Сцена 1. Следствен арест
интериор/ килия следствен арест – ден
Помещение 4 на 3 метра. Редица от 5 шалтета на дървеното дюшаме. Калъфки за възглавници с насипани в тях цигари, храна и дребни лични вещи. Високо прозорче с решетки, закрити с лист перфорирана ламарина. Релса минаваща в средата на тавана. Кофа за дефекация в ъгъла при вратата.
Вътре – 5 човека. Двама играят на клечки, двама просто лежат и зяпат тавана, а един клечи над кофата и в момента се изпражнява.
Чува се дрънкане на ключове и издърпване на резе. Вратата на килията се отваря. Униформен старшина застава на прага оглежда присъстващите и мълчаливо посочва един от тях. Посоченият си казва името.
ПОСОЧЕН. Крум Георгиев Петров.
Без да казва нищо надзирателят посочва следващият.
ПОСОЧЕН. Иван. Лазаров Димов.
След кратко колебание третият посочен е човека изпражняващ се в кофата.
СЕРЯЩ. … Ъъх, Лозан.
СТАРШИНА. (продължава да стой с насочен показалец)
СЕРЯЩ. … Лозан Христов… ъъ, Демирев.
СТАРШИНАТА се обръща към следващият арестант, който бавно се изправя и насочва пръст към него.
АРЕСТАНТ. (след дълга пауза) Бойко… Методиев… Борисов.
СТАРШИНАТА му прави знак да се приближи като се обърне с гръб и сложи ръце отзад. Поставя му белезници и го извежда от килията. Заключва я.
Отвън чака втори униформен. Повеждат арестанта покрай килийите в коридора. Стигат до ъгъла.
СТАРШИНА. Обърни се.
АРЕСТАНТЪТ застава с лице към стената на метър преди ъгъла и навежда надолу глава. КОНВОИРАЩИЯТ натиска бутон за звуков сигнал. Отговаря им също такъв. Изчакват разминаване с друг конвоиран арестант и след това завиват и поемат по коридор надясно. Същата процедура се повтаря още два пъти докато стигнат до стълбите и го свалят до стая на администрацията. Вкарват го в кабинет с надпис ГД ГДИН.
Вътре зад бюро седи мъж с униформа и преглежда папка с надпис „ДЕЛО №…“. Поглежда към арестанта и казва:
ДИРЕКТОР. Е, гражданино Борисов. Свободен си. За сега. (подава му лист хартия)
(към конвоиращите) Свалете му гривните.
Мъжът е отведен до складово помещение където получава дрехите, документите и личните си вещи. После го отвеждат до изхода и постовия му отваря вратата. Той прави крачка напред и излиза на свобода.
Намира се на сравнително малка, тиха улица. Лято е, а той е облечен със зимни дрехи: палто, възширок костюм и спечени от солта официални обувки.
Никой не го чака. Наоколо няма жив човек, само няколко паркирани коли. Не се оглежда, не поема дълбоко въздух; тръгва си бавно пеша и скоро стига до по-голяма улица на която има спирка. Изчаква тролейбуса и се качва в него. Няколко души го заглеждат, но той не им обръща никакво внимание.
На следващата спирка се качва контрола. Той няма билет.
Контролата стига до него. БОРИСОВ спокойно го поглежда:
БОРИСОВ. Сега излизам.
КОНТРОЛА. (кимва и го отминава, като му бута в ръката билетче)
СЛЕДВА….
интериор/ килия следствен арест – ден
Помещение 4 на 3 метра. Редица от 5 шалтета на дървеното дюшаме. Калъфки за възглавници с насипани в тях цигари, храна и дребни лични вещи. Високо прозорче с решетки, закрити с лист перфорирана ламарина. Релса минаваща в средата на тавана. Кофа за дефекация в ъгъла при вратата.
Вътре – 5 човека. Двама играят на клечки, двама просто лежат и зяпат тавана, а един клечи над кофата и в момента се изпражнява.
Чува се дрънкане на ключове и издърпване на резе. Вратата на килията се отваря. Униформен старшина застава на прага оглежда присъстващите и мълчаливо посочва един от тях. Посоченият си казва името.
ПОСОЧЕН. Крум Георгиев Петров.
Без да казва нищо надзирателят посочва следващият.
ПОСОЧЕН. Иван. Лазаров Димов.
След кратко колебание третият посочен е човека изпражняващ се в кофата.
СЕРЯЩ. … Ъъх, Лозан.
СТАРШИНА. (продължава да стой с насочен показалец)
СЕРЯЩ. … Лозан Христов… ъъ, Демирев.
СТАРШИНАТА се обръща към следващият арестант, който бавно се изправя и насочва пръст към него.
АРЕСТАНТ. (след дълга пауза) Бойко… Методиев… Борисов.
СТАРШИНАТА му прави знак да се приближи като се обърне с гръб и сложи ръце отзад. Поставя му белезници и го извежда от килията. Заключва я.
Отвън чака втори униформен. Повеждат арестанта покрай килийите в коридора. Стигат до ъгъла.
СТАРШИНА. Обърни се.
АРЕСТАНТЪТ застава с лице към стената на метър преди ъгъла и навежда надолу глава. КОНВОИРАЩИЯТ натиска бутон за звуков сигнал. Отговаря им също такъв. Изчакват разминаване с друг конвоиран арестант и след това завиват и поемат по коридор надясно. Същата процедура се повтаря още два пъти докато стигнат до стълбите и го свалят до стая на администрацията. Вкарват го в кабинет с надпис ГД ГДИН.
Вътре зад бюро седи мъж с униформа и преглежда папка с надпис „ДЕЛО №…“. Поглежда към арестанта и казва:
ДИРЕКТОР. Е, гражданино Борисов. Свободен си. За сега. (подава му лист хартия)
(към конвоиращите) Свалете му гривните.
Мъжът е отведен до складово помещение където получава дрехите, документите и личните си вещи. После го отвеждат до изхода и постовия му отваря вратата. Той прави крачка напред и излиза на свобода.
Намира се на сравнително малка, тиха улица. Лято е, а той е облечен със зимни дрехи: палто, възширок костюм и спечени от солта официални обувки.
Никой не го чака. Наоколо няма жив човек, само няколко паркирани коли. Не се оглежда, не поема дълбоко въздух; тръгва си бавно пеша и скоро стига до по-голяма улица на която има спирка. Изчаква тролейбуса и се качва в него. Няколко души го заглеждат, но той не им обръща никакво внимание.
На следващата спирка се качва контрола. Той няма билет.
Контролата стига до него. БОРИСОВ спокойно го поглежда:
БОРИСОВ. Сега излизам.
КОНТРОЛА. (кимва и го отминава, като му бута в ръката билетче)
СЛЕДВА….
Няма коментари:
Публикуване на коментар