Най-сетне освидетелстван

Много хора тук ме знаят като Кузмо Караян. Но повечето хора не ме знаят въобще. Все тая, аз тях също. Не помня дали е ставало дума за това, но нали се опитвам да бъда комик, ще ви разкажа как беше миналото ми излизане на сцената. Изложих се, но предполагам това ще ви изкефи. Бях решил да разказвам смешки за половия си живот, но някъде по средата на изпълнението разбрах, че всичко е загубено и се опитах да си тръгна. Но не можах. Твърде голяма беше тълпата към изхода.

Наистина тежка вечер беше. После така се напих, че вкъщи не забелязах, че капака на тоалетната чиния е спуснат когато седнах върху него. И сега майка ми е изправена пред страхотна дилема: да търси нов психиатър или да ми повярва, че през нощта са влизали крадци с голяма нужда... Така че за да си подсигуря алиби наложи се на следващия ден да инсценирам обир. И сега тя освен всичко друго се опитва да намери обяснение за какво са му на някой тип от подземния свят гръмнал чушкопек, кошница круши и лекарство за диария. Айде, за диярията, ясно...

Обикновенно когато пия така (чак докато си забравя ризата в бара) нещата се случват в друга последователност: Наспивам се до късно, изсирам се яко, и после скачам от кревата да си направя кафе!
Хм, животът е такъв, че на мухите би им харесало да са на мое място.

Казвам ви толкова бях зле оная вечер, няма да повярвате, но стори ми се, че се разминах на улицата с 1 човек с 3 уши. (тоест човека с 3 уши - доколкото знам има само един такъв в София и само аз съм го виждал) И си помислих: "Ей, ако аз имах 3-то ухо дали нямаше да го кръстя с някакво име." Например Пешо или Ушо? Трябваше да го попитам.

Разходих се малко из града по вечерно време, имах нужда да си проветря главата, и ето какво ще ви посъветвам – никога, никога не плащайте предварително за чикия на жена с артрит! Не опитвайте това. Можете да я докарате до сълзи... Знаете ли това е доста тягостно дори в присъствието на най-голямата красавица, за 71-ва... 61-ва.
Да ви кажа, имал съм само едно такова паметно сексуално преживяване. Когато най-сетне реших да опитам с проститутка и сводника доведе сестра ми. За първи път в живота си свършвах и се карах с някой едновременно. И освен това се наложи да платя 100 лв, а обикновенно тя ми вземаше 40... Добре де, излъгах ви - взимаше ми 50.
Не, всъщност пак ви излъгах. Веднъж изнасилих политик. Анално, в задника. Не, не жена - мъж. И ме осъдиха. Не се оплаквам, такъв е законът. Вижте, ако хората можеха свободно да изнасилват политици и да им се разминава... ами, предполагам всички щяхме да го правим!“. Ей, сега докато не стана дума не знаех, че съм толкова извратен!

Ще се наложи да проверявате това, ако ми нямате доверие, но да ви разкажа как едва не умрях от заразна болест:
По едно време бях 100 % сигурен, че имам Спин. Да, виждах се с една жена, която беше малко... рискова. И взех да се чувствам зле след секс: изтръпване, световъртеж, диария, температура, шум в ушите, всички симптоми, които успях да намеря в Гугъл. И си казах "Олеле, закъсах!" Но се панирах да отида на лекар, не исках да чувам "Правете завещание, остава ви още една седмица" или нещо такова. И тогава се оказа, че мой приятел също имал вземане даване с нея, по едно и също време с мен – да, и кой ли още не! - и че той също има подобни оплаквания: изтръпване, диария, температура. Така че аз го обработих и той хукна да си прави тест. Мислех си, ако евентуално няма Спин, значи и аз нямам. И се обаждам след няколко дни да го търся, но чувам глас в слушалката "Кой? Той Умря!"... Умря! О, Боже, скоротечен Спин! Свършено е с мене!" Веднага хукнах, дадох кръв да се изследвам. Само че резултатите излизаха за 3 дена. 3 дена, инфарктен срок. И аз бях напълно убеден, че съм обречен, така че минах през банката и изтеглих всичко, взех на заем от който каквото можах, и, разбирате ли, натиснах газта до края, поживях си яко. Опитах всичко, без новия албум на В. Маринов; като за последно: хазарт, LSD, кокаин, секс с животни... всякакви простотии. И на третия ден, бях пропилял огромна сума. И преди да отида в болницата да чуя присъдата, минах да изкажа съболезнования на роднините на приятеля си: "Уф, надявам се поне да не е страдал много, горкият?" - "Всъщност, беше много бързо, прегази го боклуджийския камион, точно тук отпред, докато се радваше на резултата от някакво изследване."

Както и да е, говорихме за друго - миналото ми представяне. Бях в някаква черна серия тогава, защото предишния ден в химическото ми бяха върнали дрехите със закачена върху бельото бележка: "Г-НЕ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПОВЕЧЕ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ /трудно ни е с прапаратите/“. Тези хора нямат идея, какво е да си бил толкова беден, че родителите да ти номерират 1 по 1 квадратчетата на ролката в клозета... А и като се напиеш до такава степен, че да изядеш глава лук, защото ти се вижда като ябълка...

Ще ви разкажа как приключи оная злополучна вечер: Толкова бях къркан, че като застанах пред вратата и бръкнах в джоба на панталона за ключовете, той беше скъсан, панталона, си помислих: "Сушени сливи! Защо по дяволите са ми изтрябвали сушени сливи?" После не знам точно (имам спомен, че се опитвам да вкарам някакъв пенис в ключалката, и дори не съм сигурен дали беше моя?), но като се задейства алармата на апартамента и дойде полиция, вместо да кажа: "Забравих кода, забравих кода!" аз се предадох и помолих да се обадя на адвоката си. Да, зле бях, мислех, че няма да доживея до сутринта.

Наркоман? Не, не, никога не съм бил! Просто имам едно благодарствено писмо от Златко, Баретата, но то е защото отношенията ни бяха, аа, търговски. Знам откъде ми излезе това име, не давайте ухо на слухове: С годеницата ми ходихме на екскурзия до Сау Пауло Бразилия. Много красив град. Но беше грешка да правим толкова секс! Половината пакетчета с аспирин и изпаднаха от задника точно преди митницата.

Така че ето малко скъпоплатен житейски опит: нищо не подобрява секса така както пауза от година - две в затвора. Но не проверявайте лично, най-добре приемете думите ми на доверие. И имам предвид секса с жени. Секса зад решетките е съвсем друга работа. Наистина, кофти е да прекараш няколко години с коркова тапа в задника като се къпеш. Щом излезеш на свобода първата ти задача е да изтичаш за тирбушон и си оправиш перисталктиката. Освен ако не е почнало да ти харесва.

Та след онова фиаско (последното ми комедийно изпълнение) направих посещение при психиатър, майка ми ме накара, и той ме подложи на тест: "Кажете, Кузмо, какво е това - 2 колелца, 2 дръжки, а по средата, а гвоздей? - Ами това е някакъв очилатко, а между очите му садисти са забили пирон! - Хм. Не познахте. Ножица. - Забили са му ножица!? Уоу! Егати маниашкото!"

За да не губим време, обясних му, че според мен или имам раздвоение на личноста или проблемите ми идват от жените. Разбирате ли, понякога, когато не се чувствам достатъчно уверен пред публика, или в присъствието на жена, или когато в публиката присъства някоя жена се налага да легна и да се държа за пода. А той: "Ъ-хъ, раздвоение? Разбирам, сестра донесете на г-на още 2 стола. Хайде сега всички да седнем и да поговорим по проблема".

"Кажете, случвало ли ви се е нещо необичайно напоследък, изглеждате напрегнат? - Ами, вижте докторе, и аз като всеки съм имал своите травмиращи моменти. Например веднъж когато се погледнах в огледалото и не се познах. Всъщност знаех, че съм аз, но просто не се разпознах. - Защо? - Ами когато ме нацели патица. - Нацели ви... Какво, как стана? - Участвах в реклама, разбирате ли, на тоалетна хартия. Значи качвам се аз на влакчето на ужасите (явно режисьора смяташе, че това е добра мотивация да се насереш) и то, та-та-та-та, нагоре и стигаме високото. Бях най-отпред, в първата количка с камерата и в момента в който потегляме надолу за миг виждам нещо лети към мен и - Шшш, дум! - Нацели ме прелитаща патица в челото, както си хрупам ябълка. Не знам, дори може и да беше жерав. Изкряка сякаш казва „Къде гледаш бе идиот, пребих се!“ И те дори не спряха влакчето, продължаваха да снимат, и като стигнах долу бях в ужасно състояние – такава цицина, изпоцапан с разни гадости, цялата ми глава в пера... И като се погледнах наистина не се познах. Изглеждах като човек, който току що е изял жива кокошка...
Разбирате ли докторе, вероятноста за подобно събитие е астрономически нищожна. Това е направо невъзможно, но ето, че се случи. С мен! Но когато стане нещо толкова невероятно, това е доказателство, че има Бог, аз така го разбирам. Все едно ме е избрал лично: „Ей, това е Кузмо! Ще се снима в реклама. Ето го, качва се... А-ха, елате, елате, елате.... вижте сега какво ще направя! – фшшшш, Бум!“ Това е. 1 : 5 млрд. Какво още ли сте атеисти?

Има и още, докторе. Знаете ли, на идване към вас открих кое е най-лошото нещо, което може да те сполети в новото метро - не знам как точно е медицинският термин, но аз бих го определил като експлозивна диария! Купих си от аптеката едно лекарство и на листовката пишеше: "възможно е да причини стомашно неразположение /не си правете планове за деня /". Не си правете планове? Мислех, че се шегуват. Е, явно трябваше да ги послушам.

И той: "Момент. Употребявате ли кокаин? - Не, не, докторе, точно обратното, знам, че е готино, но... добре де, много го харесвам, но не мога да си го позволя. Не мога да си пъхам в носа неща, които са пътували от континент на континент в нечий задник! Без мен, гнуслив съм. Че аз едва се престраших да пробвам малко строга господарка. Сигурен съм, че за това хората го шмъркат точно по кенефите."

А, сега като стана дума, сещам се, че ядох на на пазара онзи ден едни много големи дюнери. То от там почна всичко. Арабите ги предлагаха с бонус - руло тоалетна хартия. И си помислих: "За това няма да ми стигне обикновено списание, май ще взема да чета библията в тоалетната! Я да отскоча до аптеката за разхлабително".

Но по пътя, да ви кажа друго интересно, седнах да изпия едно кафе на улицата, развих късметчето и ми се падна: "ПОМОЩ, КАЗВЪМ СЕ ЦИКО ПЕТРОВ, ЗЪТВОРЕН СЪМ В ЕДНУ МАЗЕ ТУК И ПО ЦЯЛ ДЕН МЕ БИЪТ И МЪ КАРАТ ДА НАВИВЪМ КЪСМЕТЧЕТЪ ЗА КАФЕ! ДУБРИ ХОРА, УБАДЕТЕ СЕ НА... " (дотук). Един човек закъсал повече от мен. Така че, нямам намерение да се оплаквам.

Как започна всичко? Ами как? Спомням си като дете, наште като ме мъкнеха по сватби, колко се дразнах когато някой от възрастните ме потупваше по рамото и ме бъзикаше: "Ахаа, ти си следващия". Много смешно. За това и аз правех същото, но на погребения. „Хахаха - ти си следващия!“ Бързо загубих популярност сред роднините. И продължих нататък в същия дух. Не съм бавноразвиващ. Просто родителите ми се отказаха от мен защото на 15 още не можех да си произнасям фамилията.

Знаете ли, с времето осъзнах, че най-големият ми страх е не е от смърта, а от жени, тълпи и подигравки, както и да не претърпя инцидент с мръсно бельо. Което автоматично означава, че най-големият ми кошмар би бил да правя секс на публично място с мръсни гащи и да не ми стане. И как постъпих – послушах сърцето си, изправих се срещу страховете си и ги победих! Няма да обяснявам повече: инцидент, групов секс мръсно бельо. Който може да си го представи.

И той: "Добре, стига, стига за вас, разкажете за жените. - Какво за жените? Изградил съм си ясна представа за жените: малко от тях не са в състояние да ти откъснат ръката от рамото, ако видят да държиш в нея някакви пари или чифт нови дамски обувки. Особено с прозрачни токове. Пък аз винаги им подарявам няколко чифта чехли от пазара и вибратор... Така че ако не я кефят чехлите и сама да може да си го начука
Знаете ли какъв подарък съм получавал от жена? - час за вазектомия. Имам предвид като сватбен подарък.

Бях женен, да, но първата брачна нощ пръднах така, че тя веднага поиска развод.
Момент, момент, преди да ме заклеймите ,докторе, искам да добиете представа каква кучка беше. Значи излиза тя до магазина и аз: "И нали знаеш, скъпа, без сексуални контакти с физически лица по пътя!" После се връща на другия ден и питам: "Какво, изневери ли ми?", а тя: "... Би ли ми задал въпрос от друга област?" и ме гледа накриво. Разбрах, че нещо се мъти - открих в паметта на телефона и раздел "наемни убийци". Касапина, Моркова и Кюфтето, Бързия, Асен Блатечки.
... Всеки е чувал за любове триъгълник, а любовен трапец, а, как ви се струва?

Знаете ли какъв sms получих от нея след като се разделихме? Само слушйте: "Кузмо, Вчера направих аборт от теб, тъпако и ти гарантирам, наслаждавах на всяка една минута от него много повече от забременяването." Tакава обида нa никой не са му нанасяли!

Защо не се получиха нещата в секса? Първо - аз категорично отказвам да приема трикотажна нощница до петите с колан, цип и 8 копчета за еротично бельо. По-скоро бих го нарекъл пчеларски костюм. И второ - по нейно настояване правехме го само кучешката, за да не и преча да си гледа сериалите по телевизията. Знаете ли, аз издържам на секс. Издържам на такова количество секс, което би убило 3-ма по-обикновенни човека. Но, чуйте, тя беше от Герб и имаше отпечатана една щампа на Бойко отзад на гърба на пижамата, и като я видех се плашех и ми спадаше. Това лице пред мен, имах чувството, че го хващам за ушите и го чукам. Пълна катастрофа, стреса ми докара до 90 % импотентност. Даже мислех да ги съдя в Страсбург? (нея и Борисов като съучастник)

А какво ще кажете за това, докторе: правите секс, колуминацията наближава, затваряте очи докато свършвате и когато след 5 сек. дойдете на себе си, виждате я как чете „Моята борба“ на Хитлер и вече е стигнала до средата на книгата. Ами това случвало ли ви се е: спускате се надолу да и доставите орално удоволствие и по някое време вдигате поглед за справка, а тя си цъка sms-и. С кой? – някой си Гробаря.

И след всички тия викна майстор да и монтира вибратор в кутия над леглото, нали знаете "ПРИ СПЕШЕН СЛУЧАЙ РАЗБИЙТЕ СТЪКЛОТО". Казваше, че в сравнение с нещата които правя в спалнята хидрологическият бюлетин по радиото и изглеждал истински екшън. Предпочитала сама да е оправя.
Викам и: " Ами хайде да разнообразим нащата. Да поиграем малко на „грешница и пастор" А тя: "И коя роля точно ми предлагаш?" Все пак не мога да отрека, че за актриса имаше висок морал морал. Никога не е практикувала фелацио с тези, които не я карат.

После, знаете ли, кръшнах малко, но преживях злополучен инцидент и сега се налага да ходя с пиратска превръзка на единия тестикул. Добре де, ще ви кажа: правихме експериментален секс, партньорката ми пръдна и не можах да избегна ударната вълна. Понеже аз имам малко закривен пенис, по рождение, като дръжка на брава, по-трудно влиза и излиза, ии... едно е сигурно, не ставам за романтичен любовник. А и колко жени биха се навили да излязат на среща с мъж, който ходи само с един чорап? Сигурно се броят на пръстите на краката ми? Да оставим на страна наследствената болест. Сифилистик съм, по сребърна линия. Леля ми – такава кучка...

Но знаете ли какво научих за жените, докторе, и аз понеже съм любител психолог. Ако жена се притеснава да ви гледа докато мастурбирате и извръща очи, вероятно не е много разкрепостена и се нуждае от повече време за да свикне с подобна интимност, или се прави на недостъпна и само ви губи времето, или просто не е трябвало да сяда до вас в автобуса?"

И т.н. и т.н, да не ви отегчавам с моите истории, нали знете ги психиатрите как само кимат и ви предразполагат да говорите. Разказах му дето срещнах човека с 3 уши. И как съм се заел да намеря нов начин да си мия лицето, защото стария не ме задоволява.

... Знаете ли, не вярвам, че психиатър може да излекува някой като мен. За да успее един психиатър трябва не просто да е завършил медицина, той трябва да е луд поне колкото най-откачения когото лекува, а това, нали чухте, не знам как да стане в моя случай.
Поставям се на тяхно място и не им завиждам; предполагам кофти е да гледаш как всичките ти пациенти си мислят, че разбират от психиатрия повече от теб. И да са прави.

Изобщо не се лъжете, загуба на време, терапията с нищо не можа да ми помогне; но все пак модерната медицината успя да разреши проблема. Лекарите доста дълго се опитваха да разберат какво ми има и най-сетне успяха да уцелят диагнозата. Оказа се, имал съм някакъв отвратителен цирей на хуя, който ми смуче парите като портокалов сок. И той бил – бившето ми гадже, Елен Колева.

“Shit Happens”

Здравейте, как вървят нещата? Добре?...

Ще споделя едно наблюдение, понеже е бая студeно напоследък. Някога мислили ли сте над това: живеем в диапазон от -20 до +40, което е амплитуда от 60 градуса. А водата завира при 100. Не, всъщност ако вземем Сибир, крайния север и някоя екваториална пустиня са малко повече (- 50 + 60), ъъъ... което теоритично значи, че ако хванем някоя чукча и по-най-бързия начин го пуснем в Сахара той би трябвало да се свари.
Както и да е... Сега в тоя студ всеки ден си слагам нов чифт чорапи. Проблема е, че в края на седмицата вече много трудно влизат в обувките.
Преди дни си купих газова бутилка да се отоплявам и като излязох от магазина седнах върху нея да си почина малко, знаете колко са тежки, а един тип спира с колата отстрани, вади 10 лв. през прозореца и ми вика: "Извинете, може ли после да заредите и моята"? Не знам, явно имал съм напрегнат вид.

Признавам си, аз съм разсеян и често правя тъпи грешки. Не знам, но постоянно ми се случва да говоря или върша глупости. Разбирате ли, стараеш се да бъдеш точен, но някак си всичко се скапва, пак изпортваш работата. Случва се, ставаш сутрин и всичко тръгва наопъки: закъсняваш или подраняваш, хващаш грешния транспорт, слизаш на грешна спирка, срещаш не когото трябва, влизаш в грешния бар и се оказваш в грешния креват с грешния човек и тн. Така е като станеш с грешния крак от грешната страна на леглото...
Какво ще кажете за тази фраза: "Прекрачиш ли навън от прага вече си в беда"? Взех я от някакъв филм, май? С мен поне винаги е така.

Например инцидентно отговаряш на въпрос, който мислиш, че ти задават, вместо на въпроса който наистина ти задават. "Ей здрасти пич, кво става?" И ти махаш с ръка: "Няма лошо!" ... И 10 сек по-късно ти просветва, че нещо в твоя отговор не е наред... ”Не е лошо?” ЕЙ, ДА МУ ЕБА МАЙКАТА, "Няма лошо", какво беше това?... Какво казах току що? Може би трябва да му пратя SMS за да му обясня? Вадиш телефона и почваш да пишеш: „Много съм добре. А ти?”... По дяволите, кой беше тоя?

Или пък ти си този, който казва „Ей, здрасти, пич, к’во става? - Отивам до моргата. Сестра ми почина от рак. – Няма лошоо!”, съвсем машинално, без лоши чувства, разбирате ли. И 10 мин. по-късно осъзнаваш, че нещо в отговора ти не е наред, защото онзи те е приспал с юмрук… Така че изхвърляш „Няма лошо” от репертоара и решаваш, че няма как да сбъркаш ако винаги си позитивен.

И после срещате познат, който: „Ей, к’во става, изглеждаш като изнасилен от прасета! По новините казаха, че болеста свински грип можела да се предава и по полов път. Виждам кой се е забавявал в кочината! Хахахахаха!” И вие: „Хахахаха!” заливате се от смях заедно с него „Хахахаха … Следва изражение, с обръщане назад, което говори: „Ей, чакай малко, какво каза този? Че чукам прасета”

Или пък, знаете колко е тъпо това: тържествено се сбогувате с някой, който всъщност не ви е кой знае колко приятен: „Добре, обаждай се. Непременно. Трябва да се видим - Да, да пием по бира… и т.н.“ Уфф! И после се оказва, че тръгвате в една посока и настъпва неловкия момент: да вървите рамо до рамо и се чудите какво да кажете… „Ей, как е сестра ти? - …Ъ? - Нали не е болна от нещо фатално?”

И тогава провидението ви идва на помощ, изведнъж забелязвате пред вас приятел, който трябва да ви измъкне от неловката ситуация и адски му се зарадвате: "Ей, Пешо?!" - фрас една зад врата! В следващата секунда... (завъртане - не е Пешо Шок - някакъв кечист) Веднага се обръщате, все едно и вас ви е халосал някой и се правите на изненадан. Сочите : "Ей, приятел, май беше онзи там? Ей оня... Да го пипнем!" И в следващия момент двамата почваме да го налагаме с юмруци. "Ти какво, бе копеле!" И гарантирам ви, човека няма никакво понятие защо го бият. Нищо, и без това не го харесвах. Следващия път като се срещате минава на отсрещния тротоар.

Да ви кажа от край време имам усещането, че разни части на тялото ми водят самостоятелен живот и игнорират всякакви команди. Например пениса. Но той не е единствения който го прави. Ще ви дам пример: Случва се, отиваш до вратата и там ясно е написано < БУТНИ > с големи букви, точно по средата. Няма как, сигурен си, че си ги забелязал и мозъка ти е подал сигнал да натиснеш с дясната ръка напред, а ти: (неколкократно дръпване)... И в този момент се появява човек, който ти оказва помощ и те изважда от затруднението, някакво съобразително старче: "Един момент" и отваря вместо теб. Прави го с такава непринуденост, сякаш изобщо не забелязва, че си със специални потребности, аутист или нещо такова. Проявява тактичност. И единственото което ти остава за да замажеш положението е да се опиташ да изглеждаш; сякаш всичко е било нарочно и правиш нещо съвсем друго, което той не е разбрал; сякаш ти се е заклещил ръкава на сакото и ти се опитваш да го измъкнеш от там, или пък запъваш и пречиш на някой от другата страна да влезе. Шегичка с приятел. С което само затвърждаваш впечатлението му. После 10 мин. се чувстваш пълен глупак. Същото, само че в обратен ред се повтаря на излизане. Ръката ти помни, че трябва да натисне напред, но не съобразяваш посоката на движение. (бутане) И в този момент, старчето, старчето с бастуна се появява отново...

Но понякога дори и самата глава не се подчинява на заповедите на мозъка. Което е малко странно, защото едното се намира в другото; тоест би трябвало да са в пълен синхрон. Би трябвало всичко да е наред при такава близост, но главата е, как да се изразя, тя е, разсеяна. Например, намираш се сред някаква тълпа на митинг или на концерт и зад теб някой крещи: "Пешоо! Ей, Пешо!". Ти разбира се знаеш, че не си Пешо, но сякаш главата ти не я интересува това или по-скоро е в комбина с врата."Пешоо!" (обръщане)... И мозъкът веднага реагира ядосано: "Ей, глава, какво правиш, ти не си Пешо! Не си дори близо до Пешо. Името ти е Цико. Цико!... И онзи продължава, пак крещи, и тогава мозъка и главата влизат в схватка за надмощие, започват борба. "Абе, Пешоо !" (опити на главата да се обърне до ¼ оборот) "Не-не-не-не, врат! Да не си помръднал!"... ОК, ок, всичко е наред. Не се обръщам... Но после оня се изцепва за пореден път. И тогава главата, заедно с устата и врата, те вече не са под контрола на мозъка: "ПЕШО!" (рязко обръщане) "КАКВО-О!?"...„Какво? – Да го духааш!”

Може и да не сте съгласни с мен, но човек не трябва да позволява на фактите да пречат на добрата история. Поне аз никога, когато разказвам не съм се чувствал под клетва. Например, онзи ден ( след като си купих газовата бутилка) бях на купон и към 4 сутринта се събуждам с усещането, че някой ми сваля ципа и ме е хванал за кура; отварям очи и първото, което виждам е една пияна проститутка, която клечи до леглото, пуши цигара и се кани да ми извади пениса за да ми направи свирка, а приятелите ми я насърчават да действа с думите, че току що излизам от затвора и не съм виждал жена от 6 години. Добра оферта. Но както казах пениса ми има 2-ро мнение – мързи го да се бори с гравитацията. Все едно го карам да играе канадска. Ерекцията срещу гравитацията – би трябвало да е лесен мач. Но не и според него.

Ето ви още една такава. Чували сте тази история за екзотичните ресторанти в ориента, в които сервират жив маймунски мозък. Една маймуна е завряна под масата и през дупка се показва главата и с отворен като кокосов орех череп. Но все още жива и клиентите ядат суровия мозък направо от главата и с лъжичка, но тя не усеща нищо защото мозъка няма рецептори за болка и само гледа тъжно, докато те си хапват. Някой даже взимат от главата и и дават да опита. Чували сте я, нали? Това се казва претенциозно хранене! Веднъж един приятел ми каза: "Хайде да ходим в Горублянско ханче, там сервират най-добрия маймунски мозък!" и аз повече реших да не познавам този тип. И казвам ви, всичко това е абсолютна истина... Но ресторанта е закрит, след като веднъж им изчезнала една много грозна сервитьорка.

Може би искате да чуете и това, а може би не, но все пак ще го разкажа: Преживях наскоро странен инцидент, за няколко часа се почувствах съвсем като терорист, член на Ал Кайда или нещо такова:
Това е страхотна история, но, излезте ако сте със слаби нерви. Да, както казах, летях със самолет наскоро и в един момент почувствах неразположение от храната. Отидох до тоалетната, но се оказа заета, така че застанах да изчакам отпред. И след 2 - 3 мин. вратата се отвори и отвътре излезе направо невероятно красива жена - момиче на около 22 - 24 год. с вид на професионален модел. Такава бях виждал само на корица на списание. Хвърли ми бърз поглед, просто един поглед и отмина напред. Влязох, капака на тоалетната чиния беше спуснат и... върху него ме посрещна, там имаше, ей толкова голямо, огромно, топло лайно. Точно по средата. Миризмата беше така кондензирана, че направо ми се насълзиха очите. Седях там в шок, без да знам какво да правя. Мислех си, че ако извикам стюардесата тя ще помисли, че лайното е мое. Имам предвид, човек не може да докаже произхода на лайно. Кой щеше да повярва, че е на онова момиче? Зачудих се дали да не го почистя със салфетки, но реших, че най много да го размажа из цялата кабина. Седях така в недоумение и най-накрая взех единственото разумно решение. Казах си "Е, какво пък, мой ред е" и се облекчих на пода. Сега вече имахме 2 лайна в самолета (едно на капака и едно на пода). Загащих се и излязох. Отпред чакаше някакво бабче. Хвърлих му един поглед и отминах.
10 мин. по-късно бабето мина по пътеката край мен и, кълна се, погледна ме и ;) ми намигна. Малко по-късно видях стюардесата да се запътва назад и последваха такива писъци, такава нервна криза, че приземиха самолета и арестуваха целия полет. Даже на летището, назамната полиция ни взеха на всички натривки от гъза. Знаете ги мерките за сигърност какви са вече. Но това не е важно. Това което не ми дава мира е, къде по дяволите се е облекчило бабчето? Там беше толкова тясно и навсякъде пълно с лайна? Отпред в коридора?
Наистина, колко често живота прилича на сън? Особено когато цяла нощ сте пили, свалите си гащите и клекнете да серете, и в мига в който посегнете за ролката осъзнаете, че се намирате на колелото в трамвая.

Да, преди време наистина имах проблеми с някой токсични субстанции, но слава Богу с Божията помощ успях да ги преодолея. Добре, ще го кажа направо: бях А. А. Тоест от Анонимните. Не, не онези анонимни, а алкохолик.
Обаче успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други: Бях някъде в провинцията, не помня къде точно и защо, от ония дни доста моменти ми се губят. И случи се така, че се озовах край селския казан около 8.30 часа сутринта. Естествено бях си пийнал повечко предната нощ, и по-предната... даже не бях спирал цялата седмица, дълга история, беше дъждовно... И наистина имах нужда от 1 - 2 чашки за да преодолея махмурлука.
Някак си бях се сприятелил с казанджията и аверите му местни пияндета - точно приготвяха джибрите. Така че веднага ударих половин канче. Но интересното беше, че колкото и да съм пил все още ми се пиеше и взех да обръщам чашките една след друга. Не помня колко точно, но по едно време казанджията - един дето приличаше на отлъчен за содомия свещеник, най-пропадналия вампирясъл тип когото можете да срещнете ми вика: "Ей пич, не прекаляваш ли с шльокавицата? Май е време да поспреш, а? Затварям ти канелката, върви си в къщи!"
Казвам ви отначало доста се засегнах. Даже извадих телефона и набрах 112: "Ало, спешно е, един на казана тук отказва да ми сипва пиене. Заемете се, пратете някой!..." Такива работи... Но после лека полека се замислих: "Боже мой, докъде съм стигнал!? Това е възможно най-голямото падение в живота ми: седя сред сбирщина отрепки, които сигурно чукат козите и по цели месеци не изтрезняват и тартора им, селския идиот, ми прави забележка, че прекалявам с алкохола!" Е, точно тогава камбаната в главата ми удари, това наистина ме накара да се замисля. Изведнъж червената лампа ми светна и почна да премигва: "Проваляш се човече, нещата излизат от контрол, нещо не е наред, алкохола не е панацея! Осъзнах го съвсем ясно... И 11 години по-късно зарязах алкохола.
Справих се. Макар че не беше никак лесно, дълго след като спрях пиенето като гледах двама души виждах един. Преди беше обратното. Аз бях от ония дето като вкарат няколко чашки се събуждат в Бангладеж с брада до кръста върху плешива проститутка. Но да ви кажа тая работа с алкохолизма има и добри страни. Освен, че рядко хваща запек, човек помъдрява независимо дали иска или не. Научих нещо, което повечето от вас, сигурен съм, дори не подозират: Най-хубавите думи на света не са "Обичам те!", а по-скоро: "Излязоха резултатите. Теста ви за хепатит е отрицателен." Eто я истината.

Но, заебете това, знаете ли кога нещата стават наистина зле: Чак когато предметите в стаята ви са номерирани с малки картончета като доказателства, а вас са ви очертали с тебешир на пода. Така че, за сега не се безспокойте.
.