Общо показвания

вторник, 13 март 2012 г.

Градски впечатления


Най напред: радвам се, че март месец свършва! Беше кофти месец. За мен и за България. Вижте само как почна: Снегове, студове, и каква беше тая работа с мартениците: „ Честита баба Марта, дрън-дрън... Да си жив и здрав, БЯЛ И ЧЕРВЕН! “ Е кой нормален човек би искал да е в такива цветове? Бял и червен, що за пожелание е това? Ако си бял най-вероятно вече си покойник? Ако си твърде червен съвсем скоро ще бъдеш? Да не би това, че изглеждаш като сварен рак да носи дивиденти?„ Сине, тази вечер си лягай рано, че утре ще бъдеш сварен. - Няма да бъда, тате! - Ще бъдеш, синко. Ние сме скариди “.
Разбирам, че това е някакво пожелание за здраве, но колко точно червен трябва да си? Ами ако прекалиш и замязаш на маймунски задник?

Някога чудили ли сте се как комиците измислят тия хитри смешки: Е отговора е сравнително лесен: В моя случай, казвали са ми, че съм обичал да ближа оловна боя като малък. Трябва да е от това. Освен дето често чувам един глас. Но той ми приказва на Румънски, трябва да превеждам, сложно е... За това чета нацистка пропаганда. Даа, нямах щастливо детство. Не мисля, че бях обичано дете; често единствената ми играчка в люлката беше тютюна за дъвчене на чичо ми. А и брат ми винаги е имал повече неща от мен. Даже палците на краката му бяха с няколко в повече. Тези работи дават отражение. Както е казал Фройд, ако някой е станал комик, най-вероятната причина е, че не са го учили как правилно се ходи на гърне. И сега си го изкарва на околните.

Бих казал, че по-добрите български комици задължително имат и по-добър английски. А общо взето, най-добрите имат най-добър. Не знам на какво се дължи, трябва да проверя дали не съм екстрасенс, но вече мога да позная до какво ниво владее този език някой комик, само като чуя смешките му: Стар виц – начинаещ, още е на Джордж Карлин. Я този наистина е забавен – средно ниво, intermediate. А този, хаха, ще ме скъса от смях, отличен стил – все едно е завършил Cambridge. Точно така хора, бих казал не се напъвайте да пишете, запазете силите си за клозета; посещавайте езикови курсове и гледайте You tube!... А този!? О, много добър скеч, човека е направо преводач! Веднъж по такъв повод цитирах библията пред група комици и те ме набиха. Казах им: "Плодете се и се множете!", но не точно с тези думи. (Добър лаф, а? Колко жалко, че Уди Алън се е сетил да го пусне преди мен).

Мисля, че за себе си имам отговора защо аз правя това, защо съм комик: Общо взето хората са доволни когато другите оценяват остроумието им. Но мен това не ми стига, аз искам да се кефят и на глупостта ми! За това моите теми са съвсем обикновенни, аз обсъждам тъпотии, баналните неща. Например градските си впечатления. Ще ви демонстрирам... О, извинете, забравих да ви прочета правата: „Имате право на 1 телефонно обаждане; възползвайте се преди да продължите да четете“.

Забелязали ли сте как хората като ходят по улицата много често се оглеждат във витрините. Така крадешком. Сякаш за да проверят дали са те. Защо го правят, това би трябвало отдавана да им е известно. И как биха постъпили ако видят в стъклото отражение на млада корейка? Не знам, ако ми се случи на мен, сигурно ще спра на място да погледна пак и ако още виждам корейка ще призная заблудата си: "Да, явно съм млада корейка! Кой иска да му направя масаж?"

Ето днес си зяпам и видях на витрината на един магазин за обувки следния надпис: "Купуваш две, плащаш една". Това малко ме обърка; влязох да разпитам продавачката: "Извинете, правилно ли схващам: „две на цената на една“? Това случвало ли се е: клиент да поиска да си купи само една обувка? Обувките не вървят ли принципно на чифове, по две - лява и дясна? Разбирам ако си алпинист и си пострадал от измръзване, и левият ти крак е 40-ти номер след ампутация на пръсти, а десния 45. Тогава да, но ще ти трябват 4 за да вземеш по една от чифт – малка и голяма. А мога ли да си купя една на цената на половин? Вие купувала ли сте си панталон с 1 крачол..." и тук тя включи алармата и трябваше да бягам.И още нещо, което ми е непонятно в тази търговия: защо по дяволите в тези магазини слагат огледало на нивото на земята? Ниското огледало. За да разбера какво мислят за маратонките ми котките ли? Или ако спра да си полафяс някой пияница проснат върху тротоара? "О, от неговата гледна точка изглеждат перфектно, вземам ги!" (Това все едно е цитат от Ал Бънди)

Знаете ли кое още ме вбесява – уличните гайдари! Уу! И това дето мадамите от обявите за секс телефони на живо не са същите като от снимките в рекламите. Дори нямат нищо общо. Веднъж загубих 2 месеца и няколко заплати докато навия една такава да се видим. И какво – излизах с жена с 9 зъба... На сутринта я погледнах и целият полов живот изтече като на кинолента пред очите ми. Помислих, че това е края. Но да се върнем на гайдарите. Не съм фен на насилието, но на тия дори майка Тереза би им скочила с ритници. Мисля, че единственото с което мога да сравня интензивността на удоволствието от свирнята на някой уличен гайдар, е звука от хирургически трион в операционната след много голяма катастрофа. Или може би човек, който тича с крадено прасе под мишницата.

Друго интересно. Забелязали ли сте, ако сте обикаляли из центъра на София, как до кофите за боклук винаги има някакъв изхвърлен стар фотьойл? Задължитено присъства. Не знам на какво се дължи, но изглежда това е едно от предимствата на градския живот: Можеш просто да седнеш в него и да си починеш. Веднъж го направих: връщах се от Billa с две торби, реших да похапна... И се видях вечерта в новините! Имаше репортаж за клошарите ...(Е, честно, не съм го планирал, но и това е начин да станеш известен. Знаете за черния пиар, нали? Това минава по-скоро към кафявия.)

О, Кей, ами Европейските практики: тоалетни "EKOTOI". Срещали сте ги в градинките. Сега ги има вече. Даже върху някой има стикер за охрана, все едно са национална ценност. Не виждам нещо по-еко от това. И по-разумно. Подвижната тоалетна, най-доброто доказателство за прогреса на цивилизацията. Кой културен човек не е мечтал някой ден да може да се усамоти в кашон изплескан отвътре с лайна!? (Това пък сякаш Ницше ми го е нашепвал в ухото).

Но защо, защо вратите на обществените тоалетни са проектирани, така че да не стигат до пода и глезените ти със смъкнатите гаши да стърчат отдолу? Това не е ли като да ти продадат зимно палто с къс ръкав? Точно така, заебете шистовия газ, той може да почака, ето кауза за която си заслужава да се протестира: Вратите на тоалетните да се удължат. До пода! Краката на нуждаещите се да се скрият целите!

Да, а камерите? Съгласен съм, че мерките за сигурност са много важни. Но, понякога се прекалява. Днес сутринта например лелчето пред тоалетната ми взе отпечатъци за да ми издаде пропуск с биометрични данни, но софтуера нещо блокира иии... нали разбирате, не се наложи да ползвам тази опция - кабинката! Сега да видим в химическото какво ще ми поискат като си занеса гащите след инцидента? Сигурно скенер на ретината​?

Добре,ами общинските разпоредби? Какво ще кажете? Знаете ли инициативата "Аз почиствам след моето куче" (има такива табелки в градинките). Съвсем правилно. Аман с тия лайна, крайно време беше. Но не само, аз направих крачка по-натам и дори подех инициативата: "Моето куче почиства след мен ". Скочих направо в 22-ри век. Както се казва, малка стъпка за човека и гигантска крачка за човечеството. И като цяло аз съм екоактивист. Твърдо ЗА разделното събиране: като изхвърлям боклука винаги отделем фекалиите от бутилките.

И като си говорим за обществени порядки, има нещо важно: Що за общество е това в което не е прието да се яде домат с ръка? Круша или праскова все пак може, но я опитайте да дъвчете краставица на публично място. Направо ще ви заклеймят. Но ако ви се случи, все пак избягвайте да гледате другите мъже в очите. Наистина има някакъв двоен стандарт спрямо кореноплодните в обествените нрави.
Ето, замисляли ли сте се защо като обиждаме някой казваме, че "този е като зеленчук".А в добрия смисъл използваме думата "плод". Че каква толкова е разликата - и двете са някакви тъпи растения? Защо едното да е с привилегии? Да разменим местата. Защо никога не казваме например "Тя носи в утробата си зеленчука на тяхната лятна любов“. Или пък "Ако някога стана плод, дръпнете ми щепсела, не искам да се мъча!" Несправедливо е. Мирише на дискриминация.
Не помните ли доматите от едно време? Бяха вкусни почти колкото плод. Човек можеше да ги яде отделно, просто така, само домат с малко сол. А сега не стават и за гарнитура. Ако случайно видиш в сандвича си резен домат, изхвърляш го за да не ти разваля вкуса. Но не домата, ние сме виновни. Хората!

Какво друго? А! Случвало ли ви се е, като на мен, да изядете наведнъж цяла консерва грах? Това пробвали ли сте го? И нямам предвид да се приберете в кухнята след работа, да сготвите или нещо такова. А да я отворите на място, веднага след като излезете от магазина. Още в колата. Седите си вътре, зяпате километража, докато същевременно изяждате сурова цялата шибана консерва грах! Не е ли страхотно?... Разбира се, че ви будалкам. Изобщо не ям грах. Мога да го ям, но не виждам никаква причина да го правя, докато нещата с мен все още са наред.

Добре, как обичам да се забавлявам? Лесно: купувам си списание "Блясък" или "Starlife"и след това преобръщам будката заедно с вестникарчето. След това се прибирам в къщи, влизам в клозета, разполагам се и докато не почерня предните зъби на знаменитостите с химикалка, и да сте Златка Райкова или някоя такава само по сутиен, не ме търсете, няма ме.

Знаменитости? О, това ще ви хареса: Вчера срещнах на улицата оная, телевизионната звезда, Венета Райкова, и веднага я заговорих: " Извинете, 9 год. ми племенница ще влиза утре в болница , тя много ви харесва, може ли да ми дадете автограф?" - "О, така ли, разбира се. Много съжалявам, какво и е?" - " Ами налага и се да направи аборт“.
Според мен тази смешка има по-добър вариант: Вчера срещнах на улицата оная, телевизионната звезда, Венета Райкова и веднага я заговорих: „Извинете, 3 годишния ми племенник е много зле, той много ви харесва, ще му напишете ли афтограф?“ - "О, така ли, разбира се. Много съжалявам, какво му е?" - „ Ами утре ще влиза в лудницата“. Е, ясно е, щом я харесва..

.Наистина, имам особени роднини.Не се гордея с тях. Дъщеря ми, тя е на 11 и е католичка като майка си. Те имат по-различни ритуали. Наскоро беше първата и изповед... Ченгетата я разпитвали 4 часа. Казала си всичко. Толкова се ядосах, че за да и дам урок изчуках най-добрата и приятелка. Споменах ли ви, че е на 11, в 5-ти клас?... Не знам как това дете се е сближило толкова с 35 год. стриптизьорка? Чак са неразделни!... Впрочем ако се замесите в кръвосмешение най-добре веднага да дарите 5 - 6 пъти кръв за да заличите уликите.

Не знам дали за вас това беше грубо илисмешно, но все пак аз лично мисля, че съм талантлив. Е, не чак гений от калибъра на Норбърт Айнщайн, но по свой начин.( като комик имам предвид, не, не физик). Понякога обаче малкият хамстер, който върти колелото в главта ми зацикля и ето какво става: Нали я знаете оная песен на Валя Балканска дето лети на златен диск из космоса "Излел е Дельо хайдутин". Ето и добрата новина: достигнала е 2-ро място в денс класацията на Плутон. Още малко и сме на върха! Нищо чудно ако някой ден извънземните се приземят сред нас, първите им думи да са: ‎" Абе, къде е този Дельо? Цялата Галактика трепери от него! Космонавтите ги е страх да пътуват сами нощем..." Разбирате ли, мисля, че направихме грешка: Вярно, че парчето е добро, но ми се струва, че има вероятност да предизвика междупланетен въоръжен конфликт. Могат да го приемат за заплаха. Нали не искаме да даваме на никой повод, че сме терористи, за да ни докопат нефта и залежите от банички например. Ами ако и те са с акълана американците?

Ето го вицът: UFO. Летяща чиния каца в полето край пътя. Наблизо минава каруца. Люкът се отваря и се показва извънземен: "При-вет, зем-ля-ни-но". - "Яя, Марааба, комшу"! И зеленият моментално побягва наобратно с писъци: "Аа, и тук ли сте плъзнали бе мама ви ромска! Няма ли никъде отърване от вас!"

Иначе по принцип аз много уважавам извънземните и зелените човечета. И съм убеден, че е взаимно.
По този повод искам да изразя разочарованието си, че въпреки настойчивите си опити човешката раса никога не се научи да живее под вода. Това щеше да ни спести много недоразумения. Като например конкурса Евровизия. И чалгата, разбира се.... Но то май е едно и също? Аз пък, какви ги приказвам... Но все пак има надежда... Не съм добре запознат с теорията на Дарвин, но съдейки по нощния живот в столицата, мисля, че се се досещам каква може да е крайната цел на еволюцията: Точно както някой бактерии издържат практически на всякакви въздействия, струва ми се, че има надежда в недалечно бъдеще хората да могат да живеят в бъчви с алкохол.

Ами добре, вървим към приключване. Какво за мен? Известен съм като Кузмо "Черния зеленчук", може би знаете, но по-скоро не. Поинтересувах се защо ми викат така, и майка ми каза, че когато ме е правил, баща ми бил толкова пиян, че мислел, че сади зеленчуци в градината. Всичко е ясно. Междудругото за малко да остана кръгъл сирак – тате починал по време на зачеването ми. Но мама и тя гледала да не не остава по-назад. Когато в милицията я питали защо пие толкова много, тя казвала "Ами налага се сегада пия за двама" и сочела корема си. После на 7 год. се заклех да я съдя, че като бременна не е спряла пиенето, а на мен до 1-ви клас не ми позволяваше да консумирам алкохол без разрешение. Еми какво очаквате от мен? Не само, че се напикавах до 11 год. в леглото, ами и редовно се нааквах в автобуса към училище. Но не смятам, че съм луд. По-скоро съм психиатричен особняк. Това е. О, за малко да забравя, страхотна новина - най-сетне си направих братче! И то в същата седмица, когато помилваха баба ми. Късмет, май трябва да си видя хороскопа.

Само ще ви разкажа още нещо и приключвам. Цялата истина. Как се провалих като престъпник. Веднъж се наложи да извършвам въоръжен грабеж на един дюнер. Сложих си чорап на главата, влязох и насочих оръжието: „ ДАВАЙ ПАРИТЕ“! А арабина ме пита: „ Парите? С кетчуп или майонеза “? - „ Давай парите, маймуно“! - „ Аа, парите. За тук или за вкъщи “? - „ ЗА ВКЪЩИ “! - „ Аха. За вкъщи. А люто да слага ли ?" До тук бях, отказах се. Даже си зарязах пистолета.

Наистина, колко често живота прилича на сън? Особено когато цяла нощ сте пили, свалите си гащите и клекнете да серете, и в мига в който посегнете за ролката осъзнаете, че се намирате на колелото в трамвая.

Това беше гадно... Някой хора казват „Кузмо, Защо разправяш само такива неща, защо не искаш да видиш живота от добрата страна, може би ще ти хареса “. Пф, тъпаци! Защо ми казват това, аз мразя почти всичко, няма как да го харесам. Аз съм саркастичен. И злобен! Е, може би не колкото Хитлер, или колкото ще бъда на 70 години, но съм злобен. Оставете ме! Кредото ми е: „Ако никой не те мрази, помисли си в какво бъркаш“. Ще ви кажа най-известния цитат от стените на комедийните клубове: "I try stand-up. Stand-up is hard, lonely & vicious". Sorry.

Това беше всичко от мен.
.