Фатална история с печен боб

Случвало ли ви се е да се събудите от звука от пръднята си? Не? Е, ясно е, че няма да си кажете. Аз така предизвиках пожар. Как така предизвика пожар с пръднята си Кузмо? Ами как, правихме романтична любов на свещи с една дама, дето ми беше на гости. И после като сме заспали, свещите горят на масичката точно до леглото. И сега не знам дали аз или тя, все пак може би аз, защото бях от външната страна, явно съм пръднал на сън и газта от задника ми се възпламенила и все едно се събудих в ада. Отварям очи – пердето гори. От там пламна и покривката на масата. И в този момент тя също се събуди и се насра. Май беше от печения боб дето го ядохме на вечеря? Боба беше много хубав, но последиците – не. Но знаете ли какво, отвори ми се парашута за анален секс. След като потушихме пламъците отидохме да се изкъпем и аз: „Виж, маце, дай да опитаме да ти го вкарам отзад, ти така и така вече се насра, какво повече може да се случи, бла, бла, бла, бла…“ И я навих. Тя по принцип преди не щеше, щото от това я беше страх, да не се изложи, като се изпусне, но видя, че не е толкова опасно и после взе, че и хареса. Не знам каква е тая работа, жените можеш да ги чукаш до припадък и никога не казват стига, но само им го опри отзад и: „Свърши ли вече? Хайде, няма ли да ти идва?“

Като цяло, отнасям се съвсем спокойно към консервирания боб на влизане. Без проблеми мога да изям две-три порции. Но пък на следващият ден… на следващият ден нямам никаква представа, кога може да излезе, къде може да излезе и как. Така че гледам да прекарвам времето близо до кенефа. След последното такова събитие се наложи да пребоядисвам апартамента, а ударната вълна изби черчевето и изхвърли котката ми през прозореца.
И това ми напомня за още една история, дето веднъж влязох, знаете ги тези тоалетни с обслужване отпред. Много жалка професия, винаги ме кара да се чувствам неудобно. Има лелка, която нещо плете, паничка; пускаш си стотинките, дават ти хартийка, но винаги само 3 квадратчета. Как да се обършеш с 3 квадратчета? И беше някакъв голям празник, коледа май, нещо такова. Аз влязох и, к’во да ви кажа, не знам дали от храната, но направо щях да издъня чинията. Беше обилно и мощно, истински ужас.
Измивам си ръцете, тръгвам да излизам и виждам лелката отпред да плаче. Стана ми мъчно за нея и я заговорих, празник е, ако мога да я утеша: „Какво има, нещо случило ли се е, да не е починал някой? Или съжалявате за грешен избор в живота, или защото е Коледа и всички са в къщи при семействата си, а вие тук…“ И тя: „Не, не, просто от миризмата ми се насълзиха очите.“

.