Общо показвания

събота, 29 ноември 2014 г.

И къде е твоят Бог сега?


Ето и още една малка нравоучителна история, свързана с вярата и Бог. Двама души стояли един до друг в бара, някъде около 5 сутринта. Единият вярващ християнин, другият - заклет атеист. И двамата спорели за съществуването на Бог с онази необикновена интензивност, която идва след четиринайстата бира. И атеистът казал: „Виж, не е като да имам действителни причини да не вярвам в Бог. Не е като да не съм експериментирал с цялата тази работа с Бог и молитвите и т.н. Просто, чуй сега какво стана веднъж. Излязах е една жена, която много харесвах. Всичко вървеше добре, докато в ресторанта не почувствах внезапно чревно повикване. Което от минута на минута се усилваше, та чак плувнах в пот. Извиних се и отидох до тоалетната. И ти казвам беше нещо страшно. Но се справих, успях да освободя напрежението. Посягам да се обърша и... Някой кретен свалил тоалетната хартия и закачил на нейно място ролка тиксо. Нито едно квадратче. Нямам и една хартийка по джобовете. Представяш ли си какво ми мина през главата! Не мога да се върна на масата без да съм се обърсал. Бях в шок, и тогава направо проплаках: „О, Боже, ако има Бог, прати ми руло тоалетна хартия, ще умра тук, ако не ми помогнеш!” И вярващият погледнал атеиста доста озадачен. „Е доколкото разбирам, значи всичко е минало добре и сега трябва да не си вече атеист - казал той. - В крайна сметка, ето те тук, жив си.” Атеистът просто извъртял поглед: „Не, човече, цялата работа беше, че там имаше бутилка с вода, която случайно забелязах в ъгъла..."
.

вторник, 25 ноември 2014 г.

Чекия и татуировка

PPPPPPPPPPPPPP

Преди време бях доста влюбен в една мадама, която от някакъв зор правеше татуировки. Чудех се как да подходя към нея и накрая измислих. Влизам в студиото и когато е сама и викам: „И сега аз искам да си направя татуировка „18 street“ за да се правя на гангстер. Но така, че да не се вижда, но при определенои обстоятелства и да се вижда. Разбирате ли? И единственото такова място според мен е пениса. Гъза също, но кой мъж би си тауирал гъза, ако е мъж. Всичко в тая област, под ханша, му викат „курвенски татуировки“. Освен това трябва да я виждам. А няма как да си видиш гъза без огледало? Ще изглеждам като глупак който си прави селфи наобратно. Значи остава хуя. Нали така?... И проблемът е, че не разполагам с жена тату артист, с която да съм в сексуални отношения, за да и поверя органа си. А пък да дам да ме пипа мъж в тази област – абсурд. Аз не съм гей. И така си карам без никаква тауировка. Бих ли опитал да се татуирам сам – надявам се не? Но нищо не ми пречи да хвана един перманентен маркер и да действам като се напия… Не знам какво да правя, дайте ми съвет. Вие, ъм, бихте ли се заели? Мога да ви го покажа. Да ви го покажа ли?” И тя: „Няма нужда. Виждала съм полов член”; мисли, мисли малко: „С колко сантиметра разполагаме? – В ерекция ли? - Да. - Мммммежду 9 и 12. - О! - Всъщност не знам да има въведен държаван стандарт как се измерва. Дали отгоре или отдолу. Различно е. Един път се получава едно, друг път - друго.” Стори ми се, че се подсмихна леко: „10 см. Може и да не се вижда много добре. – Че защо? – … Ето какво, можеш да пробваш на автоматите на гарата. Слагаш рисунката в скенера, пишката в специалния отвор, 2 монети по 1 лв., щракваш копчето, и честито. Имаш татуировка + безплатна подстрижка. Но ако дадеш 99 ст. отгоре аз мога да ти направя и чекия." Исках да кажа: "И сам мога да си направя чекия", но казах: "Тогава не може ли само чекия? Защото, страх ме е от игли. – Не. Никога не съм татуирала пенис, а искам да пробвам. И ако се надуе, инфектира и ти го отрежат аз нямам нищо общо. Така че или приемаш офертата или си тръгваш и си правиш чекията сам.”

Е добре, това не са точно чувства, сделка е, но все пак е нещо. Направих се, че и взимам визитката да мисля и излязох. И сега не знам, харесвам я, но струва ли си да се подлагам на всички тия мъки заради 7 секунди удоволствие?

Дано не помня това следващия път, когато се напия, че наистина ще взема да отида. Или при нея в студиото, или на автоматите на гарата.
Това което ви разказах е истински случай. Всичко, без момичето дето татуировки.

Но знам една, която прави чекии. Срещу 15 лв.
.

петък, 21 ноември 2014 г.

От съблекалнята



                                                        пиянството на един народ

 
 
По някой път да чета изказванията на хората за спорта ми се струва е като да слушам възгледите на първокласник относно секса. Чувал е за него, знае това онова и си мисли, че разбира... "Кличко имал железни шини в бинтовете" може да бъде написано само от човек с метални пластини в главата.

Аз пък публикувах: СВЕТЪТ В ШОК! КУБРАТ СЕ БИЛ С ОТРОВА ЗА МИШКИ В РЪКАВИЦИТЕ!
Единия с железа, другия с отрова. Гледахте ли го, голям бой беше. 


   Покрай тия боксови истерии осъзнах, че хората наистина не трябва да бъдат допускани навътре в политиката и да бъдат оставяни да взимат решения за неща, които не разбират. Само това ми беше ползата. То щом в един бой намесиха илюминатите...

  Да-да, те всички казват, че са големи патриоти и боксьори и в следвашият момент доказват, че не разбират от бокс. Какво значи, че Кубрат е българин и за това трябва да съм на негова страна? Аз също съм българин (макар, че се казвам Кузмо) и повечето хора около мен са българи, ама не ставаме за световни шампиони. Аз даже не ставам и за гадже на Андреа, камо ли за мач за титла. И Анита Мейзер е българка, ама не става да представлява България на мисис Свят. (всъщност искам да знам кой я е ебал тая и я е направил мисис? #КОЙ? Защото това е един истински мъж и настоявам да бъде номиниран за орден Стара планина от президента. Или поне да му отпуснат инвалидна пенсия).
Обратно в темата: Кубрат е българин, ама това не е достатъчна квалификация за да бъде световен шампион. Приемете го. Това е спорт, въпроса е до качества и подготовка, не до национализъм. 

   Впрочем отсега мога да ви гарантирам какво ще е следващото извинение, което ще пласира Пулев, когато след по-малко от месец изтече договора му със „Зауерланд ивент”. Ще бъде, че не е успял да стане световен шампион, защото не се е отказал от българското си гражданство и „Зауерланд” са го отписали. Нещо такова.

   Истината според мен е малко по-различна. Договора му с промоутърите от Зауерланд изтичаше няма и месец след мача, а самонадеяноста му го е карала да мисли, че е възможно да спечели титлата и тогава да ги зареже и да подпише при много по-изгодни условия с някоя от големите компании в Америка, които ще се бият за него. Само че, обикновенно промоутърите са малко по-умни от боксьорите. Те за това са промоутъри в мултимилиарден бизнес, а не биячи. Така че са били на ясно с тази перспектива, както и с невъзможността му да победи и са решили да си избият разходите и да вземат в последния момент каквото могат. Защото той е абсолютно финансово неатрактивен оттук нататък. Хвърлили са го на лъва и той го разкъса.

  Всичко това не е новост за хората, които следят спорта. По-интересният въпрос е откъде дойде изведнъж целия тоя пиар дето се изсипа в интернет и медиите и дори сега след мача продължава? И кой точно го плати? Защото целенасочен и заблуждаващ пиар имаше и продължава да има. Това са много пари и някой ги е дал.
Според мен бяха решили да го вкарват в политиката - нямам обяснение иначе. То отдавна е ясно, че натам се движеха нещата. В идеалния вариант схемата беше планирана за 6-ти септември, старата дата на мача, малко преди парламентарните избори. Тогава стана някаква контузия и го отложиха. Но при победа дигаше много процента на Герб. Кубрат печелеше световна титла и заставаше в редиците до ментора си.
И ако съдим по това колко некачествен и абсолютно черен пиар пуснаха след мача, с всички тия фалшиви обвинения и оправдания, може и да се сетим и кой седи зад това. Даже този пиар не бепе черен, а по-скоро долнопробен. Но предполагам, че идеята няма да сработи, Кубрат загуби позиции.

   Както каза за него един американски коментатор: „Чудя се как е възможно човек, който не можеше да загуби нищо, да успее да загуби всичко?” Защото е точно така. Нито един специалист в света не е очаквал, че българина може дори теоритично да има шанс да спечели. Никой нямаше да го критикува за загубата. От него се искаше само да се бие за да направи добро впечатление и да спазва правилата на ентъртеинмънта. Защото този мач се излъчваше по
HBO, а ако там те хареса публиката бъдещето ти е осигурено. Имайки предвид, че за американците интерес представлява единствено Кличко и Кубрат е абсолютно непознат, не знам кой на какво се е надявал. Както и да е, тази опция е вече затворена.

  Защо се писа и говори толкова много в нета? Знам че българите имаме отчаяна нужда да покажем някакъв героизъм, но... Колкото Бойко Борисов ще свърши работа като министър председател, толкова и Кубрат Пулев ще ни вдъхне национално самочуствие с победата си. И двете неща си приличат, че по-скоро са в сферата на халюцинирането.
И пак някакъв украинец като Станишев ни е виновен за всичко. Все те се изпражняват на героите в гащите. Мисля, че точно сега е момента да нападнем и анексираме за отмъщение Украйна. Сигурен съм, че не го очакват.

   На техническата част на самия мач няма да се спирам, че малко ми омръзна, а и май няма смисъл. То не бяха, гардове, то не бяха бинтове, клинове, удари в трахеята...  Аз си направих труда да отправя запитване - понеже съм абониран в Гугъл за канала на един известен американски треньор - и да поискам мнение за играта. Отговора накратко беше: „Ами това става, когато се играе бокс с гард за тай бокс.” Има се предвид,че гарда на Кубрат е вдигнат високо и отворен, както при тай бокса. Следва финт за ляв прав в корпуса – дясната ръка, пада надолу за да защити тялото и открива главата - тежък ляв хук горе, край.


петък, 14 ноември 2014 г.

КУБРАТ - КЛИЧКО





Аз не харесвам особено Кубрат Пулев, по ред причини, а не съм и длъжен. Така че, ако сте твърде големи патриоти и не разбирате от този спорт, можете да се почувствате ядосани и огорчени от мнението което споделям. Ето защо ви казвам: по-добре идете до тоалетната по голяма нужда или си легнете, отколкото да продължите да четете. За какво ви е да се разстройвате?

Кубрат ще загуби мача, може би дори преждевременно.
Не знам как точно ще се случи? Вероятно ще скочи да се бие, щото може би си вярва. И след няколко рунда, като усети какво става, ще оцепенее. И после ще го финишират. Ето защо. Първо, той няма сериозна среща от твърде дълго време, почти 2 години. Последния му противник, този дето беше хванат от автогарата не го броя. Наистина ли някой мисли, че можеш да излезеш толкова ръждясъл срещу действащ шампион с над 60 мача и 50 нокаута? Второ: Кубрат няма удар. За разлика от Кличко, който е доста мощен като включи десния крос. В процентно съотношение той има един от най-високите показатели за победа с КО. Руснаците, които изобщо не симпатизират на хохъла наричат Пулев "мешка", което значи нещо като торба, и въобще не смятат, че той е на нивото на Поветкин, който Кличко прегази с клинчове. Тук клинчове може и да няма, тъй като няма да има нужда от тях, но все тая. Да оставим настрана това, че Кличко е много по-голям атлет, боя си е бой, два сантиметра разлика в мястото на удара променят коренно ефекта. Обаче Кубрат с неговия ляв прав най-много да му счупи носа случайно, ако се натъкне твърдо. Кличко и той блъска джебове, така че в този мач е твърде вероятно да бъде поставен някакъв рекорд по този удар и голяма скука.
Освен това Пулев е отказал да плати дължимия процент от хонорара на 4-те санкциониращи организации IBO, WBA, WBC, поясите на които противника му владее, и ще претендира само за титлата на IBF. Това е показателно, че не е убеден в победата си, колкото му се иска.
Така че, не си мислете, че Кубрат Пулев е реален противник, той е поредната жертва в схемата и го знае. Тук интрига липсва. Да се качи на ринга с неговия опит срещу Кличко значи разгром. Макар и зрелищен. Бих заложил за това, но няма смисъл, печалбата ще е нищожна.
Какво друго. Водел съм ги тия разговори с професионални спортисти и треньори и знам какво казват тези дето мислят, че е безнадежно. Обикновено нещо като: "Абе няма да му е лесно... " Което горе долу значи: "Е, няма как да го кажа направо, ама шансовете му са нищожни." Почти същото твърдят и букмейкърите.
Моято лична прогноза е, че Кубрат може и да изкара срещата докрая, но не и да спечели. А дали ще го откажат преждевременно зависи само от това какво е решил Украинеца.
Това е моето мнение. Ако на накой не му харесва, ами, нямам друго.
Ще се видим пак събота вечер.

 

P.S. след боя на годината


Илюзии. Казах си мнението за Кличко - Кубрат и получих някой критики. Повечето от вас не разбират от бокс, но аз ви разбирам. Илюзиите ви са прозорец, който ви пази от лошото време и несгодите в света навън. И върху този прозорец има нарисувана картинка. И когато някой като мен го счупи с камък, студовете нахлуват в душата ви, и това е некомфортно, ама такъв е истинскията свят, и айде вече осъзнайте го.




Впрочем, не е ли абсолютна ирония,че човек обичащ в живота да удря момичета, накрая бе наказан в ринга от едно от тях.
.

вторник, 11 ноември 2014 г.

Заклещването



X-rated story






Обаче ето ви най-откачената история. Слава Богу тоя не съм аз! Мой познат, случило се така, че пийнал и бил прелъстен (така смята, но не знам дали е верно), правил секс с майката на годеницата си. И – няма да ви го спестя това – се заклещил с нея. Тоест, май трябва да се каже в нея? Все тая. Някакъв внезапен шум, те се стреснали и матката и там или каквото е, се… не знам кое-как точно. Но се заварили, яко. И той бил печен, от разказите на приятелите си експерти в кръчмата, знаел, че отпускането в такива ситуации се прави с масаж. Така че, бръкнал с ръка да масажира, това там вътре на тъща си, през ауспуха. Проникнал в него. Но понеже от нерви си вкарал малко прибързано ръката и тя се застопорила в задника и. Нямали как да стигнат с пълзене до кухнята за олио, разбирате ли. И тогава – моят човек е печен, умира, но не се предава – успял някак с другата ръка да набере и да се консултира с адвокат и проктолог по телефона (тоест лекар – специалист по задници), а той му казал да прати видео за да види как стоят нещата и да го напътства. Направили конферентна връзка по мобилния. Представяте ли си го това? Представяте си. Е значи имате идея какво видяла, когато в този момент дъщерята се прибрала и намерила годеника върху майка си – на калъп и с ръка заклещена в, отзад, да снима с телефона сцената! Това с юридическа терминология се определя като „деликатна ситуация – corpus delicate”. Какво друго му оставало на пича освен да пусне в обръщение класиката: „Скъпа, не е това което си мислиш!“ Представете си го само: набил го на тъща си между краката, ръката му до китката в заднопроходноти и отвърстие, камерата работи, и: „ Чакай, не е това което си мислиш!“ – „Ами тогава какво е, новият формат на „Dansing stars”? Да не твърдиш, че репетирате в „Танцувай с мен“?

понеделник, 10 ноември 2014 г.

Борисов 02 революцията започна

10 ноември


НОЕМВРИЙСКИ ПЛЕНУМ.

Най-голямата заблуда е, че преди 25 години смениха еднопартийната система.
Ще поясня за по-младите. Тогава член 1-ви на конституцията определяше ръководната роля на партията БКП при управлението на страната.
Е, това което направиха е, че създадоха поредица от нейни нейни клонинги, с които да държат властта. Истинските опозиционни партии, както тогава, така и сега, са недопустими.




И aко искате да си обясните какво е станало на 10 ноември, представете си как преди 25 години, старата комунистическа номенклатура си е казала: "Не може така. Трябва да направим нещо, трябва да сменим системата... с по-лоша."
И го постигнаха.
Знаете ли къде е разликата? Преди политическата полиция следеше кореспонденцията на хората. Имаше цели отдели в ДС, които изразходваха огромен ресурс за да се занимават само с това - да отварят и четат писма. Не само тези за чужбина, а изобщо всички. Навсякъде търсеха врагове, никой не беше в безопасност. Сега ДАНС прихваща интернет трафика и денонощно следи и архивира. В това отношение не виждам разлика, даже е станало по-лошо. Не си мислете, че нещо защитава данните ви. Но знаете ли кое не се следи вече - писмата. Сигурен съм, че никой в агенцията за национална сигурност не му минава през ума, че някакви идеологически врагове и терористи, могат да общуват по този старовремски начин, когато планират злодеянията си. Така че, можете да движите всякакъв криминален бизнес или да саботирате властта напълно спокойно. Пишете писма. Действайте! Да организираме революция чрез пощите!
Как да започнем? Препиши това на ръка и го изпрати на 7 души или баба ти ще почине.


 









.

неделя, 9 ноември 2014 г.

Жълта книжка




"45-годишен психично болен мъж е нападнал и ял от друг пациент на разградската болница... Настаненият за лечение Туран Сюлейман, на 45 години, е убил по особено мъчителен начин намиращия се в същото помещение лежащо болен (мъж на 58 години). Убийството е извършено чрез прегризване гърлото на жертвата и изтръгване на гръкляна, след което е изял лицевите му части. След това започнал да блъска по вратата и когато пристигнали санитарите, избягал от отделението. Той се прибрал с такси в дома си, където е задържан, докато си дояждал десерта."

Не е ли чудесно, че лудите могат да скитат на свобода из града, вместо да ги държат изолирани в клетки? Чудесно е. Има едно заведение в квартала. Оня ден влиза някакъв тип в бара, където работеха две близначки, едната от които умря, и пита: "Абе извинявай, ти ли беше тая дето умря или сестра ти, понеже много си приличате?" Много колоритен образ. Нямаше зъби от едната страна, обаче се опитва да скрие липсата им като плешивина. Пуснал мустак и го наресал на страна върху дупката, като перчема на Хитлер. И освен това си криви челюста в обратната посока, когато говори, за да не се вижда. Представяте ли си само колко идиотски изглежда това отстрани. Все едно горната му стрелка е на 2, а долната на 8.30: "Извфиунявай да те фпитам тфи ли си тофа, детфо умря или сестса тфи, фщото мнофо си пфриличате?" Обаче какво значение имат зъбите, когато разговаряш наклонен на 30 градуса напред, държиш две найлонови торби от Лидл натъпкани с покъщина, и панталона ти е с десен моряшка фанелка? От километър личи, че си откачалка. И после сяда при приятелите си и им разправя: "Сестра и е умряла". А те го бъзикат: "Не, бе, лъже те, тя беше." И той: "Тц, тц, мама и кучка!" И те се смеят: "Ей, пич, не си добре, вземи нещо." И той: "Взех. Кърначета от Лидл."
И сега, аз не знам при демокрацията всички луди ли ги ги пуснаха навън, или навън стана лудница? Когато срещнеш откачен просто го заобикаляш и не ти прави впечатление.

Мен също ме диагностицираха с гранично разстройство. Гранично разстройство на личноста, точа значи, че или съм невротик, или психопат. Невротик, това е лошо за мен. Психопат – за всички останали. И сега трябва да избера в кое да специализирам.  
.

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Кофти ден




  Всеки има кофти ден, по някой път. Аз също имах кофти ден, не можах да си обърша добре задника. Тоест, аз не знаех, че не съм си обърсал добре задника. мислех, че съм. По принцип, трябваше това да бъде хубав ден, защото се уредих да правя секс. Както и да е, излязохме да пийнем, пообиколихме клубовете... Няколко часа по-късно и тя кляка пред мен и почва да ми разкопчава панталона. Гащите ми се свличат на глезените. Тогава двамата поглеждаме надолу и аз разбирам, че не съм си обърсал добре задника. Тя също. Имам предвид, не, че и тя не си е обърсала нейния, а че разбира, че аз не съм. Грешката ми беше, че се опитах да замажа положението: „Добре, добре, сега ще отида да ги накисна в мивката. Не мърдай от тук. Стой на колене. Веднага се връщам.” Сори.
Така че ако преди секс ви се налага да ползвате тоалетната, не пестете хартията. Продължавайте да бършете, докато не спрете да виждате кафяво. Защото, това може да ви коства връзката.

   Но не винаги живота е такъв, имал съм и някой и друг късметлийски ден. Например 5-ти септ. 2012 -та. Първо намерих на улицата неразпечатан пакет “Мелник“. Не съм пушач, но понеже е на далавера, взех си бира, седнах на една кашпа и една след друга изпуших всичките цигари. Голям кеф, макар че цяла вечер ме боля главата и повръщах! Но това не е всичко. После като се прибирах по линията на електричката за Перник, попаднах на едно момиче, което си лежеше направо на траверсите. Страхотна красавица! И какво мислите, възползвах се - чуках я докато се стъмни. Страхотно, мога да кажа, най-добрия секс в живота ми, чак се претрих. Но и това все още не е нищо: Аз исках да правим орална любов, но тя не можеше, защото влака беше минал през шията и и нямаше глава. Но после, като се загащих и си тръгнах я намерих след 50-тина метра в храстите, и ми направи свирка. Даже си я отнесох в найлонова торбичка в къщи. Но фризера се развали и скоро с приятелите я погребахме. Хе, иначе да знаете какви купони бяха! Като рекламата на Каменица, дето мъжете знаят защо.
Освен това се оказа, че е с изкуствени цици и аз ги взех. Искам да кажа, защо да не ги сложа на Коледа под елхата и да зарадвам някой, ако открия дотогава подходящата жена? Те са си направо като нови.
.

събота, 1 ноември 2014 г.

КТБ моят принос във фалита


Някой ден ще бъде създадена протеза за мислене. Нещо което мисли вместо нас. Нещо подобно на изкуствено чене. И тогава ще мога да се откажа от писането на евтина комедия и с чиста съвест да се посветя на онанизма.




  С течение на времето аз се научих да си поставям по-постижими цели. Мечтите ми станаха далеч по-реалистични. Не знам дали не сте били и вие като мен, но като малък мечтаех да се возя отзад на боклуджийската кола. Виждаше ми се страхотен екшън. Да, и после мойта въжделена кола стана лайнарката - дето с маркуч чисти септичните ями. Там отзад имаше една стeпенка и на нея се возеше накой горд чичо... Но тогава бях 5-6 годишен. После мечтаех да съм футболист, артист, да бъда известен и да спя с топ модели. А сега просто мечтая да намеря на улицата 20 лв. И това наистина е реалистична мечта.
Но ми се струва, съвсем вероятно скоро и детската ми мечта с лайнарката да се реализира.

  На дадения етап от живота си аз не се срещам с никой и също така не правя секс. Е много ясно, имах си хас да може да се прави секс самостоятелно... Е, значи правя. Разкажи защо, Кузмо? Добре де, ще ви кажа. Преди известно време, година или две, аз взех решение. Реших да се променя. Така ли, и как? Ето как. Почти през целия си живот, при всички срещи и сексуални взаимоотношения с жени Аз съм правил първата крачка. Всичко се е случвало защото по някакъв начин съм се предлагал. И в крайна сметка човек се замисля колко прозрачно и жалко изглежда това от страни. Писна ми да се излагам! Като в някакъв шибан дългогодишен кастинг, където всички те наблюдават и търсят дефекти. Ходил съм по доста кастинги, някой от тях съм печелил, но ето какво ще ви кажа: ТОВА Е АДСКИ УНИЗИТЕЛНО!
Винаги изглеждаш като пълно говно. Стараеш се да запомниш репликите и да ги отработиш добре, а те направо те въртят като канибалите на шиш: „Направи го така. А сега с повече енергия”, без дори да знеш какво точно искат. „Това беше. Благодарим ви много.” И почва чакането дали ще ти се обадят. И много често всичко това е формално, защото те отдавна са се спряли на човека за ролата, но трябва да разтегнат кастинга за да си оправдаят хонорара пред поръчителя.
Разбирате ли, няма как да не изглеждаш глупаво, като се опитваш да се харесаш. Кандидатстваш за някаква епизодична роля на глупак в реклама или нещо там; не ти се обаждат и после виждаш по телевизията човека който са избрали и си казваш: "Какво, този идиот са го предпочели пред мен! Че той е с несъразмерно ухо. Ужас!" Това е ужасно чувство и ти се налага да минеш през него. Защото знаеш: НАТФИЗ, това е сертификат за умствена несъстоятелност. Там нормални няма. Нито на влизане, нито на излизане.
И разбирате ли, в един момент психологически... има един момент на психологически обрат в който се замисляш: "Е щом аз постоянно се предлагам, значи не съм достоен да ми предлагат на мен? Може би трябва да обърна посоката?" И за това аз реших да не правя нищо, докато мен не ме изберат и първи ми предложат. Кардинален обрат! Идеята ми беше, че трябва да си знаеш цената. Да тичаш след успеха като ония кучета дето гоният колите и лаят по гумите не е добре. И като следствие от това, вече година не се срещам с никой, не правя секс и не снимам. Мислех, че ще е положителна промяна, а се оказа продължителен застой. Но както знаете либидото винаги се трансформира в някаква посока, така че ще продължавам да пиша кретенските си публикации и това е добрата новина. 

   К'во да ви кажа, толкова дълго чаках успеха, че вече се научих да се справям и без него. Преди много исках да се появя в някое ток-шоу по телевизията - уви. Стотици хора се появяват всяка вечер в какви ли не предавания, но не и аз. Но знаете ли къде е иронията: веднага след като намеря мъртво тяло на боклука или някаква подобна гадост ще съм при Милен Цветков и в новините в 19!

  Може би вие гледате телевизия, или не, аз не. Ще ви разкажа как приключи кариерата ми на актьор. Значи, обадиха ми се да ме ангажират за в епизодична роля в един сериал. Пратиха ми сценария, и аз имах достатъчно време да се подготвя. Обаче нещо се разсеях и не си научих текста. И почваме снимките, а аз нищо не знам, провал! Ще кажете, ами как стана, как я заснехте тая сцена, Кузмо? Ето как: след като съсипах 8 дубъла и на режисьора му пламна косата, ми хрумна страхотна идея: написах си репликите на листче от бележник и го залепих с тиксо на челото на звездата срещу мен. Но тъй като мястото беше ограничено ги съкратихме само до основното: "Стой, Полиция, предай се! Това е подигравка със закона..." Сега като следите диалога и ме виждате  в кадър, да знаете, че ги чета от главата на Кадурин. И се получи! Режисьора беше толкова щастлив, че лично ме изпрати до вратата. Казаха ми: "Благодарим ви, благодарим ви много, имате уникален метод на работа, ако някой път пак имаме нужда да си лепим хартии по главите, непременно ще ви се обадим."

   Та, май споменах вече, дълго време опитвах да стана известен и очевидно не успяхвах. Никой не пишеше в жълтата преса за мен, никой не ме е спирал да ми иска автограф, да ми предложи да ми духа или да се снимаме. Дори в криминалната хроника не ме споменават. Макар че имаше защо.  Само веднъж като си вървях по улицата чух как някой каза зад гърба ми: "Ей, виж кой минава - Радо Шишарката!"

  И стигаме до мейн ивента, главната история. Тази снимка горе е правена в личния кабинет на Цветан Василев в Корпоративна банка. Преди година-две участвах в една тяхна телевизионна реклама. Мисля, че беше последната излъчвана по телевизията. Двама души, клиент и банкер се гледат напрегнато през масата, като на дуел в дивия запад, и накрая подписват документите.
Маникюр, фирмен костюм по поръчка, тежкарска работа. Часовника на ръката ми струваше към 15 хиляди евро. Бяха го взели под наем с охрана, защото имаше близки планове, как подписвам. И те го пипат само с ръкавици, бършат го с кадифени парцалчета, и като са готови с осветлението ми го слагат на китката. "Камера - работи... начало, ии... стоп!" Но оператора, един претенциозен сноб с шалче, все не е доволен от детайлите и работата взе да се проточва. И на мен по едно време ми писна и знаете ли какво, помислих си: "Мамка му, какво да направя с този часовник?" И се сетих. Казах им: "Бихте ли ме извинили, налага се. Отивам до тоалета". Охраната идва с мен, застава пред вратата. Влязох вътре и... енергично разклатих пениса си с ръката с часовника.
Това беше последнатта реклама на КТБ по телевизията. Година след нея крахът започна.

P.S. Изглежда сам съм си виновен, защото още си чакам парите от участията. Които, разбира се, се оказаха на сметка там. И сега седя и се чудя: "Дали моят акт на онанизъм не допринесе за банковата криза? Ами то аз брутално оскверних институцията!"


Аватар на Вишну




Ще ви разкажа история. Това не е от обичайните истории с насилие и онанизъм, които разказвам... пардон, насилие ли казах? Исках да кажа насиране и онанизъм. Също така в нея няма престъпления и голи дами (другата ми любима тема), но е интересна. Как спрях да вярвам в прераждането и отказах тревата едновременно. Има ли нещо общо между двете, Кузмо? Има. Знаете, повечето религиозни откровения са свързани с наркотици.

  И така, аз от години страдам от безсъние. Но не обичам да приемам сънотворни, откакто една сутрин се събудих с кутия шоколадово мляко, 4 понички от „Дънкин Донътс" нанизани на пениса и 5 двулитрови бутилки бира в кревата. Които не бях купил преди да си легна. После открих касова бележка от която разбрах, че съм посещавал денонощния магазин на гарата в 3.15 сутринта. За това спрях да приемам сънотворни с бира едновременно. Винаги взимам първо едното, после другото. Но проблема с безсънието остана. И после един приятел, който отглежда в мазето трева за медицински нужди ми каза, че имало някакъв сорт „Лека нощ”, която направо те размазва за 15 часа. И аз естествено реших да пробвам. Отидохме в лабораторията му и там имаше наистина интересен избор. Някакви саксии с имена като „Мозъчен кръвоизлив”, „Time machine”, „Светлина в тунела”, „Корабокрушение”, „Зоната на здрача” и мен ми стана интересно и взех мостри от повечето от тях, заедно с моята „Лека нощ”.

  Прибрах се в къщи около 23 вечерта във вторник. На следващия ден имах работа, но чак около обяд, така че реших, че разполагам с време да експериментирам. Чудих се коя трева да избера и накрая запалих една „Time machine”, името ми се видя някак подходящо. Викам си ще се изкефя като фантаста Хърбърт Уелс. И това нещо беше ама наистина доста силно и скоро ме хвана паник атака; знаете как сърцето ти засяда в гърлото, бие до пръсване и имаш чувството, че се побъркваш. Но всеки пушач е наясно как да се справя с това състояние: „Не си мисли да ходиш в болница, да звъниш на 112 или да търсиш помощ, просто опитай да разсееш мозъка си с нещо, докато кризата отмине, това е временно. Полуразпада на адреналина е около 15 минути, до половин час ще си окей.” Тактиката е, измисли нещо неангажиращо с което да отклониш вниманието. И аз реших да погледам малко National Geographic, което е доста неутрално и не натоварва психиката.
  Включих телевизора и попаднах на документален филм за ведическите вярвания в индуизма и Вишну, бога на Махабхарата, създателят на всичко, бла-бла-блах. А аз никога не съм си падал по индийците и не знаех нищо за техните религии, освен, че боговете им имат много ръце и като ги знам к’ви са цигани си викам, сигурно са много опасни в трамвая...
   И така, гледам аз за божествената му съпруга Лакшми, наричана Шри, безсмъртна майка на света, присъстваща навсякъде и никъде. Това е сложно и не си го обяснявам много добре. Тя задължително съпътства Вишну в неговите аватари. Отличава се с ум и преданост, родена е и живее в лотос, - и това нямам понятие как става - наричана е и Падма, бла-бла-бла-блах... И изведнъж по средата на филма започвам да предсказвам какво ще стане по-натам. Наистина нищо не знам за Вишну, но знам какво ще се случи в следващите 3 мин. В смисъл не само митологически, а и какво ще видя на екрана: В края на всяка махаюга Вишну приема обратно в себе си всичко създадено и потъва в сън върху гърба на змея Шеша. Когато се събужда, от пъпа му израства лотос, а от лотоса – Брахма!... И вече бях забравил за първоначалната паника, когато ме обзема нова: "БОЖЕ! КАКВО СЪМ ПУШИЛ, АЗ СЕ ПРЕВРЪЩАМ В ЕКСТРАСЕНС!... Сега Вишну ще направи така... Да. О, не, Боже мой, АЗ ТРЯБВА ДА СЪМ РЕИНКАРНАЦИЯ НА ВИШНУ!"
  Веднага влязох в интернет, написах в Гугъл „Вишну” и установих, че между нас има доста съответствия, и той като мен си е падал по пищни мадами и дори, съдейки по рисунките му имаме известна прилика в облеклото. Даже в тена. О, боже! О-о, боже, Вишну се е преродил в мен! И в 3 - 4 през нощта, здраво напушен, аз почвам да пиша есемеси на приятелите си: „Помагай! Аз съм реинкарнация на Вишну! Обади ми се! Спешно!.”

   Мамка му, не ми се е случвало такова нещо, не знам какво да правя. И после си помислих: "С колко ръце съм? – Три? Не, само две, Окей, това е добър знак! А може и да си въобразявам, може да съм чел някоя книга за него и да съм забравил. Паметта играе странни номера. Добре, ето какво, ако в края на този филм настъпва Калиюга и Вишну слиза в света като Калки, воина на бял кон, за да възстанови дхарма и убива демона Равана, е тогава вече си е ебало майката! Значи няма грешка, аз съм Вишну." И познайте - наистина така беше. Точно както си го мислех. Вишну уби демона. Край, аз съм в шок!... Но в края на краищата от действието на тревата съм заспал.

   И на сутринта реших, че може всичко това, като оня път с поничките, да съм го сънувал? Не, всъщност, не като оня случай с поничките, това бяха истински понички. Но може този път да съм сънувал.
   Поглеждам си телефона и виждам, че наистина е пълен с есемеси, че съм Вишну и имам няколко пропуснати повиквания в гласовата поща: „Вишно? Какви вишни те гонят, бе? Какво взе? Спри да пиеш, бе идиот!” От което стигам до извода, че аз наистина трябва да съм прероден аватар на Вишну. Аз, Кузмо Караян, съм индуистко Божество. Пускам телевизора да видя на кой канал е бил включен последно – NG. Поглеждам се в огледалото - лицето ми с цвят на ароматизатора за тоалетна, но поне съм с две ръце! И следващото което проверих е има ли в програмата на телевизията изобщо такъв филм. Има!... Но това което установих е, че го повтарят 3 пъти на ден през 4 часа, а вече сме четвъртък. Тоест тревата ме е държала повече от цяло денонощие и поне два пъти съм хванал повторенията, но съм бил толкова напушен, че въобще не съм разбрал. У-ау!... И до сега някой от най-близките ми приятели ми викат г-н Вишну Караян. А това мисля е достатъчно добра причина да не вярвам в тези индийски глупости за прераждането и да не пуша.
Трябваше да разкажа това на всички за да дам пример.


.

Фатална история с печен боб

Случвало ли ви се е да се събудите от звука от пръднята си? Не? Е, ясно е, че няма да си кажете. Аз така предизвиках пожар. Как така предизвика пожар с пръднята си Кузмо? Ами как, правихме романтична любов на свещи с една дама, дето ми беше на гости. И после като сме заспали, свещите горят на масичката точно до леглото. И сега не знам дали аз или тя, все пак може би аз, защото бях от външната страна, явно съм пръднал на сън и газта от задника ми се възпламенила и все едно се събудих в ада. Отварям очи – пердето гори. От там пламна и покривката на масата. И в този момент тя също се събуди и се насра. Май беше от печения боб дето го ядохме на вечеря? Боба беше много хубав, но последиците – не. Но знаете ли какво, отвори ми се парашута за анален секс. След като потушихме пламъците отидохме да се изкъпем и аз: „Виж, маце, дай да опитаме да ти го вкарам отзад, ти така и така вече се насра, какво повече може да се случи, бла, бла, бла, бла…“ И я навих. Тя по принцип преди не щеше, щото от това я беше страх, да не се изложи, като се изпусне, но видя, че не е толкова опасно и после взе, че и хареса. Не знам каква е тая работа, жените можеш да ги чукаш до припадък и никога не казват стига, но само им го опри отзад и: „Свърши ли вече? Хайде, няма ли да ти идва?“
Като цяло, отнасям се съвсем спокойно към консервирания боб на влизане. Без проблеми мога да изям две-три порции. Но пък на следващият ден… на следващият ден нямам никаква представа, кога може да излезе, къде може да излезе и как. Така че гледам да прекарвам времето близо до кенефа. След последното такова събитие се наложи да пребоядисвам апартамента, а ударната вълна изби черчевето и изхвърли котката ми през прозореца.
И това ми напомня за още една история, дето веднъж влязох, знаете ги тези тоалетни с обслужване отпред. Много жалка професия, винаги ме кара да се чувствам неудобно. Има лелка, която нещо плете, паничка; пускаш си стотинките, дават ти хартийка, но винаги само 3 квадратчета. Как да се обършеш с 3 квадратчета? И беше някакъв голям празник, коледа май, нещо такова. Аз влязох и, к’во да ви кажа, не знам дали от храната, но направо щях да издъня чинията. Беше обилно и мощно, истински ужас.
Измивам си ръцете, тръгвам да излизам и виждам лелката отпред да плаче. Стана ми мъчно за нея и я заговорих, празник е, ако мога да я утеша: „Какво има, нещо случило ли се е, да не е починал някой? Или съжалявате за грешен избор в живота, или защото е Коледа и всички са в къщи при семействата си, а вие тук…“ И тя: „Не, не, просто от миризмата ми се насълзиха очите.“
.

четвъртък, 29 май 2014 г.

Californication


Чудих се кое прави този сериал толкова добър и реших да сваля текста на някой епизод за да разглобя стила и да открия тайната.







CALIFORNICATION Exile On Main St.
Сезон 4, Епизод 01
by Tom Kapinos 
 

1.екстериор – пред Police department – ден.
(ХЕНК, ЧАРЛИ)

Хенк по риза, разгърден, бавно слиза по стълбите пред полицията, след освобождаването му от ареста. Чарли го чака отпред, припичайки се на слънце. Светлината на деня удря Хенк в очите и той примижава и ги разтърква. Чарли го посреща с топла прегръдка, бута в устата му цигара, пали я и вади от някакъв джоб на сакото бутилка скъп алкохол. Демонстира му марката. Хенк пие от бутилката. Наоколо е пълно с ченгета, но никой не им обръща внимание. Хенк сваля от лицето на Чарли тъмните очила и си ги слага. Така е по-добре. Целува го по плешивото теме.

ХЕНК. Към вкъщи, Скийвс.

ЧАРЛИ. Гладен ли си? Сигурно умираш от глад. Ще отидем да хапнем. Обилна закуска. Аз черпя.

Спрели са на тротоара до колата на Чарли Ранкъл.

ХЕНК. Трябва да се прибера. Все някога трябва да си понеса последствията...
Какво? Какъв е този поглед?

ЧАРЛИ. Какъв поглед?

ХЕНК. Несигурен, отчаян, кофти поглед.

ЧАРЛИ. ... Не мога да те заведа у вас, Паломино.

ХЕНК. Защо?

ЧАРЛИ. Така съм инструктиран.

ХЕНК. От Карън ли?

ЧАРЛИ. И от Марси. Щяла да ми нарита белия, пъпчив задник, ако те закарам. И аз вярвам на тази откачалка.
Чуй това. Разделяме се. Подписа документите. Разби ми сърцето. Наистина си мислех, че ще се оправим. Явно няма...

ХЕНК. Чарли!

ЧАРЛИ. И какво ще правя сега?

ХЕНК. Чарли! Току-що излязох от пандиза.

ЧАРЛИ. Имаш право. Съжалявам. Печелиш. Твоето положение е доста по-кофти.
Качвай се. Трябва да ти покажа едно нещо.

Качват се в колата.

2. екстериор – витрината на книжарница – ден.

Хенк и Чарли гледат витрината на която има плакат на «Fucking & punching”, снимни на Миа и негова от полицейското досие. Над тях е разположен текст
относно истинското авторство на романа: „ Изглежда, че това е написано от Хенк Муди, автора на „Бог мрази всички ни”.

ХЕНК. Как така се разчу толкова бързо?

ЧАРЛИ. Викат му "интернет". Отскоро го има. Помниш ли как се популяризираха
клипчетата, в които мастурбирах?

ХЕНК. Беше збавно, защото се отнасяше за теб.

До витрината се приближава брадат смотаняк с жилетка и ги заговаря без да разпознае Хенк.

ТИП. Голяма новина, а?

ЧАРЛИ.  Аха.

ТИП. Никога не съм го смятал за писател. Но сега пичът е моят герой. Мина пичката. Как само искам да вкуся тази сладка прасковка./пуска език между пръстите/ Чао.

ЧАРЛИ. /към Хенк/ Браво. Още един доволен клиент.

ХЕНК. Ще те питам нещо. От отговора ти зависи дали ще ти навра фаса в задника или не... Ще ме закараш ли най-сетне вкъщи?

Двамата се гледат няколко секунди. Хенк държи цигара насочена пред Чарли.

ЧАРЛИ. Натам отиваме, добри ми приятелю.

3. екстериор – улицата пред дома на Хенк.

BMW-то на Чарли спира пред мръсното Порше на Хенк. Хенк му кимва за благодарност. Двамата слизат и тртгват към вратата.

МАРСИ отваря вратата и вижда Чарли И Хенк.

МАРСИ. /към Чарли/. Ти си безполезен смотаняк.

ЧАРЛИ. Заплаши ме с физическо насилие.

МАРСИ. Аз също, женчо!

ЧАРЛИ. Не можеш да ме нараниш повече. Вече ми изтръгна сърцето.

МАРСИ. Тръгвай си, Хенк. Няма да те пусна.

ХЕНК. Знам, че си добра приятелка, Марш, но това е домът ми, семейството ми.

МАРСИ. Вярно ли е?

ЧАРЛИ. Натопили са го.

ХЕНК. Вярно е, но не е толкова просто.

МАРСИ. Вярвам ти. Наистина. Но стореното от теб си остава отвратително.

ХЕНК. Няма да споря с теб.
Сега какво, ще се отдръпнеш или да те вдигна и преместя като красива статуя, каквато си?

Отвътре излиза Керън и хвърля към него някаква дреха.

КЕРЪН. Изчезни, преди Бека да се е върнала!

ХЕНК. Искам да я видя. Как е тя?

КЕРЪН.  Страхотно! Супер е. Не става от компютъра, защото не вярва на това.
Смята, че си натопен. Искаш ли да я разубедиш, да я погледнеш в очите и да й кажеш, че си наврял патката си в момиче, на нейните години? Ако е така, остани.
Върви на майната си!

Керън затвръшва вратата в лицето му.

ЧАРЛИ. Можеш да кажеш, че съм оптимист, но смятам, че имаме напредък.
Искаше да се преоблечеш. Беше много любезно от нейна страна./сочи дрехата в ръцете му/.

Хенк го гледа и не казва нищо.

4. интериор – кабинета на адвоката му Аби.
( АБИ, ХЕНК, ЧАРЛИ )

Хенк си е качил единия крак на бюрото и.

АБИ. Утре сутрин се изправяме пред съда. Дотогава ще направя всичко възможно, за да пледирам, че те е обидил.

Хенк вдига пъм нея палец «ОК»

АБИ. Някакви въпроси?

ХЕНК. Да. Нещо против да запаля?

Да.

Хенк вади цигара и я лапва. Чарли се опитва да му я отнеме.

ЧАРЛИ. Хенк! Хенк.

АБИ. Нещо друго, което трябва да знам?

ЧАРЛИ. Например?

АБИ. Да не е малоумен?

ЧАРЛИ. Свестен е. Само го опознай. Много приятен, много благосклонен.

АБИ. Радвам се да го узная, защото на хартия е пълен боклук.

ЧАРЛИ. Аби е най-добрият защитник на хората, несправедливо обвинени. Отърва онзи тип, който си показваше пениса на мажоретките на "Лейкърс".

ХЕНК. Впечатляващо./продължава да пуши/
Аби, какво искаше да правиш... преди?

АБИ. Ок, ще ти се вържа. Преди какво?

ХЕНК. Преди да се продадеш и да започнеш да учиш право. /вдига длан към Чарли, без да го гледа/ Чукни.

АБИ. Това беше готино.

ЧАРЛИ. Пичът е готин.

АБИ. И е трикратен загубеняк.

ХЕНК. Обиждаш ме.

АБИ. Арестуван си за нападение на режисьора Тод Кар.

ХЕНК. Смотания режисьор Тод Кар. Трябва да пише "смотания".

АБИ. Г-н Кар е оттеглил обвиненията. След това си имал спор с полицай. Отървал си се с условна присъда. Как го постигна?

Хенк и демонстрира с жест, че прави свирка и сочи с палец към Чарли.

ЧАРЛИ. Тъкмо си бе направил вазектомия.

АБИ. Не схващам.

ЧАРЛИ. Ченгето го удари в топките. Голямо недоразумение.

ХЕНК. Кажи го на топките ми. Още трябва да си пипам надсеменника. Всеки път, когато се възпали, трябва да кисна пакета в хладка вода. Голям кеф е.

АБИ. Само си губя времето. Желая ви успех, г-н Мууди./изправя се рязко/.

ЧАРЛИ. Извини й се, идиот такъв.

ХЕНК. Добре, виж. Съжалявам, че говорих за топките си. Големите ми, хубави топки. Беше неуместно.
Разбирам сериозността на това и не искам да ти губя времето. Доверявам ти се да направиш каквото ще да е там вуду нещо… за мен. Оставям се в ръцете ти. Ще съм като пластелин за теб. Ще стана на топка за теб. Ще направя каквото трябва.

Аби го пита с поглед дали е така и Хенк кима в отговор, че е сериозен. Чарли също потвърждава с очи.

АБИ. Като за начало си вземи един душ. Вониш като боксьор след мач.
Ще се видим утре сутринта. Не закъснявай.

Аби излиза от кабинета си. Хенк си подушва подмишницата.

ЧАРЛИ. Добра е.

ХЕНК. Определено ми го вдигна.

5. екстериор – стълбите пред голяма офис сграда – ден.
Хенк и Чарли влизат през автоматичната врата на билдинга. Виждаме надпис “UTK”

ЧАРЛИ. Блудният син се завръща.

ХЕНК. Не ти ли идва да се самозадоволиш?

ЧАРЛИ. Няма да те лъжа. Леко се е втвърдил.

ХЕНК. Какво правим тук?

ЧАРЛИ. Всичко ще стане ясно след малко. А междувременно ще източа шланга.

ХЕНК. Всчки знаем, че е тънък, крив и необрязан. Не ме будалкай.

ЧАРЛИ. Колко пъти ще ти казвам, че съм обрязан. Мъченикът остави малко повече кожа. Съвсем мъничко.

ХЕНК. Значи си наполовина обрязан.

Чарли му махва и го оставя за да посети кенефа. Хенк се тръшва на един диван във фоайето. Изморен е след ареста; катурва се на една страна и се изляга със сгънати крака. Затваря очи, но веднага едно младо, красиво момиче го побутва с крак.

САША. Хей!

Хенк се оглежда, вижда, че наоколо наистина няма места за сядане и и прави място.

ХЕНК. Ето. Доволна ли си?

САША. И то много. Благодаря... Няма да спя с теб.

ХЕНК. Добре. И без това не си мой тип.

САША. Нима?

ХЕНК. Харесвам по-стари, недъгави… Извинявай, инвалиди.

САША.  Ха, ха, ха. Вече със сигурност няма да спя с теб.

ХЕНК. Ханк.

САША. Мия.

ХЕНК. /дръпва се назад/ Ок, Печелиш, вече наистина ме плашиш.
Какво... какво...

САША. Извинявай, професионално изкривяване.

ХЕНК. С какво се занимаваш?

ЧАРЛИ. Привет. Явно вече сте се запознали.

ХЕНК. Представи се като Мия и ме стресира.

ЧАРЛИ. /подава ръка на Саша/. Чарли Рънкъл. Голям фен съм ви.

ХЕНК. Той ми е асистент. Много е готин.

ЧАРЛИ. /представя ги един на друг/. Ханк Мууди, това е Саша Бингам.

ХЕНК. Саша Бингъм. С какво се занимаваш, Саша?

ЧАРЛИ. Голям шегаджия е. Шегува се.

До тях се появяват група служители и шефове на агенцията.

ЧАРЛИ. /към тях/ Господа, дами…
       /към Хенк/. Тя е филмова звезда, глупчо.

ХЕНК. Откъде да знам?

ЧАРЛИ. Отвори си очите!/показва му на масичката списание с нейна снимка/

ХЕНК. Бях в затвора.

ЧАРЛИ. За 72 часа, Хенк.

ХЕНК. Много неща могат да се случат за един уикенд.

ЧАРЛИ.  Тръгвай с мен.

Двамата се отправят след другите от групата към асансьора.

6. интериор – кабинета на продуцентите – ден.

Всички са седнали около голяма, кръгла заседателна маса. Хенк се прозява незаинтересовано.

РЕЖИСЬОР. Като ученик гледах "Щури времена"...

ЧАРЛИ. /хлопва с ръка по масата/. Страхотен филм!

ХЕНК. Рънкъл, я по-кротко.

ЧАРЛИ. Извинявам се. Продължи нататък.

РЕЖИСЬОР. Благодаря ти, Роджър Ебърт (това Чарли не го схваща)... Както и да е. Фиби Кейтс си свали горнището и промени живота ми. Затова искам да заснема "Чукане и удряне" и да покажа на 12-годишния в мен филма, който заслужава. Голям фен съм на непринудената голота...

АГЕНТ. Забрави. Саша Бингам е сладураната на Америка. Няма да се разголва.

САША. Не ми дреме за голотата. Имам страхотни гърди.

НЕНК. /удря по масата/. Страхотни гърди!

САША. Ако ще ги показвам, в този филм ще е.

ХЕНК. Това е момента!

РЕЖИСЬОР. Много актриси говорят така, но като дойде време да…

САША. О да, да...

Саша Бингъм се изправя и вдига фанелката си нагоре. Отдолу е без сутиен. Циците и са страхотни.

ГЛАС. Майчице!

ХЕНК. Мили Боже!

САША. Доволен ли си?

РЕЖИСЬОР. Сърцето ми се разтуптя.

ХЕНК. Рънкс, радвам се, че дойдох.

ЧАРЛИ. И аз се радвам, че дойде.

САША. Интересува ме сценарият, защото в момента е пълна каша.

РЕЖИСЬОР. Така е, иска редакция.

САША. И то голяма. Замислям се за филма, защото обожавам книгата.

ХЕНК. Наздраве. Дамата има не само страхотни цици, а и чудесен вкус към литературата.

САША. Вярно е. След като си написал книгата, която обожавам, защо не редактираш сценария, който ненавиждам?

ХЕНК. Не. Приключенията ми в киното бяха толкова приятни, колкото "анален секс насила". Не че такъв секс може да е приятен.

САША. Ти си чудесен писател.

ХЕНК. О, Става интересно. Не съм имунизиран към милите думи, особено когато са истина. Продължи.

СТЮ. Ако това може да е от полза… Ханк, исках да адаптираш книгата още когато я купих. И останах разочарован, когато отказа.

ХЕНК. Отказал съм!? Не си спомням за такава оферта.

ЧАРЛИ. Аз отказах. От твое име. Сметнах, че ще ти е гадно.

ХЕНК. И се чудиш защо кариерата ми запада.

ЧАРЛИ. Никога не съм се чудил.

СТЮ. Можете да кажете, че съм тъпак, но смятам, че сега ни е шансът.
С интереса към Саша и сегашната популярност на Ханк, догодина по това време
ще сме на "Сънденс".

Хенк и Чарли надават доволни, маймунски възгласи.

ЧАРЛИ. /към Хенк/. Нека аз да се заема с това.

ХЕНК. Оправи се с това, бастун такъв.

ЧАРЛИ. Работя по въпроса.

ХЕНК. Дами и господа, извинете ме, вече говорих твърде много. Излизам от ареста, не съм спал, ял или, извинете ме дами, тропал като хората от няколко дни. А това кафе… Май подейства. И така, време е да изкарам къртицата.
Благодаря на всички ви, особено на теб, Саша Бингъм. Каза, че имаш страхотни гърди, и аз съм напълно съгласен, но и задникът ти не е никак зле.

Хенк хуква навън, все едно се насира.

САША. Искам го този филм.

СТЮ. Всички искаме да чуем това.

Продуцента Стю поглежда въпросително към режисьора на филма.

РЕЖИСЬОР. ... Какъв беше въпросът? Съжалявам, много съм напафкан.

САША. Имам възможност и искам да го направя, но сценарият трябва да се коригира.
Човекът, когото го напъна, може да го оправи. Ако не ще, винаги ще намерите друга.
Още няколко дни ще съм в града. Знаете къде да ме намерите.

Саша Бингъм излиза от стаята. Всички я последват. В офиса остават само Чарли и агентката от UTK.

ЧАРЛИ. /на себе си/. "Когато ученикът е готов, учителят се появява."

АГЕНТ. Това цитат ли е? Не знам какво означава.

ЧАРЛИ. Така се получи, че аз имам нещо, което искаш. Прощавай - нещо, от което се нуждаеш.

АГЕНТ. Добре. И какво искаш, Рънкъл? С какво можем да помогнем?

ЧАРЛИ. /изправя се/. Ето това харесвам. Това ми липсва. Да бъда част от екипа. Да помагам на талантливи хора да постигнат големите си мечти. Искам служебни пари, кола, млада, неомъжена секретарка, която да ми носи капучино...

АГЕНТ. Дадено! Убеди клиента си да се заеме с тази работа, гледай да не се издъни и ще те върнем на работа. Доволен ли си?
И още нещичко. Този път си дръж атрибута в гащите, иначе собственоръчно ще го откъсна. Обещавам ти.

8. интериор – бар – ден.
Хенк и Чарли са се разположили на голям диван.

СЕРВТЬОРКА. /носи им уйски/. Това е от мен.

ЧАРЛИ. Благодаря.

СЕРВТ. Заведението черпи. /отдалечава се и спира да хвърли на Хенк предизвикателен, обещаващ поглед/.

ЧАРЛИ. Как го правиш?

Хенк. Чрез стара джедайска магия.

ЧАРЛИ. Не мога да повярвам, че досега не съм те питал, но… Колко?

ХЕНК. Колко!?

ЧАРЛИ. Колко мастии си изплющял?

ХЕНК. "Мастии"? "Изплющял"? Какво ти има?

ЧАРЛИ. Добре де, с колко жени си правил любов?

ХЕНК. Не искаш тази информация да блуждае из главата ти и да те депресира.
Нека оставим някои неща на ограниченото ти въображение.

ЧАРЛИ. Искаш ли да научиш с колко съм спал?

ХЕНК. Не. Като говорим за спане с жени, ми се доспива.

Чарли вдига показалец. И добавя към него показалеца на другата ръка.

ХЕНК. Една?... Единадесет.

ЧАРЛИ. Единаа-десет.

ХЕНК. Двуцифрено число! Чудесна бройка, за пищов с твоя калибър. А и е със закривен връх. Наздраве.

ЧАРЛИ. Трябва да ги направя 100. Трицифрено число. Тогава ще мога да умра спокойно.

ХЕНК. За тази цел ще трябва да присадиш чепа си на Брат Пит, приятелче.

ЧАРЛИ. Съмняваш се в мен ли?

Хенк. Да. А и едва ли има значение. Коя е любимата ти от единадесетте?

ЧАРЛИ. Марси.

ХЕНК. Имаше вълшебната пичка и я загуби. Ако изплющиш още 89, ще се почувстваш по-добре ли?

ЧАРЛИ. Определено ще е някакво начало.

( пауза )

ХЕНК. Смяташ ли, че адвокатката беше права?

ЧАРЛИ. За кое?

ХЕНК. Нарече ме "пълен боклук".

ЧАРЛИ. Каза, че на хартия си.

ХЕНК. И все пак.

ЧАРЛИ. На хартия или не, не си боклук. Може да си най-лошият ми клиент, но…
Винаги си бил най-добрият ми приятел. От край време те обичам.

ХЕНК. Отказвам да бъда номер 12, Чарли.

ЧАРЛИ. Мъжете не влизат в това число.

ХЕНК. Може ли да ви се натреса? Марси ще ми отстъпи ли спалнята?

ЧАРЛИ. Не.

ХЕНК. Ще дам теб в замяна.

Телефонът на Чарли звъни, той го поглежда.

ХЕНК. Не. Какво има? Стига с този отчаян поглед. Искам ти старото изражение.

ЧАРЛИ. Ти. Имаш още една среща.

ЧАРЛИ. /става/ Ще се срещнем и после ще се поздравим.

9. интериор – асансьорна кабина.
Вратата се отваря, Чарли излиза, Хенк остава вътре, вратата почва да се затваря. Чарли се връща и го дърпа. Тръгват напред по хотелски коридор.

ХЕНК. Духай, Чарли. Няма да го направя.

ЧАРЛИ. Аз й потвърдих.

ХЕНК. Проблемът си е твой. Искам вкъщи!

ЧАРЛИ. Нямаш дом. Бездомен си. Примири се.

ХЕНК. Искам у вас.

ЧАРЛИ. Нямам дом. Депозиран е. Живея в чужда къща с жена, която вече не ще нищо от мен. Не си единственият заточеник.

ХЕНК. Все тая. Искам само да се наспя.

ЧАРЛИ. Може новата ти приятелка да те приюти.

ХЕНК. Сега не ми е до забавления.

Спират пред една от вратите.

ЧАРЛИ. Няма проблем. Напълно те разбирам. Но не ти ли трябва тази работа? Все се каниш да направиш нещо голямо, да водиш добра борба. Ето го шанса ти. Спри да се самосъжаляваш, влез и се възползвай от възможността.

ХЕНК. Ой, оу, моята или твоята история пренаписваме?

ЧАРЛИ. И какво от това, ако е моята? Да не се ли възползвам от шанса да си
върна изгубеното? Не го ли заслужавам?

Двамата продължително се гледат в очите. Хенк се съгласява с усмивка.

ХЕНК. Добре. Ще се опитам.

ЧАРЛИ. Знаех си.

ХЕНК. Смотаняк.

ЧАРЛИ. Послушният ми загубеняк. Гордея се с теб.

Чарли го плясва по гърба, бутва го към вратата и се връща към асансьора. Хенк чука. Отваря му Саша Бингъм. Облечена е с тениска и розови гащички.

ХЕНК. Здрасти.

САША. Заповядай.

Хенк оглежда стаята и вижда множеството бележки, които си е водила по сценария. Изляга се на едно от канапетата с тефтер и химикалка.

ХЕНК. Ама ти наистина си имала идеи.

САША. Връзват ли се?

ХЕНК. Ще се вържат, нека само прочета сценария. Смятам, че сме на едно мнение… За много неща.

САША. Изглеждаш изморен.

ХЕНК. Така е. Имах труден живот.

САША. Прибирай се вкъщи.

ХЕНК. Де да можех. Нямам дом. Бездомен съм.

САША. Прекалено красив си за бездомник.

ХЕНК. А, това не знам.
Ама имам страхотни гърди.

САША. Остани, ако искаш. Както виждаш, доста е обширно. Прекалено даже.

ХЕНК. Това е доста съблазнително.

САША. Така ли?

ХЕНК. Да.

ХЕНК. Имаш прекрасно легло.

Саша го поглежда дълбоко в очите, идва до него и му подава ръка. Издърпва го от канапето и го повежда към спалнята.

САША. Спокойно. Ще бъда идеалният джентълмен.

ХЕНК. И преди са ме наранявали.

САША. Имам още един въпрос за героите.

ХЕНК. Думай.

САША. Какво иска Мия?

ХЕНК. Каквото искат всички момичета... Пич, понасящ гейовете, за да се гушкат и гледат "Проджект Рънуей".

САША. А какво иска Ханк?

Докато разговарят Саша го бута назад в леглото и както държи чаша започва да събува обувките му. Завива го и сяда при него.

ХЕНК. Ханк иска да затвори очи и да се събуди в леглото си, до любовта на живота му. Да спи на фона на мелодичния звук от китарата на дъщеря му, идващ от съседната стая.

САША. Ти обаче наистина ги обичаш.

ХЕНК. Толкова много, че не може да се опише с думи.

САША. Това е възбуждащо.

Саша бавно се навежда и задържа устните си върху неговите. Хенк не реагира и тя вдига глава.

ХЕНК. Лъжкиня.

САША. Още едно професионално изкривяване. А пък и нали знаеш какво казват.

ХЕНК. Не знам.

САША. Ако не можеш да си с жената, която…

ХЕНК. Стига. Пак - неописуемо е.

САША. Знам. Затова си търся просто бройка.

Отново залепя устни към неговите. Този път той и отвръща. Саша сваля фанелката си и остава гола... Хенк наистина е уморен и тя води действието. Качва се върху него и започва да го чука.

САША. Как беше?

ХЕНК. Кое?

САША. Юмрукът.

ХЕНК. Само по един начин можеш да разбереш. Искаш ли да се пробваш?

САША. Сериозно ли?

ХЕНК. Да. Хайде.

Саша го е възседнала, засмива се и му удря плесница.

ХЕНК. Боже, удряш като момиче! Беше юмрук, драга, а не шамар.

САША. Добре тогава. /удря го по-здраво, този път със затворена ръка/.

ХЕНК. По-силно.

САША. По-силно!?

ХЕНК. Да.

САША. Добре.

Саша се приготвя, вдига юмрук и нанася доста силен удар. Но не достатъчно. От изражението на Хенк личи, че го е заболяло.

ХЕНК. По-силно.

Силен удар. лампите с главата на Хенк угасват.

......................

екстериор – улица - ден.

Градът е пуст, Хенк върви към дома си във ванилова мъгла. Сига до къщата и спира отпред за да я огледа.
Вижда с мисълта си жена си Карън, която е в кухнята и приготвя обяд. Хенк влиза в апартамента и тръгва из него като призрак.
Карън се сеща нещо и бърза към другата стая, като по пътя събара кутия със снимки. Хенк стои над тях и ги разглежда. Това са семейни смимки: Хенк, Карън и Бека в щастливите им години.
Керън е седнала в леглото и търси нещо в текста, прелиствайки
“Fucking & punching”. Хенк влиза в стаята и я наблюдава от вратата. Керън захвърля книгата с все сила към стената, тя пада до него. Хенк я гледа.
Минава в друга стая. Там Бека се упражнява на китара. На екрана на компютъра и стои текст «Ханк Мууди и Мия Люис са правили секс!» Бека захвърля китарата. Грабва лаптопа и го удря в стената, после хваща китарата и го разбива с нея. Обръща я на обратно и с дръжката пронизва снимката на баща си на шкафчето. После систематично унищожава всичко в стаята с удари.

........................

10. интериор – стаята на Саша – ден.
Хенк се идва в съзнание с вик. На вратата се чука настоятелно. Открива в леглото до себе си бележка:
<На упражнения по пилатес съм.
Благодаря за чукането и удрянето.>
Отива до вратата и отваря чисто гол. Пред него е Чарли.

ЧАРЛИ. Майчице! Скрий това нещо, ако обичаш.
Патката ти е готина. Много внушителна.

ХЕНК. Това дърто нещо ли?... Защо още си тук, Рънкс?

ЧАРЛИ. Направих 12-тата. Снощната сервитьорка от бара. Беше далеч над класата ми.

ХЕНК. Браво на теб, Рънк. Станаха 12./пляска го по темето и изпълнява върху него соло на барабани/.

ЧАРЛИ. Благодаря. Нямаме време за празнуване. Закъсняваш за съда.

ХЕНК. Мамка му!

11. екстериор – улица пред съда – ден.
Чарли спира до бордюра и Хенк слиза от колата.

ХЕНК. Благодаря ти, Скийвс.

ЧАРЛИ. Върви и ги разбий!

Хенк хуква към Аби, която го чака отпред, с разтворени обятия.

ХЕНК. Г-жо адвокат, виж кой дойде.

АБИ. Боже Господи. Какво е станало с лицето ти?

ХЕНК. Това е изкуство, което…

АБИ. Остави, не ща да знам.

ХЕНК. И по-добре. Отиваме ли?

АБИ. Няма нужда. Свалиха обвиненията за нападение.

ХЕНК. Благодаря ти./прегръща я/.

АБИ. Това е добрата новина.

Двама цивилни полицай, които наблюдават сжената се доближават плътно до тях.

ЧЕНГЕ 1. Ханк Мууди?

ХЕНК. /поглежда ги един по един/ Виновен.

АБИ. Не говори така.

ЧЕНГЕ 2. Имаме заповед да ви арестуваме.

ХЕНК. Fuck! Сега пък за какво?

АБИ. Добрата новина беше, че свалиха обвинението за нападение.

Слагат му белезници на ръцете зад гърба. Хенк запазва самообладание, реагира на ситуацията спокойно.

ХЕНК. Коя е лошата?

АБИ. Обвинен си в изнасилване на малолетна.

ЧЕНГЕ 2. Да вървим.

Полицаите го прихващат за лактите и го отвеждат към сградата на съда. Чарли Рънкъл дотичва с шумно вайкане.

ЧАРЛИ. Оу, оу, оу оу!... Какво стана?

АБИ. Процесът по защитата на приятеля ти
стана далеч по-интересен.

Хенк завърта глава да хвърли едно око назад. Чарли Рънкъл тича след него.


Край.