" МЕДИЦИНСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ "

- Преди 20-тина години живеех на квартира с един приятел помощник баничар и много слаб поет, Йорго, който един ден мистериозно изчезна с наема и хазяите ми конфискуваха вещите. Та по онова време всичко това съвпадна с един период в който изобщо не можех да пърдя. Ядях к'во ни не: боб с тиква, ярма, пица с круши, но почти нищо не излизаше навън. Иначе имах газове, корема ми направо се подуваше от тях, но не пърдях. А винаги в това отношение съм бил дори повече от ефективен, но не е в това въпросът.

- Така че реших да отида до болницата и да се прегледам. Разбира се докторчетата там не ми помогнаха изобщо, но попаднах на една програма за медицински експерименти срещу заплащане. Записах се защото ми трябваха пари за наема.

- Биха ми едни инжекции и после ме гледаха на нещо, мериха ми пулса и кръвното налягане, взеха ми костен мозък (поне така си мисля) и късно следобед ме пуснаха да си вървя. Казаха,че ще ми платят след 4 дни във вторник. Нищо особенно не почувствах, тия лекарства явно не ми подействаха.

- Тръгнах си и взех да се разхождам из града. Ходя си аз, обичам така да се мотая пеша, зяпам и убивам времето. И постепенно някакси взех да се чувствам като французин. Все едно виждам всичко наоколо за първи път и ми стана много интересно. Като че ли съм някакъв богат турист и всичко е наситено и ярко в някакъв непонятен енергиен смисъл! Чудна работа, но много освежаваща, цялата скука изведнъж изчезна заедно с баналността на ежедневието.

- Обикалях си така загледан в къщите и хората и после срещнах Йоанна. Много я харесвах. От години, но все нямах или удобен случай или смелост да се пробвам, или това ставаше или онова, но никога не ми излизаше от ума. Даже имах една нейна снимка как яде диня и често я гледах.

- Тоя път обаче тя ме заговори, пита ме нещо и после седнахме да пием кафе на Витошка. Йоанна беше супер: на 22, огнена като мулатка, но с примес на славянска красота, изобщо не приличаше на българка. Страхотно тяло и дълга вълниста коса, задник след който се обръщат 10 от 10. Само дето преди 3 - 4 години беше паднала от 3-тия етаж заедно с един балкон и и беше станало нещо на гръбнака та не можеше да тича добре. Не, че се беше прекатурила докато простира или нещо такова, не - целият балкон се беше срутил, откъснал се от сградата. Стара кооперация. Та имаше нещо особено в походката и, ама на кого му пука.

- Та седим си така и си говорим по някаква нейна работа от киноучилището. После като разбра, че съм зле с парите ме почерпи бира и си поръча за пиене нещо зелено. По Витошка минават интересни хора. Имам предвид как всички, почти без изключение изглеждат напрегнати в отчаяното си желание да привлекат вниманието на останалите невротици. И още нещо ми направи впечатление докато се мислех за французин - миризмите. Миризмите също станаха по-богати и разнообразни, например на тлеещи дърва и пушек, някакви екзотични водорасли.... хм? После дълго време откъдето и да минех долавях тия странни екзотични аромати - много приятно. Или пък, де да знам, може и да е било носова халюцинация?

- Взех да и разказвам за увлеченията си по хумора. Как дето искам да бъда комедиен автор и актьор, а не нощен пазач или инкасатор и изпълних един скеч от абсолютно неизвестния гениален хуморист Джак Хенди: "Веднъж - викам и,- срещнах един наемен убиец, чието име беше "пръднята". Попитах го за причината, а той ми обясни, че го кръстили така защото бил безшумен, но смъртоносен". Нали имах проблеми с червата, та все ме избиваше на теми с флатуленция. Мисля, че се казва синдрома на Туре? Това да говориш простотии, идва ти отвътре. Не знам сега се чудя дали пък не е било от онова лекарство?

- На нея обаче май и беше интересно и се забавляваше. Звънна да отложи нещо и после се преместихме да пием вино в едно заведение с градина отпред. Бях се поотпуснал и се пошегувах със сервитьорката - поръчах халби вино. На един клон над главите ни имаше клетка с птичка, която постоянно чуруликаше, сигурно си търсеше партньорка, а ние бяхме точно под нея и аз и съчувствах. "Знаеш ли - викам и, - ненавиждам малките птички! Те подскачат, свиркат си щастливо и въобще изглеждат толкова невинни...Но аз не им се доверявам: знам, че тайно дебнат всяка моя стъпка и кроят пъклен план да ми разбият главата с метален лост за да ми вземат обувката!" - това пак беше на ДжакХенди, но тоя път си затраях, все едно е мой лаф. Тя се засмя и ми направи жест с пръсти, че съм куку. Йоанна учеше за актриса и ги разбираше тия работи. От там имах нейна снимка, участвала в някакъв тъп филм.

- Чувствах се особено, не като друг път. Бях интересен и забавен в собствените си очи, а това значеше, че и другите ме възприемат по подобен начин. Не знам, явно беше на психологическа основа ; психологията е малко като заразата, предава се от човек на човек, имам предвид настроението. Още повече, че хората които ни допадат, са тези които по принцип имат нагласата да споделят емоционалните ни нужди, чувствата ни, независимо какви са те: любов, гняв, омраза, глупост или ако щете някакво сексуално отклонение. Подобното привлича подобното.

- Говорим си, а тя постоянно си играе с косата - подръпва я, върти я нещо между пръстите и я приглажда. "Слушай, как смяташ - питам я? - защо мъжете и жените се страхуват един от друг? Мислила ли си , имаш ли мнение... мъжете например ги е страх да заговарят непозната жена, страхуват се от отхвърляне. А като се замислиш какво пък толкова? Обаче сякаш мозъка го приема като физическа болка и за това е толкова стресиращо... Ако анализираш чувството спокойно, ще разбереш, че няма нищо съществено, но въпреки това... Как е с жените? С теб? Те например са наясно, че винаги владеят положението, че имат природно предимство..."

- Виж какво Кузмо, не съм мислела за това. Не мога да се напрягам, действам по инстинкт. Тези неща са вродени при нас.

- Мислиш ли, че причината е някакъв вътрешен цензор, който... ами ни възпира? Нещо заложено?

- Откъде да знам. Най-доброто което мога да почувствам към някой който не ми е много близък е да се подмокря ако ми харесва. Нищо повече.

- Въпросът обаче е къде е инструкцията? Защо не са ни заложили упътване, тоест как човек да употребява тялото и мозъка си за да не живее безсмислено? Нямаш ли чувството, че сме прецакани, трябва нещо яко да сме сгафили за да се отнесат с нас така?

- ...Я ми кажи, откога не си бил с жена?

- Кой, аз ли? Амии...

- Май отдавна, а?

- Откакто ме изхвърлиха от радиостанцията. Там имаше мадами.

- И аз отдавна не съм, падат ми се само някакви глупаци. Гаджето ми и той...

- Значи имаш гадже?

- Ахъ.

- Сериозно ли?

- Да, но той...всъщност, не знам.

- Той какво?

- Ами постоянно ми изневеряваше. Спеше дори с приятелките ми ако му се отдаде възможност.

- А ти?

- Аз какво?

- Не ти ли се е искало да му върнеш? Да му сложиш рога и ти например?

- Е, по някой път. Но няма смисъл. Аз обичам да правя секс с повече хора. А това никога не е...безопасно. Не мога да уцеля такива които се разбират помежду си, повечето хора дори едва се хранят заедно на една маса...Трудно е, така че се отказах.

- ... Значи обичаш груповия секс?

- Аха.

- Бре!

- Ето такъв разговор си водехме с нея. Абсолютно крейзи. И си пием коктейлите с вино.

- Мислех си: "Харесвам я и трябва да внимавам много в разговора. Когато харесваш някой не знам защо, но си под напрежение и трябва доста да внимаваш да не сгафиш. Много трудно е да се научи да се отпуска човек и да е непринуден, има толкова много препятствия и хлъзгави моменти. Ако не виждаш клопките ще трябва да се набуташ във всички тях, докато най-накрая се научиш. Провалът е единстеният начин да разбереш какво точно става. Животът поставя тези неща по пътя ни за да ни носят познание, макар и по болезнен начин. Ако човек има нагласата да разсъждава, разбира се, и да гледа отвъд баналностите. Щом си умен недей да падаш в клопките, но е трудно. Скритата полза - винаги я има".

- И тогава внезапно ме обхвана някакъв импулс, нещо като вдъхновение. Наведох се напред за да привлека вниманието и зашепнах в лицето и началните строфи на една от любимите ми поеми. После постепенно повиших глас и се изправих точно под клетката с канарчето:

" ПОДОБНО ОГЪН, КОЙТО БАВНО-БАБНО ГАСНЕ , УМИРА ВЕЧЕРТА СПОКОЙНА И ОРАСТНА.

НО ПЛАМЪКЪТ НА НЯКОЛКО ГЛАВНИ БЛЕЩУКА, ТАМ ГОРЕ НА ДАЛЕЧНАТА ПЛАНИНСКА ХГРУКА

И ТУЙ ДЪРВО ПРЕЧУПЕНО ДОСАМ ШОСЕТО ИЗТРЪГВА СЪЛЗИ И ВЪЗДИШКИ ОТ ЕРКРЕТО...

ДВА ЧЕРНИ КЛОНА НА СТЪБЛОТО МУ СЛОМЕНО, И ВЪРХУ ВСЕКИ КЛОН - 1 ЛИСТО БЕЖЕНО.

ТИ ПЛАЧЕШ ЛИ? ПОД ЗЛАЧНИТЕ ТОПОЛИ В МРАКА НА ТВОЙТА СВИДНА ОБИЧ СЯНКАТА ТЕ ЖДРАКА"

- Всички от околните маси заръкопляскаха. Поклоних им се и седнах. Посегнах и я хванах за ръката, тя не се отдръпна. Някой ме почерпи още вино. Изпихме го, а после изведнъж се свечери и станахме да се разхождаме.

- Слънцето залезе. Небето се изчисти след лекия дъждец и въздухът притихна, обгръщайки ни с небивало спокойствие, все така богат на носталгични аромати -повтарям се, май вече ви казах за миризмите. Стигнахме до една градинка с пейки между кооперациите насред която растеше занемарен орех. Клекнах и събрах малко ядки от земята за да я почерпя и взех да ги троша с длан. Но след няколко удара ме заболя ръката и опитах със зъби. Стана, стискаш яко и черупката на ореха се чупи. Подадох и ядките в шепа. Тя си взе и и хареса. Хапваме си така, бъбрим и се смеем на една пейка в мрака. Разказа ми как обичала грубия секс.

- Харесва ли ти да удряш жени?

- О?...Като се чукаме ли?

- Аха. По тялото и по лицето.

- ...Ами да харесва ми, като се разгорещя...

- Обичам да ме връзват и да ме бият с шамари. Силно. Болката ме възбужда, иначе не мога да свършвам. Баща ми беше много строг.

- Докато обмислях какво да кажа след това изявление лапнах още един орех и се опитах да го строша със зъби. И знаете ли какво стана: изметна се и се прехапах жестоко езика. Ужасна болка, все едно ме прониза мълния през мозъка. Направо щях да изкрещя от шока, но само измучах и се превих напред. Потекоха ми сълзи, езика ми се изду моментално и цялата ми уста се схвана. По устните ми изби кръв. А тя изобщо не разбра какво се случва и се притисна към мен.

- Хей, искаш ли да отидем някъде да го направим?

- Граджадргхъгух иий. Грахххг.

- ...Какво?

- Хрууухаргърг!

- Не можех да произнеса и дума, само мучах превит на две и пред очите ми се кръстосваха мълнии. Усещах как от езика ми виси голямо парче месо и се премята из устата. По брадичката и шията ми потече струя кръв, мамка му! Тя плъзна ръка по бедрото ми и посегна да ме хване за чатала - все още нищо не загряваше за инцидента и дори понечи изведнъж да ме целуне. Почти изкрещях, дръпнах се назад като залян с леген вряла вода, но тя се вкопчи страстно в мен.

- О Кузмо!

- И точно в този момент пръднах. Изведнъж от болката и шока се отпуших след всичкото това време. Не беше силно, но се чу. Отстъпих и се предпазих с ръце. Знаех, че е невъзможно да и обясня. Знаех, че пак съм преебан и не исках повече да се излагам. Затова наравих крачка назад, измучах нещо и побягнах. Ето, отново паднах в капана, но това нямаше как да се предвиди. Тя остана зяпнала след мен в сумрака.

- Кузмо? Кузмо?...Какво да го еба?

- Тичах като луд в нощта. Видях отворена аптека, но там почти нямаше с какво да ми помогнат. Затова откраднах малко бинт и йод и се прибрах в къщи да спя.

- На сутринта се събудих доста объркан и отидох в болницата да ме зашият. Инцидента го отбелязоха в картотеката от изследването. После постепенно въздействието на оня медикамент отмина и аз цял следобед плаках от яд. Но след това никога повече, вече толкова години, не съм имал угризения когато мастурбирам. Не знам на какво се дължи - никога.

- Когато се засичахме из града Йоанна се стремеше отдалеч да ме заобикаля, а аз не се натрапвах. Знаех, че е безсмислено. Повече не сме си говорили. Това беше всичко.

- А да! Йорго, оня тип съквартираната ми заради когото се случи всичко това - години по-късно го срещнах в един самолет. Стана скандал и двамата ни свалиха.

Публикувано от Kuzmo

"ОТ ВСИЧКО БОЛИ" ep. 1 ВОЙНАТА НА КУЗМО

проект за ситуационна комедия

от Кузмо Караян

сцена 1: " КЛОЗЕТНА ИЗНЕНАДА"

интериор: апартаментът на Алекс, ден

Алекс отключва и влиза в къщи, пуска чантите в движение и се насочва директно към тоалетната. Обаче - изненада, вратата е заключена! Вътре има човек! Стъписва се. Почуква леко, ослушва се. Тишина. Чука пак настоятелно. Прокашляне отвътре.

КУЗМО: /прокашляне/. Ей, оставете ме. Тука има човек в нужда! Алекс, ти ли си?

АЛЕКС: … Кузмо!?

КУЗМО: Даа…

АЛЕКС: Какво правиш там?

КУЗМО: Да правя? Как какво, kакво може да се прави в клозет?

АЛЕКС: Но, секрета... беше заключено, как влезе вътре?

КУЗМО: После ще ти обясня. Би ли се дръпнал от вратата. Притесняваш ме.

Алекс се дръпва. Отвътре се чуват звуци от стомашна дейност, дрънчене и пускане на вода. Кузмо излиза зачервен, вратата остава полу-отворена зад него.

АЛЕКС: Ей, откъде имаш ключ от нас?

КУЗМО: /ръкува се, ръцете му са мокри/. Имам го… Случайно…

АЛЕКС: ?

КУЗМО: Намерих ти скривалището под саксията. Без да искам. Трябва да си по-внимателен с тези неща когато...

АЛЕКС: О, моля те, веднага затвори вратата! Мамка му, тук се вмирисало на седалки от трактор!

КУЗМО: /души/. Нищо не усещам?

АЛЕКС: Не можеш ли да контролираш тази воня? Сега ще трябва да прибягвам до маркуч!

КУЗМО: Ее, стига де, преувеличаваш.

АЛЕКС: И защо не ходиш да умирисваш твоя клозет?

КУЗМО: Задръсти се, препълнен е догоре. Стана един хранителен инцидент.

АЛЕКС: Как така?

КУЗМО: Амии ... Ще ти кажа, ако обещаеш да си траеш - нали го знаеш новия хипермаркет?

АЛЕКС: Ъ-ъ, е и?

КУЗМО: Бях да пазарувам там.

АЛЕКС: Ето, а се кълнеше, че кракът ти нямало да стъпи вътре.

КУЗМО: Е да, знаеш, пазарувам само в гаража на Гаро. Лоялен клиент съм, но, наложи се, заради щанда с морски дарове. Трябваха ми мидени черупки за една рецепта.

АЛЕКС: Чудесно, става все по-заплетено. Рецепта с черупки.

КУЗМО: Точно така. Исках до сготвя маршамел за гостите си, едни приятели дойдоха от провинцията.

АЛЕКС: “Маршамел”? Какво е това? Звучи ми гестаповски.

КУЗМО: Моряшка мидена чорба.

АЛЕКС: Ясно. И изневери на Гаро?

КУЗМО: От Гаро!? Миди , шегуваш ли се, на него и русенкото варено му е дефицит. Той има някакви проблеми с властите.

АЛЕКС: Защото няма лиценз. Търгува нелегално.

КУЗМО: Е? Какво от това?

АЛЕКС: Купуваш от другаде и… Ето какво става с моя клозет. /посочва тоалетната със запушен нос/.

КУЗМО: Да-а, видя ли резултата?

АЛЕКС: /извръща се/. Не, не ми се гледа, достатъчно ми е, че го подуших.

За това не трябва да изневеряваш на магазинера си, Tе са като любовниците, кръшнеш ли им все ще намерят начин да ти отмъстят.

КУЗМО: Стига де, той няма да разбере! Един път само, и какво стана… Опозориха ме! Мидите бяха развалени, всички се посрахме. Приятелите ми се посраха! Клозета се запуши!

АЛЕКС: Защо обвиняваш мидите, откъде си сигурен, че вината е тяхна, а не твоя?

КУЗМО: Ха! Сигурен съм! Сутринта слязох и изрових опаковките от боклуджийския контейнер. Чакай, ще ти ги покажа.

Ето, виж ги, всички са с изтекъл срок на годност! Раз-ва-ле-ни! Това са доказателства - /тика му ги в лицето/ - Алекс! Доказателства!

АЛЕКС: Влизал ли си в боклука? Моля те, стой настрана от мен, и без това тук смърди ужасно.

КУЗМО: Да, търсех улики! Ето, дори са ме излъгали в сметката. Виж касовата бележка.

АЛЕКС: … Тук пише 12 кг. градинска тор иии… 9 халата за баня…Какво?...

КУЗМО: Не, чакай, това е друго. Както и да е. Измамили са ме.

АЛЕКС: И какво смяташ да направиш? Рекламация?

КУЗМО: О-о, иска им се! Ще видиш! Няма да оставя тази работа така, имам план!

АЛЕКС: Какъв план?

КУЗМО: Зловещ! Зловещо-гениален!

АЛЕКС: Аха. Нещо като пъклен?

КУЗМО: Именно.

АЛЕКС: Добре, д-р Франкенщайн.

Манчо се появява отнякъде и се обляга на вратата.

АЛЕКС: Здрасти, как си?

МАНЧО: Хай! /към Кузмо/. А, тук си бил! Знаеш ли, че от апартамента ти се чува някакъв многостарнен шум сякаш... Ей, на какво мирише тук!?

АЛЕКС: Кузмо е готвил супа и се е посрал. Онова в тях са приятелите му, които повръщат!

КУЗМО: Благодаря ти!

АЛЕКС: О, не трябваше да казвам, забравих!

МАНЧО: Така ли? Наистина, виждаш ми се доста блед. /наднича през вратата на тоалетната/. Какво е станало? Ей, ама ти можеш да кандидатстваш за някакъв рекорд с това! Алекс, ела да видиш!

КУЗМО: Блед? Просто нямащ представа! Толкова съм зле, че сутринта си обух чорапите върху обувките и тръгнах да излизам… / те проверяват/.

Голяма работа, ще кажете, много забавно. Лошото е, че ми се случи 2 пъти в един и същи ден. Даже мислех да потърся лекар… /Кузмо чува шум отвън и надниква през вратата. Към някой в коридора/. Ахой, Чеслав!

/към тях/. Приятелят ми Чеслав.

ЧЕСЛАВ: /от коридора се носи възбудено дърдорене ба чешки/. Баничку!… !!! Йебем тиманичкуу!… и тн. /чува се тропане, блъскане, дрънчене и звуци от повръщане./.

КУЗМО: … Мислех да извикам лекар, но не знам как ще прозвучи, това ме спира: “Докторе, обувам се наопаки.” Страх ме е да не ме вземе за побъркан.

АЛЕКС: Не, това е невъзможно.

МАНЧО: Ей, Кузмо, не се впрягай! Чуй, нали знаеш какво казват: “Ако животът ти поднесе лимон, не се ядосвай - направи си лимонада!” Слаб стомах, голяма работа.

КУЗМО: … И това как да стане? Не. Ако животът ти поднесе лимон, най-добре е да замериш някой с него! Не приемам лимони от съдбата. Ти се заеми с това.

МАНЧО: И какво ще предприемеш?

КУЗМО: Ще разбереш. Планирам отмъщение!

Кузмо напуска стаята с блеснал, налудничав поглед.

АЛЕКС: Той… има план.

МАНЧО: ....

АЛЕКС: Знам как ще свърши това.

МАНЧО: Да. И няма да е добре.

Пауза. Манчо си взема бира.

АЛЕКС: Е, разказвай. Какво ново?

МАНЧО: ... Знаеш ли, вчера прочетох, че някакъв руски писател прекарал 11 год. в Гулаг?

АЛЕКС: Е и? Това за тях е нищо.

МАНЧО: Ами не мога да разбера. Как така човек може да прекара 11 год. в Унгарско ястие?

АЛЕКС: ... Трябва яко да са го накиснали!

СЦЕНА 2: "НЕЩО ЗА ЧЕСЛАВ"

интериор: апартамента на Алекс, ден.

Алекс разглежда списание на дивана. Кузмо е отворил хладилника му и се е втренчил вътре. Алекс замислено поглежда Кузмо, на врата на който се поклаща окачена на връв отварачка за бира.

КУЗМО: /говори на хладилника/. Чакай малко, стооой така.

Изтичва и се връща с моб.телеф. Прикляка, прави 2 снимки на съдържанието. Сяда на дивана до Алекс и почва да ги разглежда.

АЛЕКС: Какво беше това?

КУЗМО: Ами не мога да реша какво да сготвя. Мойте хора са станали доста взискателни след оня случай с посирането. Не искам да държа хладилника отворен докато се чудя.

АЛЕКС: Отворена е. /сочи вратата, Кузмо е забравил да затвори/.

КУЗМО: О! /но не става/.

АЛЕКС: /отива до хладилника, вади от вътре кутия грах, затваря. Раздрусва я/. Мозъкът ти хлопа като грахово зърно в консерва.

КУЗМО: Еми... Така, да видим, днес имах пиле за закуска и после ядох пиле на обяд…

АЛЕКС: Ял си пиле за обяд и преди това си имал пиле за закуска?

КУЗМО: Правилно, точно това казах.

АЛЕКС: Два пъти пиле. Различни пилета или едно и също?

КУЗМО: Различни.

АЛЕКС: Не се ли питаш дали не са се познавали?

КУЗМО: … Кои?

АЛЕКС: Те. Пилетата.

Добре де, вземи си, имам готова храна. Давам ти я, прясна е.

КУЗМО: Каква храна?

АЛЕКС: Виж, нали имаш снимка.

КУЗМО: /гледа снимката/. Индийска! А, не това е… Не е хубава.

АЛЕКС: Как знаеш, че има кофти вкус, опитвал ли си я?

КУЗМО: Да не съм луд!

АЛЕКС: А как разбра?

КУЗМО: … Сънувах го.

АЛЕКС: А, солиден аргумент. Ще издържи в съда.

КУЗМО: Вярвам в сънищата. Те са пророчески! Чувал ли си за... как беше онзи?

АЛЕКС: И аз веднъж сънувах, че ям огромен козунак и на сутринта не можах да си открия възглавницата. Най-пророческият сън на всички времена след Нострадамус!

Пауза.

КУЗМО: Да, Нострадамус. Веднъж приятелят ми Чеслав заспал и…

АЛЕКС: Задръж така. Какъв е този Чеслав? Защо досега не съм го чувал?

КУЗМО: Ъ, е той е един мой бивш пациент…

АЛЕКС: Чакай, какво, да не твърдиш, че си бил си лекар?

КУЗМО: Ами нещо като психиатър, излекувах го. Имаше зависимост от паста за зъби.

АЛЕКС: … Спри, достатъчно, отказвам се. Не искам да знам.

КУЗМО: Можеш да ми вярваш, Алекс. Ако имаше кушетка щях да ти покажа. Кажи какво те тревожи?

АЛЕКС: Единствено ти. Всъщност имам кушетка. Ето виж, седиш на нея.

КУЗМО: Не Такава кушетка! Трябва да е тапицирана.

АЛЕКС: Добре, добре, кажи за този Чеслав?

КУЗМО: С него пътувахме по корабите. Бях нещо като лекар там… Чувал си за сомалийските пирати?

АЛЕКС: Кузмо, какво, сега да не намекваш, че си бил пират!?

КУЗМО: /многозначително/. Нищо не намеквам. Пътувал съм, разгледай снимките ми.

АЛЕКС: Ей, виждал съм ги. Ти си живял на Дунава - ловиш риба от някакъв шлеп. И си 13 годишен.

КУЗМО: Живял, е и? /клати недоумяващо глава/… Чеслав сега се занимава с мокри поръчки. Казвам ти той е абсолютен професионалист.

АЛЕКС: Какво, пуснал си убиец в кооперацията!?

КУЗМО: Не бе, ти пък - барман е: “ Мокри поръчки” не схващаш ли - онова там с водата.

АЛЕКС: Уфф! Защото бабичката от 4-тия етаж наскоро изчезна и си помислих, да не биии…

КУЗМО: Много книги четеш! Може да е извела е костенурката си на разходка.

АЛЕКС: " Мокри поръчки "? Тогава как е килър?

КУЗМО: Специализиран подизпълнител.

АЛЕКС: Що за приятели имаш?

КУЗМО: Знаеш ли, Алекс, приятелю: С дрехите, разбира се, е по-лесно, отколкото с приятелите.

АЛЕКС: … Дрехите? Приятелите?

КУЗМО: Ами, не можеш да избираш приятелите, можеш да избираш само дрехите.

АЛЕКС: Ясно, схванах защо се обличаш така.

КУЗМО: Какво намекваш? Винаги съм облечен добре.

АЛЕКС: Добре.

СЦЕНА 3: " ОКО ЗА ОКО "

интериор" закусвалня-кафене, ден.

Алекс и Кузмо привършват обяда си.

КУЗМО: … И какво стана: Ето една дума, която изкараха от играта - гастроном! Смениха я с хипермаркет. Ще настоявам да я върнат в употреба.

АЛЕКС: Кой?

КУЗМО: Сигурно учените, де да знам? От БАН.

АЛЕКС: Да, отдавна не съм виждал космат дебелак с мазна престилка и молив зад ухото да се опитва да ме удря в кантара като реже сирене. Направо ми липсва.

КУЗМО: Знаеш ли, и на мен.

АЛЕКС: /гледа си часовника/. Какво ще правиш после?

КУЗМО: Трябва да се видим с Чеслав по един бизнес.

АЛЕКС: Какъв бизнес?

КУЗМО: /колебае се доста/… О, това е нещо много добро!

АЛЕКС: Така ли? Ще ме посветиш ли?

КУЗМО: Нали знаеш, че ходих на курсове по моден дизайн. Чеслав се е свързал с един Румънец, който е съгласен да ни продаде кройката на сакото с качулка.

АЛЕКС: Какво? Сакото с качулка? Що за дреха е това?

КУЗМО: Шш-т! Да. Помисли само... Ще разработим модна линия за бизнесмени. Сако + качулка.

АЛЕКС: Изпреварили са ви? Това не му ли викат расо?

КУЗМО: Какво? Не, това е бизнес костюм - костюм за лошо време.

АЛЕКС: Не знам как ще погледнат юпитата на това? Теза хора на „Wall str.“ са консервативни.

КУЗМО: Оо, ще видиш! Помисли само: На прием си, слизаш от лимузината, завалял е сняг. /изиграва го/. Няма проблем - слагаш си качулка!

АЛЕКС: Никакъв проблем. Милионите са близо.

КУЗМО: Да, подушвам ги.

Манчо влиза с баничка в ръка и се тръсва при тях.

АЛЕКС: Хей, как си, Манчо?

КУЗМО: Хей!

МАНЧО: Всичко е по старому.

КУЗМО: Толкова е зле?

МАНЧО: Дори още повече… Е, върви планът?

КУЗМО: По ноти. Ще се включиш ли?

МАНЧО: От какъв зор? Аз не съм се посрал.

КУЗМО: … Засега. Вижте, проста работа: целта е аз да отвлека вниманието, докато притъпя бдителността им. Така ще престанат да ме забелязвят и няма да ми обръщат внимание.

МАНЧО: Е?

КУЗМО: И тогава вие влизате в играта! Вие сте на ход: докато охраната се занимава с мен ще можете да се сдобиете с каквото ви трябва. Ще ги забаламосам!

АЛЕКС: Да станем обирджии, това ли е планът ти?

МАНЧО: Той е привърженик на идеята, че собствеността е на този, който най-силно я иска и има големи джобове.

КУЗМО: Защо винаги изопачаваш? Привърженик съм на справедливостта: Око за око и така нататък. Като в библията.

МАНЧО: Истински комунист!

АЛЕКС: Ти да не си религиозен фанатик?

КУЗМО: Ще се включите ли? Хайде! Заедно! Комбина!

АЛЕКС: Ти почни, пък ние ще помислим.

МАНЧО: С удоволствие, но четох, че откриват сезона за бране на тикви в югоизточна България и май няма да мога, известно време ще съм ангажиран.

КУЗМО: Шубета! Добре и без вас ще мина. Ще действам сам, аз съм вълк единак!

АЛЕКС: На такъв приличаш.

КУЗМО: Да.!Човек се ражда сам на този свят и сам умира!

АЛЕКС: Вероятно си прав. Макар, че обикновено при раждането и майка му е с него.

КУЗМО: Хъ!

АЛЕКС: Е, поне повечето пъти.

КУЗМО: /надига се/. Един ден ще чуете за мен. Помнете го! /задига оцета; тръгва и звъни в движение/. Чеслав, аз съм… Идвам…

МАНЧО: … Няма такъв сред нас, който да не е убеден в това.

АЛЕКС: Ти какво ще правиш?

МАНЧО: Ще се виждам с едни съученици. Имам среща пред месарница “БАЩА И СИН”.

АЛЕКС: Нея не я ли запалиха?

МАНЧО: Ти не си добре, това да не е бар, защо някой ще иска да пали месарница? Сама изгоря.

АЛЕКС: И сз това се чудя? Ставаме ли?

Оставят дребни пари и излизат.

СЦЕНА 4: " АКТИВНО МЕРОПРИЯТИЕ "

интериор: хипермаркет, ден.

Кузмо се размотава покрай стелажите в хипермаркета. Идеята му е да тества системата за видеоконтрол чрез извършването на систематични подозрителни действия. Сложил си е тъмни очила за да може да локализира камерите, докато се прави, че разглежда стоките. От време на време се придвижва с нещо като странично-плъзгаща походка между рафтовете и като цяло се стреми да наподобява вида на м-р Бийн. Странното му поведение, разбира се, веднага привлича вниманието на охраната и се натрапва на другите клиенти, нещо което всъщност е целта м и напълно го устройва.

КУЗМО: /към клиентка/. Тази риба тон не струва. Онази също!

Взема пакетиран продукт, разглежда го и го върти в ръце. Бърка си в носа, обърсва си пръста в него и го връща обратно на рафта.

КУЗМО: /мимоходом към бабка/. На Ваше място не бих готвил с това. Рисковано е.

/прави се, че тъпче нещо яростно/. О, хлебарки! Много са!

Обикаляйки наоколо изхипера Кузмо прави всичко възможно да остави охраната с впечатлението, че извършва кражби: Преструва се, че тъпче стока в гащите, загърбва камерите, суети се, изпуска нещо и после, докато си връзва обувката, уж го напъхва под крачола. Същевременно води активна пропаганда сред клиентите.

КУЗМО: /към някой/. Не! Оставете това! Не става. Съдържа дивергенти.

- Сигурна ли сте, че този продукт трябва да изглежда точно така? Хм?

- Знаете ли, че това се прави от вътрешности на убити животни?

- Не го яжте! Не ви го препоръчвам, третирано е с хербициди.

- Това сирене е мухлясало! /показва парче синьо сирене/. Вижте - мухъл! Дори не стойте близо до това!

Разбира се, всички го отбягват, но той е наоколо и нахалства. Залепя се близо до някой, взема нещо в съседство, помирисва го и демонстративно го захвърля. Изстудява си врата с пакет охладено пиле и т.н.

КУЗМО: …Оо, Ге-Ме-О! Добър избор! /за риба/.

- Прави ли Ви впечатление колко е задушно тук? От сиренето е. Мирише като в чорапа на Митьо Пищова.

Накрая, след дълго размотаване из щандовете, Кузмо се отправя към касата, тикайки количка с няколко рула тоалетна хартия и 1 шоколадово десертче в ръка. Взема си списание “Плейбой” и разсеяно се прави, че чете. Въобще държи се гузно като накотрафикант на летище. Сложил си е маската срещу свински грип на главата като шапка.

КУЗМО: /на касиерката/. Добър ден, приятно ми е да Ви видя, както и ми е приятно Вие да ме видите!

КАСИЕР: … Не съм сигурна, че мога да го потвърдя. Това ли ще бъде?

КУЗМО: Да, започвам диета. Днес сутринта отказах пръжките. /размахва руло тоалетна хартия/. Сега към като манекенка на сухари.

КАСИЕР: /маркира стоките/.

КУЗМО: Вече съм толкова гладен, че мога да си сготвя ръката и да я изям, ако намеря малко бамя, ха-ха-ха-… Опаковайте ми го като подарък.

КАСИЕР: Не го правим. Желаете ли торбичка?

КУЗМО: /нарочно говори и се държи неадекватно, все едно е под голямо напрежение/. Какво? Торбичка… Торбичка, не… Боже какъв студ само. Ужасно време, толкова е студено, че чак шапката/ маската ми хвана лед отвътре…

КАСИЕР: Сметката Ви. /дава му касов фиш/.

КУЗМО: /дълго ровене/. Да, сметката… Добре, ще ви напиша чек.

КАСИЕР: Съжалявам, не приемаме чекове.

КУЗМО: … Ами, къде е... портфейла ми ? Ох, такъв махмурлук ме гони, че направо ми се ще някой да ме отърве от мъките ми…Знаете ли, аз дори не пия лекарства, вместо хапчета вземам стафиди.

Охраната се приближава и почва да затяга обръча около него.

КАСИЕР: Ако обичате, задържате опашката.

КУЗМО: О, извинявай, извинявай, не те чух… Аа, ето гоо! /плаща и преминава/.

Човек от охраната застава на пътя му и блокира количката с крак.

ОХРАНА: Г-не, може ли да говоря с вас за малко? Моля ви, последвайте ме. Отстъпете встрани от пътеката, ако обичате.

КУЗМО: Кой сте Вие?

ОХРАНА: Отговорника по сигурността. Застанете тук, моля. Налага се да извършим проверка.

КУЗМО: Как така “налага се”? От какво се налага?

ОХРАНА: Просто трябва да Ви претърсим. Имаме право.

КУЗМО: И аз имам право да гласувам, но не ми се е налагало. /обръща се с идиотска усмивка търсейки съдействие от опашката. Всички го гледат подозрително и мрачно/.

Какво, вие нямате ли ми доверие?

ОХРАНА: Бъдете любезен и ни съдействайте доброволно. Ако обичате, поставете ръце на главата и сплетете пръсти зад тила.

КУЗМО: Знаеш ли, това щеше да е много по-забавно, ако го казвах аз на теб.

ОХРАНА: Ще Ви задам въпрос: Имате ли в себе си немаркирана стока?

КУЗМО: Какво?

ОХРАНА: Стока, която сте пропуснали да декларирали на касата?

КУЗМО: Защо питате? Да не пишете книга за мен? "Декларирали" това да не е митницата?

ОХРАНА: Отговорете на въпроса. /идва втори униформен мъж и застава така че да го затисне с тяло/.

КУЗМО: Не мога да го направя: сутринта сестрите ми ми скриха хапчетата и сега съм… ъ-ъ, аз, имам вода в мозъка. Това е заболяване.

Двамата охранители го притискат плътно и го избутват в страни.

КУЗМО: Ей, що за отношение? Това е произвол!

ОХРАНА1: Искаме да знаем какво имате под дрехите?

ОХРАНА2: Какво сте сложили в чорапа?

КУЗМО: Къ-де? В чорапа? Чакайте да се престоря, че се замислям… Амии - крака си!

Единият от мъжете го захваща през лакътя, другия посяга към крака му.

ОХРАНА: Г-не, не ни принуждавайте да употребим сила срещу Вас!

КУЗМО: Ей, да знаеш, че мога да заведа дело за това! Ти, ще те съдя докато те разоря. Това е Тормоз! Имам свидетели… Ох, катарамата ми ме убива!.

Този, който е прав и го държи бръква в джоба му и вади от там огромен телбод. Няколко кутийки телчета падат и се пръскат по пода.

КУЗМО: Какво откри? Телбод! Браво на теб, печелиш отпуск по майчинство! Присвоих го от щанда за риба!

Служителят продължава безкомпромисно пребъркването. Намира и вади изпод дрехите му оранжева дамска обувка. Гледа недоумяващо. След това: ваксаджийска четка, пакет градинска тор, малък шах, плочки за баня и т.н.

КУЗМО: Абе вие защо не ходите да издирвате терористи от Ал Кайда, а сте се захванали точно с мен!?

Клекналият охранител накрая успява да измъкне нещо от чорапа му. Изправя се и показва пачка нагънати банкноти. Недоумение, шушукане.

КУЗМО: Какво сте зяпнали бе? Пари! Пълно е с крадци наоколо, човек трябва да е предпазлив. Сигурно и в момента някой ви обира магазина, докато тормозите честните клиенти. Защо не пребърквате ей оня там!? /сочи към човек с характерна външност на опашката – тъмен пакистанец чалмалия с четвъртита талибанска брада/.

ОХРАНА: /в пълно недоумение/. Моля, да ни извините, г-не. Рутинна проверка. Явно е станало недоразумение.

КУЗМО: /към всички тържествено/. Е, сега можете ли да познаете, кой от всички е глупак? Ще ви дам жокер - искайте помощ от публиката. Имате късмет, че довечера ще правя секс, иначе, адвокатката ми щеше да ви разкаже играта!

ОХРАНА: Моля, приемете извиненията ни. Съжаляваме за причиненото неудобство. Желаем Ви, приятен ден.

КУЗМО: Приятен ден, точно така! Насладете се на този миг, защото ще е кратък!

/насочва се към изхода/. Да, вие може и да не знате кой съм, но ще ви кажа - би трябвало! Ще ме запомните!

Напуска хипермаркета.

СЦЕНА 5: " ТЕЛЕВИЗИОННА УВЕРТЮРА"
екстериор: улица, вечер.

Манчо излиза развеселен от заведение, където е пийнал няколко бири със съученици от гимназията. Облечен е в плетено веселяшко елече на зигзази върху ризата. Разделят се отпред в прекрасно настроение.

МАНЧО: … Ех, тази бира, толкова съм веессе-ел! /жестикулира/. Хайде, догодина ще се видим па-аак! Тръгвам си, живи и здрави! Омитам се-е!

Едва направил няколко крачки по тротоара го пресреща телевизионен екип с камера. Манчо, който е почти в еуфория след няколко питиета реагира спонтанно и приветливо.

ЖУРНАЛИСТ: Добър вечер, само за секунда. Виждам, че сте в чудесно настроение, може ли един въпрос?

МАНЧО: Какво? О, джакпот, дават ме по TV.-та! Здрасти, бабче!

ЖУРНАЛИСТ: Поздрави за бабчето. Искаме да ви попитаме за...

МАНЧО: Ама и вие, защо не казахте, че ще ми вземате интервю? Можех малко да се издокарам. /разтяга си елечето/. Кой не обича да се поизтупа за такива снимки? Друг път моля ви ударете една шайба.

ЖУРНАЛИСТ: Нямаме шайба. Сега ще отговорите ли на един лесен въпрос?

МАНЧО: Аа, въпрос! Ами, то, аз, аз знаете ли, днес не съм много журналистически настроен. Не знам дали ще мога... така, без адвоката на дядо ми? Шега, питайте, питайте, стига да ми е по силите!

ЖУРНАЛИСТ: Е, нищо не пречи да опитате. Няма да се затрудните, ние сме светско предаване.

МАНЧО: Така ли, светско предаване, ами добре но, как да кажа… Майка ми например смята, че не съм по-интелигентен от водорасло. Ъхъ. Чуйтр, реших да проверя: играх в “Стани богат”, и, загубих. 5000 лева!… Още ги изплащам! /плясва се силно с длан по хълбока/.

ЖУРНАЛИСТ: Загубихте пари в “Стани богат”? 5.000 лева?

МАНЧО: Да, и сега ми ги удържат. Онзи с катинарчето направо не ми дава мира! Постоянно ме преследва!

ЖУРНАЛИСТ: Явно, това е прецедент!

МАНЧО: Така ли, не... какво е прецедент?

ЖУРНАЛИСТ: Ще ви кажа, но вие първо ми отговорете: Как според вас звездите от шоубизнеса поддържат перфектната си форма?

МАНЧО: /без замисляне/. О, звездите: със саламура! Чува се, че са на туршиена диета, макар, че нямам доказателства, ха-ха-ха! Може да е само слух, ама като ги гледам...

ЖУРНАЛИСТ: Много забавно! За пръв път чувам за това. А как намирате стила им на обличане?

МАНЧО: О, естествено харесвам го, те не се престарават много с обличане… Разбира се, ако не става дума за фолк-певиците мъже. Приличат ми на травестити в траур, развалят ми настроението.

ЖУРНАЛИСТ: Добре тогава, а какво е мнението ви за силикона?

МАНЧО: Силикона? Одобрявам и горещо го подкрепям. С две ръце! Обаче не знам защо им е разрешено да гласуват?

ЖУРНАЛИСТ: Тоест, вие сте “за”, а не “против” пластичните корекции?

МАНЧО: Как против? В никакъв случай? Ей, вижте, тия дето разправят, че /жест за цици/ “красотата” не била важно нещо, да се хванат някъде! Красотата е много ценен актив, особено, ако идваш от провинцията и не си кой знае колко умен.

ЖУРНАЛИСТ: Да интересна теза. Е, все пак може би не става без талант?

МАНЧО: Ами, нали знаете какво става, когато изсвириш една чалга песен на обратно - гърдите на певицата спадат и тя се прибира с автобуса на село, ха-ха-ха! Така, май няма нужда от талант, а силикон.

ЖУРНАЛИСТ: Наистина много забавно. Разбирам, че не сте привърженик на…

МАНЧО: Не-не, не ме разбирайте погрешно. Харесвам Пищни жени, пръв съм на опашката за афтографи! Не като онези кльощави манекенки, дето са сексапилни, като току-що изписани от болница.

ЖУРНАЛИСТ: Ще се съглася с вас. Добре, само още нещо: Какво мислите за хонорарите им?

МАНЧО: Ее, ами, аз, чел съм няколко списания; не знам дали това ме прави донякъде експерт, но все пак предпочитам да не мисля за тях, ограничвам се до силикона им. Знам че са големи.

ЖУРНАЛИСТ: Според вас, заслужени ли са? По време на криза?

МАНЧО: Момент така да си почеша ряпата. /чеше се по главата/... Ами, вижте сега, да не взема да обидя някой, не искам да приказвам зад гърба на хората… Уфф, ама то да говориш пред камера на улицата било точно, както да обезвреждаш бомба във филм, изпотихте ме!

ЖУРНАЛИСТ: Защо така?

МАНЧО: Ако не срежеш правилната жичка хвръкваш във въздуха. Голям стрес е! Сега ако кажа нещо дето...

ЖУРНАЛИСТ: О, справяте се чудесно!

МАНЧО: Да, но… изчерпах се.

ЖУРНАЛИСТ: Добре, няма да ви задържаме повече. Може ли само да се представите. Как се казвате?

МАНЧО: Как се казвам? Ей, това не е ли твърде личен въпрос? Ха-ха-ха-, шегувам се!

ЖУРНАЛИСТ: Не е, правим репортаж. Заради зрителите.

МАНЧО: О, Манчо, но няма значение. Вижте, приятно ми беше! Някой път можем пак да се съберем така на приказка, но сега трябва да бягам, ще си размразявам фризера. Довиждане, уверявам ви, бяхте ми изключително забавни! Всички.

Манчо се оттегля с веселяшка клатушкаща походка.

МАНЧО: /обръща се и маха на екипа/. Ако някога пак имате нужда, аз съм насреща. Или отсреща! /сочи им бирарията/. Бай-бай!

СЦЕНА 6: КОНСПИРАЦИЯ "СУШЕНО ГОВЕЖДО"

На няколко пъти виждаме Кузмо и Чеслав (който само се мярка) как мъкнат и влачат някакви кашони в мрака. Разнасят тайнствени торби и пакети нагоре-надолу по стълбите и с асансьора. Изобщо около тях цари напрегната конспиративна дейност.

интериор: апартамента на Алекс, вечер.

АЛЕКС: /с интерес наднича през прозореца докато провежда разговор по телефона/.

"… Виж, не е в компетенцията ми, това са част от хората които не понасям: Хората, които имат приятел гей и казват, че имат приятел гей, като че ли това ги прави нещо специални… Стой така! Аха!… Да!… Не разбирам - по-добре самият ти да тръгнеш на курсове по това, отколкото да се хвалиш, че се разбирате чудесно. Казвам ти, тези са непоносими глупаци. Посъветвай го да … Чакай, чакай малко… мо-омент така. О!… Не. Наблюдавам през прозореца един съсед… Хм?… Постоянно мъкне някакви кашони, влачи торби, пълзи, прокрадва се… Добре, сега затварям! После ще ти звънна. Кажи му да се предаде в психиатрията."

Алекс зарязва телефона и хуква да пресрещне Кузмо. Спипва го долу пред вратата на гаража.

АЛЕКС: /натиска с рамо вратата, тя не поддава /. Ей, как така си ми задръстил гаража? Защо не знам за това?

КУЗМО: Ако те бях питал, нямаше да ми разрешиш. Не се тревожи, временно е.?

АЛЕКС: Какво има вътре? Какви са тези кашони, дето ги тътрузиш с онзи твой приятел посреднощ?

КУЗМО: Стока.

АЛЕКС: Стока? Каква е тази стока?

КУЗМО: Всичко ли трябва да знаеш?… Добре, от държавния резерв е. На консигнация. Чеслав уреди една партида сушено говеждо. Военовременен запас.

АЛЕКС: Че за какво ти е?

КУЗМО: … Част от плана.

АЛЕКС: Онзи план?

КУЗМО: Аха. Но не казвай на никого!

АЛЕКС: И какво смяташ да правиш с това говеждо в моя гараж?

КУЗМО: Виж, ще саботирам хипермаркета. Не питай повече, ще разбереш като му дойде времето. Всички ще разберат!

АЛЕКС: Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? Откакто с този Чеслав…

КУЗМО: Да. Не се тревожи. Само, дръж си езика зад зъбите, чу ли?. /вади телефона, набира и говори/: “Чеслав! Пратката дойде ли… Добре, идвам веднага. Потвърждавам!…”

/към Алекс/. С Чеслав с имаме идея за нов бизнес - поправка на чадъри. Разширяваме се. Хайде, времето е пари, ще бягам!

АЛЕКС: Моля те, трябва да разкараш тези неща от гаража ми? Искам да си извадя шейната.

КУЗМО: /изнася се заднишком/. Скоро, Алекс, скоро.

Хуква нанякъде, разминава се с Манчо, който пристига.

МАНЧО: /гледа след Кузмо/. Какво става тук?

АЛЕКС: Ами планът на Кузмо в действие.

МАНЧО: А-а, ПЛАНЪТ! Разбра ли в какво се състои?

АЛЕКС: Явно включва сушено говеждо и замразена карантия, но не ме питай точно как.

МАНЧО: /мисли/. Говеждо? Хм, дали да не го проследим?

ДВАМА: /заедно/ … Не-е, остави!

МАНЧО: Да вървим да гледаме TV-я. Ще дават страхотен филм!

АЛЕКС: Кой?

МАНЧО: “Зеленият зъб”.

АЛЕКС: О! На Халваджам?

Влизат във входа.

СЦЕНА 7: " СЛЕД ИЗЛЪЧВАНЕТО "
интериор: апартамента на Алекс, ден.

Тримата са събрали да гледат телевизия при Алекс. Алекс бърника настройките. Кузмо отваря и затваря чадър и упражнява голф замаха си, нахлупил шапка на “Атака” със значки на нея. Манчо с опипване проверява степента на оплешивяване на темето си.

АЛЕКС: /към Манчо/. И какво стана?

МАНЧО: Нищо. Беше само секс. Някак си изстинах към нея.

АЛЕКС: Как така изстина?

МАНЧО: Ами както изстива водата във ваната: става постепенно - и е хладна.

АЛЕКС: Не си ли мислел някога да се обвържеш?

МАНЧО: О, да, ще го направя непременно. Веднага след като Кошлуков се омъжи за приятеля си.

КУЗМО: Знаете ли, имам познат който е правил секс с майка и син едновременно!

АЛЕКС: Как така бе? Ще ни осветлиш ли?

МАНЧО: Така, вече бил имал нещо общо с майката, а синът бил гей. И случило се, че веднъж пийнали и свършили в кревата: Омешали се, заради алкохола. Казва, че бил прелъстен.

АЛЕКС: Всичко е ясно. Да влезе убития.

МАНЧО: това не го вярвам.

КУЗМО: Ей, той не е бил негов син!

МАНЧО: Знаете ли кое ми се струва вълнуващо? Да правиш секс с много тъжна жена.

АЛЕКС : Тъжна жена? Как така?

КУЗМО: Колко тъжна?

МАНЧО: Да спиш с жена в дълбока печал.

КУЗМО: Вдовица?

МАНЧО: … Мм, вероятно?

КУЗМО: Ами навъртай се край гробищата: панахиди, помени, може да ти се отвори парашута.

МАНЧО: Казах го хипотетично.

КУЗМО: Добре, чуйте това, приятелят ми (Грушо)…

АЛЕКС: Приятелят ти Грушо! Нямаш ли поне един познат с нормално име?

КУЗМО: Имам.

АЛЕКС: Кой?

КУЗМО: Ами, не го познаваш.

АЛЕКС: Защо ли те питам!… Знаете ли, кое би било наистина забавно: Да отидеш на индийски ресторант и да настояваш да се храниш с пръчици.

КУЗМО: Не това, кеф е да можеш да взривиш нечия глава само с поглед! Бам!

МАНЧО: Аз преди…

АЛЕКС: Искате ли да чуете: 1 среден по големина грейпфрут прицелен в пълен супник от височината на бояджийска стълба. Това е истината!

КУЗМО: Не съм склонен към милост, бих пуснал пъпеш от балкона! Но върху нечия глава.

МАНЧО: А аз преди обичах да се ебавам с уличните просяци, но веднъж един еднокрак така ме изрита отзад, че вече не смея! Застанах пред паничката му и казах: “ Свирнята ти е ужасна, приятел. Глобявам те 1 лев от паничката!” Обърнах се и той ме фрасна.

КУЗМО: /тръгва към тоалетната/. Ще ползвам…

АЛЕКС: /препречва му пътя с ръка на касата на вратата/. А не. За теб не.

КУЗМО: Защо?

АЛЕКС: Защото предния път беше оставил следи. Не ползваш четката.

КУЗМО: Аа! Извинявай, навик от флота.

АЛЕКС: За това - имаш кофти навици. Ползвай клозета на флота.

КУЗМО: Добрее, но нали знаеш какво казват: По-добре да си в тоалетната и да не свършиш нищо, отколкото да го свършиш и да не си в тоалетната…

МАНЧО: Хайде! Идвайте, започва!

Събират се на дивана. Вече сме видели сцената с интервюто, пропускаме я. (тук има само детайл) Предаването е свършва.

КУЗМО: Как така си загубил пари в “Стани богат”? Не знам нищо за това.

МАНЧО: /пляска го по рамото/. Ха, и ти се хвана! Ама колко съм остроумен само! А? Направо ми дойде от въздуха, каква шега! Ако кажете, че съм хубав или умен, де да знам… но за забавен - няма да отричам!

КУЗМО: Не мислим да го казваме.

АЛЕКС: /недоумява/. Е добре де защо саламура? Как така ти хрумна?

МАНЧО: Не бе, щях да кажа суроватка. Но нещо се обърках, бях пийнал.

АЛЕКС: Всичко е ясно, това обяснява нещата. Нямам повече въпроси, ваша светлост. Вие?

КУЗМО: Обаче, имаш страхотно елече! Вталява те пред камерите.

Пауза

МАНЧО: Знаете ли, като гледах това, наистина ми се ще да направя нещо с живота си! Нещо важно! Да започна отначало! Бих могъл.

КУЗМО: Нещо, като какво?

МАНЧО: Не знам? Ще видя, още нямам 40.

КУЗМО: Не си открил призванието си?

МАНЧО: … Не! Не знам как се прави.

КУЗМО: Лесно е. Трябва да е нещо, което ти харесва. Нещо за което си готов да плащаш, за да можеш да го въртиш, не просто професия с работно време.

МАНЧО: … З-значи, мога да стана порноактьор. Често съм готов да плащам за да правя секс. По всяко време. Даже се чувствам като такъв пред огледалото в банята.

АЛЕКС/КУЗМО: Порноактьор!?

АЛЕКС: Това ли искаш да направиш с живота си? Това ли е целта ти?

МАНЧО: … Да, мога да го правя, харесва ми. И щом плащат.

АЛЕКС: И ще си вадиш оная работа там където си изкарваш хляба.

МАНЧО: ... Не става, нашите.

КУЗМО: Добре, успех тогава. Хайде, изчезвам, трябва да се видя с Чеслав. /скача и решително напуска/

СЦЕНА 8: " СРЕЩА В КНИЖАРНИЦАТА"
интериор: книжарница, ден.

Манчо снабден с ушанка е влязъл вътре да убие времето в книжарницата. Мотае се около рафтовете и дръпва първата по-лъскава корица попаднала му пред очите. Разгръща я от скука ; в този момент в книжарницата влиза Татчна, журналистката от интервюто и дори - изненада! - двамата опират гръб в гръб. Обръщат се и се познават.

ЖУРНАЛИСТ: О, здравейте, това сте Вие! От интервюто на улицата!

МАНЧО: Да, здравейте, да! Каква изненада!

ЖУРНАЛИСТ: Приятно ми е, Татяна!

МАНЧО: На мен също: Емануил. Манчо Панюков!

ЖЪРНАЛИСТ: Като убиеца?

МАНЧО: Какво съвпадение! Но не съм. Майка ми не е предполагала, че така ще стане.

ЖУРНАЛИСТ: Е, случва се … Какво разглеждате? Албум за архитектурен дизайн?

МАНЧО: /дори не знае/ Амииии, даа… нали съм… а-архитект.

ЖУРНАЛИСТ: А пък аз ви помислих тогава за, актьор или писател? Бях сигурна, че сте човек на изкуството?

МАНЧО: Нее, не съм актьор. Архитект съм. Макар, че можех да стана. Колегите в бюрото винаги са ми казвали, че имам данни за актьор, или TV-водещ, ха-ха-ха !

ЖУРНАЛИСТ: Безспорно имате. Хората са толкова скучни. Харесвам забавните мъже с индивидуалност.

МАНЧО: Смятате, че съм забавен? Пък аз се боях да не би…

ЖУРНАЛИСТ: О, съвсем определено!

МАНЧО: Да, такъв съм… Макар, че като актьор, едва ли бих бил заплаха за Джони Деп, съзнавам го. Все пак всички смятат, че за архитект съм достатъчно забавен. Нали знаете, ние сме сериозни хора.

ЖУРНАЛИСТ: Не ви познавам, но до тук съм на същото мнение.

Манчо е поласкан. Следва леко неловка пауза.

МАНЧО: … Как е в в телевизията?

ЖУРНАЛИСТ: О, в телевизията. Ами, както винаги. Общо взето пълно е с интриганти и идиоти. Мисля да се преместя в друга редакция.

МАНЧО: Каква?

ЖУРНАЛИСТ: Криминален репортер.

МАНЧО: Така ли? Колко интересно… Амии, искате ли, можем да го обсъдим някой път на чаша... бира. Това, идиотите ии… /блокира/. А-а, хвана се! Шегувам се, шегувам се-е.

ЖУРНАЛИСТ: Да, защо не? /подава му визитка/. Ето, заповядай. Звънни ми някой път при повод. Свободна съм след работа.

МАНЧО: Разбира се. /рови из джобовете, прави се, че търси/. Забравил съм си моите. Ето-ето, чакай, запиши ми номера: /диктува цифри/.

ЖУРНАЛИСТ: /запаметява/. Ще чакам да звъннеш.

МАНЧО: Може би… утре?

ЖУРНАЛИСТ: /заета е с копчетата, не го чува/.

МАНЧО: Добре. А вие, по работа ли, какво така насам? В книжарницата?

ЖУРНАЛИСТ: Търся материал за шимпанзетата.

МАНЧО: Наистина! За шимпанзетата?

ЖУРНАЛИСТ: Да, една рубрика. Ще правя репортаж.

МАНЧО: Ами можеш да ме включиш, хе-хе-хе-хе! /имитира орангутан/ Имай ме предвид.

ЖУРНАЛИСТ: … О, шега!

МАНЧО: Да, шега, шега!

ЖУРНАЛИСТ: Ха-ха-ха-ха!

МАНЧО: Добре, бай-бай! Ще тръгвам. Да не закъснея за симпозиум.

ЖУРНАЛИСТ: По какво?

МАНЧО: /търси в албума/. Заа... за бетона.

ЖУРНАЛИСТ: Добре, да не ви задържам. Надявам се пак да се чуем.

МАНЧО: Непременно.

ЖУРНАЛИСТ: Хубава шапка.

МАНЧО: /изиграва с нея поклони и излиза навън/.

Манчо напуска книжарницата така превъзбуден, че е забравил за албума и го отнася под мишница без да плати. Усеща се чак навън, размахвайки ръце, и решава да го задържи, дори е доволен.

След този случай Манчо се сдобива с навика да мъкне навсякъде със себе си голям калъф за чертежи (тубус). Носи го дори по улиците, в случай на случайна среща. Вътре обаче държи няколко стръка папур за пълнеж.

СЦЕНА 9: П Л А Н "B"

интериор: хипермаркет, ден.

Този път Кузмо отива в хипера, внасяйки вътре пълна чанта от неговите продукти - сушеното говеждо и карантията. Идеята му е да компрометира управата, като систематично и тайно пласира по щандовете собствената си дефектна стока, и така да предизвика недоволство сред клиентите. (Само, че това говеждо неочаквано ще намери много добър прием сред купувачите). И така, Кузмо обикаля между стелажите и подхвърля пакети с месо сред стоките в различните секции, като същевременно прави подмятания към другите клиенти - предимно възрастни жени и лелки. През цялото време, докато се движи в проходите, под тъмните очила, в главата му мощно кънти вдъхновяващата мелодия от филма Роки-III “Окото на тигъра”.

КУЗМО: /към посетители/.

- Един приятел яде от тези бифтеци и го блъсна тролей!

- Не го вземайте! Расте в блатото.

- Боже! Това е копито!

/към жена/. Мухлясало е. /за синьото сирене/.

ЖЕНА: Не, швейцарско е.

КУЗМО: Ето, видяхте ли, значи е депортирано.

- … И на това му викат замразена храна? Пф!

- О, Боже, това ме разби! Отивам да си купя гроб! /захвърля пакет/.

- Винаги е задушно тук? Сякаш има труп забравен в багажник.

Докато се прави , че разглежда стоките Кузмо успява да пробута доста говеждо, без охраната, която дискретно го държи под око, да схване какво точно се случва.

КУЗМО: /нарочно се разминава с гарда/. Продължавай в същия дух!Пази слама! /намига му шпионски/.

КУЗМО: /към клиенти/. Никого не обвинявам, за това ще кажа само 3 букви: Г.М.О.

- Това? Домашно приготвено? Пфъ! Как пък не! Чий дом имат предвид, мазето на собственика!?

- Купих си една книга, казва се “Какво да ядем за да не станем серийни убийци”, знаете ли я? Горещо ви я препоръчвам! Доста храни са опасни. Като тези тук. /жената бяга/.

- Здравейте,аз съм от общинския музей на кремвиршите, избирам експонати… Мисля, че тези са добри, какво ще кажете? Да-а, началото на века. Дайте ги. /грабва и ги от ръцете/.

Накрая Кузмо си взема малко бурканче горчица и отива към касата. Встрани стои отговорника на охраната. Кузмо демонстративно си сваля якето, завърта се и дефилира с разпасана на кръста риза като манекенка на ревю.

КУЗМО: /предизвиква охраната/. Ей, селски, чух, че си предложил на сестра си. Честито! … Какво, тя прие ли? Да почерпиш.

Минавайки през касата разтваря чантата и показва с учтива усмивка, че е празна (макар никой да не го кара). Подхвърля монети на касиерката и подминава.

На излизане чува как някаква жена вътре спори с персонала за пакет говеждо.

Ж. ГЛАС: Щом го продавате, значи е ваше, как така? Тук има цена! Ето я! Искам да ми го маркирате!

На лицето му изгрява заговорническа усмивка.

СЦЕНА 10: " Г-Н АРХИТЕКТЪТ "

интериор: Aпартамента на Алекс, ден .

КУЗМО: … И какво очакваш да направя? Да снеса яйце!?

АЛЕКС: Може би? Не обичаш да мътиш? Какво те спира?

КУЗМО: Може би?… Отговори ми тогава, според теб кое е било първо, кокошката или яйцето?

АЛЕКС: Кокошката.

КУЗМО: Ами яйцето?

АЛЕКС: …Е, добре, добре, яйцето.

КУЗМО: Последно?

АЛЕКС: О.К: Кокошката, защото Бог би изглеждал тъпо клекнал на яйце.

КУЗМО: Да, да, да-а… Слушай, Христос е имал брат, нали?

АЛЕКС: Ъ, май да. Така изглежда?

КУЗМО: Тогава той какъв се пада? Племенникът Божий?

АЛЕКС : Все едно какъв, какво значение има? “Бог е мъртъв” – Ницше.

КУЗМО: Не. /посочва го с пръст/. Не: “Ницше е мъртъв – Бог"

АЛЕКС: Стар лаф

Кузмо неуспешно се опитва да включи телевизора.

КУЗМО: Защо нямаш телевизия?

АЛЕКС: Счупен е. Гръмна.

КУЗМО: Какво се случи?

АЛЕКС: … Иван и Андрей.

КУЗМО: О! Отдавна трябваше! /застрелва екрана с пръсти/.

Пауза. Вратата се отваря. Манчо влиза извънредно превъзбуден.

АЛЕКС: А, ето те и теб. Нашият приятел тук Кузмо, както винаги…

МАНЧО: /прекъсва го/. Ясно, ясно, остави това. Знаете ли кой ми се обади днес? Журналистката от интервюто.

АЛЕКС: Аа, дето те даваха по телевизията? Разправяй. Как стана?

МАНЧО: Ами срещнахме се преди 2-3 дена...

АЛЕКС: Срещна я? Къде?

МАНЧО: В книжарницата. В една книжарница.

АЛЕКС: В книжарницата? Ти?

КУЗМО: Какво си правил там?

МАНЧО: Чаках да стане новата тава с пици на ъгъла на “Патриарха” и тя влезе. Заговорихме се, и знаеш ли какво, обади ми се.

АЛЕКС: Наистина?

МАНЧО: Да. Пита ме дали съм в настроение за една вечеря. Ще излизаме! Винаги съм в настроение.

АЛЕКС: Честито! Късметлия си.

КУЗМО: Браво! Излезе му късмета на момчето.

МАНЧО: Страхотна жена, казвам ви! Направо пали дърветата като върви по тротоара! Толкова е гореща! Има заряд в нея!

КУЗМО: Само гледай да не се опариш.

МАНЧО: Защо го казваш?

КУЗМО: Амиии, да кажем, че те познавам иии, предчувствам го.

АЛЕКС: Да бе! Завиждаш ми.

/към Алекс/. Знаеш ли, тя ме смята за забавен. Каза, че…

КУЗМО: Защо не й споменеш за колекцията ми от тапи? Тя нали е журналистка?

АЛЕКС: Боже, какви тапи?

КУЗМО: Какви тапи? Ами най-различни: тапи от шампанско, винени тапи… тапи от ром. Коркови тапи!

АЛЕКС: /към Манчо/. Гледай да не забравиш.

МАНЧО: Непременно.

КУЗМО: Непременно ще и кажеш, или непременно ще забравиш?

АЛЕКС: Остави го на мира!

МАНЧО: Нямам търпение. Очаквам тази среща с цялата страст с която чакам да излязат числата от тиража на тотото, разбираш ли?

КУЗМО: Той се е побъркал.

МАНЧО: Да, даа. Това беше. /тръгва да излиза, на вратата се сеща/. А, междудругото съм архитект да знаете!

АЛЕКС: Чакай, къде хукна?

МАНЧО: Ами ще трябва да си поръчам визитки. Нали съм вече с положение в обществото.

Излиза и миг по-късно се появява обратно.

МАНЧО: Не, това може малко да почака. Как мислите, дали да не я поканя на домашна вечеря?

АЛЕКС: Това би било най-доброто. Ще уплътните фазите във връзката.

КУЗМО: /едновременно с Алекс/. Ако е навита.

МАНЧО: Да, би било... Проблемът е, че никак не ме бива в готвеното. Веднъж се бях хванал да готвя, но изтървах готварската книга и като се затвори не можах да си спомня коя е рецептата. Такъв готвач съм, че на следващия ден и хлебарките повръщат.

АЛЕКС: Да, няма да минеш с пуканки в микровълновата.

КУЗМО: Мога да помогна. Чеслав, той е дипломиран корабен готвач, сега ще го извикам.

МАНЧО: Не, не, не, само без Чеслав!

Бих могъл евентуално да поръчам готова храна, китайска или… Но ще се изложа, все пак, журналистка е, и, тъпо е да ядем в кутий?

АЛЕКС: Слушай, защо не я заведеш на ресторант?

МАНЧО: Май нямам избор. Но кой? Трябва ми някой наистина добър. Не искам да изглеждам неотракан. Трябва да съм с положение. Така де, като архитект.

АЛЕКС: Заведи я … Защо не я заведеш в “ГАРБОНЗО” на панорамата на “Радисън”. Готвачът е французин. Кажи, че аз те пращам.

МАНЧО: На кой?

КУЗМО: Питай за Магърдич келнера. Много мой човек!

АЛЕКС: /мънка/. Магърдич келнера, добре, запомних! /пак тръгва да излиза, обръща се/.

И нали запомнихте - Аз съм архитект!

АЛЕКС: Добре, защо не филмов продуцент?

КУЗМО: Или пластичен хирург? Ни искаш ли да си пластичен хирург?

МАНЧО: /обмисля/. Не, вече казах, че съм архитект, не става. /вдига палец и тръгва/.

АЛЕКС: Да, ти си архитект.

КУЗМО: Г-н архитект.

СЦЕНА 11: " ЛАМИНИРАНАТА ПЪРЖОЛА "

интериор: изискан ресторант.

Управителят ги отвежда до масата и ги настанява. Веднага два сервитьорка.

МАНЧО: /към сервт./. Тук ли е Магърдич келнера?

СЕРВИТЬОР: Тази седмица не е на смяна. Ще желаете ли вино? Ордьоври?

МАНЧО: Да, Чилийско, ако обичате. И две бучки масло.

СЕРВИТЬОР: Хм,Чудесен избор. /отдалечава се/

ТАТЯНА: Виж каква походка само. Знаеш ли какво не харесвам: Това дето стана модно в разни снобски ресторанти да казват на яденето "гурме".

МАНЧО: Аха. Звучи направо идиотски: гур-ме. Самата дума е някак тъпа.

ТАТЯНА: Каква е разликата между храна и гурме? Това е само начин да ти вземат повече пари! Като Boutique. Да бе, буутикуе!

МАНЧО: /уплашен се опитва незабелязано да провери цените в листа/.

А пък аз най-мразя слепците от онези китайски кунг-фу филми, дето винаги са на страната на слабите; безпогрешно отбиват удари, ловят мечове само по звука и въобще разказват играта на сума ти народ… Справедливци! Скитат се с парцаливата си торбичка и всеки дето кой знае от к'ъв зор се изпречва на пътя им, си взема белята! Подскоците им също са твърде несъстоятелни според здравия разум, но някак си свикнах да не им обръщам внимание!

ТАТЯНА: Напълно съм съгласна. И как само пъшкат докато се ритат! Някакви катър.

МАНЧО: Дайте ми един такъв в "Байландо" или "Великолепната 6-ка" и ще видите как ще го разкатая!... О да, и ще поругая любимият му ученик, те винаги имат малоумен ученик!

ТАТЯНА: Ами какво ще кажеш за уличните гайдари? Ужасни са! Трябва да ги забранят с наредба!

МАНЧО: Да-да, абсолютна отврат! Тези са по-лоши и от… не знам, все едно някой е откраднал прасе от майка му. Само на зъболекарския стол е по-зле.

ТАТЯНА: Да, хахаха, стиснал го е под мишница и тича с него. И такова квичене. Кой им дава пари?

Сервитьорката се връща и налива виното.

МАНЧО: /дегустира го/. Добро е, става.

ТАТЯНА: Ето, наздраве. Радвам се, че се разбираме чудесно.

МАНЧО: Виждаш ли имаме общи неща.

Сервитьорката стои отстрани. Те отварят менютата. След пауза Манчо я привиква.

СЕРВИТЬОР: Взехте ли решение?

ТАТЯНА: Да, за мен… Номер 14: Порция крайбрежни скариди, соте “Скалопини” с гарнитура тарталети и дребни зеленчуци. Залейте ги с канола … И сусамово хлебче. А! И парчета сирене запечено в дълбока тава към виното.

МАНЧО: Ъ-ъ, не знам кой номер е, винаги ям пържола. За гарнитура пържени картофи. По препечени. Но без никакво сирене.

СЕРВИТЬОР: Разбирам, пържола. Каква да бъде?

МАНЧО: Нее-е знам. Всъщност, момент така, ще ви покажа…

/Изважда от задния джоб и дълго рови из наблъскания си с всевъзможни листчета портфейл/.

- Тука беше някъде, момент само... /накрая вади една малка ламинирана изрезка: снимка откъсната от готварските страници на списание на парче разрязана пържола в чиния и предимно маруля край нея/.

- Не знам тази дали е средно препечена или по-сочна, но нека да е точно като нея. Ето.

СЕРВИТЬОР: /поглежда снимката с любопитство и после него /. Да, мисля, че е алангле. Може ли да я покажа на готвача. Ще му е забавно.

МАНЧО: Да, да, разбира се.

ТАТЯНА: Забавно е.

МАНЧО: Върши работа. Нямам доверие на готвачите по ресторантите. Макар че снимката е доста малка, но, както се казва размера няма значение.

ТАТЯНА: Вярваш ли в това?

МАНЧО: За размера ли? Разбира се, че не, ти би ли тръгнала с по-тесни обувки?

ТАТЯНА: Колко номера по-тесни?

МАНЧО: Два номера Не, три! Ъ, два номера.

ТАТЯНА: Ха-ха-ха-ха! Разсмя ме.

МАНЧО: Забавен съм, да. Нищо, че не съм актьор!

Изведнъж разразилият се бурен скандал пред вратата на кухнята привлича вниманието им. Но са далеч и не чуват. Готвачът смачква шапката, сваля и хвърля престилката си. Оживено ръкомаха пред управителя.

МАНЧО: Виж го този! Май е откачен? / извръщат се да наблюдават забавната сцена/.

Управителят на ресторанта успокоява готвача и се насочва към тях.

МАНЧО: При нас ли идва?

УПРАВИТЕЛ: /държи в ръка ламинираната изрезка/. Много се извинявам, но ще ви помоля да напуснете. Боя се, че не сме в състояние да ви обслужим.

ТАТЯНА: Защо, какво е станало?

МАНЧО: Какъв е проблема?

УПРАВИТЕЛ: /пренебрегва го; към нея/. Заради това. /подхвърля върху масата снимката на Манчо/.

Готвачът ни е изключително обиден и разстроен от постъпката на… г-на! Мосю Антоан е „Чииф дьо кьозин”, световно признат експерт-кулинар, майстор на 5 вилици, и казва, че не дошъл чак от Франция да се ангажира с печене на скара и не бърка манджи. Изяви желание да напусне, ако вие не освободите масата веднага! Така, че няма да бъдете обслужени. Не можем да си позволим да го загубим.

МАНЧО: Ама, как така, аз само исках… Магърдич кога е на смяна?

УПРАВИТЕЛ: ... Така, че приемете моите извинения. Но настоятелно ви моля да напуснете, разстройвате готвача. Виното е за сметка на заведението. И повече не идвайте в този ресторант. Особенно вие.

ТАТЯНА: Изобщо не смятам някога отново да ям тук!

МАНЧО: Но, сервитьорката каза… Попитайте я.

УПРАВИТЕЛ: Моля ви, отсреща предлагат чудесен дюнер. Желая Ви приятна вечер.

МАНЧО: Добре, да си вървим. /изгълтва виното/.

/към нея/. Тръгваме си.

/към управителя/. Ще кажа за това на Магърдич келнера!

Тръгват към изхода, но той се връща да си вземе снимката от масата. На нея всичко това дори й е забавно.

ТАТЯНА: Хайде! Да не дразним французина!

МАНЧО: Х, французин, да бе! /тръгват си по ръка/. Оревоар мосю... Ан-тоанн!

СЦЕНА 12: " ГОЛЯМАТА ИДЕЯ "

интериор: улица, вечер.

Двамата се разхождат в отлично настроение и похапват дюнери. Той се окапва, тя го почиства с бърсалката на очилата си.

ТАТЯНА : … Ей, знаеш ли какво ми хрумна! Непременно трябва да участваш в “Стани богат”.

МАНЧО: Мислиш ли, аз? Как така? В Стани Богат?

ТАТЯНА: Аха. Точно ти!

МАНЧО: А, не, няма да стане да ме изберат. Не мога да натискам бързо копчетата.

ТАТЯНА: Не е проблем. Може да се уреди, имам познат редактор в предаването.

МАНЧО: Стига бе! Шегуваш се!

ТАТЯНА: Не, сериозно, ще те изберат, ще ми съдейства.

МАНЧО: В “Стани богат”!? Стига бе!

ТАТЯНА: Хайде! Точно като за тебе е. Пропиляваш си таланта - артистичен, образован и забавен. Известен архитект.

МАНЧО: Даа, образован... Ами не знам? Колко мога да спечеля?

ТАТЯНА: Поне 100 000.

МАНЧО: 100 000 лева! Наистина? Хайде бе!… После трябва ли да ги делим?

ТАТЯНА: Не знам, в случай, че искаш, аз нямам нищо против. За мен 25%, хахаха.

МАНЧО: /вече се замисля/. Значи казваш, че можеш да ме уредиш да седна на стола, как беше, на богатството? И да участвам?

ТАТЯНА: Аха. И нататъка си ти, топката е в тебе: Питат те и отговаряш. Ще се справиш, лесно е!

МАНЧО: … Знаеш ли, не съм се замислял досега, но може и да е добра идея. 100 000 лв! В къщи винаги отговарям правилно, знам отговорите. Обичам да го гледам и да се присмивам на тъпаците. То е като кънките на лед - най-интересно е като някой се издъни!

ТАТЯНА: Хайде, какво губиш? Това са 100.000 лева.

МАНЧО: Ами, не знам… Аз, имам нервен стомах. Този Ники Кънчев, притеснява ме малко. Много е ехиден, и един такъв... все се подиграва, сякаш той е най-умния.

ТАТЯНА: О, не може да ти се опре, повярвай ми! Познавам го.

МАНЧО: Ами, ако ме затапи нещо? Нали знаеш разните му лафове… и как само се пули и си клати главата.

ТАТЯНА: Глупости! С неговите плоски смешки, казвам ти изобщо не върви пред теб!

МАНЧО: Вярно е, забавен съм, така е. Няма да му минат номерата.

ТАТЯНА: Разбира се, че си забавен. Как само ядоса готвача.

МАНЧО: … Ей, знаеш ли… Защо пък не!?

СЦЕНА 12: " UNO MOMENTO POR FAVOUR "

интериор: апартамента на Алекс, ден.

Алекс се е изтегнал на дивана и мята зърна грозде. Измислил е игра: закачил е на стената 1 стъклена кана за плодов сок и я използва като баскетболен кош. Само че изобщо не улучва. Манчо влиза, развълнуван и напрегнат от предстоящото участие в играта. Облякъл си е късметлийското раирано елече и мъкне на гръб калъфа за чертежи т.е. Тубуса.

АЛЕКС: Здрасти, как си? Как върви живота?

МАНЧО: О, чудесно! Все едно съм намерил пълно портмоне, ама още не съм!

АЛЕКС: Това добре ли е?

МАНЧО: Ахъ, надявам се. /сочи с палец елечето/. Какво ще кажеш?

АЛЕКС: За кое? Това - (елека)? Или това - (калъфа/тубуса)?... Ще премълча .

МАНЧО: Да. Сложил съм си късметлийското елече!

АЛЕКС: Сигурно имаш сериозен повод?

МАНЧО: Защото Алекс, смятам да обърна нова страница!

АЛЕКС: Какво ще правиш със старата? Според мен ти трябва нова книга. Но ти си голям човек, сам си решаваш.

Манчо пуска калъфа. Алекс става и го взима за да го разгледа.

МАНЧО: Слушай трябва да те питам нещо.

Алекс отваря калъфа и вижда, че вътре има набутани само няколко дълги стръка папур.

АЛЕКС: Разбирам - архитект си. Ама защо си пъхнал това вътре?

МАНЧО: Ами нали нямам чертеж.

АЛЕКС: Правилно. Трябва да говориш с Кузмо. Убеден съм, че двамата с Чеслав могат да те снабдят с планове на Пентагона.

МАНЧО: Какво?

АЛЕКС: Чертеж. От Чеслав.

МАНЧО: … Аха. Чуй, остави тия глупости. Другата седмица смятам да участвам в “Стани богат”.

АЛЕКС: /бавно накланя глава и се втренчва в него/. Уно моменто, пор фавор! Като какъв?

МАНЧО: Като водещ! Какъв може - участник естествено.

АЛЕКС: Честито!

МАНЧО: Това искам да те попитам, да ме подготвиш с някоя смешка. Нали знаеш как е, Татяна е останала с впечатление, че съм страшно забавен. И не искам да се излагам там.

АЛЕКС: Каква смешка?

МАНЧО: Ами не знам, нали ти си умникът, все ги пускаш. Нещо подходящо за случая.

АЛЕКС: ??? Започва се.

МАНЧО: Хайде де, не ти искам бъбрек!

АЛЕКС: /без да се замисли/. Кажи им, че искаш да станеш богат само с 1 цел - за да опровергаеш тезата, че парите развалят.

МАНЧО: ... Не. Нещо друго. Това не става.

АЛЕКС: Добре, искаш смешка. Защо не кажеш, че ще дариш парите за благотворителност?

МАНЧО: Ти луд ли си? Не такава смешка!

АЛЕКС: Защо? Всичките ти познати ще се превиват.

МАНЧО: Е да, но аз искам да завладея аудиторията с остроумие! Да блесна под прожекторите. Трябва ми добър лаф!

АЛЕКС: Майка ти не е ли със слабо сърце, може да получи разрив ако гледа.
МАНЧО: Хайдее, дай нещо!

АЛЕКС: … Гаджето ти ти изневерява с вицепрезидента? Спала е с... как беше?

МАНЧО: Това не го разбрах изобщо.

Внезапно го осенява толкова велика идея, че чак подскача и прави 2-3 танцови стъпки.

МАНЧО: …Ей, сетих се какво трябва да направя! Остави, не ми трябват твоите смешки, само ще се бъркам. Знам какво: Ще си пийна пак малко бира и ще ми дойде настроението като миналия път на интервюто! Имам си мои смешки! ТОВА Е! И ще си облека елека! Видя ли? Хайде, чао, измислих го!

Манчо хуква да излиза. Сеща се за калъфа, завърта се, взима го, както и 1 шишарка. На вратата отново се завърта, хвърля без да се цели и бележи идеален кош.

МАНЧО: Изстрел в 10-ката, бейбии! О-хо, отивам за бира-а! /изчезва през вратата/.

АЛЕКС: … Този човек си търси белята. /хваща телефона/... /Ей, Кузмо, чуй това: нашият човек Манчо смята да участва в „Стани богат“... Да, архитекта...

СЦЕНА 14: " КАЛЕНДАРЪТ МА МАЙТЕ "

/ ОТНОВО В ХИПЕРА- ПЛАН 'B" 2-ра ФАЗА /

интериор: хипермаркет, ден.

Алекс е сам и пазарува. Тъкмо е набелязал някаква мадама и се кани да я заговори по повод на една консерва, когато изведнъж край него тайнствено се изниква Кузмо. Облечен с дълго до земята палто натъпкано с продукти. Алекс се отказва от идеята за флирт с въздишка. Посяга и взема консерва и в другата ръка.

КУЗМО: Ей, Хамлет, какво избираш?

АЛЕКС: Чудя се, какво да бъде: пилешка… или рибена? (това - или това).

КУЗМО: Да-това-е-въпросът.! /пресяга се и разтрошава безмилостно няколко пакета бисквити на стелажа/.

АЛЕКС: . Ей Дартанян, какво ти става?

КУЗМО: Ъ… Ни-що. /тършува из продуктите, разхвърля и разменя стоки. Разкъсва пакетче фастъци със зъби/. Искаш ли фастъци, ето вземи си.

АЛЕКС: Не. Да не вандалстваш?

КУЗМО: . Позна. Печелиш шейна 2-ра употреба. /забелязва група жени наблизо и повишава глас/. Виж: 2014! Не-е, каква глупост! Само производителите не знаят, че края на света е през 2012-та. Срок на годност! За какво ще му е на някой това? /мята го обратно/.

АЛЕКС: За какво става дума, по дяволите?

КУЗМО: /сериозно/. Календарът на маите. Апокалипсиса, декември 2 и 12-та!

АЛЕКС: Оо, ясно, пак Майте!

КУЗМО: Не виждаш ли, света отива по дяволите: наводнения, вулкани, тероризъм, озонови дупки. В скоро време човек ще може да обяви САМ война на цяла държава! И най-важното - да я спечели!

АЛЕКС: Някой луд професор? Как точно?

КУЗМО: Като натисне копчето. Технологиите, технологиите, Алекс! И с вируси по интернет!/ожесточено смачква нещо/.

АЛЕКС: И какво ти пука? Само се тревожиш.

КУЗМО: Как да не се тревожа! Не мислиш ли за бъдещето ?

АЛЕКС: Никога. Изобщо не ми пука.

КУЗМО: Стига, бе!

АЛЕКС: Че защо да се тревожа за бъдещето? Бъдещето какво е направило за мен?

КУЗМО: Моля?

АЛЕКС: Не мисля за него. То кога е мислило за мен?

КУЗМО: … А-ха, ясно. Шега. Една от твоите шегички.

АЛЕКС: Да, не ща да си задръствам главата с неща, които не касаят настоящето. Първо, най-напред трябва някак да се озовеш във въпросното бъдеще.

КУЗМО: Тоест, как така?

АЛЕКС: Ами да кажем, защото там изобщо може да няма чак такива проблеми. Или да е бъдеще където само да те няма теб.

Кузмо спира да го слуша . Осъществява поредната диверсия: пробива кутии и пакетирани стоки с химикалка. Чува се смешен звук.

КУЗМО: /дупчи/. Ха-хаа! Ха!

АЛЕКС: Това прозвуча зловещо.

КУЗМО: /привиква го с пръст/. Би ли пъхнал това в джоба ми.

АЛЕКС: Аа, не-не!

КУЗМО: Хайде, просто го пъхни, взимам го на заем.

АЛЕКС: Без мен. Това е кражба.

КУЗМО: Взимам го за по-нататъчен контрол на качеството. Не е незаконно.

АЛЕКС: Напротив! Да не искаш довечера да спиш в килия и гаджето ти да се казва Крум?

КУЗМО: На заем е! Хайде!

АЛЕКС: Чуй, ако си решил да си прецакваш кармата още в този живот мен не ме замесвай.

КУЗМО: Е, и, какво? И без това идва края на света. Скоро всичко свършва. Нали не ти пука за бъдещето.

АЛЕКС: О, да. Явно всичко си планирал.

КУЗМО: Погрижил съм се. Винаги съм съм 3 хода напред.

АЛЕКС: Естествено, ти си геният на гамбита. Веселин Топалов на диверсията.

КУЗМО: /хрумва му нещо, оглежда/. Стой, тук!

Кузмо е забелязал, оставена без надзор чужда количка. Присламчва се към нея и започа да слага вътре пакети от говеждото. Рови и бърника в нещата.

КЛИЕНТ: /вижда го/. Ей господине, извинете, това са моите наща!

КУЗМО: Не, още не са ваши. Не сте ги платили!

КЛИЕНТ: Е, как така, мои са! Това е моята количка. Пуснете ми тоалетната хартия!

КУЗМО: Стриктно погледнато, те все още не са минали през касата и са на всички тук. И ако ми харесва да си взема нещо от тази количка, това и ще направя.

КЛИЕНТ: Ама…

КУЗМО: Да видим? Имате ли шницел… А това е?… А, боб консерва! Трябва ми… Хайде, благодаря Ви, вървете си. Това също? Вземам го.

Кузмо се връща обратно при Алекс, който през това време се е натъкнал на пакет сушено говеждо и с недоумение го оглежда.

АЛЕКС: Това пък какво е?

КУЗМО: / издърпва му го/. Не! Остави го. Трупно месо!

АЛЕКС: Твоето... онова говеждо!? Как така се е озовало тук?

КУЗМО: Върни го, после ще ти обясня. Това е планът!

Кузмо забелязва, че клиента разговаря възбудено с охраната и сочи към него. Служителят кима, обажда се по станцията и тръгва към тях. Кузмо сменя темата и нарочно повишава глас.

КУЗМО: … Представяш ли си? И тогава го проснах на земята и му натъпках 200 грама фастъци един по един в носа! Това ще го научи да внимава, като пита колко е часа. Никой не се ебава с мен безнаказано! /прави се, че сега забелязва охранителя/. А, здрасти, селски!

/към Алекс/. Това е сътрудникът по предотвратяване на липси.

Охранителят ги гледа изпитателно и враждебно. Посяга и изважда зверски смачкан пакет бисквити от рафта. Оглежда го демонстративно и тогава погледа му попада на няколко разхвърлени по земята кондома с разкъсани опаковки. Бавно, позеленявайки от яд повдига очи и се втренчва в Кузмо.

ОХРАНА: /стискайки бисквитите/. Ще ви помоля да се отправите към изхода и да напуснете веднага.

КУЗМО: Ей, тъкмо щях да отбележа, че днес изглеждаш по-добре. Явно тайно вземаш двойна доза лекарство. Бисквити ли харесваш?

ОХРАНА: /пристъпва и го подканя го с категоричен жест/. Ако обичате. Незабавно!

АЛЕКС: /потънал от срам/. И аз ли?

ОХРАНА: И двамата.

КУЗМО: /сочи бисквитите/.Такаси бяха, не съм го направил нарочно.

АЛЕКС: Не бях аз.

Охранителят твърдо ги респектира, принуждавайки ги с тяло да отстъпят към изхода.

КУЗМО: Ще се оплача в съюза на потребителите!

АЛЕКС: /на Кузмо/. Ти си идиот!

Оставят продуктите, тръгват си.

СЦЕНА 15: " ДЕПРЕСИЯ "

интериор: апартамента на Алекс, ден.

Тримата са се събрали при Алекс да гледат излъчването на “Стани богат”. Манчо е седнал настрани от тях и бърка тесте карти; мрачен и оклюмал реди пасианс.

КУЗМО: Реших! Отказвам цигарите. Ще пуша само по време на секс.

АЛЕКС: Не след, а по?

КУЗМО: Точно така.

АЛЕКС: Е да, защо не, 2 - 3 цигари в годината не могат да ти навредят сериозно.

КУЗМО: Пф!

АЛЕКС: Ей, Мани, няма ли да дойдеш?

КУЗМО: Ела, при нас, сипи си една бира! Живота продължава, отпусни се малко.

МАНЧО: Не-е, не ми разваляйте депресията... /на себе си/. Асо пика, знаех си!

КУЗМО: Чу ли го?

АЛЕКС: /вдига рамене/. Отивам до тоалетната. Ако почне викайте.

КУЗМО: Нямаше нужда да го обнародваш.

Кузмо се изляга на дивана. Когато след малко Алекс се връща, огромната купа с чипс за бирата вече е почти празна на масичката.

АЛЕКС: Ей, колко чипс си изял? Всичкият!

КУЗМО: Какво? Не беше ли за ядене?

Тръгва шапката на “Стани богат”. Усилват звука. Манчо не реагира. Апатично подхвърля едно след друго няколко зърна грозде към каната на стената, но дори не я достига. Кузмо взема пример от него и се пробва странично от дивана - бележи 10-ка от раз.

КУЗМО: Йес! Колко е часа? /обладан от внезапна решителност/. Хей, сетих се, трябва да тръгвам, изникна нещо важно! Веднага се връщам. /хуква към вратата/.

АЛЕКС: Къде така? Няма ли да гледаш?

КУЗМО: Запишете ми го на касетка. /спира на изхода, обръща се, прави неразбираем жест с ръка, посочвайки Манчо/. Знаеш ли какво ми хрумна, Мани - ако живееше в TV-ра, сега щеше да си си у вас. Казахме ти, че ще се опариш. Доскоро, изчезвам!

АЛЕКС: Ами предаването?

КУЗМО: Предаването!

Хуква като луд нанякъде, а в главата му дъни онзи хит на “Юръп” - “Файнъл каунтдаун” оркестриран със шум на звънтящи цимаби. Трополенето му кънти надолу по стълбището.

МАНЧО: /към Алекс/. Ей, би ли намалил звука на телевизора.

СЦЕНА 16: " СТАНИ БОГАТ "

Картина от екрана на телевизора:

Манчо самодоволно се е настанил срещу Кънчев на стола на богатството. Облечен е в черна т-шъртка с щампа на маймунски череп. След няколкото бири е зачервил бузи и глупашки се подхилква.

КЪНЧЕВ: И така, нека се запознаем с новият участник. Представете се, как се казвате , какъв сте по професия?

МАНЧО: /леко заплита език от бирата/. Ами, аз, подвизавам се в строителния бизнес. Казвам се Емануил – Манчо! Панюков. Като онзи убиеца... ама не сме роднини.

КЪНЧЕВ: Аха, значи можем да обобщим : Манчо, строителен предприемач. Чисто съдбно минало.

МАНЧО: Ааа, може да се каже…

КЪНЧЕВ: С кого сте тук?

МАНЧО: С приятелката си. Татяна.

КЪНЧЕВ: Може ли да я видим. Ето я. /показват я, дал и е да държи тубуса/. Тя с какво се занимава?

МАНЧО: О, тя е журналистка.

КЪНЧЕВ: Чудесно. Колега. Значи може да ви е от помощ, ако се наложи!

МАНЧО: О да, разбира се. Но дано да няма нужда. Не ми се вярва.

КЪНЧЕВ: Е, как сте? Как се чувствате в студиото ни?

МАНЧО: /опитва пак старата смешка/. Ей, това не е ли твърде лично? Ха-ха-ха-ха, шегу-вам се-е! Защото малко съм напрегнат!

КЪНЧЕВ: О, отдалеч забелязах,че сте шегаджия. Личи си по фанелката.

МАНЧО: Да-а, фанелката… /сочи маймуната/. Приятелката ми ги обожава. Аз, защото, забравих си елечето…

КЪНЧЕВ: Елечето? Какво елече?

МАНЧО: Късметлийското елече, Г-н Трифонов - то ми е талисман… О, простете, Кънчев, Кънчев! Грешка на езика!

КЪНЧЕВ: Грешка, разбирам. Нещо като евфемизъм. Както например вместо барабанист да кажеш перкусионист. Или вместо ратай - прислужник.

МАНЧО: Даа, именно. Даже преди време имах 1 гадже, дето слушаше 1 пънк група, която се казваше”Семенна течност” и се случваше по някой път да каже на всеослушание: “Харесвам семенна течност!”, точно както някой друг би казал “Падам си по Лили Иванова”. Но, не звучеше по този начин в нейния случай… Даже когато сме в колата викаше: “Ще ми пуснеш ли семенна течност”?… Хората мислеха, че казва едно, а тя имаше предвид съвсем друго… Не онова, което… вие си помислихте… /обърква се/. Отдавна беше.

КЪНЧЕВ: А, ясно. Ще ми дадеш ли телефона и?

МАНЧО: Хахаха! Защо, да не би и ти да харесваш тая група?

КЪНЧЕВ: Не. И аз се пошегувах. Но феновете й явно си ги бива.

МАНЧО: Сигурно… /хрумва му/. А! Или вместо неща - партакеши!

КЪНЧЕВ: Какво? Аха! Или пък вместо джуджета - малки хора.

МАНЧО: А, не - джуджетата са къси. Вертикално /показва го с жест/. Децата са малки хора.

КЪНЧЕВ: Правилно. Добре, сега играем. Да започваме. Готов ли сте?

МАНЧО: Напълно!

КЪНЧЕВ: Начало: Въпрос за 50 лв. “Какво проектират архитектите”?

Отговор “А” - Дрехи.

Отговор “B” - Кюфтета.

Отговор “C” - “Сгради”.

Отговор “D” - “Релси”.

МАНЧО: Ха-ха, ще ме умориш. Отговор “D” - релси.

Н. КЪНЧЕВ: Моля? Отговор D… сигурен ли сте? Ако ви трябва малко време, или помощ от публиката…

МАНЧО: Хе-хе-хе! Помощ от публиката… Бива те в майтапите, добър си! Много!

КЪНЧЕВ: ...? Какво, значи маркираме?

МАНЧО: Да, това е лесно. По моята специалност е - архитект съм. Отговор “D”, маркираме.

Компютърът маркира. Светлина - грешен отговор.

КЪНЧЕВ: Честито! Сгрешихте още на първия въпрос. Вие сте единственият играч в историята на предаването отпаднал на това ниво. Дължите ни 5.000 лв. Ще трябва да ни подпишете чек. Ето тук, заповядайте. /подава му големия чек/.

МАНЧО: … Чакайте, пошегувах се! Грешка на езика… Беше ев... евфемизъм!

/към Татяна в публиката; тя изоставя тубуса/. Татяна, чакай! Ама недей!... Кънчев, кажи й!

СЦЕНА 17: " СЛЕД ФИАСКОТО "

интериор: обратно в апартамента на Алекс-ден.

АЛЕКС: Хайде стига, оклюмал си като вчерашна пица. Нищо не е станало?

МАНЧО: … Забравих си щастливото елече.

АЛЕКС: О, да, то ти е виновно. Тя как реагира?

МАНЧО: Според теб как? Заряза ме. Не можела… нямало начин да се излага с такъв тъпак.

АЛЕКС: Тебе ли е имала предвид?

МАНЧО: Не, баба ми! Нали била журналистка и...

АЛЕКС: Как ти го каза? По телефона?

МАНЧО: Директно, в очите. Опитах се да й обясня, че съм искал да се пошегувам, но…

АЛЕКС: Не върза?

МАНЧО: Не върза.

Пауза

АЛЕКС: Виж, казахме ти, че това /сочи му калъфа/ ще свърши зле.

МАНЧО: … Да, бе, релл-си! Защо ми трябваше да пия тая бира!?

АЛЕКС: Емануеле, знам, че не си архитект, но все пак те смятах за интелигентен.

МАНЧО: Ей, какво като съм завършил вечерна гимназия!

АЛЕКС: Именно поради това.

МАНЧО: Хубаво, това наистина ме прави глупав… Но, само според речника.

АЛЕКС: Казва се “частично образован”.

МАНЧО: Подигравай се.

АЛЕКС: Казаха ти, че ще се опариш. Предупредихме те.

МАНЧО: О, да, Кузмо експертът, който… /зяпва към екрана/. Чакай! Виж, това е той! Дават го по новините!

АЛЕКС: Кузмо! Той е! Ето го!

сцена 18. - 19. "АРЕСТЪТ"

от екрана:

TV-ра е бил включен без звук. Усилват го. Виждаме екрана изпълнен с разкривения образ на Кузмо, който оживено обяснява нещо и разпалено жестикулира. Двама полицаи го задържат пред хипермаркета насред тълпа развълнувани зяпачи.

ТИТРИ: "На живо от мястото на събитието ".

ПОЛИЦАЙ 1: /прилага хватка/. Арестуван сте за хулиганство, посегателство над чужда собственост и нарушаване на обществения ред.

/към Полицай 2/. Прочети му правата.

ПОЛИЦАЙ 2: Имате право да запазите мълчание. Уведомявам Ви, че всичко, което кажете може да бъде използвано срещу Вас в съда.

Опитват се да му сложат белезниуци; повеждат го към колата под възгласите и дюдюкането на тълпата.

КУЗМО: /крещи приведен/. Аа, така ли!? Ами тогава казвам“майонеза”! Хайде да видим как ще го използвате срещу мен в съда! Тъпи ченгета! Майонеза! / натикват го с хватка в патрулната кола, той се съпротивлява/. Майонеза-а-а! Майонезааа!

Кузмо се прави, че си удря челото. Качват го.

АЛЕКС: /залепя се за екрана/. Ей, това не е ли Татяна?

МАНЧО: Моята Татяна? Боже мой, тя е!

"Директен репортаж "

на екрана:

Татяна води репортажа за ареста на Кузмо.

ТИТРИ: " Местен герой, Робин Худ в хипермаркета "

СТУДИО: Татяна!

ТАТЯНА: /зад микрофона/. Включваме се на живо от мястото на събитието, където органите на реда току-що задържаха неизвестно лице, извършващо нелегално разпространение на големи партиди хранителни стоки и продукти от първа необходимост, сред клиентите на известна търговска верига. При това абсолютно безвъзмездно.

За целта ексцентричният благодетел, самоопределящ се като борец за граждански права, е ползвал неправомерно търговската площ на столичен хипермаркет, контрабандирайки сред артикулите внесено отвън сушено пакетирано говеждо и замразена карантия с неустановен засега прозизход в мащабни количества.

(текат кадри от охранителната система на магазина, на която са записани налудничавите му действия и обиколки между рафтовете).

… Лицето е задържано днес следобед по сигнал на управата. Случаят предизвика широк обществен отзвук и небивал интерес не само сред жителите на квартала…

(виждаме кадри от тълпата и хора да размахват неговите продукти над главите си. Чуват се и скандирания: “Кузмо! Кузмо! Свобода, освободете Кузмо!”)

… И както виждате обеществените настроения са изцяло в подкрепа на задържания… който, както току-що научавам, се казва Кузмо К… Караян,по професия помощник-баничар. Очаква се изявление по случая на кмета Фандъкова по-късно днес. Ще продължим да следим развоя на събитията за вас. Очаквайте пряко включване веднага след новините в 19.00ч. Директно от мястото на събитието за вас предаде - Татяна Желева.

ТАТЯНА: /обръща се с микрофон към човек от тълпата/. Имате ли мнение по случая?

ЗЯПАЧ 1: Разбира се.

ТАТЯНА: Кажете го.

ЗЯПАЧ 1: Бог да благослови полицията! Двойно. И право отзад!

ЗАПАЧ 2: /намесва се/. Свобода за… Как беше?… Кузмо! Пуснете Кузмо! /размахва пакет месо/. Да, освободете го!

обратно в апартамента на Алекс.

АЛЕКС: Чу ли това? Борец за граждански права?

МАНЧО: Даваш ли си сметка, той е телевизионна звезда! Риалити . Виж как му ръкопляскат.

АЛЕКС: Кузмо! Какъв идиот!

Тотално недоумение.

СЦЕНА 20: " ЦАРЯТ НА КВАРТАЛА"

екстериор: улица на квартала, ден.

Кузмо и Татяна движат по улицата хванати под ръка. Той е в центъра на вниманието, горд като римски сенатор, приема овации от населението. Личи и, че и тя е поласкана с него. Татяна се заглежда в нещо на витрината на магазин и решава да влезе вътре.

ТАТЯНА: Моля те, изчакай ме за малко. Веднага се връщам. Само ще погледна тези... /не се чува/.

Кузмо остава отвън, където се натъква на Манчо помъкнал архитектския калъф към контейнера на отсрещния тротоар. Пресича улицата и отива при него. Манчо: вижда го, забавя крачка, срещат се.

МАНЧО: Как мо-жа? От теб не го очаквах!

КУЗМО: ТЯ ми се обади, Мани. Тя поиска да се видим. Помогна ми с гаранцията, намери ми адвокат..

МАНЧО: Е, браво в такъв случай! Какво, добра ли е в леглото?

КУЗМО: Не е само секс. Тази жена проявява интерес към мен, интересува се от колекцията ми от тапи. Иска да ги снима.

МАНЧО: О-о, виж ти, нима!?

Манчо отива до кофите и излива яда си върху тубуса – яростно се опитва да го смачка, сгъва го на коляно и накрая го изхвърля в боклука.

КУЗМО: Смята ме за филантроп.

МАНЧО: Чудесно! Ти дори не знаеш какво е филантроп.

КУЗМО: ... А-мии, нещо като ексцентричен богаташ.

МАНЧО: Ето, видя ли. Нямаш представа.

КУЗМО: Ами радвам се да го чуя от такъв експерт по думите и виден архитект.

МАНЧО: Подигравай се, подигравай се, сега ти е паднало!

КУЗМО: /отговаря му с жест: „Каквото повикало, това отговорило”/.

Татяна излиза от магазина с покупка в ръце. Вижда ги и му маха.

ТАТЯНА: Хайде скъпи, ще закъснеем за филма.

КУЗМО: Трябва да вървя, чакат ме.

МАНЧО: /ехидно/. Върви, върви, сега нали си звезда....

Кузмо тръгва, прави няколко крачки през улицата и се завърта обратно.

КУЗМО: /неопределен жест/. Ей, не унивай, Мани. Нали знаеш: Ако живота ти даде лимон – направи си лимонада. Ти го каза.

Двамата с Татяна вървят под ръка по улицата обградени с внимание – „Царят на квартала” и мадамата му.

Гледната точка на Кузмо и Татяна:

МЪЖ 1: Отново на свобода, човече!

КУЗМО: Чист въздух, селски!

МЪЖ 2: Кузмо, остана ли ти от дебелия салам? Страхотен беше!

КУЗМО: За теб по всяко време! Колкото искаш!

ЖЕНА: Ей, ще ми доставиш ли от свинското шкембе?

КУЗМО: Разбира се, имаш го в четвъртък. Най-късно сряда!

БАБКА: Кузмо, има ли още от сушеното говеждо? Внучка ми ще идва от Англия на гости! Трябват ми 5 кг.

КУЗМО: Няма проблем! Ела утре пред гаража!

БАБКА: Мерси, чедо!

МЪЖ 3: Кузмо, Кузмо, карантията беше върха!

КУЗМО: Както винаги, човече!

МЪЖ 3: Запази ми малко! Ще ми запазиш ли?

КУЗМО: Имаш я! Поръчвам! Ще доставя!

ДРУГ: Ей, Кузмо, ти си върхъ!

КУЗМО: Е. Знам, знам. Опитай от домашните яйца.

/към Татяна/. А? Виждаш ли...

Тя увисва радостно вкопчена в ръкава му и го повлича напред.

КУЗМО: /вади телефон/. Какво ще кажеш за романтична вечеря за нас двама. Ще звънна на моя човек Магърдич келнера да ни запази маса. Довечера празнуваме!

ТHE END

AFTERPLAY:

Т И Т Р И

I – Кузмо и Чеслав (най-накрая го виждаме пряко – идиотски облечен, ярко риж мъж със златен зъб и голяма татуировка „бодлива тел” около врата ). Двамата мъкнат зареден до горе с месо шиш за дюнер и сгъваема масичка за походна търговия.

КУЗМО: . Насам, на дюнера народе! Хайде, тука е фалафелът!

*

II - Манчо се буди с крясък от потен кошмар.

МАНЧО: Стой! Не маркираме! Не маркираме!... Беше евфемизъм!

*******