- ...Какво!? Кой беше, кой го каза?...Хм, мамка му, не очаквах, че толкова бързо ще започнат да ме псуват!
- Е, аз съм Кузмо Караян и ще бъда тук с вас тази вечер, колкото и да ви се иска да съм другаде.
- Моля ви спестете си аплодисментите, че ще вземете да събудите някой заспал! Мерси. Минавам по същество:
- Чуйте, това е важно, всички които в момента сте тук за да ме гледате, казвам ви напълно отговорно, че имате сериозни основания да се чувствате много, много по-умни от другите които не са. Защото...ами тия дето не са дошли просто не са наред! Кълна се, няма как да сте на по-подходящо място, само слушайте:
- Сега, не искам да излезе, че се хваля, но, ще ви кажа: вчера бях на концерт на филхармонията... и останах до края!...Заради жена естествено. Не знаех в какво се забърквам. Ами да, по някой път всички имаме кофти идеи относно секса. Обикновено така е, като оставяш по-малката глава да мисли.
- Беше странно! Какво да споделя, човек не може да съди за една музикална творба само от първото слушане...а аз определено нямам намерение това да го повтарям! Е, някой неща все пак веднага се набиват на очи. Например, че разликата между съвременната и класическата музика е, че съвременната, слава Богу, свършва много по-бързо. Другото хубаво нещо е, че шумът от оркестъра беше толкова силен, че почти през цялото време можех спокойно да си приказвам по секс телефона и да не преча на никой. Честно, ама много мразя тая музика - особено когато се налага да я чувам! Дори в името на секса.
- От програмата схванах, че това което изпълняват е една от последните симфонии на оня, кажи го де...Ван Бетовен, написана когато вече е бил глух, и след това което преживях определено смятам, че трябва да се слуша само от такива като него. Още на втората минута ми идеше да стана и да закрещя: "Първо жените и децата!"...Ако съдя по творчеството му, предполагам, че човекът е имал прекрасни мигове в живота си...и за съжаление ужасни години?
- И понеже заради фамилията - Караян - постоянно ми задават подобен въпрос ще ви кажа направо: Не съм, и честно казано никога не съм схващал каква е ролята на диригента? За какъв дявол този човек изобщо е там? Толкова ли е важно някой отпред да размахва тояжка за да могат цигулките да свирят? Че това помага ли им? Нервак с пръчка? Сериозно?...И ако е така, не може ли да го прави с църковна свещ например - запалена, ще е по-атрактивно. Просто предлагам...Айде, в началото, не съм чак толкова тъп, разбирам, дава сигнал за действие: "Та-та-та-тамм, начало!" Но по натам, като започнат за какво им е? Не ходя много често на опера или такива работи - и слава Богу! - но не съм виждал някой цигулар да поглежда към него: "Ей, ш-ш, обърках се. Не знам какво да правя, изпуснах нотите, не помня какво следва?" А диригентът да му казва: "Ами ето така, направи та-каа..." - "О, да наистина, благодаря ви". Това го има в театъра - суфльорът. Но то е защото пиесите са много скучни и трудно се помнят.
- Ходите ли, обичате ли театъра? Преди имах гадже актриса и веднъж тя ме заведе на премиерата на една нова театрална постановка на култовия, е имах си хас да не е култов, драматург Самюел Бекет "В очакване на Годо". Класическа пиеса на абсурда в жанра "тъпня и безсмислица" - не ми хареса: трима души седят цяла нощ под една круша и чакат някакъв Годо, който така и не идва. Ейй, много интересно! И след представлението тя ми вика: Изчакай ме отпред моля те, само да поздравя колегите, веднага идвам". Излязох да чакам ии...познайте какво стана?...Годо пристигна преди нея..."Ей, пич, аз съм Годо, да знаеш нещо, някой тук да ме е търсил? Къде, къде, къде са?" Луда работа!
- ...Ама какво, да не би табелката аплаузи да не свети!?
- Но да се върнем на темата.Ами ръкомахането му- имам предвид диригента - какви са тези маниакални жестове с ръцете? Ако като мен не си експерт оставаш с впечатление, че или му дължат пари и се заканва нещо на оркестъра или си е въобразил, че приземява военен самолет? Луда работа!...Абе ако е за симфонична музика, а най-добре без мен, не ме търсете. После мозъка ми се нуждае от почивен ден. (Дум!) Толкова по темата.
- И само още нещо в заключение: Не искам да се увличам в комплименти, но пак ще ви благодаря, че тази вечер бяхте тук - чудесна публика! Не като ония гадове от миналия понеделник - то не беше освиркване, а направо стачка с размирици. Шансовете ми срещу тях бяха колкото на мравка в горски пожар. Добре, че Цветанов прати баретите да ме измъкнат...О, момент само, звъни ми телефона!
- / по телефона /..."Какво казваш, вечерята е готова, подсигурила си линейка? Оуу!..." - Майка ми е готвила - "ряпа изненада"- ще тръгвам. Някакви репи изпаднали от един камион и тя ми направила вечеря.Не разбрах точно...ама дано да имаме късмет отново да се видим!
- Благодаря, това беше всичко от мен. Наздраве и приятна вечер! И ако сте яли спанак, моля ви, няма да мога да го понеса, и да съм ви разсмял не се усмихвайте!
- А сега отивам право на бара, ей там, където ще раздавам автографи срещу пиене. Ballantine's, моля!
Няма коментари:
Публикуване на коментар