КРЪВ В УРИНАТА
разказ от
Kuzmo Karajan
В три следобед се събудих близо до кревата си, обладан от неистов зъбобол. Гадеше ми се, червата ме напъваха назаде и навън. Грабнах бутилката и препъвайки се хукнах към клозета. Гъзът ми беше пълен чак до ръба с горещи, нетърпеливи лайна. Докато празнех червото ударих една глътка направо от шишето, но моментално я изхвърлих заедно с всичко в стомаха си. Отпих пак със затворени очи, на екс, и този път се получи. Олекна ми, но не кой знае колко. „Мамка му“! - злото както винаги не идваше само: свършила ми беше тоалетната хартия. Дръпнах още една глътка, бръкнах в кошчето, сграбчих стиска „second hand” и криво ляво се забърсах. Рециклирах я.
После минах в хола и пих още малко. Този път си сипах в чаша. Някой от трите ми предни зъба явно беше решил да ме довърши. Отсъдих, че е един от горните два. Изчаках алкохола да ме хване както трябва и хласнах левия навътре с отворена длан – хлътнаха и двата. Е, какво да се прави, все някога щеше да се случи.
И така, аз бях на 44, а приятелката ми на 20. Скапан бях от скандали, пиене и експериментален секс; едвам издържах, но нямах желание и сили да се противопоставям. Нямах приятели, контакти, нямах късмет, нямах бъдеще и дори ежедневни дреболии като тоалетна хартия. Все нещо постоянно ме предаваше. Вятърът в живота ме помиташе, издухваше ме от сцената и свеща ми вече тлееше и в двата края. Май цялата ми същност се крепеше на един зъб – последния преден. Това беше равносметката: всъщност само фигурирах. Добре поне, че вече нямах анална дивертикулоза.Не, че е за хвалба, ама и това поне е нещо.
„Желанието – ето кое ти липсва, пич. Амбицията, намерението да постигаш“- рекох си на глас и плюнах малко кръв на пода. Така де, истина е, все ми беше тая.
Телефонът звънна... седем, осем, девет пъти.
Да, моля – откликнах накрая.
Здравай, аз съм – рече тя.
Аха.
Звучиш ми странно. Да не си пил?
Кой, аз ли?... Амии, почти никак. От зъба е. Извадиха ми зъб, тоест сам си го извадих. Малко фъфля.
... О!
Затулих с длан слушалката и пръднах. Не се получи добре, излезе малко пресилено, май пуснах сос.
Какво мислиш да правим довечера?
Защо ли гласът и беше толкова приветлив, направо секси?
Искам... - поех си дъх, - искам да те кача на пилона и да те въртя!
О, моля те, не почвай пак с твоите...
Вдигни си полата нагоре! – повиших и тон.
Не. Няма да го направя! Ако мислиш, че съм ти някаква...
Не я слушах; бръкнах си в джоба и го сграбчих през дупката на хастара. „Искам те веднага, кучко! Ще те спу-ка-а-ам!“ - крещях на ум и взех да блъскам. Джоба ми се сцепи.
... Говоря ти сериозно: няма да легна с теб преди годежа. Не и преди...
Почакай малко – помолих и се аз. - Схвана ми се ръката.
Ама!... Но какво става с теб, Шу? Знаеш ли ако баща ми разбере, какви са тези...?
Шуши ли? К'ъв Шуши, бе? Кой по дяволите се обажда, Уретра ти ли си?
Оне! Боже мой, не!
Ей, чакай, още не съм свършил! Аз трябва...
Копеле гадно! УМРИ!
Затвори ми с трясък. Сигурно си счупи маникюра.
Хукнах към ледарката, обаче по пътя се сетих за оня горчив роман на Соу Белоу „Не изпускай мига“ и с няколко замаха сложих край на мимолетната ни телефонна авантюра.- Хохохо! - не беше зле. Олекна ми, денят все пак започваше добре. Едно на нула за мен.
Отворих си кутия бира и влязох под душа.
„Жени, мъже, обкрачване, ебане! - викам си. - Това е, войната между половете течеше повсеместно. Понякога тя преминава през кревата. Всъщност, дори много често, което повечето от мъжете наивно считат за победа. Ха-ха, победа няма: в този свят тя е изобщо непосилна, в друг – в духовен смисъл – е излишна. Но от всичко това все пак има полза: много често съешаването без излишни чувства е чудесно“. Така е, аз съм пещерен човек и ми харесва.
Излязох от банята, застанах пред огледалото с бира в ръка и проумях, че съм идиот – бях се къпал с обувките; отстрани на задника ми се ветрееше залепнало парче от кухненска салфетка.
На вратата се почука. Реших да не отварям.
Отвори, копеле! Веднага отваряй вратата!
Кой е, моля? - Започнах да се обличам.
Думкането се усили. - Ще ти кажа аз кой е! Знам, че си вътре. Не се крий, Тасо!... Веднага отваряй скапаната врата или ще я подпаля!
Не бях Тасо обаче отворих.
Виждал съм доста пияни жени, обаче тази беше по-така – беше мулатка. Имаше прекрасна млечнокадифена кожа и огромни преливащи бензинови очи, които бяха на път да изхвръкнат.
Цикория е бременна! - оповести гръмовно тя и отдалеч замахна с крак да ме изрита в коляното.
Какво? Коя? Коя е...
Сестра ми, копеле. Бременна е, от ТЕБ! За трети път.
Мой ред беше да се пуля насреща и. Приличаше на хилядадоларова проститутка, но явно беше луда. Реших да не я дразня.
Аз не познавам сестра ти, Цикория – рекох.
Ха! Ебеш я 365 дни в годината, и после не я познаваш! Копеле, ти не си мъж. Расист, Педераско лайно!
Тая верно беше превъртяла. - Хей, мери си приказките! - озъбих и се аз. - Мъж съм, но никога не съм ебал Цикория, сестра ти! Не я знам и не ме интересува. За твое сведение имам годеница; даже и изневерих по телефона и мога да го докажа в случай, че ме предизвикаш... имам предвид – това, че съм мъж.
Това и затвори устата за около половин минута. Гледаше ме преценяващо.
Хей! - изкряка тя и плю на пода. - Лайнар, предизвиквам те!
Сигурна ли си?
Да!
О, Кей. Щом си го търсиш... - Свалих си ципа, извадих го и го разтръсках. Плюх отгоре му. Беше ми голям, твърд като дъб и пълен с дивашки мечти. - А-ха-ха-ха-ха, ела да го целунеш, кучко! - разпоредих и властно.
Маниак! - изписка тя, обаче бензиновите и очи казваха друго: „искам го“, „дай го“! Дишаше тежко. Ушите и горяха.
Взех засилка и се тръшнах отгоре и.
Само след 90 секунди, пронизително крещейки, бълвах в гърлото и горещи струй лава. Едва не я задавих.
Отстраних го от лицето и го затръсках в косата и, и тогава тя закрещя на свой ред: - Ей, ама ти имаш два ташака! Защо имаш два ташака, копеле? - Господи, колко беше луда!
Аз ли?
Да, точно ти! Сестра ми каза, че си едномъд. Някакво куче ти го било отхапало, ти си и разправил.
Станах от гърдите и, загащих се и бавно и сериозно казах: - Чуй сега, имам два ташака. Два. Имам и приятелка на която държа; не познавам и не съм ебал сестра ти Ци...
Исусе! О! О! О!... Ти не си Тасо!
Не, не съм - вече ти го казах. Тасо живее отсреща.
О, педе-ра-аас! - Тя ме заплю и скочи към вратата. Изби я с трясък, провери табелките на площадката и хукна надолу по стълбите с раззината уста. Канските и писъци отекваха в околните квартали: „Педерас! Мръсник! Изнасилвач!... Ще кажа всичко на сестра си Цикория и ще се върна копеле, така да знаеш! Ще се върнем двете със сестра ми Цикория! Ще си платиш... няма да ти се размине, Тасооо“!
Отворих прозореца в момента в който излизаше от входа. Щом се показа на улицата метнах отгоре и няколко круши и и отвърнах: Хей, върни се, върни се травеститска дъще! Върни се със сестра си Цикория, върни се с черната ви майка и със...
Телефонът звънна. Обърнах се и грабнах трескаво слушалката.
Уретра ти ли си? - гърлото ме дереше, гласът ми трепереше силно.
Да, какво става?
Уретра, сигурна ли си, че си ти?... Уфф, слава Богу, че се обади! Уретра, нали знаеш колко те обичам... Тука е някакъв ад...
Какво става с теб, човече, пак ли си пил? Слушай, взе да ми писва от теб. Ти си алкохолик.
Странно, отново се възбудих. От безмилостния и тютюнджийски тембър почти винаги получавах ерекция. - О, не! Не за Бога! Не съм близвал, нито капчица, кълна се. Падна ми зъб и... Уретра, скъпа, имам нужда от теб. Тук е направо някакъв...
Знаеш ли, вече съм сигурна, че си откачен. Аз съм в бара, ако искаш идвай или пък недей.
Уретра. Уретра?
Прекъсна.
Седнах на пода и си налях една малка чашка. Загледах я.
„Даа, нещо в този свят не е наред – заключих. - Как иначе да си обясним задължително присъстващите елементи на гавра и съдизъм, поднасяни ни ежедневно от съдбата? Всеприсъстващото омерзение в живота ни. О.Кей, обичах я, и точно поради това знаех, че нищо свясно нямаше да е получи... Само че когато истински желаеш и държиш на някого ти постоянно с все сили се опитваш да го задържиш, макар да си безпомощен, напълно. Макар да се досещаш, че точно поради силата на чувствата ти това е невъзможно. Шибана работа – един безнадежден, кален ров, който накъдето и да се обърнеш те обгражда“.
Бутнах бутилката настрана и тя се изтъркули под леглото. Станах и отидох да пикая в мивката. Подравних си космите в носа, изтърках си врата с кисе, облякох си жълтата бразилска тениска и напуснах апартамента.
***
„Петнистият чеп“ беше позападнал дървен бар в сърцето на града. Имаше лоша мексиканска кухня, 20-тина вида бира, и само една тоалетна. Клиентелата беше без стойност.
Бутнах паянтовата каубойска врата и влязох.
Тя беше там, моята играчка-плачка с тъмночервени коси. Пиеше „светло“, красива повече от всякога.
Плюя на теб, човече! - посрещна ме тя. Шега. Приятелките и тъпашки се разсмяха. На масата сред тях седеше и един тип – май беше от подземния свят. Гледаше лошо.
Ъ... - стоях прав и не знаех как да реагирам. Сервитьорката мина край мен. - За мен голяма бира, моля. Черна, без много пяна... Ъъ, привет на всички. - усмихнах им се и кимнах учтиво.
Очите им гледаха праз мен.
Ей, я ела ми дъхни! - привика ме към себе си с пръст тя.
Наведох се през масата, цигарата и едва не влезе в окото ми. - Виж, скъпа, изядох две пияни вишни, кълна ти се, не съм близвал и капка.- сърцето ми ме блъскаше в гръкляна. - Саркисян почерпи. Питай го ако... можеш да провериш.
Да бе! - тя ме отласна с ръка. - Ти копеле си грузник. И гъз.
Знаем какъв съм.
Ти си дър-так и абсолютно, ъъ... Къде са ти зъбите бе?
Ето ги – развих една салфетка и и ги показах. Ръката ми трепна и без да искам ги изпуснах над салатата. Чукнаха се отстрани в ръба на чинията, отскочиха и се приземиха сред царевичните зърна. За миг ги мярнах как се преобръщат във въздуха – едри и жълтокафяви – и веднага потънаха. - Оу, съжалявам, Уретра!...
Всички мълчаха и ме гледаха гадно. Ужасно напрежение витаеше във въздуха. Изби ме леденостудена пот.
И точно тогава неочаквано си спомних оня снощен сън. Беше като внезапен проблясък – далечна мълния в тъмната нощ на душата. Истрел отразен в бездънна черна локва: „Намирах се в някакъв външен клозет от 60-те, или не- по-скоро яма, санитарен възел. От дупката в дъските на пода струеше нежна светлина – но не слънчева или електрическа, а някак си духовна – сякаш се намирах в една от енергийните чакри на планетата. Изобщо не миришше лошо, даже напротив.Сереше ми се като никога и не знаех как да постъпя – не исках да убия светлината. В един момент отвън взе нервно да се чука . Положението стана нетърпимо и аз клекнах. Чак после видях, че в помещението няма никаква хартия. Събух си шортите, изтрих се с тях, хвърлих ги в дупката и задръстих канала. Дори не пуснах водата. Не, че имаше вода, де“. Хм, що за глупост?
Извинете, дами – рекох и заотстъпвах гърбом между масите, - веднага се връщам.
Идиот! – подвикна някой зад гърба ми. - Гъз! – обади се друг.
Затичах се по стълбите надолу, сгади ми се, всеки момент щях да повърна. Не беше заключено, отворих със замах вратата на кенефа и се озовах срещу една пияна блондинка. От инерцията връхлетях отгоре и. Тъкмо си беше свърршила работата и в момента се подсушаваше права със свалени гащи. Бутнах я назад и тя политна над чинията; главата ми се озова между краката и. Започнах да драйфам клекнал под чатала и.
Прощавайте госпожице – изпъшках между пристъпите, - случаят е спешен.
За мое учудване тя търпеливо ме изчака да свърша, подаде ми салфетка, приклекна срещу мен и меко каза: - Здравей, помниш ли ме?
Не - отвърнах, - пияна си, не мисля.
Ами това? Това говори ли ти нещо? - Завъртя се с гръб към мен и си набра полата. Бавно и прелъстително. Разтегна с палец бикините си нагоре и встрани и се огъзи. На едната и буза имаше татуирана обвита в рози свастика. Ако я бях виждал нямаше как да я забравя. Още не се бях изправил, лицето ми почти опираше в сфинктера и. Имаше много месо около него. Беше се намазала с крем, кожата и миришеше прекрасно.
Вдигнах глава и потърсих очите и. - Хей, имам задни мисли. – оповестих небрежно, събрах слюнка и обилно я наплюх в десетката.
Тя изведнъж пламна, сякаш само това бе чакала.
Ода, да! Да, да, даа!
Напрасках и го. Тя изпищя от страст. - Хъ, ебъ те! - казах и. Сграбчих я за задника и го раздрусах като козуначено тесто.
Оо, даа! Ъъъъаа! Да, да, да, да... да, да, да!
Когато накрая го извадих имах чувството, че ми е смлян. Тя не само, че пожела да ме целуне, но и сама ми даде телефона си. През цялото време ми викаше Жужо, изглежда току що излизаше от лудницата или затвора, не знам, и ме бъркаше с някой, който навремето много си падал по нея. Беше страхотно парче, не я разубеждавах много-много.
На вратата се почука. Целунахме се още веднъж и излязохме заедно. Десет чифта очи ни гледаха с нескрито омерзение. Тя ги изгледа в отговор от упор и им каза: „Нали знаете какво мисля за вас“? Никой не отвърна.
Когато се качих горе Уретра си беше тръгнала. На масата седяха четири мутри и сърбаха гулаш. Сервитьорката дойде при мен със сметката и ми подаде заедно с нея бележка: „От приятелката ви“.
Преди да платя разгърхах листчето:
„Отивъм да се весиля грузнико. Ако си нямаш друга работа фани изчукъй некой пъпеш“.
Почувствах се гадно, сякаш в червата ми се втурнаха хлебарки. Стори ми се, че момичето ме гледа някак особено. Отново стоях на същото място и не знаех какво да предприема. Въпреки, че го очаквах удара бе силен. Без нея бях истински опустошен.
Някой ме докосна по лакатя. Обърнах се, тя, беше сервитьорката. - Хей, какво има, изглеждаш толкова... разочарован?
Не знаех какво да и кажа. Мълчаливо отрекох с глава.
Недей, не се огорчавай – прошепна ми тя. - Смяната ми свършва скоро. Изчакай ме ако искаш. Ще ми бъде приятно да се поразходя.
Погледнах я внимателно. Имаше гладки, стройни крака на спортист, страхотни мандаринести гърди и чисто лице с приятна невинност. „Може би, но не точно днес – си казах. - Тази вечер мастурбацията ще е моя начин да преодолея самотата“. Оставих и добър бакшиш и и обърнах гръб.
Бавно, бръкнал с ръка в задния джоб закрачих към вкъщи. Въздухът по улиците беше свеж и прозрачен, сякаш бе празнично утро. Групи момчета в тесни джинси и ученички с прекрасни лица се движеха в еуфория наоколо. Всички се смееха, подскачаха, изглеждаха невероятно щастливи, изглеждаха безумни.
„Даа, нещата с мен определено не вървяха, не можеха да продължат така: вложех ли чувства, неизменно се провалях. Сякаш всчко беше предопределено: жените обичаха да причиняват болка на мъжете, мъжете им отвръщаха със същото. Или поне искаха да могат. Какво ставаше с мен? Защо постоянно губех? Прокълнат ли бях? Толкова пъти се бях провалял във връзките, че вече не смеех да се надявам на нищо. Обаче, ве пак понаучих някой неща от живота: например можех да чакам, знаех, че лимита на отказите все някога се изчерпва. Ахъ, търпелив бях. Знаех, че съм се родил сам, че живота е територия в която лесни пътища няма и, че един ден неизбежно ще оставя този свят на другите. Знаех също, че да си живял сам не винаги означава, че си бил самотен. Това ми даваше някакви сили. Само днес наебах 3 жени, по-дяволите, макар и попогрешка“.
Опитах се да си представя бъдещето: вонеше лошо – почти като гаров клозет.
Все пак не изпитвах неприязън. Нито пък копнеж.
„ Само че... хм? Дали някой пъпеш наистина нямаше да свърши работа? Това можеше да се окаже и добра идея? Имаше нещо в нея“.
