29 дни по-рано.
Г-н Пишков
- Как ме намери?
- Турчина ми каза за теб. Били сте приятели, лежали сте в една килия.
- Откъде познаваш Турчина?
- Той чукаше жена ми. Казах му, че сме квит ако ми намери човек за една специална
поръчка. Разведох се с нея и ето ме…
- Каква поръчка?
- Да премахнеш един тип.
- Какъв… тип?
- Стендъп, правостоящ комик. Чувал ли си за Спаркс чикията?
- Не би трябвало. Какво ти е направил този … Спаркс?
- Най-лошото. Открадна ми историите.
- Открадна ти историите?
- Да. Не точно, продадох му ги, но, сега не иска да ги върне.
- Историите ти?
- Да, историите ми. Искам да го очистиш.
- Аха. (пауза) Защо му викат така?
-
Постоянно разправя как си правел чекии: “Никога не съм си правел чекии. Тоест
правил съм… но на друг. ” такива неща. Става ли?
- Нека помисля, добре помислих.
- … Какво?
- … ( мълчание; вади ананас от чекмедже в бюрото и почва да сваля кората,
работата върви трудно)
- Колко върви това?
- Кое?
- Такава услуга.
- Зависи. Чувал съм, че между 20 и 100.000. В твоя случай, не повече от 5.
- Ще ти платя 30. Хиляди.
- ( смита с длан обелките от ананаса
в чекмеджето, предлага му парче) Разкажи ми за този Спаркс чикията.
-
ОК., Спаркс чикията… Искаш ли негова снимка? (пребърква се и вади фотография)
-
Носиш негова снимка?
-
Нали така се прави?
-
ОК., давай я. Прилича на капут в главата.
-
От чикиите е. Така се вживя в историие си, че наистина стана онанист… В
началото, бяхме приятели когато започнахме преди години. 10 години.
Изпълнявахме комедийни монолози по клубовете. Жанра тепърва навлизаше. Беше
голяма празна ниша и набрахме скорост. Скоро дойдоха парите. И тогава се
подхлъзнах, успехът ме свари неподготвен. Първо раздавах автографи срещу пиене
на бара, не си рок звезда, но жените те харесват...
-
Какво, бил си известен? Как ти е името?
-
Боб Джестър. Не е истинско, артистичен псевдоним.
-
Не съм те чувал.
-
Беше отдавна… После имаше и други почерпки (чуква се по носа) , а после
дилърите се светнаха, че е добре да зарибят някой като мен дето обикаля
клубовете и станах пласьор. По тая линия се запознах с Турчина. После направих
и някой дългове: пуснаха ми кредит в казиното и, хлътнах… Тогава Спаркс чикията
предложи да ме измъкне, но срещу правата върху материала ми.
-
Тоест?
-
Предложи ми да му продам историите си. Почти нямах избор, или трябваше да
работя цял живот за босовете, или да се събудя без горната част на черепа в
някой контейнер с котки за компания. Така че приех с благодарност. Подписахме
нотариално заверен договор и историите ми станаха негови. Мислех си, постоянно
се забърквам в нещо, ще си напиша нови.
-
Чакай малко, не разбирам, това не са ли просто измишльотини?
-
Не. Аз съм от комиците които използват личен материал. Разказвам само истински
преживявания.
-
Например?
-
Неща от рода: „Как разбрах, че съм комик? - Първият път като се съблякох пред
жена се получи нещо такова: “!!! Уоу! Хааааа-ха-ха-ха-ха-ха…” От тогава по
време на секс с мен жените винаги се смеят. Казах си, от това може да излезе
нещо и, нали знаете, живота ми поднесе лимон, а аз си направих лимонада.”
-
Хъ...
-
Или: „Случвало ли ви се е да се напиете така, че да забравите сексуалните си
предпочитания? Стават такива работи когато си обзаведеш апартамента с мебели
проектирани за групов секс, но дойдат само приятели.”... „Първата ми работа -
момче за всичко в един хотел. Асансьора често засядаше и после аз чистех лайната
в кабината.”
-
Искаш да кажеш, че това е истина? За асансьора и другите неща?
-
Да.
-
И защо го споделяш с хората?
-
Ами… сложно е да се обясни, повечето стендъп комици страдат от някаква мания за
самоунижение. Може би е… може би някаква травма в детството, не знам? Както е
казал Фроид, ако някой е станал артист, най-вероятната причина е, че родителите
му не са го учили как правилно се ходи на гърне. Но сред комиците самоунижението
е направо мода. Има един Кизмо разправя как веднъж се изнасилил с лайното си,
такива глупости.
-
Как така се изнасилил с лайното си?
-
Имал запек и, заседнало. Правели му цезарово сечение да му го вадят.
-
(клати глава) Добре, продължавай.
-
Ъъ, до къде бяхме…
-
Значи Спаркс чикията те изработи?
-
Всъщност не, дори му бях благодарен. Просто ситуацията се разви по кофти
начин.
-
Какво ти пречи да почнеш пак да ги разказваш, нали са твой истории?
-
Договора. Железен е. Неустойки и така нататък. Не мога дори да ги споменавам
пред приятели на бира. Спаркс чикията е завършил правен факултет, има
юридическо образование. А и няма да се възприеме добре в гилдията. Ще ме
обвинят в плагиатство.
-
Схванах. Добре, не можеш ли да си напишеш други?
-
Не става, опитах. Излязох от играта и просто пресъхнах. Нямам нищо.
-
Вземи на заем.
-
Никой не работи така. Би ли заел на някой жена си?
-
А защо не разкажеш историята как си загубил историите си и… пак стигаш до там.
-
Защото оня е хитър. Има го включено в клаузите. Нямам право, просто вече не ми
принадлежат. Все едно не са се случвали.
-
Говори ли с него?
-
Не ще и да чуе. Предложих му добра цена да ги откупя, но…
-
Откъде имаш пари?
-
Онлайн покер. Направих много добра година.
-
Тогава защо са ти всички тия глупости?
-
Парите не са проблем, но искам да се върна на сцената. Той стана с моите
истории звезда. Сега си искам славата обратно.
-
Вижда ми се тъпо, но… Ето какво, ще отида да огледам нещата. Къде мога да го
видя този, Пишков?
-
Излиза по различни заведения, но всеки вторник има микрофон в клуб “LimeLight”
на Раковска. До театъра.
-
(води си бележки) Утре. ОК. Дай сега да чуя великите ти истории.
Имаш ли някоя за мокри поръчки?
-
Не.
-
Чуй тази, тази е истинска. Следиш ли криминалната хроника?
-
Рядко.
-
Честно, имало ме е в нея. Преди за малко бях от бандата на Наглите. Веднъж
отвлякохме 1 тип и пратихме ухото му в кутия до жена му. А тя се свързва с нас
и вика: А-а, не, не е достатъчно, ще се уверя, че е той когато видя нещо
по-познато… сещаш се, оная му работа. Пениса. Ебати жената! За да плати откуп
искаше да му отрежем пениса! От мъжка солидарност не бяхме в състояние да
извършим такова нещо, дори и за пари. Теглихме чоп и ми се падна. Тогава
разбрах, че тая работа не е за мен и се отказах. Не ставаш похитител с идеята
да режеш пениси. Опитах! Опитах, но стигнах най-много до кожичката. И сега този
тип разправя „Отвлякоха ме едни и ме обрязаха!”… И много ясно никой не му
вярва.
-
Добра история. Сигурно ви е помислил за равини.
-
Както и да е. Разправяй.
-
Ами… имам една за чичо ми: „На чичо ми Грушо му присадиха ухо върху
предмишницата – първата успешна трансплантация от подобен род в България. Което
е голям напредък в областа на регенерацията! Но странното е, че той отиде в
болницата заради проблем с простатата.” Тази е в репертоара.
-
Момент. Колко върви една такава, защото аз имам доста шантави истории и мога да
ти продам някоя от моите. Чуй тази: „Веднъж така се напих, че задействах
алармата на апартамента и като дойдоха ченгетата вместо да кажа: „Обърках кода,
обърках кода!” аз се предадох и поисках да се обадя на адвоката си.” Как ти се
струва?
-
Къде е акцента?
-
Е, всичко в отиграването… Добре-добре, продължавай.
-
Винаги използва тази, тя е от ученическите ми години: „Чуйте това, когато бях
тинейджър често се молех Бог да ме уреди с анален секс. Не съм маниак, просто
исках да опитам, кефят ме гримасите им. За съжаление той… Но после, след големи
мъки и експерименти в лабораторията осъзнах, че с жените винаги е по-лесно да
поискаш прошка, отколкото да вземеш разрешение. Пък и мога да мина без лайно
на… хуя.”
-
Молел си се Бог за анален секс? И аз.
-
Видя ли, това са неща от живота.
-
Пенис?
-
Не!
-
Просто предлагам… Хахахаха! Върза се.
-
... Не се обиждай, но ти не си комик.
-
Не мога да повярвам, че някой плаща за да слуша това. Там да не се събират
пияници?
-
Не, ОК са си. „Ще ви кажа кое е най лошото което може да ви сполети в новото
метро. Експлозивна диария! Купих лекарство от аптеката и в листовката
пишеше: “Може да причини стомашно неразположение (не си правете планове за
деня)”. Не си правете планове за деня, мислех си, че се шегуват. Явно трябваше
да ги послушам.”
-
Добре, записах… Изтаковал си се в метрото? Това наистина се е случило с теб?
-
С 95 % достоверност.
-
Човече, не бих разказавал на никой за това. А ти си готов да дадеш 30 000
за да го правиш публично.
-
Нарича се шоу бизнес.
-
Добре, по същество. Вземи си снимката. Половината сума в предплата. Няма да
губим време, утре ще се запозная с обстановката и ще се видим още веднъж
следващите дни за да обсъдим нещата. Аз ще те търся. Дай някакъв номер.
-
ОК. (записва на листче)
-
Разбрахме ли се? 15 бона сега, 15 като излязат новините. И без имена по
телефона.
- Всъщност аз дори не ти знам името?
- Викай ми пръднята. Безшумен, но смъртоносно опасен.
- Искаш да кажеш невидим?
-
(поглед изпод вежди)
-
ОК., ОК.
- Ще си имаш историите… Ако не се правиш на умник.
-
Ще го очистиш ли? Има ли начин да стане на сцената?
-
Не, ще направя нещо по-добро. Ще те науча как да го премахнеш сам. Без да те
хванат.
-
Чакай малко, не мога да убивам хора, аз съм комик.
-
Не е кой знае какво. Предполагам всеки може да е комик или убиец при определени обстоятелства. Както и
обратното. Омразата е добър мотив…
-
Да ти платя 30.000 за да убия човек…
-
Вече нямаш избор.
-
Какво искаш да кажеш…
-
Помисли.
-
Ще ме издадеш на ченгетата?
-
… Не обещавам нищо. Но ако се случи нещо фатално със Спаркс чикията знам кой е
замесен.
-
Но…
-
Съжалявам, не мога да убия някакъв онанист за 30 бона. Авторитета ми ще
рухне.
-
Убий го тогава за 5.
-
… (поглед) Виж, ако бях килър щях да ти кажа, че от профсъюза ще ме
спукат за такова нещо.
-
Има профсъюз на наемните убийци?
-
Предполагам? Всяка професия има профсъюз… ОК, сега изчезвай и утре по обяд те
чакам с капарото. Ако все още си искаш историите как си се посрал в метрото.
2.
Риташ се
по ташаците и ти ръкопляскат.
Шкембеджийница
около пазара.
-
Сядай. Ще ядеш ли? Поръчах бира.
-
Каква е тази шкембеджийница, тук ли се храниш?
-
Не. Правя си срещите. Не се набива на очи.
-
Вони наа… даже не знам какво, нормален човек не би издържал 5 мин.
-
Именно.
-
А тия ядат… супа?
-
Шкембе чорба. Всъщност не е лоша след препиване. Пробвай я.
-
Благодаря, каскадьора ми е в болнични…
- Знаеш ли, че това място е печелило приза
шкембе на годината!
-
Страхотна награда. Липсва червеният килим отпред... Е, ходи ли?
-
Да. Значи с това се занимаваш?
-
Какво искаш да кажеш?
-
Платих 7 лв. да слушам как някаква банда тъпаци се самоокайват… Впрочем
като влязах твоя човек тъкмо свършваше, хванах няколко минути в края (вади
тефтерче): Спаркс чикията, оплешивяващ тъпанар с катинарче и бейзболна
шапка завъртяна с козирката към тила, издути бузи с цвят на кайсиев мармалад.
Държи микрофона и говори с извъртени нагоре очи и хлътнал в раменете врат,
сякаш в същия миг нещо се стоварва от високо на главата му. Леко кривоглед и
опулен.
-
Той е.
- Точно довършваше някаква чикиджийска история: „Цял живот правя секс както ям
пуканки – сам пред телевизора. Искам да кажа, че съм твърдо за порнографията,
но тя е едно от нещата в които е по-добре да участваш отколкото да гледаш.
Измислил съм си сценичен псевдоним в случай, че се захвана с това – Тони
Бахама. Оглеждайте се за Тони Бахама на Оскарите… Впрочем вчера си
изкълчих ръката. Което в моя случай значи 10 дни без секс.” - Това ти ли си?.
-
Е, и двамата. Кой не е мастурбирал? Ти не си ли?
-
Не и като да съм си изкълчвал ръката.
-
… Случи се само веднъж.
-
Ами за “черният Хитлер”? Дето фюрера бил негър.
-
Тази не е моя.
-
Негова ли е?
-
Не вярвам, сигурно купува и от други.
-
„… Когато бях дете имах въображаем приятелка за секс. Но тя ме мразеше и ходеше
да се чука с други.” - И тая ли е твоя?
-
Ще го убиваме ли или ще ме анализираш?
-
Само проверявам. Откъде да съм сигурен, че това са твоите истории? Може и да ме
будалкаш?
-
Мамка му, да, това са моите истории, дума по дума, както съм ги написал и
разказвал! Повторени буквално.
-
Искал си да се казваш Тони Бахама?
-
… Тони Бонана. Щях да ставам порноактьор. Или режисьор, нещо такова. Нали знаеш
как хората разравят: „Открий какво харесваш и го превърни в професия…” Ебането
ми харесва.
-
Хм, не бях се замислял? Погледнато по този начин… Но беше смешно.
-
Кое?
-
Цялата работа. Смешно е.
-
Искаш да кажеш добра комедия?
-
Не, дори не беше комедия, това е смешното: „Пътувах – вика - със самолет
наскоро и в един момент почувствах неразположение от храната. Отидох до
тоалетната, но се оказа заета, така че застанах да изчакам отпред. И след 2 - 3
мин. вратата се отвори и отвътре излезе направо невероятно красива жена -
момиче на около 22 - 24 год. с вид на професионален модел. Такава бях виждал
само на корица на списание. Хвърли ми поглед, просто един поглед и отмина към
салона. Влязох, капака на тоалетната чиния беше спуснат и, и… върху него ме
посрещна, там имаше - ей толкова голямо, показва с ръце - огромно,
прясно лайно. Точно по средата. Върху чинията. Миризмата – вика - беше така
кондензирана, че направо ми се насълзиха очите. Седях срещу него в шок, без да
знам какво да правя. Мислех си, че ако извикам стюардесата тя може да помисли,
че лайното е мое. Имам предвид, човек няма как да докаже произхода на лайно.
Кой щеше да повярва, че е на онова момиче? Зачудих се дали да не го почистя със
салфетки, но реших, че най много да се оплескам до лактите и да го размажа из
цялата кабина. Седях така в недоумение и най-накрая взех единственото разумно
решение. Казах си “Е, какво пък, мой ред е” и се облекчих на пода. Сега вече
имахме 2 лайна в самолета - едно на капака и едно на пода. Загащих се и
излязох. Отпред чакаше някакво бабче. Хвърлих му един поглед и отминах…”
(прави справка в тефтерче)
-
Записки ли водиш?
-
Аз съм професионалист. И чуй…
-
Това Спаркс ли е?
-
Не, един кльощав с маймунски бакенбарди. Не съм виждал толкова обрасъл човек, а
съм фен на “Star Track”.
-
Аа, Ивайло Тосков.
-
Слушай: „ 10 мин. по-късно – вика - бабето се изниза по пътеката край мен и,
кълна се, погледна ме и… ми намигна. След малко виждам как стюардесата се
запътва назад и последваха такива писъци, такава нервна криза, че приземиха
самолета и арестуваха целия полет. После на летището, наземната полиция ни взе
на всички натривки от гъза. Знаете ги мерките за сигурност какви са вече. Имаше
следствен експеримент… Ъъ, да не ви обяснявам принудителна дефекация какво е.
Но това което не ми дава мира е, къде по дяволите се е облекчило бабчето? Там
беше толкова тясно и навсякъде пълно с лайна? Отпред в коридора? Разбирам защо
стюардесата е откачила.” И виж: ходи по сцената, стъпва върху нещо, поглежда
надолу – все едно е нагазил с 2-та крака 3 лайна едно след друго и крещи: „Ха!…
Ха! Ха!” – и хуква нанякъде!
-
Да, той е по лайната. Само за лайна приказва. Тосков. Извратен: как се насрал,
как забравил да вдигне капака на тоалетната чиния и клекнал отгоре… Има една
история дето си взел дрехите от химическото и намерил в джоба бележка:
„Господине, позвайте повече тоалетна хартия. Трудно ни е с препаратите”.
-
Страхотно. Риташ се по ташаците и ти ръкопляскат.
-
Нещо такова. Имаше ли един толкова нисък, дебел, с дълги уши, като листа, вечно
потен… Винаги излиза последен, щото мисли, че публиката вече е изморена и и е
все тая.
-
Ахъ. Засяках го в клозета.
-
Ходи да бие чикии. Сваля напрежението.
-
Тц, тц!
-
Говори абсолютно безсмислени фрази и се надява, че публиката сама ще намери в
тях някакъв хумор. „Вижте вика, – аз съм опасен! Казаха ми, че имам
прическа на педофил.”
-
Беше плешив.
-
Именно. Но кой знае какви са педофилските прически? Веднъж след като лъскал
забравил да си закопчее дюкяна и излязал така на сцената: хуя му виси отпред и
капе… И знаеш ли какво? – всички помислили, че е страхотна смешка. После взе да
излиза и на бис така. Накрая се ожени за една от публиката. Сега като има с кой
да прави секс разправя за Кама Сутра: „ Що за тъпа нация са това Индийците. Да
напишат огромен наръчник за нещо толкова просто, дето може да го върши и
шестокласник с една ръка!”
-
Да, чух го. Значи това е актуалната тема - чикиите?
-
Евъргрийн. Винаги се харчи.
-
Тоест ако изляза да лъскам бастуна докато пея химна на сцената ще имам успех?
-
Кой знае? Не ми изглеждаш много смешен. Работата е в това, че човек трябва
малко да прилича на идиот за да го хареса публиката. Казват си: „Този е
малоумен, значи е забавен” и дори не го слушат толкова какво приказва. Просто
карат по инерция… Има един той пък излиза със сандали. Мисли, си, че прилича на
Христос, видя ли го? Сам си ги прави.
-
Кое?
-
Сандалите. Ходи в някакво село да ги плете.
-
Да, имах нещастието. Към 50 годишен, средно брадясъл с конска опашка и белези
от шарка.
-
Държи един поплавък от кенеф под мишницата и: „Знаете ли какво е това? –
компютъра на казанчето… Бойко Борисов това, Фидосова онова… Какво ли е човек да
мастурбира на собствената си фотография? Трябва да питаме премиера…”
-
Да, това не беше зле.
-
Във вторник.
-
В смисъл?
-
Някой дни става, някой дни - не. Петък и събота например, хората не обичат да
слушат за политика. Излизат да разпускат.
-
Както и да е. Дай по работа. Проучих нещата: Останаха до късно да пият бири.
После се изнизаха един по един. Спаркс чикията си тръгна последен по странична
уличка. Огледах наоколо. Мястото е удобно, можем да инсценираме въоръжен
грабеж. Ще го направим така: аз съм вътре, ти чакаш в колата, давам ти
знак, че излиза и ти го посрещаш по-надолу в пряката. Един добър страничен удар
е достатъчен, но за всеки случай ще го довършиш с длан в гръкляна. Прекъсваш
трахеята и за минута е свършил. После го пребъркваш.
-
Ама как така, аз не съм някакъв нинджа, а комик.
-
Лесно е, ще те науча. Десняк ли си?
-
Левичар.
-
Идеално, ще го изненадаш. Тежеста напред, приклякаш и с изправянето натискаш
рязко с пръстите на крака и завърташ лявата ръка в кука от рамото. Ще ти дам
бокс. Ляво кроше ето тук. Трябва да дойдеш отпред за да го улучиш в
слепоочието. Кажи му нещо. Няма проблем да те познае, след малко ще е мъртъв.
-
Ама…
-
В офиса имам боксов чувал, ще ти покажа. Не се притеснявай, има време да го
отработим. И почвай да тренираш, утре искам 10 км крос и 120 лицеви опори. Имаш
ли грички?
-
Не.
-
Купи си. Какво сме днес, сряда? Чакам те в петък в 10 сутринта. И помисли за
някакво алиби.
-
Алиби?
-
Ей, ей, ще убиваме човек, няма да го съкращаваме от работа. Това е углавно
криминално престъпление, трябва да се подготвиш. Гледай „Обичайните заподозрени”.
-
Мамка му! Мамкамумамкамумамкаму, в какво се забърках!
-
Спокойно де, първият път е малко нервно, после се свиква. А и вече си 15 бона
вътре, ако искаш откажи се ... О, щях да забравя (дава
му ампула цианкалий) – Ще си пришиеш това в яката.
-
Трябва ли?
-
В случай, че се издъниш. Не трябва да те хващат жив. Веднага ще пропееш.
-
Ама...
-
Така правят килърите, изискване на профсъюза.
-
Ама аз не съм член!
-
Не мрънкай. Приеми го като част от работата.
-
...
-
Слушай, искам да те питам, ти наистина ли, верно ли е това за… жените?
-
Кое?
-
Ами дето си чукал гаджето докато спи?
-
Не се сещам?
-
Тя била на диета и не искала да гълта – заради калориите, и ти си я таковал в
устата като спи?
-
Оу, тази я бях забравил: „Гаджето ми е на диета. Вече не гълта – прекалено
много калории. Нo няма ефект. Струва ми се, че и аз имам известна вина? Може би
трябва да и се извиня за нещата които правя с нея докато спи? Харесва ми да я
гледам как спи – представям си, че е умряла… Разбирате ли, имам да и връщам.
Тя е геронтофилка, пада си по старци и веднъж я спипах в леглото с един толкова
дърт, че беше починал преди 2 год… Но ако погледнем позитивно, поне няма
опасност да забременее.” Да, случвало се е един-два пъти.
-
Да, но, как така се е чукала с умрели?
-
Е, не точно с умрели. Всъщност един умря докато правела секс с него…
-
Човече, не искам да съм на твое място! Бих пречукал и нея.
-
Не ми давай повече идеи.
3.
The simple art of murder
Oфиса на килъра, боксов чувал. Нанася удар и се обръща:
-
Хайде! Навеждаш тялото от кръста, пренасяш тежеста върху предния крак, така…
завърташ леко рамото, дясната горе, до брадата. Изправяш се рязко и удряш. Ето
показвам. (нанася силно ляво кроше на чувала). Сега опитай. Трябва да
приклекнеш и да завъртиш раменете. Долу го довършваш.
Подпира
с тяло чувала. Комика нанася дилетантско кроше.
-
Не-не, вкарай таза. Натисни с пръстите на крака: буташ нагоре и въртиш все едно
смачкваш фас и тогава замахваш от рамото. Не се вдървявай, но дръж юмрука
стегнат. Един удар, само един удар!
Фрас!
-
Когато е изпълнен правилно и попадне с кокълчето, ето тук, от налягането в слепоочието
окото изхвърча напред и увисва. Не се стряскай.
-
Става ми гадно само като го чуя!
-
Дай пак. Пружинирай в коленете. Така си като засаден пън. Айде. Силно!
Нов
удар.
-
Уф! Заболя ме ръката.
-
“Заболя ме ръката!” Можеш ли да правиш нещо друго с нея?
-
Какво имаш предвид?
-
Имам предвид чикиите. Само за това ли я използваш?
-
Не е нещо на което се учиш. Това е умение което просто прилагаш на практика без
да разбираш.
-
За онанизма ли става дума?
-
Виж, как да ти го обясня, не мога да се бия, за това станах комик. Няма яки
комици. Комиците използват сарказъм за да нараняват!
-
Действай. ( показва пак, фрас!)
Фрас!
-
Почваш да налучкваш. Сега беше по-добре.
-
Защо трябва да правя това?
-
Добър въпрос…
Удар.
-
По скалата от 1 до 10 това беше 5 1/2.
-
Моля те, почивка.
-
ОК., поеми си въздух и дай да направим растановка. Иди там: Ти си при кофите,
той влиза в пряката, върви към теб (влиза в ролята на жертвата), правиш
се, че говориш по телефона, все едно търсиш адрес… Тръгни към мен. Така… Казваш
„Номер 19…” оглеждаш се, не знаеш къде е и го заговаряш: „Извинете, знаете ли
къде е клуб…?”- измисли там някакво име…
-
Клуб „Тримата мускетари”.
-
Тримата мускетари?
-
Има такъв клуб.
-
Знам, това е стриптиз бар. Чудя се ти откъде го знаеш?
-
Ами, такова… бившето ми гадже работеше там.
-
Геронтофилката?
-
Ахъм.
-
Не искам да те тревожа, но в такъв случай тая е целувала толкова пишки, че на
всяка друга жена би и отнело десетилетия да я догони. Не пипна ли нещо?
-
Е, никога не е практикувала фелацио с тези дето не е карат… Излиза до магазина
за цигари и аз: “И нали знаеш, скъпа, без сексуални контакти с физически лица
по пътя!” После се връща на другия ден и питам: “Какво, изневери ли ми?”, а тя:
“… Би ли ми задал въпрос от друга област?” Все едно играем на „Стани богат”. Що
ли ми трябваше да се мъча да я свалям от пилона.
-
Поне биваше ли я в леглото?
-
Ами, веднъж получихме заедно оргазъм, но после се оказа, че крещи ‘щото и се
сторило, че вижда мишка да притичва в спалнята.
-
Това е от репертоара.
-
Не, истина е. Знаеш ли защо предпочиташе анален секс? – можела през това време
да си решава судоку. „Нали – вика – нямаш нищо против? Ти си върши работата.”
-
Навремето познавах една дето винаги пържеше яйцата два пъти. Питах я защо, но
така и не ми отговори! Ако сексът е добър или приемаш хората каквито са или не
ги приемаш.
-
Това бих го използвал.
-
За скеч? Така ли ги правиш?
-
Да. Лесно е. Разкажи някоя глупост.
-
Ами веднъж исках да чукам майката на гаджето си. Беше готина.
-
ОК… ъъ: „Новото ми гадже ме запозна с майка си и сега има сестра.” Или може да
кажеш така: „Гаджето ми ме запозна с майка си; харесах я доста и и казах
бягай до аптеката за Виагра, че ще имаш братче.” „Гаджето ми е толкова готина,
че като ме запозна с майка си веднага и направих братче”.
-
… Баща ми беше военен.
-
„Баща ми беше голям темерут. Прегърна ме само 1 път чак когато бях на 20. Беше
много неловко. Сега разбирам защо беше неловко – голотата. И двамата бяхме
голи… Но той имаше ерекция.”
-
Ей, изглежда лесно!
-
Хайде опитай: „Малък пенис”.
-
Ъъ… малък пенис?… „Нямам малък пенис… гаджето ми. Проблема с нея е: не че имам
малък пенис, в ръцете и изглежда малък.”
-
Хахахаха! Ето, разсмя ме! Каква е, баскетболистка?… Чуй, това е истина, бившето
ми гадже беше бая тъпа. Аз го използвах и виж каква история написах: „Гаджето
ми беше малко бавна. По някой път отговаря на въпроси които съществуват само в
нейната глава. Но по някой път има и проблясъци и уцелва. Например, питаш я
дали смята хората които практикуват уринотерапия за луди, и не схващаш
отговора… После гледате някакъв филм, вечеряте и накрая става дума дали ще
правите секс при което казва „Да.“… Но отговаря още за уринотерапията.”
-
А когато аз събляках моята и я видях гола
за пръв път намерих на пояса и татуировка „Бивша
собстеност на Цеко сводника” Предното и гадже беше я маркирал.
- И как ти го обясни?
-
Хахаха, как. Жени, най-близо са до смислен разговор когато дъвчат дъвка... Чакай да ти кажа. Бях на среща с колегите и
разказах там един виц.
-
Кой колеги?
-
Е, нали знаеш, профсъюза…
-
Наемните убийци?
-
Викаме му съдия изпълнителите. Имах успех, слушай: „ Две зайчета много се обичали
и най-накрая решили да си имат малки зайчета. Опитвали те няколко седмици…
минала цяла година, но уви, нищо не ставало. Най-накрая решили да отидат на
лекар и да видят дали той може да им помогне с проблема. Намерили специалист,
влизат в кабинета му и казват: „Докторе, отдавна сме заедно, много се обичаме и
искаме да си имаме малки зайчета. Вече цяла година опитваме, ама нищо не се
получава. Можете ли да ни помогнете с нещо?” Докторът: „Момчета, момчета, как я
мислите вие тая работа?”
-
Не е зле. Но трябва да поработиш върху тайминга и интонацията. Не трябва да
залагаш само на текст, а и на представянето. Кажи го сега като алкохолик.
-
Как като алкохолик?
-
Актьорско упражнение. Минаваш текста по различен начин: представяш си, че си
алкохолик, съдия, или някой който за пръв път казва на родителите си, че е гей…
-
Гей?… Я заеби. Трябва да тренираш. Дай да повторим още веднъж срещата и имаш 3
рунда на чувала.
-
Мамка му!
-
Има само едно правило да не се издъниш: работа, работа, работа! Като нищо може
да ти струва 20 години. Хайде, тръгни към мен, говори по телефона. Държиш букет
за да не се вижда бокса. Оглеждай се невинно.
-
„… Номер 19… Извинете, знаете ли къде е клуб „Тримата мускетари?”
-
Пада се вляво зад гърба му така, че най-вероятно ще се извърне натам. Тогава
удряш. Давай!
Комикът
замахва нелепо към главата на килъра, губи равновесие от ескиважа и се стоварва
по очи на пода. Удря си болезнено коляното.
-
Оуу! Не мога да го убия! Съжалявам. Задръж парите, отказвам се.
-
Не се лигави. Ставай!
-
Не мога повече!
(дълга
пауза)
-…
ОК., пазех го за мен, но ти го подарявам. И без това излизам от играта.
Пенсионирам се, това е последният удар. Седни. Искаш ли нещо за пиене?
-
Имаш ли бира?
-
За теб газирано. (килъра се връща с 2
шишета от хладилника).
-
Уф, изпотих се целия!
-
Ето какво. Ще трябва да го направиш сам, но ще го стане по друг начин. В общото
мазе държа една клошарска количка, после ще я вземеш. Намери някакви стари
дрехи и се облечи в тях. Ама наистина дрипави. Утре искам да минеш така и
да проучиш мястото.
-
Като клошар?
-
По-скоро ром. Брадясай малко, вземи пръчка. Ето как ще го направим: Пълниш
количката с някакви кюнци и чакаш при контейнерите, уж, че събираш кашони.
Отдолу ще имаш скрито оръжие, пистолет със заглушител.
-
Газов или…
-
...
- Истински!
- … Като ти кликна тръгваш. Той ще е
излязъл, но докато не завие няма да те вижда. Тътриш се нагоре; някакъв мангал,
не го интересуваш. Като наближи на 2 метра викаш нещо: „Кюнец треба ли ти
наборе?”- искам да си сигурен, че е той за да не стане грешка и го прострелваш
в тиквата. 2, най-много 3 истрела: един в главата и един ето тук. Но няма да
мине за обир. Ще го разследват като поръчково. Можеш да скриеш и Калашник в
боклуците, но е рискувано, заглушителят често засича. Взимаш му парите и
документите, зарязваш кюнците и се изнасяш. Ще ти трябва и това. (хвърля му
нещо в скута)
-
Какво е?
-
Шапка със светодиоди. След това я нахлузваш за да заслепява камерите. Почти не
се забелязват, но те са с висока чувствителност, настроени за нощно виждане и
на записа главата ти ще изглежда като светещ глобус. На идване в уличките няма
да те засекат, но като се изтегляш ще трябва да пресечеш булеварда и може да те
хване някоя. За всеки случай.
-
Да го застрелям в главата и да сложа шапка?
-
Да. Можеш ли да го направиш?
- … Това ли е последната възможност?
-
(кима)
-
Тогава да. Един истрел и всичко приклюва. По-лесно е.
-
Просто го уцели в тиквата.
-
ОК… Това с количката използвано ли е?
-
Не. Това е мой трик. Пазех го за някоя сериозна операция, но вече съм стар за
тия неща. Бях стар още преди 10 години... Помниш ли попското убийство?
- Ти ли беше?
-
(кима)
- Добра работа.
-
Една от добрите. Измисли ли алиби?
-
Да. Ще се моля в църквата.
-
През нощта?
-
О! Не става.
-
Измисли си друго. И никакъв секс докато не свършим работа. Забрави за чикиите.
- ?
-
Искам те в идеална форма. Не трябва да ти треперят ръцете.
-
Значи да разкарам пъпеша от хладилника.
-
Какво?
-
Пъпеш с дупка. Гледам малко порно и после всичко си остава между мен и него. Разбрах,
че така се оправяли космонавтите в орбита. А и е по-сигурно, плодовете предполагам
не изневеряват. Най-много някой приятел да мине на гости и да ти изяде гаджето
от хладилника…
-
Ясно, тегли му ножа… Действаме този вторник. Можеш ли да играеш шах?
-
Ъъ, да.
-
Ще ме научиш ли?
-
Не знаеш да играеш шах?
-
Горе-долу. (вади дъска) Покажи ми как се редят фигурите.
-
За какво ти е тогава шах?
-
Планирам разни работи.
Започват
игра.
...
- ... Въвеждам
те набързо в историята: Ако живееш в България, все едно където и да си,
винаги се намираш на местопрестъплението. Направо се разхождаш върху улики.
Факт. Ше ти разкажа нещо достоверно,
което няма да прочетеш във вестника от покушението миналия месец: Един мой човек
работи на самия ъгъл срещу съдебната палата, 20 м. по диагонал от мястото на
стрелбата с идеална видимост. И вика: "Чуват се 10 истрела на автоматична
и настава страшна суматоха, всички бягат, оня реве като заклан, улицата се
изчиства за секунди, гардовете залягат, някакъв стреля нагоре... Хората дори не
смеят да извадят телефони и да снимат иззад ъгъла. И само един пич с букет
остава да стърчи на 10 метра от местопрестъплението до някакъв билборд и се
оглежда. После се напълва с тежковъоръжени ченгета, линейки, разследващи екипи,
сградата отсреща гори, един огнеборец се качва по стълба да полива пламъците с
маркуч. И оня пич с букета седи насред суматохата, поглежда си часовника и не
го интересува нищо. Идват журналисти, една пита моя познат какво стана. Той, не
му се занимава: "Нищо, не видях нищо, само чух истрели. - Какви
истрели?" И той ( придърпва микрофона) "Ето такива:
Дум-Дум-Дум-Дум!"... После журналистите си тръгват. И, познайте кой остава
да стърчи отпред - точно така, оня пич с букета.”
- Бих казал, най-сетне някой закъсал за
секс повече от мен.
- Ще оживее но. Доколкото съм запознат със
случая ще му трябва и обаждане с дарявам тестис.
- Това си е готов материал за сцената.
-
… Ако не искаш да използваш истинско име как си измисляш сценичен псевдоним?
-
Ами правилото е: първото ти куче и улицата на която си живял.
-
Това не беше ли за порнот0?
-
Каква е разликата?
-
… Трой Гладстон, Трой 3 уши… Арчибалд Дондуков… Чуй това: „След бурен
секс двете цици си говорят и едната казва на другата: „Мисля, че между нас е
свършено!”
-
Пръдня, опитваме се да бъдем професионалисти, стига детски вицчета.
-
Забрави пръднята. Казвам се Виктор.
4.
Божана
Филипова
Вторник сутрин. Глас по телефона:
-
Търсил си ме?
-
Слушай, отлагаме, не можем да го направим днес. Слушах прогнозата, дават го
дъждовно и не вярвам да се прибере пеша, сигурно ще хване такси? Ще отида да
огледам пак и утре ще се чуем. Няма да се бавим, елиминираме г-н Пишков следващия
вторник.
-Ще
ходиш в клуба? Искам да те помоля за нещо?
-
Казвай.
-
Можеш ли да вземеш диктофон? Да чуя историите.
-
… ОК.
5.
Верен ма чикиите
Клуб „ LimeLight” вторник 21.30 .
Този
път килъра е дошъл рано и е седнал близо до сцената.
Водещ:
- … Това беше Божоооо! Следващият ни комик тази вечер се отби само за да
ползва тоалетната, но реши да участва, и сега трябва да заредим нови рула
тоалетна хартия. Посрещнете… Васко клизмата!
На
сцената излиза дребосък в жилетка и захабена найлонова торбичка в ръка.
Панталоните му имат торби на коленете и висят някак на криво, сякаш наистина се
е напъвал до последния момент и се е загащвал набързо по пътя между клекалото и
сцената.
-
Ей, как сте, добре ли си прекарвате? Сега ще ви се стъжни! Ще започна с това, как
изобщо се стигна до тук, как е възникнал живота?… Ако случайно сте прекарали
предишните години на село ще ви обясня нещо за Големият Взрив: Преди 15
млрд. години е имало взрив. И той е бил много голям!… Това е… Не ви ли се,
струва, че някой яко се е насрал?… А сега ето ме мен разказващ тъпотии на
сцената. Искам да кажа, това ли е смисълът?
Гласове
и аплодисменти.
…
Ако се кандидатирам за кмет на София. Обещавам да направя дупки с радиус 3 см.
на височината на кръста между стените на дамските и мъжките кабинки на всички
обществени тоалетни в града. А преградите на тези в учрежденията да се удължат
до пода… А, Фандъкова, с какво ще ми излезеш?
…
Но защо, кажете ми, кажете ми, защо вратите на тоалетните в обществените сгради
са проектирани, така че да не стигат до пода и глезените ти със смъкнатите
панталони да стърчат отдолу? Що за глупост? Това не е ли като да ти продадат
палто с къс ръкав? Точно така, зарежете екологията, това може да почака, ето
кауза за която наистина си заслужава да се протестира: Вратите на тоалетните да
се удължат. До пода! Краката на нуждаещите се да се прикрият целите!
…
Някои хора не схващат разликата между педераст и гей . Фризьорът с розовата
фланелка и женствената походка е гей. А съседът, който в неделя сутрин работи с
бормашината е педераст. Катаджията, който ви спира и казва „И какво правим
сега...” е педерас. Дизайнерът с подтичваща походка, сякаш връзките на обувките
му са завързани една към друга е гей…
…
Влизам да се облекча в един кенеф и от съседната кабинка някой ми чука:
“Извинете, имате ли тоалетна хартия? - Не. – Салфетки? – Ъ-ъ. – Някакъв
вестник? – Не. - …Тогава бихте ли ми развалили 10 лв в по-дребни банкноти? - На
монети става ли?”- Какво предлагаш, да си ги пъхам отзад като в касичка ?
…
Наистина, колко често живота прилича на сън? Особено когато цяла нощ сте пили,
свалите си гащите и клекнете да серете, и в мига в който посегнете за ролката
осъзнаете, че се намирате на колелото в трамвая. Благодаря ви, това беше всичко
от мен! И помнете, не можеш да се насереш докато висиш с гъза нагоре.
Водещ:
- Аплодисменти за Васко! Той опитва това цели 30 години!… Нашият следващ
участник е, той страда от запек. Някой хора – например майка му, леля му, баба
му - го знаят като Еди, но повечето хора не го знаят въобще. Посрещнете го, той
ме помоли да ви кажа да не му се подигравате…
-
Здравейте, аз съм Еди запека! Разбира се, има и по-лоша новина и тя е, че тази
вечер ще ви забавлявам.
Глас
от публиката: - Боли ме задника само като те гледам!
-
О, вече имам един фен!
…
Не знам за вас, но аз лично вчера имах доста силна вечер - правих невероятен
секс. То си беше, отпред, отзад… абе к’во да ви разправям, направо Кама Сутра!
Раз-бих-се! Добре, че най-после си платих и пак ми вързаха кабелната.
…
Гаджето ми е порно звезда. Ще бъде много ядосана когато разбере.
Глас:
- Аз ще и кажа.
-
Ако имаш акаунт в U-tube утре ще я видиш.
Глас:
- Готина ли е? Прави ли свирки?
-
Ако не си ебал от 10 години значи е готина. Но ви предупреждавам, че е “rent a car.”
…
Дъщеря ми. Понякога така ме ядосва, че… ами изчуках най-добрата и приятелка.
Казвал ли съм ви, тя е на 11, в 5-ти клас?… Не знам как това дете се е сближило
толкова с 35 год. стриптизьорка? Чак са неразделни!… Впрочем ако се замесите в
кръвосмешение най-добре веднага да дарите 5 - 6 пъти кръв за да заличите уликите.
Глас
от публиката: - Не помага!
-
Е, това точно не го разбрах, но ще се засмея от учтивост.
…
Как ли е измислена маслината с чушка?… Някой си е пъхнал нещо в задника и си е
казал: “М, това изглежда добре! Mоже и на вкус да става?” Трябва да се поработи
още над тая смешка.
Глас:
- Да. След като се разкараш!
Глас:
- Изчезвай, върви да печеш тиква!
Глас:
- Пъхни си я отзад!
-
Оу-оу-оу! Ей, успокойте топките. Или идете да ги изпразните в кенефа. Заедно.
…
Реших да поръчам проститутка. За материал. С информативна цел. Каза ми, че
взима 100. Викам и: “100! Давам ти 15. ” А тя: „Х, шегуваш се с мен! – Не-не,
аз съм комик, ако искаш смешки, докато те чукам, това ще ти струва най-малко 50
отгоре.”… Да, комик - човек, който живее за да разказва шеги пред такива като
вас - ако това изобщо може да се нарече живот!… Бъзикам се, вие сте идеална
публика! Особено ей оня там!… Макар, че предполагам всички сте ОК, след като
сте си платили входа. Благодаря ви! Сега сядам на бара и...
Глас:
- Наведи се и си целуни гъза за сбогом.
-
Това беше смешно, веднага ще си го запиша.
Водещ:
- Ще направим 10 минути пауза за пушене, след което продължаваме.
Водещ:
- Следващият участник е единодушно е избран за комик 2012-та. Значителният му
успех е свързан с подчертано честните и винаги неприлични и самоунищожителни
коментари: за мастурбацията, отношенията му с жените, хомосексуализма, развода,
сексуалният живот в брака и т.н. На практика той никога не излиза от рамките на
автоиронията, но демонстрирайки ценности и смисъл стоящи зад всяка житейска
ситуация, извеждащи хумора му на почти екзистенциалено ниво. Той въобще не се
стеснява да взима назаем вече използвани от великите комици теми. Просто защото
смята, че в опитите да се намери нещо с което още никой не се е сетил да се
шегува може да отнемат твърде много време. Хиперреалиста на комедията–
Спараааракс… Чиии-киятаа!
Възгласи
и аплодисменти. Няколко души стават на крака.
-
Ок, Ок. Благодаря ви!… Добре, дами, искам веднага да сложа картите на масата, за
да не си правите излишни сметки: Имам малък пенис. И никакви умения да го
използвам. Точка. Сякаш току що съм го взел от разпродажба и му разучавам
функциите… Всъщност той не е чак толкова малък, просто изглежда така, защото
по-трудно се забелязва на фона на големите ми топки. Това е. Това е! A и освен
това съм верен на (вдига длан).
Размера?
Не знам по каква причина, но за мъжете това е много важно, някой даже си го
удължават хирургически. Няма мъж който поне веднъж да не е вземал линийката и
да не се е чудил откъде точно се почва. Скротума брои ли се? Горната или
долната страна? Ташаците?… Жените са по-зрели в това отношение, никоя от тях не
иска да има пещера в която да се чува ехо. Не знам дали си вкарват неща да ги
измерват, но струва ми се няма жена с комплекс за прекалено малка вагина. За
мъжът е важно да има голям пенис и ние обичаме да лъжем: “Ей, така и го набих,
че и направих цицини отвътре на главата!” Никой, ни-кой мъж не е доволен от
размера си, попитайте ги… Добре, и кой би бил идеалния размер? 22? 26? 35 см? –
Ако съдя по честотата на онанизма, трябва да е такъв, че да можеш сам да си го
лапнеш. Такъв, че да можем да да се бием с него. Такъв, че да правим секс с
някой през прозореца. Но не прекалено широк в диаметър. Също така никой мъж не
казва: „Искам пенис и яки топки! – Колко яки? – Колкото авокадо!” Не, топките
не трябва да са прекалено яки. Но не трябва и да са колкото стафиди. Откъде
мислите научих толкова много за тези неща? Защото едва не ме убиха - чикиите.
Нали ги знаете онези комуни, където ги отделят от обществото за да ги лекуват
от наркозависимост. Бил съм в такава за онанизъм.
Всъщност
вчера си изкълчих ръката. Което в моя случай значи 10 дни без секс.
…
Mисля, че мъжете които могат да се самозадоволяват орално задължително трябва
да носят от онези кучешки фунии около врата. За тяхно добро. За да не се
излагат. Познавам такъв човек. Беше се записал на курсове по йога заради това…
Добре де… не го познавам, аз бях. Много е кофти майка ти да влезе в стаята и да
те… изненада.
…
Бил съм с някой от жени, който правят много добри свирки. Срещал съм и жени
който правят страхотен секс. Но никога не съм срещал жена която да може да ми
направи handjob какъвто аз мога. Явно въпрос на практика. Толкова съм добър, че
понякога докато правя секс си представям, как мастурбирам. А понякога като
мастурбирам си представям как мастурбирам. Но аз не го наричам мастурбация, а
секс с призрак. “Мамо, не е това което си мислиш! Правя секс с призрак!”… Много
добре помня първият път когато ми излезе късмета с жена. Бях на 16. Момент,
тука някъде пазя фактурата…
…
Чудя се, ако си поръчаш проститутка джудже /с 1 крак, не трябва ли да е на
половин цена?
…
Ето ви малко житейска философия: Единственото по-лошо от това да се събудиш с
празни джобове и страшни болки в главата след края на уйкенда, е да се събудиш
с куп пари по джобовете и ужасни болки в задника. Ще ви разкажа един случа(й)…
Не, няма.
…
Добре, да видим публиката. Ето… ти, какво работиш?
Избира
килъра, който е седнал близо до сцената.
-
Отчитам водомери.
-
Ааа, отчиташ водомериии! Водоснабдяване. Усещаш ли как всички те мразят?
Разбирам защо си дошъл без гадже… С това не намеквам, че този човек е
ръкоблудец, онанист, чекиджия, прави секс с животни… Не. Но все пак
току що се запознах с него. Така че, не гарантирам… Нали не се обиждаш? Трябва
да си свикнал – човек с такава грозна прическа… Ей, на какво замириса… Пръдна
ли? Ти да не би да пръдна?… Човече, с какво се храниш, рибешки глави? Нещо да
кажеш?
-
Много си забавен.
-
О, джакпот, имаме умник! Да ти кажа, отначало реших, че изглеждаш малко гей…
Момент, момент: исках да кажа, че изглеждаш много добре, но сбърках и казах,
че приличаш на гей. Но после погледнах пак и реших, че не бъркам.
И
по дяволите, какви са тези дрехи? Сякаш някой е хванал маймуна и и е
напазарувал в секънд хенд.
…
Не мога да не забележа, че си доста брадясал. Знаеш ли каква е причината за
окосмяването – твърде много мъжки хормони. За това имам предложение за теб –
спри да гълташ… Не не, дами и господа, наистина не вярвам този човек да е гей.
Като го гледам още ходи на уроци…
6.
Храна за
мъртви
Сряда 12 ч. на обед.
Клиента
върви по улицата. Телефонът му звъни.
Глас:
- Проблема ти е решен. Имаш си историите.
-
Какво? Как така?
-
Отвори „Телеграф на 3-та страница.
„Лош
късмет. Мъж загива при нещастен инцидент през нощта в центъра на София.
33 год мъж е намерен мъртъв, улучен в главата от паднала саксия…
”
-
Yes! Yes! Ye…
Спирачки,
удар. Тялото на клиента се търкаля по асфалта. Шофьора на маршрутката гледа опулено
към него. Линейката го откарва в безсъзнание в болницата.
7.
Дупки със слънчеви лъчи
Болнична стая с приглушена светлина. Клиента лежи подпрян върху куп
възглавници, закачен на системи с обинтована глава. От носа му стърчат маркучи.
Медицинска сестра въвежда килъра в стаята при него, дръпва завесата, казва му
да не се бави и излиза. Той сяда на стол до леглото гледа го и чака. На болният
му трябва известно време за да изплува от унеса; постепенно погледа му се
избистря.
-
Къде съм?… А, да…
-
Какво стана?
-
Не знам. Нe помня нищо.
-
Лекарят каза, че си попаднал в пътен инцидент. Бил си 72 часа в кома.
-
Знам, но нямам представа какво се случи. Имам спомен как ми звънна и… отворих
вестника, и се събудих тук. Хранят ме с пюре.
-
Ще го преживееш.
-
… Бях сигурен, че с теб ще свършим работата.
-
Да. Изпусна погребението.
-
Сигурно е било много хубаво. Някакви проблеми?
-
Ъ-ъ. Нещастен случай. Просто лош ден за Спаркс чикията.
-
Двойно лош ден. (сочи си главата)
-
Случва се, Господ има чувство за хумор… И сега какво?
-
Знаеш ли, иронията е в това, че вече мога да измислям истории. Главата ми е
пълна с тях. Имам купища нови истории. Само, че… не мога да ги разказвам. Нещо
вследствие на удара. Чуй тази: „Гг-гадже-тто ммми и…и… има фф-фо-фо-бия. Веееднъж
я и-из-зненадах с о-оран-жев пп-п-пр-пеез-зеррватив оотзад… Оонзи д-ден
на-мери н-няколкко мор-мор-кова вв хль-ьладилника и от-ткачи!”
…
Виждаш ли, не се получава. Не мога да бъда комик.
-
Но иначе говориш нормално.
-
Преглеждаха ме, казват, че е психосоматично. Някакъв блокаж. Тук вътре. Твърде
далеч стигнах заради тия глупости. Бях готов да очистя човек. Почти…
-
И какво ще правиш сега?
-
Н-не знам, м-може би ще п-п-п-пппп… пи…
-
Пи-каеш?
-
П-иша, или… Ще измисля нещо? Ще започна от нулата. Покера остава.
-
Какво със старите истории?
-
Нищо. Подарявам ти ги. Ти го очисти – твои са.
-
Отдавна бях решил да се оттегля. Време е да заровя томахавката. Изглежда в твоя
бизнес се печели по лесно от убийства. Мислиш ли, че ще мога да…
-
Няма как да разбереш къде можеш са стигнеш, докато не се изпробваш.
-
А ти? Щеше ли да го убиеш?
-
Мисля, че да.
-
От теб ще излезе добър убиец.
-
Да бе. Записа ли ги?
-
Разбира се. (вади диктофон и пуска запис): ”(възторжени възгласи)
… Имал съм и гадже с трахеотомия. И едно ще ви кажа, мадамите с дупка на врата
са готини! Аха! Можете да правите с тях мноого неща. Ако ти се прииска нещо
по-така, по-извратено, имат едно допълнително предимство. Например 4-ка. Това
разнообразява секса. Но за всеки случай трябва да имате пoд ръка отверка.
Защото са малко теснички, разбирате ли?… Наистина, мисля, че не е лоша идея –
това, да имаш гадже инвалид. Като свършиш с чукането и не ти се занимава,
просто паркираш количката с лице към стената и я оставяш да разглежда тапети.
Обаче хора, ако търсите истински екшън, непременно трябва да опитате секс с
епилептичка. Като ми се случи за пръв път си викам „Леле, какъв оргазъм, тая я
побърках! ( викове) “
-
Този е много аплодиран.
-
А знам го - Играта. Някакво IT специалистче, акаунт мениджър. Винаги е
адски популярен. Води си публика, плаща им входа.
-
Забелязах… Кажи ми, кое е най-важното в това?
-
Правостоящата комедия? - Трябва да си остър и интелигентен. Колкото повече
говориш, толкова повече лъжи казваш. За да имаш интересен материал трябва много
да лъжеш. Това е като едно дете, което крещи за да му обръщат внимание. После
детето пораства и продължава да го прави.
-
Струва ми се, че разбирам.
-
И не обръщай внимание на публиката, те са кретени. Повечето от тези хора не са
казали нищо умно през живота си, но смятат, че щом са си поръчали една бира
могат да дават акъл.
-
Е, щом идват и си плащат входа…
- Ако публиката е добра и се провалиш не можеш да
обвиняваш никой, сам си си виновен. Но обикновенно са пълни идиоти.
-
Да разсмиваш идиоти.
-
По-лошото е друго: да гледаш изпълнението на български стендъп комик аплодиран
от приятелите си не е точно, хм... То е като да гледаш как група мъже, които не
са гейове се чукат защото са си много близки. Прилича на изкуствената радост в
рекламите на бира. Искам да кажа, че има нещо противоестествено и мъчително в
това... но, щом някой ги прави щастливи, аз съм за! Без да участвам.
-
Къде не е така в живота?
- Мисли за думите като за
дупки от куршуми през които влизат слънчеви лъчи. Това е уан мен файт.
-
Точно така се чувствах някога на ринга.
-
Да, приличат си. За това се казва „punch
line”.
(пауза) Може ли да те питам нещо? Защо правиш всичко това за
мен? Сега си тук и… очисти Спаркс?
-
Не е заради теб.
-
Не?
-
Заради Турчина. Длъжник съм му. В
пандиза Турчина ми спаси живота.
-
Какво, някакво затворническо сбиване с ножове?
-
Не точно, но съм му задължен.
Ретроспекция:
Килъра и Турчина в кенефа на затвора. Килъра бързо нагълтва последите парчета
локум от кутията. Уринират рамо до рамо, Турчина казва нещо, килъра се засмива
с глас и се задавя. Турчина схваща положението, минава зад него и го сграбчва с
хватката на Хаймлих през корема. Притиска силно няколко пъти като го навежда
напред /отстрани изглежда сякаш го чука/. Локума излита и се лепва на стената;
килъра пъшка тежко на колене с Турчина на гърба си, направо пръхти, опитвайки
се да поеме въздух и в този момент се появява надзирател. Килъра и Турчина в
карцера за затворнически секс.
-
Добра история. Можеш да я използваш.
-
Малко е…
-
Е, комедията не е като да практикуваш дипломация, не е фатално и да се изложиш.
Няма как да произтекат кой знае какви международни усложнения. Какво толкова може
да стане – да те освиркат? Пф, свиква му се.
-
Вероятно.
-
Бях сигурен, че ще очистим Спаркс и дори планирах нещо: Говорих с агента си,
имам насрочен ангажимент на 29-ти, поеми го, аз мисля да се откажа: „К-к’во дда
ви к-кажа, обичам д-да ссе сста-ста- рая в секса... К-к-казвали са ми, ч-че съм
ссс-страхотен в...в, в: по-по-в-втар-рям че-че-три пъти... ( дава му листче)
Виждаш ли, не става, ето прочери я.
- „…Казвали са ми, че съм страхотен в секса: повтарям 4 пъти. Но
определено, вторият, през пролетта съм най-добър! Единствените хора, които
правят секс през цялото време, са лъжците. Добре де, повтарям 2 пъти. Но
пролетта съм по-добър от есента... Обичам да се старая. И по някой път жените
ми казват: “Ей, ама ти направо свършваш 10 пъти по-бързо от всички останали! Да
не пиеш някакви хапчета?”
-
Ако решиш използвай я.
-
Ще си помисля.
-
Ще ми го оставиш ли? Диктофона. Не ми дават да гледам телевизия.
-
Разбира се… (натиска плея и оставя диктофона на шкафчето до пюрето)
Глас:
„Чудя се липсват ли ви още пепелниците? Тази вечер мислех да пусна малко смешки
за пушачи, но се сетих, че няма да има такива, сигурно ще са отвън да пушат?…
За това ще кажа само: Браво! Край! Една година без вонята на тютюнев дим и
фасове! Човек като влезе в заведение най-сетне може да се наслади на истинския
аромат на въздуха: потни крака, чорапи, подмищници, скапани дезодоранти,
махмурлък, повръщано… Някой е настъпил кучешко лайно!
Научен факт. Ако в цигарите има 100 единици никотин в патладжана се съдържат
120. Е добре, ако никотина предизвиква една от най силните зависимости, защо
тогава никой няма зависимост от патладжан? А? Никой не казва “За патладжан
човек убивам!” Дайте тогава и него да го забраним! Ами пасивните
консуматори на патладжан?… Всъщност не, няма пасивни консуматори на патладжан -
ще поработя още над това, - но какво да кажем за пасивните пушачи? Защо няма
зависимост към пасивното пушене? Ако теорията е вярна би тябвало да има доста
пристрастени непушачи от изложените на цигарен дим?
Видяли ли сте някой да ходи с патладжан в джоба? Всеки пушач носи кутия цигари,
но досега още не съм виждал човек с патладжан… Е, виждал съм хора с патладжан в
гащите отпред. Но само на плажа. И това по-скоро не е никотинова зависимост.
Друг случай е…”
Клиента
се унася от лекарствата. Килъра излиза.
8.
Тук замириса на маймунска козина
клуб „LimeLight”, 2 семици по-късно.
Вечерта
е към края си. Публиката е доста пияна и
възбудена.
…
Знаете ли има чудесно място в София, където голи жени се мажат с машинно място,
гъделичкат се и тичат в кръг – моето апартаментче!… Живи и здрави! Ще се върна
на сцената точно в 22 следващият вторник! (прави „джазови ръчички”)
Гласове:
Чакай ни на гости! Сменям филтъра и идвам.
Водещ:
- Последният ни участник тази вечер ме помоли да прочета от негово име това:
„Честно казано аз трябва да съм адски глупав за да реша да изляза на сцената в
компанията на такива блестящи комици и да се опитвам да впечатлявам публиката с
това което особено добре не мога – да бъда забавен… Дами и господа,
с голямо удоволствие ви се извинявам за участиeто си!” Посрещнете за
първи път на тази сцена – Роки Фаренхайт! Каквото и да значи това.
Килъра
хваща микрофона. Постарал се е да изглежда добре, облякъл е костюм с тънко
вертикално райе. Вади една банкнота и се прави, че изшмърква през нея една от
линиите от плата на ръкава за да влезе в тонус.
-
Кхъ… Не се чудете, ще ви обясня: Роки е името на първото ми куче – дакел. А
Фаренхайт – една от улиците на които съм живял. Реших, че това което правя е
много близко до порното и ето, имам псевдоним. Макар бих казал, че прилича
повече на онанизъм.
Глас:
- На този му е влязъл бръмбар в комина, мисли се за смешен.
Глас:
- Какво чакате, глобете го.
-
Ей, дайте ми шанс, още не съм почнал!
Добре,
имам приятел, който продължава да живее така както аз живях някога. Не знам как
да го опиша: Събуждаш се в 4 сутринта от удари по вратата, суматоха, тропане по
стълбите, викове от ядосани гласове, и ти разбираш, че си до уши в лайната
и при това се кръстиш: “ОУ, НАДЯВАМ СЕ ДА СА ЧЕНГЕТАТА!” Което е по-добрият
вариант. Нещо такова…
Глас:
- Ей, психиатъра ли ти пише смешките?
Глас:
- Върни се в зоопарка. Тук замириса на маймунска козина!
-
Добре, момчета, колкото по-малко ме прекъсвате, толкова по-бързо ще свърша.
…
Няма да крия, бил съм в затвора. Да. Ще ви разкажа: Правихме групов секс с един
и той не искаше да се сменим. Викам му „Дай малко да мина отзад”, а той не ще.
Вика: „Добре ми е на тая дупка”. Викам му „Ама…” И така от дума на дума: „Кой,
ти ли бе? – Аз. Какво ще ми направиш…” и се сбихме. Наритах го и копелето ме
осъди. Опитах се да отрeка, ама имаше свидетел. Оная разправя: „Ами г-н съдия,
обвиняемият ми беше отпред, имах добра видимост към него, а потърпевшия, така
де бития, зад мене… И някой хвърли бутилка, а този отпред хвана един пепелник и
замери онзи отзад и го улучи в челото. И после заобиколи и продължихме
само двамата. Другият припадна...”
Гласове:
- Значи гаджето е свободна. Ще ми дадеш ли телефона?
-
Мадамата обича приключенията… Това сестра ти ли е?
-
Да не беше ти месото в сандвича?
-
Връщай се в килията. Смешен си като сандък чукове.
…
Така че ето малко скъпоплатен житейски опит: нищо не подобрява секса както
пауза от година - две в затвора. Но не го проверявайте лично, най-добре
приемете думите ми на доверие. Имам предвид секса с жени. Секса зад решетките е
съвсем друга работа. Наистина, кофти е да прекараш няколко години с коркова
тапа в задника като се къпеш. Щом излезеш на свобода първата ти задача е да
изтичаш за тирбушон и си оправиш перисталктиката. Освен ако не е почнало да ти
харесва.
Гласове:
- Хаааа! Изпусна ли сапуна? Да, разкажи как ти тъпкаха лайното на обратно! Мога
да ти стана донор на едно парче.
Глас:
На този задника му е бил хотел за кондоми.
Глас:
Ей, Варенхуй, заври си термометъра отзад. Сигурно париш?
-
Ей, ей, ей, момчета, по-леко, предупреждавам ви, че тоя хумор може да ви донесе
късмет. Лош късмет. Тук аз правя майтапите.
Глас:
- Верно ли бе? По-добре разкажи как каза на жена си, че си станал гей.
…
Чуйте това, имам приятел гангстер, богаташко синче. Добре че е майка му, за
всичко стои зад гърба му: плаща му бензина, здравните осигуровки, разходи за
заведения и дрехи и дори напоследък почна да поема накой от мокрите му поъчки.
Голям лигльо, да я изпрати сама да пречука… всъщност, ако ви кажа после тя
трябва да ви убие.
Глас:
Ако си пъхнеш пиратка в задника ще ти услужа със запалка.
-
Ей пич, аз не съм подходящия човек да ме освирквате. Но ако искате
продължавайте с майтапите, не се притеснявайте, подсигурил съм ви линейки.
Глас:
- Защо, какво ще ми направиш?
-
Ами мога да ти помогна да сереш накриво цял месец. Искаш ли талон за паркиране
на инвалиди?
Глас:
- Леле, как съм живял досега без остроумието ти? Баба ми издава същите звуци като
теб като пърди в кенефа.
-
Слушай, млъкни или това ще свърши като лоша новина от първа страница.
Глас:
- Верно ли? Браво, печелиш буркан кайма за тоя лаф.
-
Знаеш ли, че последния който ми каза нещо подобно излезе за цигари и не се е
прибрал 5 години.
…
ОК… Не знам, следите ли криминалната хроника? Имало ме е в нея. Преди и
аз бях от бандата на Наглите. Ще кажете как така? – Ами е така! Веднъж
отвлякохме 1 тип и пратихме палеца му в кутия до жена му. А тя се свързва с нас
и вика: А-а, не, не е достатъчно, ще се уверя, че е той когато видя нещо
по-познато… сещате се, оная му работа. Пениса. Ебати жената! За да плати откуп
искаше да му отрежем пениса! От мъжка солидарност не бяхме в състояние да
извършим такова нещо, дори и за пари. Теглихме чоп и ми се падна. Тогава
разбрах, че тая работа не е за мен и се отказах. Не ставаш похитител с идеята
да режеш пениси. Опитах! Опитах, но стигнах на-много до кожичката. И сега този
тип разправя „Отвлякоха ме едни и ме обрязаха!”… И много ясно никой не му вярва.
Но да говорим за нещо по-приятно.
Гласове:
- Да, как ще се разкараш!
-
Иди да го споделиш с Кали в „Споделено с Кали”.
-
Върнете ни парите!
-
Смешките ти са китайска стока.
-
Искаме фокуси!
-
Вземи си отпуск за глупост. Барман, пиене!
-
Хора, добрата новина е, че по-лошо няма как да стане!
-
Чакайте, дайте ми още 1 минута!… Защо никога не съм опитвал кокаин? Казват, че
било готино, но не мога да си пъхам в носа неща, които са пътували от континент
на континент в нечии задник! Без мен!...
Глас:
- Да, без теб, подай молба за евтаназия.
-
Не знам какво трябва да направя за да ви разсмея, хора? Да си запаля пениса на
сцената?
Одобрителни
възгласи и ръкопляскания.
Викове:
- Точно така!
-
Купи си диня и си я сложи вместо глава.
-
Заври си билярдна топка там дето забравяш да се бършеш. През шортите.
- Е добре, винаги идва един момент, който е… сега! Всъщност запомнете до къде
сме стигнали, връщам се след малко.
Аплодисменти
докато пресича салона и излиза от заведението.
Гласове:
- Ако имаш рокля, облечи я.
-
Излез на улицата да чакаш боклуджийската кола.
-
Хвани се за кремвирша и се заведи в кенефа.
-
Повече не се качвай на сцената.
-
Забавен си като преглед на простатата.
-
Този пуска шеги все едно маймуна използва отверка.
Паркинг
в близост до клуба. Една разтреперана ръка вдига капака и отваря тайно
отделение в багажника. Отдолу се показва оръжеен арсенал. Взема карабина,
пълнител, няколко гранати… Забързани стъпки. Нещо като консерва издрънча на
пода в клуба и със съскане почва да бълва дим, който бързо изпълва помещението
и замъглява видимоста като марля. Чува се раздиращо кашляне…През вратата се
подава дулото на полуавтоматична ловна карабина с висящ кожен ремък и почва систематично
да залива помещението с куршуми. Викове, вопли, стонове и женски писъци
изпълват салона, плафони се запръскват наред, куршумите с тъп звук попадат в
телата и порят с трясък ламперията, сепаретата се изпълват с агонизиращи тела.
Навсякъде хвърчат стъкла от бутилки. Преди сцената напълно да изчезне зад завеса
от дим, ръката презарежда залепеният с тиксо пълнител и дава нов откос. После
се подава муцуна на противогаз и почват да се чуват единични истрели с различен
звук.
9.
Cream de la creme
Скъп, празен ресторант обзаведен с тежки кожени мебели като пушалня в дипломатически
клуб. 2-ма души охрана край вратата на салона. Възрастни мъже, някой от които
вече към 80-те пушат пури след вечеря. В средата на масата има домашен
старовремски телефон с шайба. Всички са се облегнали назад в креслата.
-
Този глупак се издъни. Сега го търсят всички служби…
-
Да, нещо се смахна в последно време, реши да става комик. Искаше да се оттегля.
-
Изби 15 души.
-
Беше най-добрия!
-
Cream de la creme.
-
Къде е?
-
Знам ли го? Може да е навсякъде. Може да е при братята в ЮАР?
-
… Трябва да решим какво ще правим. Трябва да намерим на кой да възложим
поръчката.
Епилог
Самоуверен,
опасно изглеждащ едър мъж запречва тротоара и слиза от луксозен джип. Циганин екипиран
със светлоотразителна жилетка тътри след себе си натоварена с боклуци саморъчно
сглобена количка:
-
Ей брато, треа ли шлай машина?
-
Какво бе, мангал?
Комикът
издърпва автомат Калашников увит в пуловер изпод боклуците. Заглушителят почва
да плюе олово „Туф-туф-туф. Туф-туф-туф.”
Мъжът успява да отвърне на огъня и дава един истрел
с пистолета си, но жилетката на циганина всъщност е бронирана и това е краят му
