Екзистенциална депресия

Публикувано на 07.07.2019 от kuzmo.k

„Седмопръстият“ глава 5, част 3

вторник 17.55

Когато сестрата го въведе в кабинета психологът седеше за бюрото и въртеше ръчката на някакъв уред подобен на мелничка за пипер с който остреше моливи. Пъхаше ги много внимателно в накрайника, пробваше върха им с показалец и ги пускаше в кутия от пури. Кутията беше почти пълна.
„Медитация, ташак! Пробвай медитация, когато цял ден си имаш работа с идиоти““, измърмори под носа си и вдигна поглед.
– Здравейте, докторе – поздрави седмопръстия.
– Добър ден. Написахте ли нещо?
– Да – подаде му плика той.
– Постарал сте се. Седнете на дивана, секретарката ще ви донесе кафе.

Докторът извади страниците от плика и без да му обръща повече внимание се задълбочи в текста. Пресегна се към кутията с моливи, измъкна един и взе да отбелязва в полето.

„- … Сега пъхни щуцера във входа на дланеца и отвърти винтила четвърт оборот.
– На коя страна?
– Надясно, докато щракне шплента… ДЯСНО, БЕ!
– А да. Мамка му.
– Свържи клапана на трансформатора с „X-Cora-a“
– Да положа ли соленоида по средата?
– Изчакай първо връзките да се синхронизират в обща маса.
– Чакам… готово, стана.
– Така, изрежи свободните жици от преостата. Стой! Дай на мен.
– Ето ти клемата на програматора: C (common). Такаа, сега лентата по номерациите…
– Уфф, ама че дребни букви, нищо не мога да видя! Прокарай, прокарай го в затвора!
– Готово.
– Сега, аз държа оттук, а ти затегни винта на обтегача. По-бързо де!
– Йес! Захранването… Къде е 24VAC?
– 24 е за външния модул. Трябва ни 13 мм-ов.
– Сигурен ли си?
– Захранващият кабел трябва да бъде 14 AWG(1.85)
– Заемяването на зелената жица ли е?
– Не помня.
– Е тогава какво сме седнали да го монтираме, и без това батерията трябва да е литиева.
– Нея ще я сменим накрая. Дай сега да свалим държача на релето за да пасне клемата.
– P на G. Ще направим ръчно байпасиране. Натисни SEN-ора.
– НЕ ТОЗИ!… МАМКА МУ!  ФАК! ФАК! ФАК!… ТИ МАЛОУМЕН ЛИ СИ БЕ!
– Без да искам, съжалявам!
– А е, писна ми, не става и не става!
– Майната му! Дай да се ебаваме с кретените.
– Искаш ли бира?…“

Свали очилата, въздъхна и разтърка с два пръста предносницата си.
– Вижте, ще бъда напълно честен с вас: няма да мога да съм ви полезен. Не искам да ви губя времето и парите… Твърде стар съм за това. Вашият случай е наистина особен, а аз съм прекалено уморен и… знам че няма смисъл.
– Мога да ви платя допълнително. Кажете някаква цифра.
– Не, не става въпрос за парите.
– Какво, докторе, да не сте в депресия?
– Може би. Във всеки случай, отказвам се. Но ще ви дам телефона на колега…
– Не се отчайвайте, докторе, има още хляб във вас. Дишайте дълбоко. Ето така – с диафрагмата.
– За съжаление понякога медицината е безсилна.
– Какво ще ми препоръчате тогава?
– Нищо, живота често е безсмислен. Свиквайте.
– За мен ли става дума или за вас?
– За всички.
– Не се предавайте докторе, чувал съм, че да си накиснете краката в леген гореща вода с морска сол много помага за нервите.
– Да. Както и да е…
– Няма ли поне да ми кажете нещо. За мен.
– Мога да опитам. Но се съмнявам, че ще ви хареса.
– Ще го понеса.

Докторът се пресегна и взе листите в ръка. Тя видимо трепереше и той ги пусна обратно на бюрото.
– Ъъ, какво исках да… не мога да следя мисълта си – извади от един плик в джоба си няколко хапчета и се зае да ги чупи на две и ги гълта.
– Нещо за състоянието ми.
– А-да – въздъхна той. – Обичате ли да четете криминални романи?
– Не знам, може би? Да.
– Очевидно да. Тук има фабула в развитие – потупа с показалец страниците  психиатърът. – Даже мисля че имате дарба.
– Каква?
– Да съчинявате. Но не се радвайте, в някой случаи това е болестен симптом.
– Не се радвам.  Като казахте, фабула, за какво точно става дума?
– Фабулата е творческа предпоставка за създаването на художественото произведение.
– Аа, това ли било, понеже аз си помислих нещо друго…
– Това беше, така да се каже „добрата“ новина. Знаете ли какво е дебилизъм?
– Ъъ…
– Дебилизъм, на латински: debilis – слаб, немощен, е термин в психологията, с който се обозначава най-слабата степен на интелектуална недостатъчност или още наречена умствена изостаналост, обусловена от задържане на развитието на индивида или поражения на мозъка на плода… Мисля че ако ви направим IQ тест ще установим необичайно ниска интелигентност.
– Да не намеквате че съм тъп или нещо?
– Не намеквам.
– А, добре.
Докторът прелисти картона и зачете бележките си:
– Вероятни криминални наклонности. Шизотипически характер. Стеснено, фиксирано съзнание. Некомуникативен и нетолерантен към чужда гледна точка. Прикрит и подозрителен, недоверчив до крайност. Чувства се дезориентиран и заплашен. Зациклен на проблеми и негативни обстоятелства. Синдром на дефицит на вниманието. Социопатия.
–  Добре, но защо не помня нищо?
– Нарушенията на паметта могат да се дължат на много фактори: Психични и поведенчески разстройства – транзиторна глобална амнезия, алкохолизъм, разстройство на реализациите. Страничен ефект от прием на медикаменти – антиепилептици, дигоксин, клоназепам. Новообразувания – тумор в мозъка. Болести на нервната система – епилепсия, болест на Алцхаймер (Alzheimer’s disease). Болести на ендокринната система – синдром на Вернике-Корсаков (Wernicke-Korsakoff syndrome). И най- вече: травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини като механично увреждане на главата – ретроградна или дисоциативна амнезия.
– Богата колекция. – Освен това при вас има данни за параноялна психопатия.
– Какво е това?
– Характерова аномалия. Разстройство на личноста.
– Опасна болест ли е?
– Не за вас.
– А за кой?
– За другите.

Мълчание… мълчание…

– …  Е, благодаря ви за лекцията докторе.
– Няма за какво.
– Какво, значи се отказвате?
– Да. Съжалявам.
– Разбирам ви, няма проблем, починете си, идете на екскурзия. Пиете ли?
– А вие?
– Разбира се.
– Продължавайте да го правите.
– Това е професионален съвет ли е?
Докторът уморено кимна.
– Тогава ще ви послушам.
– Ще ми се да го бях разбрал по-рано. Още през медения месец.
–  Е, винаги има надежда… Ако искате да поговорите с някой,  аз съм насреща.
– Да, благодаря ви, но…
Седмопръстият се поколеба:
– Докторе, мога ли да ви попитам нещо? И ви оставям на спокойствие?
Психологът само кимна утвърдително.
– Като терапевт помогнали ли сте досега на някой? Тези неща работят ли или са просто бизнес?
– Запомнете нещо: истинската сила на психотерапията е самовнушението.
– Благодаря ви за отговора. На вас ли да платя или на секретарката?
– Няма нужда. Не дължите нищо.
Докторът включи интеркома и със сподавена въздишка произнесе: „Рачева, като пациентът излезе му върнете таксата за лечението и отложете всичко за днес“.
–  Няма нужда, докторе. Не ми е до парите. Може след време да си промените мнението. Като се поразведрите. Защо не потърсите професионална помощ?
Психологът само поклати глава. Дръпна кутията с моливи в скута си и се отпусна назад в креслото:
– Ако бях с двайсетина години по-млад, може би?
– Ами тогава… Всичко хубаво, докторе. Оправяйте се. И горе главата
– Да, благодаря, и вие. Минете през сестрата за парите.
Извади изпод бюрото хавлиена кърпа и взе да попива врата си.
.

Публикувано в житейска психология, забавление, комедия, пси