Общо показвания

събота, 29 ноември 2014 г.

И къде е твоят Бог сега?


Ето и още една малка нравоучителна история, свързана с вярата и Бог. Двама души стояли един до друг в бара, някъде около 5 сутринта. Единият вярващ християнин, другият - заклет атеист. И двамата спорели за съществуването на Бог с онази необикновена интензивност, която идва след четиринайстата бира. И атеистът казал: „Виж, не е като да имам действителни причини да не вярвам в Бог. Не е като да не съм експериментирал с цялата тази работа с Бог и молитвите и т.н. Просто, чуй сега какво стана веднъж. Излязах е една жена, която много харесвах. Всичко вървеше добре, докато в ресторанта не почувствах внезапно чревно повикване. Което от минута на минута се усилваше, та чак плувнах в пот. Извиних се и отидох до тоалетната. И ти казвам беше нещо страшно. Но се справих, успях да освободя напрежението. Посягам да се обърша и... Някой кретен свалил тоалетната хартия и закачил на нейно място ролка тиксо. Нито едно квадратче. Нямам и една хартийка по джобовете. Представяш ли си какво ми мина през главата! Не мога да се върна на масата без да съм се обърсал. Бях в шок, и тогава направо проплаках: „О, Боже, ако има Бог, прати ми руло тоалетна хартия, ще умра тук, ако не ми помогнеш!” И вярващият погледнал атеиста доста озадачен. „Е доколкото разбирам, значи всичко е минало добре и сега трябва да не си вече атеист - казал той. - В крайна сметка, ето те тук, жив си.” Атеистът просто извъртял поглед: „Не, човече, цялата работа беше, че там имаше бутилка с вода, която случайно забелязах в ъгъла..."
.

вторник, 25 ноември 2014 г.

Чекия и татуировка

PPPPPPPPPPPPPP

Преди време бях доста влюбен в една мадама, която от някакъв зор правеше татуировки. Чудех се как да подходя към нея и накрая измислих. Влизам в студиото и когато е сама и викам: „И сега аз искам да си направя татуировка „18 street“ за да се правя на гангстер. Но така, че да не се вижда, но при определенои обстоятелства и да се вижда. Разбирате ли? И единственото такова място според мен е пениса. Гъза също, но кой мъж би си тауирал гъза, ако е мъж. Всичко в тая област, под ханша, му викат „курвенски татуировки“. Освен това трябва да я виждам. А няма как да си видиш гъза без огледало? Ще изглеждам като глупак който си прави селфи наобратно. Значи остава хуя. Нали така?... И проблемът е, че не разполагам с жена тату артист, с която да съм в сексуални отношения, за да и поверя органа си. А пък да дам да ме пипа мъж в тази област – абсурд. Аз не съм гей. И така си карам без никаква тауировка. Бих ли опитал да се татуирам сам – надявам се не? Но нищо не ми пречи да хвана един перманентен маркер и да действам като се напия… Не знам какво да правя, дайте ми съвет. Вие, ъм, бихте ли се заели? Мога да ви го покажа. Да ви го покажа ли?” И тя: „Няма нужда. Виждала съм полов член”; мисли, мисли малко: „С колко сантиметра разполагаме? – В ерекция ли? - Да. - Мммммежду 9 и 12. - О! - Всъщност не знам да има въведен държаван стандарт как се измерва. Дали отгоре или отдолу. Различно е. Един път се получава едно, друг път - друго.” Стори ми се, че се подсмихна леко: „10 см. Може и да не се вижда много добре. – Че защо? – … Ето какво, можеш да пробваш на автоматите на гарата. Слагаш рисунката в скенера, пишката в специалния отвор, 2 монети по 1 лв., щракваш копчето, и честито. Имаш татуировка + безплатна подстрижка. Но ако дадеш 99 ст. отгоре аз мога да ти направя и чекия." Исках да кажа: "И сам мога да си направя чекия", но казах: "Тогава не може ли само чекия? Защото, страх ме е от игли. – Не. Никога не съм татуирала пенис, а искам да пробвам. И ако се надуе, инфектира и ти го отрежат аз нямам нищо общо. Така че или приемаш офертата или си тръгваш и си правиш чекията сам.”

Е добре, това не са точно чувства, сделка е, но все пак е нещо. Направих се, че и взимам визитката да мисля и излязох. И сега не знам, харесвам я, но струва ли си да се подлагам на всички тия мъки заради 7 секунди удоволствие?

Дано не помня това следващия път, когато се напия, че наистина ще взема да отида. Или при нея в студиото, или на автоматите на гарата.
Това което ви разказах е истински случай. Всичко, без момичето дето татуировки.

Но знам една, която прави чекии. Срещу 15 лв.
.

петък, 21 ноември 2014 г.

От съблекалнята



                                                        пиянството на един народ

 
 
По някой път да чета изказванията на хората за спорта ми се струва е като да слушам възгледите на първокласник относно секса. Чувал е за него, знае това онова и си мисли, че разбира... "Кличко имал железни шини в бинтовете" може да бъде написано само от човек с метални пластини в главата.

Аз пък публикувах: СВЕТЪТ В ШОК! КУБРАТ СЕ БИЛ С ОТРОВА ЗА МИШКИ В РЪКАВИЦИТЕ!
Единия с железа, другия с отрова. Гледахте ли го, голям бой беше. 


   Покрай тия боксови истерии осъзнах, че хората наистина не трябва да бъдат допускани навътре в политиката и да бъдат оставяни да взимат решения за неща, които не разбират. Само това ми беше ползата. То щом в един бой намесиха илюминатите...

  Да-да, те всички казват, че са големи патриоти и боксьори и в следвашият момент доказват, че не разбират от бокс. Какво значи, че Кубрат е българин и за това трябва да съм на негова страна? Аз също съм българин (макар, че се казвам Кузмо) и повечето хора около мен са българи, ама не ставаме за световни шампиони. Аз даже не ставам и за гадже на Андреа, камо ли за мач за титла. И Анита Мейзер е българка, ама не става да представлява България на мисис Свят. (всъщност искам да знам кой я е ебал тая и я е направил мисис? #КОЙ? Защото това е един истински мъж и настоявам да бъде номиниран за орден Стара планина от президента. Или поне да му отпуснат инвалидна пенсия).
Обратно в темата: Кубрат е българин, ама това не е достатъчна квалификация за да бъде световен шампион. Приемете го. Това е спорт, въпроса е до качества и подготовка, не до национализъм. 

   Впрочем отсега мога да ви гарантирам какво ще е следващото извинение, което ще пласира Пулев, когато след по-малко от месец изтече договора му със „Зауерланд ивент”. Ще бъде, че не е успял да стане световен шампион, защото не се е отказал от българското си гражданство и „Зауерланд” са го отписали. Нещо такова.

   Истината според мен е малко по-различна. Договора му с промоутърите от Зауерланд изтичаше няма и месец след мача, а самонадеяноста му го е карала да мисли, че е възможно да спечели титлата и тогава да ги зареже и да подпише при много по-изгодни условия с някоя от големите компании в Америка, които ще се бият за него. Само че, обикновенно промоутърите са малко по-умни от боксьорите. Те за това са промоутъри в мултимилиарден бизнес, а не биячи. Така че са били на ясно с тази перспектива, както и с невъзможността му да победи и са решили да си избият разходите и да вземат в последния момент каквото могат. Защото той е абсолютно финансово неатрактивен оттук нататък. Хвърлили са го на лъва и той го разкъса.

  Всичко това не е новост за хората, които следят спорта. По-интересният въпрос е откъде дойде изведнъж целия тоя пиар дето се изсипа в интернет и медиите и дори сега след мача продължава? И кой точно го плати? Защото целенасочен и заблуждаващ пиар имаше и продължава да има. Това са много пари и някой ги е дал.
Според мен бяха решили да го вкарват в политиката - нямам обяснение иначе. То отдавна е ясно, че натам се движеха нещата. В идеалния вариант схемата беше планирана за 6-ти септември, старата дата на мача, малко преди парламентарните избори. Тогава стана някаква контузия и го отложиха. Но при победа дигаше много процента на Герб. Кубрат печелеше световна титла и заставаше в редиците до ментора си.
И ако съдим по това колко некачествен и абсолютно черен пиар пуснаха след мача, с всички тия фалшиви обвинения и оправдания, може и да се сетим и кой седи зад това. Даже този пиар не бепе черен, а по-скоро долнопробен. Но предполагам, че идеята няма да сработи, Кубрат загуби позиции.

   Както каза за него един американски коментатор: „Чудя се как е възможно човек, който не можеше да загуби нищо, да успее да загуби всичко?” Защото е точно така. Нито един специалист в света не е очаквал, че българина може дори теоритично да има шанс да спечели. Никой нямаше да го критикува за загубата. От него се искаше само да се бие за да направи добро впечатление и да спазва правилата на ентъртеинмънта. Защото този мач се излъчваше по
HBO, а ако там те хареса публиката бъдещето ти е осигурено. Имайки предвид, че за американците интерес представлява единствено Кличко и Кубрат е абсолютно непознат, не знам кой на какво се е надявал. Както и да е, тази опция е вече затворена.

  Защо се писа и говори толкова много в нета? Знам че българите имаме отчаяна нужда да покажем някакъв героизъм, но... Колкото Бойко Борисов ще свърши работа като министър председател, толкова и Кубрат Пулев ще ни вдъхне национално самочуствие с победата си. И двете неща си приличат, че по-скоро са в сферата на халюцинирането.
И пак някакъв украинец като Станишев ни е виновен за всичко. Все те се изпражняват на героите в гащите. Мисля, че точно сега е момента да нападнем и анексираме за отмъщение Украйна. Сигурен съм, че не го очакват.

   На техническата част на самия мач няма да се спирам, че малко ми омръзна, а и май няма смисъл. То не бяха, гардове, то не бяха бинтове, клинове, удари в трахеята...  Аз си направих труда да отправя запитване - понеже съм абониран в Гугъл за канала на един известен американски треньор - и да поискам мнение за играта. Отговора накратко беше: „Ами това става, когато се играе бокс с гард за тай бокс.” Има се предвид,че гарда на Кубрат е вдигнат високо и отворен, както при тай бокса. Следва финт за ляв прав в корпуса – дясната ръка, пада надолу за да защити тялото и открива главата - тежък ляв хук горе, край.


петък, 14 ноември 2014 г.

КУБРАТ - КЛИЧКО





Аз не харесвам особено Кубрат Пулев, по ред причини, а не съм и длъжен. Така че, ако сте твърде големи патриоти и не разбирате от този спорт, можете да се почувствате ядосани и огорчени от мнението което споделям. Ето защо ви казвам: по-добре идете до тоалетната по голяма нужда или си легнете, отколкото да продължите да четете. За какво ви е да се разстройвате?

Кубрат ще загуби мача, може би дори преждевременно.
Не знам как точно ще се случи? Вероятно ще скочи да се бие, щото може би си вярва. И след няколко рунда, като усети какво става, ще оцепенее. И после ще го финишират. Ето защо. Първо, той няма сериозна среща от твърде дълго време, почти 2 години. Последния му противник, този дето беше хванат от автогарата не го броя. Наистина ли някой мисли, че можеш да излезеш толкова ръждясъл срещу действащ шампион с над 60 мача и 50 нокаута? Второ: Кубрат няма удар. За разлика от Кличко, който е доста мощен като включи десния крос. В процентно съотношение той има един от най-високите показатели за победа с КО. Руснаците, които изобщо не симпатизират на хохъла наричат Пулев "мешка", което значи нещо като торба, и въобще не смятат, че той е на нивото на Поветкин, който Кличко прегази с клинчове. Тук клинчове може и да няма, тъй като няма да има нужда от тях, но все тая. Да оставим настрана това, че Кличко е много по-голям атлет, боя си е бой, два сантиметра разлика в мястото на удара променят коренно ефекта. Обаче Кубрат с неговия ляв прав най-много да му счупи носа случайно, ако се натъкне твърдо. Кличко и той блъска джебове, така че в този мач е твърде вероятно да бъде поставен някакъв рекорд по този удар и голяма скука.
Освен това Пулев е отказал да плати дължимия процент от хонорара на 4-те санкциониращи организации IBO, WBA, WBC, поясите на които противника му владее, и ще претендира само за титлата на IBF. Това е показателно, че не е убеден в победата си, колкото му се иска.
Така че, не си мислете, че Кубрат Пулев е реален противник, той е поредната жертва в схемата и го знае. Тук интрига липсва. Да се качи на ринга с неговия опит срещу Кличко значи разгром. Макар и зрелищен. Бих заложил за това, но няма смисъл, печалбата ще е нищожна.
Какво друго. Водел съм ги тия разговори с професионални спортисти и треньори и знам какво казват тези дето мислят, че е безнадежно. Обикновено нещо като: "Абе няма да му е лесно... " Което горе долу значи: "Е, няма как да го кажа направо, ама шансовете му са нищожни." Почти същото твърдят и букмейкърите.
Моято лична прогноза е, че Кубрат може и да изкара срещата докрая, но не и да спечели. А дали ще го откажат преждевременно зависи само от това какво е решил Украинеца.
Това е моето мнение. Ако на накой не му харесва, ами, нямам друго.
Ще се видим пак събота вечер.

 

P.S. след боя на годината


Илюзии. Казах си мнението за Кличко - Кубрат и получих някой критики. Повечето от вас не разбират от бокс, но аз ви разбирам. Илюзиите ви са прозорец, който ви пази от лошото време и несгодите в света навън. И върху този прозорец има нарисувана картинка. И когато някой като мен го счупи с камък, студовете нахлуват в душата ви, и това е некомфортно, ама такъв е истинскията свят, и айде вече осъзнайте го.




Впрочем, не е ли абсолютна ирония,че човек обичащ в живота да удря момичета, накрая бе наказан в ринга от едно от тях.
.

вторник, 11 ноември 2014 г.

Заклещването



X-rated story






Обаче ето ви най-откачената история. Слава Богу тоя не съм аз! Мой познат, случило се така, че пийнал и бил прелъстен (така смята, но не знам дали е верно), правил секс с майката на годеницата си. И – няма да ви го спестя това – се заклещил с нея. Тоест, май трябва да се каже в нея? Все тая. Някакъв внезапен шум, те се стреснали и матката и там или каквото е, се… не знам кое-как точно. Но се заварили, яко. И той бил печен, от разказите на приятелите си експерти в кръчмата, знаел, че отпускането в такива ситуации се прави с масаж. Така че, бръкнал с ръка да масажира, това там вътре на тъща си, през ауспуха. Проникнал в него. Но понеже от нерви си вкарал малко прибързано ръката и тя се застопорила в задника и. Нямали как да стигнат с пълзене до кухнята за олио, разбирате ли. И тогава – моят човек е печен, умира, но не се предава – успял някак с другата ръка да набере и да се консултира с адвокат и проктолог по телефона (тоест лекар – специалист по задници), а той му казал да прати видео за да види как стоят нещата и да го напътства. Направили конферентна връзка по мобилния. Представяте ли си го това? Представяте си. Е значи имате идея какво видяла, когато в този момент дъщерята се прибрала и намерила годеника върху майка си – на калъп и с ръка заклещена в, отзад, да снима с телефона сцената! Това с юридическа терминология се определя като „деликатна ситуация – corpus delicate”. Какво друго му оставало на пича освен да пусне в обръщение класиката: „Скъпа, не е това което си мислиш!“ Представете си го само: набил го на тъща си между краката, ръката му до китката в заднопроходноти и отвърстие, камерата работи, и: „ Чакай, не е това което си мислиш!“ – „Ами тогава какво е, новият формат на „Dansing stars”? Да не твърдиш, че репетирате в „Танцувай с мен“?

понеделник, 10 ноември 2014 г.

Борисов 02 революцията започна

10 ноември


НОЕМВРИЙСКИ ПЛЕНУМ.

Най-голямата заблуда е, че преди 25 години смениха еднопартийната система.
Ще поясня за по-младите. Тогава член 1-ви на конституцията определяше ръководната роля на партията БКП при управлението на страната.
Е, това което направиха е, че създадоха поредица от нейни нейни клонинги, с които да държат властта. Истинските опозиционни партии, както тогава, така и сега, са недопустими.




И aко искате да си обясните какво е станало на 10 ноември, представете си как преди 25 години, старата комунистическа номенклатура си е казала: "Не може така. Трябва да направим нещо, трябва да сменим системата... с по-лоша."
И го постигнаха.
Знаете ли къде е разликата? Преди политическата полиция следеше кореспонденцията на хората. Имаше цели отдели в ДС, които изразходваха огромен ресурс за да се занимават само с това - да отварят и четат писма. Не само тези за чужбина, а изобщо всички. Навсякъде търсеха врагове, никой не беше в безопасност. Сега ДАНС прихваща интернет трафика и денонощно следи и архивира. В това отношение не виждам разлика, даже е станало по-лошо. Не си мислете, че нещо защитава данните ви. Но знаете ли кое не се следи вече - писмата. Сигурен съм, че никой в агенцията за национална сигурност не му минава през ума, че някакви идеологически врагове и терористи, могат да общуват по този старовремски начин, когато планират злодеянията си. Така че, можете да движите всякакъв криминален бизнес или да саботирате властта напълно спокойно. Пишете писма. Действайте! Да организираме революция чрез пощите!
Как да започнем? Препиши това на ръка и го изпрати на 7 души или баба ти ще почине.


 









.

неделя, 9 ноември 2014 г.

Жълта книжка




"45-годишен психично болен мъж е нападнал и ял от друг пациент на разградската болница... Настаненият за лечение Туран Сюлейман, на 45 години, е убил по особено мъчителен начин намиращия се в същото помещение лежащо болен (мъж на 58 години). Убийството е извършено чрез прегризване гърлото на жертвата и изтръгване на гръкляна, след което е изял лицевите му части. След това започнал да блъска по вратата и когато пристигнали санитарите, избягал от отделението. Той се прибрал с такси в дома си, където е задържан, докато си дояждал десерта."

Не е ли чудесно, че лудите могат да скитат на свобода из града, вместо да ги държат изолирани в клетки? Чудесно е. Има едно заведение в квартала. Оня ден влиза някакъв тип в бара, където работеха две близначки, едната от които умря, и пита: "Абе извинявай, ти ли беше тая дето умря или сестра ти, понеже много си приличате?" Много колоритен образ. Нямаше зъби от едната страна, обаче се опитва да скрие липсата им като плешивина. Пуснал мустак и го наресал на страна върху дупката, като перчема на Хитлер. И освен това си криви челюста в обратната посока, когато говори, за да не се вижда. Представяте ли си само колко идиотски изглежда това отстрани. Все едно горната му стрелка е на 2, а долната на 8.30: "Извфиунявай да те фпитам тфи ли си тофа, детфо умря или сестса тфи, фщото мнофо си пфриличате?" Обаче какво значение имат зъбите, когато разговаряш наклонен на 30 градуса напред, държиш две найлонови торби от Лидл натъпкани с покъщина, и панталона ти е с десен моряшка фанелка? От километър личи, че си откачалка. И после сяда при приятелите си и им разправя: "Сестра и е умряла". А те го бъзикат: "Не, бе, лъже те, тя беше." И той: "Тц, тц, мама и кучка!" И те се смеят: "Ей, пич, не си добре, вземи нещо." И той: "Взех. Кърначета от Лидл."
И сега, аз не знам при демокрацията всички луди ли ги ги пуснаха навън, или навън стана лудница? Когато срещнеш откачен просто го заобикаляш и не ти прави впечатление.

Мен също ме диагностицираха с гранично разстройство. Гранично разстройство на личноста, точа значи, че или съм невротик, или психопат. Невротик, това е лошо за мен. Психопат – за всички останали. И сега трябва да избера в кое да специализирам.  
.

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Кофти ден




  Всеки има кофти ден, по някой път. Аз също имах кофти ден, не можах да си обърша добре задника. Тоест, аз не знаех, че не съм си обърсал добре задника. мислех, че съм. По принцип, трябваше това да бъде хубав ден, защото се уредих да правя секс. Както и да е, излязохме да пийнем, пообиколихме клубовете... Няколко часа по-късно и тя кляка пред мен и почва да ми разкопчава панталона. Гащите ми се свличат на глезените. Тогава двамата поглеждаме надолу и аз разбирам, че не съм си обърсал добре задника. Тя също. Имам предвид, не, че и тя не си е обърсала нейния, а че разбира, че аз не съм. Грешката ми беше, че се опитах да замажа положението: „Добре, добре, сега ще отида да ги накисна в мивката. Не мърдай от тук. Стой на колене. Веднага се връщам.” Сори.
Така че ако преди секс ви се налага да ползвате тоалетната, не пестете хартията. Продължавайте да бършете, докато не спрете да виждате кафяво. Защото, това може да ви коства връзката.

   Но не винаги живота е такъв, имал съм и някой и друг късметлийски ден. Например 5-ти септ. 2012 -та. Първо намерих на улицата неразпечатан пакет “Мелник“. Не съм пушач, но понеже е на далавера, взех си бира, седнах на една кашпа и една след друга изпуших всичките цигари. Голям кеф, макар че цяла вечер ме боля главата и повръщах! Но това не е всичко. После като се прибирах по линията на електричката за Перник, попаднах на едно момиче, което си лежеше направо на траверсите. Страхотна красавица! И какво мислите, възползвах се - чуках я докато се стъмни. Страхотно, мога да кажа, най-добрия секс в живота ми, чак се претрих. Но и това все още не е нищо: Аз исках да правим орална любов, но тя не можеше, защото влака беше минал през шията и и нямаше глава. Но после, като се загащих и си тръгнах я намерих след 50-тина метра в храстите, и ми направи свирка. Даже си я отнесох в найлонова торбичка в къщи. Но фризера се развали и скоро с приятелите я погребахме. Хе, иначе да знаете какви купони бяха! Като рекламата на Каменица, дето мъжете знаят защо.
Освен това се оказа, че е с изкуствени цици и аз ги взех. Искам да кажа, защо да не ги сложа на Коледа под елхата и да зарадвам някой, ако открия дотогава подходящата жена? Те са си направо като нови.
.

събота, 1 ноември 2014 г.

КТБ моят принос във фалита


Някой ден ще бъде създадена протеза за мислене. Нещо което мисли вместо нас. Нещо подобно на изкуствено чене. И тогава ще мога да се откажа от писането на евтина комедия и с чиста съвест да се посветя на онанизма.




  С течение на времето аз се научих да си поставям по-постижими цели. Мечтите ми станаха далеч по-реалистични. Не знам дали не сте били и вие като мен, но като малък мечтаех да се возя отзад на боклуджийската кола. Виждаше ми се страхотен екшън. Да, и после мойта въжделена кола стана лайнарката - дето с маркуч чисти септичните ями. Там отзад имаше една стeпенка и на нея се возеше накой горд чичо... Но тогава бях 5-6 годишен. После мечтаех да съм футболист, артист, да бъда известен и да спя с топ модели. А сега просто мечтая да намеря на улицата 20 лв. И това наистина е реалистична мечта.
Но ми се струва, съвсем вероятно скоро и детската ми мечта с лайнарката да се реализира.

  На дадения етап от живота си аз не се срещам с никой и също така не правя секс. Е много ясно, имах си хас да може да се прави секс самостоятелно... Е, значи правя. Разкажи защо, Кузмо? Добре де, ще ви кажа. Преди известно време, година или две, аз взех решение. Реших да се променя. Така ли, и как? Ето как. Почти през целия си живот, при всички срещи и сексуални взаимоотношения с жени Аз съм правил първата крачка. Всичко се е случвало защото по някакъв начин съм се предлагал. И в крайна сметка човек се замисля колко прозрачно и жалко изглежда това от страни. Писна ми да се излагам! Като в някакъв шибан дългогодишен кастинг, където всички те наблюдават и търсят дефекти. Ходил съм по доста кастинги, някой от тях съм печелил, но ето какво ще ви кажа: ТОВА Е АДСКИ УНИЗИТЕЛНО!
Винаги изглеждаш като пълно говно. Стараеш се да запомниш репликите и да ги отработиш добре, а те направо те въртят като канибалите на шиш: „Направи го така. А сега с повече енергия”, без дори да знеш какво точно искат. „Това беше. Благодарим ви много.” И почва чакането дали ще ти се обадят. И много често всичко това е формално, защото те отдавна са се спряли на човека за ролата, но трябва да разтегнат кастинга за да си оправдаят хонорара пред поръчителя.
Разбирате ли, няма как да не изглеждаш глупаво, като се опитваш да се харесаш. Кандидатстваш за някаква епизодична роля на глупак в реклама или нещо там; не ти се обаждат и после виждаш по телевизията човека който са избрали и си казваш: "Какво, този идиот са го предпочели пред мен! Че той е с несъразмерно ухо. Ужас!" Това е ужасно чувство и ти се налага да минеш през него. Защото знаеш: НАТФИЗ, това е сертификат за умствена несъстоятелност. Там нормални няма. Нито на влизане, нито на излизане.
И разбирате ли, в един момент психологически... има един момент на психологически обрат в който се замисляш: "Е щом аз постоянно се предлагам, значи не съм достоен да ми предлагат на мен? Може би трябва да обърна посоката?" И за това аз реших да не правя нищо, докато мен не ме изберат и първи ми предложат. Кардинален обрат! Идеята ми беше, че трябва да си знаеш цената. Да тичаш след успеха като ония кучета дето гоният колите и лаят по гумите не е добре. И като следствие от това, вече година не се срещам с никой, не правя секс и не снимам. Мислех, че ще е положителна промяна, а се оказа продължителен застой. Но както знаете либидото винаги се трансформира в някаква посока, така че ще продължавам да пиша кретенските си публикации и това е добрата новина. 

   К'во да ви кажа, толкова дълго чаках успеха, че вече се научих да се справям и без него. Преди много исках да се появя в някое ток-шоу по телевизията - уви. Стотици хора се появяват всяка вечер в какви ли не предавания, но не и аз. Но знаете ли къде е иронията: веднага след като намеря мъртво тяло на боклука или някаква подобна гадост ще съм при Милен Цветков и в новините в 19!

  Може би вие гледате телевизия, или не, аз не. Ще ви разкажа как приключи кариерата ми на актьор. Значи, обадиха ми се да ме ангажират за в епизодична роля в един сериал. Пратиха ми сценария, и аз имах достатъчно време да се подготвя. Обаче нещо се разсеях и не си научих текста. И почваме снимките, а аз нищо не знам, провал! Ще кажете, ами как стана, как я заснехте тая сцена, Кузмо? Ето как: след като съсипах 8 дубъла и на режисьора му пламна косата, ми хрумна страхотна идея: написах си репликите на листче от бележник и го залепих с тиксо на челото на звездата срещу мен. Но тъй като мястото беше ограничено ги съкратихме само до основното: "Стой, Полиция, предай се! Това е подигравка със закона..." Сега като следите диалога и ме виждате  в кадър, да знаете, че ги чета от главата на Кадурин. И се получи! Режисьора беше толкова щастлив, че лично ме изпрати до вратата. Казаха ми: "Благодарим ви, благодарим ви много, имате уникален метод на работа, ако някой път пак имаме нужда да си лепим хартии по главите, непременно ще ви се обадим."

   Та, май споменах вече, дълго време опитвах да стана известен и очевидно не успяхвах. Никой не пишеше в жълтата преса за мен, никой не ме е спирал да ми иска автограф, да ми предложи да ми духа или да се снимаме. Дори в криминалната хроника не ме споменават. Макар че имаше защо.  Само веднъж като си вървях по улицата чух как някой каза зад гърба ми: "Ей, виж кой минава - Радо Шишарката!"

  И стигаме до мейн ивента, главната история. Тази снимка горе е правена в личния кабинет на Цветан Василев в Корпоративна банка. Преди година-две участвах в една тяхна телевизионна реклама. Мисля, че беше последната излъчвана по телевизията. Двама души, клиент и банкер се гледат напрегнато през масата, като на дуел в дивия запад, и накрая подписват документите.
Маникюр, фирмен костюм по поръчка, тежкарска работа. Часовника на ръката ми струваше към 15 хиляди евро. Бяха го взели под наем с охрана, защото имаше близки планове, как подписвам. И те го пипат само с ръкавици, бършат го с кадифени парцалчета, и като са готови с осветлението ми го слагат на китката. "Камера - работи... начало, ии... стоп!" Но оператора, един претенциозен сноб с шалче, все не е доволен от детайлите и работата взе да се проточва. И на мен по едно време ми писна и знаете ли какво, помислих си: "Мамка му, какво да направя с този часовник?" И се сетих. Казах им: "Бихте ли ме извинили, налага се. Отивам до тоалета". Охраната идва с мен, застава пред вратата. Влязох вътре и... енергично разклатих пениса си с ръката с часовника.
Това беше последнатта реклама на КТБ по телевизията. Година след нея крахът започна.

P.S. Изглежда сам съм си виновен, защото още си чакам парите от участията. Които, разбира се, се оказаха на сметка там. И сега седя и се чудя: "Дали моят акт на онанизъм не допринесе за банковата криза? Ами то аз брутално оскверних институцията!"


Аватар на Вишну




Ще ви разкажа история. Това не е от обичайните истории с насилие и онанизъм, които разказвам... пардон, насилие ли казах? Исках да кажа насиране и онанизъм. Също така в нея няма престъпления и голи дами (другата ми любима тема), но е интересна. Как спрях да вярвам в прераждането и отказах тревата едновременно. Има ли нещо общо между двете, Кузмо? Има. Знаете, повечето религиозни откровения са свързани с наркотици.

  И така, аз от години страдам от безсъние. Но не обичам да приемам сънотворни, откакто една сутрин се събудих с кутия шоколадово мляко, 4 понички от „Дънкин Донътс" нанизани на пениса и 5 двулитрови бутилки бира в кревата. Които не бях купил преди да си легна. После открих касова бележка от която разбрах, че съм посещавал денонощния магазин на гарата в 3.15 сутринта. За това спрях да приемам сънотворни с бира едновременно. Винаги взимам първо едното, после другото. Но проблема с безсънието остана. И после един приятел, който отглежда в мазето трева за медицински нужди ми каза, че имало някакъв сорт „Лека нощ”, която направо те размазва за 15 часа. И аз естествено реших да пробвам. Отидохме в лабораторията му и там имаше наистина интересен избор. Някакви саксии с имена като „Мозъчен кръвоизлив”, „Time machine”, „Светлина в тунела”, „Корабокрушение”, „Зоната на здрача” и мен ми стана интересно и взех мостри от повечето от тях, заедно с моята „Лека нощ”.

  Прибрах се в къщи около 23 вечерта във вторник. На следващия ден имах работа, но чак около обяд, така че реших, че разполагам с време да експериментирам. Чудих се коя трева да избера и накрая запалих една „Time machine”, името ми се видя някак подходящо. Викам си ще се изкефя като фантаста Хърбърт Уелс. И това нещо беше ама наистина доста силно и скоро ме хвана паник атака; знаете как сърцето ти засяда в гърлото, бие до пръсване и имаш чувството, че се побъркваш. Но всеки пушач е наясно как да се справя с това състояние: „Не си мисли да ходиш в болница, да звъниш на 112 или да търсиш помощ, просто опитай да разсееш мозъка си с нещо, докато кризата отмине, това е временно. Полуразпада на адреналина е около 15 минути, до половин час ще си окей.” Тактиката е, измисли нещо неангажиращо с което да отклониш вниманието. И аз реших да погледам малко National Geographic, което е доста неутрално и не натоварва психиката.
  Включих телевизора и попаднах на документален филм за ведическите вярвания в индуизма и Вишну, бога на Махабхарата, създателят на всичко, бла-бла-блах. А аз никога не съм си падал по индийците и не знаех нищо за техните религии, освен, че боговете им имат много ръце и като ги знам к’ви са цигани си викам, сигурно са много опасни в трамвая...
   И така, гледам аз за божествената му съпруга Лакшми, наричана Шри, безсмъртна майка на света, присъстваща навсякъде и никъде. Това е сложно и не си го обяснявам много добре. Тя задължително съпътства Вишну в неговите аватари. Отличава се с ум и преданост, родена е и живее в лотос, - и това нямам понятие как става - наричана е и Падма, бла-бла-бла-блах... И изведнъж по средата на филма започвам да предсказвам какво ще стане по-натам. Наистина нищо не знам за Вишну, но знам какво ще се случи в следващите 3 мин. В смисъл не само митологически, а и какво ще видя на екрана: В края на всяка махаюга Вишну приема обратно в себе си всичко създадено и потъва в сън върху гърба на змея Шеша. Когато се събужда, от пъпа му израства лотос, а от лотоса – Брахма!... И вече бях забравил за първоначалната паника, когато ме обзема нова: "БОЖЕ! КАКВО СЪМ ПУШИЛ, АЗ СЕ ПРЕВРЪЩАМ В ЕКСТРАСЕНС!... Сега Вишну ще направи така... Да. О, не, Боже мой, АЗ ТРЯБВА ДА СЪМ РЕИНКАРНАЦИЯ НА ВИШНУ!"
  Веднага влязох в интернет, написах в Гугъл „Вишну” и установих, че между нас има доста съответствия, и той като мен си е падал по пищни мадами и дори, съдейки по рисунките му имаме известна прилика в облеклото. Даже в тена. О, боже! О-о, боже, Вишну се е преродил в мен! И в 3 - 4 през нощта, здраво напушен, аз почвам да пиша есемеси на приятелите си: „Помагай! Аз съм реинкарнация на Вишну! Обади ми се! Спешно!.”

   Мамка му, не ми се е случвало такова нещо, не знам какво да правя. И после си помислих: "С колко ръце съм? – Три? Не, само две, Окей, това е добър знак! А може и да си въобразявам, може да съм чел някоя книга за него и да съм забравил. Паметта играе странни номера. Добре, ето какво, ако в края на този филм настъпва Калиюга и Вишну слиза в света като Калки, воина на бял кон, за да възстанови дхарма и убива демона Равана, е тогава вече си е ебало майката! Значи няма грешка, аз съм Вишну." И познайте - наистина така беше. Точно както си го мислех. Вишну уби демона. Край, аз съм в шок!... Но в края на краищата от действието на тревата съм заспал.

   И на сутринта реших, че може всичко това, като оня път с поничките, да съм го сънувал? Не, всъщност, не като оня случай с поничките, това бяха истински понички. Но може този път да съм сънувал.
   Поглеждам си телефона и виждам, че наистина е пълен с есемеси, че съм Вишну и имам няколко пропуснати повиквания в гласовата поща: „Вишно? Какви вишни те гонят, бе? Какво взе? Спри да пиеш, бе идиот!” От което стигам до извода, че аз наистина трябва да съм прероден аватар на Вишну. Аз, Кузмо Караян, съм индуистко Божество. Пускам телевизора да видя на кой канал е бил включен последно – NG. Поглеждам се в огледалото - лицето ми с цвят на ароматизатора за тоалетна, но поне съм с две ръце! И следващото което проверих е има ли в програмата на телевизията изобщо такъв филм. Има!... Но това което установих е, че го повтарят 3 пъти на ден през 4 часа, а вече сме четвъртък. Тоест тревата ме е държала повече от цяло денонощие и поне два пъти съм хванал повторенията, но съм бил толкова напушен, че въобще не съм разбрал. У-ау!... И до сега някой от най-близките ми приятели ми викат г-н Вишну Караян. А това мисля е достатъчно добра причина да не вярвам в тези индийски глупости за прераждането и да не пуша.
Трябваше да разкажа това на всички за да дам пример.


.

Фатална история с печен боб

Случвало ли ви се е да се събудите от звука от пръднята си? Не? Е, ясно е, че няма да си кажете. Аз така предизвиках пожар. Как така предизвика пожар с пръднята си Кузмо? Ами как, правихме романтична любов на свещи с една дама, дето ми беше на гости. И после като сме заспали, свещите горят на масичката точно до леглото. И сега не знам дали аз или тя, все пак може би аз, защото бях от външната страна, явно съм пръднал на сън и газта от задника ми се възпламенила и все едно се събудих в ада. Отварям очи – пердето гори. От там пламна и покривката на масата. И в този момент тя също се събуди и се насра. Май беше от печения боб дето го ядохме на вечеря? Боба беше много хубав, но последиците – не. Но знаете ли какво, отвори ми се парашута за анален секс. След като потушихме пламъците отидохме да се изкъпем и аз: „Виж, маце, дай да опитаме да ти го вкарам отзад, ти така и така вече се насра, какво повече може да се случи, бла, бла, бла, бла…“ И я навих. Тя по принцип преди не щеше, щото от това я беше страх, да не се изложи, като се изпусне, но видя, че не е толкова опасно и после взе, че и хареса. Не знам каква е тая работа, жените можеш да ги чукаш до припадък и никога не казват стига, но само им го опри отзад и: „Свърши ли вече? Хайде, няма ли да ти идва?“
Като цяло, отнасям се съвсем спокойно към консервирания боб на влизане. Без проблеми мога да изям две-три порции. Но пък на следващият ден… на следващият ден нямам никаква представа, кога може да излезе, къде може да излезе и как. Така че гледам да прекарвам времето близо до кенефа. След последното такова събитие се наложи да пребоядисвам апартамента, а ударната вълна изби черчевето и изхвърли котката ми през прозореца.
И това ми напомня за още една история, дето веднъж влязох, знаете ги тези тоалетни с обслужване отпред. Много жалка професия, винаги ме кара да се чувствам неудобно. Има лелка, която нещо плете, паничка; пускаш си стотинките, дават ти хартийка, но винаги само 3 квадратчета. Как да се обършеш с 3 квадратчета? И беше някакъв голям празник, коледа май, нещо такова. Аз влязох и, к’во да ви кажа, не знам дали от храната, но направо щях да издъня чинията. Беше обилно и мощно, истински ужас.
Измивам си ръцете, тръгвам да излизам и виждам лелката отпред да плаче. Стана ми мъчно за нея и я заговорих, празник е, ако мога да я утеша: „Какво има, нещо случило ли се е, да не е починал някой? Или съжалявате за грешен избор в живота, или защото е Коледа и всички са в къщи при семействата си, а вие тук…“ И тя: „Не, не, просто от миризмата ми се насълзиха очите.“
.