Испанска муха

Реших да напиша разказ. Добре, какъв да бъде? - За детектив който търси Испанска муха.

В кантората на частен детектив идва клиент, който иска да му намери испанска муха. Детектива го приема с насмешка: - Испанската муха е мит. – Не е мит. Имам сведения, че луд учен е създал испанска муха... Тя въобще не е испанска, но от нея жените пощуряват. Още фашистите са правели такива изследвания. – Защо му е било на Адолф да притежава испанска муха? – Зя да завладее света с нейна помощ. Гледал ли си филма „Мухата"? – Онзи с Джеф Голдбум? – С Джеф Голдбум, да. Но не става дума за телепортация, а страничен ефект при опит да се създаде нов вид хранителна добавка. Занимавал се е с това 20 години. – Кой, Хитлер? - Лудия учен. Дъщеря му случайно я опитва в лабораторията и после изчукала близката казарма. – Може просто да е била курва? – Намери ми испанска муха, плащам ти 10 000 $. – Да нямаш проблеми с жените? – Не е твоя работа.

О кей, 10 000 $ са 10 000 $. Детектива тръгва по следата и тогава в пресата се появяват съобщения за нападения на нимфоманки и той се заема да ги провери. Няколко пъти попада на радикални феминистки и фалшив продукт – пребоядисана обикновена домашна муха. Оказва се, че испанската муха се прави от маймунски изпражнения и буболечки в зоопарка. Жените ги взимат в хапчета за отслабване и пощуряват. Как е станало? Маймунта на учения е дефекирала в разтворите му и се е получил афродизиак. Ученият е държал маймуна в клетка в лабораторията при епруветките? Да, нали е бил откачен.

Накрая след като губи едната си топка, детектива наистина намира автентична испанска муха, но унищожава формулата, защото това откритие е твърде опасно и може да погуби планетата ако жените се разгонят. Терористи планират да пуснат маймунски дарадонки в светената вода в църквите, да предизвикат сексуална революция.
Случаят е разрешен.

Мениджмънт на любовните връзки

Публикувано на 16.07.2019 от kuzmo.k

* мениджмънт:  координирането на човешките усилия за постигане на заложените цели, използвайки ефективно наличните ресурси.


Знам че повечето от вас няма да са съгласни с мен, но ето какво мисля: ухажването това е (ВРК) високо рисково капиталовложение. Отвратително е, че постоянно трябва да харчим пари за да можем да имаме връзка. При това много често те не се получават. И кой е виновен за това? Никой. Мисля си, че за наша защита е нужно да има някаква система за застраховане в ухажването. Според мен това трябва да бъде на принципа на букинга на хотелска стая или нещо подобно. Ето, ние започваме да се срещаме и веднага след както започнем да излизаме ти депозираш от картата си някаква сума на съхранение в обща сметка. И ако след 2 или 3 седмици не искаш да се виждаме повече, аз поглеждам разходите и ти предоставям листа с разпечатката: „Окей, 750 лева за такси, вечери, кино, театър, забавления… Значи твоят дял е точно 375. Набери пина на пос терминала и подпиши разписката, ако обичаш. Благодаря, това беше всичко.“
Наистина не мога да разбера защо аз да съм длъжен да харча с кръв, пот и риск изкараните си пари само за да разбера, че не се получава. Това е просто ненормално и не ме интересува какво смята обществото за джентълменството. А какво да кажем за борбата за равенство на половете? Аз даже съм на мнение, че ако човек е извел 3 пъти жена на обяд или вечеря и тя го е зарязала, той има право да се обади в полицията и да поиска прокуратурата да и повдигне обвинения. Трябва да има финансова отчетност в една връзка. Защото иначе ще стане като с държавния бюджет, не се знае кой пие и кой плащa!
По правило флиртовете не са добра инвестиция,  трябва да има гаранционен фонд.
Разбира се застраховката трябва да е двупосочна. Ако жена е започнала връзка с мъж, но се окаже, че той е некадърник в леглото, дребнав като пишката си скандалджия, мързелив пияница, който в периода на ухажването се е преструвал на почтен и работлив, а тя е заложила авторитета си и го е запознала с приятелите си, със семейството си и т.н. Би следвало моралните ѝ и физически щети от общуването с него също да бъдат възместявани от гаранционния фонд. 

И другото което намирам за важно – секса. Знаете ли, аз съм романтичен джентълмен, но за мен е важно да правиш секс на първа среща с човека към който може би имаш сериозни намерения. Първо чукането, после цветята, комплиментите и всичко останало. Ще ви обясня така че да ме разберете: никой не би желал да излиза с някой в продължение на седмици и месеци, само за да разбере на края, че партньора му си пада по тройки с непълнолетни пакистанци + дого аржентино. Кой какво харесва в секса, това трябва да се изясни веднага. Веднъж ухажвах една …. добре, после ще довърша за нея. Само ще спомена, че освен актриса се оказа и лесбийка и трябваше да изучавам тайните на някакъв клиторен оргазъм, дойде ми в повече! И освен това имаше доста студени крака. Ама казвайте ги навреме тия работи, де!

Наглите: сценарий

Публикувано на 14.07.2019 от kuzmo.k

Сцена 1. Следствен арест
интериор/ килия следствен арест – ден


Помещение 4 на 3 метра. Редица от 5 шалтета на дървеното дюшаме. Калъфки за възглавници с насипани в тях цигари, храна и дребни лични вещи. Високо прозорче с решетки, закрити с лист перфорирана ламарина. Релса минаваща в средата на тавана. Кофа за дефекация в ъгъла при вратата.

Вътре – 5 човека. Двама играят на клечки, двама просто лежат и зяпат тавана, а един клечи над кофата и в момента се изпражнява.
Чува се дрънкане на ключове и издърпване на резе. Вратата на килията се отваря. Униформен старшина застава на прага оглежда присъстващите и мълчаливо посочва един от тях. Посоченият си казва името.

ПОСОЧЕН.  Крум Георгиев Петров.

Без да казва нищо надзирателят посочва следващият.

ПОСОЧЕН.  Иван. Лазаров Димов.

След кратко колебание третият посочен е човека изпражняващ се в кофата.

СЕРЯЩ. … Ъъх, Лозан.

СТАРШИНА.  (продължава да стой с насочен показалец)

СЕРЯЩ. … Лозан Христов… ъъ, Демирев.

СТАРШИНАТА се обръща към следващият арестант, който бавно се изправя и насочва пръст към него.

АРЕСТАНТ.  (след дълга пауза)  Бойко… Методиев… Борисов.

СТАРШИНАТА му прави знак да се приближи като се обърне с гръб и сложи ръце отзад. Поставя му белезници и го извежда от килията. Заключва я.
Отвън чака втори униформен. Повеждат арестанта покрай килийите в коридора.  Стигат до ъгъла.

СТАРШИНА. Обърни се.

АРЕСТАНТЪТ застава с лице към стената на метър преди ъгъла и навежда надолу глава. КОНВОИРАЩИЯТ натиска бутон за звуков сигнал. Отговаря им също такъв. Изчакват разминаване с друг конвоиран арестант и след това завиват и поемат по коридор надясно. Същата процедура се повтаря още два пъти докато стигнат до стълбите и го свалят до стая на администрацията. Вкарват го в кабинет с надпис ГД ГДИН.
Вътре зад бюро седи мъж с униформа и преглежда папка с надпис „ДЕЛО №…“. Поглежда към арестанта и казва:

ДИРЕКТОР.  Е, гражданино Борисов. Свободен си. За сега. (подава му лист хартия)
(към конвоиращите) Свалете му гривните.

Мъжът е отведен до складово помещение където получава дрехите, документите и личните си вещи. После го отвеждат до изхода и постовия му отваря вратата. Той прави крачка напред и излиза на свобода.

Намира се на сравнително малка, тиха улица. Лято е, а той е облечен със зимни дрехи: палто, възширок костюм и спечени от солта официални обувки.
Никой не го чака. Наоколо няма жив човек, само няколко паркирани коли. Не се оглежда, не поема дълбоко въздух; тръгва си бавно пеша и скоро стига до по-голяма улица на която има спирка. Изчаква тролейбуса и се качва в него. Няколко души го заглеждат, но той не им обръща никакво внимание.
На следващата спирка се качва контрола. Той няма билет. 
Контролата стига до него. БОРИСОВ спокойно го поглежда:

БОРИСОВ.  Сега излизам.

КОНТРОЛА.  (кимва и го отминава, като му бута в ръката билетче)

СЛЕДВА….

Екзистенциална депресия

Публикувано на 07.07.2019 от kuzmo.k

„Седмопръстият“ глава 5, част 3

вторник 17.55

Когато сестрата го въведе в кабинета психологът седеше за бюрото и въртеше ръчката на някакъв уред подобен на мелничка за пипер с който остреше моливи. Пъхаше ги много внимателно в накрайника, пробваше върха им с показалец и ги пускаше в кутия от пури. Кутията беше почти пълна.
„Медитация, ташак! Пробвай медитация, когато цял ден си имаш работа с идиоти““, измърмори под носа си и вдигна поглед.
– Здравейте, докторе – поздрави седмопръстия.
– Добър ден. Написахте ли нещо?
– Да – подаде му плика той.
– Постарал сте се. Седнете на дивана, секретарката ще ви донесе кафе.

Докторът извади страниците от плика и без да му обръща повече внимание се задълбочи в текста. Пресегна се към кутията с моливи, измъкна един и взе да отбелязва в полето.

„- … Сега пъхни щуцера във входа на дланеца и отвърти винтила четвърт оборот.
– На коя страна?
– Надясно, докато щракне шплента… ДЯСНО, БЕ!
– А да. Мамка му.
– Свържи клапана на трансформатора с „X-Cora-a“
– Да положа ли соленоида по средата?
– Изчакай първо връзките да се синхронизират в обща маса.
– Чакам… готово, стана.
– Така, изрежи свободните жици от преостата. Стой! Дай на мен.
– Ето ти клемата на програматора: C (common). Такаа, сега лентата по номерациите…
– Уфф, ама че дребни букви, нищо не мога да видя! Прокарай, прокарай го в затвора!
– Готово.
– Сега, аз държа оттук, а ти затегни винта на обтегача. По-бързо де!
– Йес! Захранването… Къде е 24VAC?
– 24 е за външния модул. Трябва ни 13 мм-ов.
– Сигурен ли си?
– Захранващият кабел трябва да бъде 14 AWG(1.85)
– Заемяването на зелената жица ли е?
– Не помня.
– Е тогава какво сме седнали да го монтираме, и без това батерията трябва да е литиева.
– Нея ще я сменим накрая. Дай сега да свалим държача на релето за да пасне клемата.
– P на G. Ще направим ръчно байпасиране. Натисни SEN-ора.
– НЕ ТОЗИ!… МАМКА МУ!  ФАК! ФАК! ФАК!… ТИ МАЛОУМЕН ЛИ СИ БЕ!
– Без да искам, съжалявам!
– А е, писна ми, не става и не става!
– Майната му! Дай да се ебаваме с кретените.
– Искаш ли бира?…“

Свали очилата, въздъхна и разтърка с два пръста предносницата си.
– Вижте, ще бъда напълно честен с вас: няма да мога да съм ви полезен. Не искам да ви губя времето и парите… Твърде стар съм за това. Вашият случай е наистина особен, а аз съм прекалено уморен и… знам че няма смисъл.
– Мога да ви платя допълнително. Кажете някаква цифра.
– Не, не става въпрос за парите.
– Какво, докторе, да не сте в депресия?
– Може би. Във всеки случай, отказвам се. Но ще ви дам телефона на колега…
– Не се отчайвайте, докторе, има още хляб във вас. Дишайте дълбоко. Ето така – с диафрагмата.
– За съжаление понякога медицината е безсилна.
– Какво ще ми препоръчате тогава?
– Нищо, живота често е безсмислен. Свиквайте.
– За мен ли става дума или за вас?
– За всички.
– Не се предавайте докторе, чувал съм, че да си накиснете краката в леген гореща вода с морска сол много помага за нервите.
– Да. Както и да е…
– Няма ли поне да ми кажете нещо. За мен.
– Мога да опитам. Но се съмнявам, че ще ви хареса.
– Ще го понеса.

Докторът се пресегна и взе листите в ръка. Тя видимо трепереше и той ги пусна обратно на бюрото.
– Ъъ, какво исках да… не мога да следя мисълта си – извади от един плик в джоба си няколко хапчета и се зае да ги чупи на две и ги гълта.
– Нещо за състоянието ми.
– А-да – въздъхна той. – Обичате ли да четете криминални романи?
– Не знам, може би? Да.
– Очевидно да. Тук има фабула в развитие – потупа с показалец страниците  психиатърът. – Даже мисля че имате дарба.
– Каква?
– Да съчинявате. Но не се радвайте, в някой случаи това е болестен симптом.
– Не се радвам.  Като казахте, фабула, за какво точно става дума?
– Фабулата е творческа предпоставка за създаването на художественото произведение.
– Аа, това ли било, понеже аз си помислих нещо друго…
– Това беше, така да се каже „добрата“ новина. Знаете ли какво е дебилизъм?
– Ъъ…
– Дебилизъм, на латински: debilis – слаб, немощен, е термин в психологията, с който се обозначава най-слабата степен на интелектуална недостатъчност или още наречена умствена изостаналост, обусловена от задържане на развитието на индивида или поражения на мозъка на плода… Мисля че ако ви направим IQ тест ще установим необичайно ниска интелигентност.
– Да не намеквате че съм тъп или нещо?
– Не намеквам.
– А, добре.
Докторът прелисти картона и зачете бележките си:
– Вероятни криминални наклонности. Шизотипически характер. Стеснено, фиксирано съзнание. Некомуникативен и нетолерантен към чужда гледна точка. Прикрит и подозрителен, недоверчив до крайност. Чувства се дезориентиран и заплашен. Зациклен на проблеми и негативни обстоятелства. Синдром на дефицит на вниманието. Социопатия.
–  Добре, но защо не помня нищо?
– Нарушенията на паметта могат да се дължат на много фактори: Психични и поведенчески разстройства – транзиторна глобална амнезия, алкохолизъм, разстройство на реализациите. Страничен ефект от прием на медикаменти – антиепилептици, дигоксин, клоназепам. Новообразувания – тумор в мозъка. Болести на нервната система – епилепсия, болест на Алцхаймер (Alzheimer’s disease). Болести на ендокринната система – синдром на Вернике-Корсаков (Wernicke-Korsakoff syndrome). И най- вече: травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини като механично увреждане на главата – ретроградна или дисоциативна амнезия.
– Богата колекция. – Освен това при вас има данни за параноялна психопатия.
– Какво е това?
– Характерова аномалия. Разстройство на личноста.
– Опасна болест ли е?
– Не за вас.
– А за кой?
– За другите.

Мълчание… мълчание…

– …  Е, благодаря ви за лекцията докторе.
– Няма за какво.
– Какво, значи се отказвате?
– Да. Съжалявам.
– Разбирам ви, няма проблем, починете си, идете на екскурзия. Пиете ли?
– А вие?
– Разбира се.
– Продължавайте да го правите.
– Това е професионален съвет ли е?
Докторът уморено кимна.
– Тогава ще ви послушам.
– Ще ми се да го бях разбрал по-рано. Още през медения месец.
–  Е, винаги има надежда… Ако искате да поговорите с някой,  аз съм насреща.
– Да, благодаря ви, но…
Седмопръстият се поколеба:
– Докторе, мога ли да ви попитам нещо? И ви оставям на спокойствие?
Психологът само кимна утвърдително.
– Като терапевт помогнали ли сте досега на някой? Тези неща работят ли или са просто бизнес?
– Запомнете нещо: истинската сила на психотерапията е самовнушението.
– Благодаря ви за отговора. На вас ли да платя или на секретарката?
– Няма нужда. Не дължите нищо.
Докторът включи интеркома и със сподавена въздишка произнесе: „Рачева, като пациентът излезе му върнете таксата за лечението и отложете всичко за днес“.
–  Няма нужда, докторе. Не ми е до парите. Може след време да си промените мнението. Като се поразведрите. Защо не потърсите професионална помощ?
Психологът само поклати глава. Дръпна кутията с моливи в скута си и се отпусна назад в креслото:
– Ако бях с двайсетина години по-млад, може би?
– Ами тогава… Всичко хубаво, докторе. Оправяйте се. И горе главата
– Да, благодаря, и вие. Минете през сестрата за парите.
Извади изпод бюрото хавлиена кърпа и взе да попива врата си.
.

Публикувано в житейска психология, забавление, комедия, пси