БОЙКО БОРИСОВ (No time for tact 2)

ЧОВЕКЪТ ОТ НАРОДА + ЛЮБИМЕЦЪТ НА НАРОДА.
Вижте го: То вярно, че в днешно време много хора приличат на пъпеш, ама ако сложиш пъпеш близо до главата му и се заслушаш може и въобще да не откриеш разликата? Някой може ли да добави в края на редицата един картоф?

Да, изглежда в България всеки лумпен има отличен шанс да стане мин. председател. Изглежда, че това е един от рисковете на демокрацията, които грозят всеки идиот прочел Винету.

Гледате ли сериала "Под прикритие"? Страхотен е, велик, че и отгоре! А нямате ли чувството, че става същото в държавата: Ченгетата внедрили агент в мафията. Голяма работа - ами те пък те си внедриха направо мин. председател.

Има ли такъв човек, който все още вярва, че е действително необходим, а не използван от системата? "Да се гордеем, че сме Българи"? Как не! С кое? Че и Албания са по-добре от нас.

Не може да има такава идиотска страна като България с такова идиотско управление. Не влагат нито стотинка в здравеопазване, култура, социална или научна дейност. Но когато трябва да ни бръкнат в джоба или да повишат цените са първи. Време е да поискаме книгата за рекламации!

Мислите ли, че животът ви съдържа какъвто и да е смисъл в очите на управляващите, освен минимален и то за данъчното управление?

ХАРЕСВАТЕ ЛИ СМЕЛИ МЪЖЕ? Какво ще кажете за Бойко Борисов - какъв герой! Така си е, ние го знаем, но той няма право да го мисли. Едно от правилата за геройте е: :Не можеш да се мислиш на такъв", ако те питат трябва да казваш, че не си, тогава всичко е наред. "Г-н Борисов, смятате ли се за герой? - Не, не мисля, че съм, просто си върша работата. Тройната коалиция, нали знаете..." Добре-е, той е герой, който не се смята за герой. КАКЪВ ГЕРОЙ!!!...Не разбирам какъв е проблемът ако си го признае? Ами, че човекът наистина си е герой: вкарал е толкова голове на мач, гасил е пожари, няма човек да му се опре на тенис... "Г-н премиер, мислите ли се за герой? - О, да, трябва да ми дадат грамота или медал по телевизията и безплатни питиета". Ето така е по-добре.

• БОЙКО БОРИСОВ: Толкова му харесва тая дума "магистрали", че дори се съмнявам дали не прави секс с тях?

• КАЗУСА АЕЦ БЕЛЯНЕ: Вие разбрахте ли нещо от позицията на премиера? Аз не."Ще го уволня, няма да го уволня, другия ще го предупредя..." Абе тоя да не би да е блондинка?

• Бойко Борисов, мин. председателя. Предполагам някой вече се досещат, че не го харесвам?...Добре, ето ще го кажа открито: Не броя този човек за мъж!...Но-о, не го броя и за жена.Може да настъпя някой по мазлола, но...вижте ако още го харесвате, не се ли нуждаете от помощ?

• Ако аз стана президент първата ми работа ще е да задължа политиците да се женят помежду си. Така поне ще си го начукват един на друг, а не само на нас. Знаете ли на какво ми приличат изборите: овцете избират на кой вълк да отворят кошарата. Едните блеят "Герб", другите "Атакаа!" ... - това последното е много смешно в устата на овца.

• МИШО БИРАТА: Както обичат да казват в сайтовете за конспирации: "Ако не е Божие дело значи е постановка" Така де, знаем кой се мисли за Господ, ама нищо не намеквам. Просто човека пресече финала - който умре най-богат той печели.

• Едно ви гарантирам, доста неща около миналото на Премиера ще останат тайна. Не задруго, а просто защото не са за разправяне.

• Не е зле човек да се харесва. Ама чак пък да е луд по себе си!?

• Доста неща могат да бъдат казани в полза на премиера. Но другите са по-интересни.
  

Според Фройд най-вероятната причина човек да желае да е политик е, че родителите му не са го учили как правилно се ходи на гърне. Но не искайте от мен коментар върху това и аз не го разбирам. Само като гледам напъните на премиера разбирам, че е прав.

• Не искам да съм гадняр, но чуйте това, тоя е досаден като рекламата на тоалетно пате. Лепнал се е като косъм на сапун за телевизора, с години няма отърване от него, вече стана като доживотна присъда? То не бяха клипове, сериали, филми, ако го видя още някъде ще се издрайфам!

България е чудесно място за живеене. Имам предвид ако си чаша за ракия, циганин или от Герб.

• Който умре най-богат печели! Така е, Мишо бирата пресече финала, а аз продължавам да съм беден. Е, кой от двамата е по-прецакан? Май е опасно да си преител с който трябва? Наистина тъжен ден за нацията.
  

• НАШИЯТ ПРЕМИЕР: Бойко Борисов не чете книги / е, освен Винету/, бърше си с тях задника. Така вместо да си набие нещо в главата си го набива в гъза... Ама то като помислиш май няма голяма разлика?

• Ако аз стана президент първата ми работа ще е да задължа политиците да се женят помежду си. Така поне ще си го начукват един на друг, а не само на нас.

• Нямам любими министри в правителството. Но имам най-малко любими - всички, начело с премиера.

• ГЕРБ - пътеводител на нещастието

And I hope that you die / И се надявам, че ще умрете.
And your death'll come soon / И че смъртта ви ще дойде скоро.
I will follow your casket / Ще следвам ковчега ви
In the pale afternoon / В бледия следобед.
And I'll watch while you're lowered / ...И ще гледам как ви спускат
...Down to your deathbed / В смъртното ви ложе.
And I'll stand over your grave / И ще остана над гроба ви
'Til I'm sure that you're dead. / Докато съм сигурен, че сте мъртви.
БОБ ДИЛЪН.

• 
  

МЕХУРЧЕТАТА НА ЩАСТИЕТО - The bubbles of felicity

- За пръв път чуках циганка едва на 30. Стана ето така. От няколко месеца след като излязох от затвора работех като статист в киното. "WOW SHOOT BROS" беше космополитна филмова компания управлявана от шайка холивудски еврей, които плащаха на такива като мен по цели 25 лева на ден, но не и храната. Обичайното ми амплоа беше на арабски терорист - заради 11 септември и балканската ми визия. Макар и от скоро в бизнеса вече бях натрупал опит в няколко по-високобюджетни продукции с разните му там Сегал, Ван Дам, Кайтел, Килмър Ламас и кой ли още не от прехваления холивудски хайлайф. Но истински се впечатлих чак когато видях Ламона Банкс - звездата от сериалите. Ламона беше цветнокожа, имаше...Не ща да обяснявам коя е Ламона Банкс, който не я е зървал е нещастник и все едно не е живял. Съжалявам ги такива. Tя беше...всичко! Косата, глезените, очите, чувствените устни!... Толкова млада, толкова фреш и същевременно толкова зряла. Имаше бъдеще в нея, Оскара и бе в кърпа вързан някой ден. Отначало я възприех просто като страхотно парче и нищо повече. Обаче постепенно се увлякох по нея. Имам предвид в рамките на един работен ден, който в киното трае + 12 часа.

- Ламона беше от щата Вашингтон. Чух как споменава пред хората от екипа, че майка и била индийка, а баща и американски мулат, бивша боксова звезда в полусредните категории. Казвам ви, няма такава жена!

- После режисьора ни строи пред стълбата на един бракуван самолет и аз се паднах през двама души от нея. Гърбът и излъчваше светлина. След обяд тя ми се усмихна и ми каза " Хе-лооу!" Нищо е да се каже,че беше прекрасна. Когато ме погледна дъхът ми спря. Аз не владея чужд език и само кимнах отривисто. Но се пресилих и се получи малко нещо като келнерски поклон.

- Всички се тълпяха наоколо и. Нашите режисьорчета, асистентите, американските красавци - млади и по-стари, със зъби бели като порцеланови чинии, главния герой Дийн Кокран, каскадьорите, хората от екипа, всички. Ламона ги ги ослепяваше и насищаше с присъствието си целия самолетен хангар. Стоях отстрани и я гледах ли гледах, не можех да откъсна очи от снагата и. И така без да усетя отмина денят.

- В следващите дни програмите ни се разминаха за малко и когато отново бяхме заедно на терен вече бях добре подготвен. Дадох най-доброто от себе си: 5 - 6 изящни и уместни фрази изпипани на почти съвършен английски: "Добър ден. Как сте?...Май нейм из...Ууд ю лайк ту...Ол Райт!" една от които истинска находка, взех я от приятел преводач: "Нау ай кент талк, бът тумороу ай ноу мор". Сега изглеждам малко като Стоичков, но не сте били на мое място. Издебнах я сама и и я казах и тя ме попита за името ми. После се опита да го повтори "Коозмоо!?" Бях убеден, че чувам музика от рая.
Купих и малко бакла от едно пазарче. Това я впечатли силно. Изглежда много и хареса, защото забелязах как тайно я увива в книжка и я набутва между едни дрехи върху стола.

- Въобще луднах по нея. Реших да ставам нов човек. Почнах всеки ден да правя по 25 коремни преси в серия и се снабдих със самоучител по английски. по цели нощи въртях на уредбата злокобна ориенталска музика изпълнявана на лютня. Направо пометох от сергиите всички дискове на " Budha bar", "Cafe del mare", " Chill out" и техните подобни. За нула време стаята ми се препълни с разните там "Упанишиди", "Веди", "Кама сутра" и прочее индийски бълвоч - не ги разбирах и четях, просто някак си ги свързвах с нея. В изблик на романтично вдъхновение написах първото си стихотворение на английски. Получи се. Смело, загадъчно и пестеливо: " This gay, am I?"

- Вече вярвах в Бог! Е, поне му се молех.

- Обаче, чуех ли да обявяват " Wrap!" сърцето ми преставаше да бие...Край на снимките - сбогом до някой друг ден.

_______________________


- Прибирах се сломен направо в къщи и пусках мачовете на Оскар де ла Ойя от старите касети. Ех защо не и аз не бях като Оскар де ла Ойа! Той беше толкова силен и бърз, чувствен и същевременно мъжествен. 100 %-ва звезда, истински продукт на шоу-бизнеса. Беше нещо много повече от шампион и атлет. Всъщност отдалеч аз малко приличах на него и дори го бях виждал на живо - преди няколко години на един аматьорски турнир в Тампере. Гледах се в огледалото в банята и си представях какво е да съм на негово място. Дори без стотинка в джоба, изобщо не ме блазнеха парите му, стигаше ми славата. Жените го боготворяха, имаше стотици негови фенки около ринга. Мъжете го уважаваха и дори не му завиждаха, толкова бе недостижим. Оскар де ла Ойя бе рядко срещан хубавец и щастливец. Беше гений. Не само в бокса. Човек успял да превърне живот си в изкуство. Ех ако бях тренирал повече навремето!...Имах познат който два пъти се е качвал на ринга срещу него, и два пъти е губил. Но по точки. Сега е алкохолик.

- Скачах от леглото и трескава пробвах някой от картечните му комбинации пред огледалото. Стоях в широка стойка с тежестта върху предния крак и дънех ляв прав по пердето в хола. После пак се къпех и лягах. Представях си как съм на ринга и тя ме гледа от първия ред зад моя ъгъл. Даа, утре непременно щях да пусна няколко ефектни комбинации във въздуха - ей така, небрежно, уж за разгрявка. Чудех се как ли би постъпил Той на мое място? Сигурно би я свалил ей така - Бам-Бам! - от раз. Нее, тя би го сваляла него. Дори самият Ван-Дам не важеше пред Оскар! Уфф, ама така се вживях в представите си, че дори малко взех да я ревнувам. Скапана работа, направо се раздирах от желание и безнадежност.

- Едва дочаквах следващото утро. Въртях се цяла нощ в леглото и точно в 6 без 5 хуквах за рейса. Тичах отмалял, тананикайки на развален английски: "Ламона, о моя Ламона! Летс гив ит уан мор трай. Дон'т уонна сей гууудбай. Но, но, но, ноуу..."

- Първата ми работа щом стъпен на снимачната площадка беше да се изперча с новите си мустаци и арабската си роба покрай караваната и. Не знаех дали ме вижда отвътре, но все пак ми беше приятно да вярвам, че все пак хвърля по едно око към мен.

- Влизахме на терен в халето, казвахме си, или пък не "Здрасти!' и всеки си отиваше на мястото. Тя сядаше с кръстосани крака на тапицирания си актьорски стол сред равните ней, а аз върху един зелен военен сандък от снаряди в дъното - толкова далеч, че едва разчитах името и върху облегалката. След малко или той, главния герой, или продуцента отиваше и сядаше до нея.

- Когато за първи път зърнах Дийн Кокран моментално се сетих за един абзац на Хенри Чинаски от романа му Hollywood: "Той не може да е от Ню Йорк. Главният герой е калифорниец. Калифорнийските играчи са тежкари, пичове. Те не изхвръкват като коркови тапи, първо успокояват топката и премислят следващия ход. По-малко паника. И под хлъзгавата им външност се крие убиец. Те никога не вдигат напразно пушилка..."
Е, Дийн нямаше ама никакви допирни точки с всичко това. Освен, че беше калифорниец. На мен ми напомняше по-скоро на изтекъл компот. Хубавец издялан от виме. Корав като ровко яйце. Готин по най-отвратителния начин. Поздравих го и повече не му обърнах внимание. Все едно го нямаше.

- Един път тя си изцапа окото и аз находчиво и поднесох вода. Благодари ми толкова мило. И след това се случи нещо странно. След някаква сцена Ламона дойде при мен, докосна ме и ме покани на кафе. Не я бях виждал да пие кафе с никой. Не и така, отделно. Без да се брои продуцента разбира се. Но той въртеше поне 50.000.000 еврейски долара и...е, ясно е.

- Бяхме само двамата пред кетъринга. Гледах я, тя ми се усмихваше. Докосна ме по ръката пак. Изглеждаше замислена. Може би се канеше нещо да ми обясни, но не намираше начина? Бяхме толкова близо един до друг, усещах дъха и, облъхваше ме като бриз. Едва се сдържах да не я прегърна и от смущение не смеех да я гледам открито. Дланите ми се потяха. Преди съвсем да се задавя от вълнение и казах: " Юу ар сътч а найс гърл, Ламона!" После без да искам го повторих. "Ооу, юу ар соу суйтти!" отвърна тя. Никога няма да забравя погледа и. И това беше всичко. Надойдоха разни хора от екипа да пият капучино и аз тактично си тръгнах. Така трябваше ако исках да и покажа, че се владея и заслужавам доверие. Върху един и същ периметър ние обитавахме различни светове.

- "Може би всъщност тя скучае и само се забавлява с момче като мен ?" - казвах си. Защото точно така се чувствах до нея, въпреки, че бях навършил 30 - като объркано момче. "Ти си актриса и играта е същността на живота ти - обръщах се към нея в мислите си аз. - Едва ли ли винаги си напълно откровена? Но нима има начин да разбера дали това е така? Но може и да си искрена? Или пък искреността ти също е роля? Кой знае? Колко му е да ми завъртиш главата. Но аз ще ставам комедиен писател и се уча да разгръщам сюжети, така че има ли изобщо начин някой да излъже другия? Невъзможно е. Аз със сигурност мога да опитам да преобразувам ситуацията, каквато и да е тя, в нещо позитивно. Поне от моя гледна точка. Така мисля. Даа, ето защо дори да не съм сигурен в мотивацията ти, аз пак ще бъда луд по теб".

- Живеех на виенско колело. Издигах се и падах. Надявах се, копнеех...Хъм, тя като че ли виждаше нещо в мен? Дори не смеех да си го помисля. Толкова бях объркан, че на моменти ми се щеше да зарежа всичко. Да махна с ръка и да си тръгна. Дали не си въобразявах? Чувствах се напълно дезориентиран, смешен...Но все пак имаше нещо в погледа и. Знаех го.

- Написах и писмо. Казах си остави сърцето да потъне в искреността и пиши. Един приятел цяла нощ се мъчи да го превежда на английски:

" Скъпа Ламона, луд съм по теб! Никога, никога очите ми не са зървали по-прекрасно същество от твоето! Походката, усмивката, жестовете, всичко. Ние българите сме тъпи и задръстени копелета, виж ги само другите, но аз не съм такъв, някой ден ще стана комик и писател. Моля те Ламона позволи ми да проникна зад фасадата, не ме мъчи повече и аз ти обещавам рая. Аз не знам английски, но какво от това, нима това може да е пречка? По филмите геройте се обичат и без думи...Ламаона! Ламона! Ламона! Кажи ми какво става с мен? Представата за толкова кадифеното ти тяло ме подлудява и ме кара да тичам нощем! Моля те, ще ми разрешиш ли, моя тайнствена източноафриканска богиньо, да посетя караваната ти в удобно за теб време за да подържа ръката ти? Копнея да те притисна в обятията си и да изпия дъха ти! Искаш ли да пушиме трева заедно, мога да доставя? Помни, готов съм на всичко за теб. Само не казвай на продуцента.
Ох как жадувам да слушам гласа ти и без думичка да разбирам да потъна в очите ти. Ако можех само да те отведа на плажа нощем?Ние тук имаме много хубава природа - на Арапя и Смокините. Мечтая да погаля песъчинките по тялото ти, да целувам мокрите ти солени коси, тайнствено разпилени под мен в плитчината. Да изпивам с очи извивките на смътно очертаната ти от луната фигура.
- Твой съм Ламона Банкс. От тук насетне съм само твой - помни,за мен други жени вече няма. Падам ти на колене.
I LOVE YOU Кuzmo Karayan".

- Напъхах го в джоба си и цял ден събирах смелост, но така и не го дадох. Уплаших се.

________________________________


- Понятие нямах как да постъпя. Стана така, че една вечер посегнах към чашката. Докторите разбира се бяха ме предупредили, че ако пак се върна към старите си навици и вляза в запой изхода този път най-вероятно ще е непредвидим. Но аз явно бях преминал някакъв праг на обърканост и безнадежност и ми беше безразлично.Така че се отрязах. Не исках да пропадам и пак да стържа дъното, но не ми и пукаше за последиците. Не знаех езика, не можех да изкажа чувствата си и не откривах изход. Но най-вече не ми стискаше. Така беше с мен винаги щом вложех чувства, не се получаваше. Да краят се виждаше, беше близо.

- И тогава случайно ми попадна оня разказ "Трохите на щастието" на Фитцджералд и реших да не похабявам живота си. Щях да действам преди да е станало късно. Трябваше, да предприема нещо. Нещо драстично!

_______________________


- След като обявиха "Lunch" тя остана на терен и не тръгна с другите към столовата. Аз седнах настрани върху декора и взех да я наблюдавам. Тя ме забеляза и ми помаха с ръка. След малко я видях да става и да се насочва към кетъринга. Това беше моментът. Тръгнах след нея и стана така че я настигнах точно при клозетите. Наоколо нямаше никой. Казах и нещо и тя ми се усмихна. Знам какво искаше, сграбчих я. От изненада главата и се отметна назад, по-далеч от мен и ние загубихме равновесие. Паднахме заедно един върху друг, така както я държах през кръста - тя по гръб, а аз отгоре и. Изтресохме се здраво. Под нас беше разлято нещо мокри и сигурно мръсно защото не миришеше добре. Опитах се да скоча моментално на крака и да я дръпна, но се подхлъзнах и отново се стоварих върху нея. Този път я затиснах с корем през гърдите. Погледнах я от упор, в очите и се четеше неподправен ужас. Стиснах я за лактите и отново се опитах да я вдигна. Мълчеше, не знам защо, и яростно се бореше с мен, сякаш спасяваше живота си. Полата и подгизна и се набра на кръста разкривайки оскъдното бельо. Лицето и бе само на милиметри от моето. Толкова бе хубава. Поисках да и обясня, но се сетих, че не владея английски и от устата ми излезе само някакво задавено мучене. Накрая Ламона Банкс успя да ме отблъсне с коляно в гърдите и панически се затъркаля по земята настрани от мен. Красивият и кремав жакет вече приличаше на дрипа.

- Насъбра се народ пред кетъринга, всички крещяха и ръкомахаха възбудено. Няколко души от осветителите ме дърпаха и бутаха към центъра на халето по-далеч от нея. Чувах риданията и, разбирах какво става, но не усещах истински нищо. Сякаш плувах под похлупак, отстранен в някаква изопачена аквариумна реалност. Плачеше ми се. Знаех какво съм направил. Никога повече нямаше дори да помириша Холивуд. Всичко свърши преди да е започнало. А имах такива планове. Провалих се - за кой ли път! А бях само на крачка от мечтата: също като в оная година дето станах гангстер и тъкмо пипнах първите добри пари ме предадоха на ченгетата. Съучастниците ми разбира се. Точно така болеше и сега - като след прострелване. Направо кървях.

- Първият асистент ми крещеше като за повече убедителност или по навик вдигаше мегафона пред лицето си. Кастинг режисьорката налиташе да ме бие. Работата спря, отвсякъде заприиждаха хора.Някой ме дърпаха за яката сериозно разярени, други просто търсеха сеир. Аз обаче не им обръщах внимание. Погледнах единствено към Джоел Моралес, режисьора - той поне беше по-мъж от всички. Ако се съди по татуировките му. Посочи ми вратата. Тръгнах към него, бях в безтегловност, безразличен и напълно спокоен. Какво повече имах да губя? С крайчеца на окото си мярнах Ламона, вече се бе съвзела и разгорещено обясняваше нещо на гаджето си продуцента. Фиксирах Джоел в очите с най-безизразния си поглед. Той естествено не можа да го разчете и аз му отковах едно ляво круше в крачка. Само наклоних глава за миг вече го бях залепил плътно в брадата. Светнах го отстрани, точно където му се засичаше катинарчето. Джоел моментално подбели очи, миг по-късно тока му угасна и той се свлече абсолютно прав отвесно надолу, много по-бързо отколкото човек допуска. Коленете му здраво се треснаха в пода. Класически К.О., дори не се наложи да помръдвам с дясната.

- Само че не го направих. Знаех че мога и поискам ли никой не би могъл да ме спре. Представих си го и толкова. Все едно се беше случило. Чувствах се във форма, силен и бърз. Аз владеех ситуацията. Не те. В този момент бях Оскар де ла Ойя и Роберто "манос де пиедрас" заедно. Чувствах го и разбрах, че и някой от тях го почувстваха. Вдигнах очи нагоре към прожекторите на тавана както правеше Оскар при съдийските наставления и разтърсих рамене.

- Насочих се към изхода с високо вдигната глава - слизах от ринга сред глъчта на тълпата. Някакви хора от set dressing се отместиха встрани да ми направят път. Светлините ме заслепяваха, чувах рева на публиката. Бях загубил, но все пак аз бях шампиона. С едно движение дръпнах червената кафия от главата си и я оставих да се плъзне зад гърба ми. Почудих се дали да не си тръгна така както съм с робата, но се овладях и отидох да се преоблека.

- Гардеробиерката ми подаде закачалката без да каже нищо. Преоблякох се в пълно мълчание. Още не бях гроги, но нямаше начин, щях да почувствам умората по-късно. Прескочих оградата на студиата и поех направо през полето към магистралата.

- Крачех през тревите сигурно в транс и май хълцах. Молех се, Боже как исках да завали. "Сбогом Ламона Банкс, имах какво да ти дам, но ти не го разбра. Отхвърли ме с шут,там пред клозетите!"

______________________


- Когато стигнах центъра вече бе късна вечер. Седнах в една открита бирария да пия бира. Изпих четири. И тогава ме осени оная безумна идея: Хванах такси и отидох на "Ботев" при проститутките...Слязох от колата и взех бавно да се разхождам по тротоара. Никой, дори те, не ми обръщаше внимание, чувствах се толкова емоционално изчерпах, че все едно бях станал невидим. Избрах най-тъмната циганка (циганките и те са индийки, нали?) и и платих. Дадох и цялата си еврейска надница от 20 лв., почти. Тя ме заведе в мръсен безистен и веднага ми сложи презерватив. Каза че мога да я пипам по гърдите. Не беше лоша. Не повече от 19 годишна, стройна, с невероятно свежи гърди. Може би ако се беше родила в Америка?... Притиснах я с лице към стената, така приликата беше почти пълна, и залепих страстно устни към тила и. Вкарах и го злобно. Взех да я лашкам. "Ламонааа!" Блъсках, блъсках, блъсках. Имах страхотна ерекция. Но така и не можах да свърша.

by Kuzmo Karayqn

• 
  

КАК ЕДВА НЕ УМРЯХ (личен опит)

" Спокойният не свят
се сблъсква с п*тка мрачна
и п*тка благодат
с достoйнство го прекрачва"
Anonim.


- В ранния следобед на 12-ти май, май беше неделя, излязох да разходя кучето в градинката. Вече цяла седмица не бях близвал нито капчица и се чувствах що годе нормален и на прилично умствено ниво. Една дълга, спокойна разходка щеше да ми дойде добре, а и смятах пътьом да обмисля възможните отговори от играта "Въпрос на деня" или нещо такова, дето я излъчват вечер по телевизията. Загадката значи беше следната: "Какво предаде Мат на Меги?" / разбира се става дума за някакъв сериaл по NOVA/.

A - окървавена обувка
B - неверни отговори
С - подкуп-рушвет
D - свето причастие
Е - напразни надежди
А сега де? - 2.40 за SMS.

- Спуснах се по стълбите, отключих и заключих входната врата и поех вляво покрай кооперацията. Улиците бяха слънчеви, хладни и пусти. Влязох в пресечката и щом изминах няколко крачки изведнъж се сетих за оная мисъл - през нощта се бях будил да записвам някаква изплувала идея, после разбира се е бях забравил, а сутринта с изненада я открих на листче до главата си: "Когато Мохамед не отива при планината, планината също не отива при Мохамед". Браво на мен! Но само на сън човек може да се впечатли от подобно нещо.

- В двора на училището този път никой не тупаше с топка. Понамирисваше малко на трева, но така и не видях някой да я пуши. Продължих напред по левия тротоар. В неделя улиците в центъра опустяват, колите изчезват и ходенето по тротоара се осъществява безпрепятствено.
- Кучето ми дърпаше нервно напред и малко ми разваляше кефа. Подсвирнах му да не напира толкова и с наслада се съсредоточих върху решението на задачата. Обмислих я, разгледах я оттук оттам, повъртях я в ума си след което я оставих да потъне в подсъзнанието - хитрост която винаги дава неочакван резултат. И макар при този номер логическият порядък да изглежда странно нарушен, практиката показва, че някъде вътре в недрата на ума, дълбоко под ежедневното съзнание се осъществява нужната за целта трансформация и психичната енергия намира израз в търсения отговор. Горе долу като в Дзен. Само че Дзен също не може да бъде обяснен и дефиниран. Например какъв е правилният отговор на един коан? Няма рецепта, отговорите биха могли да са много и същевременно нито един. Защо? Защото колкото и да е парадоксално той, отговорът се съдържа в самия въпрос. И при намиране на някакво решение дзен просто престава да съществува. Хъм? Да именно това начинът да накараме вътрешният диалог да замре и млъкне за кратко. Предизвикателството да отпуснем юздите на ума и да се отървем от интелектуалните си построения. Да се потопим в състояние на "съзнанието" за което всъщност няма обяснение чрез думи. Да блокираме, тоест да изпитаме Сатори - просветлението...опаа!

- Просветление, хм?...Обаче всички тия прехвалени източни практики са пълна глупост. Парадокс ли - лайна! Методът не е лош, поне на теория, обаче казусите им не струват, направо са абсурдни. Много е нагласено, интелектуално, прекалено претенциозно и изкуствено. На мен например ми е достатъчно за миг само да се опитам да си представя как точно завършва Вселената, и...ева ли му майката, умът ми директно блокира!...Ето до това точно състояние на абсолютна безизходица се домогва дзен с прехвалените си коани. Само че всичко изглежда толкова превзето, че не си заслужава дори да се коментира. Не разбирам какво се прехласват по разните каламбури от рода на "Жаба скочи в езеро..." или класиката "Всички сме чували какъв е звукът от пляскане с две ръце. А какъв е от пляскането само с една?" за които се смята, че чак водели до просветление. И си блъскат главите над това с години. Ами, че вървете питайте някой сакат бе, защо си губите времето?

- Пресякох улицата по диагонал с ненакърнимо спокойствие, с ясно съзнание, без дори да се оглеждам. Никакво бързане, никакво напрежение - тези неделни моменти наистина ме карат да се чувствам безметежно потопен в живота. Внимателно заобиколих едно голямо конско лайно в три части. Интересно, намаляват, но откъде ли се вземат в центъра? Май и от това става коан?...Текна ми нещо: "Мълчание, изолация, майсторство" казал го е Джойс...или май беше лукавство, а не майсторство? Все тая. И веднага след това се появиха търсените рими: " Водата спи, а някой краде трици, друг мирише пръдни...съвсем тихо". Чудесно, вече можех да предложа текста, който междувпрочем се оказа пророчески спрямо последвалите събития, на музикалните компании. Те сега за какво ли не пеят в поп-фолка?

- Погледнах нагоре, небето се беше извисило необичайно високо над града, някакси натрапвайки представата за подутия корем на самодоволен Бог-крава погълнал света. Ама че сравнение? И тогава, докато гледах това безкрайно небе внезапно прозрях, че аз вече би трябвало да знам отговора на загадката от теста. Той се съдържаше в мен. Ами да, просто нямаше друг начин. Атомите участвали преди 15 милиарда години в Големият взрив, абсолютно същите извечни атоми и сега присъстват в мен. Би трябвало човек да може да е всичко, защото правилото е, че атомите са едни и същи навсякъде. Всеки от нас чрез тях е бил и Е и всичко друго в този свят. То друго и не съществува - само атоми и пустота!...Добре де, ама човек като нищо може да загуби идентичност? Я! Или пък точно в това е номера - да се освободиш от себе си? Уфф, майната му!...Въобще, ако си много умен ти скоро ще знаеш, че нищо не знаеш, защото незнанието ти се увеличава с всяко ново познание, както и проблемите....Но ако това е така, то как си го узнал след като не притежаваш знания, а? ...Абе...я ходи се...

- Повървях малко на зиг-заг по платното раздвижвайки с ръце притихналия въздух и влязох в денонощното. Взех си една студена бира от хладилника, платих я и обещах да върна бутилката. Не бързах, щях да я отворя чак при пейките. Вдигнах я пред лицето си, върху кафявото стъкло вече се отлагаше плътен конденз. Близнах го и притиснах шишето към врата си. У-хаа!

- ...Такаа, може би все пак отговор "D" - напразни надежди, логично е. Ами "В" - неверни отговори? Също става...Или пък "свето причастие"? Мм, много ортодоксално. Макар че тая работа с виното и нафората понамирисва доста на канибализъм. То се вижда, че този ритуал, евхаристията, си е явен канибалски обред - представете си само, да ядеш Христос - удобно интегриран в тайнството на църквата. Ха! Обаче отчетата като са го въвеждали май са пропуснали да забележат, че всичко което влиза в тялото през устата съвсем скоро го напуска през, ъъ...така де, гъза. Да изс***ш сина на Бога - ебати кощунството! И после, защо инквизицията така яростно е преследвала врачуването по екскременти? Ясно защо. Я най-добре светия отец, папата, да вземе направо да канонизира фелациото като духовен ритуал за единение със спасителя. Така де "света го духа" както е писано в Библията...И въобще какво е религията ако не израз на потайното и съкровено желание на малодушните някой най-сетне да поеме контрол над тях. Ама истински. Повечето хора като някакви гейове са петимни да бъдат наставлявани, тоест контролирани, макар да твърдят, че ненавиждат самата мисъл за това. Даа, никой не желае да създава, всеки само следва инструкции. Ами най-лесно е.

- Повървях още малко все така безцелно и разсеяно. После изведнъж си дадох сметка, че се намирам на ъгъла на третата пряка от вкъщи загледан в един пресен некролог, без въобще да осъзнавам какво точно ме е привлякло в него. От снимката ме гледаше строго и намръщено лице под бляскава плешивина. На жалейката пишеше "Тотю Х. Тотев - Ушко ", дъра, дъра, дъра...и по-интересното: "Почивай в (Па) мир - "Па" дописано на ръка. Ебати хумора! Което пък ме наведе на мисълта за смъртта, отвъдното и евтаназията. Нямаше нячин правителствата да не погледнат по-благосклонно на д-р Кеворкян след още няколко години. Това би вършило чудесна работа като способ за регулиране на популацията. Нищо, че сега всички политици лицемерно демагогстват. Историята добре показва, че каквото и да гпворят тези хора всъщност мислят обратното. Те и за ГМО така разправят, че са против, ама...нека само проблемите с пренаселеността още малко се задълбочат, нека пенсионните фондове се поизпразнят и пак ще говорим...Всъщност стремежа към саморазруха и без това е вътрешноприсъщ на човешкият вид, вижте света. Всички ние някак инстинктивно усещаме, че сме напълно безпомощни пред обстоятелствата и няма, и не може да има изход от това положение - освен чрез самоунищожение. И личното ни участие в процеса на умиране е отчаян опит за някакъв поне контрол над силите на съдбата. Посягайки върху себе си самоубийците всъщност убиват този свят изхождайки от презумпцията " Няма ли ме мен и той не съществува! Край, всичко изчезва, хвръква, отива по дяволите!" За тях единственият достъпен начин да унищожат с това с което не могат да се справят е да го премахнат заедно с живота и съзнанието си. Така че самоубийството освен опит за поемане на контрол се явява и завоалиран акт на агресия спрямо реалността. И ето защо аз не съчувствам особенно на озлобени индивиди. Изличавайки себе си те всъщност искат да прецакат и мен заедно с всичко останало. Алкохолиците и те се стремят горе-долу към същото, само че с по-бавно темпо. "Животът ни е подарен - смятат те напивайки се до безсъзнание, - но това е подарък който не харесваме и не сме искали, дори ни е натрапен. Следователно наша лична работа си е как ще го отхвърлим". И знаете ли, може да са прави, защото както твърди Маодзъ: "Всяко човешко същество знае, че докато е живо то неизменно ще се натъква на една сляпа тухлена стена, изникваща пред всяка поредна крачка в неговото битие. И каквито и оправдания да намира човек след всеки подобен случай на провал те просто няма да са верни. Този свят е място на зомбиране, на принудително въздействие. А на финала, последния ход, крайната тухла на тази стена е кое - акта на неизбежната смърт. Краят е предизвестен, няма "Happy end", ако искате вярвайте във възкресението на Христос, но той е син на шефа, вие не. И какъв е извода тогава? Извода е: "Винаги дръжте под ръка ковчега си" казвам аз и отминавам.

- Покрай мен бавно преплуваха две лъскави мадами в спортен мерцедес кабрио последен модел. По-изрусената от тях изглеждаше невероятно съсредоточена зад волана, макар да караше с не повече от 20 по пустия паваж. Другата и тя въобще не ме погледна, макар че и двете бяха с тъмните очила на поредната поп-икона, закриващи почти напълно лицата им та знаеш ли? Тия селски моми може и да дават вид, че никога нищо не забелязват, ама всичко надушват, особенно съдържанието на кредитните карти на поредното богаташко синче-балък. Ако някой ги е изпреварил с татко му. Изпроводих ги със с презрителен поглед и засякох на отсрещния тротоар един подпийнал приятел и той вторачен в тях. Опитах се да го избегна, но се наложи да му кажа здрасти. Той разбира се веднага ме ангажира в разговор за чалгата и жените /по алюзия с мадамите от мерцедеса/ и ми заразказва дълга, налудничава история, за това как изобщо не обичал да чука гейове, макар че все така ставало, и винаги свършвал, и то преди втората минута, на гърба им..."Със 120 км. в час!" - това му бяха думите, и как нещо гръмнало като спукана гума на трактор, ама вече не го слушах. Отдавна подозирах, че е луд. Казах му колко е прав и отминах нататък. До булеварда и градинката оставаха не повече от 50 - 60 метра.

- Тоя Марти - подпийналия приятел - дали някога ще се усети и ще престане да ги взема тия работи толкова на сериозно? Като се замисля, едва ли? Тук трябва осмисляне на житейският опит, а това не става с пиене на "Узо" клекнал пред мазетата на тротоара. Той например никога не е стигал, сигурен съм, до идеята за Майя - творящата илюзия...И да речем, че се е поболял - например от анална дивертикулоза - и както се е залежал с месеци в кревата, вземе та, ей така, за разнообразие се запознае с тая индуистка доктрина - драматичният модел на света в който Бог не е шеф или навъсен деспот, а по-скоро актьор в собствената си пиеса...Та тогава, хм?...тогава, тоест после, след някое безпаметно пиянство - което си е чиста проба трансформация на съзнанието - той може би ще се събуди с кошмарен махмурлък и усещането, че това не може да е истина. Че само "Аз-ът" е някаква болезнена реалност - което е разбира се погрешно, но все пак е стъпка...И ако има шансът мислите му да поемат във вярната посока, е, нищо чудно да прозре, че очите му (тоест сетивата) са единствено екран върху който се прожектира филма на живота. "Значи всичко това навън е илюзия?" би възкликнал сред кошмара той - което в неговата абстинентна фаза, случвало ми се е, доста помага - " Я не се впрягай, та това е само кино, колкото и да е ужасяваща картината теб какво те засяга, нали сюжета винаги може да бъде редактиран!?...Ама тогава кой е сценариста? Може ли това да е съзнанието?...Нима самият аз съм сценариста?...А-хаа, за това ли в Холивуд казват "магията на киното", "великата илюзия", я колко било просто! Това е - значи аз съм сценариста както и главния герой!" и т.н....А оттам до разбирането, че Бог, неуловимата и невеществена основа на цялото съществувание, е идентична с основата на самият теб, има само още няколко малки чашки.. Което всъщност е и основното послание на Ебанишидите, древният индийски епос. Толкова е просто. Само че хората живеят на принципа "качамак и телевизия', а това не води до никъде. Да го духат! "Да го духаш, Марти, чу ли?"

- Въздухът не трепваше, насладих му се с пълни гърди. Слязох на разкъртеното улично платно, завъртях се около оста си и плюх през рамо в посока на контейнера с боклук. Вътре в него се бяха заврели две дрипави клошарки. Едната направо се беше зарила до врата; стори ми се, че съдружничката и която бърникаше с пръчка ми смигна похотливо. Бях се приготвил да им дам два лева, но се погнусих и ги подминах извърнат. След две крачки усетих движение във въздуха над мен и инстинктивно прикрих главата си с ръце. Някой изля на метър отпред кофа с вода от един балкон на втория етаж. Звукът от пльокването и върху паважа ми допадна. По някакъв странен начин ми се стори жизненозначим в следобедната тишина. В него имаше хармония, чувстваше се изящество и непринудена природна красота. Макар че петното не беше нищо особено на вид. Спрях да го погледам, стъпих в него с крак и като му се наситих прекрачих нататък.

- Нещо ми хрумна. Извадих тефтерче и взех да съставям текст за обява във вестника: "Интелктуалец, пристрастен сексуално търси партньорка с подобна зависимост от района на атомната централа Фукуяма", име (фалшиво), телефон и т.н." А също: "Да падат дрехи без задръжки, да ме прониква пенис мъжки" втори вариант "...Да ме обливат страсти мъжки"- което си беше изблик на народно творчество подходящ за аудиторията на телевизия "Планета".

- Почти стигнах. Върху остъклената странична фасада на банковия клон при ъгъла с булеварда някой злосторник беше разлепил множество гланцови реклами на италиански сапун за инвалиди във формат А-4. Гледката събуждаше усещането за планирана гавра със системата или дори терористичен акт. След скорошния случай с кризата със заложници в Сливен бях разбрал едно: "Само банките могат да ограбват хората. Обратното е противозаконно." Така че видяното ме изпълни с възторг! .Е, да, по някой път живота изобщо не изглежда прецакан.

- И така, пет метра преди да достигна ъгъла с булеварда в полезрението ми се появи някаква страшно изискана дама, видимо на средна възраст. Пресече пред мен перпендикулярно на посоката ми. Изглеждаше наистина елегантна, но не и обърнах специално внимание. Не обичам да следя жените с поглед, само регистрирах периферно факта, че е стилна и има изящна походка. Излязох от пряката за да прекося тротоара сигурно на 3 метра зад гърба и...И тогава се случи нещо кошмарно! О, Боже! Сигурно така миришеха казаните във Ада!? "ТАЯ СЕ Е НАСРАЛА!"- беше първата ми реакция след като жестоката смрад ме хласна в носа! Веднага я фиксирах в гъ*а за да видя дали отзад не е пуснала сос? Ами! Пристъпваше си най-спокойно изпълнена до сливиците с осъзната достолепност. По идеално прилепналата и бутикова пола нямаше и намек за петно или каквато и да е изпъкналост. Обаче, Бога ми, каква неописуема смрад се носеше подире и! Като шлейф, с десетки метри. Миризмата направо ме нокаутира и преви на две. Сетивата ми се запремятаха като лайна във въртоп. "Тая е яла кавърма!" като мълния премина през ума ми и изгубих ориентация - от шока. Помня как се опитах да се подпра на кабината на телефона и в следващия миг вече ме свестяваха под колелата на маршрутката. Добре, че още не беше набрала скорост та не ме утрепа. Разминах се само с изкълчване и три счупени ключици

- После в болницата, аз разбира се съобразих каква е работата: Тая мадама, както си е вървяла така небрежно по улицата и наоколо не се е виждал никой, отпуснала се е блаженно в безлюдния слънчев следобед и без притеснение е взела да си пуска душата. На воля. Ама казвам ви, яко е пърдяла госпожата, не си е играла на дребно. И аз като се разминах с нея зад гърба и направо попаднах в килватера на вонята и това едва не ме погуби. Не толкова заради миризмата, макар че беше направо демонична, а от внезапноста и изненадата съчетана с достолепния и вид, докато си вършеше работата. Ето това са жените, както и да изглеждат отстрани. Кой знае какво вършат когато си мислят, че никой няма да узнае? Аз какви работи съм чувал да се разправят... Но това е друга тема. Все пак за загадката. Майната и на загадката!


by Кuzmo Karayan

БОЙКО БОРИСОВ (No time for tact)

(публикацията се обновява периодично)

ЛИНК: Американци: Бойко Борисов е съратник на гангстери, свързан с убийства: "- изпратено чрез Google Toolbar"

• 

Да ви кажа честно писна ми. Това взе да се превръща в безкрайна агония. Поне ще му се подигравам... Така че, ще споделя истината с вас защото Господ (Б. Борисов) е зает с по-важни работи.

• Ей Борисов, заминавай да танцуваш в някой стриптийз бар с пожарникарския костюм и остави държавата на мира. Нали си голям мъж и те харесват жените - ще живееш от бакшиши в гащите.
  

• Проучих внимателно въпроса и разбрах: Бойко Борисов никога не е имал проблеми с картофите. Винаги те са имали с него...сексуални.

• Aко премиерът Борисов се кандидатира за президент мисля, че най-подходящият избор за вице ще е Ивана. Знаете я, фолкпевицата.

• Забелязали ли сте колко много правителството прилича на отходно място? Най-голямото лайно винаги плува най-отгоре. И веднага след него идва Дянков.
  

• Ако наказваха хората за суетата им тоя тип премиера направо щеше да изгние в затвора.

• То и без това е нещо като абонамент в политиката - всички да те мразят. Ама този пък, направо нямам думи. И за да го напсува човек трябва да си вземе номерче и да чака на опашка.
  

• Отдавна спрях да обръщам внимание на глупави нападки. Разбрах, че става така когато брат и сестра се женят помежду си. И после отиват и членуват в ГЕРБ. Дайте да послушаме премиера, да се захванем за картофите. А после да продължим напред към граха и прорастналите грудки!

• Най-голямото объркване в живота ми? Когато веднъж видях премиера да говори минута и половина по телевизията без да лъже. Но много скоро пак взе да се озърта като шимпанзе откраднало картоф и всичко, слава Богу, си дойде на мястото.

• Какво разбрах за политиката на ГЕРБ? Знаете ли за "Закона на Мърфи"? Чуйте сега, според мен тоя Мърфи е бил оптимист.
  

• Откакто почнаха да клонират овце вече всичко е възможн0 - дори пожарникар да стане мин. председател!
  

- Борисов, не знам дали има смисъл да го казвам, но дано някой социолог го прочете: ние Българите явно сме миролюбив и търпелив народ. Но ти специално си такъв надут дразнител, че дори Ганди би ти скочил. Май ще успееш да ни изведеш на улицата?

ВОТ НА ДОВЕРИЕ срещу ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ ? НЕКА ПРОВЕРИМ, ВЛЕЗ И ГЛАСУВАЙ: http://versus.bg/?ff=179

Много бих искал да имам възможността да обвиня някой политически лидер: "Ей, този политик е правил секс с животни!" Да, знам, не мога да го докажа, но ще ми хареса да гледам как се опитва да отрича. Това е любимият им номер: "Корупция ли? Ама моля ви се, къде са доказателствата?"

• Разбрахте ли за премиера Борисов? Този човек наистина е интелектуалец _ натровил се с колофон докато свирел на цигулка...Освен ако не беше с билярдна креда/ не съм гений, може и да бъркам?

• Ако искате да разберете как Бог гледа на живота, ами вижте на кой е дал властта: Т. Живков...Царъ...Охраната им. Е добре, сега какво, някоя каракачанска овчарка ли следва? Май тежки времена ни чакат?

Ако малко момченце има малък пенис, това е съвсем нормално и дори умилително забавно. Но ако момченцето расте, а пишлето - не, ето тогава става наистина страшно. Сега вече разбирате отчаяната нужда на премиера ни да се докаже като мъж, и защо толкова много обича да си играе с маркучи, предполагам?

И тук става смешно, един глупак ми вика: "Еми сигурно си му го ял и знаеш какъв е". Какво ще кажете, страхотна реплика, при това верна. Така е, ял съм го. Както и всички ние, всеки ден тоя ни го слага. Но разликата между нормалния човек и симпатизанта на ГЕРБ, е че на нормалния това не му харесва и се опитва да направи нещо. Да, не са педераси в тая партия, още само ходят на уроци по хомосексуализъм.

- Ето ви една стара фраза с неустановен произход: " Политиците са като памперсите, трябва да се сменят често. И по същата причина". Както и моята интерпретация: "Политиците са като памперсите. Като замиришат трябва да се сменят" А тоя направо смърди. Още от общите му фирми е Маджо, Пашата, Алексей, сие и т.н....

• Бодигарда наследява шефа. Напълно обичайна кариера. За мафията.

• "ЕДВА ЛИ ГАЛЕНА Е ВЛЮБЕНА В НОВИТЕ СИ ЦИЦИ КОЛКОТО ПРЕМИЕРА В СЕБЕ СИ"

- Ето и темата в развитие: Едва ли има фолк певица влюбена в новите си цици колкото премиера в себе си? Но като поразсъждаваш колко висок рейтинг би му осигурило това, не е зле покрай изборите да се замисли и да си направи. Едно 500 кубика ще му паснат.

• Опитвали ли сте да му нарисувате на главата фес? Много е забавно, опитайте поне веднъж и вижте какво ще се получи. Гарантирам ви няма да си загубите времето.
  

- След ерата на Бойко Борисов предполагам,че в правителството ще се влиза само с химикал: " А, имаш ли химикалка? Аха, начи си умен! Заповядай, ела да ръководиш нацията."

- ПРАВИТЕЛСТВО: Разбрахте ли, пак повишиха акциза на цигарите и щели да забранят напълно пушенето. Приветствам това умно решение: Всяко подобно повишение отказва голям % пушачи от зависимостта им. Така е: точно както и покачването %-та на инфлацията и хляба отказва известен брой хора от живота! Ама то и аз мога да управлявам със забрани и поскъпване бе селяни, за това ли сте избрани?

• Абе да ви питам ясно е, че в страната ни всичко е наред, ама какво стана със завода за боклук?
  

Не знам колко точно е рейтингът на самодоволния ни премиер? Май никой не знае: 25, 40, 5 % ? Но знам как ще стане 100 - трябва само да си подаде оставката. Да направим експеримент, да покажем на болен и гладен човек магистрала и лекарство и да видим кое ще иска.

• Сериозно, трябва ми съвет. Как мислите, ами той все е чужбина, по цял ден управлява, все е зает с държавни работи...та се чудя дали да не се пробвам с Цветелина? Ами мъчно ми става за нея да я гледам как седи сама. А може и на мен да ми се отвори някаква кариера? Дали да и се пусна, а?

• ПРЕМИЕР: Е, не може човек който толкова много си пада по себе си да не е гей! Не разбирам, на този да не би да са му пъхали биберона в дупето?

• Според списание "Economist" българите сме най-нещастния народ в света. Нормално - тя нямат за министър председател огнеборец.

АКО НЯКОЙ МУ ХАРЕСВА ДА ЖИВЕЕ В НАЙ-БОЛНАТА И БЕДНА ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИ. ЗНАМ, ЗНАМ, ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ Е ВИНОВНА, БОЙКО ВЕЧЕ ГО КАЗА И В ЯПОНИЯ.

• Има ли някакъв начин животът в България да стане още по-абсурден? Oчевидно не - Бойко Борисов вече е премиер.

• Наскоро в деня за посещение ходих в парламента. Нищо особено, само по едно време Фидосова стана и, кълна се, чух как креслото си отдъхна.

ПРЕМИЕР: Бойко Борисов ни каза да стискаме зъби до 2012-та. Е този в час ли е? Явно не. Ако беше нямаше как да пропусне да забележи колко много хора по улиците изобщо нямат зъби. Но, вие бъдете позитивни. На всяка цена!

• Пука ли му на правителството за народа? Естествено, че да, и аз като чукам някоя мадама ми пука за нея. Но, моля ви се господа, не ни взимайте за евтини курви, ще ви отрежем.

• Ето ви една идея: Какво ви хрумва като чуете името Б.Б? На мен две неща: хубавата песен "Батальона се строява" и "Винету".

• Не искам да се заяждам с правителството, но само в голфа най-ниския резултат печели.

• Правителството? Нали знаете "За мъртвите или добро или нищо" Например: "То умря и това е хубаво".

• БАН: Знаете ли това: учените от БАН смятали да се заемат с клонирането на премиера като дар за бъдещите поколения. Разработени са 2 формата - цветен и чернобял. Но цветният излизал много скъп, а те били с ограничен бюджет. Така че за по-голяма икономия щял да бъде само черен. Кофти, но поне ще може да се кандидатира за американски президент.

• ОПАСНО Е ДА СИ ПРАВ КОГАТО ПРЕМИЕРА ГРЕШИ...ДАЛИ ДА НЕ МЛЪКНА?

• Като го слушам, ако Юда беше хитър като него днес щеше да е свети Юда.

• Дайте на някой политик възможност да направи нещо полезно за обществото и ако той не се възползва да краде викайте лекар.

• Днес видях в кварталната градинка няколко малки деца да си играят на министър председател. Едното, най-охраненото, крещеше "Аз съм Бойко Борисов, аз съм Бойко Борисов!" и обираше другите. Не знам къде ще свърши всичко това?

• Мисля, че е добра идея правителството на Герб да предложи в Брюксел 3-ти март, националния ни празник за деня на бедността в Европа.

• ИЗБОРИ: Когато някой умник започне да ви надува главата, че непременно трябва да гласуваш защото е ваш граждански дълг и прочее, кажете му, че Хитлер също е бил избран с напълно свободни и демократични избори. Всъщност това никога не сваля товара, просто го местим от едното рамо на другото.

• БОЙКО БОРИСОВ: Не мислете, че като се шегувам с премиера не харесвам човек. Напротив. Дори една нощ го сънувах обут в стегнати червени плувки.

• Да ви кажа ако знаех, че ще трябва да живея в България 30 дни в месеца още на девет да съм се гръмнал. Ама като се замисля още не е късно. Как да им обясним на тези хора "политиците", че всичко отдавна се превърна в безкрайна агония?
  

• Тези от Герб: защо не ги задължат като влизат в парламента да си обличат някакви униформи като на пилотите във формула 1 с рекламни стикери на спонсорите: Мишо Бирата, там Маджо, Котараците...съжалявам не ги знам точно, не ги следя задълбочено тия работи...абе "Вземай парите и бягай!"
  

Истинска история: Тия дни ходих до Самоков да си купувам разсад за картофената нива и голям късмет, намерих картоф, който досущ прилича на главата на Б.Борисов. Викам си: "Е това вече е сензация, ударих джакпота!" Веднага звъннах да разправям случая на пресата, те ми викат: " Първо намерете някой дето не прилича и веднага ще дойдем да го снимаме." Ебаси!

• Оглеждали ли сте го добре? Е, няма как да сте пропуснали, така де. Ами то много хора приличат на пъпеш , ама на тоя ако му поставиш пъпеш до главата може и въобще да не откриеш разликата.

• На следващите избори мисля да гласувам (за ГЕРБ, разбира се ), но с урната на баба си. Нали на това му викат "мъртви души"?

• Садете картофи, няма да сбъркате ако послушайте премиера. Те са чудесен аргумент във вота на доверие. Аз даже ще пусна няколко на есен в урната.

• И когато тоя смешен позьор казва "работете повече"той има в предвид нещо друго. Защото за всички вече е ясно, че това е саботьорско правителство и ако работиш здраво просто накрая някой идва и ограбва труда ти. Това което циркаджията иска да каже е: "Работете здраво, за тия като мен".

БОРИСОВ: Да, да, жените го харесват. Е скоро като отиде да танцува в някой стриптийз бар с пожарникарския костюм ще можете да му се радвате отблизо.

Kuzmo - KУЗМО КАРАЯН - ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Kuzmo - КУЗМО КАРАЯН - ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Kuzmo Karayan - Zlatka Raykova "Любовна треска - свински грип" VIDEO

СВЕТЪТ НА ЛЮБОВНИТЕ СРЕЩИ VIDEO

СОК ОТ МЪРТВЕЦ - сценарий

Сок от мъртвец

сценарий за телевизионна новела

от Кузмо Караян

"Нии ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него,
защото вечно искат да са другаде"

1. ПРОЛОГ

екстериор. силно оживена централна столична улица-ден.

Движение на пешеходци и коли. От непосредствена близост ставаме свидетели на среща между двама младежи - клиент и дилър. Просто случайно влизат в полезрението ни и дори частично остават извън обсег. Сближават се в потока; единия тупва другия и прави рапърски жест за поздрав с юмрук на височината на гърдите. След секунда нерешителност онзи обхваща поднесения му юмрук с длан и го раздрусва като за ръкуване. Много селско. В другата си ръка втория младеж държи пластмасова чашка с кафе. Първия му дава знак с глава, че иска да си пийне; втория веднага му подава чашката заедно с няколко смачкани банкноти. Диларът поема парите и кафето, отпива и изплюва вътре опаковано в найлон топче дрога. Връща чашката. Клиентът веднага пие и той, налапвайки опаковката с наркотика, после се отклонява встрани към уличното платно където изхвърля чашката в близкото бетонно кошче и отминава. В този момент на свободното пространство на платното, плътно до кошчето спира черен ван с тъмни стъкла.

(Всъщност това е гледната точка на едно 10 год. улично ваксаджийче, за което ние не все още не знаем)

2.

екстериор: улица, ден

С две умели маневри черния ван залепя до бордюра. Вратите му рязко се отварят; отвътре слизат 5 човека: 4-ма мъже в костюми и тъмни очила "Rayban" и жена също в строго делови вид.

За момент групата се събира на тротоара до колата. Разменят няколко отсечени реплики, някой си поглежда часовника, кимат си и се разделят на две. В жестовете и действията им се усеща отработен оперативен синхрон. Двама от мъжете / по младите/ + жената заобикалят вана и пресичат косо улицата, нахално врязвайки се в уличното движение по посока на висока административна сграда. Другите двама тръгват по тротоара към близкия квартален бар и влизат.

Всички те се набиват на очи и от пръв поглед правят впечатление на лица замесени в индустриален шпионаж, висши служители на тайните служби или лейтенанти oт мафията.

3.

интериор: Bar "Bel air", ден.

Заведението е почти или съвсем празно. В този мъртъв следобеден час възрастният барман скучае, прелиства вестник и хапва фъстъци. Двамата новодошли се насочват директно към него.

1-ВИ: /той е напред/. Добър ден. /към партньора си/. Ти?

2-РИ: Мм, кафе.

1-ВИ: Две кафета, моля.

БАРМАН: Заповядайте седнете, ще ви ги донеса.

Мъжете се завъртат и оглеждат помещението, стратегически избират позиция.

БАРМАН: Захар и сметана ще желаете ли?

1-ВИ: Ъъ.../прави справка с очи/, едното без. Другото със захар и кайма. /весел дружелюбен смях/. Шега.

БАРМАН: Захар и кайма. Разбира се. /включва се и той/. Един тип цяла вечер поръчва бира, ама все е недоволен: много пяна, бирата му била топла, изветряла.. такива работи. И по някое време на десетия път на бармана му писва и взема, че се изпикава в халбата. Носи я и му я тръсва на масата. Оня пие, отрива си устата с опакото на ръката. "Тоя път добра ли беше?' - пита бармана. "Супер! - хълца пияния и нещо мисли. - Абе я дай да поръчам направо и едно лайно!" Ха-ха-ха-ха! /смеят се заедно/.

1-ВИ: Бива го, ще го запомня. Ще седнем ей там.

Видимо развеселени двамата мъже се настаняват край висок дървен барплот край прозореца с идеална видимост към улицата. И двамата са малко на 40 годишни, с посивели къси коси. На кутретата си имат еднакви много характерни пръстени с нещо като масонска символика. Единия държи дипломатическо куфарче, другия постоянно щрака със скъпа златна запалка за да прикрие напрежението .

На няколко метра, увесен над главите им работи телевизор включен на канала на Eurosport, но без звук. И двамата машинало се заглеждат в него.

1-ВИ: /мърмори с усмивка/. . Пикня. Едното със захар, другото с кръвна захар, хаха!

/сочи телевизора/. Гледа ли ги наш`те вчера?

2-РИ: Остави, голям резил!

1-ВИ: Да бе, тц, тц, тц! Обаче Зизов, а? Какво ще кажеш?

2-РИ: Ееее! Без думи!

1-ВИ: Шест! Няма равен на мокър терен.

2-РИ: Абе Зизов си е Зизов, ама една пролет птичка не прави!

1-ВИ: Обратното.

2-РИ: Да де, една птичка.. Даже по-добре стана, че в началото контузиха Табаков. Иначе така щеше да си отседи резерва.

1-ВИ: Дучев е виновен, той, го-лемият специалист! Да пусне Фичо и Коко Данев с разтежениена ахилеса след отложен мач! Ебати и селекционера!

2-РИ: Нови попълнения по халфовата линия, нали така? Таланти. Ами крилата? Амиполузащитата? Феновете го били довели, вика, той не търсел слава. Гледах му после интервюто...

1-ВИ: Феновете! Това да не му е Овча купел бе, това е националния стадион!? Кои фенове? На Беласица Петрич? Да си стои в.../блъска с лакет куфарчето и то шумно тупва на земята. И двамата се сепват за миг. Явно вътре има нещо твърде ценно/.

2-РИ: Ей, по-полека де! Изкара ми акъла.

1-ВИ: Уфф, покойно. Ядосвам се! Ако не бяха дали продължения и дузпи, край! Ама казвам ти, добре че господ е Българин - тоя дъжд и два картона... Х, нали ги знам в атака колко могат. Видяхме - тъч на празна врата. Срам! И Гочев... и Чиликов и той. Блеят!

1-ВИ: Пфф, видях ги моля ти се: колко, 9 корнера в редовното време и още 5 впродълженията! Е как не можа веднъж да се пребори за висока топка? Като няма хъс нищо не става.

2-РИ: Да, спортна злоба. К`во това премии, премии, трансфери , и вечерта по баровете сфолкпевиците върху масите.

1-ВИ: Именно. Да си го взимат Дучев там във Велбъжд, къде ли, и ако щат на гръб да си го носят. Ако щат и на Луната да го назначават, само по-далеч от националния!

2- РИ: Аджеба! Абе тоя селски тиквеник не знае как се пуска кранче, че схеми седнал да подрежда... и да не се чуди после, че го замерят на Герена с маратонки. Юда, комбина сбукмейкърите.

1-ВИ: Море, бой само го оправя него. Бой и глоби. Ама по-солени. Аз да бях в БСФС-то...

Барманът идва с кафетата и ги прекъсва.

БАРМАН: Заповядайте!

1-ВИ: Мерси.

1-ви премества куфарчето за да освободи място и при завъртането сакото му се отмята. Бармана забелязва оръжието затъкнато в кобура отстрани на кръста му. 1-ви вижда, че бармана е забелязал пистолета и небрежно го закрива.

1-ВИ: /вдига глава и насочва поглед към екрана/. Кое е това, калчото ли?

БАРМАН: Бундеслигата.

1-ВИ: /иска да го предразположи/. На запис или пряко?

БАРМАН: Ами не съм много сигурен? Май е на живо... от Щудгард.

1-ВИ: Аа, ясно... Абе ти какво се вцепени така, езика ли си глътна? Какво, не си ли виждал данъчни инспектори? Спокойно де, не сме по служба. Слушай сега: питали радио Ереван кое е по-страшно от българския футбол?... Събуждаш се след тридневен запой с бучаща като багер тиква... напипваш нещо, поглеждаш и до теб лежи клошарка с един крак!Хахахаха!...И пак не е. К`во ше кажеш, и т`ва ако не е страшна гледка?

Бармана се мъчи да се усмихне и дори донякъде успява.

2-РИ: /пак към бармана/. Или отиваш на лекар и виждаш как пребледнява докато разглежда снимката на белия ти дроб./тупва го приятелски/. Я донеси и две коли.

1- ВИ: Уфф, у-жас!

4.

интериор: фоайе на офис център, ден.

Двамата мъже и жената от първата група са влезли през въртящата се автоматична врата на бизнес сградата. Жената (Жана) се движи на няколко метра успоредно до тях сама. Мъжете крачат делово напред. Веднага щом ги забелязва друг мъж с вид на безделник, който досега е седял на стол за посетители и се е правил, че чете брошура, става и разминавайки се им кимва. Единият от двамата спира и започва да проучва таблото с фирмения регистър окачен на сената. Другия прави крачка по диагонал и докато го изчаква светкавично набелязва местоположението на точките за видеоконтрол в сградата. Първият мъж пред таблото драсва нещо в бележник. Жана се е насочила към кабинката за информация където разменя няколко думи с портиера. Двамата мъже се отправят към асансьора; този отдясно се прави, че разговаря по мобилен телефон за да прикрие лицето си, а също и спътника си с тяло. В сградата има движение, но тук те не правят впечатление на никой. Жана също се отправя след тях . Застават един зад друг. Изчакват. Влизат.

5.

интериор: бар, ден.

Разговора продължава, смях и престорено ужасени физиономии.

2-РИ: ... гррръгхх!

1-ВИ: Поглеждаш се в огледалото след подстригване... и тръгваш да убиваш фризььора с ножицата, хахаха!

2-РИ: Чакай: С мадама си. Цял месец си я чакал да излезете. Тръгваш да плащаш и разбираш, че не ти стигат парите!

1-ВИ: Ee, това е гадно! Чуй: виждаш, че ролката на тоалетната хартия е празна, чак след като си се разтоварил!

2-РИ: Голяма мизерия, кур дьо франс. / към бармана/. Още едно кафенце ще може ли?

БАРМАН: Разбира се. Веднага!

2-РИ: Дълго, без захар. С по-малко кайма.

/към 2-ри; сочи бармана/. Как ти се струва този?

1-ВИ: Остави го, после ще го мислим, виж, че се е спекъл. Ъхх, направо ми залепна устата от това кафе.

2-РИ: Ето ти кола.

6.

интериор: асансьорна кабина.

Тримата са сами в кабината. Вратата се затваря. Натискат бутона за 18 етаж. Жана се оглежда в огледалото и намества оръжието си. Един от мъжете вади снимка и я показва на другите. Те я оглеждат и мълчаливо кимват. "Може да не е сам" казва той. Всички са максимално концентрирани. Кабината спира, излизат и завиват в дълъг коридор, следвайки номерацията на етажа. Жана върви с ръка в дамската си чанта, единия от мъжете тихо подсвирква през зъби.

7.

интериор: бар "Bel air", ден.

Мъжете с оттренирана професионална небрежност следят обстановката на отсрещния тротоара на улицата. Двамата са в очакване на нещо, но се стремят да го прикрият.

1-ВИ: /преглъща таблетка/. Не мога на гладно. Знаеш, нервен стомах.

2-РИ: Годинките. Да поръчаме ли? Хапни нещо.

1-ВИ: Не знам, после... Кажи как е Катя?

2-РИ: /много сериозен/. Хм, добре е, намира се на работа. Другата седмица почваме ремонта на вилата.

1-ВИ: Оо, майстори, аман! Кого и да хванеш все са за бой! Чукай на дърво да извадиш късмет.. Миналата година дошъл един у съседите да кърти по коледа. Ама баш на бъдни вечер! Едва не го убих ти казвам. А те в чужбина, к`во им пука. Платили му да дупчи и той давай! Извинявай, разправяй.

2-РИ: Така е, знам, ама няма начин: покрива тече, трябва да се подновява гредореда, дограмата и тя се раздула от влагата, сачака изпадал, ясно ти е, стара къща... А и докато чакаме за бъбрека...

1-ВИ: Е, да, в това отношение да... Колко казваш е местото?

2-РИ: Ами декър и четвърт. Баш до реката, от север е на 3 метра.

1-ВИ: Не е ли влажно? За Катя.

2-РИ: А не. Идеално е. Пълно спокойствие. И има канал за ямата.

1-ВИ: Хубаво е, в Железница е хубаво. Въздуха и... Иначе тя по-добре ли е? Как са показателите?

2-РИ: За сега в норма. Уреята се вдига, държи се. Ама нали знаеш - дъжд, пек все на процедури. През два дни я караме на диализа.

1-ВИ: Няма страшно, всичко ще се нареди! Мене слушай, имам шесто чувство. Още напролет ще може да язди, още напролет.

2-РИ: Дано, чул те Господ!

8.

интериор: коридор офис сграда, ден.

Тримата се движат по коридора. Разучават евакуационното табло, оглеждат се.

ТОМА: Тук някъде трябва да е, отляво.

Когато групата разбира, че наближава търсения офис, случайно от вътре излиза мъж с малка брадичка и тръгва срещу тях към тоалетната. Тримата небрежно го подминават, после мъжете правят знак на Жана, изчакват до 5, обръщат се и последват излезлия към клозета.

Жана бавно продължава няколко крачки напред. Открива търсената табелка и за момент застава с гръб към вратата на офиса. Хвърля коси погледи встрани по коридора и се съсредоточава. Поема си 2 пъти дълбоко въздух, завърта се, почуква, натиска дръжката и с делова усмивка влиза.

9.

интериор: бар, ден.

2- РИ: ... октомври, ъъ, декември, януари... март, 6 месеца още до април. Не знам?

1-ВИ: Що чак април?

2-ри: Ами почва сезона на трансплантациите. Те имат план график в урологията: като излязат по улиците мотористите, после - лесна работа. Все някой ще /недвусмислен жест/даде фира.

1-ВИ: Аа, не знаех. Ама като се замислиш 6 месеца не е малко? А дано! Добре де по-рано не може ли нещо да се уреди? Нещо... ако трябва...някой... или с връзки?

2-РИ: К`во да ти кажа, ужким приказваха, обещаха нещо Пакистан, ако не Бангладеш, ама ей го, чакаме. То не е само до парите, знаеш ли ги тия цигани? Аз не бих рискувал. На чичото на някакъв му присадили черен дроб от китаец и станал атеист, а преди бил набожен. Дет` се вика само дето не замръквал по църквите.

1-ВИ: /мълчание/. Добре де то за бъбрека има ли значение дали е ляв или десен? Могат ли да се разменят?

2-РИ: А, не знам. Не съм питал. Ама ако е само един...

1-ВИ: Сигурно могат. Абе дръж главата горе, ще се уредят нещата мене слушай! Я дай да видим? /отваря листчето с късметче от кафето, чете/. Ето "ЗДРАВЕ!" А, видя ли, казах ли ти аз?

2-РИ: Уфф, ха дано, чул те господ!

1-ВИ: Я мойто сега.../развива, мълчание, прочита бавно и тържествено/. " Докато не е свършено всичко, не е свършено нищо. Погледни нагоре, сега е момента".

Двамата се споглеждат впечатлени от прочетеното. Задържат известно време очи в очи и после в синхрон извъртат глави навън към улицата.

10.

интериор: фирмен офис, ден.

Секретарката седи полуизлегната зад бюрото, яде сметанов крем с лъжичка, едновременно лакирайки си ноктите и разговаряйки по мобилен телефон. Ръцете и са заети и е включила спикерфона. Жана влиза и с делова усмивка прави 3 крачки към нея.

СЕКРЕТ: /по телефона/. Ама видя ли го тоя, приличаше на нещо паднало от конски задник и на всичкото... /вижда Жана/. Извинете. Момент така...

ЖАНА: Добър ден. Аз по поръчение на Тороманов. От "Цинк и Мед" Свищоф. За ведомостите от второто тримесечие. Заповядайте.

С професионална ловкост вади от чантата флакон-писалка и обилно напръсква секретарката в лицето с аерозолен седатив. Секретарката стреснато разперва пръсти с дълъг маникюр край лицето си. Вдишва късо въздух с панически отворена уста, издавайки немощно "Ай!" и клюмва без да гъкне.

ГЛАС ПО ТЕЛ: / докато Жана претърсва документацията и компютъра/ ..." Е ти пък муцка сега, купи си някакъв продълговат зеленчук и си прекарвай добре с него щом си толкова капризна!... Обаче муцка... ало муци... муци..."

Жана открива това което търси - връзка ключове.

ЖАНА: /взема телефона/.Слушай шефа ме вика. После ще ти звънна. /прекъсва/.

Отива до касата и пробва ключа. След това открехва вратата на офиса, подава глава и дава знак на мъжете.

ЖАНА: 9, дозор, 14. Готово, хайде!

Влизат, тя заключва. Мъжете ( Тома и Божо) без колебание се отправят към вътрешната врата където е кабинета на президента на фирмата. Нахлуват вътре на скорост и безмълвно сграбчват намиращия се зад бюрото мъж с навити ръкави и тиранти, в момента в който той блажено отхапва от красива червена ябълка. Издърпват го напред над бюрото, засилват го превит през помещението и брутално го изхвърлят направо през неотворения панорамен прозорец на 18-тия етаж. Той излита с трясък, все още стискайки ябълка в ръка, надавайки заглъхващ вик на отчаяние и ужас. Двамата нападатели за секунди се ориентират в обстановката и вещо преобръщат кабинета. Изваждат диска от компютъра и бързо откриват в едно чекмедже това което търсят - кутия за шах. При местенето и се чува трополенето на фигурите вътре. Божо я отваря и надниква.

ТОМА: Всички ли са?

БОЖО: Май да.

След това двамата подхвърлят в едно от чекмеджетата пакетче бял прах. Разстилат със скатула беналгин две линии, набързо ги изшмъркват и разпиляват малко кока върху гладката повърхност на бюрото. Пускат и една навита на руло банкнота, но Божо я сменя с по-дребен номинал. Тома е прибрал кутията и диска в куриерска чанта с цип. Оглеждат и напускат кабинета.

Отвън Жана вече умело е облепила приспаната секретарка към стола с непрозрачно тиксо. Преценяват за последно обстановката, прибират още една папка от картотеката, късат кабелите, и отварят вратата. Жана чупи ключа в секрета, хвърля връзката обратно на бюрото и излиза с думите: "Непременно ви очакваме на изложението! За вас както винаги - най-доброто разположение."

11.

интериор: бар, ден.

2-РИ: Според мен е правилно.

1-ВИ: /обмисля/. Виж сега, ако човек реши да си провали живота - хипотетично де - и успее. Какво е това успех или провал, кое от двете? Да кажем се пропие и...

2-РИ: Е! Ти пък сега. Как бих могъл да...все едно ме питаш, ако някой реши да се самоубива и не стане, дали не е извадил късмет или трябва още да се депресира, че не е могъл?

1-ВИ: Разгеле, сети се! Ами да... /прекъсва, оглежда се, нещо се чуди/.

2-РИ: /застава нащрек/. Какво има?

1-ВИ: Абе не ти ли мирише на котки? /души/.

2-РИ: /сбърчва нос и проверява/. Като че ли малко на хлор от тоалетната? Ама едва-едва.

1-ВИ: ... Сякаш?... /връща се на темата/. То това е парадокса, де`т има една приказка всяко зло за добро.

2-РИ: Е да де, ама понякога става и обратното. Не си ли съгласен?

1-ВИ: Добре, чуй сега, ще се опитам да ти обясня... /моб. му телефон дава сигнал за SMS. и отклонява вниманието му/. Ее, не! Пак тия досадници!

2-РИ: /разпечатва пакет цигари, предлага му/. Цигара?

1-ВИ: Отказвам ги.

2-РИ: Е, аз ще забия един пирон. Имаш воля ти! /пали/. Да вземем нещо за пиене?

1-ВИ: Може. /прави знак към бара и идва сервитьорката/.

2-РИ: Бутилка вино.

СЕРВ: Червено или?

2-РИ: Като Веселин Маринов... така де, червено.

Тя се усмихва и отива за поръчката. В този момент покрай тях по тротоара отвън със съвсем бавен ход минава много мургав и брадат човек облечен в светъл скъп костюм и шарен индийски тюрбан на главата.

2-РИ: Видя ли го тоя?

1-ВИ: Езичник някакъв. Глей, пълен идиот!

2-РИ: Може да е индийския посланик?

Изпровождат го с поглед въртейки след него глави.

2-РИ: Та к`во беше тръгнал да разправяш?

1-ВИ: Секунда само. /сервитьорката налива/. Данкешьойн! /към него/. Чуй ме сега...

12.

интериор: офис център служебно стълбище, ден.

Ударната група ускорено се спуска по вътрешното стълбище на сградата.Блокирали са асансьора.За момент объркват нивата, но веднага се коригират и влизат в правилния коридор. Озовават се пред служебния офис на охраната, Жана влиза без да чука. Вътре има двама души с униформа "Security". Eдиния седи на старо, изтърбушено кресло и подмята нунчако. Другия е пред мониторите.

ЖАНА: / с широка усмивка/. Как сте момчета? Всичко ли е наред?

Те се завъртат към нея и тя обилно ги напръсква със спрея. Неутрализирани са. Партньорите и я последват вътре. Единия веднага почва да пипа апаратурата и изтрива видеофайловете на охранителните камери. Другия издърпва нунчакото от ръката на гарда, оглежда го и - ХУ! - изтриса с него приспания охранител в чутурата. Изнасят се. Напускат сградата през подземния паркинг. При изхода на служебното стълбище Жана с рязък жест смъква от главата си перуката която носи, блъска вратата и я изхвърля по пътя в боклуджийски контейнер, заедно с недиоптричните си очила. Тома пали в крачка цигара и изхлузва вратовръзката си през глава. Божо, който носи чантата, прибира тъмните си очила в сакото и нахлузва под ъгъл луксозен каскет.

13.

интериор; бар, ден.

2-РИ: Какво, зле ли ти е?

1- ВИ: Уфф, язвата нещо...

2-РИ: Лошо.

1-ВИ: Ще почивам в гроба... Чуй, знам че мога да настъпя някой по мазола, но и не казвам нищо ново. Ето я в общи линии идеята. Кондензирам я: Мъж идва до вратата на закона и иска да влезе. Пазачът отказва да го пусне. Но казва, че ако мъжът чака достатъчно дълго, може би някой ден, евентуално в бъдеще има несигурна вероятност да му позволи да премине. Разбираш ли?

2-РИ: Слушам те.

1-ВИ: И мъжът чака ли чака, остарява, опитва се да даде подкуп на пазача, който прибира парите, но пак отказва да го пусне вътре. Мъжът продава вещите си за да намира още пари и да предлага подкупи, които пазачът все така приема...

2-РИ: Корумпира го.

1-ВИ: ... но въпреки всичко не го пуска през вратата. Обяснява му, че няма смисъл, но взема парите за да не би мъжът да напълно загуби надежда. Даа...
В крайна сметка мъжът остарява, разболява се и знае, че съвсем скоро му предстои да умре. В последните си мигове той събира енергия за да зададе въпросът, който толкова го е озадачил през всичките години: "Казаха ми - обяснява той на стража,- че законът съществува за всички. Защо тогава става така, че през всичките години в които стоях и чаках никой друг не дойде до вратата на закона? - Тази врата - отвръща пазачът, - е направена само за теб. И сега ще я затворя завинаги". И затръшва вратата в лицето му докато мъжът умира.

14.

екстериор: задна уличка, ден,

Тримата в пакет - Жана води - с ускорена крачка се движат, заобикаляйки карето по задната пряка. След два десни завоя излизат пак на главната откъм отсрещната страна на бара. Пресичат платното по диагонал към него.

15.

интериор: бар ден.

1-ВИ: ...Даа, живите са само по-особен род мъртви.

2-РИ: Добър е Господ, че ни търпи.

Пауза.

1-ВИ: / забелязва ги, обръща се рязко/. Ето ги!

16.

екстериор: главна улица пред бара, ден./поглед през витрината/

Ударната група влиза и се присъединява към двамата вътре. Групират се прави вкупом и ставаме свидетели на доста динамичен разговор, изпъстрен с оживени жестикулации. Всички сочат през стъклото навън към отсрещния тротоар. Новодошлите в почуда обясняват нещо и вдигат рамене, а двамата по-възрастни мъже въртят в недоумение глави и надничат натам.- Трупът липсва на тротоара. Къде е!? - Новодошлите слагат на плота куриерската папка и вадят предметите които са донесли за да ги покажат на другите. Те правят бърз оглед и ги прибират в куфарчето. 1-ВИ размахва във въздуха папката и силно я трясва в бар плота, пепелника пада. Идва сервитьорката с менюта, но е отпратена отдалеч. 2-РИ набира номер на моб. си телефон. Веднага отвън по тротоара към витрината се приближава монахиня, прави набожен знак с пръсти и застава отстрани. 2-Ри напуска заведението. Минава покрай монахинята и пътьом разменя с нея няколко думи, тя го последва на близко растояние. Двамата застават на метър един от друг пред сградата на офис центъра, току до някакво 10 год. ваксаджийче. 2-РИ дълго оглежда високите етажи, кривейки врат нагоре, а после и тротоара наоколо. Стъпква ядно с пета нещо /парче стъкло/ в краката си, хвърля последен поглед и тръгва обратно към заведението. Влиза вътре. Монахинята се отдалечава през улицата.

17.

интериор: бар "Bel air", ден.

2-РИ се присъединява към групата с наведена глава и замислено изражение. Всички го гледат с напрегнато очакване. Той спира и също се втренчва в тях. Мълчание. Бавно поклаща отрицателно глава.

1-ВИ: /само испуфтява/.

2-РИ: Нищичко, ни-що!?

1-ВИ: Ти хубаво ли гледа?

2-РИ: Хъ! Като че ли сам не виждаш. Само стъкла.

Пауза.

1-ВИ: Ммм, те ти булка спасов ден! /пробожда всички поотделно с поглед /. Черкезов /Божидаре, к`ва е тая мистерия бе да го ева!? Къде е трупа? Къде е тялото на реципиента?

БОЖО: /гледа объркано/. Ми не знам? Няма го.

2-РИ: Как така го няма? Той да не е нинджа... или спайдърмен?

Пауза.

1-ВИ: Кажи бе, м-р Сенко ли е? Да не е гарвана?

БОЖО: Моля?

2-РИ: Гарвана - от оня филм с Брус Ли.

БОЖО: Знам го, питам за м-р Сенко.

1-ВИ: Не питай, а отговаряй! Какво мълчиш, да не би да си интроверт? / пресяга се и сваля тъмните очила от лицето му/.

БОЖО: Ами...там беше...

1-ВИ: Къде там? В кабинета?

БОЖО: Горе в офиса. И го... /жест/ според инструкцията.

1-ВИ: Какво, какво? Не мънкай все едно са ти правили лоботомия!... Значи горе беше, а долу го няма? Къ-де е тогава?

2-РИ: Точно така, къде?

БОЖО: Хм, би трябвало да е... там. /посочва улицата/.

2-РИ: Ясно, убили сме невидимия.

1-ВИ: Не може да е изчезнал във въздуха. Хората не се изпаряват току така между етажите!

БОЖО: И аз това се чудя?

2-РИ: / нечленоразделен звук/. Мххръгхъ! Значи влизате... и той беше в неговия кабинет?

БОЖО: /кима уставно/. Именно - 209 на 18-тия. Седеше си, ядеше ябълка.

2-РИ: Така. И после?

БОЖО: Ами такова, метнахме го.

2-РИ: През прозореца към улицата?

БОЖО: Ъха, двамата с Тома. Ето, нека каже. Тома?

Всички погледи са в него.

ТОМА: Ами да, то е само един прозорец. Откъм предната фасада.

1-ВИ: Стоп. /към Жана/. Ти всичко ли видя?

ЖАНА: Не с очите си. Аз бях отатъка, при секретарката.

1-ВИ: Аха. /към Тома /. Е?

ТОМА: Какво?

1-ВИ: Продължавай.

ТОМА: Ами значи седеше с крака върху бюрото и дъвчеше ябълка. Само по риза, с тиранти и, такова, не оказа съпротива. Само извика, ама се сети чак навънка като го метнахме. Изкрещя като...абе като сварен с вряла вода.

1-ВИ: /към Жана/. Можеш ли да потвърдиш?

ЖАНА: Трясък от стъклото и веднага вик. Отначало силно, после заглъхна - като в кладенец. Викам си тоя сега като тупне да не вземе да утрепе още някой!

1-ВИ: Хъ, нещо-о почвам да не разбирам нищо?... Е къде е тялото тогава? Не може да се е изпарил, това е ясно. Значи?

Поглежда ги. Възцарява се заплашително мълчание. Черкезов вдига рамене и разперва длани.

1-ВИ: /сграбчва Тома за реверите на сакото/. Черкезов ти съзнаваш ли в какво се опитваш да ни убедиш нас двамата? На кой си мислиш, че ще ги пробутваш тия, на аташето? /опитва се да си разкопчее кобура с неудобната ръка/. Да ти приличам на Вежди Рашидов!? / на огнеборец от пожарната?
В този момент в заведението вече започват да влизат клиенти и един от тях пътьом иска огънче. Услужват му любезно.

2-РИ: Успокойте се./прави оглед/. Я по-добре да идем да седнем ей там и хубавичко да си поприказваме.

Настаняват се на закътано сепаре в дъното също в близост до прозореца. Сервитьорката веднага им носи менюта.

СЕРВТ: Заповядайте. Ще желаете ли нещо?

1- ВИ: /троснато/. За мен водка. /поглежда към другите въпросително/.

2-РИ: Не е ли малко рано? По работа сме.

1-ВИ: Е да не сме от анонимните алкохолици? /останалите кимат/. Три Абсолюта.

2-РИ: За мен само бира.

Сервитьорката се отдалечава.

1-ВИ: Добре, до къде бяхме стигнали? Василев ти си! Управлението за поддържане и проучване на река Дунав докладва. Хайде Василев, слушаме те.

2-РИ: И дай сантиметър по сантиметър. /включва диктофон и го оставя на масата/. Най-подробно.

Жана и Черкезов леко се подхилкват на репликата.

2-РИ: /срязва ги/. Не разбрах кое е смешното?

ЖАНА: ... Ами от Мохач ли да почне или...

1-ВИ: Ти гледай къде ще свърши, че да не се удави някой по средата!

БОЖО: Значи докладвам, ситуацията е следната: Влизаме точно в 14. 40 по план; Жана подсигурява канцеларията. Кабинета му се пада отдясно на приемната. Бюрото, неговото, в ляво от вратата. Прозорците гледат на изток към булеварда...

2-РИ: Чакай малко, дай отначало. Долу имаше ли нещо?

БОЖО: В смисъл?

1-ВИ: Нещо необичайно?

БОЖО: Не съм забелязал, чисто беше. Вергил ни посрещна. Качихме се с асансьора.

1-ВИ: Заедно или?

БОЖО: Поотделно. Не - заедно, ама Жана все едно, че е сама. После в коридора на етажа видяхме този Щерев ли, Щиров ли беше - съдружникът му. Дебелака с катинарчето.

1-ВИ: А-ха, доцента!

2-РИ записва нещо на листче и подава бележката през масата на 1-Ви. 1-ВИ му кима. Идва сервитьорката с поръчката, те веднага сменят темата в движение.

1-ВИ: Ама четохте ли за житните кръгове, имало много нови случаи в полетата. Не знам к`во става, НЛО ли, к`ва е тая работа, ама не е добре. Съсипва се реколтата.

ТОМА: И аз четох: цяло лято, и в Англия и дори в Румъния се появили. Едни такива... уф, като ги гледаш тръпки те побиват, а те ходят и спят в тях! Само при нас не кацат бе. Като че ли нямаме и ние ниви?

2-РИ: Е как, цяла Добруджа, полета бол! Да кацат на воля.

СЕРВТ: / по време на разговора/. 3 водки моля, заповядайте... бирата...

ЖАНА: /сочи в менюто/. За мен коктейл "Сибирски студ" с Борзой. И едно нес кафе.

Сервитьорката се оттегля. Дават знак на Божо да продължи.

1-ВИ: Няма да казвам наздраве.

БОЖО: Значи оня се завря в клозета на етажа. Ние с Тома по него, и - неутрализирахме го д`ет се вика с пълен резервоар. В кабинката.

ТОМА: Чиста работа.

18.

интериор: тоалетна офис център.

Картина от сцената в клозета докато Черкезов я преразказва в бара:

През отвора под вратата на тоалетната кабинка виждаме смъкнатия панталон, свалените гащи и част от косматите крака на дебел мъж, който пуфти и се напъва на тласъци. Изпуска газове. Откъм външната страна на клозетната преграда личи пресен надпис с маркер: "МЪЖКА ЛЮБОВ - ВСЯКА СРЯДА 16 - 17.00 часа ТУК". Точно до него е опял рамо Тома, който подсигурява. Прочита го и си поглежда часовника. Крака на Божо се стоварва върху вратата. След малко двамата излизат и изхвърлят смачкания на топка панталон и гащи на мъжа, натъпкват ги в голям месингов плювалник в коридора.

19.

интериор: бар, ден.

обратно на масата.

БОЖО: Обратно сме. Жана вече беше елиминирала секретарката. Влизаме и директно в неговия кабинет. Изобщо не сме задавали въпроси или нещо, без церемонии. Сграбчихме го за тирантите и право през джама. После намерихме шаха, взехме дискетата, и - ами това е. Донесохме кутията. Ето я.

2-РИ: / дава знак, че иска думата, размишлява/. Василев, ти от коя страна го държеше като го избутахте?

ТОМА: Аз? Отляво... неговото ляво. През бюрото и, няма и 3 крачки.

2-РИ: А в кабинета? Кой влезе първи, през вратата?

ТОМА: Заедно. Двамата.

БОЖО: Рамо до рамо бяхме.

1-ВИ: А Жана?

ТОМА: Жана остана отзад при секретарката в приемната. Да я такова... с тиксо..

Мълчание.

1-ВИ: Добре, тогава как ще обясните защо тялото не е на тротоара? Някакви идей? Щото не виждам да се е закачил и да виси отвън на клоните?

Мълчание.

2-РИ: Ей да не сте исшмъркали мострата по пътя?

БОЖО: Не-е, сложихме я в чекмеджето.

1-ВИ: Хм, слушайте момчета, ако криете нещо или премълчавате...кажете го с добро, докато е още време. Тук ще си остане между нас, гарантирам. Имате думата ми.

2-РИ: Нали знаете, че тая версия ще трябва да я потвърждавате и пред детектора? Така че ако има нещо, казвайте! /оглежда ги с очакване/. Не?

Тримата сконфузени мълчат, няма какво да добавят.

1-ВИ: /ядосан е, иска да ги заплаши, но се спира заради минавашата сервитьорка/. Пак същото моля. Леда отделно. /вдига недопитата си чаша и я пресушава след като дълго е люлял течността/.

Така де, май няма да минем без серума на истината?... Може пък и да си припомните нещо? Или да ви дойде някоя идея...щото не знам как ще застана пред Михтарски и брюнетите и ще им кажа "Изпуснахме Бат-ман!" Не че съм песимист, но... май имаме проблем?... Освен ако не обичате аутопсиите и да ви вадят мъдреците с пръсти?

1-ВИ: А, обичате ли?

ТЕ: Не обичаме.

20.

интериор: бар.

Няколко поръчки по-късно. Обстановката на масата е променена. Пепелниците са пълни и т.н. Имало е някакъв въпрос към Жана. 1-ВИ и 2-РИ са се втренчили в нея в очакване на отговора. "Думмм!" - чува се удар на черковна камбана. 5 удара.

2-РИ: / поглежда си часовника/. Защо 5 пъти, сега сме 6?

БОЖО: Е те са по черковното време, 1 час назад, тоест...

1-ВИ: /отрязва го; към Жана/. Продължавай.

ЖАНА: / изнервено сръбва през сламката/ . За кой път го повтарям! / пали цигара и ядосано издухва дим/. Точно преди да вляза я набрах контролно. Обаче даваше заето.

Виждаме откъс от сцената в коридора. Не е набирала никакъв тел. номер. Значи нещо премълчава.

ЖАНА: Почуках и влязох. Говореше с приятелка като я напарфюмирах и си лакираше ноктите. Казах и само "Байкушев ме праща" и това беше - заспа на момента, даже не успя да гъкне. После Тома и Божидар влязоха при него. Трясна се и чух как извика. Няма и 4 минути да са били вътре, 5 най-много.

1-ВИ: Вратата отворена ли остана след тях? Неговата.

ЖАНА: Прии-творена...но аз гледах за спецификацията. След това прекъснахме захранването и... това е, веднага излязохме. А! На излизане извадих ключовете от секрета и ги върнах - хвърлих ги върху бюрото. Даже телефона звънна точно докато ги хвърлях.

1-ВИ: Чакай, чакай, повтори! Какво?

ЖАНА: Какво какво?

1-ВИ: /бута чаша и я чупи, но не обръща внимание/. Значи ти изостана да извадиш ключовете и тогава телефона в СТАЯТА звънна? Сигурна ли си?

ЖАНА: Ами да, чух го. Защо?

1-ВИ: Хм?

ЖАНА: Звънна и почти веднага прекъсна. Някак по средата на втория сигнал.

1-ВИ: /мисли напрегнато/. Докато вие се оттегляхте?

ЖАНА: Да, Божо и Тома напред, аз, не съм изоставала.

1-ВИ: Е как така телефона звънна като уж сте прекъснали кабелите?

ЖАНА: Н-не знам. Нямам...

1-ВИ: Нали сте го откъснали? / настроението му се променя драматично/.

ЖАНА: Да, но...може да не сме успели? Ако е бил с радио захранване...

1-ВИ: /внезапно се изправя като затиска ръката на Жана с длан към масата/. Стани!

ЖАНА: /тя с припряно смачква недопушената си цигара и с готовност се надига от мястото си. Изправя се и приглажда пола/.

1-ВИ: / към другите, старае се да изглежда много любезен/. Извинете ни за малко. Ще поговорим насаме.

Дава знак на Жана с глава сочейки встрани и излиза от сепарето. 2-РИ енергично се надига, но 1-ВИ го възпира с жест. Жана го последва.

1-ВИ: / от 2 метра разтояние, объща се/. Зелен си още Черкезов. Много си зелен... Ама като полежиш в ковчег ще ти уври главата.

Повежда Жана към дъното на заведението.

21.

интериор: тоалетна бар.

1-ВИ бутва вратата на тоалетната с крак и въвежда Жана придържайки я над лакътя. В тоалетната звучи релаксираща музика .

1-ВИ: Taка, така така...така значи.../наднича по кабините и проверява вътре/. Това не е било случайно, просто съвпадение или...не, не! Гледай ме в очите!

ЖАНА: Кое, обаждането?

1-ВИ: Да. Не мога да повярвам! /застава срещу огледалото опрял длани върху умивалника и дълго се гледа и пуфти/. Пълен, пълен абсурд!

ЖАНА: Лазаре добре ли си?

1-ВИ: Какви хора...Господи какъв глупак съм бил! Ха, ха... а аз вярвах.../спира по средата на изречението и се заслушва в бръмченето на въздуховодите/. Чуваш ли това...това бръмчене? Нямаш представа как ме изнервя...

ЖАНА: /опитва се да чуе/. Не. /ослушване/. От вентилацията е.

1-ВИ: Като че ли?

ЖАНА: Защо? Важно ли е?

1-ВИ: Вече всичко е важно. / завърта се с лице към нея и вади от джоба си малка кръгла кутийка за кокаин с капаче/. Хората, хората са способни на неподозирани злини. / гребва си малко и го шмърква; предлага и/.

ЖАНА: /кима/. Изобщо не те разбирам. /също шмърка, но с нежелание, обляга се на стената/.

Той затваря и прибира кутийката в страничния си джоб и вади от него кибрит. Съвсем бавно до края на целия разговор 1-ВИ ще пали клечки една след друга, гледайки ги като хипнотизиран как горят и ще ги пуска в краката си чак когато го опарят.

1-ВИ: Те... Опитват се да контролират всичко...всички. Да те притискат. Могат да те подлудят, като това... бръмчене.

Пауза; клечката гори в ръката му, той я движи нагоре надолу.

ЖАНА: Кой те?

1-ВИ: Знаеш кой. Те! Всъщност, дори не трябва да говорим за това. Не знам дали е безопасно?

ЖАНА: Не сме ли в безопасност?

1-ВИ: Едва ли... Вече никъде не е напълно сигурно. Някога, преди години, може би живота е бил сигурно и удобно място, но сега с това е свършено. Край.

ЖАНА: Но защо? Винаги има надежда.

1-ВИ: Невъзможно е. При тези технологии, контролираната информация, и, химикалите... Разбираш ли, параноята и депресията са единствения резултат от липсата на достоверност.

ЖАНА: Моля те, не ми е приятно да мисля за това. Сега.

1_ВИ: Това е цената,( на контрола) приеми го.

ЖАНА: Лазаре какво ти става, моля те!

1-ВИ: / не я чува/. Хъ...и все пак понякога, когато нощем съм в леглото го усещам, като живо.

ЖАНА: Кое?

1-ВИ: Този звук, излъчването, жиците... хората които управляват механизмите на обществото... Искам да забравя, но те не ми дават мира. Непрестанно ми напомнят, че са тук.

ЖАНА: Кои, жиците ли?

1-ВИ: Да. Най щастливи са когато хората нищо не осъзнават. Но не и ние. Ние с тебе осъзнаваме.

Пауза, гледа пламъка на клечката като в транс, тя изчаква.

ЖАНА: Колко изпи?

1-ВИ: Много.

22.

Междувременно

интериор. Сепаре, бар.

На масата тече оживен разговор, присъстващите вече са на градус. 2-РИ психологически ги обработва разяснявайки им приложението на полиграфа с фармакологично описание на въздействието на натриевия амилат / серума на истината / върху мозъчните функции." Все едно октопод ти е сграбчил мозъка и почваш да си казваш всичко".

.....................................................................

2-РИ: ... Казвам ти само глупакът е напълно убеден за каквото и да го попиташ. Умният човек винаги запазва доза съмнение.

ТОМА: Сигурен ли си?

2-РИ: Абсолютно!/ телефона му звъни и го прекъсва/.

/по телефона/. Да, моля? А, ти ли си лельо?... О, така ли?... Не, добре съм, няма нужда.... Не се тревожи, не е фатално, няма проблем!... Добре де, забравил съм го, случва се... Не ми се подува, наред съм с корема..."Ду-пло-фенак" знам, през 6 часа. Добре лельо, ще ми го дадеш като се прибера след...работа... Не знам, довечера... Значи, натискаш отляво. Където пише "меню", чуваш ли? И после средното копче надолу...средното, диплея... А така. Показаха ли се контактите ...имената?... Добре, дай сега така напред докато стигнеш до Неда-врачката...Аха, надолу........Да, да, лельо: нумеролог-ясновидец!....Ъ?....Ама какви са тия работи? За пръв път чувам! Какво... какви са тия "зодии на умрелите"?....Чакай, чакай, какво?... Значи месеца през който си умрял, така ли?...Е какво значение има коя зодия ще умреш, нали си мъртъв... Лельо, кой ти ги разправя тия?... Слушай, сега не мога да говоря, на терен съм...на заседание съм. После ще се чуем......Добре, сготви.... Аха, телешко варено, чудесно....без фиде...Не лельо, не точи вода от душа!.... Добре, добре, чао...Чао, лельо

/затваря. към другите/. Офф, врачки, женски глупости! Зодиите на умрелите!

БОЖО: Що бе, ето чуй това... ето тука беше /прелиства/: "Врачка Агджа - гадае с магически руни. Събира разделени". Можем да и се обадим да я питаме?

ТОМА: За кое?

БОЖО: /сочи навън/. Ами за нашия човек.

23. междувременно.

интериор: тоалетна бар.

ЛАЗАР: "Риен не ва плю!" дами и господа... извини ме за момент.
/ влиза в кабинката и притваря вратата. След малко отвътре се чува шуртенето на струя урина. Рамото му се мярка през процепа. Жана пуши облегната на стената/.

ЛАЗАР: /рецитира докато пикае/. " ТИ СПОМНЯШ ЛИ СИ ПЪЛНАТА ЛУНА , И ФАРОВЕТЕ, ПЯСЪЧНИТЕ ДЮНИ? ОНАЗИ ТОПЛА БЯЛА ТИШИНА, КРАЙ СТАРОТО КАЗИНО ТАМ ПРЕЗ ЮЛИ"(на юли пуска водата)

ЖАНА: /нервно хапе устни./

ЛАЗАР / излиза, мие се на мивката/.

ЖАНА: Наистина ли си добре?

ЛАЗАР: Да, не. Знам, че ме мразиш.

ЖАНА: Не е вярно. Защо да те мразя?

ЛАЗАР: Не знам, усещам го.... Погледни ме... за какво си мисля?

ЖАНА: Заа делото?

ЛАЗАР: Опитай пак.

ЖАНА: Не знам... за бръмченето?

ЛАЗАР: /пристъпя решително към нея/. За нас! Двамата. Вчера казах на Надя, че я напускам. Поисках развод, изнасям се.

ЖАНА: Но Лазаре...

ЛАЗАР: Не мога повече така, не разбираш ли...изморих се, толкова се изморих!... Колко самотен може да бъде някой който седи вечер, слуша дъжда и се пита къде е?... Ето кога разбираш, че вече си 3/4-ти мъртъв, когато пиеш в празна стая и се питаш къде изтече всичко. Няма го. Като дъжда в канавката.

ЖАНА: Виж... но... това е... толкова... аз, не знам какво очакваш да...

ЛАЗАР: Кажи да, Жана! Кажи да.

Тя го гледа и дълго мълчи. Лазар постепенно разбира, че може би не е преценил добре шансовете. Но вече му е все едно.

ЛАЗАР: Риен не ва плю, дами и господа, риен не ва плю, край на залаганията...

Въздъхва тежко, наплисква си слепоочията и докато е с гръб скришом вади нещо от вътрешния джоб. Завърта се, пристъпя плътно към нея и обгръща шията и раменете и с ръце в които стиска перлена огърлица.

ЖАНА: Лазаре! / шокирана е и инстинктивно се опитва да отметне глава. Деколтето и се разтваря/.

1-ВИ застива, втренчва се в бюста и с рязко движение раздира ризата и. Копчетата и хвръкват и се посипват по пода.Отдолу върху голата и кожа има залепен между гърдите микрофон с кабел и радиопредавател .

ЛАЗАР: Какво по дяволите!?... Ти! /огърлицата също пада от ръцете му и се разпилява /.

ЖАНА: Чакай, не е това което си мислиш!

ЛАЗАР: Какво е тогава?

В този момент вътре влиза клиент и малко учуден от сцената и разпилените по пода перли се промъква помежду им за да ползва кабинката.

ЖАНА: / затуля микрофона с длан/. Те ме накараха, принудиха ме...Заплашиха ме, че ще екстрадират Нора и детето ако не съдействам! Нямах избор, не можех да ти кажа. Щях.

ЛАЗАР: Кой? Кои те? Те?

ЖАНА: Сега не можем да говорим за това. Не тук, после.

ЛАЗАР: / гледа я втренчено, опитва се да я прониже с очи, тя не издържа погледа му/.

ЖАНА: Дангов... т ой и Папаризов. / отива при огледалото и пише с червило: "О З О Д"( с латиница) 17 ноември и чертае тайнствен знак/.

ЛАЗАР: Знаех си аз! Още след... Мръсници! Подлеци! Но ЗАЩО?... Да нямат доверие на своите...за какво е всичко това? За какво? За още...

ЖАНА: /спира го/...Папаризов е научил за спецификацията от пасторите и е заподозрял, че някой върти двойна игра зад гърба му.

ЛАЗАР: Но нали и той беше в ядрото? В Шумен... Всички бяхме, и обсъдихме... приехме резолюция, дори въздържали се нямаше.

ЖАНА: Имало е. Явно... Може би смятат, че някой е подхвърлил касетата на Нойман? Само че не истинската, а изфабрикувана.

ЛАЗАР: Как така? На кой?

ЖАНА: В жабката на Дангов. Отначало се хващат и премахват Ахмет, но после разбират, че са им пробутали дезинформация и веднага решават, че в системата има внедрена втора, подвеждаща "истина". Само че умишлено неубедителна за да бъде по-лесно разкрита.

ЛАЗАР: Елементарно... и да пренасочи вниманието към спонсорите им, типично в негов стил. Но...защо не ме предупреди, не ми подсказа?

ЖАНА: Опитах се.../ в този момент мъжът излиза от тоалетната и набързо си изплаква ръцете. двамата чакат и нервно мълчат/. Не можех . / тя пристъпя към него, шепне/...Сяров е къртица, сигурна съм. / започва да подсмърча/.

ЛАЗАР: Сяров! Не и той... Сяров! Сигурна си или предполагаш?

ЖАНА: /кима подсмърчайки, мъчи се да овладее истерията/.

ЛАЗАР: Но как... Сяров... никога не бих допуснал. Знаеш ли за кого работи?

ЖАНА: /подсмърча още по-силно/. За пари.

ЛАЗАР: Но кой, за кой?

ЖАНА: / пак пише върху огледалото/. "Г. У. Р. М."

После Жана се обръща рязко и се притиска плътно в него. Бавно вдига ръце и почва да го опипва с пръсти по лицето и по очилата. Пипа го като слепец.

ЖАНА: Лазаре... моля те... вземи ме...Лазаре!

ЛАЗАР: / сграбчва дланите и и ги притиска/. Забранявам ти ... да не ме докосваш!

ЖАНА: /с едно движение отлепя от кожата си микрофона/ ./ Вземи ме веднага, чуваш ли, вземи ме! Искам те! Веднага! Искам те!

Докато го казва Жана с треперещи ръце рови из чантичката си и изважда опаковка на презерватив. Лазар трескаво си разкопчава колана и яката на ризата. Дръпва я навътре към кабинката докато се целуват, като дори нямат време да затворят вратата. Обръща я и я навежда над чинията и Жана почти се скрива от поглед. Лазар е точно зад нея, панталоните му се свличат и двамата почват да осъществяват полов акт./ виждаме през открехнатата врата движенията на таза му и я чуваме да стене.


24.

интериор: тоалетна бар.

В този момент през вратата на тоалетната без да влиза се показва 2-РИ / който всъщност е Сяров/ с протегнат напред телефон в ръка.

Субективна камера: През дисплея на телефона ставаме свидетели на сцената с половия акт от гледната точка на Сяров, който известно време наблюдава от вратата. Снима ги. После забелязва знаците по огледалото. Сяров прави още няколко снимки и малко преди Жана и Лазар да приключат ръката му се оттегля.

25.
интериор: тоалетна.

Двамата припряно се оправят след току що приключилия полов акт. Жана си оформя косата и си опреснява червилото, после сваля очилата от лицето му, дъхва върху тях и почва да ги трие докато Лазар лази и събира от земята перлите.

ЛАЗАР: / изведнъж обгръща коленете и с ръце и притиска лице към бедрата и/. Омъжи се за мен, Жана! Нека заминем, да зарежем всичко!

ЖАНА: Чакай! Не сега. Стани, излагаш се, ще влезе някой!

ЛАЗАР: Не ме интересува!... Да отидем на село, в Равда. Само двамата. Не мога повече така... без теб!

ЖАНА: Не сега. После ще говорим. /избутва го /. Да вървим. Стегни се!

Лазар се овладява, изправя се и преди да излязат от тоалетната проверява пълнителя на пистолета вкарвайки патрон в цевта.

ЖАНА: / отвън пред вратата/. Трябва...аз, такова. Върви, сега идвам. / Жана завива към женската тоалетна/.

Разделят се, той се връща при другите. Докато върви към тях отстрани се чува ентусиазиран разговор на висок глас на филмова тематика. Двама младежи изброяват възможни заглавия за дебютния си сценарий: Какво ще кажеш за "Пастет от смърт" или "Кръвожадни съсиреци"? - Да но напомня ми за римейка на "Акордеона на кръвта". Чуй това: "Злочести жертви"... и т.н.

26.
интериор: бар "Bel air", вечер.

Заведението вече е почнало да се оживява, не е пълно, но има доста повече клиенти.Чуват се разговори , има някаква глъч.
Когато Лазар отива и сяда в сепарето другите вече са на градус; Черкезов точно дочита някаква информация от вестник. Всички млъкват за момент и го поглеждат, но той не казва нищо и те продължават диалога. Сяров се е навел към Тома, хванал го е за ръкава и застрашително е насочил към носа му запалена пура.Заплашва, че всеки момент ще му я завре в ноздрата.

СЯРОВ: ...Аха, ясно, вярвам ти - слънцето да огрее кучия гъз. Може ама друг път!

ТОМА: Щом така казваш. / пийнал е и не се плаши лесно/.

СЯРОВ: Да ти кажа ли кога слънцето огрява кучия гъз?

ТОМА: .../ гледа го без да отговаря/.

СЯРОВ: Първо, трябва да си кучи гъз. И второ - да стоиш на едно място без да мърдаш.

БОЖО: Хахаха-ха-ха! / и Сяров се присъединява към смеха/.

Тримата без Лазар, който се прави, че си рови в телефона, се засмиват и вдигат някаква много характерна, ритуална наздравица от сложно съчетани жестикулации. В този момент Тома дава знак и посочва с глава навън. Забелязал е, че пред офис центъра спира служебна кола на "СОТ Security". Всички извръщат поглед натам. От колата слизат няколко униформени и почти тичешком се насочват към входа на сградата.

Жана се присъединява към групата в сепарето леко сконфузена, но и без това никой не и обръща внимание. Не им е до нея.

След малко сотаджийте излизат прикрепяйки двамата пострадали охранители. Единият от тях е с бинтована глава, другия влачи крака и залита. Качват ги в колата и потеглят.

ЛАЗАР: / докато трае сцената набира и се свързва с някой по телефона /. Райчине, аз съм...Има въпрос: Кой подсигуряваше маршрута?... Как така никой, аз друго знам?... Не, не съм се паникьосал, но да знаеш, че имаме проблем, не си мисли, че ще си измиете ръцете... Ето ти го, разбирайте се. / подава апарата на Сяров/.

БОЖО: / докато говори Лазар, едновременно/. Чудя се не трябваше ли направо да...и туйто? / имитира изстрел от упор/.

ТОМА: Няма как да мине за самоубийство.

БОЖО: А, що...

СЯРОВ: / поема телефона и прави знак за тишина/. Да?...Е много ви благодаря!... Чудесно наистина!...Гросман не е ли в течение? Браво, направо нямам думи! / към другите/. Препратили са тировете. / Лазар му дава знак да отреже разговора/.
... Виж, не мога да говоря. Кажи на Димов, че ще... абе след малко идваме и ще се разберем...Не го мисли... Да, в нас са. Всичко... Кога пътуваш за Брюксел?...Аа, не знам, не слушам Соня Немска!...Добре, доскоро.
/към другите/. Отменят графика. Гросман е отлетял за Португалия...Сам.

ЛАЗАР: Без Гущеров? Кога?

СЯРОВ: Тази сутрин. / закашля се дълго/. Свикват ни на "Доростол" при Дрезов, имаме час и половина.

ЛАЗАР: / клати глава/. Ами тогава, хайде, изнасяме се, ставаме.

СЯРОВ: Василев ти оправи сметката, твой ред е.

ТОМА: И остави бакшиш.

БОЖО: Не давам бакшиш.

СЯРОВ: Не даваш бак-шиш!?

ЛАЗАР: Правилно, кой нормален човек дава бакшиш?


27.
екстериор: улица, вечер.

Групата пресича в пакет и се отправя към колата на отсрещния тротоар. Тома понечва да отвори шофьорската врата.

СЯРОВ: Ти стой, пил си, аз ще карам!

ТОМА: Ама няма проблем, не съм пиян. Добре съм.

СЯРОВ: Без възражения! Минавай отзад!

ТОМА: Слушам!

СЯРОВ: Не си пиян, ама утре ще лочиш зелев сок. Само някоя каша с ченгетата ни липсва сега.

Сяров и Лазар се настаняват отпред.

СЯРОВ: /командва/. 23 изчезни!... Тц, тц, гледай 7 мина, 5 часа висим тука като прани гащи и чакаме да падне от небето! Май вярно трябваше да му теглим на място куршума...сега върви с обяснявай с Дрезов.

СЯРОВ: Хъ, Агата Кристи ряпа да яде!... Абе все ще се измъкнем някак, нали взехме кутията. Това е важното. Аз за писане, ще пишем.

Сяров ловко прави обратен завой на място. Изравнява се със сградата на бизнес центъра.

ЛАЗАР: Чакай! Я спри. / към другите отзад/. Дайте апарата. / подават му фотоапарат/. Пак ще газим във вряла вода, Сяров! / натиска бутона и сваля страничното стъкло/.

ЖАНА: Или ще влезем в манастир.

СЯРОВ: Влез. Ще ти идваме на свиждане.

Лазар започва да снима парчетата стъкла по тротоара. После подава навън глава, обляга се с лакет през прозореца и насочва обектива нагоре. От това положение започва да наглася фокуса. Сяров също провира глава през стъклото от неговата страна и кривейки врат се взира към горните етажи.

СЯРОВ: Стъмни се нещо.

И в този момент изведнъж в небето над тях се очертава мигновенно нарастващ, крещящ от ужас силует, който с чудовищен трясък се стоварва върху покрива на вана, сплесквайки го до такава степен, че направо прекършва и почти откъсва вратовете им. Двамата за секунди издъхват на място.
Върху смачканият покрив лежи проснат трупа на мъж облечен в бяла риза и тиранти, от ръката на който по тротоара се търкулнала червена ябълка. Хората на задната седалка също са пострадали сериозно. Чуват се стоновете им, има някакво раздвижване. Само 30 сек. по късно се чува нов трясък: от небето пада нов труп, абсолютно идентичен с първия, също стискащ ябълка в ръка / сякаш изхвърленият бизнесмен се е дублирал в примка на времето през часовете неизвестност/. Удар и звуците и движението вътре в колата окончателно замират. Всички са мъртви.

След падането ябълката тупва и се изтъркаля бавно към краката на малкото ваксаджиче. То я застъпва с пета, прекрачва я и приближава смачкания ван. Вади от пластмасова кофа автоматичен пистолет и от упор изтрелва по няколко куршума във всеки. Спокойно прибира оръжието. Оглежда хладнокръвно жертвите вътре, проверява югуларната вена на Лазар, вдига от канавката изпадналото през отворената предна врата куфарче. Раздрусва го, мята се на байка си и изчезва по тротоара, ловко лавирайки през прииждащите към мястото на инцидента зяпачи.

THE END