайно ме няма ти карай без мен. Кло". Това е.

- Да хора, напоследък така не ми върви, че имам чувството, че целия свят ме мрази! Но все пак дълбоко в себе си допускам, че това не е съвсем така - някой стари и болни хора може и да са неутрални.

- Но, какво да се оплаквам, би могло да бъде и къде-къде по-зле! Например, мислили ли сте какво ще направите ако се окажете заклещени в някоя земна пукнатина, притиснати под огромен камък без телефон и шансове за спасение? Веднага се сещате колко приятен е бил животът ви до този момент, нали? А ако не е бил особено приятен, което е твърде вероятно в предвид на настоящото ви положение, значи сте късметлия, защото съвсем скоро всичко това ще престане да ви тревожи. И-зобщо.

- И въобще, каквото и да става гледайте откъм позитивната страна, бъдете оптимисти. А ако това не ви се отдава лесно ще ви кажа следното. Не знам доколко би могло да ви помогне, но не ви искам и пари: Нали сте ходили в китайски ресторанти, нали така?...А! Е, никой не може за дълго да остане тъжен, когато е зает да се разправя с техните спагети! И то само с клечки - това изисква такава концентрация, умения и сръчност, че просто не ти остава никакво място за тъга. А втория ми съвет е: избягвайте да оставате без Уйски.

- Междудругото, относно нея, знаете ли какво става когато пуснеш една чалга песен наобратно? Ами гърдите на певицата спадат и тя се прибира обратно с рейса към село.
Това беше всичко от мен. Хайде, гледайте си кефа!

Юмрукът на партията (пиеса в 3 действия)

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Цико Черкезов - полковник от ДС, садист
Йоцо Азманов - полковник от ДС, психопат
Миладинов - младши лейтенант от ДС
Асен Пецев - арестант с паранормални способности
Мичето - стенографка, любовница на Цико
Генерала - зловеща личност
9 год. момче - техен началник

1-ВО ДЕЙСТВИЕ.

Кабинет на тайните служби на държавна сигурност. Плътно спуснати зелени завеси. Тежко дъбово бюро, по стените маслени портрети и 2 - 3 картини с разстрел на партизани, нафтова печка с кюнци, олющено канапе, 2 стола., закачалка и мивка. В стаята присъстват двама полковници с тужурки и млад униформен лейтенант.

ЛЕЙТЕНАНТ: (козирува). Другарюполковник, разрешете да напусна!
ПОЛК.ЧЕРКЕЗОВ: Свободен си....Миладинов!... Аа, виж там да го обезпаразитите нещо...
ЛЕИТЕНАНТ: Тъй вярно! Слушам! (напуска кабинета).
Двамата мъже застават край масивното, застлано с верноподанически червен плюш бюро. На него върху приспособен статив е поставен архаичен на вид бронзов цилиндър. Полковниците го наблюдават със страхопочитание.
ЧЕРКЕЗОВ: Значи това е, ъъ, как беше? Скриптор? Скриптос?
АЗМАНОВ: Криптос.
ЧЕРКЕЗОВ: Хм, криптос? Крип-тос...че к'ва е тая дума?
АЗМАНОВ: На знам. Чужда някаква?
ЧЕРКЕЗОВ: Не ми изглежда да е руска...
АЗМАНОВ: Тц, не е. Най-много немска.
ЧЕРКЕЗОВ: Хм, криптос?...Абе да ти кажа на мен тоя 'уй, така като го гледам, ми мяза точно на хомятника на старите комбайни, помниш ли ги, чешките: ей на къде приляга ремъка...тука дето влиза втулката, жлеба...(посяга и пипа да покаже).
АЗМАНОВ: (отскача уплашено). Не барай, Цико!... Сакън!
ЧЕРКЕЗОВ: Е де! Да не мислиш, че...ше бумне?
АЗМАНОВ: Абе, знаеш ли? ХОМЯТНИК! що народ е ... покрай тоя "хомятник"!
ЧЕРКЕЗОВ: Стига бе, народ ли!? Врагове на народа, пфу! Сволочи, добре им е на оня свят!
АЗМАНОВ: И аз това викам, там им е мястото. Ама и колко от наште батисаха...от 18-та още, и после 23-та, Чавдарци...Дойран...ивицата Газа...
ЧЕРКЕЗОВ: Верно е.(въздиша тежко). Язък за другарите. Затриха се.
АЗМАНОВ: Ех! Такива чисти души! Отлични офицери, пламенни, предани на партията и народа...
ЧЕРКЕЗОВ: Доблестни, истински комунисти!
АЗМАНОВ: Съдба. Е-ех! ( сваля си фуражката).
ЧЕРКЕЗОВ: Съдбата на войника...Как беше: "И ти другарю куршум...истрела няма да чуеш..."? Не-не, обърках се...абе, пуля, пуля! Въобще, болшевики, бойци на тихия фронт.
АЗМАНОВ: (тържествено рецитира с фуражка пред гърдите). "И вьстрел кто найдьот тебя, тьй не усльшел...".Така е.
Полковник Цико Черкезов внимателно повдига бронзовия цилиндър заедно със статива към светлината . Леко го приближава и отдалечава от намръщеното си лице.
ЧЕРКЕЗОВ: Интересно, мирише ми на изкуствена кожа. Бронзов е май? (леко го разклаща). Тежичък е. Бая...И хич не му личи къде е улучван, няма повреди. Поручика дето го е пленил на Одрин, картеча го е срязал точно през гърдите. Направо на две! И шинел и всичко...а виж, даже и следа няма от одраскване по него. Чудна работа!
АЗМАНОВ: Даа, голяма загадка. Като , че е...вечен?
ЧЕРКЕЗОВ: Няма обяснение. В Япония са го топили - нищо...Непробиваем.
АЗМАНОВ: Ми то тая шулевриня, преди да я докопат жълтите, цяла бригада шлосери от ВАЗ го мъчили два месеца и даже люспа не успели да свалят от него. Тоя метал науката не го лови. Нито химията.
ЧЕРКЕЗОВ: Да бе, шлосери...те да ми ги дадат на мен тия шлосери, не ще го отворят, ами и балет ще заиграят! Какво толкова, т'ва да не е подводница? Я до стената и...
АЗМАНОВ: Малко е късно. Изпревариха те.
ЧЕРКЕЗОВ: А?...Ее, като не ги бива. Кога бе?
АЗМАНОВ: Оо, още отнапреде. По заповед.
ЧЕРКЕЗОВ: Браво! Кой, Тороманов ли разпореди?
АЗМАНОВ: Тороманов, къде ти. ( посочва тавана ). От упор. Лично!
ЧЕРКЕЗОВ: Хм? ( разклаща криптоса и нещо слуша ). Даа, библейска технология! Загадка.
Азманов пак се е отдалечил страхливо и бърника нещо в кожената си чанта до канапето.
АЗМАНОВ: Библейска-миблейска, я глей к'во става тука! Остави това...чакай да не стане некоя беля.
( изправя се с малка дамаджанка в ръка и я раздрусва). Глей само, глей синджира! А-а?
ЧЕРКЕЗОВ: (очите му светват). Я! Ха, честито! Че кога свари бе? Новата реколта, тазгодишна?
АЗМАНОВ: Аа, ти кажи. Познай де, като си експерт.
Черкезов веднага изоставя цилиндъра и грабва дамаджанката. Дръпва със зъби тапата и души.
ЧЕРКЕЗОВ: ...Май не е грозданка тая?...Нещооо миии...
АЗМАНОВ: Ее, не знам аз, не знам. Нали казваш, че си познавач.
Черкезов отсръбва и дълго мляска затруднен. Азманов се подхилва.
ЧЕРКЕЗОВ: Предавам се.
АЗМАНОВ: Че къде ще ходиш. Чиста крушова усуканица. Двоен припек. Виж аромата - на див плод.
ЧЕРКЕЗОВ: (преглъща и силно изпръхтява). Бр-р-р! Уф, люта бе!
АЗМАНОВ: Аа-а, а! 60 градуса на сянка! Не е само от джибрата, ше знаеш. И от лулата на казана. Виж к'во става като два пъти претакаш патоките. Глей - кехлибар!
ЧЕРКЕЗОВ: Я чакай, дай тука.
(Черкезов грабва гарафата с вода от бюрото и я излива в саксията на фикуса. Двамата с Азманов я напълват догоре с ракията).
Оп-оп-оп-оооп!
АЗМАНОВ: Ха така!
ЧЕРКЕЗОВ: Е те т'ва е майсторска работа. Въй, евала Йоцо, ракиджия си, признавам те!...Aз първо, като погледнах, викам, па я е цветясъл, завалията , ама като сръбнах, даже не като сръбнах, като подуших...огън! Колко градуса викаш? Ама е върла бе!
АЗМАНОВ: 55 - 59. Виж сега, тая есен влезнах та остъргах календера. После с комшията скълцахме джибрата на ситно и в едни черничеви качета хубаво я отрамбовах...Ха наздраве!...Връз турих нова слама, турих кал- два пръста, и отгоре пясък и пак плява...
ЧЕРКЕЗОВ: Маджуновка пил ли си? Прилича и (мляска), така малко.
АЗМАНОВ: Пих един път. Ама много повръщах. Но гаче от мезето. Кузмо като домъкнал едни изпомръзнали репи...не ти е работа! Натръшкахме се.
ЧЕРКЕЗОВ: Аз пък обичам. Сръбвам си. Веднъж така се бяхме докарали с Гебезов от 2-ро главно, мани, мани. Влиза секретарката, Данчето, eдна такава засукана, дето едната и гърда е по-голяма от другата...
АЗМАНОВ: Знам я.
ЧЕРКЕЗОВ: ...и вика: '"Другарю майор, колата пристигна, докарали са "Джони Уокър"!, а той: "Не ме занимавай! Разстреляйте го на място! Зает съм, не виждаш ли"?
АЗМАНОВ: Хааа-ха-ха-ха-ха! От упор! Хаааа!...в тилааа!...Знаеш ли го тоя? Дето Брежнев минава със самолет над България и вика: "Ейй, много учени това българите! Всички гледат с телескопи космоса"! А те пият от бутилкиии, надигнали ги...
ЧЕРКЕЗОВ: Да, както се казва, алкохолът в средни дози е полезен във всякакви количества.
Вътрешният телефон извънява остро, лампичката премигва. Азманов е по-близо и инстинктивно грабва слушалката.
АЗМАНОВ: Полковник Азманов слуша! ...Тъй вярно, "Прилеп", слушам...Разбира се, при мене е...тоест обратното, другарю генерал, аз съм...Давам ви го.
Черкезов вече се е изпънал в стойка мирно. Азманов се опитва да му подскаже нещо с мимика и ужасено върти очи.
ЧЕРКЕЗОВ: Здраве желая, др. генерал, тук "Сова-2".(физиономията му рязко помръква). Сссс-съвсем не!...Тъй вярно, докладвах по устав...Ама аз мислех, нали се взе решение? Единодушно...Точно така - народния съд...тоест, директивата...Съвсем не! Как така? Моля ви др. ге...другарю гггъ...Не. На изпълкома. Именно: за борба с антисоциалистическата пропаганда и идеологическата диверсия...Ъъъ, ами виноват, др. генерал...Тъй вярно! Изпълнявам!...Именно, напълно съм съгласен...Да, слушам...
Черкезов мълчаливо слуша.
Категорично потвърждавам - решителен отпор!...Никакво отстъпление...Точно така: западният империализъм и крайнодесните реакционни групировки...На всяка цена ще пресечем попълзновенията...За благото на...Мирно съвместно съществуване...100 на 100!... именно те от позиция на силата, не ние...Тъй вярно, ще съгласувам!... Виноват, ще се старая. Няма да допуснем слабости...Световната прогресивна общественост, както казахте... Бъдете спокоен, няма да се поддадем...Веднага ще вземем мерки за отстраняване...Разбира се, по устав според директивата...Класово партиен поз...Да, веднага!
Козирува и подава слушалката на Азманов.
АЗМАНОВ: (слуша и само кима)...Много неприятно...Все още нямаме сведения. Вероятно Хектор или свръзката, но...Тъй вярно... Значи Синклер, не виждам кой друг? Той още в Душанбе на инструктажа, такова... Разбирам, другарю генерал...Разбира се, ще съпоставим...Не. Само в комисията по пуча... А? Те ти булка... Хм, интересно! Значи остава Петерс...Петерс, Петерс!...Египет, другарю генерал. около 50-та. Убеден съм... И тримата, ако правилно съм разбрал... Лошо! Разбрано. Потвърждавам...2, 9 и 9... Съвсем не. "Кайзер"... Да, подкрепям напълно. Незабавни мерки!...Служа на народната република!
Азманов бавно връща слушалката на вилката и още по-бавно издиша.
ЧЕРКЕЗОВ: Какво, какво каза?
Азманов крачи замислено около масата и разтрива чело.
Казвай де!
АЗМАНОВ: (сякаш е другаде). Чакай, чакай...13-ти, метрото Базел...ясно...
ЧЕРКЕЗОВ: Йоцо!
АЗМАНОВ: А? Какво?...Насметоха те нещо, а?
ЧЕРКЕЗОВ: Здраво ми триха сол. Казвай де, какво има?
АЗМАНОВ: Чакай малко да си събера акъла...За какво те гази главния?
ЧЕРКЕЗОВ: Все същото: слабости по политическата част, пропуски...викам му - грешки на растежа. То всеки знае за диалектически подход и може да критикува догматизма. Нейсе, ликвидирали сме двама-трима десиденти...Репресии, голямо чудо! Понятията са едно, реалностите - друго. Ама никой не се сеща да...Абе не твърдя, че сме безгрешни, най-малко аз, слабости допускаме, ноо, не само. Кажи, няма ли успехи: разобличаването на хомеопатите, делото на синоптиците, заговора на телеграфистите...
АЗМАНОВ: Ами заговора на филателистите.
ЧЕРКЕЗОВ: ...Именно. И стачката на психотерапевтите. Да ти кажа често Йоцо не можеш така да изолираш вътрешнопартийната ситуация от социалния контекст. Саботьори, политикани, всякакви контри, но има и врагове с партиен билет...как да се оправяш без съпътстващи щети? Кажи де? Ти ми кажи?
Азманов отново не го слуша, а крачи напред назад и води записки в бележник.
АЗМАНОВ: (маха с ръка и го прекъсва). Виж сега... Има нова грама от другаря "Сърп". ( повдига един портрет на стената и натиска нещо отзад). Вчера следобед апостолическата делегация на Сионския приорат и двамата кардинали от Опус Дей са се срещнали в Батуми със съветника на председателя на съвета по религиозните въпроси на Русия Менделщайм. Присъствали са и още три лица с неустановена самоличност, най-вероятно агенти от академията за обществени науки. Тоест проект "МК- Ултра"...
ЧЕРКЕЗОВ: Американците!?!
АЗМАНОВ: Данни за активизиране на вражеската агентура в района има. Украинските другари потвърждават. Това едно...Освен това резидента ни в Швейцария е в неизвестност от 13-ти. Рано сутринта колата му е намерена край изкопите на метрото в Базел - опожарена...
ЧЕРКЕЗОВ: Господи, започна се!
АЗМАНОВ: Има и още: Мюлер е ликвидиран на Сейшелите, Купа се е "самоубил", а оня склерозирал апаратчик Епщайн е блокирал сметките по 3-то направление и е излетял за остров Ман. Кодовете са смемени...
ЧЕРКЕЗОВ: Какво-о-о!?
АЗМАНОВ: Потвърдено е чрез куриера: "Паша" го е засякла на летище Хитроу, но не е успяла да се прикачи. Така де - ядец!
ЧЕРКЕЗОВ: А групата на Клозе? Втората квартира? Как...не може и Супа и Щунг да са въртели двойна игра. Как се е самоубил Купа?
АЗМАНОВ: Самозамразил се е във фризера. Не двойна - тройна. Оказва се,че Щунг е бил на ведомост при севернокорейците, а Супа обикновен провокатор, син на царски офицер...А ние мислехме, че като подхлъзнем Блек веднага всички подозрения ще паднат върху чехите. Идиоти!
ЧЕРКЕЗОВ: Боже мой! Но тогава излиза, че и Мендел е с тях? По линия на Чергов.
АЗМАНОВ: Слава Богу, не!
ЧЕРКЕЗОВ: Ох! Значи все пак не всичко е загубено. Имаме шанс, вероятността не е голяма, но не е и равна на 0. Свързали ли са се с "Бор"?
АЗМАНОВ: Бор не е Щирлиц. Резервите му са ограничени. Бих казал дори изчерпани.
ЧЕРКЕЗОВ: ...Даа, положението е както се казва "запазена марка". Някакви предположения за куфарите и втория екземпляр? Факсимилието?
АЗМАНОВ: Аз ли да ти отговоря?

ЧЕРКЕЗОВ: (през цялото време се щура). Уфф, извинявай...Хм?...даа...ц-ц-ц...здраво пипат гадовете!

АЗМАНОВ: Така е, не си поплюват. Цайт нот.

ЧЕРКЕЗОВ: Рано е за мат!

АЗМАНОВ: Дано си прав. Все пак няма безизходни ситуации.

ЧЕРКЕЗОВ: Добре, а данните от сателита?

АЗМАНОВ: (изпръхтява тръскайки глава). Данните, пфу! Само ориентировъчни. И двата ретланслатора са заглушени повече от 30 часа. Последните параметри са били 2, 9 - 9 с тенденция към раздалечаване.

ЧЕРКЕЗОВ: (мисли). 2, 9, 9...2, 9 и 9. Два пъти 9?...Яснооо...

АЗМАНОВ: (гледа го право в очите). И ти ли милиш същото?

ЧЕРКЕЗОВ: А какво остава?

АЗМАНОВ: Но кой?

ЧЕРКЕЗОВ: ...Най-вероятно самият Пецев? Бих си заложил и двата крака...Никога не съм мислел, че е способен...но сега...

АЗМАНОВ: Пецев. Хм, или Джаро?

ЧЕРКЕЗОВ: Пецев!

АЗМАНОВ: Възможно е? Откакто се захвана с тоя кокаин... Абе човъркаше ме нещо, ама все си викам..

На вратата отсечено се чука. Азманов дава знак, Черкезов прибира гарафата с ракия.

ЧЕРКЕЗОВ: Изчакай за момент... (покриват криптоса с везана покривчица). Влез.

Лейтенат Миладинов подава глава в стаята.

Какво има лейтенант, прекъсваш ни?

МИЛАДИНОВ: Другарюполковник явявам се по ваша заповед. Водя задържаното лице.

ЧЕРКЕЗОВ: А, да бе. Давай го.

Лейтенанта издърпва за яката висок слаб мъж с очила и белезници и го бута в стаята. Арестанта е облечен в торбест зимен балтон и налъми на босо.

ЧЕРКЕЗОВ: Какво бе, Миладинов, да не минахте по околовръстното за по напряко? Тури го ей там в ъгъла.

МИЛАДИНОВ: Ами, такова, понеже нали казахте да го умием...

АЗМАНОВ: Е на кални бани ли го водихте? Във Велинград.

ЧЕРКЕЗОВ: Казах! Добре де, закачи го там за парното. Свободен си. Стой в дежурната като потрябваш ще те викнем.

АЗМАНОВ: И лейтенант, конвоя да се снаражи и да стои в готовност. Ясно ли е, никакъв белот на пари. Нито табла там и ...знаеш, да си нямаме неприятности.

МИЛАДИНОВ: Тъйвярно другарюполковник! Пълна бойна готовност!

Лейтенанта удря токове и напуска. Двамата пристъпят към арестанта. Той се свива наплашено полуизвърнат към стената.

АЗМАНОВ: Яя, кого виждам...любимият ми дъждовен червей - господин демократа. Добре започва седмицата.

ЧЕРКЕЗОВ: Кажи здрасти бе дългуч. К'во се цупиш?

АЗМАНОВ: Днеска нещо май не е на кеф?

ЧЕРКЕЗОВ: Явно.

Черкезов се доближава плътно до него и го оглежда от глава до пети. Рязко повдига ръка и си приглажда косите на тила. По крачола на арестанта избива влажно, тъмно петно.

ЧЕРКЕЗОВ: Ауу, Йоцо, тоя взема та подмокри гащите.

АЗМАНОВ: Пак ли бе?

ЧЕРКЕЗОВ: Я дай найлона.
/към арестаната/. Ти докога бе...келеш!?

Двамата разгъват върху килима голям бояджийски найлон и издърпват разтреперания арестант в средата.

ЧЕРКЕЗОВ: Само да си мръднал!

АЗМАНОВ: (говори благо). Не се плаши де, какво се плашиш? Ние хора не ядем, не сме канибали. Канибализъм при социализма няма. Канибализмът е буржоазна отживелица. Виж на запад, там е друга работа, за там не отговаряме.

Азманов му предлага запалена цигара. След кратко колебание арестанта я лапва и жадно засмуква дима.

АЗМАНОВ: Една ракийка? ( Поднася му чашка към носа. Арестанта отказва с мучене и яростно върти глава).
Не щеш? Е, щом не искаш.... На сила никого не принуждаваме да знаеш. Не сме такива, твоя работа като си будала.

ЧЕРКЕЗОВ: Абе какво му се церемониш на тоя шашкънин! Не стига, че умириса стаята...

АЗМАНОВ: ( дава знак на Черкезов, че после ще се разправят) . Чакай, чакай.
/към арестанта/. Виж сега, Асенчо, хайде ние тук тримата сега да сключим една сделка. Споразумение, така да се каже. Знаеш ли за какво ни трябваш и сме те извикали? И не само ние, а изобщо цялата партия в наше лице. А? А? Ти ще ни кажеш какво има тука вътре ( сочи криптоса). а ние ще те оставим да се напушиш после с цигари... Ти какви обичаш?

Мълчание.

АЗМАНОВ: А?

АРЕСТАНТ: (едва-едва)...Дълъг "Кент".

АЗМАНОВ: Ее, ама ти пък сега, дълъг "Кент"? Че нашите какво им е, да не са по-лоши?

Мълчание.

АЗМАНОВ: Добре де, добре. Като е Кент, да е Кент,. Имаш го. Дълъг. Ще го изпишем някакси от Корекома, че и чай ще ти дадем да се постоплиш. Е, от моркови де, ама със захар. Истински нямаме, ние не сме капиталисти. Ти сигурно си свикнал на Цейлонски, ноо и нашия ще ти хареса.

ЧЕРКЕЗОВ: "Пикуик" обича той, личи си. С мед. Интелигент. Интелигентите с мед го пият.

АЗМАНОВ: Ахаа! И с каймак.

ЧЕРКЕЗОВ: Така са свикнали. Морее, мед ли...

АЗМАНОВ: И капки за сърце ще ти изпишем, и на зъболекар можем да те заведем, и одеалцето и гребена да ти върнем, ти само трябва да сътрудничиш. Да погледнеш тука вътре и да кажеш какво има. Само това, не те караме гробове да копаеш...Дай честна дума.

Мълчание.

ЧЕРКЕЗОВ: (избухва). Абе какво му се молиш на това келеме!
/ към арестанта/. Абе хърбо! Искаш ли да ми налапаш ръкава на потника? Отговаряй, тебе питам! Така ще те подредя, че ще почнеш да се стряскаш и от собствените си крака! Ясно ли ти е? (сграбчва го за реверите). И да знаеш, че ако откажеш да сътрудничиш ще те третираме като военнопленик! Това ли искаш? А, това ли искаш?

АРЕСТАНТ: Аааааа! Не ща в кладенеца! Ааааааа-а-а-а-аааа!

ЧЕРКЕЗОВ: Млък!

АРЕСТАНТ: Не искаааам! Ще си прережа...ааа! Прошка, прошка! Не в кладенецаа! Недейтее!

Цялото му тяло се гърчи и люлее. Азманов ги разделя.

АЗМАНОВ: Цико, по-полека, нали го знаеш, остави на мене.
/ към арестанта/. Асенчо, виж, мойто момче: още сега, немедлено и доброволно ще се съгласиш да ни съдействаш или утре заран те изправяме пред трибунала. Това е, като не разбираш с добро...Да сме наясно, щото повече няма да повтарям. Да не кажеш после ама не чух, не разбрах. За глухите камбаните по 100 пъти не бият. Нали така? Нали ме чу добре?

АРЕАСТАНТ: Хъх.

АЗМАНОВ: А?

Мълчание. Мълчание.

ЧЕРКЕЗОВ: (кипва му). Абе ти от човешка дума не разбираш ли? Хаа, щом не щеш с мир...Йоцо, давай инжекцията!

АРЕСТАНТ: Ааааааааа! Аааа-а-а-а-а-а-а-а!

ЧЕРКЕЗОВ: Така ще те подредя, че от тебе ще остане колкото за половин пръдня!

АЗМАНОВ: Чакай, чакай, недей още. Нека опитам с психология.

Азманов застава срещу арестанта накланя се напред и насочва пръстите си като птичи нокти към лицето му. Гласът му се снижава неестествено.

АЗМАНОВ: Рррозааа! ( след всяка дума с бука "Р" арестанта потръпва и се сгърчва сякаш го удря ток). Арррхив!...Борррдеррро!...Ворр!...ГРОБ!...Про-бож-дамм!...Разддоррр!...Прросяяк!...Крръъв! Крръъв! КРЪВ!...Буурря!...Боорр!
(арестанта се тресе и стене с ръце върху ушите) Гущерр!...Терроор!...Трап!...Трепаам!...Ррибарр!...Соппорр!....Топорр!...ЧОК! ...Реж!.. Ворр!...Бриго-Зор-СО, СО-три-перр-ИШШШ!...

Черкезов не издържа и се нахвърля.

ЧЕРКЕЗОВ: Ааа, ама ти докога ще се инатиш бе, ренегат! Всеки път ли? (удря го с юмрук в корема и го поваля. почва да го налага с колан). Мамицата ти фашистка! Ей сега ще те направя стърган кашкавал! Йоцо дай ризеншнауцерите!

Арестанта повръща от ужас.

АЗМАНОВ: Цеко недей, по-полека. Гадина е, ама да не го повредиш.

ЧЕРКЕЗОВ: Ще ми повръща той мръсника! Абе к'ъв доктор си ти бе, да повръщаш на пода!

АЗМАНОВ: Доктор!... Доктор хонорис кауза, пфу!

ЧЕРКЕЗОВ: Доктор на науките. Интелигент.

Азманов го изправя, придържайки го под мишниците.

АЗМАНОВ: Слушай, Асене аз повече не мога да те оправдавам, до тук бях. Сега или се съгласяваш доброволно или...знаеш какво следва - инжекцията. Наистина не те разбирам, нали се кле на партията и подписа? Кле ли се? Нали се кле? На партията, питам? Кле ли се, а? Кле се! Е защо тогава се опъваш всеки път?

ЧЕРКЕЗОВ: (налита и размахва длан). Мара с петте баджака знаеш ли я? Ей сега ще ви запозная! Айде почвай, че...нямаме време да чакаме луната да изгрее.

Мълчание.

АЗМАНОВ: Е. аз бях до тук. И мойте нерви не са от желязо. Щом не уважаваш и не искаш по човешки, щом нямаш съвест, сам си си виновен!

Без да откъсва поглед от него Азманов отива до радиоточката и гледайки го изпитателно я включва. Гръмва бодра бригадиска песен. Още преди двамата да му се нахвърлят арестанта е паднал на пода и вие.

ДВАМАТА: Падна ли ми мършо! Гад фашистка!...Песоглавец!...Ти на мен ли бе?...Куче десидентско...Изверг!...и т.н.

Единия го налага с колан, другия го рита. Арестанта губи съзнание.

АЗМАНОВ: Тоя май припадна?

ЧЕРКЕЗОВ: Тц, преструва се.

АЗМАНОВ: Абе да не умре и тоя ей!

Азманов бързо грабва гарафата и я излива върху лицето на арестанта.

ЧЕРКЕЗОВ: (хвърля се да му попречи). Йоцо, стой, ракията! Не-е!

АЗМАНОВ: Уф, да се еба в идиота! Отиде зян! Забравих... Абе ти мен ли ше ме разиграваш бе, мамицата ти (изритва го още веднъж). Мамицата ти! На ти! Ти ли бе гад? Ти ли бе?

ЧЕРКЕЗОВ: (тъпче го с пета). Зъбките му ще избия аз на тоя...червей!

АЗМАНОВ: (изморява се от побоя, спира и пали цигара). Уфф, ще ме довърши говедото мръсно.

ЧЕРКЕЗОВ: Я, я, дай тука! ( взема от ръката му цигарата и почва да гори припадналия с нея. Арестанта бавно идва в съзнание и отваря очи)
Стани в името на народа!

АРЕСТАНТ: (дави се от ракията, кашля и пръхти). Спреете гоо! Спреетееее!...Спрееете гооооо... моля ви, нееее...спрете, спрете гоо!

Двамата се споглеждат и садистично усилват звука на радиоточката. Застават над проснатото тяло и почват гръмко да пеят. Той неистово се гърчи върху найлона с ръце на ушите.

АРЕСТАНТ: Неее!...Добре, съгласен съм. Всичко ще изпълня, всичкооо....моля ви неее! Неее, само, само не това! Спрете гоо!

Азманов изчаква още малко, отива и намаля звука.

АЗМАНОВ: Браво, така те искам!

ЧЕРКЕЗОВ: Точно така, мойто момче! Дай честна дума.

АРЕСТАНТ: Давааам! А-а-а...

ЧЕРКЕЗОВ: Кажи го де.

АРЕСТАНТА: Честнаа думааа!

ЧЕРКЕЗОВ: Честна каква?

АРЕСТАНТ: ...Честна...честна...про-ле-тарр-скааа!

ЧЕРКЕЗОВ: А. Е така вече може.

Отива и изключва радиоточката.

АЗМАНОВ: (кляка и го гали по косата). Айде, успокой се де. Успокой се.

АРЕСТАНТ: Д-ддобре.

АЗМАНОВ: Спокоен ли си вече?

ЧЕРКЕЗОВ: Какво, ама ти да не се разтрои нещо?.Ама ние на майтап бе, ти пък. Ще можеш ли...?
/към Азманов/. Йоцо приготви магнета.

Черкезов дружски предлага остатъка от ракията на арестанта. Той отказва с мучене. Черкезов свива рамене и я допива.

АЗМАНОВ: (вади отнякъде прашна кутия шоколадови бонбони и предлага). На, почерпи се.

Арестанта се колебае, после грабва един бонбон и го налапва със станиола.

АЗМАНОВ: Видя ли, няма страшно.
(качва магнетофона на бюрото и включва щепсела). Готово.

ЧЕРКЕЗОВ: /към арестанта/. Готов ли си?

АРЕСТАНТ: /мляска със станиол в устата/. Кхъ-кхъ. Еч.

ЧЕРКЕЗОВ: Давай да започваме, че стана утре.

Преместват арестанта заедно с найлона близо до бюрото.
АЗМАНОВ: Чакай. Я дай първо една проба. Да не стане някой фал, че...

ЧЕРКЕЗОВ: Аа, имаме си вяра ние с него. Нали даде пролетарска дума.

АЗМАНОВ: Абе дай за всеки злучай; нали знаеш - по устав.

ЧЕРКЕЗОВ: Точно така. Я да видим сега...? ( пише нещо на лист, сгъва го и го пуска в гарафата. Обхваща я плътно с длани и я вдига с две ръце нагоре ). Чети!

АЗМАНОВ: Чакай, чакай, прозрачна е. Тука дай. (взема от полицата на шкафа една матрьошка и смачква в нея откъснато парче лист от списание. после я крие зад тила си). Давай сега, чети хубаво!

Арестанта повдига длани, отмята глава назад и притваря очи.

АРЕСТАНТ: (към Черкезов; сякаш чете с ръце, говори с пресипнал глас). "Комунизмът е правилен защото е верен".

ЧЕРКЕЗОВ: (тихо на себе си). Другаря Илич.

АРЕСТАНТ: (насочва длани към Азманов). ...Реклама е: "Всеки месец Кизомба уъркшоп с Гаро Узунян..." има и картинка на... не знам, прилича ми на щайга грозде? Скъсано е...

ДВАМАТА: (ръкопляскат му). Браво бе!

ЧЕРКЕЗОВ: Лелее, тоя е като Гунди, празно нема!

АЗМАНОВ: Абе казвам ти аз, че е феномен! Без грешка!

ЧЕРКЕЗОВ: Око ренген!

Дават му още един бонбон.

АЗМАНОВ: (говори с официален тон). Хайде сега вече сериозно другари. Асене, мойто момче...Това тук ( посочва завития криптос) е много ъъ, важен за партията и страната ни, ъъ, древен предмет. Трябва хубаво да го разгледаш и да ни кажеш какво има вътре в него?

ЧЕРКЕЗОВ: И да ни кажеш честно. Както обеща.

АРЕСТАНТ: Добре, ще кажа.

ЧЕРКЕЗОВ: Щото и така ще разбереме.

АЗМАНОВ: Трябва да знаеш, че много другари са проляли кръвта си за да го измъкнат от ръцете на капиталистите. Важно е за бъдещето на Родината, на партията...и децата. И не само...Ти нали не искаш враговете ни да надделеят?

АРЕСТАНТА: ... Не искам.

АЗМАНОВ: Правилно. Хайде, съсредоточи се тогава и виж.

АРЕСТАНТ: Добре. (окашля се). Кхъ, кхъм.

Азманов дава знак и включва магнитофона на запис.

АЗМАНОВ: (на микрофон). Комитет за държавна сигурност при Министерство на вътрешните работи на РБ, София, 23-ти - 11 - 005. СТРОГО СЕКРЕТНО. Протокол за прочит на обект ZWU, екземпляр единствен... А , да еба! Т'ва не бачка бе! Лентата заяде, сдъвка я!

ЧЕРКЕЗОВ: Чакай, дай на мен!

Суетят се над магнетофона.

ДВАМАТА: Пфу! Мамичката ти!... Стой, дай обратно... Не така бе... Ролката, ролката дръж!... Аааа!.... Боклук... абе казах ти аз да я хвърлим тая бракма...Уфф, край, разпадна се.

ЧЕРКЕЗОВ: Не става. Дай да звъним в деловодството да пратят някой.

АЗМАНОВ: Стенографка ли?

ЧЕРКЕЗОВ: Да. Ама да не е Ленчето, чее...нали се сещаш? После ще трябва даа...

АЗМАНОВ: Аа, аха!

Азманов вдига слушалката. Говори бързо и тихо.

АЗМАНОВ: (по тел.) ...Да, Бакиш, добре. Но по-бързо. Веднага.
/към Черкезов/. Ще пратят Соня.

ЧЕРКЕЗОВ: Коя Соня? На режимния?

АЗМАНОВ: Бакиш. Айде, к'во се правиш...

ЧЕРКЕЗОВ: ...Става.

Азманов взема стол и отива до арестанта.

АЗМАНОВ: Седни де, не стой прав. Почини си....Вода искаш ли? Нещо? Кажи, не се стеснявай.

АРЕСТАНТ: (сяда на ръба на стола). Ами...цигара... И ако може 2 - 3 маслини?

АЗМАНОВ: Цигарата после, нали се разбрахме?
/към Черкезов/. Дано не се забави тая.

ЧЕРКЕЗОВ: Нали ги знаеш в деловодството. Кокошки. Докато се натуткат...

Черкезов пали цигара.

АЗМАНОВ: Дай и на мене.

Пушат мълчаливо.

АЗМАНОВ: (подава на арестанта). На, дръпни си.
/ към Черкезов/. Ходи ли на мача?

ЧЕРКЕЗОВ: Ходих, мани ги, не ме подсещай! На празна врата... Кажи за Цвятко?

АЗМАНОВ: Вчера го видях при Евдокимов.

ЧЕРКЕЗОВ: И к'во?

АЗМАНОВ: К'во, прави се на умряла лисица. Ни чул, ни видял.

ЧЕРКЕЗОВ: Старата песен.

АЗМАНОВ: Лъже като бързия влак. Гагаузов му вика: "Щом е така, предай на онзи "млад специалист" Щирев, че от съдебно медицинска гледна точка, бих казал, че скоро ще се почуства много зле. Да не го тресна инфаркта като го навестят одиторите"?

ЧЕРКЕЗОВ: А той?

АЗМАНОВ: Мълчи като насран.

ЧЕРКЕЗОВ: Аха, такъв характер има, че... не си е работа. Иначе е енергичен, ама все наопъки. По миналата седмица хукнал за Провадия по "Товар 12-200" и оставил прозорците в приемната отворени. Идва Цветков в понеделник - чак мастилото замръзнало. Фикуса целия в лед, паяжините дори се счупили. Абе, к'во да ти разправям...

АЗМАНОВ: Ее, ама и тая Соня, мръкна се!

Пауза.

ЧЕРКЕЗОВ: Асене... Асене, ей дългуч! Я докато чакаме вземи кажи едно стихотворение бе.
/към Азманов/. Йоцо, ти знаеш ликакъв поет е той, същински Вазов!

АЗМАНОВ: Абе чух май нещо?

ЧЕРКЕЗОВ: Охоо, що хартийки е изписал долу. Пълно е в конвойната.

АЗМАНОВ: Какви ги пишеш, Пецев, любовни ли?

АРЕСТАНТ: В-военни.

АЗМАНОВ: А така, такива най-обичаме. Кажи 1 - 2 де.

ЧЕРКЕЗОВ: Кажи, кажи, не се срамувай. Докато чакаме... Ще каже.

АРЕСТАНТА: (изправя се). Ами, кхъ-кхъ...добре, кхъ.

АЗМАНОВ: Как се казва?

АРЕСТАНТ: Кое?

АЗМАНОВ: Стихотворението.

АРЕСТАНТ: "Мой пистолет".

АЗМАНОВ: Аууу!

АРЕСТАНТ: (полюшва се).

"Нас вярна дружба свързва ни - ДО СМЪРТ!
- другарю мой, стоманен Парабелум.
Ти в моя тежък и опасен път,
за мен и вярност и любов не бе ли?

Аз знам: един работник е горял
от тежка кашлица, от задух давен.
Той в огъня на свойта ярост те е лял
и закалил те в ледена ОМРАЗА!

И щом те видя, мощен и суров,
как в тъмнохладни блясъци сияеш,
аз пламвам в отмъстителна любов
и в гневни пориви ръцете ми играят.

ООО, как жадувам да МЪСТЯ,
на тези подлеци - не хора,
за поруганата ни свобода,
за СТАЛИН и за теб прекрасна моя!

Но щом врагът рече и ме плени,
ДРУГАРЮ МОЙ, от скръб не ми изменяй:
ти черепа ми с с точен ГРЪМ пръсни,
не давай никой да се гаври с мене!"

ДВАМАТА: (пляскат). Баравооо! Бис! Бис!... А-плодисментии!... Гений бе, казах ли ти?

АЗМАНОВ: Бетер оня бе, как беше бе, тоя рошавия - Прадой Ралин!

ЧЕРКЕЗОВ: На квадрат!

АЗМАНОВ: Минимум.

ЧЕРКЕЗОВ: Ама как само го каза: "С точен гръм главата ми пръсни"!

АЗМАНОВ: Хареса ми. Обаче ще трябва да го пооправиш малко, тук-там, да внесеш корекции - това за Сталин. Иначе другото - без грешка. Само сега е по-друг етапа, за култа към личноста не си ли чувал?

АРЕСТАНТ: ...Е-мии, чувал съм.

АЗМАНОВ: Ето. Значи - без Сталин. Искаш ли да ти покажа моя пистолет?

ЧЕРКЕЗОВ: Ама какви философски има той - за Атлантида, и вечния огън.

АЗМАНОВ: Верно ли Асене? Я дай да чуем.

Чука се, вратата се отваря и влиза стенографката с чайник в ръка.

АЗМАНОВ: Разгеле!

МИЧЕТО: Нося ви чайче.

ЧЕРКЕЗОВ: Айде бе Миче! Половин час! Какво, да не идваш от Гармишпартенкирхен по телеграфа?

МИЧЕТО: Ех ама и вие другарю Черкезов! Голям сте шегаджия, много обичате шегите.

АЗМАНОВ: Ски, алпийски дисциплини. Ххахахаха!

Мичето слага чайника бърху плочата на нафтовата печка.

АЗМАНОВ: Хм, чай, ние ракия най-обичаме да греем, ама нейсе.

ЧЕРКЕЗОВ: Чакай...нали казаха, че пращат Соня?

МИЧЕТО: Ами за това се позабавих, на Сончето нещо и прилоша? Сънувала лош сън нощеска.

ЧЕРКЕЗОВ: (иронично). Виж ти?

МИЧЕТО: Аха, такова, повръща, с извинение.

ЧЕРКЕЗОВ: Е, няма нужда, не сме мимози ние. И к'во толкова сънувала, че чак повръща?

МИЧЕТО: Не знам точно, не разбрах. Плувах, казва в "истинския океан" и няк'ви октоподи там, няк'ви мъчителни нарастъци...много не я слушах. И като звънна телефона изведнъж пребледня и хукна към клозета.

ЧЕРКЕЗОВ: Виж ти?

АЗМАНОВ: Може да е бременна?... Добре, айде на работа, стига приказки, че господин демократа се вкочаняса от седене.

МИЧЕТО: (към арестанта). Здрасти, дългуч. Пак ли ти?

АЗМАНОВ: Айде, айде, без закачки, давайте да почваме...И междудругото - честито за рокличката.

МИЧЕТО: Харесва ли ви? Тя зълва ми от Ге-Де-Рето...

АЗМАНОВ: (дава знак с пръст). Шшшш, после, после.

Стенографката сяда, вади очила и бележник и се пригорвя да зяаписва.

ЧЕРКЕЗОВ: Такаа...да видим? Ела тук.
( изпуска въздух с пуфтене, вниматено подхваща криптоса и го повдига от разтояние към лицето на арестанта).
Добре ли е така?

АРЕСТАНТА: (кима).

ЧЕРКЕЗОВ: В ИМЕТО НА НАРОДА!

АЗМАНОВ: В ИМЕТО НА НАРОДА.

Пауза. Гледат към арестанта.

АРЕСТАНТ: ...В ИМЕТО НА НАРОДА!

МИЧЕТО: Да почвам ли вече?

ЧЕРКЕЗОВ: (диктува). Строго секретно. Комитет за Държавна Сигурност при МВР на РБ. 23 - 11- оо5, гр. София, номер АА-12. Протокол от поверително обследване на обект ZWU/k-01/, екземпляр единствен. Оператор: Асен Гущеров Сурчев - "Вангел". Цилиндричен металически контейнер....
/ към арестанта /. Какво е това, бронз ли?

АРЕСТАНТ: Тъй вярно, бронз със платиниран азбест.

АЗМАНОВ: Дай подробно описание.

АРЕСТАНТ: К'во?

АЗМАНОВ: Дай структурен разрез. Как е направен? Отвътре?

АРЕСТАНТ: (напряга се). Не мога. Светлината от лампата пречи...има изотопи.

ЧЕРКЕЗОВ: К'ви изотопи бе? Я не се ебавай! В матрьошката нямаше ли изотопи?

АРЕСТАНТ: ...Не знам какви, но са силни...замъгляват почти на две педи.

ЧЕРКЕЗОВ: Ш'ти дам аз на теб едни две педи!

АЗМАНОВ: Спокойно де. Не го препирай. Я поясни.

АРЕСТАНТ: Ами такова, има радиочестотно облъчване с разликва честота. Електромъгла. Сигурно Цезиево, но не е дисхармонично, а...Хм? Магнитното поле е без поляризация. Явно се активира с осцилатор и обратна връзка, възбужда остатъчна луминисценция. Много хитро! Ще трябва да угасите лампите. Няма да мога така.

АЗМАНОВ: Тоест?

ЧЕРКЕЗОВ: Говори на български.

АРЕСТАНТ: Триазолов полеви транзистор говори ли ви нещо? Някой е поставил вътре в това обемен резонатор с 9 атмосфери вулканичен газ. Трябва ми по-нискочестотна среда - под 4.2 милихерца. Тоест - да е тъмно.

АЗМАНОВ: (мисли). Е, щом искаш да загасим, ще загасим. Обаче, няма как. Налага се...

Взема дълъг, телескопичен прът с въжен клуп и поставя примката около врата на арестанта. Закача другия край към скоба в стената и го притяга.

ЧЕРКЕЗОВ: ... Мене ако питаш плаче за растрел тоя. Пак почна с неговите номера.

АЗМАНОВ: Шшшшт, не го разсейвай. (тихичко). После ше го...
/ към арестанта /. Въжето как е? Кажи ако ти стяга?

АРЕСТАНТА: Малко.

АЗМАНОВ: Добре, нищо ти няма.

Отива и загася лампите. В тъмното криптоса в ръцете на Черкезов излъчва бледорозово сияние по жлебовете в двата края. Чува се тихо жужене. Помещението се осветява едва-едва от настолната лампа на стенографката.

ЧЕРКЕЗОВ: (изпъва се и вдига криптоса нагоре). В името на народа!

АЗМАНОВ: (разперва пръсти и ги свива в юмрук). В името на народа!

АРЕСТАНТ: (протяга длани по направление на предмета и отмята силно глава). В името на народа!

Жужнето забележимо се усилва. Бумтнето на нафтовата печка също.
Мълчание.

ЧЕРКЕЗОВ: Докладвай. Какво има вътре?
Пауза.
Хайде де!

АРЕСТАНТ: (на себе си, с машинен глас). Живачен кристал! Поглъщащо излъчване... Странно!... не съм виждал виждал...
/към тях/. Вътре, някакъв фишек, целулозна структура... прилича наа... щанцована страница от... Не, свитък е! Парирусов - арабски или Меджат? Това е манускрипт!

ЧЕРКЕЗОВ: Ъ? Говори разбрано бе!

АРЕСТАНТ: Много древен текст.

ЧЕРКЕЗОВ: К'во, писмо ли? К'ъв текс?...Виж хубаво, да няма нещо увита бомба в него...?

АРЕСТАНТ: (внезапно гласа му се променя). КЕБРА НЕГАСАТ! Това е Кебра Негаст! И... обърнат е!

ЧЕРКЕЗОВ: А? Миче, пишеш ли?

АЗМАНОВ: Шшшт, не го прекъсвай.

МИЧЕТО: Кебра какво?

АРЕСТАНТ: (спелува). К-е-б-р-а Не-гаст. Епос на етиопските еврей, черните еврей от Абисиния, фалашите. Много стара традиция от поречието на Сини Нил.

ЧЕРКЕЗОВ: Къде отиде тоя!?

АРЕСТАНТ: ... В него се описва историята на пренасянето на Кивота на завета от Йерусалим по времето на Савската царица.

ЧЕРКЕЗОВ: Тоест, какво, много ли е старо?

АРЕСТАНТА: Оригинала трябва да е от 9 век преди новата ера. Вероятно е препис? Вътре има и гравюра.

ЧЕРКЕЗОВ: Какво е гравюра?

АРЕСТАНТА: Рисунка.

ЧЕРКЕЗОВ: Аа. К'ва?

АРЕСТАНТА: ... На ада.

ЧЕРКЕЗОВ: На к'во? Миче пишеш ли внимателно - ада!

АРЕСТАНТА: ШЕОЛ. Ада, сметището - мястото където се унищожава боклука. Мисля, че е от Йеронимус Бош? Той е бил художник. Да, точно така...

АЗМАНОВ: Чакай, обясни това за манукрипса.

АРЕСТАНТ: Амии, досега се предполагаше само за една по-късна версия, препис направен през втори език от член на есейската общност от Курман - Мъртво море. Известен е като "Курманския ръкопис".

АЗМАНОВ: Чувал съм.

АРЕСТАНТ: Това тук вероятно е друга, още по стара славянска версия на базата на оригинала? Има исторически сведения за такава, изготвена от еврейски автор живял в Александрия по времето ма Иисус. Точно в нея се смята, че е добавено описание на ада... Честито, това е изключително ценно научно откритие!

Пауза. Азманов и Черкезов се споглеждат объркани и преценяват информацията. Съвещават се шепнешком.

АЗМАНОВ: ( с подчертано сериозен глас). Та-каа, искам сега да ни го прочетеш бук-ва-по-бук-ва. Целия.

АРЕСТАНТ: Няма да е лесно. Писано е наопъки.

АЗМАНОВ: Как наопъки?

ЧЕРКЕЗОВ: Ами постарай се. Освен ако не искаш да спиш довечера на гробището.

АРЕСТАНТ: Текста е огледален: словореда е разменен от дясно на ляво. Използвали са кода на Да Винчи.

АЗМАНОВ: Какво, шифровано ли е?

АРЕСТАНТ: Не, само буквите са наобратно.

ЧЕРКЕЗОВ: Кое е наопъки? Да го завъртя ли? ( завърта криптоса във въздуха).

АРЕСТАНТ: Словореда е разместен - думите и буквите. Ще ми трябва огледало за да виждам отражението.

АЗМАНОВ: Ъ?

АРЕСТАНТ: Някой да го държи отзаде.

ЧЕРКЕЗОВ: (дръпва Азманов). Ей, па ни разиграва тоя нещо, казвам ти.

АЗМАНОВ: Огледало?... Миче ти... а да бе...

Отива до мивката и с разкащане сваля огледалото от стената.

Малко е олюпено, ще можеш ли?

АРЕСТАНТ: Става. Трябва да е точно зад цилиндъра, по-близо.

Азманов стои до Черкезов и наглася огледалото. Отстрани двамата представляват доста тъпа гледка: единия държи криптоса, другия огледалото зад него и с вдигнати ръце се стремят да останат неподвижни. Арестанта срещу тях чете с длани.

АРЕСТАНТ: Само не трябва да се шава много.

АЗМАНОВ: Добре ли е така?

АРЕСТАНТА: Малко по-наляво. Идеално е.

ЧЕРКЕЗОВ: Айде чети бързо, че ми отмаляха ръцете.

Арестанта отмята глава, прочиства гърло и се съсредоточава.
МИЧЕТО: (кашля). Уу, че лошо замириса!

АЗМАНОВ: Гроздева, ако обичаш...

МИЧЕТО: Ама не усещате ли? Сякаш на изкипяло мляко. Нали?

АЗМАНОВ: Не.

МИЧЕТО: Понеже... (киха) алергична съм, д-р полковник.

АЗМАНОВ: Шшшт, пречиш. От печката е, кюнците изпускат.

ЧЕРКЕЗОВ: Уфф, аман! Айде пак от начало... Ей, Гроздева... В ИМЕТО НА НАРОДА!

АЗМАНОВ: В ИМЕТО НА НАРОДА!

Арестанта е влазъл в транс и не реагира.

АРЕСТАНТ: (с гъгнив глас). Ма'ат беб-ме-наа. Ма'ат бба-аб-мении.
Хоммммммм - нах.
Нун тахело, хо атайзо, раф шопоро. Филодарп!
Зилзи, зилзи, ло-дар нунто.
Ер-фее Керубим.
Хоммммммм - саа!

ЧЕРКЕЗОВ: (вбесява се). Ама какво е тоава бе? Аа, не, тая няма да я бъде! (отива при арестанта и го сграбчва). Ти чужденецли си бе? Турчин ли си някакъв? Аха! Тебе питам? Какъв си?

Арестанта мълчи и люлее глава. Съвзема се.

ЧЕРКЕЗОВ: Отговаряй, тебе питам!

АРЕСТАНТА: ...С-славянин.

ЧЕРКЕЗОВ: А! Еми тогава що не говориш разбрано?

МИЧЕТО: Точно така. Аз това не мога да го пиша, другарю полковник. Как да ги стенографирам тия... кажете ми?

АЗМАНОВ: Ами да, прав е донякъде другаря Черкезов. К'ви са тия енба-мемба? Нали препис каза, що тогава не четеш като хората ами блееш? Какъв е тоя език?

АРЕСТАНТ: Прото... арамейски.

АЗМАНОВ: К'ъв, Арменски ли?

МИЧЕТО: Ама, моля ви се, как може? На Арменски да стенографирам!

АРЕСТАНТА: Арамейски. Това е междинен език. Много древна писменост. Не може да се преведе... само фонетично. Така е написано, не съм виновен. Още не е разчетен.

Пауза.

АЗМАНОВ: Хм, не можеш, значи? Или... не искаш?

ЧЕРКЕЗОВ: ( кипва). Ей, ч веднага почвай да превеждаш, че да не те пратя набързо при дупката на геврека! Десидент! А-а-а!

АЗМАНОВ: И какво излиза, значи държим се добре с тебе, съчувстваме ти, а ти? Не можеш. Е за чий са ни на нас тия емба-мемба? Кажи, за чий са ни?

АРЕСТАНТ: Ама така е конструиран текста, другарю полковник, на фрагменти е. Сигурно за трудност. Протоарамейския никой... по-нататък е на Назорейски и Малгашки - бих могъл, но приблизително. Има и на Енохов език - него го знам.

АЗМАНОВ: Фрагменти казваш? Тоест на части?... Хм... добре, давай сега както можеш пък после ще видим.

АРЕСТАНТ: Тъй вярно.

ЧЕРКЕЗОВ: И умната, Асенчо, че да не свършиш като Чаушеско. Да знаеш ще те проверяваме с детектора. мисли му ако ни будалкаш

АРЕСТАНТА: Няма.

Арестанта отново се съсредоточава, нещо мърмори.

АРЕСТАНТ: Нумм-хум-битом. Екзарп, нанта, кхомм - ааа

Ничком паднете и чуйте словата! Тез думи свети и последни на Великия посланник на Целта на Съществуването, що бяха дадени нататък от трите велмъдри патриарха бащи на 7-те отрока на Вселенските владици и явени от духа на чедото-послушник Сероп, брат на Хирам през лето... ъъ, второ след големия Потой до всите живи земни раби избрани и благословени, що да живеят в скръбни времена, дорде не бъдат низвергнати всички злини и не настане часът на Съюзите в земите на река Мос, край града на Мос...

При споменаването на думите Мос Черкезов и Азманов видимо се оживяват.

... Чуйте числата и думите. Който има уши да чува, който има разум да мисли: 1-9-1-7-К-П-С-С - Б-44- С-П-89-Т-Ж-Г-Д-Ч-5-6-Б-К-П-2-0-1-2-О. Който има ухо нека знае що говори духът на Църквите: Който повярва няма да бъде повреден от Втората Смърт!
АМЕН! СОЛА! А-МЕН!

ЧЕРКЕЗОВ: (шепне). Миче, чу ли, отбелязвай точно.

МИЧЕТО: Да-да.

АРЕСТАНТ: (говори с гъгнив машинен глас сякаш извиращ от дъното на метална кутия).
Ето я страховитата яма! Видох я аз. А после едни съвсем високи хора силом ме накараха да забия общо 25 пирона и да обиколя оброчната талпа, та да хване златния зародиш. И ме отведоха они по море към източна страна. И там ми показаха едно ужасно място с всякакви мъченици. Жестока тъмнина и древен мрак без светлина - само един чер огън, който гори без край и жежка огнена рака течаща през него, а цялото място наоколо обточено със студ и така като гори също замръзва. А демоните на заточените са ужасни и без милост: носят дивашки оръжия и изтезанията са безспирни... И попитах аз: Мъка, мъка! Какво е това място? А високите мъже отвърнаха: Това място, Енох не е място, а Комуна, то е в душите на онези, които не щат да почитат вождовете и вършат злини по земята, като не зачитат власта на червения петокрайник. Тях ги жъне сърпа и ги кове молота, чак до часа на Всеобщия Пленум. Гулаго се нарича. Помни и разказвай.

ЧЕРКЕЗОВ: (шушука). Враговете... слушай, слушай - трибунала... сигур кулаците...Сърпа, казах ти!... Аааа, те това е!... Петолъчката... Пленум, чу ли, Пленум ии...

АРЕСТАНТ: Кхъ, кхъ... Да прескачам ли, др. полковник или да карам наред? Щото сега пак има на Арамейски и...

АЗМАНОВ: Давай сега по същество, пък после ще видим.

ЧЕРКЕЗОВ: Чети разбраното. Миче ти хубаво слушай, че да не прекъсваш.

МИЧЕТО: Слушам, ама то и без това едвам му се разбира и на български.

АРЕСТАНТА: Тука прескачам малко да знаете... и тръгва на малгашки, ама смесено:

Той влиза, този велик Бог под земята на А-Р-И-Т на западния небосклон, който има окръжност от 144 атруй. Боговете които са в него минават в този АРИТ...ъъ, величието им достига до долния УР-НЕС в едно златно поле 309 атруй дълго и 122 хекса широко. Не-Те-Мра е името на първата врата на долното небе. ХЕНБА-УШ е името на демоните, които са в него. Погребалните почести, които получават на земята прааведниците на с облеклото на истината се пренасят двойно там... И ето го, идва от изток: Хор-Ра! Хор-ра! Хор-ра! Хор-аааа! Хорааааа! Хора! Ааааааааа!... Хор идва! Хор идва, хорааааа!

Арестанта пада на колене и се опитва да се поклони. Примката на врата му го души и той се дави.

АЗМАНОВ: Ама к'во му стана на тоя бе!? Побърка се!

ЧЕРКЕЗОВ: Ей! Ей, дългуч!

АЗМАНОВ: Я престани! Стани веднага!

ЧЕРКЕЗОВ: А-хаа, яс...

Внезапно крушката на настолната лампа изтрещява; стаята потъва в мрак.

МИЧЕТО: Ауу!

АЗМАНОВ: Стой на място!

Азманов драска кибритени клечки. Намират отнякъде свещ и я палят.

МИЧЕТО: Уфф, сърцето ми направо... Накрая не можах даа, изпуснах. Като взе да вика Хора-а-а-а!, изкара ми акъла! Какво, пак ли припадна?

ЧЕРКЕЗОВ: ( щрака неуспешно със запалка). ... Ами. Преструва се.

АЗМАНОВ: Камфор имаме ли? Дайте тука. (опитва се да го свести с шамари).

ЧЕРКЕЗОВ: (побутва го с крак). Дамата с камелиите 2-ра част. Това сме го гледали вече, дългуч, не хваща дикиш.

МИЧЕТО: Ауу, тръпки ме побиха! Цялата настръхнах... ето вижте. (показва си ръцете).

ЧЕРКЕЗОВ: Нищо де, нали ти плащат вредни.

АЗМАНОВ: (сверява си часовника). Взе да ми писва нещо тоя. Я ставай бе!

ЧЕРКЕЗОВ: Йоцо, остави на мене. Ей сега ще го събудя, демократа!

Черкезов включва централното осветление и завърта шайбата на радиоточката; музиката гръмва рязко:
"СТАВАЙ СТРАНА ОГРОМНАЯ, СТАВАЙ НА СМЕРТНЬЙ БОЙ! С ФАШИСТКОЙ СЬИЛОЙ..."
Арестанта с мъка отваря очи и се надига; главата му се люлее. Черкезов си играе с каиша разкрачен над главата му.

АРЕСТАНТА: (говори нещо, което от силата на звука на музиката не се чува).

Азманов е до стената с гръб към стаята и пуши. Черкезов бавно отива и леко намаля радиоточката. Връща се пр арестанта.

АРЕСТАНТ: Какво... какво стана? Къде съм?

ЧЕРКЕЗОВ: ( с усмивка). Тук. ( И стоварва каиша през раменете му). В духовната семинария. Сега сети ли се?

АРЕСТАНТ: Аз не... аз... аз... Не!

ЧЕРКЕЗОВ: (удар с каиша). Млък!

АРЕСТАНТ: Ама...

ЧЕРКЕЗОВ: (удар).

АРЕСТАНТ: Аааа!

ЧЕРКЕЗОВ: (2 удара).

Без да говори Черкезов отива гаси лампата, хваща криптоса и го вдига пред лицето на арестанта. Азманов с въздишка стъпква цигарата и се присъединява с огледалото.

ЧЕРКЕЗОВ: Чети!

АРЕСТАНТ: Кхъ, кхъм... Може ли музиката...

ЧЕРКЕЗОВ: Гроздева! Миче спри го това.

Стенографката става и изключва радиоточката.

АРЕСТАНТ: (съсредоточава се). И ето думам ти, всеки ден вода да пшиеш, първо изпарена, сетне замразена, и накрай нажежена. И така да пееш: на изток - ИЗ-ПА-РЕЕ-НННИИЕЕЕ!, на север - ЗАМ-РА-ЗЕЕ- НИИЕЕ!, на юг - НА -ЖЕ-ЖЕ-НИЕЕЕ!. И ти отреждам: само бяла храна да ядеш и идоложертвено с уста да не докозваш, че ще имам много против тебе, ако не следваш и държи...

(Следва)
.