Бог мрази всички

Бог мрази всички

(God Hates Us All)

сценарий от Kuzmo Karayan
нихилистична комедия

1. Valar morghulis
екстериор – улица – ден.

ХРИСИ(20) и СТЕФИ(20) са били в tattoo студио, където Хриси си е направила татуировка.

Виждаме ги да излизат от студиото; тръгват по улицата и разговарят.

СТЕФИ. Татуиста беше сладък. (но се сепва и добавя) Но не колкото Зак… Болеше ли те?

ХРИСИ. Не особено. Предполагам ще имам някой проблеми с епилацията, но ще свикна.

СТЕФИ. Провери ли да няма правописна грешка? На един приятел на Зак татуиста сбъркал името на гадежето му и станало такъв проблем, че…

ХРИСИ. Забелязала ли си, че го споменаваш в почти всяко изречение?

СТЕФИ. Зак ли?

ХРИСИ. Ето пак. (усмихва се) Няма нищо, нормално е когато си падаш по някой да мислиш за него.

СТЕФИ. Да.

ХРИСИ. И все пак той не е спечелил „България търси таланти” или нещо такова, а е разносвач на доставки.

СТЕФИ. Само временно.

ХРИСИ. С тази професия се стига направо до порнофилмите. Даже е стъпало в кариерата. Сигурна ли си, че му вярваш напълно? Шегувам се.

СТЕФИ. И той не те харесва особено. Но Зак е много добро момче. Вярвам му.

ХРИСИ. Надявам се, че е

Застават на светофара, но виждат че има малък интервал в движението и притичват на спринт хванати за ръце през улицата. Чува се остро изсвирване на клаксон.

СТЕФИ. Нещастниик!

Продължават напред без да се обръщат,смеейки се, докато дишането им се успокои.

ХРИСИ. Татуировките на момичетата показват, че са способни да взимат решения за които по-късно могат да съжаляват, и не ми пука. Доста момчета ги впечатлява това. Достатъчно за да ти обърнат внимание. Силикона можеш да го махнеш, но това е за цял живот.

СТЕФИ. Бих си направила и аз, но ако разберат нашите ще ме убият.

ХРИСИ. И за това ти взех нещо.

Подава и пръстен с надпис “Valar Morghulis – Valar Dohaeris".

ХРИСИ. Ние сме (пауза) сестри.

СТЕФИ. (слага си го) Валар Моргулис.

ХРИСИ. Валар Дохерис…

Двете се прегръщат и остават за малко така.

Няколко момчетии със скейтбордове, които минават покрай тях и им подсвирват. ХРИСИ ги поглежда гневно.

ВЪЗГЛАСИ. Лесбийки. Идете на хотел. Смях.
СТЕФИ. Малоумни тинейджъри.

ХРИСИ. Хайде, да си вземем вино и да го отпразнуваме. Идвай!

СТЕФИ. Къде?

ХРИСИ. Първо през онзи магазин, и после (вади връзка ключове) апартамента на леля. Нашите го наглеждат докато е в чужбина. Взех ключовете, ще си направим купон. Имаме повод да се размажем!

СТЕФИ. Какво ще празнуваме?

ХРИСИ. Първата татуировка. И по случайност, денят който момичетата винаги помнят.

СТЕФИ. ?

ХРИСИ. Кога са ги зарязали за първи път.

СТЕФИ. И го празнуваш?

ХРИСИ. Обиковено не. Но сега е юбилей. Бях на десет. Забрави ме като му подариха нов плейстейшън.

СТЕФИ. А аз се влюбих за първи път на седем. Зак ми е третото гадже. Но само с него съм го правила… и чичо ми. Но той не се брои.

ХРИСИ. Защо чичо ти не се брой?

СТЕФИ. Не ми беше гадже. Даваше ми 30 лева.

ХРИСИ. 30 лева са си 30 лева.


2. Впечатляващ член
екстериор/интериор - магазин - ден.

Двете влизат в магазина и тръгват покрай рафтовете. СТЕФИ избира вино.

СТЕФИ. Разбираш ли от вина?

ХРИСИ. Не. Гледам цената.

СТЕФИ. Онзи приятел на Зак, дето ти разправях, адски си падал по мадамата дето татуира и решил, че ще и направи впечатление, когато тя види голия му пенис. Според него пениса му бил впечатляващ. И отишъл и казал, че иска да татуира върху него името на приятелката си… слушаш ли, и казал нейното име, а татуистката явно така се притеснила, че го сгрешила.

ХРИСИ. Как се е казвала приятелката му?

СТЕФИ. Ани. Но той нямал приятелка. Била измислена. Татуистката се казвала така.

ХРИСИ. А-н-и? Това са само три букви, как е успяла да ги сбърка.

СТЕФИ. Не знам.

ХРИСИ. И какво е написала?

СТЕФИ. Ина.

ХРИСИ. Според мен не е сбъркала. Направила си е гавра върху перфектния му впечатляващ член.


3. God hates us all
междувременно.
екстериор/интериор – паркинг кооперация – ден.

ЗАК (22) отваря багажника на раздрънкано рено с надпис „Zonlinexpres” и започва да вади пакети с покупки. Торбите са три. Насочва се към кооперацията, която очевидно е в престижен квартал и се оглежда за портиера, но такъв няма и прави справка с табло на стената. Зак успява да отвори вратата на асансьора без да пуска торбите и подпира вратата с гръб за да пропусне жена на около 40 с папка и таблет под мишница, облечена в прилепнал класически бизнес костюм, черни диоптрични очила и до болка изопната назад коса, вързана в опашка. Носи скъпа чанта. Жената е забързана и като че ли разстроена от нещо. Кимва му леко, но сякаш потръпва когато чантата и се опира в него, промушвайки се в кабината и веднага натиска копчето няколко пъти. Зак се отмества, вратата се затваря с мелодично известяване и асансьора потегля нагоре. Но само след секунди осветлението премигва и кабината засяда безшумно, толкова плавно, че първоначално дори не се усеща. След малко жената започва да се оглежда и като разбира какво става изпъшква: "О, не!" Обляга се назад и започва да разкопчава яката си. Диша тежко и бързо пребледнява. Две от копчетата на ризата и се откъсват. Зак я гледа уплашено.
Жената започва да рови в чантичката си в очевидна паника и изпуска няколко предмета, (един от които е компрометиращ гел) докато не напипва малка кутийка с лекарства. Вече диша хрипливо. Опитва се да я отвори, но ръцете и така треперят, че я изпуска заедно с папката и таблета и хапчетата и листи се разпиляват по пода. Дори краката и не я държат, глезените и се огъват върху високите токчета и една от обувките и се изхлузва.
Зак се опитва да и помогне, двамата са на колене в кабината и търсят хапчетата по пода. Той успява да открие едно от тях и и го подава, но тя дори не е в състояние да го задържи в ръка. Зак пребърква торбите с покупки и вади бутилка с минерална вода. Отваря я и почва да пръска жената по лицето и шията. Жената в първия миг очевидно не осъзнава какво става и изписква тихо, опитвайки се да се отдръпне от него, изправяйки се, но само след миг го поглежда с разширени очи в които се чете едновременно ужас и надежда.

ЖЕНА. Алкохол! Имаш ли алкохол!

След секундно колебание ЗАК почва да рови в торбите и изважда от една от тях бутилка скъп бърбън, който тя веднага разпечатва и излива в гърлото си, доколкото успява да задържи дъха си без да се задави. Лицето и косата и са мокри, ризата и е разтворена почти до пъпа, разкривайки обляния с уйски сутиен, краката и са боси, в ръката си държи бутилка алкохол, дишането и е спазматично. Всичко изглежда като баналното начало на конвейрен порнофилм, когато изведнъж тя се присвива напред с ръце на стомаха и тъпчейки на място изпъшква:

ЖЕНА. Тоалетна, трябва ми тоалетна!

Зак с отчаяна надежда поглежда към чантата и „Армани”.

ЗАК припряно почва да рови из една от торбите. Изсипва я и грабва от земята комплект памперс за възрастни. Разкъсва със зъби пакета и умоляващо, с две ръце и го подава.

Екстериор – стълбище – ден.
Стълбищната площадка и вратата на асансьора.

ГЛАСЪТ НА ЗАК. (зад кадър). Чуваме как Зак вътре започва да вика с много голяма сила.

4. Мary Jane
интериор – апартамент – ден.
 
ХРИСИ търси тирбушон за виното и донася от кухнята на масичката в хола чаши. СТЕФИ се мотае из апартамента и зяпа. И двете пушат. Вниманието на СТЕФИ е привлечено от някаква книга и тя я взима от рафта на библиотеката и я разглежда: „God hates us all” на Джонатан Гротенстейн.

СТЕФИ. Чела ли си я?

ХРИСИ. Не. Бог мрази всички. Звучи добре. Не знам дали ни мрази, по-скоро не му пука.

СТЕФИ. Мога ли да я взема?

ХРИСИ. (прави жест – твоя е) Ако не ти хареса можеш да я хвърлиш.

СТЕФИ. А леля ти?

ХРИСИ. Никога не ги чете. Просто е клептоманка. Избира ги по кориците.

СТЕФИ. (кимва сякаш това изяснява всичко)

ХРИСИ. Знаеш ли какво, досърбя ме, трябваше да си облека пола. Не се сетих.

Отива оттатък и се преоблича.

СТЕФИ. Ще звънна на Зак.

СТЕФИ. (набира го). Здрасти, Зак!…
Какво? Гласът ти звучи странно… С Хриси съм. Добре, ще се чуем по-късно, ти ми звънни.

Когато чува името си ХРИСИ я поглежда изпитателно от към вратата, но щом разговора приключва се отпуска.

СТЕФИ. Имаш много поздрави.

ХРИСИ. Благодаря. Какво каза Зак?

СТЕФИ. Имал проблеми в работата?

ХРИСИ. Какви проблеми?

СТЕФИ. Не разбрах. Беше доста странен.

ХРИСИ. Внушаваш си.

СТЕФИ. Ще ми се обади като свърши да се видим.

ХРИСИ. Няма ли да останеш с мен? Нали имахме планове да купонясаме. Можем да си поръчаме храна и да останем да спим тук.

СТЕФИ. Зак ще се нацупи. Стори ми се разстроен… Съмнявам се, че ще приеме, но защо не го поканим?

ХРИСИ. Защото сме само по женски. Ще пием вино и ще си говорим. Не ти ли е приятно?

СТЕФИ. Напротив, винаги ми е било приятно с теб. За това сме приятелки. Момичетата винаги си споделят.

ХРИСИ. Не, не момичетата. Ние двете с теб си казваме всичко.

СТЕФИ. Да.

ХРИСИ. Ти си най-добрата ми приятелка и винаги ще си такава. За това, малко ме е страх. Не искам да се увлечеш и да те наранят. Нали знаеш, че ако това стане аз ще съм тази, която ще ти помага да го преодолееш. И ще го убия.

СТЕФИ. Няма, със сигурност, той не е такъв. Зак е свесен. Майка ми го харесва, а я знаеш каква е с момчетата. Има си работа, не се занимава с глупости.

ХРИСИ. Откакто си с него се виждаме по-рядко.

СТЕФИ. Виждаме се винаги, когато мога.

ХРИСИ. Защото Зак е на първо място.

СТЕФИ. Хрис, моля те не ме ревнувай от него. Ти си най-добрата ми приятелка и също винаги ще си такава.

ХРИСИ. Не, не те ревнувам. Но те обичам и, не му вярвам. Не му вярвам. Струва ми се, че не е този за който се представя.

СТЕФИ. Напротив, Зак е много открит и чистосърдечен. При него няма заден план. Вече от три месеца сме заедно, ако имаше нещо такова щях да разбера.

ХРИСИ. По някой път си доста наивна. Виж, когато човек започва нова връзка той показва само добрите си страни и винаги прикрива недостатъците. Някаква подобрена и непълна версия. Баща ми казваше, че това е като да се опитваш да пръднеш по терлици и никой да не разбере. Хората постоянно правят тази грешка. Но не става, в един момент се размирисва… Не можеш да кажеш кучето беше. Но баща ми беше глупак и говореше все такива тъпотии.

СТЕФИ. Не го ли обичаше.

ХРИСИ. Имаше си и добри страни, за алкохолик.

СТЕФИ. Е, все пак ти е останало нещо от него.

ХРИСИ. Да, голяма мисъл, какво е общото между любовта и пускането на газове. Беше все пиян, но имаше и попадения. Четеше много. Казваше, че когато те излъжат майсторски, така че да се почувстваш добре, да останеш доволен от себе си, това не е лъжа, а шоубизнес. А това винаги има цена, която си струва да платиш. Нещо като няма безплатен концерт. Запомнила съм го.

СТЕФИ. Хм… Моля те, не се настройвай срещу Зак и не мисли така за него. Не искам да се вкарвам в параноя. С него се чувствам добре.

ХРИСИ. (поклаща глава) И все пак мисля, че може и да не е това за което се представя. Няма го по цял ден, не знаеш къде обикаля, вероятно се вижда с много жени. Как е в секса?

СТЕФИ. Окей е. Но за мен това не е най-важното.

ХРИСИ. Добре. А кое?

СТЕФИ. Да се разбирам с него, да си споделяме, да си говорим.

ХРИСИ. Това го имаш. Не го ли правиш с мен. Не го ли правим заедно?

СТЕФИ. Да. Но е по друг начин.

ХРИСИ. Не е… Хайде, наздраве! Да пием за първата ми татуировка.

СТЕФИ. (отпива) Чувала съм, че е пристрастяващо. Татуирането.

ХРИСИ. И аз съм чувала, че тревата е пристрастяваща, но не е.

ХРИСИ вади от сутиена си фишек трева и го размахва. Виж какво имам. Пали, но засега не и предлага. Прави няколко дръпки.

ХРИСИ. Искаш ли?

СТЕФИ. Май не.

ХРИСИ. Дръпни си.

СТЕФИ. Не мога. Никога не съм го правила.

ХРИСИ. Естествено, че можеш. Поеми си дъх.

ХРИСИ лапва фишека наобратно, обхваща главата на СТЕФИ с две ръце и издухва дима през него право към устните и, а тя го поема вдишвайки. Опитва се да го задържи в дробовете си и се закашля. Само това, че огънчето е в устата и възпира Хриси да не я целуне.
Виното я хваща. Постепенно Стефи се отпуска в стола; очите и почват да се затварят.

ХРИСИ я завежда в спалнята. СТЕФИ се унася. След малко ХРИСИ я претърсва, взима телефона и, вади сим картата и я копира в своя. После го изключва.
Връща се в хола. Пуши нервно. Включва лаптопа. Работи на него, нещо пише, поглеждайки в дисплея на телефона си. Чуква ентър. (всъщност прави поръчка на ZonlinExpres) .
Премества лаптопа отворен върху рафт в библиотеката, наглася го и пак сяда и пуши. Поглежда си часовника няколко пъти. Става, отива в спалнята да провери дишането на заспалата Стефи и оставя вратата притворена.

5. Keep Calm and…
интериор – апартамент – вечер.

Звъни се. На вратата е Зак с покупките, които е поръчала. Хриси демонстрира изненада.

ХРИСИ. Я, кого виждам! От всички доставчици в града да уцеля точно теб! (пауза)
Влизай Захари.

ЗАК. Да, бе! Кво става? Какъв е този апартамент?

ХРИСИ. На леля ми. Трябва да заредя преди да се върне. Видяхме се със Стефи и опустошихме малко запаси.

ЗАК. Тя къде е?

ХРИСИ. Тръгна си. Каза, че ще се вижда с теб.

ЗАК. Защото мобилния и е изключен.

ХРИСИ. Не знам, потърси я пак или у тях.

ЗАК. Къде да оставя торбите?

ХРИСИ. Ей там. Ще ми помогнеш ли с виното?

ЗАК. Как точно?

ХРИСИ. Да отвориш бутилката.

ЗАК. Трева ли надушвам?

ХРИСИ. Усеща ли се?

ЗАК. Няма как да сбъркам.

ХРИСИ. Пипна ме, свих една. Искаш ли?

ЗАК. (двоуми се кратко). Виж, при друг случай бих отказал, но днес… фак, имах кофти ден.

ХРИСИ. Защо? Каква е историята? Сподели, ако искаш.

ЗАК. Каква е историята? Заседнах в асансьора. Скапаната ми работа…

ХРИСИ. Бог hates us all.

ЗАК. … Дай да дръпна. Но не искам Стефи да разбира. чу ли.

ХРИСИ. (мята му един фишек). Няма проблем. Влизам ти в положението. Всеки има нужда понякога да се отпусне.

Зак налапва фишека пали и вдишва. Мълчаливо опъва няколко пъти, пълнейки дробовете си до отказ. После се усмихва и потъва назад в дивана със сплетени на тила ръце.

ЗАК. (изведнъж му става забавно и се засмива) Бог… hate us all. Това беше смешно, да. Ако знаеш само тая мадама как си напълни чантата…

ХРИСИ. Какво?

ЗАК. … Мога ли да те питам нещо?

ХРИСИ. Давай.

ЗАК. Защо се подстригваш на бретон?… Приличаш на нацистка. (този път се залива от смях)

ХРИСИ. Май те хвана, а?

ЗАК. Оуу, добра е. Удари ме в петите. Сякаш е надрусана... Откъде я взимаш?

ХРИСИ. Имам един съсед, веганче, той я отглежда. Тори я екологично, разбира ги.

ЗАК. Ааа, и от веганите има полза… Ха-ха. Тия най-ги мразя като ми се обадят за поръчка: сирулина, лимец, биодренки, не знам к'во си… Казвам, че и аз съм веган, за да не ми държат проповеди. Но не помага. И никакъв бакшиш.

ХРИСИ си налива още вино и прави дръпка.

ЗАК. Не ги смесвай двете.

ХРИСИ. Няма проблем.

ЗАК. Забравих да те питам. И какъв е повода, какво празнуваш?

ХРИСИ. Поливам първата татуировка.

Зак я оглежда, накланяйки встрани глава. ЗАК. Или съм вече напушен или не забелязвам нищо по теб.

ХРИСИ. (изправя се и пристъпва към него) Няма как да я забележиш, ако не ти я покажа. Защото е на много специално място и само за специални хора… (пъха показалци под ластика на бельото си…) Можеш да я видиш… но и за това не трябва Стефи да разбира.
(пауза)
Това ще и разбие сърцето.

Посяга, взима цигарата от устата му и я лапва до своята. Камерата остава на лицето и.

ЗАК. (неговият глас зад кадър) Keep calm & V-a-l-ar Morghulis?

Камерата на лаптопа работи.

Цици, цици

Публикувано на 28.05.2019 от kuzmo.k

Няма да повярвате какво ми се случи вчера. Абсолютно няма. Ще кажете, че си измислям. И няма да сте прави. Затичвам се аз, след рейса, да не изпусна 104 към зеленчуковата борса и вече съм на десетина метра, когато внезапно на пътя ми изниква една, ама уникално готина мадама. Доколкото успях да я разгледам, когато връхлетях отгоре и и я съборих на земята възнак. Слязла е от джипа, натиска копчето на дистанционното, и директно е забила поглед в телефона, без изобщо да огледа обстановката на тротоара. Чува се звука от заключването на вратите и в следващия миг съм върху нея. Някак я подхванах с ръце за да не я изстрелям като кегла и да не се удари, когато се стовари по гръб на плочките. Успях да я прекрачи, но същевременно стъпих с единия крак върху нея, някъде в областта на гръдния кош. Стана много бързо, и едва няколко метра по-натам осъзнах, че звукът който се чу, когато налягането на цялата ми тежест я притисна е от спукването на един от силиконовите и имплантанти под обувката ми. Усещането беше като да стъпиш върху голяма колкото волейболна топка медуза. Крака ми направо потъна до глезена. Казвам ви тая мадама имаше наистина страхотни цици! Имаше... Сблъсъкът, когато пресече пътя ми, беше толкова изненадващ, че дори не ми мина през акъла да спра, а само извърнах глава и видях как с разширени от ужас очи се държи за гърдите. Дори не можах да проверя как е, а продължих по инерция и даже малко засилих скоростта и в последния момент се метнах в рейса.
Може би трябваше да спра, да я попитам как е, да и предложа, знам ли, изкуствено дишане, торбичка с лед, или да я придружа до някъде, където да и окажат помощ… Видях през задното стъкло как моментално около нея взеха да се трупат хора и възбудено да ръкомахат, някакво такси наби спирачки и задръсти движението и те я понесоха към него. Яд ме е, че така стана, че не успях да се извиня на жената и за това публикувам този текст, и надявам се тя да го прочете и да приеме извиненията ми. Ако го разпространите, благодаря ви предварително.
Но все пак не смятам, че съм чак толкова виновен. Не казвам, че съм прав. Извинявам се, ама вината е донякъде е и нейна, защото тя така, тежкарската, като че ли тротоарът е неин, пък аз закъснявам и рейс гоня…
Това ми напомня една друга история, за едно от бившите ми гаджета с големи цици, която искаше да си ги намалява. Още съм в шок от вчерашната случка, но ще я разкажа.
Имах гадже с много големи гърди. Маниакално големи! Размер XXL. Един месец след като се запознахме още не се бях свикнал като говорим да я гледам в очите… И един ден тя идва и вика:
 – Реших да си намалявам гърдите!
– Ама как така?
– Тази тежест… Ходих да се консултирам с лекар и ще ги намалявам.
– Ти сериозно ли?
– Да, да сериозно. Нямаш представа как тежи това нещо и какви болки ми причиняват.
– Къде?
– В гърба.
– Ами вземи обезболяващо, някаква таблетка, защо ще си режеш циците?
– Нямаш идея за какво става дума…
– Е как да нямам.
– Окей, представи си, че имаш огромни яйца. Тестикули, огромни, тежки тестикули увиснали до коленете!
 – Чакай сега, ама не можеш да сравняваш циците с топки. Хората не харесват да гледат мъжки яйца, кой иска да гледа яйца? Всички искат да гледат цици. Няма календари и реклами с тестиси, има с цици.
– Виж, тестисите са полов еквивалент съответстващ на гърдите на жените. Ако ти имаше гигантски топки…
 – Хм?… Добре, и колко мислиш да ги намаляваш?
– Може би наполовина?
– Наполовина? Ей, имам идея, защо не си махнеш само едната? Една голяма цица е по-добре от две по-малки, а е същото като размер и тежина.
– Какво!? Да си оставя само една цица? Това ли ми казваш?
– Да. Да кажем, ето тази…“
И тук връзката ми с жената с големите цици приключи.

Как се разделих със следващата? Тя нямаше толкова големи цици, обаче с нея се разбирахме чудесно. И кво става? Ами на влизане в Billa виждаме на ескалатора 5 лева. Почти едновременно. Тоест тя реагира първа и посегна да ги взима, но аз, ами за да я изпреваря, я тикнах с рамо в гърба инстинктивно и ги грабнах. Съвсем леко, просто тласък по диагонала, но тя прие претъркалянето по стълбата надолу твърде драматично и докато стигне търговската площ ма магазина кардинално промени отношението си към мен.

Така че, сега съм свободен.

Сърца по Станиславски: сценарий

Сърца по Станиславски: сценарий

сценарий от Кузмо Караян

логлайн:
Звездите на екрана в работен процес. Реалността и изкуството се сплитат в кошмарна развръзка.

кратък синопсис:
Текат снимките на филм за антифашисткото движение пресъздадено от съвременна гледна точка. В продукцията участват любими на българската и особено женската аудитория актьори, под режисурата на именит творец и мъж на годината.
Сюжета се движи около разпита на малка бойна група сформирана от НКВД, изпратена с цел диверсии и ликвидация на стратегически фигури във военното командване на царска България.
Проследяваме творческият процес на терен. Актьорите до такава степен се превъплъщават в образите си, че в един момeнт сценичното действие взима връх над живота.

Забележка: имената на актьорите са дадени в 2 варианта: като собствените им в сцените където играят себе си, и като тези на персонажа, когато са в образ: ПЕНЕВ – полк. КОЧЕВ, ВЕРГОВ – фон КРАУС.

сцена 1. Дирекция на полицията
интериор/ студио – ден.

Снима се филм за антифашисткото движение. В ролите – ЮЛИЯН ВЕРГОВ, ВЛАДО КАРАМАЗОВ, ВЛАДО ПЕНЕВ. Подземие със сводест таван в дирекцията на полицията. Засъхнала кръв по дюшамето. На стената: знамена и портрети на Борис и Хитлер в малък хайл.
На терен са в пълен състав техническите лица и актьорите. Клапа на която се чете: „С пагоните на Сатаната“ /прд. Е. Милошев /рж. В. Божинов/ дата…/сц. 22/3. Тече сцена в която РАДЕВ(32), нелегален, прави самопризнания пред водещия разпита поручик КАМБЕРОВ(36). Прострелян е в дланта и лакътя, върху очите му има превръзка. От двете му страни са застанали ГАРГОВ и ЧАНГОВ, агенти-биячи с вид на братовчеди садисти, но ГАРГОВ е доста по мургав, а едното ухо на ЧАНГОВ е почти два пъти по голямо от другото. Двамата са с работни престилки над костюмите.

РАДЕВ. (с пресъхнала уста) Ако обещаете че няма да ме убивате всичко ще си кажа.
КАМБЕРОВ. Даваме ти дума.
РАДЕВ. Именувам се Михаил Радев, роден 1912 год., живущ на улица «Султан тепе» 7 с псевдоним бат Желяз или Чапай. Вчера, подир обед бях в кафене на улица „Оборище“, когато пред фурната на ъгъла видях да се събира народ и отидох. Видях задържано едно лице от двама полицая. Задържаният беше с ученическа фуражка, голф и синьо сако. Като го изправиха го познах – другаря Сърп от Тетевенската бригада. Тогава се приближих и стрелях в него. После и в полицая. След туй побягнах, но се лъзнах и ме заловиха.
КАМБЕРОВ.  Защо го застреляхте?
РАДЕВ.  За да не може да издаде къде е циклостила.
КАМБЕРОВ.  Напразно. (пауза) Къде е явката на щаба?
РАДЕВ.  На Изгрева, при белите на Дънов.
КАМБЕРОВ.  К’во, комунягите паневритмия ли танцувате?
РАДЕВ.  Само за конспирация.
КАМБЕРОВ.  И Лулчев ли е с вас?
РАДЕВ.  За него не знам. Те контактуват само с Дънов и Димитров.

КАМБЕРОВ дава знак и един от агентите – ГАРГОВ(33) поставя пред РАДЕВ няколко снимки.

КАМБЕРОВ.   Познаваш ли това лице?
РАДЕВ.   Не. То аз съм лош физиономист, ама не е от нашта група.
КАМБЕРОВ.  Хм? Кой организира саботажа в Микре?
РАДЕВ.  НОВА. БГСП – отрядът черните ангели, Задгорски ръководеше акцията.
КАМБЕРОВ. Поясни.
РАДЕВ. Народно Освободителна Възстанническа Армия. Бойна Група Специално Предназначение.
РАДЕВ.  НОВА. БГСП – отрядът черните ангели.
КАМБЕРОВ.  Защо им викат така?
РАДЕВ.  Обличат се като попове.
КАМБЕРОВ.  Кой подпомагаше атентатора?
РАДЕВ.  Нашата петорка:  Мичо, Гелето, Огняна, Занко, и аз.
КАМБЕРОВ.  Разкажи подробно как загина Абаджиев?
РАДЕВ.  Издебнахме го с колата когато пътуваше към Враждебна за маневри. Той беше в открит командирски джип на края на колоната. Като хвърлихме бомбата колата се обърна и врата му попадна в рамката на предното стъкло. Главата му се откъсна и се изтъркаля към нас по склона. Стана случайно, не беше планирано. Грабнахме я и побягнахме в шумата. После я оставихме в една женска чанта пред дирекцията.
КАМБЕРОВ.  Взрива от къде взехте?
РАДЕВ.  Каменоломната на Искър.
КАМБЕРОВ.  Последен въпрос и те пускаме – паролата от нелегалната квартира?
РАДЕВ.  … „Стъклата са здрави“, пет бързи почуквания.
СТЕНОГРАФКА.  Как, господин поручик? Нищо не чух.
КАМБЕРОВ.  Говори по-силно, бе серсем!
РАДЕВ.   Като попитат за бурята, отговора е „Стъклата са здрави“.
КАМБЕРОВ.  Добре. Водете го в тунела.
РАДЕВ.   Ама вие нали обещахте–

Агентите сграбчват РАДЕВ, заклещват му врата и го помъкват. ЧАНГОВ(35) му нанася удар в слепоочието.

БОЖИНОВ.   Иии, стоп! Чудесно! Имаме го. Да поздравим Росен за добрата работа, той приключва участието си в продукцията. Росене, за мен беше удоволствие да работим заедно. Ще се видим на wrap партито.

Всички ръкопляскат. Росен се здрависва с екипа и отива да се преоблече. В кадър се появява гримьорката, която хуква да трие обилно окървавеното лице на актьора.

ЧАНГОВ.  (зад кадър)  Ликвидирахме те и теб, Роска!
РАДЕВ.   А ти удряй по леко. Много се вживяваш. Издадох всичко и без бой.
БОЖИНОВ.  Един час почивка за обяд. В 14.30 продължаваме от сцена 26-Разпита на Владо. Местим се в тунела на стрелбището.

сцена 2. Обедна почивка
екстериор/кетъринг, паркинг гарнизонно стрелбище – ден

Екипа се е наредил на опашка за храна. КАРАМАЗОВ и ВЕРГОВ са на отделна маса – масата на звездите. Между тях тече разговор.

КАРАМАЗОВ.  (Не се разбира какво става: може би му изповядва нещо лично, а може би представя сценичен монолог. През цялото време го гледа в очите)
„… И разбираш ли, Юли, когато ме прегърна, сякаш всичко в мен започна да работи някак по-бавно, и по-бавно… едно такова странно чувство като в безтегловност, и сякаш се виждах отстрани. И аз някак силно почувствах сърцето си, някак упоително остро, да го еба… много такова. Все едно тялото е някаква месомашина, която е жива само защото в нея има сърце, и това сърце, то е нещо съвсем друго. Като от злато, ама топло, течно и прекрасно. И изведнъж аз почувствах с него. Просто все едно взех сърцата на всички хора със своето сърце, като с ръка. И тези сърца започнаха да си говорят с моето… Но не с думи, а с нещо като проблясъци от фар, като припламвания. И когато това започна всичко наоколо спря. Из-чез-на,бе, разбираш ли? И всичко стана толкова хубаво и разбираемо, както никога не съм го чувствал. Вълна от безмълвно шастие. И сърцето ми извика: „Аз обичам“! И, такова… разридах се като в детството. С глас – дълго, щастливо и безпомощно.“
ВЕРГОВ.  Това и аз съм го усещал.

Появява се режисьора Виктор БОЖИНОВ и поставя чиниите си на масата им.

БОЖИНОВ.  О, пичове!

Сяда. ВЕРГОВ и особено КАРАМАЗОВ едва успяват да прикрият недоволството си от присъствието му. Лицата им моментално застиват в изражение „покер фейс“.

БОЖИНОВ.  Какво си взехте? Владо твойто веган ли е?
КАРАМАЗОВ. Тц.
ВЕРГОВ.  (към Виктор) Нещо изморен ми се виждаш.
БОЖИНОВ.  Личи ли ми, едвам ще избутам днеска.
ВЕРГОВ.  Що бе?
БОЖИНОВ.  Абе вчера мойта Праскова…(задавя се) Имахме на балкона едни изпомръзнали репи, кой знае от кога стоят, и тя нали е веган като него, взела да ги сготви. И после познай: цяла нощ през половин час в клозета. Аз т’ва не го ям, само в гарнитура, ама тя се обезводни направо. Като я удари едно разстройство, мани, мани. Покрай нея не можах да мигна.
ВЕРГОВ.  Целуни я от мен като се оправи.

ВИКТОР почва да яде с апетит, въпреки умората. ВЕРГОВ и КАРАМАЗОВ само побутват храната.

БОЖИНОВ.  Дайте сега набързо да обсъдим сцената. Знам, че ви е нанагорно с тоя сериал дето снимате, но нека се стегнем, че днес да я приключим.
КАРАМАЗОВ.  И заминавам на почивка!
БОЖИНОВ.  А аз почвам да монтирам. Значи, искам да ви водят физическите действия. В случая действието е ключът към психологическото състояние. Вие може и да сте на друго мнение, но аз лично Брехт не го признавам. Никакво наподобяване. Не имитираме реалността, играем едно към едно.
ВЕРГОВ.  Айде да не си припомняме неща от втори курс.
КАРАМАЗОВ.  Бе к’во толкова, с два дубъла сме „wrap“ и айде.
БОЖИНОВ.  Юли, не искам да се притесняваш с диалога. Ще го дублираме. Импровизирай. Абе въобще, при изтезанията няма да следваме стереотипи.
ВЕРГОВ.  Добре, че този немски ми разказва играта.
КАРАМАЗОВ.  Нацисткия е… направо тръпки ме побиват! Как го говорят тия хора!
ВЕРГОВ.  (глед в сценария)  Nein! Ich werde persönlich das Bild machen!
(става) Отивам за сладолед. Някой?
КАРАМАЗОВ.  Аз, мерси.
(към Божинов) Ама така и не мога да разбера съвсем каква му е мотивацията на този?
БОЖИНОВ.  Каква? Не ги ли знаеш комунистите?
КАРАМАЗОВ.  Да не е мазохист?
БОЖИНОВ.  Не е. Комунизмът това е идеологическо психическо разстройство.
КАРАМАЗОВ.  Аха. Е аз си го представих, че е мазохист.
БОЖИНОВ.  Добре де. Но пак ти казвам, изолирай психологическото и мисли за физиологическото. Комунист – мазохист, то само ще си дойде. Физическият импулс е отправната ти точка.
КАРАМАЗОВ.  Ясно.
ВЕРГОВ.  (връща се с 3 сладоледа)  И кво?
БОЖИНОВ.  О, чакайте да ви разправям: Излизам с една от масовката на вечеря в мексикански ресторант. Много искаше да и дам реплика. Поръчваме си. Викам и: „Какъв сос да вземем?“ И тя: „Салса. Ами да е без люта чушка. – Що, не обичаш ли люто? – О, напротив, ама утре имам снимки на анална сцена, и знаеш ли после как боли…“. Била колежка!
КАРАМАЗОВ.  Абе не е точно така. И аз ям люто.
БОЖИНОВ.  Ама си трайте, да не разбере Праскова.
КАРАМАЗОВ.  Споко, бе!


Междувременно: интериор/ гарнизонно стрелбище-ден.

Двама вързани на стълбовете за разстрел статисти са останали сами в помещението за екзекуции.

СТАТИСТ 1.  Ти яде ли?
СТАТИСТ 2.  Ами те не ни отвързаха.
СТАТИСТ 1.  И вчера така ни забравиха.

обратно на кетъринга.
БОЖИНОВ.  Това му казвах на Владо: Искам емоциите се пораждат без волево насилие, по физиологичен път.
КАРАМАЗОВ. Ние вчера репетирахме цяла нощ.

ВЕРГОВ. Тримата с Владо.
БОЖИНОВ. А, това е хубаво.
КАРАМАЗОВ. Глей к’ви синки имам.
БОЖИНОВ. Това не е ли грим?
КАРАМАЗОВ. Не. Истински са.
БОЖИНОВ.  Добре. Идейната обосновка на героя е ясна – той е комунист – но тук влизат в действие обстоятелства, които вадят на показ крайни психологически добавки. А откъде идват те?
КАРАМАЗОВ.  От подсъзнанието?
БОЖИНОВ.  Не. От…
ВЕРГОВ.  … Физическите действия.
БОЖИНОВ.  Именно. И емоциията вече е с друга окраска. Преимуществото на метода на Станиславски или Страсбърг, ако предпочитате е, че практичността сама по себе си е способна да пробуди осезаемото възприятие.
ВЕРГОВ.  Викторе, разбрахме те: тръгваме от действието и стигаме до чувството. Като почнеш да трепериш и ще усетиш страх. Знаем ги тия неща, какво толкова.
БОЖИНОВ.  Точно. Това искам от вас. (гледа си часовника) А, почивката свърши.  Владо бягай на гримьор.
КАРАМАЗОВ. Слава богу!

сцена 3. Разпитът на Владо
интериор/тунела на стрелбището – ден/нощ.


В отдалечения край на тунела има колони за разстрел – дървени греди хванати като буквата Х на които вързани с вериги висят телата на двама екзекутирани партизани статисти. В помещението има също циментиран тезгях за изтезания – „тезгяхът на истината“, медицински шкаф, бъчва с вода, няколко стола, масичка-бюро и запалено кюмбе. Рамкирано огледало на стената, символи на райха. Екипа довършва осветлението и затъмнява малките прозорчета с решетки. Техниците разпъват релса на фарт. Оператора взима фокус към малка дървена количка на колелца, върху който сет декоратор нарежда окървавени уреди за мъчения: клещи, обущарско шило, чугунена ютия, стяга за ръце, ноктоизтръгвачка…

КАРАМАЗОВ е на грим, по потник и боксерки и му е студено. Седнал е близо до кюмбето. Гримьорката деликатно нанася пластове боя по краката и ръцете му. Синините са с лилав няколкодневен оттенък.

ГРИМ.  Ама каква хубава кожа имате само. Така да не ви отиват тия синини…  Мога ли да ви казвам Владо?
КАРАМАЗОВ. (разсеян е) Какво?
ГРИМ.  Може ли на ти?
КАРАМАЗОВ.  Не.
Зад тях долита гласа на режисьора БОЖИНОВ.
БОЖИНОВ.  Владо готов ли е?
ГРИМ.  Две минути.

БОЖИНОВ.  Айде, пращай го!
Кадърът е подготвен. БОЖИНОВ събира около себе си актьорите.
БОЖИНОВ.  Още един път искам да напомня… Владо идвай… Ние пресъздаваме исторически събития. Ето тук в тоя коридор са ги разстрелвали. На същите колони дето висят статистите. Вапцаров там е ликвидиран. Даже следите от куршуми са истински. Знаете ли че Али Агджа е ползвал книгата на Митка Гръбчева, превели са я специално на турски за Сивите вълци като наръчник по тероризъм.
Сега, аз няма да ви поучавам. Всички сте актьори от народния театър с опит. Само ви напомням: държите линията на физическите действия! Окей? Хайде, да го направим.

Ентусиазирани възгласи и свиркания.

БОЖИНОВ.  (зад монитора) Камера!
ГЛАС.  Работи.
БОЖИНОВ.  Начало!
КОЧЕВ.  (намества си бомбето към тила)  Значи ти си Пантер?
КАРАМАЗОВ.  … Може ли до тоалетна? Пикае ми се.
КОЧЕВ.  Бе те тук всички се насират, а той – „пика ми се“!
КАМБЕРОВ.  (заплашва го с шамар) Име?
КАРАМАЗОВ.  Моето ли? Ташко Георгиев. От Чамъкория.
КАМБЕРОВ.  По професия?
КАРАМАЗОВ.  Бозаджия съм.
КОЧЕВ.  Бре!
КАМБЕРОВ.  Псевдоним?
КАРАМАЗОВ.  Прекор ли – Бозавия. Бозата.
КОЧЕВ.  Бозавия… Я не ме прави на луд бе! Келеш такъв! Виждаш ли ги тия двамата? (сочи телата на разстреляните) И те бяха артисти като тебе.
КАРАМАЗОВ.  Ама аз не съм артистин, бозаджия съм, нали ви казвам. Вижте, станала е грешка…
КАМБЕРОВ.   Грешка, а? Както си ходеше, спъна се и стана партизанин! Ей сега ще ти сипем боза да се напиеш!

ГАРГОВ и ЧАНГОВ събарят КАРАМАЗОВ назад със стола, покриват лицето му с плат и почват да изливат отгоре му вода от лейка. Той се дави.

Междувременно: двамата статисти.

СТАТИСТ 1.  Тоя, дългуча, за нас ли говори нещо?
СТАТИСТ 2.  Да.

СТАТИСТ 1. И кво разправя?
СТАТИСТ 2. Вика че сме големи артисти.

тайната стаичка.
Зад двойното огледало с видимост отвътре са ВЕРГОВ/фон КРАУС: щандартенфюрер от Вермахта Вафен-СС, умствено нестабилен, склонен към насилие фанатик, който обича да прибягва до агресия под влиянието на наркотици. И Оскар Дирлевангер, ПРЕВОДАЧ на фон КРАУС: зеленоок, женствен СС-унтерщурмфюрер с тесни очила, зализан назад, наркоман и неприкрит хомосексуалист. Наблюдават разпита, лепнати плътно един до друг.

КАМБЕРОВ.  Изправете го.

КАРАМАЗОВ прави внезапно движение да захапе яката си, но агентите го сграбчват преди да е погълнал ампулата с отрова. ГАРГОВ изрязва плата с нож.

Изведнъж в помещението се разнася звън на телефон – дивашка чалга мелодия.

БОЖИНОВ.  Стоооп! Кой беше?… А не, няма да се разберем така! Колко пъти да повтарям! Кой беше?… Напусни, напусни веднага!

Телефона продължава да звъни. Един от убитите статисти е. Човек от реквизита отива и измъква телефона от джоба му.

СТАТИСТ 1.  Ами те ме завързаха и не можах…
БОЖИНОВ.  Няма да преснимаме. Това стана. Готов ли е зоолога с мравката?
ГЛАС.  (зад кадър)  Той е ентомолог, г-н режисьор. Обидчив е малко.

Сцена 4.  Мравка куршум
интериор/ тунела на стрелбището – нощ.

БОЖИНОВ и оператора обсъждат сториборда.

БОЖИНОВ. (по станцията) Владо ми дайте!
RE: „Кой от двамата?“
БОЖИНОВ. Пенев. И зоолога с мравката.
RE:  „Copy that. Пенев идва“.

Водят ПЕНЕВ и ЗООЛОГА при БОЖИНОВ. Ентомолога е БЕРОН, жилест възрастен мъж с тясно лице и рядка, но дълга коса. Държи в ръцете си бурканче. Вътре има 3 см-ова мравка. Сядат при режисьора.

БОЖИНОВ.  Здравейте, г-н Берон, обяснете сега на колегата.
БЕРОН.  (държи с две ръце бурканчето) Това е Bullet Ant или Paraponera clavata – мравка куршум. Срещата ви с нея ще ви остави спомен за цял живот, така че бъдете внимателен. Не я изпускайте в никакъв случай.
(към Божинов) Г-н режисьор, не е зле и измъчвания да слуша. Да не стане някоя грешка.
БОЖИНОВ.  (по станцията) Дайте Владо. Повтарям: Карамазов на терен.
RE:  „Разбрано. Водим Владо на терен“.
БЕРОН.  (към Пенев) Ако ви е ухапвала пчела, пригответе се за нещо 1000 пъти по силно.
БОЖИНОВ.  (към скриптерката)  Ще искам близък на мравката. Да се обезопаси района.
КАРАМАЗОВ се присъединява към тях.
БОЖИНОВ. Владо, слушай това.
БЕРОН.  Преди да ви нападне, мравката ще изпищи предупредително – характерна особеност за този вид насекоми. Това не е чак толкова плашещо. Страшна е болката, която ви връхлита в следващата секунда като изстрел. Това е и причината мравката да носи това наименование – мравка куршум. Болката е толкова силна, че може да повали в несвяст възрастен човек за цяло денонощие. Това е едно от най опасните насекоми на земята. Само…
КАРАМАЗОВ.  (изнервен)  Ама за какво изобщо ни е тая сцена? Не може ли нещо друго да измислим?
БОЖИНОВ.  Не знам, продуцента настоява да остане. И аз не я исках.
ПЕНЕВ.  Пак продуктово позициониране. (мърмори) Не се наяде тоя гъз Милошев!
КАРАМАЗОВ.  (към Пенев) Внимавай с това животно, ей!
БЕРОН  Не се притеснявайте, ако ви ухапе няма да умрете. Просто ще прекарате следващите часове в агония. Обясявам ви усещането от отровата за да го пресъздадете достоверно: описана е от потърпевши като заслепяващо жестоко интензивно електрическо пронизване. Като ходене по горящи въглени с 5 см-ов  пирон, забит в петата ви.
БОЖИНОВ.  У-жас!
ПЕНЕВ.  Вас хапала ли ви е?
БЕРОН.  Мен? Слава богу не! (кръсти се) Веднъж ухапан, болката трае между 6 и 24 часа със симптоми, определяни като вълни от пулсации с повръщане, временна парализа и разтърсващи конвулсии.
КАРАМАЗОВ.  Никакъв проблем. Мога да го изиграя.
БОЖИНОВ.  Е ти с това спечели кастинга.
БЕРОН.  Хубавата новина е, че не е агресивна и жилото предизвиква локална реакция. С други думи отровата не се разпространява в сърцето, мозъка или други части на тялото.
БОЖИНОВ.  Разбрахте ли? Давайте да го снимаме.

Междувременно:  Статистите висят все така вързани за колоните. Най накрая са успели да привлекат вниманието на скриптърката.

СКРИПТ.  А ние вас май ви забравихме. Чакайте, сега ще измисля нещо.

Донася и им дава в устата набързо приготвени сандвичи и глътка кафе.

БОЖИНОВ.  Изчистете кадъра.
(към скриптърката) Мая, изчезвай от там. А вие спрете да дъвчете! Мъртви сте.
Иии… Камера… Начало!

ГОЧЕВ и ЧАНГОВ се събличат и остават по ризи; запретват ръкави. КОЧЕВ се надвесва над КАРАМАЗОВ.

тайната стаичка. От гледната точка на фон КРАУС през огледалото. Фон КРАУС наблюдава разпита от скритото помещение с почти патологичен интерес.

КОЧЕВ.  Болката и страхът от нея раждат истината.
КАРАМАЗОВ.  Не ламтя за такъв скапан живот. Убийте ме и да се свършва.
КАМБЕРОВ.  Ще те убием, ще те убием. Ама първо всичко ще си кажеш.
КАРАМАЗОВ.  И дума няма да чуете от мен.
КАМБЕРОВ.  Герой искаш да си, а?
КОЧЕВ. Ей, келеш, на Гео Милев с тоя пръст съм му изчоплил стъкленото око. Лично!
КАРАМАЗОВ.  Червената армия настъпва на източния фронт. Ще отговаряте пред историята. Рано или късно ние ще спечелим.
КОЧЕВ.  Ако спечелите, един ден теб ще ти дадат членска карта за съюза на военно инвалидите. Така ще те подредя!
КОЧЕВ губи търпение, вади стъкленицата с мравката на тезгяха.
КОЧЕВ.  Нашите приятели от Вермахта ни дадоха това. Знаеш ли какво е – тропическа мравка…
БОЖИНОВ.  Стоп! Добрее, отлично. Въртим кадъра. Близък на полковника с буркана.
(към Пенев) Искам по-гневно. Като го заплашваш бръкни му в окото.
КОЧЕВ. В окото. Ясно.

Екипа почва да размества.

ВЕРГОВ.  (към Пенев)  Владо, ква е тая мравка бе?
ПЕНЕВ.  Оу, не ти тряба да знаеш. Само стой далеч от нея!

Сцена 5. Майор Карамазов
интериор /тунел стрелбище – нощ

забележка: всички реплики на фон КРАУС са на немски с превод.

КАРАМАЗОВ си играе с уредите за мъчение: забива шилото в плота, мести ютията от тезгяха на кюмбето, бърника стягата. Сет декораторите се суетят наоколо. Един от тях се спъва в релсата на фарта и с трясък изпуска нещо.

БОЖИНОВ.  Пичове, тихо! Правим репетиция без камера да уточниме мизансцена и после минаваме изцяло. Айде, че изпускаме графика. За частта с екшъна искам спонтанна импровизация. Започваме от ухапването и влизането на КРАУС. Без мравката сега.
ГЛАС.  (зад кадър)  Прибираме я. Locked up!
БОЖИНОВ.  По местата… Начало!
КОЧЕВ.  (над арестанта) Гъди, гъди, гъди! Ще ти хареса. Хубаво е за здравето. Полезно е.

КОЧЕВ държи с пинцета „мравката“ и я допира до корема на КАРАМАЗОВ. КАРАМАЗОВ изпада в продължителни конвулсии. Каишите с които е вързан се разхлабват и той се изтърсва от тезгяха.

Тайната стаичка. Фон КРАУС наблюдава изтезанията от скритото помещение. Изправил се е над бюрото надвесен напред, залепил лице в огледалото и смуче стъклото.
Преводача му поставя инжекция амфетамин от която зениците на фон КРАУС се разширяват и погледа му блесва.
КАРАМАЗОВ надава неистов женски писък.

БОЖИНОВ.  Стооп!
КАРАМАЗОВ.  Добре ли беше?
БОЖИНОВ.  Перфектно!
КАРАМАЗОВ.  Дай още един, че не можах да падна както трябва.
БОЖИНОВ.  Идеално е, нямаме време.
(към екипа)  По мой знак влиза Юлиан… Камера 2 рейди?
ГЛАС.  Рейди!
БОЖИНОВ.  И, начало!

БОЖИНОВ дава знак.

Вратата рязко се отваря и в помещението влизат ПРЕВОДАЧА и  фон КРАУС, облечен в кожен шлифер. Държи в ръка книга – сборник на Маркиз дьо Сад, а между пръстите и димяща португаска пурета.

ПРЕВОДАЧ.  Oberst SS-Standartenführer von KRAUS!

Всички скокват и отдават хайл. фон КРАУС отвръща вяло на поздрава, захапва пуретата и бавно се приближава до проснатия КАРАМАЗОВ потупвайки книгата с ръка.

КОЧЕВ.  Господин щардар… ртенфюрер, арестантът не иска да говори!
ПРЕВОДАЧ. (превежда на немски)
фон КРАУС.  (към Карамазов) Няма смисъл. Съпротивата ви е излишна, вече знам почти всичко!
КАРАМАЗОВ.  Еб… (решава да не каже нищо)
фон КРАУС.  Тях можеш да ги лъжеш, те са прости българи, но… не и мен.
Фон КРАУС се наслаждава на положението и бавно обикаля около проснатия на тезгяха мъж, изучавайки го.
фон КРАУС.  Ето какво: Ти не си Пантер, ти си съветски майор – Владимир. Офицер от ГРУ, водач на диверсионна група политемигранти с боен псевдоним Карамазов. Прехвърлен си в началото на март с подводница край Папаз Кулак. А?
(към преводача) Преведи му.
КАРАМАЗОВ.  (слуша внимателно превода)
ФОН КРАУС.  Отрядът ви е на пряко подчинение на коминтерна… Сега искам да ме погледнеш ме в очите и да ми кажеш кой от братята Карамазови си?
КАРАМАЗОВ.  … Дмитрий.
фон КРАУС.  Не, гадино, пак ни разиграваш.  Дмитрий е заловен от Гестапо и в момента го конвоират към Берлин. Ти си Федор – бащата. Ти си организатора!
В погледа на КАРАМАЗОВ за миг се мярва безнадеждност. Осъзнава че е разкрит и се опитва да посрещне съдбата си достойно.
ФОН КРАУС. Целта ви е била екзекуцията на командира на втора картечна рота от 19-и Шуменски пехотен полк – подпоручик Константин Йорданов, като отмъщение заради разстрела край Ястребино. Както и подготовка на местна саботажна група за диверсии.
Но главната ви мисия е друга – да проникнете в архива на Никола Гешев, използвайки контактите си с братството на Дънов.

фон КРАУС сваля фуражката си, слага в нея книгата и я подава на преводача.

фон КРАУС.  Вашата Мас-ква смята че генерал Луков може да бъде използуван за натиск върху правителството да състави нов кабинет и целта ви е кандидатът за “български фюрер” да бъде премахнат. Социалдемократа Янакиев посещава СССР и веднага след връщането си в България се свързва със съветника на царя Севов. Севов предава на Райнов запис на заповеди, подписани от принц Кирил за няколко милиона. Известно е, че братът на царя е хазартаджия. Това подпечатва присъдата му: Райнов е ликвидиран с брозново чукало и транжиран в кебапчийницата на Митьо гърнето на Солни пазар. Четата на анархиста Нешо Тумангелов се включва в сговора, хвърля Левака в маслобойната и слага ръка на банкнотата серия „Жъ“. Слепия Хасан снабдява марксистите на Рязов с адско устройство скрито в количка за айрян, но не знае че пратката на Кочо бомбето е отклонена преди Охрид. Така Сотир Бангиев и Ламби Теолов остават без „снопите“ и се налага незабавно Малчика да свика щаба на РМС на две заседания в лозето на Лефтери. На 2 юни Стойко Гиздов оглавява военната комисия, в която влизат Демир Борачев – катъра, Кирил Ковачев – бастона и Кузо Добрев, който е радиста на групата и турски агент. На 6 септември с ваша помощ правят опит да унищожат подвижната радиостанция в село Галата, но шофьорът на колата оберефрейтор Ханс Фроне открива адската бомба. Единствената ви успешна акция е източването на цистерните на гара Синдел, но пък раняването и залавянето на куриера води до загубата на „хаванчето и бахора“. Така че чорапа се разплита бързо.
Е, ще говориш ли? Какво ти каза Ванга? Кой се крие зад псевдонимите „Цицерон“ и „Мончо“? Кой е № 141?
КАРАМАЗОВ.  Не давам сведения на… фашисти.
КОЧЕВ.  Бе ти докога ще ни играеш театър бе гнидо болшевишка! В нужника ли искаш да те пуснем. А, искаш ли пак с главата надолу!
фон КРАУС. Очевидно майорът няма да съдейства. Тогава и ние няма да бъдем добри! Започвайте! И никаква милост докато не проговори!

Агентите се струпват върху КАРАМАЗОВ. Кочев раздира панталоните му с късите си кебапчести пръсти. Сваля колана си, навива го около юмрука си и вдига ръка, но вместо да удари се навежда към КАРАМАЗОВ и просъсква в лицето му:

КОЧЕВ.  Ей сега ще ти извадим джигера! (разкопчава се) Сега ще проверим дали си девствен!

КОЧЕВ се пресяга към количката и сграбчва дебела дървена палка.

БОЖИНОВ.  Стооп! Добре. Владо, слушай ме, искам сега още по-дръзко. Ти няма какво да губиш. Помни за физическите действия, стискай челюст. Нищо че си разкрит, знаеш, те може да са спечелили битката, но ще загубят войната. Кочев: ти с повече подтисната енергия. Ръцете направо те сърбят да го очистиш.
СКРИПТ.  (към Вергов)  Юли, извинявай. Репликата ти е “Und keine Gnade, bis er spricht – без милост, докато той не проговори“. Гнадъ, не бамхертзиг.
ВЕРГОВ.  „Keine Gnade“, добре. Абе нали ще го дублират.
БОЖИНОВ.  Да го направим. От след „Хайде почваме го!“
Камера… Ии, начало!
Фон КРАУС. Е добре, щом искаш да играем грубо ще играем.  Vorgehen!

Двамата агенти хващат краката на КАРАМАЗОВ и ги издърпват назад. Всички плътно го заобикалят и започват брутално да го изнасилват.

КАМБЕРОВ.  Какво искаш ти бе, руски лайновоз! С лошо ли искаш? С бой по тиквата? На ти какалашка!
КАРАМАЗОВ. Ооооооо! Сволочи!
ЧАНГОВ.  Ябе, тоя се обезкосмява!
Фон КРАУС (към преводача) Давай и ти.

Втория нацист се намества при задника на КАРАМАЗОВ и макар и трудно успява да проникне до КАМБЕРОВ.

ГАРГОВ. Хубаво ли ти е, комуняга!
Фон КРАУС.  Das ist richtig! Doppel anal! / До червата!…/Bei den Eingeweiden! Bei den Eingeweiden! Lauter! Presse! Goldener Regen!
ВИКОВЕ. Изритай го в простатата! Харесва ли ти, а? Дай на мен, мой ред е! Стиснете му яйцата!
Фон КРАУС.  Schneller! Lauter!
КАРАМАЗОВ.  (запява през сълзи)  Комбат-батяня, батяня-комбат, ты сердце не прятал за спины ребят. Летят самолеты, и танки горят… За нами Россия, Москва и Арбат…
СТЕНОГРАФКА.  Да го пиша ли това г-н поручик?
КАМБЕРОВ.  Пиши, всичко пиши!
Фон КРАУС.  Запушете му устата! Не, чакайте, аз! Dieser Kommunist hat eine teuflische Kehle!

Фон КРАУС напъхва тлъстия си къс член в гърлото на КАРАМАЗОВ.

КОЧЕВ. (към преводача) К’во каза той?
ПРЕВОДАЧ.  Този комунист има дяволско гърло!
КОЧЕВ.  Да-да, живи дяволи са комунистите!

междувременно: Двамата статисти са забравили да се преструват на умрели и ококорени наблюдават сцената.

КАРАМАЗОВ. (мучи) Кремаа! Спрете, забравихме кремаа!
БОЖИНОВ. Стооп!
Абе, Владо… (към екипа) Намажете Владо.

КАРАМАЗОВ е прехапал от болка долната си устна и по брадичката му тече кръв.

СТАТИСТ 1.  Ма те наистина ли го таковат или само се преструват?
СТАТИСТ 2.  Абе като гледам май не се преструват.
СТАТИСТ 1.  Лелеле, пък аз мислех да кандидатствам в НАТФИЗ да ставам актьор!
СТАТИСТ 2.  Забрави, забрави, я глей кво става!

КАРАМАЗОВ размахва ръце, иска прекъсване.

БОЖИНОВ. Десет минути Почивка за актьора. Дайте шпековия салам и подгответе грипа.

Няколко души от реквизита почват да се суетят и да търсят салама, но не го откриват.

ГЛАС.  (зад кадър)  Не го откриваме, г-н режисьор.
БОЖИНОВ.  Къде е салама? Тц, тц, тц! Изяли сте го! Е не може да се работи така, не може!
СКРИПТ.  Ама, аз не знаех. Дадох по едно парченце на статистите…
БОЖИНОВ.  Майната му, бутаме тоя кадър. После ще го мислим.
(към всички, вика) И намерете по най бързия начин салама!

Сцена 6. Ферещанов
интериор/тунел стрелбище – нощ.

КАРАМАЗОВ е сложил ръка на рамото на ПЕНЕВ и е подпрял на нея глава.

КАРАМАЗОВ.  Оф, свършваме и заминаваме на почивка в Андалусия, че така ми писна всичко!
ПЕНЕВ.   Ма Юли нама да го взимаме, той е фашист.
КАРАМАЗОВ.  Само ще му пращаме селфита.
БОЖИНОВ.  По местата!
КАРАМАЗОВ заема позиция на гръб на тезгяха, намества се и театрално „припада“.
Междувременно: двамата статисти
СТАТИСТ 1.  Ма те що не казаха какъв ще е филма? Сега нашите като ме видят!
СТАТИСТ 2.  Прави се на умрял да не те познаят.
БОЖИНОВ.  Шшшт, ако обичате, тихо… Владо е загубил съзнание.  Готови… Камера. Начало!

Двамата агенти придържат КАРАМАЗОВ. Той е престанал да се съпротивлява. ПРЕВОДАЧЪТ го довършва с бързи заешки тласъци и се отдръпва от него. Очилата му са се запотили. КАМБЕРОВ излива върху арестанта кофа вода, но това не го свестява.

ПРЕВОДАЧА преслушва гърдите на КАРАМАЗОВ със стетоскоп, вади от медицинския шкаф метална кутийка със спринцовка и ампула адреналин и я инжектира директно в сърцето му.

КАМБЕРОВ.  Тоя няма да издържи.
КОЧЕВ.  Ще издържи. Те комунистите не са хора. Те са от желязо.
КАРАМАЗОВ с протяжен стон се свестява. Отваря очи и гледа сякаш не знае къде е. Има задух. Кашля дълго и мъчително.
КОЧЕВ.  К’во, наместили ти се акъла?
КАРАМАЗОВ. (задавено) Да. От изток ще дойде вашата гибел!
КОЧЕВ.  Е, щом не разбираш от дума…  Водете Ферещанов!
Всички замръзват, сякаш е паднала атомна бомба.
КАМБЕРОВ. (вика) Докарайте теляка!
БОЖИНОВ. Стооп.

междувременно: Двамата статисти.

СТАТИСТ 1. Абе, бате, кви са тия бе?
СТАТИСТ 2. Не знам, фашисти?
СТАТИСТ 1. Е що така мъчат човека?
СТАТИСТ 2. Ами такава им е идеологията.





сцена 7.  Бийте мигранта
интериор/тунел стрелбище – призори

БОЖИНОВ дава знак за начало. Камерата работи. КАРАМАЗОВ се гърчи и издава писъци, редувани с утробно грухтене. Изведнъж ЗВУКАРЯ сваля слушалките и прекъсва сцената.

ЗВУКАР. Викторе!
БОЖИНОВ.  Стоп! Какъв е този шум?

Заслушват се. Чува се силно и отекващо ритмично чукане, като радиограма предавана с морзова азбука.

ЗВУКАР.  Чуваш ли го?
БОЖИНОВ.  Какво става? Какъв е тоя шум?
2АСИСТЕНТ.  Прилича на кълвач, г-н режисьор. Отвън на поляната.
БОЖИНОВ.  Какво прави там?
2АСИСТЕНТ.  Дълбае нещо.
БОЖИНОВ.  Е сега ли точно намери! Съсипва ми кадъра!… Убийте го! Не, чакайте не го убивайте, зелените ще ни осъдят. Направете нещо. Хванете го, изгонете го!
2АСИСТЕНТ.  Ама… не знаем къде е.
БОЖИНОВ.  Мамицата му! (към Гаргов) Ти! Вземи един чук и почвай да блъскаш все едно биеш затворник. Докарайте един статист веднага! Гаргов, почни да го налагаш, а той ще надвиква кълвача.
1АСИСТЕНТ.  Нямаме повече статисти.
БОЖИНОВ.  Не ме интересува намерете някой.
1АСИСТЕНТ.  Имаме само един, но той е инвалид от войната.
БОЖИНОВ.  От коя война?
1АСИСТЕНТ.  (по станцията) От коя воина е инвалида?
RE:  „От Сирийската. Мигрант е.“
БОЖИНОВ.  Давайте го тука и почвайте да го биете. По-бързо!

сцена 8. Сърцата на тримата
интериор/тунел стрелбище – призори

ГАРГОВ е приклекнал с чук в ръка до тялото на проснат мъж с близкоизточни черти и патерици. Репетира нанасяне на удари по него, а той надава писъци и стонове.

БОЖИНОВ. Дайте епъл бокс!

БОЖИНОВ се качва върху подставката и размахва ръце за да привлече вниманието. Прави обръщение:

БОЖИНОВ.  Моля за внимание! Това е последната сцена. Значи, вижте к’во, знам че всички сме изморени, но, трябва да го направим както трябва. Така че, тук първият дубъл ще е трети. Няма начин. Ще снимаме докато стане както искам.
Въпроси?
(пауза)
Няма. Добре, да действаме.

Всички заемат местата си.

БОЖИНОВ.  Влиза Ферещанов!… Камера… Начало!

Чува се утробно грухтене и в помещението влиза ФЕРЕЩАНОВ(50). 140 кг-ов глухоням пехливанин с кавказка външност. Облечен е само с препаска около кръста, тялото му е намазано с олио. На врата му като гердан виси броеница от Бухара. Държи ниско трикрако столче и тас за баня в който има тривка, пешкир, шишенце нишадър, шишенце оцет и голяма 20 см. неотворена борова шишарка. Поставя столчето на пода и стъпва с крак върху него в очакване на разпореждания.

КОЧЕВ.  (посочва Карамазов)  Другарят от НКВД иска изтъргване.

ФЕРЕЩАНОВ жестомимично отговаря, че е разбрал, хваща КАРАМАЗОВ за ключицата като дръжка, вдига го от тезгяха и го просва по корем на пода.
Сяда на столчето, кръстосва по турски крака и нарежда пред себе си: шишарка, тас, кисе… Всички наблюдават действията му със страхопочитание.
Изсеква се, поставя месестата си длан  между плешките на КАРАМАЗОВ, затиска го с коляно в кръста и със свободната си ръка почва да сваля кожата от гърба му с шишарката. Трие кръвта от раните с кисе напоено с оцет. От време на време, точно преди Карамазов да загуби съзнание поднася под носа му шишенцето с нишадър. Карамазов вика и дефекира от болка.
фон КРАУС гледа като хипнотизиран. Кляка, хваща главата на КАРАМАЗОВ и я повдига към лицето си.

фон КРАУС.  Wer ist die Nummer 808?
(към теляка) Бузите ги искам задрави.
ПРЕВОДАЧ. (превежда фразите на български)
ФЕРЕЩАНОВ. (с жест – К’во?)
КОЧЕВ. Абе задника да пазиш!
КАМБЕРОВ. Не барай бузите, че да мож да сяда!

ФЕРЕЩАНОВ поглежда КАМБЕРОВ сякаш последния е малоумен, но слага тасa върху задника на КАРАМАЗОВ за да го предпази и продължава да трие наоколо усърдно.

фон КРАУС. Wer ist die Nummer 808? Кой е № 808? Кой е № 808? Кой е № 808?
КАРАМАЗОВ. (вече бълнува)  Ушошон мангеле морковя…
КОЧЕВ.  Кво вика тоя?
ГАРГОВ.  Това е на цигански: „Искам заешко с моркови“.
КАМБЕРОВ.  Я, и цигански ли знае тоя?
КАРАМАЗОВ.  Дика, дика шошой… Лиморка…
КОЧЕВ.  Ко туй бе? Лиморка?
ГАРГОВ.  Май значи гробище.
КАРАМАЗОВ.  Иринен манкарик о изтоки, катар изгринла… о кхам тай катар ка авел… и свобада тай тумаро мерипе!
ГАРГОВ.  Обърнете ме на изток, откъдето изгрява слънцето и откъдето ще дойде свободата и вашата гибел!
КОЧЕВ.  Я да го еба у циганино руски!

фон КРАУС дава знак да се преустанови мъчението.
Агентите потапят КАРАМАЗОВ в кацата; той бавно се връща в съзнание. Просват го на тезгяха. Изведнъж пак се изпуска.

ЧАНГОВ.  Тоя па се насра!
КОЧЕВ.  От толко зор и ти ш’са насереш.
(към Карамазов) За последен път те питам: Ще говориш ли, куче болшевишко?
КАРАМАЗОВ.  Ще кажа, всичко ще кажа!
КОЧЕВ.  А, дойде ти акъла. Браво. Почвай да пееш!
(към стенографката) Данче, записвай.
КАРАМАЗОВ.  (събира последни сили и плюе в лицето на КОЧЕВ)
Смърт на фашизма, свобода на народа!

КОЧЕВ побеснява. Разкъсва мизерните остатъци от фанелата му, грабва нажежената ютия от плочата на кюмбето и я притиска с все сила към оголените гърди на КАРАМАЗОВ.

КОЧЕВ.  Сега ще те оправя аз! Сегааа! Всичко ще си кажееш!

Чува се силно цвърчене, Карамазов неистово крещи, разтриса се в агония, викът му внезапно секва с хрип и губи съзнание. КОЧЕВ продължава да натиска ютията върху него с цяло тяло.

БОЖИНОВ.  (екзалтирано)  Стооп! Имаме го! Станаа! Браво Владо, браво! Направо е за Оскар!

Всички ръкопляскат и надават бурни възгласи. От ютията върху гърдите на КАРАМАЗОВ се издига миризлив дим и продължава да се носи цвърчене. Той не помръдва.

ГЛАС.  Ей! Ама той не диша!

Настава суматоха; БЕРОН се хвърля да прави изкуствено дишане и сърдечен масаж на КАРАМАЗОВ.

ВЕРГОВ.  Ютията, кой е оставил ютията върху кюмбето!
БОЖИНОВ.  По дяволите, Пенев, ти ли?
ПЕНЕВ.  Ама шефе, нали каза без наподобяване, по Станиславски!
БОЖИНОВ.  Звънете на 112! Викайте линейка!
ГЛАСОВЕ.  Може да му е паднала му е кръвната захар. Вдигнете му краката на горе! Не, не го пипайте! Дайте му бисквита!
БЕРОН. Ще умре! Има ли дефибрилатор!
ВЕРГОВ.  (вкопчен в КАРАМАЗОВ)  Владо, Владо, миличък! На кой ме оставяш Владооо! Владенцее… Владо събуди се!

Зениците на КАРАМАЗОВ не реагират.

БЕРОН.  (пипа вратната му вена)  Край, изпуснахме го! Мъртъв е! Сърцето му отказа.
ПЕНЕВ.  Стани бе, Владо, стани да ходим в Анталусия!

След като КАРАМАЗОВ умира и БОЖИНОВ звъни на 112 ВЕРГОВ откача, сграбчва ПЕНЕВ.

ВЕРГОВ.   Какво направи ти, бе!

ВЕРГОВ изтръгва обущарско шило от тезгяха и със замах го забива до дръжката в гръдната кост на ПЕНЕВ. ПЕНЕВ се олюлява, докато с две ръце се опитва да го издърпа и рязко рухва на колене. Умира преди да се е свлякъл.

БОЖИНОВ.  (говори със 112) Бързо! Стана инцидент…
ВИК.  И Пенев, и Пенев убихаа!
БОЖИНОВ. (обръща се и вижда проснатия Пенев)  Пращайте втора линейка!

БОЖИНОВ се хваща с 2 ръце за главата и почва да се люлее скимтейки.

БОЖИНОВ.  (във фалцет)  Не съм виновеен! Владо, го уби – нали видяхтее!…

сцена 8. Трийсе лева надница
интериор/тунел стрелбище – сутрин

Чува се усилващият се вой на сирена. Повечето хора от екипа са навън да посрещнат линейката. На ВЕРГОВ му е лошо. Подпрял се е с гръб на стената и с посиняло лице бавно започва да се плъзга надолу. Гърч изкривява чертите му.

ЧОВЕК ОТ ЕКИПА.  Юли, какво има, лошо ли ти е?
ВЕРГОВ.  Мммм… мравката… ммме… уух… Нем, нем… ога… да дишам.

Мъжът тича до вратата, подава глава и крещи в коридора.

ВИК.  Юлиан получава инфаркт!

* * *
Помещението е празно, вече няма никой на терен. Двамата завързани за колоните статисти отчаяно да се опитват да се освободят от веригите.

СТАТИСТ 1.  Помощ! Лошо ми е!
СТАТИСТ 2.  Отвържете ме!
СТАТИСТ 1.  Помооощ!
СТАТИСТ 2.  Водааа! Искам водаа!

През прозореца на стрелбището се виждат три тела покрити с чувал. Двама санитари хващат и вдигат носилка. Униформен и цивилен полицай са застанали срещу БОЖИНОВ и го слушат със сериозни изражения.

СТАТИСТ 1.  Братле, сага дали ще ни платят като измряха тия?
СТАТИСТ 2.  Не знам? Теб колко ти обещаха?
СТАТИСТ 1. Трийсе.
СТАТИСТ 2. И на мен.
СТАТИСТ 1. … Отпиши ги.