Преди време бях доста влюбен в една мадама, която от някакъв зор правеше татуировки. Чудех се как да подходя към нея и накрая измислих. Влизам в студиото и когато е сама и викам: „И сега аз искам да си направя татуировка „18 street“ за да се правя на гангстер. Но така, че да не се вижда, но при определенои обстоятелства и да се вижда. Разбирате ли? И единственото такова място според мен е пениса. Гъза също, но кой мъж би си тауирал гъза, ако е мъж. Всичко в тая област, под ханша, му викат „курвенски татуировки“. Освен това трябва да я виждам. А няма как да си видиш гъза без огледало? Ще изглеждам като глупак който си прави селфи наобратно. Значи остава хуя. Нали така?... И проблемът е, че не разполагам с жена тату артист, с която да съм в сексуални отношения, за да и поверя органа си. А пък да дам да ме пипа мъж в тази област – абсурд. Аз не съм гей. И така си карам без никаква тауировка. Бих ли опитал да се татуирам сам – надявам се не? Но нищо не ми пречи да хвана един перманентен маркер и да действам като се напия… Не знам какво да правя, дайте ми съвет. Вие, ъм, бихте ли се заели? Мога да ви го покажа. Да ви го покажа ли?” И тя: „Няма нужда. Виждала съм полов член”; мисли, мисли малко: „С колко сантиметра разполагаме? – В ерекция ли? - Да. - Мммммежду 9 и 12. - О! - Всъщност не знам да има въведен държаван стандарт как се измерва. Дали отгоре или отдолу. Различно е. Един път се получава едно, друг път - друго.” Стори ми се, че се подсмихна леко: „10 см. Може и да не се вижда много добре. – Че защо? – … Ето какво, можеш да пробваш на автоматите на гарата. Слагаш рисунката в скенера, пишката в специалния отвор, 2 монети по 1 лв., щракваш копчето, и честито. Имаш татуировка + безплатна подстрижка. Но ако дадеш 99 ст. отгоре аз мога да ти направя и чекия." Исках да кажа: "И сам мога да си направя чекия", но казах: "Тогава не може ли само чекия? Защото, страх ме е от игли. – Не. Никога не съм татуирала пенис, а искам да пробвам. И ако се надуе, инфектира и ти го отрежат аз нямам нищо общо. Така че или приемаш офертата или си тръгваш и си правиш чекията сам.”
Е добре, това не са точно чувства, сделка е, но все пак е нещо. Направих се, че и взимам визитката да мисля и излязох. И сега не знам, харесвам я, но струва ли си да се подлагам на всички тия мъки заради 7 секунди удоволствие?
Дано не помня това следващия път, когато се напия, че наистина ще взема да отида. Или при нея в студиото, или на автоматите на гарата.
Това което ви разказах е истински случай. Всичко, без момичето дето татуировки.
Но знам една, която прави чекии. Срещу 15 лв.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар