проект за ситком
от Кузмо Караян
еп.2 Погребална мистерия
Синопсис: Кузмо току що е излязъл от затвора където е прекарал няколко месеца заради историята със саботажа на кварталния супер. Приятелите се събират да го посрещнат в кафето и става така, че намират в тоалетнат забравена урна с прахообразно вещество, от което тъпия Манчо си близва. Кузмо се ангажира лично да издири собственика и в хода на разследването се обръща към приятел от полицията.
Манчо се запознава с приятелка на Татяна – Кети астроложката и е романтично впечатлен. Покрай увлечението си по нея започва да проявява интерес към окултизма и езотеричните направление в търговията – карти таро, нумерология и т.н.
В последствие с невинен трик успява да я съблазни, но това ще му изигра лоша шега.
Разследвайки аферата тримата имат интересно посещение при врачка. Тя ги праща за зеле в моргата.
Татяна обмисля някой пластични корекции и подигравателните коментари на Кузмо стават повод да се разделят.
Кузмо напълно се вманиачава в идеята да разплете историята с тайнствената урна и стига до крайности в теориите и действията си. В играта влизат специални разузнавателни средства, замесено е името на известен мафиот.
По чиста случайност информацията е намерена и историята е отразена от Татяна в скандален телевизионен рпортаж; случая се оказва много по-необичаен от това което са допускали. Не без сериозни инциденти урната се оказва обратно при собствениците.
Манчо е сполетян от жестока трагдия – зарязан е заради лош хороскоп, но намира перфектен начин да си отмъсти. Тридсет мин. по-късно е отведен в полицията. Алекс и Кузмо си устройват състезание по бързо рязане на краставици с голям залог.
сцена 1. ТАЙНСТВЕНАТА НАХОДКА
интериор. кварталният кофи-шоп, ден.
АЛЕКС: Приветствам те с добре дошъл отново в обществото!
КУЗМО: /след ареста оглежда света наоколо като за първи път/.
АЛЕКС: Е, как беше вътре, разправяй?
КУЗМО: Ами като те арестуват нещата ти стават лични вещи, това разбрах. Иначе нищо особено..
АЛЕКС: Е, да! А задника ти? Твой ли си е още?
КУЗМО: Ей, аз не ставам за Евгени Минчев! Това е поправителна институция, не е истински затвор.
АЛЕКС: Знам, карат те да полагаш обществено полезен труд. Но съм чувал, че някой намират любовта на живота си там вътре.
/подушва го/. Каква е тази миризма?
КУЗМО: Каква миризма?
АЛЕКС: Не знам, сякаш пестиш от дезодорант? Остави. А, ето го и Манчо!
МАНЧО: /присъединява се на масата/. Ейй, как си Кузмо? Появи се! Как я караш?
КУЗМО: Йес бейби! Толкова добре се чувствам, че се чудя дали не съм друсан! Май трябва да попитам лекар.
МАНЧО: Добре изглеждаш. Татяна е отвън, говореше с приятелка.
Манчо започва да души и се кани да попита, но Алекс тайно му смига "Шшшшт!" и посочваКузмо; споглеждат се заговорнически.
КУЗМО: Добре, отивам да поръчам. /става и тръгва към бара/.
КУЗМО: /пътьом на бармана /.Бира и чипс за приятелите ми! Питай ги какво искат и ми го пиши. /заобикаля и влиза в тоалетната/.
На масата идва Татяна с приятелка - Кети, жена с екстравагантна прическа и доста медальони.
ТАТЯНА: Запознайте се, това е Кети.
/към Кети/. Алекс. И Манчо - той е архитект.
АЛЕКС: О да-да, той е много добър архитект! Ако си пътувала някога с влак към морето - той е проектирал релсите.
КЕТИ: Приятно ми е.
МАНЧО: /вторачва се в нея/. Не го слушайте. И, и на мен.
Кузмо излиза от тоалетната и по пътя взима таблата с поръчката от бара. Виждаме как слага на нея и нещо като коктейлен шейкър - това е урна. Присъединява се към компанията, майсторски понесъл високо пълния поднос.
ТАТЯНА: Ето го и него! Самият! Как си?
КУЗМО: Ами как, като след приземяване в купчина тор, хахаха!
ТАТЯНА: /души го/. Да, понамирисваш. С какво си се парфюмирал?
КУЗМО: /намига към другите/. Феромонни!
ТАТЯНА: Ооооо! Стоя далеч.
МАНЧО: Ей Кузмо, хубаво сако!
КУЗМО: На дядо ми е.
ВСИЧКИ: /приветствия/. НАЗДРАВЕ! НАЗДРАВЕ! Хей! Хай! Хоу. Добре дошъл сред нас...
КУЗМО: /тост/. Да ви кажа осъзнах, че до тук целият ми живот беше пълен провал...
АЛЕКС: А дори не си стигнал полвината! Остава ти толкова много.
КУЗМО: /пие на екс /. Но от утре започвам на чисто!
АЛЕКС: Малко е, трябва ти направо нова самоличност. Нова работа. Нови дрехи...
МАНЧО: Ако ще го правиш опитай този път като жена.
ТАТЯНА: В Китай търсят сервитьори.
КУЗМО: Говоря ви сериозно!
/продължава/. Междудругото, да знаете някой добър адвокат? Смятам да съдя адвоката си!
АЛЕКС: За какво?
КУЗМО: Как за какво? Къде мислиш, че бях последните няколко месеца, на курорт? По-добре да бях наел някое авокадо от сергията.
Татяна и Кети радостно превъзбудени ровят в чантите, вадят и размахват някакви билети.
ТАТЯНА: Вижте какво имаме! Пукнете се от яд: билети за концерта на Веселин Маринов!
АЛЕКС: О да, ще е страхотно! Чух за това мерориятие. А и местата никак не са скъпи: 10 лв. близо до сцената, 25 на задните редове, а ако бутнеш 50 на портиера Ахмет може изобщо да не влизаш. Кажете, че аз ви пращам.
ТАТЯНА: Мъже! Нищо не разбирате!
Завиждате.
МАНЧО: /гледа право в Кети и преглъща/. Защо-о, аз, харесвам Веселин Маринов...
Алекс и Кузмо безмълвно се вторачват в него - има затишие по време на репликата му - и дори един минаващ покрай масата клиент спира за да го огледа.
МАНЧО: Какво? Защо? Какво толкова казах?
АЛЕКС: Сигурен ли си, че говориш за същия човек? Запознат ли си творчеството му?
МАНЧО: Д-дааа... някой песни...
КУЗМО: И онази ли... как беше, "Нашата полиция... ни пази"? Слушал ли си я?
КУЗМО: Дето се поти на нея до коленете.
МАНЧО: ... Да-а, и нея.
АЛЕКС: Цялата ли? Наистина?
МАНЧО: ... Е, трудно е... признавам . Но не чак колкото да развъждаш панди.
Мъжете приемат,че Манчо просто се е шегувал и губят интерес.
ДВЕТЕ: Глупаци! Нищо не разбирате! Глупаци!
АЛЕКС: /сръгва Кузмо/. Ей, виж, това не е ли Грушо, чичо ти?
КУЗМО: Нее, той още е в затвора.
АЛЕКС: Защото този страшно ми заприлича на него. Ето там.
КУЗМО: Къде-къде, кой? /скача да провери/.
В този момент Манчо е заинтригуван от странния тумбест предмет на масата. Взима урната и я разглежда. Отваря я, помирисва, потапя показалец в нея и го облизва. 2 пъти.
МАНЧО: /към преминаващата сервитьорка/. Какво е това, някакво разтворимо кафе? Извинете? /тя реагира с машинална усмивка и отминава/.
КУЗМО: /връща се на масата; към Алекс /. Не е той. Как ти хрумна, помислих, че е драснал.
Манчо продължава да се чуди на съдържанието на урната и гребва с лъжичка.
АЛЕКС: /към Кузмо/. И чичо-ти-е-в-затвора!? Сега разбирам - имаш престъпна жилка по наследство. Може би таланта ти е да намираш неща преди още хората да са ги загубили. Трябва да се погрижиш.
КУЗМО: /към Манчо/. Ей, защо ядеш това, намерих го забравено в клозета!
МАНЧО: /изпада в шок, задавя се и оплюва всичко/. Какво, домъкнал си го от клозета!? О Боже!... аз... аз... ще се отровя!
КУЗМО: Даа, заедно с тази ръкавица. Бяха вътре. /изважда дясна кожена ръкавица /.
ТАТЯНА: Какво е това?
КЕТИ: Мисля, че е урна. Била съм балсамьорка. Държат в нея праха на покойниците. Да, урна е!
МАНЧО: Какво, изядох мъртвец! Умрял!? О-о! Аз...
ТАТЯНА: Честито!
АЛЕКС: Дръж се мъжки, успокой се.
КУЗМО: Ами даа, осквернил си го! Осквернил си тленните му останки.
МАНЧО: Млъкни, идиот такъв! Защо го домъкна на масата!?
КУЗМО: Ами стоеше там върху казанчето.
АЛЕКС: Ето я фабулата: някой си е свалил ръкавицата, облекчил се е с дясната ръка в писоара, изтръскал се е, и после може да му е звъннал телефона и ги е забравил. Кой ли може да е такъв кретен?
ТАТЯНА: Какво да правим с нея? Мисля, че трябва да я предадем на собственика? Моля ви, махнете я от тук!
КУЗМО: /изправя се и вдига урната, към заведението /. Ей, някой да е губил урната на баба си? Имате ли пресен покойник?
ТАТЯНА: Остави я на бара. Който я е забравил ще се сети да си я потърси.
КУЗМО: Аз се заемам!
АЛЕКС: Не черпи никого с това, ще те осъдят. /към Манчо/. Можеш да го съдиш. Адвоката му не струва.
МАНЧО: Идиот! Защо ме гледате така? Какво ми има!?
АЛЕКС: Няма ти нищо. За сега.
КУЗМО: Заемам се, аз я намерих! Оставете всичко на мен.
АЛЕКС: Какво ще правиш?
КУЗМО: Имам човек в полицията. До довечера това тук ще е върху етажерката на собственика!
ТАТЯНА: Не се замесвай, дай я на управителя.
КУЗМО: /разпалва се /. Що за бездушни хора сте вие! Не мога да повярвам. Не мислите ли, че някоя измъчена душа на роднина сега страда? Малко внуче плаче за милата си баба която го е отгледала, а душата на нещастната покойница се лута в мрака и не може да намери утеха и спасение в отвъдното... след изпълнения с тежести живот на бедна вдовица.
КЕТИ: Така е, той е прав. Без погребение душата не може да се прероди и остава привидение.
ТАТЯНА: Кети е астроложка.
Никой не е особенно впечатлен от това изявление, освен Манчо.
МАНЧО: Така ли? Опасно ли е, че ядох от нея? В опасност ли съм?
КУЗМО: О-о, Астрология! Приятелят ми Чеслав също е астролог...
/действа решително /. Хайде Алекс, идваш ли с мен до полицията? Тъкмо ще ни е на път да се отбием в обущарницата.
АЛЕКС: За какво ни е да ходим в обущарницата?
КУЗМО: Ще ти обясня докато стигнем.
ТАТЯНА: Добре, вървете, и без това трябва да мина през редакцията. Купона свърши.
Стават, разотиват се. Манчо и Кети остават ма масата.
МАНЧО: /към Кузмо /. Ей, ами сметката?
КУЗМО: Аз съм инвалид, утре от червения кръст ще им изпратят чек. /прави знак към бармана,че всичко е наред и тръгва /.
/извръща се към Кети астроложката /. А ти внимавай с него! Казаха ли ти, че е опасен архитект?
МАНЧО: Защо ме сполетяват такива беди?
сцена 2. "МИКСЕРЪТ НА ЖИВОТА"
екстериор. улица-ден.
Алекс и Кузмо вървят и разговарят. Кузмо държи урната пред себе си с 2 ръце.
АЛЕКС: Кол-ко сюр-реалиссти са нужни за да се завие една крушка? Отговор: КрУша-тАааА!
КУЗМО: РРРиии-батааа!
АЛЕКС: Ей какво става с оня бизнес с приятеля ти Чеслав? Голямата идея?
КУЗМО: Кой бизнес?
АЛЕКС: Ами, сакото с качулка.
КУЗМО: Нищо, движи се. Ще я допълним със смокинга с възглавничка.
АЛЕКС: Фешън новост? Какво е това?
КУЗМО: Ами то е нещо което те улеснява при сядане: дебела подплата отзад, все едно имаш възглавница отвътре. За официални случаи.
АЛЕКС: Аха, разумно. /сочи куртката му /. Това от новата колекция ли е?
КУЗМО: Това ли? Не. Наследство. Тъкмо щях да ти разправям: бях скрил едни неща преди време на тавана иии... /заглежда се /.
АЛЕКС: Неща? Какви неща?
КУЗМО: Едни плавници, и като се качих да ги потърся го изрових заедно с разни неща от един сандък. На дядо ми е! Носел го е на бала си. После е влязъл в лагер.
АЛЕКС: И той ли? Има ли човек в семейството ти който не е бил в затвора? Чакай малко, от бала си е влязъл в лагер или е влязъл в лагер със сакото?
КУЗМО: / замисля се /. Със сакото.
АЛЕКС: Значи на дядо ти. За това ли мирише толкова странно? Мислех, че е от килията.
КУЗМО: От ареста? Луд ли си - било е 40 години в нафталина!
АЛЕКС: И защо го носиш?
КУЗМО: Как защо? Утива ми, не виждаш ли колко жени ме заглеждат?
АЛЕКС: /жест: че как не, много ясно /.
... Значи с Чеслав разширявате бизнеса? Защо не пуснете и собствена марка парфюм?
КУЗМО: /обмисля - идеята очевидно му допада /.
Внезапно мярва ма едно дърво некролог на странен човек. Спира и го разглежда. Повдига урната към него.
- Ъъм, дали не е този?
Алекс го дръпва за ръкава да продължат напред.
АЛЕКС: Кажи какво ще правиш в обущарницата?
КУЗМО: Нали ти разправям. Чуй сега, обличам аз куртката, бъркам тука в джоба, и какво намирам вътре: квитанция за поправка на обувки - работилница "Бай Петко и Маруф", улица, номер, ъхъ.
АЛЕКС: Какво, квитанция? От коя година?
КУЗМО: На дядо ми, от 72-ра! / вади я /. Виж, ето адреса, подпис, всичко... Тук сме!
Стоят и гледат очуканата ламаринена табела с надпис "Обущарница бай 5-ко и...".
КУЗМО: Без Маруф. Добрее.
АЛЕКС: Ии какво те кара да мисли, чее след толковаа, годинии... /опитва се да пресметне, но не може /.
КУЗМО: Нещо ми подсказва, има чувство.
Отваря и влизат.
интериор. обущарска работилница "Бай Петко"-ден.
Кузмо сумти и оглежда обстановката. Опира се тежко с две ръце на тезгяха пред майстора и гледа втренчено. На стената в дъното на помещението виси голям ръчно оцветен портрет на Сталин.
КУЗМО: /тържествено /. Дошъл съм за, това! /с театрален жест вади квитанцията и я плесва на тезгяха /.
Онзи я взима и доста продължително я изучава. После мълчаливо влиза в работилницата; дълго и шумно рови из стаичката, събаря предмети и мърмори. Връща се и изпитателно го гледа.
ОБУЩАР: /троснато /. Тези ли са? Добре, ще са готови вторник след шест.
Кузмо се завърта към Алекс, събира пръсти в някакъв водолазен знак "ОК, мисията е изпълнена" и го тупва по рамото.
КУЗМО: Видя ли! Пресантимана ми работи! Хайде, отиваме в полицията!
Излизат. Алекс гледа назад към обущаря недоумяващо.
АЛЕКС: Извинете, а какво стана с Маруф?
ОБУЩАР: /троснато /. Аз съм Маруф.
АЛЕКС: Вие сте Маруф. Ами тогава...
Кузмо го издърпва навън.
сцена 3. „ ДИАПОЗИТОР НА АСЦЕДЕНТА“
интериор. кварталният кофи-шоп - ден.
Междувременно Манчо и Кети са останали на масата и рзговарят.
МАНЧО: Аз, аз, не знам не трябва ли да отида да се прегледам в болницата? Да звънна ли на 112?
Ох-ох-ох, заболя ме главата!
КЕТИ: Спокойно, няма страшно; това е само пепел, нещо като въглен.
МАНЧО: Мислиш ли? Души ме! Не мога да... преглъщам.
КЕТИ: Да, била съм балсаматор. Безопасно е. Дишай дълбоко.
МАНЧО: ... Ее, поне имаш опит с умрелите. Ами ако нямам имунитет? Може да имам алергия?
КЕТИ: Успокой се, дишай... Трябва да си позитивен.
МАНЧО: Ох, ох... трябва да съм позитивен! Това как става?
КЕТИ: Ето така: поеми въздух, задръж...сега баа-а-вно изпускай.
МАНЧО: /изпълнява /. Не, как става да съм позитивен? На вкус не беше гадно. Малко като прегоряло пилешко.
КЕТИ: Най-добре пийни нещо и се разведри.
МАНЧО: Да, наистина от това имам нужда. Питие. /прави знак на сервитьорката/.
МАНЧО: /кашля много идиотски/. Ами аз имам сериозни основания да смятам, че може би бих искал да поръчам нещо. За пиене.
СЕРВТ: Алкохол?
МАНЧО: Мм, да, някакъв коктеил. Ако може с мента. Два! /към Кети /. Ти искаш ли?... Тогава три.
20 мин. По-късно.
МАНЧО: Уфф, не знам, напоследък така не ми върви , че чак... Онзи ден в закусвалнята вместо пилешки дюнер ми пробутаха те-ле-шки! И то за трети път подред! Не съм суеверен, но... Дали да не си направя некролог, а това де - хороскоп, хороскоп! Ти можеш ли?
КЕТИ: Няма никакъв проблем.
МАНЧО: Как става, трябва ли да дам кръв? Колко струва?
КЕТИ: 300. Но като за приятел на Татяна, за теб 150.
МАНЧО: 150...
КЕТИ: Алена взема 2000.
МАНЧО: Какво!? А не, 150 не е много. Че кой и дава 2000?
КЕТИ: И аз това се чудя.
Сервират им коктейлите
МАНЧО: / прави се на забавен /. Наздраве!
/лапва сламката и духва през нея наобратно в чашата /. О, сложил съм си сламката наопъки! /обръща я и шумно сърба/. Ето, така е по-добре!
КЕТИ: .....
МАМЧО: Тая нищо не познава.
КЕТИ: Коя?
МАНЧО: От Битиви, Алена. Веднъж предсказала на един познат, че го очаква съдбовна среща с фатална черноока жена, жената на живота му. Помислил, че ще се влюби. А после някаква циганка му задигнала портфейла.
КЕТИ: Ти трябва да си направиш хороскоп.
МАНЧО: Амии... Я кажи, тези работи всичко ли познават? Не можеш ли да направиш изчисления и да разбереш на кого е била урната? Тоест покойника дето беше в клозета.
КЕТИ: Това няма начин, трябват изходни данни: географски кординати, тригони, час и минута на раждане. Астрологията е точна наука, почти като математиката.
МАНЧО: И аз винаги това съм се чудел като чета прогнозата във вестниците? Как така ще е едно и също за всички: Скорпион: "чака ви нещастие, но няма да умрете"!?
КЕТИ: Това са глупости, не може да се прави хороскоп така на едро. Как ти е гърлото?
МАНЧО: Кхъ, кхъ, по-добре. Да, и аз това си викам, все едно да определяш съдбатата по височината на човек или номера на обувките: всеки който е над 1.80 е склонен към нещо си там... А ако носите 42 номер обувки и сте 167 см. висок значи сте предразположен към кариера на диктатор, пуснете си фюрерски мустачки, като, знам ли, Наполеон? Вижда ми се адски тъпо.
КЕТИ: Така е. Явно си проницателен, с какво се занимаваш?
МАНЧО: Амиии... имам собствен бизнес.
КЕТИ: Твърде много шарлатани се навъдиха по медиите. Астрологията е прецизна научна дисциплина, не може да се злоупотребява, изисква се посвещение.
МАНЧО: Ами, не знам, нали, онази Оксана, мъжа и дето умря от спин, и после и тя изведнъж също стана астролог. Какво, да не би и астрологията да се предава по полов път?
КЕТИ: Оксана Хорват... не те съветвам да и вярваш.
МАНЧО: Няма шанс да започна. Добре де ами този Нострадамус, той как е правил хороскопи? Как е предсказвал бъдещето?
КЕТИ: Той е ясновидец. Един от най-великите. Знаеш ли, че е предсказал мобилния телефон. Казал е "Ще дойде време хората ще ходят и сами ще си говорят"!
МАНЧО: Защото излиза, че щом всичко е познавал значи е е знаел рожденния ден на земята и часа и, нали така? Нали е казал за края на света, трябва да е имал данни?
КЕТИ: /тук е на тясно / ... Нострадамус е голям пророк! Единственият! Чуй какво е написал:
" БЛИЗО ДО 2 ПРИСТАНИЩА. ЩЕ СТАНАТ 2 ПРОИЗШЕСТВИЯ КАКВИТО ОЩЕ НЕ Е ИМАЛО. ГЛАД , БОЛЕСТИ , ОСТЪР ШУМ И СПЛЕСКАНИ ХОРА. ТОГАВА ПЛАЧАТ ЗА КУБЕТО НА НАЙ- ВЕЛИЖДИЯ СЛЕД БОГ БИРУ!"
МАНЧО: За кубето на?... Какво значи това?
КЕТИ: Центурий, кодирано е - или 11-ти септември, или краят на света - сблъсъкът с планетата Небиру. Ето, казано е: Бог Биру -Небиру, планетата на смъртта! И шумерите! Те са знаели.
МАНЧО: За кое?
КЕТИ: За кулите близнаци.
МАНЧО: Да, кулите, и 2012-та. Направо настръхнах! Още два коктейла, моля!
КЕТИ: Кога си роден?
МАНЧО: Кой, аз ли... не си нося личната карта... Ами / казва съвсем наслука /. 9-ти декември. 11,15 вечерта.
КЕТИ: /записва си на салфетка / . Интересно, рожденният ден на Леонардо да Винчи! Коя година?
МАНЧО: ...Ъ-ъ осемдесет иии... първа.
КЕТИ: /прави бързи пресмятания /. Осмица, квадрата на Питагор... редуцираме до... Възходящ овен ли си?
МАНЧО: Надявам се. Ти кажи.
КЕТИ: Под знака на Марс - пълководец....
Така, значи си 9-ка. Което е число на съвършенството. Мъдрост, могъщество, магнетизъм...
МАНЧО: Тройно "М". Като името ми, и то започва с М.
КЕТИ: Да. Експлозивна воля, борбеност...
МАНЧО: Аз, доста съм борбен. В казармата често са ми казвали, че имам данни за борец. Баща ми навремето е тренирал.
КЕТИ: Гордост, себелюбие. Организаторски дарби... ръководни функции.
МАНЧО: Да да, ставам ме за шеф. Умея да мотивирам колектива.
КЕТИ: Добро число, има силни вибрации. Аз съм 3-ка: артист с талант на лидер. Пълна съвместимост.
МАНЧО: Е, и това ако не е добра новина! Отдавна беше време за добри новини. Значи си пасваме? Идеално!
КЕТИ: В момента не мога да ти кажа нищо повече. Трябва да изчисля аспекта на личния сигнификатор и деапозитора ти. Ще ми трябват няколко дни.
МАНЧО: Не е спешно. Диапозитора. Изчислявай, изчисли го хубаво. Искаш ли още коктейли?
КЕТИ: Не, благодаря, може би друг път, май трябва да тръгвам. Колко стана?
МАНЧО: Чакай де, къде ще тръгваш? Гледай, гледай - сега ще си извадя окото!
Алкохола го е ударил в главата и Манчо решава да я впечатлява с фокус: скрил е една течна сметанака в дланта си. Прицелва се и забива вилица в нея, все едно в зеницата си, като я прикрива в шепа . Течността гадно потича по лицето му и върху масата. Тя не го е очаквала. Шок.
МАНЧО: Видя ли? Видя ли?
Манчо забелязва, че всички от околните маси го наблюдават, надига се и отправя призив към тях.
Добри хора, много ви моля, не правете това сами в къщи! Освен, че ще е адски глупаво, не можете да го повторите повече от два пъти! Благодаря.
КЕТИ: /бърза да се изниже /. Ето ти визитката ми, обади се след вторник.
МАНЧО: Обезателно. Но ако изчислиш нещо опасно в хороскопа моля те предупреди ме веднага!
Кети си тръгва. Манчо се хили и се покланя с глава към публиката .
сцена 4. "БЕЗ УБИЙСТВА ПО СЛУЖБА"
интериор. кварталният кофи-шоп, ден
Алекс и Татяна са в кафенето и чакат другите.
ТАТЯНА: /позира /. Виж, мислиш ли, че има разлика? Според теб кой е по-добрият ми профил?
АЛЕКС: Трябва ли да има разлика?
ТАТЯНА: Винаги има.
АЛЕКС: Не се ли харесваш?
ТАТЯНА: 100 %. Но винаги може да е по-добре.
АЛЕКС: Мога да ти подаря пчеларска маска.
ТАТЯНА: Странно е, че имаш подобно нещо. Не говори добре за теб.
АЛЕКС: На бившето ми гадже е. Държеше като правим секс да си я слагам.
ТАТЯНА: /Пазбирам я. /нацупва се /. Мислиш ли, че, виж ми устните, ще ми отива ли така?
АЛЕКС: Колагенови устни, хилуронова киселина: одобрявам, но само ако си в програмата за защита на свидетелите. Все пак животът е над всякакви естетически критерии. Ти си криминален репортер.
ТАТЯНА: Добре де, обмислям някой корекции.
АЛЕКС: Защо не, дори можеш да запишеш и фолк песен после.
ТАТЯНА: Ха-ха!
АЛЕКС: Честно, много харесвам тия модерни женски усти, дето изглеждат сякаш са целували котлона, като на тази, Мара отварачката. Но има нещо, дреболия: понеже като общо впечатление това подобрение доста наподобява сфинктер, не знам дали няма известни основания всичко което притежателката им каже да се окачестви като пръдня? Иначе съм за.
ТАТЯНА: / слуша го много търпеливо/. Убеди ме. Реших, ще го направя!
АЛЕКС: На пук ли?
ТАТЯНА: Именно!
АЛЕКС: Добре.
ТАТЯНА: Да добре. Какво правихте вчера?
АЛЕКС: Ходихме с гаджето ти Кузмо до полицията да се видим с някакъв негов приятел.
ТАТЯНА: И?
АЛЕКС: Нямаше го. Каза, че ще го доведе направо тук по-късно.
ТАТЯНА: За онази урна?
АЛЕКС: Ахъ.
ТАТЯНА: За какво му е притрябвало да се занимава с тая глупост?
АЛЕКС: Е, той е човек който държи на семейните ценности. Или може би иска да гласува и да му трябват мъртви души?
А, ето ги, влизат.
Към масата идват Кузмо и ченгето Дангов - мрачен мъж с грижливо поддържани бакенбарди, облечен в шлифера на Коломбо, с маниери на изпечен тежкар. Кузмо държи в ръка голяма пиратка.
КУЗМО: Запознайте се, приятелят ми Дангов - ченге под прикритие. Той е от полицията.
ТАТЯНА: Здравейте. Татяна.
АЛЕКС: Приятно ми е.
КУЗМО: Тя е разследващ репортер.
Дангов не казва нищо, но си проличава, че не е много впечатлен от хора като нея, които си завират носа където не трябва . Сядат.
ТАТЯНА: /за пиратката /. Какво е това?
КУЗМО: Римска свещ!
АЛЕКС: "Римска свещ"? Това не беше ли поза от секса?
КУЗМО: Остави ме с твоите глупости.
Тържествено поставя урната на масата.
/КУЗМО: /към Дангов /. Виж, ето, казах ти, намерихме я в тоалетната.
АЛЕКС: Той я намери.
ДАНГОВ: /никакъв интерес /. Не виждам защо ти е да си причиняваш главоболия? На твое място бих я извърлил направо в канала.
КУЗМО: Ей, аз съм търсач на истината! А истината по някой път докарва главоболия . Както когато прекалиш с питиетата и на сутринта ти иде да си купиш гроб. Нали разбираш?
ДАНГОВ: /сякаш обмисля мотивите му /. Хм? / вади пура и дълго я пали /. Не.
АЛЕКС: Значи сте от полицията? Може ли да попитам нещо?
ДАНГОВ: Давай?
АЛЕКС: Убивал ли сте човек?
ДАНГОВ: / поглежда го косо /... На работа ли?... На работа не съм.
АЛЕКС: О!...
Кузмо е отворил урната, наднича в нея и а-ха да кихне.
ДАНГОВ: ... Други въпроси? / към Кузмо /. Не виждам как мога да ви помогна с това.
КУЗМО: Амии нали имате информатори, можеш да притиснеш този онзи.
ДАНГОВ: Нямаме информатори в клозета. Само в моргата...
Виж, сега не става, в стачка сме, ще ме натопят от синдиката.
ТАТЯНА: /пита от проф.любопитство /. Как така стачка? А престъпниците? Кой залавя престъпниците?
ДАНГОВ: Залавяме ги, а после ги караме да правят самопризнания. Онзи ден арестувахме един гратисчия и понеже не сме на работа го принудихме да се обискира сам, а след това и да се бие.
АЛЕКС: Разпит 3-та степен!
ТАТЯНА: Това не е ли произвол?
ДАНГОВ: Може и да е, но ние го убедихме, че става дума само за аеробика. Съжалявам, не мога да съм ти полезен..
КУЗМО: Е, жалко!
АЛЕКС: ... Ами Мето Илиянски?
ДАНГОВ: ...?
АЛЕКС: Дали наистина е жив?
ДАНГОВ: / след продължителен поглед с повдигната вежда /. Е, той също изчезна нали? Някой неща никога няма да излязат наяве, просто защото не са за разправяне. Не го чакаме.
Дангов получава код по станцията. Става.
/към Кузмо /. Изчезвам. Ще държим връзка по оная работа.
КУЗМО: /намигане /.
Дангов напуска заведението с клатушкаща походка, ръце в джобовете и димяща пура в уста.
АЛЕКС: "Оная " работа?
КУЗМО: С приятеля ми Чеслав движиме една афера.
АЛЕКС: В какво пак си се замесил? Каква афера?
КУЗМО: Повярвай ми, искаш ли спокоен сън по-добре е да не знаеш.
ТАТЯНА: На мен няма ли да ми кажеш ?
КУЗМО: Това значи да го разбере целия град.
ТАТЯНА: Аха. Тогава скоро не се надявай да ме .../ прошепва му нещо /. Гола.
КУЗМО: Ами ако те излъжа?
ТАТЯНА: Ще разбера., ти си слаб покерджия.
АЛЕКС: Е, отказаха ти и сега?
КУЗМО: Не мисля, задължен ми е.
АЛЕКС: С какво? Откъде го познаваш този? Прилича на, не знам, сякаш ми е познат от телевизията или от някоя книга
КУЗМО: Ами Чеслав пое вместо него на времето един куршум.
АЛЕКС: Какво-о?
КУЗМО: Дълга история. /и той вади пура и небрежно пали /.
ТАТЯНА: /разпъжда дима /. Не ми се слушат тези глупости. Трябва да се обадя до редакцията.
Напуска масата разминаваки се с Манчо, който сяда при тях.
ВСИЧКИ: Здрасти, сядай, как си!
АЛЕКС: Как мина срещата?
КУЗМО: Правихте ли секс?
МАНЧО: С кого?
КУЗМО: С онази астроложка.
МАНЧО: Е защо мислите, че искам да я чукам?
КУЗМО: Видях как ти текат лигите, изписано е на лицето ти.
МАНЧО: Е добре, харесва ми, какво толкова? Изпихме няколко коктейла и си поговорихме за астрология.
АЛЕКС: Не я ли покани у вас?
МАНЧО: Не, аз съм джентълмен. Предпочитам да се държа на положение една седмица, вместо да я врънкам за секс цяла вечер. Какво да и кажа: "Госпожице не ви ли се прави любов от пръв поглед"?
ДВАМАТА: Ясно. О да, ти си интелектуалец.
МАНЧО: Да бе, не ми е до това! Сега трябва да намеря 150 лв.? Е откъде?
КУЗМО: Защо са ти 150 лв.?
МАНЧО: Поръчах и да ми хаправи хороскоп.
Татяна се връща на масата.
АЛЕКС: Добре, казвайте какво правим с това? /урната /.
Мълчание; гледат урната.
МАНЧО: Аз... ами мисля, че можем да питаме Кети?
КУЗМО: За какво да питаме Кети?
МАНЧО: Тя спомена, че имала приятлка екстрасенс-психик, това е нещо като медиум? Сигурно ще може да помогне, те познават. А и е била балсаматорка.
АЛЕКС: Екстрасенс-психик!? Вярваш ли в това, кой ходи на такива глупости? Да питаме и бодливо свинче.
КУЗМО: Аз съм ходил. Преди, когато гаджето ми ми изневеряваше. Позна ми.
ТАТЯНА: Аз съм пас. Нито за нито против. Но бих дошла от любопитство. Само от любопитство.
АЛЕКС: О, да ти си пас за врачките, и про колагена. Против.
КУЗМО: Добре, какво, тогава да гласуваме! Вдигнете ръце.
Гласуват: двама за - Кузмо и Манчо, Татяна - въздържала се, Алекс – против.
КУЗМО: Решено е: двама срещу един. Отиваме. /изведнъж тропа с юмрук по масата /. Ами ако това е той!?
МАНЧО: Кой?
КУЗМО: Ето кой. Мето Илиянски! Човекът в урната.
Точно така, това е само работа за екстрасенс! Давай адреса; да ставаме!
АЛЕКС: Почна се. Глупости!
Надигат се.
ТАТЯНА: Сега ли? Веднага? Добре, вървете, аз няма да мога. Трябва да прескоча до редакцията. Възложиха ми някакво разследване.
Излизат навън.
КУЗМО: Какво разследване?
ТАТЯНА: Служебна тайна. Не искам да разбере целия град.
сцена 5. "ВУНГА - КРАЛИЦАТА НА ПАРАНЕНОРМАЛНОТО"
екстериор. Улица - ден.
Алекс, Манчо и Кузмо отиват при врачката.
АЛЕКС: Бинга, е що за име е това?
МАНЧО: Вунга! Казва се Вунга.
АЛЕКС: И защо? Кой я е кръстил така?
МАНЧО: Защото е духовната наследница на Ванга.
АЛЕКС: Вунга - Ванга, да, това обяснява всичко.
МАНЧО: Наистина много познавала .
АЛЕКС: Е как така много познавала, да не е от разузнаването?
/към Кузмо/. А ти защо си ходил на врачка?
КУЗМО: Заради едно гадже. Отидох да питам дали не ми изневерява, а тя само хвърли поглед на снимката и вика: "Ама не мога да ви взема пари за такова нещо. Твърде лесно е: естествено, че ви изневерява. Хайде, питайте ме нещо по-трудно".
АЛЕКС: По снимка? Е каква снимка?
КУЗМО: Гола снимка. От едно мъжко списание.
АЛЕКС: Ясно. Не мислиш ли, че това цяла София може да ти го познае. Щом се снима гола по списания.
КУЗМО: Казвам ти, позна ми всичко, заклевам се в гроба на майка си!
МАНЧО: Майка ти е жива, изобщо няма гроб.
КУЗМО: Напротив, има. Но още не го ползва.
МАНЧО: /чуваме размишленията му, докато другите спорят /. " Е, ТЯ ИМА СПОСОБНОСТТИ. УСЕЩА РАЗНИ НЕЩА... МАЛКО МЕ Е СТРАХ ОТ НЕЯ. ДАЖЕ ДОСТА! ЗАЩО СЕ СЪГЛАСИХ , НЕ ЗНАМ КАК ДА СЕ ИЗМЪКНА..."
АЛЕКС: "Заклевам се в гроба на майка си"! Що за израз е това!? Защо да не се закълнеш, ако това ти носи полза? Какво, като излъжеш да не би да стане зомби?
КУЗМО: Казвам ти, екстрасенсите познават! Имат трето око.
МАНЧО: /на ум /. "...МОЖЕЛА ДА ПРЕДСКАЗВА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ С ЧАСТИ НА ТЯЛОТО СИ. ТОВА Е ДАРБА!... НО СЕГА НЕ МОЖЕЛА, ЗАЩОТО СЕ СПЪНАЛА ПО СТЪЛБИТЕ И ЦЯЛАТА Е В СИНИНИ ОТ ПАДАНЕТО..."
АЛЕКС: Даа, Вунга - кралицата на параненормалното. Дано само третото и око да не е с диоптър и да не гадае по вътрешности; забравихме да вземем кокошка.
МАНЧО: /на ум /. "...КАК ДА СЕ ИЗМЪКНА? АМИ АКО МИ ПРЕДСКАЖЕ, ЧЕ СКОРО ЩЕ УМРА!? БОЖЕ! О БОЖЕ! МЛАД СЪМ ОЩЕ!"
КУЗМО: Тук е.
интериор: жилището на Вунга врачката, ден.
Кузмо използва секретно почукване.
ГЛАС: Кой е?
АЛЕКС: Вече загубих доверие. Каква врачка е като не знае кой е?
КУЗМО: Млъкни!
Приятели на Кети.
МАНЧО: Астроложката.
Вунга им отваря бавно. Подава се навън и оглежда площадката.
ВУНГА: Сами ли сте?... Нали не ви проследиха?
ВСИЧКИ: /споглеждане /. Нее. Не са... Не, никой.
ВУНГА: Влизайте.Един по един.
АЛЕКС: / тихо /. Момент само да си окача чесън на врата.
Стаята и-обиталище е обзаведена в типичния стил на показната шарлатанска представа за духовна мистика: православни икони, кандила, портрети на Ванга и майка Тереза, камбанки и всевъзможни екзотични джаджи. С тази разлика, че се седи на пода върху груби конопени чували от тор. Лицето на ясновидката е покрито с брадавици почти с големината на мушмула.
ВУНГА: Настанете се ей там.
Сядат по земята; мълчание.
ВУНГА: Можете спокойно да говорите пред тях. /обхожда с поглед окръжност по тавана. Спира очи на Кузмо и го посочва с пилешки кокъл /.
Ти! Някой в рода ти има метална пластина в главата? Чичо ти. Кажи му да се пази от магнити.
КУЗМО: ... Нее знам.
ВУНГА: Има. Провери, питай го.
КУЗМО: Той е в затвора.
ВУНГА: Като те гледам има защо.
За какво сте дошли? Не, че не знам де. Имате право само на един въпрос всеки.
АЛЕКС: Пропускам.
МАНЧО: Аз... може ли да питам отделно?
ВУНГА: Ако си платиш.
КУЗМО: /вади урната /. Намерихме това. Търсим този дето е вътре. Искаме да знаем на кого е?
ВУНГА: Дай го тук... какво е това, тор за мушкато?
МАНЧО: Не у-урна.
ВУНГА: Урна? Добре. Все същото.
Вунга поставя церемониално урната в скута си, почва шумно да вдишва парите от някаква купа и изпада в транс. Алекс следи една муха с поглед.
МАНЧО: /на ум /. " ГОСПОДИ, ГОСПОДИ, ГОСПОДИ! Света дево, Божа майко, дано не ми предскаже нещо лошо! Обещавам да стана по-добър човек, да ходя на църква! Вече няма да пожелавам..."
ВУНГА: Хумммммм... усещам студ.... и виждам... маса, желязна маса, фаянсови плочки, 13... номер, човек с картонче на палеца, някакви студенти нещо режат... "ПРЕТАКАЙТЕ ЗЕЛЕТО"!
КУЗМО: "Претакайте зелето"? /води си записки /.
ВУНГА: /излиза от транса с кучешко отърсване /. Да, "Претакайте зелето!" - последните му думи. Умрял е в асансьорна кабина. Било е тясно там, натиснал е копчето за нагоре и е влязъл в тунела. Това е. Бил е грешник.
АЛЕКС: Но защо "претакайте зелето"?
ВУНГА: Не мога да ви кажа повече, силите ме спират, това ще наруши хармонията. Не трябва да ядосвам кармата.
КУЗМО: А нещо за адреса? Какъв е адреса?
ВУНГА: Той е на оня свят. Ако искате нещо повече питайте сестра ми Бинга. Тя сега се зарежда на Рупите, утре ще се върне.
/поглежда Манчо /. Отговора е не!
МАНЧО: Ама...
ВУНГА: /към Алекс /. Сега, твой ред е.
АЛЕКС: Амиии... не знам.
ВУНГА: Кажи, какъв искаше да станеш като малък?
АЛЕКС: Аз ли... пионер или фашист, нещо такова. Харесваха ми униформите и как правят онзи „хаил“.
КУЗМО: Кажете Вунга...
ВУНГА: Казах по един въпрос.
/към Алекс . Хайде, можеш да питаш всичко което поискаш. За преаждането, задгробния живот, душите на умрелите, всичко.
АЛЕКС: ... Мм, значи всичко? Наистина?
ВУНГА: Да, абсолютно всичко. Влиза в цената.
АЛЕКС: ... Ами добре. Тогава, коя е столицата на Кения?
екстериор: навън пред дома на Вунга.
Стоят отпред на тротоара и оживено обсъждат.
КУЗМО: Не можеш да не се направиш на умник, ти с твоите смешки! „Коя е столицата на Кения“? Обиди я! Видя ли лицето и: брадавиците и бяха точно във формата на съзвездието Голямата мечка? Казвам ти, тази жена има способности, ще си изпатиш!
МАНЧО: Да, не видя ли, тя има "лоши очи"! Знаеш ли колко е кофти да те прокълне врачка!?
АЛЕКС: Другият ми въпрос беше кой уби Андрей Луканов? Стига с тия глупости. Да, има ефектни брадавици, можеш да си закачаш пешкира върху тях.
КУЗМО: Този човек е... Неверник!
АЛЕКС: Не, вярвам само в това, че единственото което тези врачки могат да познаят е, че всеки който им дава пари е освидетелстван идиот. Но това ще ти го каже който и да е, при това съвсем безплатно. Ако сега трябваше да влизаш войник и военните разберяха за това, нямаше да те вземат в казармата. Не ме замесвайте.
МАНЧО: Добре, какво ще правим? Мислете разумно.
КУЗМО: Аз поемам по следата.
МАНЧО: Каква следа?
КУЗМО: Тя спомена моргата. Дангов също. Съвпадение!
АЛЕКС: Обаче без мен. Ако искате вие вървете по следата, аз имам по-важна работа: трябва да се мажа с алое вера.
КУЗМО: Добре, утре имам уговорка с Татяна. Ще се видим вечерта в кафето. Хайде. До утре.
Разделят се, Кузмо задърпва Манчо нанякъде. Алекс поема в друга посока.
КУЗМО: /обръща се след Алекс и подвиква / . ПАЗИ СЕ! /и се препъва в камък /.
сцена 6. "ЛЮБОВНИЯТ КУРУ"
интериор: квартален кофи-шоп, ден.
Четиримата водят разговор на масата.
АЛЕКС: ... Чуй, бих направил частично завещание в твоя полза, но нека сме наясно: предпочитам погребение. И изрично настоявам да бъде в половината за непушачи.
КУЗМО: Тоест на кое?
АЛЕКС: На гробището.
КУЗМО: ... На гробището?
АЛЕКС: Да. По-тържествено е. Има опело, поднасят ти венци; духова музика, хора в официални костюми...
КУЗМО: Да но кремацията има повече предимства.
ТАТЯНА: Кажи едно от тях.
МАНЧО: Без червеи!
КУЗМО: Точно така. И никой не може да злоупотреби сексуално с тялото ти.
ТАТЯНА: Мислиш ли, че е възможно? Някой маниак да го споходи блестящата идея да посегне на трупа ти? Бих казала, че и като жив не си бил особено популярен и сред двата пола.
АЛЕКС: Много хора ме харесват, но им имам доверие. Освен на теб. /за Манчо /. Твърдо погребение.
КУЗМО: Да злоупотреби. Ами защо не, след като е предвидено в закона, значи някой би могъл.
МАНЧО: /разтревожен /. Това правят ли го?
ТАТЯНА: Аха. Прав си, мисля,че се казва "гавра с труп"?
МАНЧО: Що за хора!?
АЛЕКС: Ще сдържа удивлението си от ерудицията ви.
КУЗМО: А и по-скъпо е. Знаеш ли колко върви един ковчег! /вдига ръка и гласува/ . За кремацията.
МАНЧО: /също /.
АЛЕКС: Ами ако трябва да те ексхумират?
МАНЧО: По какъв повод?
МАНЧО: Бил си убит. С отрова.
МАНЧО: Млъкни.
ТАТЯНА: /преглежда вестник /. Да сменим темата, чуйте това: Според списание"Економист" българите сме най-нещастния народ в света...
АЛЕКС: Нищо чудно - те нямат коледен концерт на Веселин Маринов.
МАНЧО: Бин-гоо!
Ще ставам. Какво ще правите сега?
ТАТЯНА: /ядосана е точната реплика на Алекс /. Аз имам малко работа в редакцията. /дърпа Кузмо /. Тръгваш с мен. Хайде, ела да ме изпратиш.
Кузмо става и в същия момент вижда подозритрлен човек да влиза в тоалетната.
КУЗМО: Чакай малко! /заглежда се след него. Татяна го завлича навън /.
МАНЧО: Алекс, как си с времето? Ще дойдеш ли с мен до фотото?
АЛЕКС: Защо да идвам с теб до фотото? Не искам, имам фобия от светкавици.
МАНЧО: Ела, трябва да ти разкажа нещо по пътя. Важно е.
АЛЕКС: За кой?
МАНЧО: За мен.
Оставят пари и тръгват.
Екстериор. улица- ден.
Манчо е доста превъзбуден.
АЛЕКС: Е, започвай. Засичма време, 5... 4... 3...
МАНЧО: Добре де, да, ноо... Знаеш ли какво с...
АЛЕКС: Правили сте секс.
МАНЧО: Какво!? Ти да нямаш СРС-та? Как разбра?
АЛЕКС: С астроложката. Виж-се-са-моо, с тая усмивка можеш да позираш за тиквен фенер.
МАНЧО: Какво, защо?
АЛЕКС: Ами като ходиш пружинираш, значи, най-вероятно - бил си с жена. Но не мога да си обясня как така?
МАНЧО: Да-да-да-да, чуй, пресякох гол линията, случи се! Вчера! Вче-ра!
АЛЕКС: Е как успя да я свалиш?
МАНЧО: Ами тя беше много впечатлена от хороскоп ми. Видя го и кажи речи ми се нахвърли. Според някакви разположения съм бил почти ренесансов гений. Ренесансов ли беше?...
АЛЕКС Гений? Подозирам те отдавна./ Още от играта ти в „Стани богат“.
МАНЧО: Каза, че досега никога не била разчитала подобно нещо. Значи, бил съм роден на една и съща дата с Леонардо да Винчи! 13-тата зодия - паяк! Паяк! И в мрежата!
АЛЕКС: Той кога е роден?
МАНЧО: Ами не знам, не помня.
АЛЕКС: Излъга я, нали? Типично за гениите, те са много разсеяни.
МАНЧО: Да, но не нарочно. Казах първото число което ми се завъртя в ума. Откъде да знам, че това ще е на някой си рожденния ден?
АЛЕКС: Да, откъде накъде, по-логично е да не е. Но защо ти трябваше да си измисляш? Преди излъга, че си архитект и си изпати.
МАНЧО: Не знам, Алекс, става инстинктивно. Винаги правя така когато говоря с жена която харесвам. Тя няма как да разбере?
АЛЕКС: Е, моите поздравления! Честито!
МАНЧО: Да, важното е, че успях. Това е важното. Някаква дата и... гейм, сет, и мач!
АЛЕКС: Уреди се. Ти си любовният куру.
МАНЧО: Не съм Куру аз съм Гений ! Гений! /размахва хороскопа / .
АЛЕКС: Опитах се да направя каламбур.От гуру.
МАНЧО: Виж това! Ето!
АЛЕКС: Прероденият Айнщаин.
МАНЧО: Дай тук. /грабва го /. Ще го занеса да го покажа на баща ми!
АЛЕКС: И той ли не знае кога си роден?
МАНЧО: А?
После Манчо стъпва в кучешко лайно и дълго трие обувката си в стъпалото пред фото студиото. Влизат.
екстериор. фото студио-ден.
Служителят дълго рови и точно момент преди да се откаже намира плика със снимките. Подава му ги . И дискретно го подушва.
МАНЧО: / разглежда /. Извинете, станала е някаква грешка. /служителят идва пред него /.
Няма да платя това! Как може, това изобщо не е моя снимка!
СЛУЖ: Как да не е ваша? Я дайте. Името?
МАНЧО: Панюков.
СЛУЖ: Ето, пише го, значи сте вие.
МАНЧО: Да, но вижте... погледнете, това не е моят профил!
СЛУЖ: Ъъ, май не е вашият...
МАНЧО: А тези бакенбарди? Аз нямам рунтави бакенбарди! Да виждате някакви бакенбарди.
СЛУЖ: /проверява /. Да, вярно, наистина нямате... Но може да сте си ги махнал?
МАНЧО: И вижте, този тук - лежи - в ковчег - а - аз - съм още жив!
СЛУЖ: /разглежда го, отстъпва назад /. Странно наистина?
АЛЕКС: Даа и аз това се чудя? Как така си жив?
/към служителя/. Може да е зомби?
МАНЧО: Няма да платя! Не плащам! Тези са идиоти. Да се махаме оттук!
Дръпва Алекс и напускат като напъхва снимките в джоба без да плати.
сцена 7. " ТРИ КИХАЩИ НОСА "
Междувременно:
интериор. чакалнята пред кабинета на пластичния хирург д-р Пенчев - ден.
Татяна и Кузмо току що са влезли вътре и разговарят.
КУЗМО: ... Защо не каза направо?
ТАТЯНА: Е не исках другите да разберат и да се подиграват. Знаеш ги какви са. Особенно тоя Манчо, само чака повод.
КУЗМО: Да но, за какво ти е да си слагаш силикон?
ТАТЯНА: Колаген, не силикон. Малка невинна корекция. Ето тук – само в едната.
КУЗМО: О да, знам каква е процедурата - изсмукват ти тлъстина от задника и ти я инжектират в устните. Кой човек би искал да има нещо от задника си точно в устата?
ТАТЯНА: Аз. Жената трябва да изглежда добре за да има самочувствие.
КУЗМО: Е какво, да не мислиш, че ще спечелиш Пулицър като си сложиш патешка джука?
ТАТЯНА: /намусва се /.
КУЗМО: ... Какво има?
ТАТЯНА: Нищо. Завиждам. Завиждам ти за свръхчовшката интелигентност.
КУЗМО: ...
На масичката има рекламна брошура със снимки на коригирани женски бюстове. Татяна му показва.
ТАТЯНА: Какво мислиш за тези? Като, че ли 250 кубика ще ми лепнат точно. Или 300?
КУЗМО: Е какво толкова: цици, устни, ами то ако всеки който има някакъв хипертрофирал орган - увеличен черен дроб например вземе да го показва наляво надясно? Я по-леко!
ТАТЯНА: Излъжи, че не ти харесват?
КУЗМО: Защо ти е да приличаш на жива стръв?
ТАТЯНА: По-добре жива стръв, отколкото консерва копърка. Хората които изглеждат добре се чувстват по-щастливи, доказано е. И живеят по-дълго. Така че, защо не?
КУЗМО: Ще ти кажа, зелето също много помага за увеличаването на бюста. Особено ако зелките се пъхнат в сутиена.
ТАТЯНА: Абе на теб какъв ти е проблема? Какво, искаш да кажеш, че няма да си О.К. ако си с красиво гадже? Не искаш ли да ти завиждат?
КУЗМО: Ами трансплантация? Какво ще кажеш за трансплантация: от донор! Сигурно вече го правят?
ТАТЯНА: Май сбърках, че те взех. Би било истински рай да млъкнеш за малко!
КУЗМО: Не разбирам, какво му е хубавото да правиш секс със пластмаса? Поне на пипане е отвратително.
ТАТЯНА: Важното е как изглежда.
КУЗМО: Аз слагам ли си патладжан във боксерките за да правя впечатление.
ТАТЯНА: Знаеш ли, първо се виж в огледалото и после приказвай. С лице както твоето мастурбацията лесно може да замести секса. Ако схващаш накъде бия? А и батерийката от волт и половина едва ли е идеалния размер, така че, слагай си.
КУЗМО: Ами аз не съм човек който съди от корицата за книгата. Освен ако на корицата /сочи снимките / не пише с големи букви "Менте"! Какво да ти кажа като не съм фен.
ТАТЯНА: Браво, трябва да кръстят улица на твое име, толкова си умен! А сега би ли...
Вратата на кабинета се отваря и сестрата извежда отвътре жена с обилно обинтована глава и много петна йод. Съпровожда я под ръка и тя слепешката се блъска в няколко предмета в стаята.
СЕСТРА: Заповядайте в кабинета. Настанете се, докторът ще дойде след няколко минути.
Извежда пациентката и после се чува трясък от сгромолясване отвън по стълбите. Двамата стреснато подскачат.
КУЗМО: Ей, знаеш ли коя беше това - Катрин Вачева!
ТАТЯНА: Манекенката със счупения нос!?
КУЗМО: Сигурен съм, че е тя. Познах я по очертанията.
ТАТЯНА: Откъде знаеш?
КУЗМО: Е не знам, така мисля. Видя ли я: Ай-кю: 100 - 60 - 90.
ТАТЯНА: /сяда и взима от масичката списание /. Това се казва селски хумор. Сложи си и карамфил зад ухото. /задълбочава се в четене за да прекрати разговора /.
Кузмо небрежно се разхожда из кабинета, зяпайки наоколо. Забелязва статуетка и я взема в ръце. Отваря шкафа, наднича и небрежно прибира отвътре нещо в джоба си. После вниманието му е привлечено от картините висящи по стените: 3 - 4 репродукции на Пикасо на разкривени ъгловати лица "Хм?"
КУЗМО: /накланя се пред една от тях и прочита на глас /. "Три кихащи носа"! Даа.
Надвесва се над Татяна и посочва с брадичка към картината.
КУЗМО: Какво, така ли искаш да изглеждаш?... Явно докторът е почитател на кубизма.
ТАТЯНА: /вдига глава от списанието и изведнъж се сепва като забелязва грозните портрети /.
КУЗМО: Ще ми се да погледна под превръзките на онази пациентка...
ТАТЯНА: / мести поглед по картините: 1 - 2 - 3 – 4 / . Не, отказвам се! /грабва си чантата и почти изхвърча навън/.
Миг по-късно се чува ново сгромолясване по стълбите. Явно са съборили сестрата.
сцена 8 " КОД КРИМИНАЛНО: ХРЪТКИТЕ "
интериор: кварталния кофи-шоп, ден.
Алекс и Кузмо закусват. Кузмо е лапнал раздъвкана угарка от пура и говори през нея.
АЛЕКС: Ходил си в банката за сперма!?
КУЗМО: /потвърждава с кимане /. Нали ги знаеш автоматите за кефе по улиците? Е, там има такива, само че заа... сещаш се.
АЛЕКС: Сериозно?
КУЗМО: Че ти какво очакваш, да те обслужва ръчно някоя сестра? Пъхаш го вътре в машината и действаш. Все едно кухненски робот.
АЛЕКС: Айде бе!
КУЗМО: Ами като доене в кравеферма е. За това втори път не стъпих. За 40 лв. не си пъхам работите в нищо по което тече ток!
АЛЕКС: Ходил си наистина!? И защо ти трябваше?
КУЗМО: Не знам, бях студент. Като имам терапевт ще го попитам.
АЛЕКС: Бре!...Чакай, ти кога си бил студент?
КУЗМО: Е, не съм се дипломирал, но, бил съм.
АЛЕКС: /мисли/... Отказвам се. Това заприлича на разговор след тежък запой. Заведи Манчо той има нужда от пари.
КУЗМО: Оо, даа, света се нуждае от това.
АЛЕКС: /забелязва, че Кузмо има в джоба дивиди/ . Какво си взел?
КУЗМО: Нещо за гледане.
АЛЕКС: Какво е?
КУЗМО: Нищо, филм с Брус Лий.
АЛЕКС: Дай да видя. Дай тук! "Нейният първи анален секс 2"! Как така 2, нали и е първи?
КУЗМО: И аз искам да разбера. За това го взех.
Алекс забелязва, че през цялото време Кузмо си играе мачкайки нещо прозрачно в ръка.
АЛЕКС: Какво е това?
КУЗМО: Новото ми гадже. С Татяна се скарахме...
АЛЕКС: Ъ?
КУЗМО: Не си ли виждал - силиконов имплантант. Това е, нещо много добро!
АЛЕКС: Откъде го взе?
КУЗМО: Намерих го в кабинета на доктора, беше в един шкаф.
АЛЕКС: Чакай моля те, почни отначало.
КУЗМО: Ами с Татяна ходихме при някакъв д-р Пенчев, пластичен хирург. И малко се поздърпахме там.
АЛЕКС: За какво?
КУЗМО: Щеше да си слага колаген.
АЛЕКС: Не, за какво се скарахте?
КУЗМО: /видял е нещо и не отговаря /.
АЛЕКС: ... Тук имаш реплика.
КУЗМО: За колагена. И го намерих там, беше в един шкаф, казвам ти това е нещо много добро! Ето. Искаш ли да опиташ, пипни го? Като цица е.
АЛЕКС: Много ти благодаря! Ще се възползвам някой път. /поглежда надолу и забелязва обувките на Кузмо /. А това? Обувки цвят клавиши на пиано? Днес си пълен с изненади.
КУЗМО: Да, взех ги от поправка. Четвъртък е. Сещаш ли се, онези на на дядо ми.
АЛЕКС: Само мога да кажа, че вече си един добре облечен бизнесмен.С дивиди и цица в джоба. Града е твой.
Кузмо е забелязъл подозрителен мъж да влиза в тоалетната. Грабва празна чаша от масата, става и го последва вътре.
КУЗМО: Чакай малко!
В тоалетната залепя чашата на стената и преслушва кабинките. Мъжът излиза и почва да се мие.
КУЗМО: Търсиш ли нещо приятел? Да не си забравил нещо, а? /имитира подшмъркване /. Случва се, и аз понякога съм разсеян.
Онзи прибряно напуска . Кузмо се връща на масата при Алекс.
АЛЕКС: Какво беше това?
КУЗМО: /сочи тоалетната /. Там става нещо, казвам ти!
АЛЕКС: Да, стават някой работи, хората ходят по нужда.
КУЗМО: Чуй Алекс, тук се крие някаква загадка! Как така ще си забравиш урната в клозета, това да не е...?
АЛЕКС: /подава му/ . Торба орехи?
КУЗМО: Орехи? Глупости! Казвам ти това тук вътре / сочи урната / може да е Мето Илиенски! Пак говорих с Дрезов, посъветва ме да пусна обява. Не се отказвам..
АЛЕКС: Я стига, Мето отдавна се разхожда по плажовете из Бразилия обзаведен с чифт чисто нови цици!... Перфектното алиби, така никой не може да го разпознае, там е навсякъде е пълно с травестити. А и дори да влезе в затвора поне няма да има проблем с цигарите. Ето го самият Манчо!
Манчо се появява загърнат в огромен артистично навит около яката шал под който крие фотоапарат. Носи под мишница метален плювалник.
КУЗМО: Здрасти Мани, заповядай при нас!
МАНЧО: Е къде другаде? Здравейте, какво правите?
АЛЕКС: Не виждаш ли: подписваме протокола от Киото. За какво ти е това? /плювалника /.
МАНЧО: Подарък за офиса на Кети.
АЛЕКС: Има офис? Астролозите не са ли онлайн?
КУЗМО: Носиш ли го?
МАНЧО: /оглежда се и скришом му подава театрален бинокъл /. Ето.
АЛЕКС: Вие двамата, да не замисляте нещо?
ДВАМАТА: Нее! Кой, ние?... Ааа, ти замисляш ли? - Нее. - И аз не замислям...- Защо да замислям?...
АЛЕКС: Ами приличате ми на заместник директори на химически завод, които планират изхвърляне на токсични отпадъци в езеро.
ДВАМА: / пресилен смях /. Хахаха, в езеро.
АЛЕКС: Добре, напускам ви. Какво ще правите?
КУЗМО: Ами щее измислим нещо.
АЛЕКС: Каквото и да правите гледайте поне да не ви хванат.
КУЗМО: Ей, върни ми ДВД-то.
АЛЕКС: Да, ето ти го.Искам после да ми го разкажеш.
Алекс си тръгва. На вратата се обръща и ги вижда как са заели позиции като хрътки птичари край клозета. Единия се прави, че чете вестник и надзърта през дупка в него. Другия е приготвил фотоапарата изпод шала. Кузмо дими с пурата. Алекс вдига рамене и напуска терена.
СЦЕНА 9: "WC- СеРеСе Гейт "
екстериор. улица – ден.
Алекс и Кузмо вървят и разговарят.
АЛЕКС: ... Когато гледам порно и всичко е както трябва се чувствам като куче което се е изсрало в средата на улицата - малко засрамен, но горд личното си постижение.
КУЗМО: Така е. Хайде, трябва да тръгвам.
АЛЕКС: Ей, няма ли да дойдеш с мен до планетариума?
КУЗМО: Няма начин, ще ходя на свиждане.
АЛЕКС: Чичо ти в пандиза?
АЛЕКС: /застрелва го, знак че е уцелил. Разделят се /.
Само картина на действието:
- Кузмо и Манчо заговорничат; промъкват се в моргата.
- Kузмо и Манчо организират "секретен пост" пред тоалетната, водят наблюдение и дебнат посетителите: театрален бинокъл, подсушване, фотоапарат, вестник с дупка - всякакви способи.
- Кузмо провежда външно проследяване, но от бързане си защипва шлифера с вратата на колата, след като е оставил вътре ключовете. Налага се да го съблече така на вратата, да изтича за ножица за да отреже парчето и след това да го облече с голяма дупка.
- Двамата се опитват да монтират скрита камера в плювалника и го поставят в тоалетната на кафенето.
- Кузмо и Манчо надзъртат в хладилниците на моргата и виждат вътре труп на травестит с ерекция. Близо до камерата на стената се чете надпис "Аз бях тук! М."
- Втрещени от гледката на трупа панически бягат от залата за аутопсии. Манчо изпуска на земята плик със снимки.
- WC: Двамата постоянно притесняват посетителите в тоалетната, оглеждат ги и надзъртат след тях. Хората реагират стреснато и бързат да се махнат.
- Виждаме ги как: Кузмо пробива с дрелка дупка в стената на кабинката, подслушва със СРС - празна чаша долепена до преградата. Завързали са забравената ръкавица с връв и я теглят по земята за да предизвикат реакция - тяхната представа за активно мероприятие. Манчо надзърта с огледалце залепено на обувката изпод вратата на кабинките.
- Манчо уж по погрешка влиза и в женската тоалетна и след миг изхвърча с извинения и зачервена буза.
- "секретен обиск" - проверяват вещите на маста на човек който е станал за да се обекчи и прочее безумства ( Ето как става номера:....../трик със дреха на закачалка/.
В някакъв по-късен момент в кафенето.
АЛЕКС: /отива към бара. казва си здрасти с няколко души /. Хей, какво става, изглеждаш сякаш си изял развалено яйце?
МЪЖ: Жена ми ме напусна.
АЛЕКС: Радвай се.
МЪЖ: Ама няма кой да готви!
АЛЕКС: Ще си свариш юфка.
ДРУГ: Иди да го споделиш с Камелия в "Споделено с Камелия".
Всеобщ смях.
АЛЕКС: /към друг /. Как я караш Еди?
ЕДИ: Пак ме мъчи запек!
АЛЕКС: Е, значи всичко е по старому.
ЕДИ: Да, вчера поставих рекорд - 7 часа в тоалетната! На нервна почва е.
АЛЕКС: Трябва да ти отпуснат стипендия.
Разполага се на бара, поръчва кафе и се заслушва в интересна история.
КЛИЕНТ1: ... И тогава казанджията, тартора на селските идиоти, най-пропадналото пиянде, което можете да си представите ми вика: „Ей, пич, 8 сутринта е, отказвам да ти сипвам повече“! Представяте ли си?... Ето кога ми светна червената лампа и разбрах, че работите вървят зле. Чух как камбаната заби в главата ми. И 11 години по-късно оставих пиенето.
КЛИЕНТ2: Ами то и аз спрех да посещавам сбирките, но поне имах добро оправдание – бях зает да варя ракия. Хахаха!
КЛИЕНТ 1: Наздраве!
АЛЕКС: /към бармана /. Страхотно. Отивам да кажа една молитва и да се метна в клозета. Чакам мойте хора, ако се появят налей по бира.
Алекс влиза в тоалетната и се разкопчава пред писоара, когато чува подозрителен шум; навежда се и забелязва идиотските обувки на Кузмо в цвят клавиши на пиано в процепа под вратата на кабинката. Вижда и съмнителния плювалник . Промъква се на пръсти, отваря рязко вратата и го заковава да слухти с ухо върху чашата.
АЛЕКС: Какво става тук по дяволите! Какво е това, използваш специални разузнавателни средства?
КУЗМО: ... Амии, секретен пост.
АЛЕКС: Ти си маниак, знаеш ли! Секретен пост! Да не би да имаш и флашки? За кой се мислиш, за Алексей Петров?
В този момент отнякъде запъхтян се появява Манчо с урната.
АЛЕКС: Аха, за къде без теб! А това? /посочва плювалника с камерата /. Подаръка за гаджето ти Кети!
И какво открихте вие двамата, че някой е нарисувал емблемата на "NIKE“ в кафяво на стената? Престанете да се излагате, всички ни познават, идваме в това заведение от години...
КУЗМО: Ще го пипна, Алекс, ще разбера кой е!
АЛЕКС: Ти си се вманиачил! Побъркал си се! Веднага дай това! /посяга да грабне урната от Манчо. Кузмо го изпреварва /.
КУЗМО: Не! Ние го видяхме го, казвам ти!
АЛЕКС: Кой?
КУЗМО: Мето! В моргата. Манчо ще потвърди. Кажи му.
МАНЧО: Да, самата истина, кълна се! Лежеше там във фризера с гигантска ерекция и цици! Той беше. Избягахме като Индиана Джоунс пред топката на смъртта!
АЛЕКС: О Боже, трябва ви лоботомия! Дай това! Пусни!. Казах ти да я оставим на бармана!
Сдърпват се за урната. Настава суматоха, капака изхвърча и съдържанието се изсипва върху тях и в тоалетната чиния. Капака дрънчи по пода. Всички застиват.
КУЗМО: Видя ли какво стана!
МАНЧО: ... Я чакай малко! Тук пише нещо! /кляка и я взима в ръце /.
Когато тримата излизат от кабинката, в тоалетната влиза клиент и ги вижда как кихат и подсмърчат гузно, от което остава с впечатление, че са някакви дилъри.
КУЗМО: /сменя темата /. Казаха че довечера пак ще вали.
МАНЧО: Да-да, понижение на температурите.
Мъжът се натъква на остатъци от прах върху казанчето, гребва ги, оглежда се и бързо и шумно ги изшмърква . Тялото му се разтърсва от тръпки на екстаз "Уухааа“!
Тримата са на масата и зяпат празната урна сърбайки бира.
КУЗМО: Както се казва за умрелите или добро или нищо.
АЛЕКС: Разбира се, че добро, нали не съм вътре.
МАНЧО: Или "Той умря и това е хубаво"! Какво ще правим с нея?
КУЗМО: Ами трябва да я занесем на близките!
АЛЕКС: Хайде да я разпръснем и толкова.
КУЗМО: Мислиш ли, че това би била последната му воля? Не и аз.
АЛЕКС: Стига, отърви се от нея.
МАНЧО: / поглежда вътре /. Останали са около 20 %.
АЛЕКС: Значи ще им върнем само ДДС-то.
КУЗМО: Ще я допълним с нещо.
АЛЕКС: Какво? Нес кафе? /към Манчо /. Хапни си пак.
МАНЧО: / изтупва си реверите и вади щипка прах от горния си джоб и я пуска в кафето на Алекс /. Опитай и ти.
АЛЕКС: Ти да не си роден в Чернобил!?
МАНЧО: /към Кузмо/. Мога да донеса от печената леблебия? Приличат си.
КУЗМО: ОК. Ставаме! Да приключваме с това. Казах ви, че ще открием собственика! Хайде! /обръща чашата с кафе на екс /.
Стават хвърлят пари на масата и се отправят към изхода.
МАНЧО: /забелязва нещо интерсесно/. Ей, вижте, това там не са ли Драго Драганов от телевизията и Азис?
КУЗМО: Е и? Какво толкова, чай с ром?
МАНЧО: Да, бе.
Кузмо го повлича го навън. Алекс просто примирено ги следва.
СЦЕНА 10: " НАЙ-СЕТНЕ МИР НА ПРАХА МУ "
интериор. кола в движение-ден.
Тримата отиват да върнат урната. Алекс шофира с една ръка, Манчо разлиства вестник, Кузмо я е стиснал с непробиваем захват пред гърдите.
КУЗМО: Как мислиш мъж или жена?
АЛЕКС: Няма значение, вече е на по-добро място.
МАНЧО: Да бе, при Мето Илиенски.
КУЗМО: Да заложим?
АЛЕКС: Не.
КУЗМО: Мисля, че имам подходящо име за погребално бюро за кремации - "Топло убежище". А? "Топ-ло убежище"!
АЛЕКС: Идеално е.
МАНЧО: /чете подигравателно /. Британец нарязъл 30 сантиметрова краставица на 163 парчета за 13.4 сек. ... Е кой се занимава с писане на подобни глупости? Така ли си изкарват заплатата?
АЛЕКС: Наричат ги "клозетни таблоиди".
КУЗМО: Мисля да опитам!
АЛЕКС: Какво?
КУЗМО: 13.4 секунди. Защо не, и аз бих могъл!
АЛЕКС: Кой, ти? На 163 прачета? Никога!
КУЗМО: Предизвикваш ли ме?
АЛЕКС: Предизвиквам те!
КУЗМО: И аз те предизвиквам!
АЛЕКС: Добре, да направим състезание! Кой избира ножа?
КУЗМО: Съгласен. Манчо ще засича време. Отбий някъде за краставици.
АЛЕКС: Манчо е на хронометъра! За кой залагаш Мани?
МАНЧО: Не ме бройте, аз съм извън разговора.
КУЗМО: Ей, какво има приятел, изглеждаш омърлушен.
КУЗМО: Ккато труп изпаднал от багажник.
МАНЧО: Аха, защото не се интересувам от тъпото ви състезание с краставици? Оставете ме на мира.
КУЗМО: Ама че! Дай вестника!
МАНЧО: Спри колата, гладен съм.
АЛЕКС: Добре, хапни пица.
МАНЧО: Пица...
КУЗМО: Знаете ли, че пицата е измислена като затворническа храна?
АЛЕКС: Как така?
КУЗМО: Ами да може да се пъха отдолу под вратата на килията. А сега всички пица-пица, ядат само пица!
МАНЧО: Добре, ще си взема пица с краставица.
КУЗМО: /чете / ... Ей, вижте какво пише тук! Познайте кой е умрял - нашата позната Вунга ясновидката. Прегазил я камион.
МАНЧО: Тя толкова ли е известна, че чак я пишат във вестника?
АЛЕКС: Вунга!? Защо не е успяла да го предвиди? Нали е медиум?
КУЗМО: Изпаднала в 2 дневна кома. Дошла за малко в съзнание и веднага умряла. Пише, че последните и думи били "Претакайте зелето!".
АЛЕКС: "Претакайте зелето", какво е това, пак тази глупост?
МАНЧО: Сигурно завета и към нацията. Интересно, какво ли е пишело в хороскопа и за деня?
КУЗМО: /веднага сверява /. Да видим... петък. " Проблемите са преодолими ако не бързате да се ядосвате".
АЛЕКС: Кой го казва?
КУЗМО: Алена.
МАНЧО: /още по-ехиден /. Ааа, Алена. Тя може да вещае. Може да вещае, даа!?
КУЗМО: Тук някъде е. Спри ето там.
Кузмо и Манчо излизат да занесат урната. Двуетажна кооперация със стълби и площадка. Алекс остава да чака в колата.
КУЗМО: Остави двигателя включен!
АЛЕКС: Разззбира сеее, бой.
Кузмо се навежда и поставя урната на площадката пред вратата, потупва я за сбогом: "Вече си у дома, приятел". Манчо натиска звънеца и побягва, но се препъва в нея и събаря Кузмо. Урната отхвърча и остатъка се изсипва надолу по стълбите. Кузмо я хвърля обратно като топка за ръгби. Двамата тичат и се мятат в колата. Алекс не може да потегли.
КУЗМО: Казах ти да не гасиш двигателя!
АЛЕКС: Сам угасна! Не предполагах, че ще правим банков удар! /потеглят с мръсна газ /.
КУЗМО: Мани, виж чисто ли е отзад?
АЛЕКС: Какво да не очакваш гонка?
МАНЧО: Знаете ли, убеден съм, че от вас ще излязат чудесни идиоти!
КУЗМО: Това беше!
интериор. Кола в движение – ден.
На връщане.
КУЗМО: /към Манчо /. Зарязаха те, а? За това ли си кисел като преял с развалени миди? Не се плаши, мен също. Татяна ми би шута.
АЛЕКС: Така е, малко прилича на престоял удавник.
МАНЧО: Не знам каква е тая работа с жените? Вече си мисля, че е много по-лесно да обереш банка, или да си смениш пола, отколкото да откриеш подходящ партньор? Ще ми обясни ли някой как така според единия хороскоп съм генйй, Леонарррдо, а според другия кръгъл идиот?
АЛЕКС: За хороскопа ли се скарахте? Казах ти, ще си изпатиш.
КУЗМО: Какво, какво? Хороскоп?
МАНЧО: /от възбуда изпада в истерия на срички /. Да по дяволите! Това е проблема. Всичко беше идеално докато... о-ока-за се, че според хо-ро-ско-па на ки-тай-ците сссъм ня-ка-къв и-диот! Воден плъх! Не искала да има нищо общо с мен. Щяла да си съсипе кармата. Бил съм някакъв китайски Хитлер! Вооден плъх! Какво е воден плъх по дяволите!?
КУЗМО: Нещо като... лалугер. Правехте ли секс?
МАНЧО: Естествено! Дори си купих нова риза!
КУЗМО: Аз нямам проблеми с жените. Те имат с мен.
АЛЕКС: Знаеш ли какво, не се ядосвай, някое момиче сега се забавлява, танцува и се весели и дори не подозира, че скоро ще те срещне и ще легне с теб. Въпрос на време.
МАНЧО: Не ми помагаш. Сигурен ли си, че в това трябва да има комплимент?
КУЗМО: Обичам жени бързи като нес кафе!
МАНЧО: Хич не ми върви с този пол, май трябва да стана генеколог за да успея да съблека някоя?
АЛЕКС: Ако ти трябва жена не я търси и не ставай генеколог. Първо се постарай да намериш пари, после тя сама ще те открие. /към Кузмо /. Кажи какво стана с Татяна?
КУЗМО: Пластичните хирурзи разбират от курви.
МАНЧО: Ей, по средата на историята съм!
АЛЕКС: Предупредих те да не лъжеш.
КУЗМО: Татяна. Затваря ми, не сме се чували от седмица.
АЛЕКС: От естетически съображения?
КУЗМО: Да, заради коментара ми за силикона.
МАНЧО: /говори на глас докато размишлява /. " Майната ви! Ама че съм идиот! Да вярваш, че любовта е възможна е като да вярваш, че като попълниш фиш за тотото и ще спечелиш. Ама все някой винаги уцелва и това поддържа мита. Глупости на търкалета!... О Боже, в главата ми е като в сферата на тотото. Топчетата се прескачат в пълен хаос и накрая някое изкача. Но не знам кое?... Успокой се, не си внушавай, всичко е в ума... Е да де, там е проблема. Ако беше в гъза можехме да бръкнем и да го извадим..."
/гледа Кузмо/ . Ей, какви са тия дрехи? Да не продаваш пъпеши на магистралата?"
АЛЕКС: Говориш на глас.
МАНЧО: Какво, това аз ли бях? Аз ли го казах?
КУЗМО: Ти или невидимия.:
МАНЧО: О, Боже, ще ме подлудят тези връзки!
КУЗМО: Скоро откриват изложението на психични болести. Защо не се кандидатираш за награда? Ако извадиш късмет мога да кръстят на теб диагноза.
АЛЕКС: Успокой се, неизбежно е, Вселената се разширява, хората се отдалечават един от друг. Айнщайн го е казал.
МАНЧО: А-да, хумор. Смейте се...
Пауза.
КУЗМО: Добре, приключихме с това! Задачата е изпълнена. Какво ви се прави сега?
АЛЕКС: /паркира /. Рано е още, можем да хванем мача в кафето?
КУЗМО: ОК! Идваш ли Мани? Хайде ела да пием бира!
МАНЧО: ... Футбол!? Е, нищо не ме спира поне да се напия.
КУЗМО: Така те искам! Хей, ето там продават краставици!
Излизат от колата. Кузмо хуква, да пресича и се чуват свирепи спирачки.
интериор: кварталния кофи-шоп, ден.
Компания приятели са се събрали да гледат мача.
НЯКОЙ: Чакай малко. Имам един приятел еврейн. Не е гей, но веднъж като бързал да се прибере след работа седнал върху кабалата забравена в колата на шофьорската седалка и си таковал ануса. После се наложило да ходи на психоаналитик за тая работа и подхванал с него любовна връзка. Всеки път в кабинета му правели секс и на всичкото отгоре оня настоявал да му плаща за сеансите. Това се казва наистина сложен човек.
ВСИЧКИ: Хахахахаха! Не бил гей, само ходел на уроци, хахаха!
КУЗМО: /към Алекс /. Добре де, като си толкова голям тарикат, можеш ли да кихнеш със затворени очи?
АЛЕКС: Остави ме с твоите глупости! Като ме победиш в надрязване на краставици тогава ще ми се отваряш. / вижда Еди запека /. Ей, здрасти Еди, сядай! Как си?
ЕДИ: Вече съм по-добре,човече. Купих си ябълков пектин и трици. Олекна ми.
АЛЕКС: Опитай това. / предлага му чашата си с кафе /. Правя анкета.
ЕДИ: /отпива /.
АЛЕКС: Каква е рецензията ти?
ЕДИ: ... Кафе с вкус на... какво е, карамел? Ако бях ченге бих ги арестувал за това.
АЛЕКС: /към Кузмо /. Ей, виж, опитай и ти.
КУЗМО: Не е зле, харесва ми.
СЕРВТ: Празни бутилки?
АЛЕКС: /към сервитьорката /. Какво е това? Кафе с вкус на карамел?
СЕРВТ: Това е аромата на деня.
АЛЕКС: Но аз си поръчах кафе.
СЕРВТ: Кафе е. Това е кафе.
АЛЕКС: Добре, добре, може ли дистанционното на телевизора, след малко почва мача. И ми донеси истинско кафе.
КУЗМО: / след нея /. За мен 2 бири с вкус на бира!
На екрана на телевизора текат новини.
ЕДИ: Новини! Да ви кажа, хора, нямам високо мнение за журналистите.
КУЗМО: И аз.
ЕДИ: Чухте ли за тоя случай дето всички писаха за Джони Деп - как бил тайно в някакъв хотел в България за да изневерява на жена си с една манекенка? Добре де, ами ако тоя тъпунгер, дето му се прави на клонинг беше паднал от балкона и умрял? Какво, щяха да го погребат с грима и дрехите и после да напишат във вестника"Джони Деп умря"! Ебати!
КУЗМО: Да ти кажа прав си Еди, не ги разбирам тия работи. След „Дуплофенак“ мислех, че отдавна съм претръпнал, но ето кое успя да ме шокира – предаване в което да демонстрират качествата на някой наистина добър препарат за почистване на ушна кал. А Мани, при Гала.
МАНЧО: Оставам извън темата. Нямам гадже репортерка.
ЕДИ: Едно нещо мога да кажа за цялото им бръщолевене - много тъп виц. Представям си ги как седят голи под кръста в кадър зад бюрата, барат се и се правят на важни.
АЛЕКС: /сръгва Кузмо/. Ей, я гледай кой е това!
Картина от телевизионния екран.
ВОДЕЩ: " ... Продължаваме с пореден случай на престъпна небрежност. Наш журналистически екип се натъкна на шокираща история за нехайство и престъпление по служба. Разследването води криминалния ни репортер Татяна Желева. Татяна.
ТАТЯНА: Неизяснена смърт на общински паркинг. Ето и фактите: Неустановено лице, мъж на около 40 г. възраст без документи, е починал от инфаркт, преди доста повече от месец в неправилно паркирана в синя зона кола. Автомобилът е бил санкциониран с поставяне на скоби, а в последствие вдигнат с паяк и откаран на наказателен общински паркинг, където намиращият се в него гражданин е престоял почти месец преди трупът му да бъде забелязан от случаен посетител.
Истинската самоличност на починалия е била установена чрез ДНК и дактилоскопична експертиза, едва след като тялото вече е било кремирано по решение на общинския съвет, поради напредналото състояние на разложение. От наш източник научихме, че впоследствие при предаването и на близките урната с праха му е била загубена от служителят на куриерската служба.
Представител на прокуратурата заяви, че има данни за обосновано предположение за извършване на престъпление по служба: чл. 57,ал. 3-та и 4-та от НПК по вина на столична община и е разпоредила разследване.
Ще ви държим в течение за развоя на събитията. Обратно в студиото. Ваня."
АЛЕКС: /към Манчо /. Е, поне разбрахме от кого си хапна. Мъж без документи.
.........................................................................
ЕДИ: ... Да, добра история. Да вдигнат кола с гниещ труп; само те са способни на това. И как намерихте адреса?
КУЗМО: Лесно, разсипахме я. Те го вписвали на дъното.
АЛЕКС: Язък за теорията ти за Мето Илиенски. Беше наистина екстравагантна. Но поне Манчо може да се гордеде, че не го е опитвал на вкус.
КУЗМО: Сигурен източник, да бе, как не! Ще пусна една вода.
В тоалетната Кузмо отново забелязва оставена над писоара ръкавица. Изважда човек от кабинката, притиска го чрез заплахи и имитация на разговор по полицейска честота на диктофона си от което онзи изпада в ужас и си признава "Аз бях, аз бях! Не беше нарочно! Имам уромицетоза!" Оказва се, че служителят на куриерската фирма наистина е гей.
СЦЕНА 12: ТИ СИ ВИНОВНА, КУЧКО!
интериор. кофи-шоп-ден.
Няколко дни по-късно. Алекс и Кузмо, убиват времето.
КУЗМО: ... И защо да не спечеля? С добър адвокат...
АЛЕКС: Ще заведеш дело за торбичка чай?
КУЗМО: С изтекъл срок на годност! /демонстрира му я усукана около вилицата /. Комисията за защита на потребителите само чака..
АЛЕКС: Аз ще го платя... Ей, прави се на разсеян, виж кой влезе!
КУЗМО: Кой, кой!?
В кафето се появяват Татяна и Кети и без да ги поздравят се настаняват на отделна маса.
КУЗМО: Сърдита ми е, прави се, че не ме вижда.
АЛЕКС: Тебе пука ли ти?
КУЗМО: ... Добре, чуй това, как ти се струва: 3.20 шишето минерална вода! И не от 500 гр, малко шише - 0.300! Честна дума, видях го с очите си ей там пред магазина по надолу. Това прави... момент да сметна... 9.000 лева за кубик вода!
АЛЕКС: Да, бе, представи си само колко ще излезе едно пране!
КУЗМО: Ами къмм... По-лесно е направо да си купиш нови дрехи.
Манчо се връща от тоалетната с книга в ръка.
МАНЧО: Ще умра от яд, страхотна книга! Четох малко от нея докато бях вътре, но се наложи да скъсам последните страници, иии сега и да я дочета няма как да разбера края! Не бях попадал на нещо толкова интересно!
АЛЕКС: За какво се разправя?
КУЗМО: Ей, виж кой е там. Кети.
МАНЧО: /поглежда и смънква нещо като "Е,и?"/.
/към Алекс /. За човек с невероятно ръкостискане.
АЛЕКС: Човек с невероятно ръко-стискане?
МАНЧО: Да, никой няма такова ръкостискане, невероятно е.
АЛЕКС: И как така е попаднала у теб? Това нали е книга?
МАНЧО: /сочи Кети /. Тя ми я даде. Трябваше сега да и я върна.
КУЗМО: А ти я оскверни в клозета!
МАНЧО: Ами като беше паднало рулото! Не трябваше да се зачитам, яд ме е!
AЛЕКС: Я погледнете, нещо става там!
Междувременно в кафенето са влезли двама цивилни полицай с тъмни костюми и са застанали край масата на двте жени. Легитимират се и провеждат кратък разговор с Кети.
МАНЧО: / със самодоволна усмивка /. Става това, което става, когато ядосаш кармата и се ебаваш с мен.
Двамата полицай любезно, но твърдо подканят Кети да ги последва навън. Излизат. Татяна е в недоумение!
АЛЕКС: Какво беше това?
КУЗМО: Ти имаш ли пръст? Знаеш ли нещо за това?
Двамата гледат към Манчо с очакване. В момента няма по-щастлив човек от него.
МАНЧО: /дълга пауза; колкото се може по-ехидно/. ... И тъй приятели: да ви кажа до преди два дни, за пръв път в живота си, бях наистина тотално депресиран. Знаете колко бях разочарован - мъж с разбито сърце и измамени надежди. Наивно бях си въобразил, че може тя е жената! Жената от моето щастливо бъдеще. Но... уви. Зарязаха ме заради ки-тай-ски хороскоп. Някакви там дати, цифри. Е това наистина ми разказа играта, признавам си, но шансът отново беше на моя страна! ... Излязох оная сутрин да разходя кучето на съседката в парка и да страдам на спокойствие... Случайно визитката и беше в мен, извадих я и точно преди злобно да я скъсам на парчета, видях на един клон да виси обесен. Самоубиец. Май беше клошар, да клошар! Поклащаше се леко. И ненадейно в същия този миг, не знам как и откъде, но някакъв импулс ме сграбчи и ме накара да надраскам на гърба и: "ГАДНЪ МРАСНИЦЕ! ТИ СИ ВИНОВНЪ!!" и я напъхах в ръката му... Ето кое ме върна в играта!
Пауза .
КУЗМО: ... Е, сега поне не се налага да и връщаш книгата.
СЦЕНА 13: "MISSING RERSON"
интериор: кафенето. 30 мин. по-късно
Тримата вдигат наздравици с бира и отдалеч личи, че са в превъзходно настроение. Манчо черпи. След по-малко от минута в кафенето влизат нови две ченгета, едното от които е Дрезов, познатия на Кузмо, и се насочват към тях.
ЧЕНГЕ: Манчо Панюков? Вие ли сте?
МАНЧО: Ами?... Д-дда.
ЧЕНГЕ: Това познато ли ви е? / подава му снимките които са изпаднали от джоба му при бягството от моргата /.
МАНЧО: О Боже, пак тази снимки! Все едно ме преследва кошмар!
ЧЕНГЕ: Значи не отричате, че са ваши?
МАНЧО: Да, но вижте, това не съм аз! Не е мое, не е моя...аз, Алекс кажи им за фотото...
ДРЕЗОВ: Ще трябва да ни придружите за разговор до управлението.
ЧЕНГЕ: Ако всичко е наред ще ви освободим веднага. Няма да отнеме много време.
МАНЧО: Аз, аз... да. За какво става дума?
ЧЕНГЕ: ... Без коментар.
ДРЕЗОВ: /към Кузмо /. Добре де: във връзка с издирването на изчезнало лице. Само справка. Ще му хванем такси... Шега.
Изражението на Кузмо и Алекс застива. Ченгетата повеждат Манчо към вратата.
АЛЕКС: ... Мето?
КУЗМО: /тихо /. Мето Илиенски...
МАНЧО: /обръща се за подкрепа / . Аз, аз, не ядох нарочно от него! Той намери урната. Кажете им!
/вижда Еди запека /. Еди, кажи им...
Отвеждат го.
*** THE END ***
ТИТРИ:
Кузмо и Алекс с обилно бинтовани показалци дъвчат парчета краставици след състезанието по бързо рязане.
