THE LAST ARCANUM

Kuzmo Karajan
ПОСЛЕДНИЯТ АРКАН

Аз съм косачът сеяч.

Аз съм точката в края на изречението.

Аз съм последната капка в бутилката.

Аз съм бавният ездач на запад.

Аз съм само това което не можеш да изгубиш.

Аз съм всичко извън рамката на картината.

Аз съм мигът преди здрача, сянката ми е до хоризонта.

Аз съм когато всичко е Не.

Аз съм още едно празно легло - твоето.

Така че, ако не искаш да срещаш Джо Блек,

никога, никога не сери под смокините,

с друг освен мен.


by Kuzmo Karayan

ПРЕД СЛЕДОВАТЕЛЯ 2 (документлна проза)

СОТ - 161 / НОЩЕМ В БОЖИИТЕ СЕЛЕНИЯ

оригинална идея Юз Алешковски


"С помощта на специални технически средства и застрашавайки държавните устой Кузмо Караян злодейски и предумишлено умъртвил група представители на правоохранителните органи, като нанесъл множество вреди на няколко учреждения".


С О Б С Т В Е Н О Р Ъ Ч Н О О Б Я С Н Е Н И Е

От Кузмо Караян - 40 г., гр София, ул."Доростол" 42 Б, безработен, осъждан, активист на Атака, член на БЛРС (нелегален), сем. положение - вдовец.


- Г-н Следовател, мощта на клисавия хляб, килийните ограничения, а също както и силата на репресивните принуди, прилагани от обществото в последно време спрямо мен ( уж в името на демокрацията и закона), навременно и ефективно ми помогнаха да осъзная тъмните оттенъци на жалката си същност ( и то в най-екзистенциалният и смисъл) ; или с други думи: Узрях напълно за правно-юридически компромис" ДА! Да, признавам си, че сбърках (донякъде) по смисъла на член 238 ал. 1-ва, както и чл. 116 ал. 6 до 11. Но! Уви, неволно и без да предугаждам развоя на последствията ; 100%-ово се считам за невинен по смисъла на чл. 106, връзка с чл.333 (поне до прекратяване на предварителното производство). Това е. Никакви диверсии не съм извършвал!

- И преди да се насочим към фактите и неподправените аргументи, позволете ми все пак да ви напомня, че: "Търсещият правдата със всички сили е задължен да се съмнява в нея" което често е твърдял покойният Дзерджински - ей оня там дето ни гледа от портрета на стената.

- Като начало искам да изтъкна, че основанията ми да се напия в нощта на инцидент номер 1-ви се криеха единствено във факта на освобождаването ми от попечителството на затвора, където краткосрочно пребивавах в периода след последната ни среща (тоест аферата дето бях блудствал с Дришков) запознат сте...ама нека да му турим пепел.

- И тъй. Отидох значи да празнувам в онази неморална дупка "Ръкси бар", така де - "Рокси", където пих саке, ракия, грог, парцуца, водка и още някаква диария (доколкото си спомням) и от което бях щастлив и в настроение - поне докато не получих сметката "!!!" - "Дължите, ъ, 199 евро" - размахва ми бележка барманчето травеститче. "200...к'во!? А-а, не на мене тия, друг път ще ми духаш." - културно го отпратих и даже му предложих Кола. "Пий Кола." - рекох... И сигурно вече сам се досещате, че това дето го твърдят разните там безпринципни свидетели: как уж многозначително съм си подръпвал ципа, надхвърля, ъъ...абе всичко. Щото аз гражданино следовател, отдавна (още от пандиза) съм свикнал да не проявявам прекомерна слабост към всвъзможните там гейове, обратни, педита и дупедавци, което, не че е кой знае какво предимство или добродетел, но все пак моля отразете го преференциално в протокола. И то като стана дума за перверзии пишете и, че хич не мога да понасям швестери и всякакви там хомо и би-сексуални, но не гия бия и никого не съм "таковал"- както на някой много им се иска. Аз и Евгени Минчев съм го срещал, ама питайте дали съм му посягал? Хайде, идете, питайте го...Та затова останах крайно изненадан, че изведнъж това "суфле", така де, травестита, дивашки се развика: "Алармааа! Помощ, помощ, помощ!" и почти незабавно започнах да изпитвам тежки удари по темето от упор. "Ай! А? О! Оу! Ужас!" Изглежда някаква нацистка банда кой знае как и откъде му се притекоха на помощ с палки? "Загазих! Втасах я!" - си рекох и без протакане плонжирах през витрината навънка. Обаче се натъкнах на организирана засада: 5 - 6 човека с черни якета и здрави сопи ме сгащиха отвън на тротоара, в следствие на което боевата обстановка се влоши драстично...
- Офф, момент така да си поема въздух, че знаете съм асматик, не е препоръчително да се вълнувам.
- Даа, не искам да си спомням, но няма как... гореща нош си беше, гражданино следовател Ялдъръмов. Десетки мощни удари и шутове експлоадираха върху главата ми, която от ефектите немедлено получи формата на чутура и се изпълни с вакум. Не искам непременно да твърдя, че всичко ми се губи и не помня...но така излиза. Иначе аз да ви кажа ( то и сам можете да проверите) от доста време съм се занимавал с нинджуцо и самоотбрана по кръжоци - тоест, че добре владея техниките и нарочните умения - обаче нали съм подписвал декларация за хладнокръвие, а също съм специално обучаван ( в секретни курсове по ненасилие), така че по-съм свикнал да ме бият вместо да убивам. Което според светата църква може да е плюс, но в дадения случай за мен се оказа минус. Но нищо, майната му! Нейсе! Тоест, възмездие не търся, заявявам го открито...Макар че като се свестих (на някакво бунище) веднага констатирах отсъствието от джобовете ми на всякакви пари, бижута, валутни влогове и три спестовни книжки. "Уебах!" И нека се повторя: Какво е произтичало не съм наясно щото, едно от ударите, и второ - поради ефектите на алкохола слабо помня и колкото да ми се иска не мога точно да ги идентифицирам - нациастите, ъ, или всъщност послепотърпевшите. Така че, гражданино следовател вас ви питам, какво "безумно отмъщение" съм бил подготвял, след като липсват ясноти в състава на грабителите (тоест тъжителите, но преди всичко първото) и няма преглед на ищците по надзора, а? Хахаха, пълни глупости! Поредните инсинуации на прокурора! Да се чуди човек такива като него за това ли ходят в университета?

- Прибрах се значи в къщи, издрайфах се (простете) и почнах да анализирам. "Идиот! - си викам. - Нищожество! Алкохолик! Отрепка! Варвар!" и т.н. и т.н., ясно ви е...Демек: реших в мое лице завинаги да дам решителен отпор на пиянството и безобразията и взех становище тотално да се превъзпитам. Хм, заех се значи с всекидневно упражняване на йога, шах и пасианси с карти...така де, тихи игри. А след като цицините ми намаляха самоотвержено се посветих на спортен риболов и диетизъм. Обаче, ех, ех, ако знаех само!...И много скоро, г-н инспектор до толкова висока степен се самоусъвършенствах, че взех да плаги...ъъ, абе да пиша разни стихова на мирна, битова тематика. Които (поради статуквото ми на възпрепятстван бих искал мимо вас да приведа пред погледа на обществото), нали не възразявате? Кхъ-кхъ. И тъй, първи куплет: "Вървях из гората и в палещ листак чух някой да кендза в копривния мрак./ Към него пристъпих със сгърчен стомах ; за ласки мечтаех и тръпнех от страх. / Носа си запуших, протегнах ръка; как исках любов, ала той ме презря. / Изчезвай! - ми викна - в момента СЕРА!..." Благодаря ви за вниманието.

- Но нека да не губим време. Връщам се по темата и навлизам в подробности: В нощта на 11-март т. г. (тоест датата на инцидент номер 2-ри) напуснах жилището си около 3 ч. 55 м. сутринта, облечен в камуфлажна униформа. Но! Никакви престъпни помисли и цели не съм обладавал, ами се готвех да ловувам бяла риба, което (принципно) не е незаконосъобразно, но в дадения случай се оказа прелюдия към моята житейска драма. Както се казва ако ти е писано да те обесят не опитвай да се давиш. Именно. И нека сега ние с ваша помощ внимателно анализираме криминогенния социален фон на столичния нощен живот с цел да потърсиме необходимите "критерии за достоверност" в нахалните инсинуации на онзи там, дето не мога вече да го гледам, прокурора. Значи, мен другарю подполковник ме погуби гражданската будна съвест и пълното ми състрадание към жертвите на посткомунистическия рекет и повсеместните демократични произволи. "Как?" питате вие. Ами така, много лесно. Аз гражданино Ялдъръмов винаги и без въобще да се замислям се отзовавам в помощ на безпомощните, когато са сами и забележа, че ги гонят. Както и беше във въпросната фатална утрин - поради пионерството дето с години ми го набиваха в главата не мога да отвикна да съм на тяхна страна. Та ето защо толкова решително отреагирах и сритах първия от преследвачите в корема. Дълбоко повлиян от хилядите вестникарски публикации за гангстери маскирани като ченгета, набързо накаутирах следващия, щом забелязах, че е с униформа, с което предоставих чудесен шанс на жертвата им да потъне в мрака. О.К. нали така?...А това сега дето го твърди пост фактум следствието, че уж умишлено съм възпрепятствал задържането на особено опасен влашки циганин (международен хакер) е клевета и - Хо-Хо! - признак, простете, за дебилност от страна на, знаете кой...Ами, че той човечеца изглеждаше съвсем благовъзпитан; а и нали бягаше от тях, а не ги гонеше? Защото в противен случай (честна дума) веднага щях на тях, а не на него да се притека на помощ.

- Наобиколиха ме те и...Тук малко ще прескоча да не ви травматизирам, ама ако сте виждал "Шипченската епопея" - шедьовъра ма Майстора, ясна ви е ситуацията. Ако не си, виж я и си го представяй... Тоя път обаче бях подготвен, не се дадох, дори напротив, разказах им играта! Нали въдиците бяха в мен заедно със спрея за комари и имах средства. Тамън проснах трима - четирима и почнах да ги влача към районното, нападна ме бандитското им подкрепление: 5 души и те с нацистки униформи, естествено пак крадени или фалшиви. Май "СОТ" ли "СОП" ли пишеше по тях, не стана ясно, но още повече се усъмних и се развихрих офанзивно: "Легитимирайте се гниди! - изправих се насреща им. - Предайте се! На колене, отрепки! Сега ви ' бах..."

- Свестих се значи по очи върху асфалта, един бог знае какво точно стана. Заслушах се в затихващите тежки стъпки и тутакси установих, че авоарите ми пак ги няма. Тогава чак ( и то вследствие на боя) полека стоплих, че тия тарикати са същите ония дето ме бяха джобили един път вече ( и били също - тоест оня път пред бара). Освен това рибарските такъми, сака, въдиците и китайските гумирани ботуши и те ми бяха противоестествено отнети заедно с риболовния билет и едни чисто нови джапанки. "У-фф, ама пак се набърках! - рекох си.- А уж..." и в същата секунда последва взривен тътен - ама адски - и градската библиотека рухна пред очите ми, точно там на мястото където потърпевшите нацисти деляха плячката си - тоест китайските ботуши, риболовния билет и джапанките. Амин.

- Това е гражданино Ялдъръмов. Виновен ли съм според вас, че работата се обърка и динамита в сака ми експлоадира? Щеше ли ако не бяха ме обрали? Разбира се, че не! ...Обаче: признавам си все пак, че сбърках ( единствено неволно) по смисъла на чл. 238 ал. 1-ва (тоест в приготовление за бракониерски улов) - това не го отричам. Да, собственоръчно бях изготвил 12 кг. самоделни бомби. Но не с цел отмъщение и масови убийства ( във който случай по бих предпочел гранати), а само като улеснение за спортен риболов в промишлени мащаби. Сега, вижте, как се е задействал детонатора не мога да гадая, нека специалистите от ДАНС си кажат думата. Нали на тях им плащат, стига само са подлушвали, така де. Обаче клевета е, че частите намерени в телата и вътрешните органи на потърпевшите са от взривателно устройство. Отричам! Един стар будилник само мъкнех с мене от поправка, нищо друго, и то защото много се успивам. Така де, че аз съм само бракониер, а не някакъв сив вълк или ...талибан от пещерите на Бин Ладен ( както май много му се иска да излезе на онова прукурорче дето и на ум ми писна вече да го псувам).

- Приключвам с думите: "Не, не се признавам за виновен в тероризъм и предумишлено убийство със специални средства! Това технически погледнато си е самоубийство".

- Нека също така се има и впредвид безкористната ми готовност да утеша морално и физически... ъъ, абе всякак вдовиците на потърпевшите, макар да са отявлени съпруги на нацисти. Защото, както винаги съм казвал: "Не кръв а...такова, граждани!", тоест "Прави любов, а не война!"


дата, подпис: / горното прочетох и за верноста му се подписвам/
ваш Кузмо Караян (собственоръчно)
.

КРИМИНАЛНА ХРОНИКА (stand up)

КЛОЗЕТНИ ТАБЛОИДИ


- Гледате ли новини, обичате ли да следите пресата? Не че има нещо ново, но...от кое ви е страх повече, свинския грип, ешерихия коли или престъпността? Кой каза престъпността? Правилно - първите две може и да са много опасни, обаче едва ли са по-яки от министър председателя! Toй е от Герб.

- А иначе всеки ден едно и също: наркотици, катастрофи, престрелки, корупция, убийства, кражби... ужас, казвам ви нещо става там навън! Така че, моля ви, ако ви се налага да излизате по работа, звъннете на Цветанов щом се приберете, че да се успокои. Уверявам ви той много се тревожи. Чухте ли, непременно ударете една шайба, please. Или му пишете на и-мейла.

- Така е, в опасни времена живеем. Ще ви кажа какво правя аз като ми се налага да се придвижвам по улиците късно вечер. Лигавя се. Точно така, като олигофрен - обличам се подходящо и се оплесквам с лиги. Което е неприятна, но наистина продуктивна стратегия,. Животните също я използват, нарича се мимикрия. А като брадясам вместо да ме обират някой минувачи дори ми дават и монети. Щом стигна в къщи, измивам си лицето и сядам пред телевизора - да видя кой е извадил късмет да остане жив и кой вече не е.

- Ще поразсъждавам: Ами не че е теоритично невъзможно, но няма как на практика правителството да се справи с престъпността. Е, може и да искат, може и да знаят начин, но помислете, ако го приложат, не само, че няма да си напълнят партийните каси ами и престъпниците ще трябва да минат на социални помощи, а това ще изтощи бюджета. Не става, твърде много са, изключено... Не знам, така като ги гледам...Не-не, не искам да обиждам управляващите, стараят се, личи си, правят к'вото могат...за това ще кажа само две думи за правителството: "Свински грип".

- Разбирате ли, на мен просто ми омръзна всеки пък когато майка ми слиза да пазарува в магазинчето отсреща да крещи от входа: "Кузмо! Ей Кузмо, прикривай ме! Прикривай ме от балкона!"

- Нали знаете как понякога се стреля по улиците нощем, чували сте пукотевиците. Е, в такива случай аз успокоявам съседката: "Не се притеснявай Цонке, хайде, ела под юргана, обикновено разчистване на сметки. Нищо сериозно, утре ще разберем от телевизията..." Даа, дълбочината на житейския идиотизъм не спира да ме удивлява!

- Но пък не е зле човек да притежава оръжие, нали така? най-вече за самозащита. Защото като поразмислиш, все пак по-добре е да те съдят някакви корумпирани тъпаци, отколкото други да ти носят ковчега. И ако това ви се вижда странно... е, търсете причината в живота, не у мен.

- Обадеждаващото все пак е, че според някакви статистики имало спад в нивото на престъпността. Е, имам предвид най-вече отвличанията, особено в последно време, откакто Бойко стана официален бодигард на олигархията...Което значи, че голям процент от нас все още имат шанса да се приберат довечера при близките си живи. Ето ви добра новина. Чудесно, отдавна беше време за добри новини!

- Едно забавно нещо ще ви кажа (в случай, че още ме четете), но не е зле да го приемете сериозно: Ако оцелеем и при това правителство значи всички сме по-хитри от смъртта. Бин-гоо! Добре дошли в клуба на късметлиите. Защото, чудя се отдавна...мислите ли, че животът ви съдържа какъвто и да е смисъл в очите на управляващите, освен минимален и то за данъчното управление? Имам предположения, но все още не знам? Демокрация, електорат?...Оставете тия глупости, ние сме хранителна верига.

- Но, моля ви, моля ви, да не си помислите нещо, никого не критикувам. Всъщност аз дори харесвам политическата класа. Даже умирам от радост когато се сетя, че парите от данъците ми отиват право в техните джобове. Нарича се "субсидия". И винаги гласувам.

- Хм, не знам защо, но чувал съм и доста необосновани обвинения към тях: били крадци, измамници, хомосексуалисти...Добре, къде са фактите? Истината е...е, не, че политиците не могат да живеят без да вършат престъпления. Просто не винаги успяват да спазват закона. Какво толкова, хора сме, случва се на всеки. И това ли ще го правим на проблем?

- Обаче знаете ли аз какво направих: не успях да засадя картофи, така че тази година си платих данъците с пари от "Монополи" и сега моля ви се, някакви там искат да ме съдят! Писах им: "Как така ще са фалшиви? Просто, ами не сте ли виждали пари с плацебо ефект? А? Като финансовата политика на правителството. Плацебо пари. Много помагат ако караш на заплата. Почти колкото евтаназията. Питайте Дянков - същото е"... Макар че тоя номер едва ли ще мине за защитна теза - вече имам присъда за фалшифициране на люти чушки. Вземам обикновени чушки и ги подлютявам с чили. Далаверата не беше лоша, но, хванаха ме и ме съдиха. Слава Богу минах условно. Не знам какво още да кажа, но при тия данъци и такси не мислите ли, че всичко в живота трябва да е all inclusive - че то за нас след данъчните нищо не остава.

- Както и да е, знаете ли обаче кое е най-странното: докато седях и писах всичко това, изведнъж внезапно осъзнах, че всъщност май се сещам кой очисти Мишо бирата. Но не ме питайте, не мога, ако ви кажа после веднага ще трябва да ви ликвидирам! Така че, хайде, това беше всичко от мен. Сега ше се повеселя, смятам да прекарам останалата част от седмицата с ръка в панталона. Ами като не пускат без мангизи в "Kama sutra"... Bye-bye! И на вас приятен уйкенд!

ОТ ВСИЧКО БОЛИ еп.3 "МОРЕ ОТ ЛЮБОВ"

еп. 3 „МОРЕ ОТ ЛЮБОВ“

ситуационна комедия от Кузмо Караян

СЦЕНА 1: " ХАРЕСВАМ МРЪСНИЦИ "

интериор. Кафене-ден.

Kузмо се е настанил на маса до прозореца. Докато чака поръчката крадешком поглежда към красивата млада жена, която седи на съседната маса и премята някакви листи в ръце. После настъпва нещо паднало на земята до краката му - старовремски, доста смешни очила с кокалени рамки. Разглежда ги и от скука ги намества на лицето си. Момичето на съседната маса нервно пали цигара и пуска клечката в пепелника. В този момент телефона в чантата и звънва; тя пуска листата, накланя се и почва да рови в нея. Страниците се запалват от горящата клечка и въху масата и пламва огън. Кузмо поглежда към нея и вижда зараждащия се пожар, но лупите на очилата изкривяват сцената и той не може да прецени точно ситуацията. Поглежда пак над тях и веднага самоотвержено се хвърля да гаси. Настава кратка суматоха; масата е прекатурена, тя почва да пищи в слушалката на телефона. Накрая пожара е успешно потушен.

ИЛЕН: О, благодаря ви много, направо ме спасихте! Телефона ми. Толкова съм разсеяна.

КУЗМО: Е, няма нищо, какво толкова. Случва се, пролетна умора.

ИЛЕН: Нямате представа... /опитва се да избърше листата/.

КУЗМО: Ох, аз, съжалявам разлях ви кафето. Позволете, веднага ще поръчам.

ИЛЕН: Не-не, би трябвало аз да ви почерпя. Спасихте ми живота. Ще седнете ли?

КУЗМО: Свободно ли е?

ИЛЕН: /кани го, той сяда /. За малко да стане... Нямате представа колко съм ви благодарна. Наистина трябва да ги откажа. Тия кибрити! /пали отново, но гаси старателно клечката/.

КУЗМО: Е, случва се... Вие учихте ли нещо?

Телефона и звъни.

ИЛЕН: /по телефона/. Спокойно, няма нищо, запалих си сценария и... Не, нямам криза. После ще ти обясня. /към Кузмо/. Какво ме питахте?

КУЗМО: Нещо важно ли беше?

ИЛЕН: Не. Да, всъщност актриса съм. Това е сценарий; току що ми го изпратиха и седнах да го прегледам. Добре че не пострада много. Приятно ми е, Илен.

КУЗМО: О това сте вие? /макар че изобщо няма представа/. Значи сте актриса? /сеща се,че изглежда тъпо и сваля очилата/.

ИЛЕН: Ами, аз съм. Седнах тук, студиото е наблизо; трябва бързо да го науча, имам само един час. В 12 съм на кастинг за реклама... Ей, хрумна ми нещо... Не, не... не искам да ви ангажирам, вече ми помогнахте достатъчно.

КУЗМО: Какво, кажете? И без това не съм зает.

ИЛЕН: Ами ще ми помогнете ли с текста? Няма да успея... Трябва ми някой да ми подава репликите. Има мъжка роля и, бихте могли да ми партнирате, ако нямате против?

КУЗМО: Къде, къде? 1

ИЛЕН: Ето тук, в сценария, малко е изгоряло, но нищо ще импровизираме.

КУЗМО: Да ги подам? Не знам как се подава?

ИЛЕН: Ами да ги прочетеш.

КУЗМО: А, да. Кое?

ИЛЕН: Ето това, само няколко реда. Ти си "чаровния мъж".

КУЗМО: Наистина ли? Аа, това тук... / мънка текста/. Значи да го прочета?

ИЛЕН: Аха. Защо ги свалихте, имате много хубави очила, чудесно ви стоят и са съвсем подходящи за ролята. Харесвам зрели мъже. Придават ви някакъв, как да кажа... облик.

КУЗМО: О да. Обикновено никъде не мърдам без тях. /слага ги/.

ИЛЕН: Започваме ли? Давай от тук, твоята реплика.

КУЗМО: /чете/. Кхъ-кхъ... "Обичам жени мръсници в леглото. Ама не да са "мръсници", а да не са се къпали".

ИЛЕН: /чете/. "Така ли? Не ти вярвам. И защо?" Сега се наведи към мен и го кажи.

КУЗМО: /чете/ "Искаш да разбереш защо?" /навежда се и прошепва отговора в ухото и/.

ИЛЕН: /тя реагира със спонтанно възклицание/. "Ах! Да тръгваме веднага!" /хваща го за ръката и го повлича навън/.

КУЗМО: Уфф! Как беше?

ИЛЕН: Направо страхотно! Да го направим пак, само че сега удари на "мръсници" в леглото."Мръсници!"

КУЗМО: Мръъ-снииции!

ИЛЕН: Да, хайде пак!

..............................................

ИЛЕН: Aу, ама то станало 12 вече! Аз, трябва да тръгвам.

КУЗМО: И аз трябва да тръгвам... Вие накъде, в каква посока сте?

ИЛЕН: Тук наблизо съм по булеварда. Ето натам.

КУЗМО: А, и и аз съм натам.

ИЛЕН: Натам?

КУЗМО: До библиотеката и... Мисля да ходя да гледам едни колички за айрян. Ще повървя с вас, ако не е неудобно?

ИЛЕН: Не разбира се, даже сте ми на късмет. Знаете ли, ако имате време, защо направо не ме придружите?

КУЗМО: Аз ли? Ами би било чудесно.

ИЛЕН: Знаех си, че сте джентълмен. Да знаете първото впечатление никога не лъже. Да вървим. Имам добро предчувствие за тази роля.

КУЗМО: О да, и аз!

ИЛЕН: /прибира си листата в чантата/. Хайде, елате с мен. Ако режисьора се сърди, че не знам текста ще кажем, че сме катастрофирали. Вие сте шофьора на таксито.

КЪЗМО: ...!?

ИЛЕН: Не, не сте. Твърде интелигентен вид имате с тези очила. Вие сте с колата в която сме катастрофирали.

КУЗМО: Така ли? По чия вина?

ИЛЕН: Ваша. Хайде, да вървим . Чакай малко! /посяга към лицето и му чупи очилата/. Така ще внесем драматизъм. Не се тревожете, после ще ги занесеме на поправка. /след секунда му отпаря и предния джоб/. Ето, вече имаме алиби.

КУЗМО: Аа, добре. Да тръгваме тогава.

ИЛЕН: Да тръгваме. Знаете ли, много сте забавен? А, кафето! Имате ли дребни да платиме сметката?

Кузмо оставя пари и я последва навън, настига я при изхода. На вратата се разминава с възрастен дядо, който мижейки се заглежда в лицето му, а после отива при масата до прозореца и почва с опипване да търси по пода около нея.

СЦЕНА 2: " ДВЕ МИНУТИ СЛАВА "

интериор: апартамента на Алекс, ден.

Алекс и Кузмо, който е с чисто нови очила са пред телевизора с чаши в ръце. Манчо е на посещение в клозета.

От крана:

Камерата тръгва от заведение и следи пътека от разхвърляни по улиците дрехи: обувка... още една... риза... панталон... Камерата влиза във входа, качва се: части от бельо по стълбите... колан пред вратата... влиза в апартамента: сутиен и чорап в коридора... потник, портфейл и връзка ключове... вратата на банята е притворена. Звучи тема от популярен хит на АББА, камерата я бута, промъква се и намира двамата герой (Кузмо и Илен) под душа. Щастливо усмихнатите им физиономии се появяват през завесата. Главите им са покрити с прозрачни найлонови шапчици за баня; Кузмо се къпе със същите онези очила залепени накриво по средата на рамката с тиксо. Стъклата им са запотени и изглежда наистина идиотски. Кефят се стъпили във ваната като дрогирани.

СЛОГАН: "Пътят към щастието".

Глас зад кадър: "Топлофикация АД. Не се нуждаете от чар или дезодорант, стига да знаете как се пуска кранче. Обадете се на нашия водопроводчик".

Завесата в банята се къса. Край.

АЛЕКС: ... Какво беше това? "Обичам жени мръсници в леглото?", чия глава може да роди подобна идея?

КУЗМО: Не разбра ли: мръсници - понеже имам топла вода, къпем се и правим секс. Яко!

АЛЕКС: Разбира е, ако си падаш по клошарки. Така най-лесно можеш да ги убедиш да останат да преспят у вас. Е, честито. Вече втори път си в праймтайма.

Оттатък се чува шум от пускане на вода и в стаята се появява Манчо с мокри ръце и куп салфетки. Виждаме, че си е пуснал мустаци.

МАНЧО: Уфф! Винаги като дърпам синджира на казанчето се чувствам все едно настъпвам газта. Не знам защо толкова ме кефи?

АЛЕКС: Изпусна рекламата.

МАНЧО: О! Вече съм я гледал: " Обичам мръсници!" Нашият приятел е звезда. В следващите месеци някой ще чука повече от Вальо топлото. Ще ти трябва джакузи. "Кузмо мръсника"! Дай един автограф. Можеш и ти да си пуснеш мустаци, ще движиме заедно.

КУЗМО: Да бе, как не? Да заприличам на идиот.

АЛЕКС: Не и с очила като твоите. Невъзможно.

КУЗМО: Е, това е, взех си моите 2 мин. слава. Остават ми още 17.

МАНЧО: Защо 17?

АЛЕКС: Анди Уорхол. 15.

МАНЧО: Аха. Но нито секунда повече... Е, господа, някой иска ли да дойде с мен, ще ходя да обядвам: щастливия час в "Бичия тестис" - от 2 до 4 всичко на половин цена + 2 коктейла!

ДВАМАТА: Не, вече сме обядвали. Натъпках се.

МАНЧО: Добре, ще се видим довечера. /изчезва/.

АЛЕКС: /провиква се/. Ариведерчи дядо Мъдьо! /вади от хладилника бира /. Разкажи, как така те взеха? Защо теб, как стана?

КУЗМО: Ами заради очилата. Качих се с нея, режисьора ме видя и - Бинго! - нали вече знаех текста. Представих се пред камерата, казах им, така и така, аз съм Кузмо, ако ме изберете за рекламата, кълна се Господ, ще ви спомена в завещанието си. И, хареса им, направо паднаха от смях, особено очилата.

АЛЕКС: Колко ще вземеш?

КУЗМО: Ей, това е търговска тайна, имам договор. Но ще стигнат да я поканя на вечеря.

АЛЕКС: Да я поканиш? Нея? Илен Олева?

КУЗМО: Да. Защо не? Ние... доста се сближихме .

АЛЕКС: Искаш да кажеш ще я поканиш да излезе с теб? Тоест на среща?

КУЗМО: Ахъ. Защо не?

АЛЕКС: Разбирам че с тези очила си особено неотразим, но все пак кое те кара да мислиш, че имаш шансове? И въобще знаеш ли коя е, гледал ли си поне един нейн филм?

КУЗМО: Остави това. Как кое?

АЛЕКС: Ами защото града е пълен със самотни застаряващи мъже със солидни доходи, които чакат на опашка пред вратата на гримьорната и, а ти майсториш количка за айрян. И смяташ, че би предпочела теб ? Та тя е актриса на годината!

КУЗМО: Защото имам нещо което ще повиши шансовете ми: 2 предимства.

АЛЕКС: Какви предимства?

КУЗМО: Нов парфюм, и второ, ето това: /вади и размахва някаква брошура/.

АЛЕКС: /разглежда/. Какво, снимки на мъже в трика?

КУЗМО: Дай бе! Ще се запиша на актьорски курс! Виж тук: "АРТФИЗ"- майсторство пред камера, сценична реч, интерпретация и разкадровка. Няма как да ми откаже като сме колеги.

АЛЕКС: Ти? Какво разбираш от изкуство, че ти скоро се научи да не сричаш?

КУЗМО: Е, и? Важното са амбициите. Знаеш ли как се стига до успеха, Алекс - с практика!

АЛЕКС: Е да. Безспорно ще си добър в монолозите.

КУЗМО: Слушай, ела и ти. Хайде, нали обичаш да разказваш вицове. Ето, има и комедия. Ще е забавно.

АЛЕКС: Сигурен съм. И кога започваш?

КУЗМО: Веднага. Още днес, само да довършим една работа с Чеслав. Казвам ти Алекс, запиши се.

АЛЕКС: Каква работа с Чеслав?

КУЗМО: Мисля да подхванем един бизнес. Лесни пари... Сега с Чеслав измисляме нов вид айрян.

АЛЕКС: О, нов вид айрян - рецепта за успех. Честито!

КУЗМО: Да!

АЛЕКС: А какво стана с газираното какао?

КУЗМО: ... Нищо. Ъъ, изпихме го. Не искаше да се газира.

АЛЕКС: Ясно.

КУЗМО: Може да нямам нищо, но поне имам план! Виж, аз ще тръгвам, помисли си.

АЛЕКС: За кое?

КУЗМО: За курса. /насочва се към вратата/. Тя ме харесва Алекс - ще копая там!

АЛЕКС: Не, не те харесва. Тя е златотърсачка! Харесва парите.

КУЗМО: Откъде знаеш!?

АЛЕКС: Във всички вестници го пише.

КУЗМО: Кой вестници?

АЛЕКС: В "Уйкенд".

КУЗМО: Съветвам те да не четеш клозетни таблоиди! / излиза от апартамента/.

АЛЕКС: ... Става интересноо. / поклаща глава и се пльосва на дивана с нова бира. Посяга и много внимателно започва да налива в чаша/.

На вратата се чука припряно. Алекс става, отваря - Кузмо е.

АЛЕКС: А, сега какво?

КУЗМО: Ъъ, такова, забравих нещо. /насочва се директно към хладилника/. Имаш ли кисело мляко? Ще ти го върна, трябва ми по работа.

АЛЕКС: Аа, количката с айряна. Обслужвай се.

КУЗМО: /взема 3 - 4 кофички/. Оставих ти една, отворена. Ти си добър приятел, мерси. Доскоро. /отново тръгва/.

Алекс сяда на дивана, отново започва да налива бирата и отново се чука, ръката му трепва и пяната прелива. Вдига примирено рамене и става.

АЛЕКС: .../нечленоразделен звук на неодобрение/.

Отива да вземе последното мляко от хладилника, отваря вратата и демонстративно го подава.Този път вместо Кузмо отвън стоят двама непознати. Единият около неговите години, другият доста по-възрастен.

АЛЕКС: Добър ден.

МЪЖ 1: Добър ден... Ами ние идваме за валдхорната на сина ми.

АЛЕКС: Валдхорната на?

МЪЖ 1: На сина ми, каза, че я е забравил тук.

АЛЕКС: Така ли? А вие кой бяхте?

МЪЖ 2: Ами съученици сме с вас, от седми клас. Тогава я оставих. Жоро съм, Драганов, дето хвърлихме лайна през вентилатора на ресторанта.../баща му го поглежда свъсено/.

АЛЕКС: / наистина зарадван /. Оо, ама така кажи човек! Музо "квадратните гащи"! Ле-лее!

МЪЖ 2: Да, да, Музо, Музо. Аз съм.

АЛЕКС: Ама много си се променил, изобщо не можах да те позная.

МЪЖ2 ; Е, оплешивял съм малко и... ти си си същия. Това е баща ми.

АЛЕКС: Дето те... ъъ... Помниш ли къде я остави?

МЪЖ 1: Мисля, че я качихме на тавана? Беше точно, в 7-ми клас, в края на втория срок.

АЛЕКС: А-ха. Ами добре, да се качим да видим.

Отиват да търсят, След дълго ровене сред куп боклуци Алекс наистина открива затрупана кутия от валдхорна.

АЛЕКС: Тази ли е?

Бащата на Музо я поема, двамата я разглеждат продължително.

МЪЖ 2: Амии, не.

МЪЖ 1: Хайде, тръгваме си. Извинявайте за безпокойството./към сина си/. Искам да си спомниш къде си я забравил.

АЛЕКС: Съжалявам, нямам друга. Обаждайте се. / Музо и баща му си тръгват по стълбите/.

СЦЕНА 3: "ХВАТКАТА НА ХАЙМЛИХ "

интериор. Ресторант „Бичия тестис“-ден.

Докато чака да му донесат поръчката Манчо отпива коктейл с мартини и се наслаждава на живота.

МАНЧО: /говори по телефона и едновременно с това се опитва да привлече вниманието на сервитьорката/ ... И аз му казвам: "Другата седмица ще ходя до Марс. Имам 2 свободни места, така че ако имате път или някакви колети казвайте".../щрака с пръсти/. Е как така?... А жените имат ли 2 цици? /към преминаващата сервитьорка/. Извинете, извинете?

СЕРВТ: Да?

МАНЧО: Да ви попитам. Имате ли свободни места за работник в кухня или помощник готвач ?

СЕРВТ: Доколкото знам не. Защо?

МАНЧО: Ами защото от 20 минути вече чакам и... Може би трябва да наемете още малко персонал?

СЕРВТ: Това е ресторант.

МАНЧО: Именно. Добре де, още веднъж от същото и предайте на готвача да побърза.

СЕРЖТ: А то какво е?

МАНЧО: /показва и празната си чаша на дъното на която има само една маслина/. Коктейл, Мартини драй.

СЕРВТ: Коктейл с Мартини. Една минута.

МАНЧО: Имате я.

Връзката е прекъснала. Манчо с ефектен жест надига да пресуши отведнъж чашата си, но в този момент телефона му прозвънява, което го разсейва и маслината се търкулва и засяда в кривото му гърло, запушвайки трахеята му. След което той се изправя с телефона в ръка като едновременно отчаяно се мъчи да си поеме въздух и да каже нещо в апарата. Секунди по-късно вече се клатушка хванат за масата и лицето му започва да посинява от липсата на кислород. Свлича се на лакти вкопчен в покривката.

ГЛАСОВЕ: Получил е инфаркт!

- Не-не! Това е апоплектичен удар!

- Дайте му да помирише амоняк!

- Инфаркт е казвам ви! Вижте го.... типична циадоза.

- Вода! Напръскайте го с вода!

- Не го докосвайте, може и да е епилептик! 112. Обадете се на бърза помощ!

Докато всички се суетят панически, една едра, хладнокръвна жена от съседна маса минава зад гърба му, обхваща го и със мощно притискане на диафрагмата го принуждава да изкашля заседналата в трахеята му маслина, която излита и се търкулва надалеч. Манчо подпрян с ръце на масата шумно си поема въздух и бавно се свестява. Пие няколко глътки вода повечето от която разлива по гърдите си и постепенно идва на себе си.

ЖЕНА: По-добре ли сте? Седнете.

МАНЧО: Гргхххг. /преглъща многократно/. Да, благодаря ви. Какво стана?

ЖЕНА: Спокойно, няма проблем, задавихте се. Нищо страшно. Седнете и се успокойте. /връща се при приятелките си на масата/.

МАНЧО: /съвзема се и я последва/. Аз, такова, извинявайте за...

ЖЕНА: Как сте, по-добре ли сте вече?

МАНЧО: О, да, благодаря, спасихте ми живота!

ЖЕНА: Е, ще ми се отблагодарите с една вечеря.

МАНЧО: О, да, с удоволствие! /в този момент вижда търкулналата се на пода маслина, отива и я вдига. Поколебава се за секунда какво да я прави и я лапва/.

Идва сервитьорката със сметката на тяхната маса и му носи новия коктейл. Те са приключили обяда и плащат.

МАНЧО: Манчо, приятно ми е. Позволете, може ли да ви почерпя.

ЖАНА: Казвам се Жана. За съжаление сега нямам възможност, с приятелките ми ще ходим на фризьор, но по всяко друго време би било чудесно.

МАНЧО: Да, разбира се. Чудесно. Ето ви визитката ми.

ЖАНА: /взема я, поглежда и вижда, че и е дал фиш за глоба/. Май днес не ви върви?

МАНЧО: О, Боже! Наистина, не съм на себе си. Глобиха ме за превишена скорост и сега това.

ЖАНА: Ето ви моята. Пазете я.

МАНЧО: Непременно. Ще ви се обадя. На всяка цена.

ЖАНА: Е, доскоро.

МАНЧО: Да, доскоро.

Жана и приятелките и си тръгват. Манчо отива сяда на масата и разглежда визитката и. Изглежда учуден.

МАНЧО: /към сервитьорката/. Отказвам поръчката. Кажете на готвача да не се преуморява.

СЕРВТ: Каква беше тя?

МАНЧО: По принцип нещо като храна. Няма значение, донесете ми 7 годишно Уйски и фъстъци.

СЕРВТ: Нямаме толкова стари фъстъци.

СЦЕНА 4: "ХОЛИВУДСКИ РЕПЛИКИ"

интериор. Кафене-ден.

Алекс, Кузмо и Татяна са в кафето и водят разговор на общи теми. Обсъждат последните събития, клюкарстват зад гърба на Манчо.

АЛЕКС: ... Запознал се с някаква жена.

ТАТЯНА: Каква жена?

АЛЕКС: Голяма жена.

ТАТЯНА: Голяма жена?

АЛЕКС: Според неговите думи.

ТАТЯНА: О! А вие? Записахте се на актьорски курс? И двамата, така ли?

АЛЕКС: Аха, защо не, може да се окаже интересно? Всъщност е правостояща комедия. Кузмо е актьора.

КУЗМО: Драматичен театър.

ТАТЯНА: Ясно. И какво правите там?

АЛЕКС: Сценично изкуство е, но няма сценарий, дават ни теми, имаме задачи по импровизация, разказваме истории, вицове. Лошото е, че преподавателя е гей.

КУЗМО: И моя.

АЛЕКС: Ето.

ТАТЯНА: Да не си хомофоб?

АЛЕКС: Не, но, май те са хетерофоби? Не знам защо са толкова враждебни?

ТАТЯНА: Да, и аз съм забелязала такова нещо.

КУЗМО: Кое, че гейовете са расисти? Чуй това, изследванията показват, че почти 20 % от мъжете, тоест... ъ, всеки 5-ти е обратен. Замислял ли си се, ако 4-мата ти най-добри приятели не са... значи си ти. Така че...

АЛЕКС: /замисля се; към Татяна/. Ти лесбийка ли си?

ТАТЯНА: Няма как да разбереш.

АЛЕКС: Ще питам него.

КУЗМО: /вдига рамене/. Няма как да знам?

ТАТЯНА: Идиот!

АЛЕКС: /смята на ум/. ... Манчо - 4. Слава богу, не сме ние!

КУЗМО: Знаете ли кое ме учудва всеки божи ден.? Това дето толкова хора... /внезапно вижда някой и го дръпва за ръкава/. Ей, Ганди, как си?

Присъстващите стават свидетели на особено ръкостискане с 2 ръце: първо десните, после левите.

ГАНДИ: Е-хей, здрасти! Какво става? С теб май не се виждаме в София, а само на морето?

КУЗМО: Така е.

ГАНДИ: Даже преди 2 години беше със същата фланела.

КУЗМО: Хаха! Ее, ама сега е прана!

ГАНДИ: О, значи е нова. Коя е приятелката ти ти?

КУЗМО: /Татяна го сритва/. Тя... не бих казал, че ми е приятелка

ТАТЯНА: Дори не го познавам.

ГАНДИ: Е, добре, до скоро.

КУЗМО: Да, доскоро. Поздрави на Магърдич келнера!

ГАНДИ: Ще му предам, ще му предам като го видя. Горкият, скоро го изписват.

АЛЕКС: Ей, откъде го познаваш този, това не е ли Ганди шебека?

КУЗМО: А-ха.

АЛЕКС: Чувал съм, че е бил в мафията!

КУЗМО: Глупости.

АЛЕКС: Не е ли от подземния свят? А защо тогава му викат Ганди шебека?

КУЗМО: Проблеми със закона.

ТАТЯНА: За какво?

КУЗМО: Ами, подпалил с пура циците на една жена на на някакво кръстовище. Метнал си угарката, а тя попаднала в деколтето и и...(разказва историята със запалването на роклята и силикона)

АЛЕКС: Стига бе!

КУЗМО: Аха. Но го оправдаха. Или мина условно - било неволно.

ТАТЯНА: А жената? Какво станало с жената?

КУЗМО: Предполагам, че не е добре? Да ти се запалят циците!

ТАТЯНА: Интересна история. Можеш да използваш това в курса по комедия.

КУЗМО: Какво, не ми ли вярваш?

ТАТЯНА: Доколкото те познавам никога не си ми давал повод да... / заглежда се в очилата му/. Знаеш ли, отиват ти. Между другото, защо си с тях?

КУЗМО: Кое, аа...

АЛЕКС: Нека аз. Нашият приятел ще излиза, тоест се кани да излиза с актрисата Илен Олева. Смята, че с тях го намира за интелигентен.

ТАТЯНА: Той? Ти?... С Илен Олева? Актрисата? Хахахахахаха!

КУЗМО: Какво, защо, защоо?

ТАТЯНА: /само маха с ръка, сякаш знае нещо, но не си струва да обяснява и изобщо и е страшно забавно/.

АЛЕКС: Струва ми се, че тя иска да каже, че е златотърсачка? Causa perduta!

ТАТЯНА: По-скоро специалистка по застаряващи мъже в житейска криза. Желая ти успех в изкуството. Вече виждам червения килим пред теб, както и няколко бляскави статуетки Оскар на перваза ти.

КУЗМО: Защо винаги се заяждаш?

ТАТЯНА: И за това ли се записа на актьорски курс? Сигурно не ти е лесно...

КУЗМО: Ами само алтавите им е лесно. Разбирам защо все си в еуфория.

ТАТЯНА: Слушай ме сега внимателно, нали знаеш, че съм журналист? Един съвет: ако харесваш Илен Олева не губи време за цветя и комплименти. По-добре първо намери пари.Но мно-ого. После тя сама ще те открие.

АЛЕКС: Causa perduta. /към Татяна/. И защо така?

KУЗМО: Защо постоянно го повтаряш?

АЛЕКС: Не знам, харесва ми как звучи. Causa perduta.

ТАТЯНА: /към Алекс/. Ако все още мислиш, че любовта в днешно време не се купува с пари... е, може би трябва да пробваш точно с нея?

АЛЕКС: Ауу, това заболя! Казаха ти го. Удар под пояса.

ТАТЯНА: Все пак съм информиран човек.

Между масите се появява Манчо, дъвчейки кифла, стиснал шпага под мишница. Татяна го забелязва мустаците му и изражението и подсказва, че днес и е дошло твърде много наведнъж.

МАНЧО: Здравейте! / сбутва Кузмо и се настанява до него/. Ей, здрасти, изглеждаш чудесно!

КУЗМО: Чуй дребен, не се ебавай и ти с мен!

МАНЧО: Какво му става?

ТАТЯНА: Остави го. Може ли да те питам нещо? Защо си с тези мустаци?

МАНЧО: Я ме остави на мира! Едва седнах и ме почнахте. Какво е това, кръстосан разпит? Харесва ми.

ТАТЯНА: Знаеш ли - в някой цивилизовани части на света носенето на такива мустаци е подсъдно?

АЛЕКС: /сеща се нещо, прекъсва ги/. Чакайте, чуйте това: "Ако не се събудите да помиришете кафето, някой друг ще го изпие"! А?

МАНЧО: Какво, а? Какво ви има днес?

АЛЕКС: "Холивудска реплика", която ще рече да не изпуснете шанса да правите секс - за курса по комедия. Имаме такава задача - измисляме остроумни лафове.

ТАТЯНА: Е, поне за този тук (Кузмо) няма такава опасност. И да мирише, и да не мирише...

КУЗМО: А какво ще кажеш за: "Тя беше много добре сложена. Само част от едната и ръка висеше извън куфара"? Което значи: "Млъкни или може да ти окачват картонче на палеца"!

МАНЧО: Май доста съм изпуснал? /появява се сервитьорката/. За мен обичайното.

СЕРВТ: А то какво е?

ТАТЯНА: Не знаете ли: кафе с две сламки.

МАНЧО: Добре, дайте ми вода с аспирин. После ще поръчам.

ТАТЯНА: Ей, ще ме осветлиш ли все пак какво е това? /хваща шпагата/. Защо си с мустаци и сабя? Убиец ли си? С кого смяташ да започнеш?

МАНЧО: Освен теб? С никой за сега. Записах се на уроци по фехтовка. Шпага е.

ТАТЯНА: О, шпаагаа! Ти - на фехтовка, а той на актьорско майсторство, от кръста надолу.

МАНЧО: Как така от кръста надолу?

ТАТЯНА: Ами така става като оставиш по-малката глава да мисли.

АЛЕКС: Шерше ла фам.

МАНЧО: Аа, рекламата! Защо не?... Чуйте, и аз срещах невероятна жена и имам повод да почерпя! Момент... /на сервитьорката/. Може ли 2 уйскита? Някой друг иска ли? Алекс? Кузмо ти?. Нека са 3.

АЛЕКС: Каква жена?

МАНЧО: Невероятна жена! По-късно имам среща с нея.

ТАТЯНА: И?

МАНЧО: Да бе, да не съм луд да ти дам повод да се подиграваш. Сами ще видите като му дойде времето.

ТАТЯНА: Шпагата има ли нещо общо както подозирам?

АЛЕКС: Аха, историята с архитетския калъф.

ТАТЯНА: Именно. Е?

МАНЧО: ... Ъъ... и да има не ви влиза в работата. /идват уйскитата/. Това отделно. Плащам веднага.

Сервитьорката мълчаливо му подава фиша. Манчо почва да рови из задръстения си с всякакви хартии портфейл, вади няколко банкноти и плаща точно.

СЕРВТ: /поглежда парите и отделя една от банкнотите/. Бихте ли ми я сменили с друга? Тази не е истинска.

МАНЧО: Какво? О, да, извинявайте! /сменя я/. Обърках се, това ми е за... друго.

АЛЕКС: /дръпва му банкнотите от ръцете/. Ксерокс? Защо са ти?

МАНЧО: Тези ли? За една глоба от КАТ.

ТАТЯНА: Майчице, започва се.

КУЗМО: Каква глоба?

МАНЧО: Ами снимка от радар за превишена скорост, получих я по пощата. Засекли са ме и, аз им я плащам. Снимах 80 лв и ще им ги пратя.

ТАТЯНА: /към Алекс/. Би ли го повторил вместо мен?

АЛЕКС: Кое?

ТАТЯНА: Causa perduta.

AЛЕКС: С удоволствие: Causa perduta. Бих казал, че си търсиш белята.

MАНЧО: Кое, кое? Ама те какво се ебават с мен?

Идва сервитьорката и поставя пред Татяна чаша с коктейл.

СЕРВТ: От господина с жълтото сако. (Ганди шебека).

ТАТЯНА: /поглежда натам/. Върнете го. И му предайте, че смятам да го изпия на неговата маса. Писна ми от тези тук.

АЛЕКС: Какво, отиваш при Ганди шебека? Не те ли е страх?

ТАТЯНА: Пред комедиантската ви трупа предпочитам мафията.

АЛЕКС: Дори човек с жълто сако, който се казва шебека?

ТАТЯНА: Тъкмо имам шанс да разбера как е истинското му име. /гордо напуска компанията им/.

Всички проследяват мълчаливо как Татяна се пренася с чашата на масата на Ганди.

АЛЕКС: .. Влиза един гей в аптека и вижда симпатичен фармацевт...

СЦЕНА 5:

(СЛЕДВА ...>

_________________________