Ето и още една малка нравоучителна история, свързана с вярата и Бог. Двама души стояли един до друг в бара, някъде около 5 сутринта. Единият вярващ християнин, другият - заклет атеист. И двамата спорели за съществуването на Бог с онази необикновена интензивност, която идва след четиринайстата бира. И атеистът казал: „Виж, не е като да имам действителни причини да не вярвам в Бог. Не е като да не съм експериментирал с цялата тази работа с Бог и молитвите и т.н. Просто, чуй сега какво стана веднъж. Излязах е една жена, която много харесвах. Всичко вървеше добре, докато в ресторанта не почувствах внезапно чревно повикване. Което от минута на минута се усилваше, та чак плувнах в пот. Извиних се и отидох до тоалетната. И ти казвам беше нещо страшно. Но се справих, успях да освободя напрежението. Посягам да се обърша и... Някой кретен свалил тоалетната хартия и закачил на нейно място ролка тиксо. Нито едно квадратче. Нямам и една хартийка по джобовете. Представяш ли си какво ми мина през главата! Не мога да се върна на масата без да съм се обърсал. Бях в шок, и тогава направо проплаках: „О, Боже, ако има Бог, прати ми руло тоалетна хартия, ще умра тук, ако не ми помогнеш!” И вярващият погледнал атеиста доста озадачен. „Е доколкото разбирам, значи всичко е минало добре и сега трябва да не си вече атеист - казал той. - В крайна сметка, ето те тук, жив си.” Атеистът просто извъртял поглед: „Не, човече, цялата работа беше, че там имаше бутилка с вода, която случайно забелязах в ъгъла..."
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар