ОТ ВСИЧКО БОЛИ еп.3 "МОРЕ ОТ ЛЮБОВ"

еп. 3 „МОРЕ ОТ ЛЮБОВ“

ситуационна комедия от Кузмо Караян

СЦЕНА 1: " ХАРЕСВАМ МРЪСНИЦИ "

интериор. Кафене-ден.

Kузмо се е настанил на маса до прозореца. Докато чака поръчката крадешком поглежда към красивата млада жена, която седи на съседната маса и премята някакви листи в ръце. После настъпва нещо паднало на земята до краката му - старовремски, доста смешни очила с кокалени рамки. Разглежда ги и от скука ги намества на лицето си. Момичето на съседната маса нервно пали цигара и пуска клечката в пепелника. В този момент телефона в чантата и звънва; тя пуска листата, накланя се и почва да рови в нея. Страниците се запалват от горящата клечка и въху масата и пламва огън. Кузмо поглежда към нея и вижда зараждащия се пожар, но лупите на очилата изкривяват сцената и той не може да прецени точно ситуацията. Поглежда пак над тях и веднага самоотвержено се хвърля да гаси. Настава кратка суматоха; масата е прекатурена, тя почва да пищи в слушалката на телефона. Накрая пожара е успешно потушен.

ИЛЕН: О, благодаря ви много, направо ме спасихте! Телефона ми. Толкова съм разсеяна.

КУЗМО: Е, няма нищо, какво толкова. Случва се, пролетна умора.

ИЛЕН: Нямате представа... /опитва се да избърше листата/.

КУЗМО: Ох, аз, съжалявам разлях ви кафето. Позволете, веднага ще поръчам.

ИЛЕН: Не-не, би трябвало аз да ви почерпя. Спасихте ми живота. Ще седнете ли?

КУЗМО: Свободно ли е?

ИЛЕН: /кани го, той сяда /. За малко да стане... Нямате представа колко съм ви благодарна. Наистина трябва да ги откажа. Тия кибрити! /пали отново, но гаси старателно клечката/.

КУЗМО: Е, случва се... Вие учихте ли нещо?

Телефона и звъни.

ИЛЕН: /по телефона/. Спокойно, няма нищо, запалих си сценария и... Не, нямам криза. После ще ти обясня. /към Кузмо/. Какво ме питахте?

КУЗМО: Нещо важно ли беше?

ИЛЕН: Не. Да, всъщност актриса съм. Това е сценарий; току що ми го изпратиха и седнах да го прегледам. Добре че не пострада много. Приятно ми е, Илен.

КУЗМО: О това сте вие? /макар че изобщо няма представа/. Значи сте актриса? /сеща се,че изглежда тъпо и сваля очилата/.

ИЛЕН: Ами, аз съм. Седнах тук, студиото е наблизо; трябва бързо да го науча, имам само един час. В 12 съм на кастинг за реклама... Ей, хрумна ми нещо... Не, не... не искам да ви ангажирам, вече ми помогнахте достатъчно.

КУЗМО: Какво, кажете? И без това не съм зает.

ИЛЕН: Ами ще ми помогнете ли с текста? Няма да успея... Трябва ми някой да ми подава репликите. Има мъжка роля и, бихте могли да ми партнирате, ако нямате против?

КУЗМО: Къде, къде? 1

ИЛЕН: Ето тук, в сценария, малко е изгоряло, но нищо ще импровизираме.

КУЗМО: Да ги подам? Не знам как се подава?

ИЛЕН: Ами да ги прочетеш.

КУЗМО: А, да. Кое?

ИЛЕН: Ето това, само няколко реда. Ти си "чаровния мъж".

КУЗМО: Наистина ли? Аа, това тук... / мънка текста/. Значи да го прочета?

ИЛЕН: Аха. Защо ги свалихте, имате много хубави очила, чудесно ви стоят и са съвсем подходящи за ролята. Харесвам зрели мъже. Придават ви някакъв, как да кажа... облик.

КУЗМО: О да. Обикновено никъде не мърдам без тях. /слага ги/.

ИЛЕН: Започваме ли? Давай от тук, твоята реплика.

КУЗМО: /чете/. Кхъ-кхъ... "Обичам жени мръсници в леглото. Ама не да са "мръсници", а да не са се къпали".

ИЛЕН: /чете/. "Така ли? Не ти вярвам. И защо?" Сега се наведи към мен и го кажи.

КУЗМО: /чете/ "Искаш да разбереш защо?" /навежда се и прошепва отговора в ухото и/.

ИЛЕН: /тя реагира със спонтанно възклицание/. "Ах! Да тръгваме веднага!" /хваща го за ръката и го повлича навън/.

КУЗМО: Уфф! Как беше?

ИЛЕН: Направо страхотно! Да го направим пак, само че сега удари на "мръсници" в леглото."Мръсници!"

КУЗМО: Мръъ-снииции!

ИЛЕН: Да, хайде пак!

..............................................

ИЛЕН: Aу, ама то станало 12 вече! Аз, трябва да тръгвам.

КУЗМО: И аз трябва да тръгвам... Вие накъде, в каква посока сте?

ИЛЕН: Тук наблизо съм по булеварда. Ето натам.

КУЗМО: А, и и аз съм натам.

ИЛЕН: Натам?

КУЗМО: До библиотеката и... Мисля да ходя да гледам едни колички за айрян. Ще повървя с вас, ако не е неудобно?

ИЛЕН: Не разбира се, даже сте ми на късмет. Знаете ли, ако имате време, защо направо не ме придружите?

КУЗМО: Аз ли? Ами би било чудесно.

ИЛЕН: Знаех си, че сте джентълмен. Да знаете първото впечатление никога не лъже. Да вървим. Имам добро предчувствие за тази роля.

КУЗМО: О да, и аз!

ИЛЕН: /прибира си листата в чантата/. Хайде, елате с мен. Ако режисьора се сърди, че не знам текста ще кажем, че сме катастрофирали. Вие сте шофьора на таксито.

КЪЗМО: ...!?

ИЛЕН: Не, не сте. Твърде интелигентен вид имате с тези очила. Вие сте с колата в която сме катастрофирали.

КУЗМО: Така ли? По чия вина?

ИЛЕН: Ваша. Хайде, да вървим . Чакай малко! /посяга към лицето и му чупи очилата/. Така ще внесем драматизъм. Не се тревожете, после ще ги занесеме на поправка. /след секунда му отпаря и предния джоб/. Ето, вече имаме алиби.

КУЗМО: Аа, добре. Да тръгваме тогава.

ИЛЕН: Да тръгваме. Знаете ли, много сте забавен? А, кафето! Имате ли дребни да платиме сметката?

Кузмо оставя пари и я последва навън, настига я при изхода. На вратата се разминава с възрастен дядо, който мижейки се заглежда в лицето му, а после отива при масата до прозореца и почва с опипване да търси по пода около нея.

СЦЕНА 2: " ДВЕ МИНУТИ СЛАВА "

интериор: апартамента на Алекс, ден.

Алекс и Кузмо, който е с чисто нови очила са пред телевизора с чаши в ръце. Манчо е на посещение в клозета.

От крана:

Камерата тръгва от заведение и следи пътека от разхвърляни по улиците дрехи: обувка... още една... риза... панталон... Камерата влиза във входа, качва се: части от бельо по стълбите... колан пред вратата... влиза в апартамента: сутиен и чорап в коридора... потник, портфейл и връзка ключове... вратата на банята е притворена. Звучи тема от популярен хит на АББА, камерата я бута, промъква се и намира двамата герой (Кузмо и Илен) под душа. Щастливо усмихнатите им физиономии се появяват през завесата. Главите им са покрити с прозрачни найлонови шапчици за баня; Кузмо се къпе със същите онези очила залепени накриво по средата на рамката с тиксо. Стъклата им са запотени и изглежда наистина идиотски. Кефят се стъпили във ваната като дрогирани.

СЛОГАН: "Пътят към щастието".

Глас зад кадър: "Топлофикация АД. Не се нуждаете от чар или дезодорант, стига да знаете как се пуска кранче. Обадете се на нашия водопроводчик".

Завесата в банята се къса. Край.

АЛЕКС: ... Какво беше това? "Обичам жени мръсници в леглото?", чия глава може да роди подобна идея?

КУЗМО: Не разбра ли: мръсници - понеже имам топла вода, къпем се и правим секс. Яко!

АЛЕКС: Разбира е, ако си падаш по клошарки. Така най-лесно можеш да ги убедиш да останат да преспят у вас. Е, честито. Вече втори път си в праймтайма.

Оттатък се чува шум от пускане на вода и в стаята се появява Манчо с мокри ръце и куп салфетки. Виждаме, че си е пуснал мустаци.

МАНЧО: Уфф! Винаги като дърпам синджира на казанчето се чувствам все едно настъпвам газта. Не знам защо толкова ме кефи?

АЛЕКС: Изпусна рекламата.

МАНЧО: О! Вече съм я гледал: " Обичам мръсници!" Нашият приятел е звезда. В следващите месеци някой ще чука повече от Вальо топлото. Ще ти трябва джакузи. "Кузмо мръсника"! Дай един автограф. Можеш и ти да си пуснеш мустаци, ще движиме заедно.

КУЗМО: Да бе, как не? Да заприличам на идиот.

АЛЕКС: Не и с очила като твоите. Невъзможно.

КУЗМО: Е, това е, взех си моите 2 мин. слава. Остават ми още 17.

МАНЧО: Защо 17?

АЛЕКС: Анди Уорхол. 15.

МАНЧО: Аха. Но нито секунда повече... Е, господа, някой иска ли да дойде с мен, ще ходя да обядвам: щастливия час в "Бичия тестис" - от 2 до 4 всичко на половин цена + 2 коктейла!

ДВАМАТА: Не, вече сме обядвали. Натъпках се.

МАНЧО: Добре, ще се видим довечера. /изчезва/.

АЛЕКС: /провиква се/. Ариведерчи дядо Мъдьо! /вади от хладилника бира /. Разкажи, как така те взеха? Защо теб, как стана?

КУЗМО: Ами заради очилата. Качих се с нея, режисьора ме видя и - Бинго! - нали вече знаех текста. Представих се пред камерата, казах им, така и така, аз съм Кузмо, ако ме изберете за рекламата, кълна се Господ, ще ви спомена в завещанието си. И, хареса им, направо паднаха от смях, особено очилата.

АЛЕКС: Колко ще вземеш?

КУЗМО: Ей, това е търговска тайна, имам договор. Но ще стигнат да я поканя на вечеря.

АЛЕКС: Да я поканиш? Нея? Илен Олева?

КУЗМО: Да. Защо не? Ние... доста се сближихме .

АЛЕКС: Искаш да кажеш ще я поканиш да излезе с теб? Тоест на среща?

КУЗМО: Ахъ. Защо не?

АЛЕКС: Разбирам че с тези очила си особено неотразим, но все пак кое те кара да мислиш, че имаш шансове? И въобще знаеш ли коя е, гледал ли си поне един нейн филм?

КУЗМО: Остави това. Как кое?

АЛЕКС: Ами защото града е пълен със самотни застаряващи мъже със солидни доходи, които чакат на опашка пред вратата на гримьорната и, а ти майсториш количка за айрян. И смяташ, че би предпочела теб ? Та тя е актриса на годината!

КУЗМО: Защото имам нещо което ще повиши шансовете ми: 2 предимства.

АЛЕКС: Какви предимства?

КУЗМО: Нов парфюм, и второ, ето това: /вади и размахва някаква брошура/.

АЛЕКС: /разглежда/. Какво, снимки на мъже в трика?

КУЗМО: Дай бе! Ще се запиша на актьорски курс! Виж тук: "АРТФИЗ"- майсторство пред камера, сценична реч, интерпретация и разкадровка. Няма как да ми откаже като сме колеги.

АЛЕКС: Ти? Какво разбираш от изкуство, че ти скоро се научи да не сричаш?

КУЗМО: Е, и? Важното са амбициите. Знаеш ли как се стига до успеха, Алекс - с практика!

АЛЕКС: Е да. Безспорно ще си добър в монолозите.

КУЗМО: Слушай, ела и ти. Хайде, нали обичаш да разказваш вицове. Ето, има и комедия. Ще е забавно.

АЛЕКС: Сигурен съм. И кога започваш?

КУЗМО: Веднага. Още днес, само да довършим една работа с Чеслав. Казвам ти Алекс, запиши се.

АЛЕКС: Каква работа с Чеслав?

КУЗМО: Мисля да подхванем един бизнес. Лесни пари... Сега с Чеслав измисляме нов вид айрян.

АЛЕКС: О, нов вид айрян - рецепта за успех. Честито!

КУЗМО: Да!

АЛЕКС: А какво стана с газираното какао?

КУЗМО: ... Нищо. Ъъ, изпихме го. Не искаше да се газира.

АЛЕКС: Ясно.

КУЗМО: Може да нямам нищо, но поне имам план! Виж, аз ще тръгвам, помисли си.

АЛЕКС: За кое?

КУЗМО: За курса. /насочва се към вратата/. Тя ме харесва Алекс - ще копая там!

АЛЕКС: Не, не те харесва. Тя е златотърсачка! Харесва парите.

КУЗМО: Откъде знаеш!?

АЛЕКС: Във всички вестници го пише.

КУЗМО: Кой вестници?

АЛЕКС: В "Уйкенд".

КУЗМО: Съветвам те да не четеш клозетни таблоиди! / излиза от апартамента/.

АЛЕКС: ... Става интересноо. / поклаща глава и се пльосва на дивана с нова бира. Посяга и много внимателно започва да налива в чаша/.

На вратата се чука припряно. Алекс става, отваря - Кузмо е.

АЛЕКС: А, сега какво?

КУЗМО: Ъъ, такова, забравих нещо. /насочва се директно към хладилника/. Имаш ли кисело мляко? Ще ти го върна, трябва ми по работа.

АЛЕКС: Аа, количката с айряна. Обслужвай се.

КУЗМО: /взема 3 - 4 кофички/. Оставих ти една, отворена. Ти си добър приятел, мерси. Доскоро. /отново тръгва/.

Алекс сяда на дивана, отново започва да налива бирата и отново се чука, ръката му трепва и пяната прелива. Вдига примирено рамене и става.

АЛЕКС: .../нечленоразделен звук на неодобрение/.

Отива да вземе последното мляко от хладилника, отваря вратата и демонстративно го подава.Този път вместо Кузмо отвън стоят двама непознати. Единият около неговите години, другият доста по-възрастен.

АЛЕКС: Добър ден.

МЪЖ 1: Добър ден... Ами ние идваме за валдхорната на сина ми.

АЛЕКС: Валдхорната на?

МЪЖ 1: На сина ми, каза, че я е забравил тук.

АЛЕКС: Така ли? А вие кой бяхте?

МЪЖ 2: Ами съученици сме с вас, от седми клас. Тогава я оставих. Жоро съм, Драганов, дето хвърлихме лайна през вентилатора на ресторанта.../баща му го поглежда свъсено/.

АЛЕКС: / наистина зарадван /. Оо, ама така кажи човек! Музо "квадратните гащи"! Ле-лее!

МЪЖ 2: Да, да, Музо, Музо. Аз съм.

АЛЕКС: Ама много си се променил, изобщо не можах да те позная.

МЪЖ2 ; Е, оплешивял съм малко и... ти си си същия. Това е баща ми.

АЛЕКС: Дето те... ъъ... Помниш ли къде я остави?

МЪЖ 1: Мисля, че я качихме на тавана? Беше точно, в 7-ми клас, в края на втория срок.

АЛЕКС: А-ха. Ами добре, да се качим да видим.

Отиват да търсят, След дълго ровене сред куп боклуци Алекс наистина открива затрупана кутия от валдхорна.

АЛЕКС: Тази ли е?

Бащата на Музо я поема, двамата я разглеждат продължително.

МЪЖ 2: Амии, не.

МЪЖ 1: Хайде, тръгваме си. Извинявайте за безпокойството./към сина си/. Искам да си спомниш къде си я забравил.

АЛЕКС: Съжалявам, нямам друга. Обаждайте се. / Музо и баща му си тръгват по стълбите/.

СЦЕНА 3: "ХВАТКАТА НА ХАЙМЛИХ "

интериор. Ресторант „Бичия тестис“-ден.

Докато чака да му донесат поръчката Манчо отпива коктейл с мартини и се наслаждава на живота.

МАНЧО: /говори по телефона и едновременно с това се опитва да привлече вниманието на сервитьорката/ ... И аз му казвам: "Другата седмица ще ходя до Марс. Имам 2 свободни места, така че ако имате път или някакви колети казвайте".../щрака с пръсти/. Е как така?... А жените имат ли 2 цици? /към преминаващата сервитьорка/. Извинете, извинете?

СЕРВТ: Да?

МАНЧО: Да ви попитам. Имате ли свободни места за работник в кухня или помощник готвач ?

СЕРВТ: Доколкото знам не. Защо?

МАНЧО: Ами защото от 20 минути вече чакам и... Може би трябва да наемете още малко персонал?

СЕРВТ: Това е ресторант.

МАНЧО: Именно. Добре де, още веднъж от същото и предайте на готвача да побърза.

СЕРЖТ: А то какво е?

МАНЧО: /показва и празната си чаша на дъното на която има само една маслина/. Коктейл, Мартини драй.

СЕРВТ: Коктейл с Мартини. Една минута.

МАНЧО: Имате я.

Връзката е прекъснала. Манчо с ефектен жест надига да пресуши отведнъж чашата си, но в този момент телефона му прозвънява, което го разсейва и маслината се търкулва и засяда в кривото му гърло, запушвайки трахеята му. След което той се изправя с телефона в ръка като едновременно отчаяно се мъчи да си поеме въздух и да каже нещо в апарата. Секунди по-късно вече се клатушка хванат за масата и лицето му започва да посинява от липсата на кислород. Свлича се на лакти вкопчен в покривката.

ГЛАСОВЕ: Получил е инфаркт!

- Не-не! Това е апоплектичен удар!

- Дайте му да помирише амоняк!

- Инфаркт е казвам ви! Вижте го.... типична циадоза.

- Вода! Напръскайте го с вода!

- Не го докосвайте, може и да е епилептик! 112. Обадете се на бърза помощ!

Докато всички се суетят панически, една едра, хладнокръвна жена от съседна маса минава зад гърба му, обхваща го и със мощно притискане на диафрагмата го принуждава да изкашля заседналата в трахеята му маслина, която излита и се търкулва надалеч. Манчо подпрян с ръце на масата шумно си поема въздух и бавно се свестява. Пие няколко глътки вода повечето от която разлива по гърдите си и постепенно идва на себе си.

ЖЕНА: По-добре ли сте? Седнете.

МАНЧО: Гргхххг. /преглъща многократно/. Да, благодаря ви. Какво стана?

ЖЕНА: Спокойно, няма проблем, задавихте се. Нищо страшно. Седнете и се успокойте. /връща се при приятелките си на масата/.

МАНЧО: /съвзема се и я последва/. Аз, такова, извинявайте за...

ЖЕНА: Как сте, по-добре ли сте вече?

МАНЧО: О, да, благодаря, спасихте ми живота!

ЖЕНА: Е, ще ми се отблагодарите с една вечеря.

МАНЧО: О, да, с удоволствие! /в този момент вижда търкулналата се на пода маслина, отива и я вдига. Поколебава се за секунда какво да я прави и я лапва/.

Идва сервитьорката със сметката на тяхната маса и му носи новия коктейл. Те са приключили обяда и плащат.

МАНЧО: Манчо, приятно ми е. Позволете, може ли да ви почерпя.

ЖАНА: Казвам се Жана. За съжаление сега нямам възможност, с приятелките ми ще ходим на фризьор, но по всяко друго време би било чудесно.

МАНЧО: Да, разбира се. Чудесно. Ето ви визитката ми.

ЖАНА: /взема я, поглежда и вижда, че и е дал фиш за глоба/. Май днес не ви върви?

МАНЧО: О, Боже! Наистина, не съм на себе си. Глобиха ме за превишена скорост и сега това.

ЖАНА: Ето ви моята. Пазете я.

МАНЧО: Непременно. Ще ви се обадя. На всяка цена.

ЖАНА: Е, доскоро.

МАНЧО: Да, доскоро.

Жана и приятелките и си тръгват. Манчо отива сяда на масата и разглежда визитката и. Изглежда учуден.

МАНЧО: /към сервитьорката/. Отказвам поръчката. Кажете на готвача да не се преуморява.

СЕРВТ: Каква беше тя?

МАНЧО: По принцип нещо като храна. Няма значение, донесете ми 7 годишно Уйски и фъстъци.

СЕРВТ: Нямаме толкова стари фъстъци.

СЦЕНА 4: "ХОЛИВУДСКИ РЕПЛИКИ"

интериор. Кафене-ден.

Алекс, Кузмо и Татяна са в кафето и водят разговор на общи теми. Обсъждат последните събития, клюкарстват зад гърба на Манчо.

АЛЕКС: ... Запознал се с някаква жена.

ТАТЯНА: Каква жена?

АЛЕКС: Голяма жена.

ТАТЯНА: Голяма жена?

АЛЕКС: Според неговите думи.

ТАТЯНА: О! А вие? Записахте се на актьорски курс? И двамата, така ли?

АЛЕКС: Аха, защо не, може да се окаже интересно? Всъщност е правостояща комедия. Кузмо е актьора.

КУЗМО: Драматичен театър.

ТАТЯНА: Ясно. И какво правите там?

АЛЕКС: Сценично изкуство е, но няма сценарий, дават ни теми, имаме задачи по импровизация, разказваме истории, вицове. Лошото е, че преподавателя е гей.

КУЗМО: И моя.

АЛЕКС: Ето.

ТАТЯНА: Да не си хомофоб?

АЛЕКС: Не, но, май те са хетерофоби? Не знам защо са толкова враждебни?

ТАТЯНА: Да, и аз съм забелязала такова нещо.

КУЗМО: Кое, че гейовете са расисти? Чуй това, изследванията показват, че почти 20 % от мъжете, тоест... ъ, всеки 5-ти е обратен. Замислял ли си се, ако 4-мата ти най-добри приятели не са... значи си ти. Така че...

АЛЕКС: /замисля се; към Татяна/. Ти лесбийка ли си?

ТАТЯНА: Няма как да разбереш.

АЛЕКС: Ще питам него.

КУЗМО: /вдига рамене/. Няма как да знам?

ТАТЯНА: Идиот!

АЛЕКС: /смята на ум/. ... Манчо - 4. Слава богу, не сме ние!

КУЗМО: Знаете ли кое ме учудва всеки божи ден.? Това дето толкова хора... /внезапно вижда някой и го дръпва за ръкава/. Ей, Ганди, как си?

Присъстващите стават свидетели на особено ръкостискане с 2 ръце: първо десните, после левите.

ГАНДИ: Е-хей, здрасти! Какво става? С теб май не се виждаме в София, а само на морето?

КУЗМО: Така е.

ГАНДИ: Даже преди 2 години беше със същата фланела.

КУЗМО: Хаха! Ее, ама сега е прана!

ГАНДИ: О, значи е нова. Коя е приятелката ти ти?

КУЗМО: /Татяна го сритва/. Тя... не бих казал, че ми е приятелка

ТАТЯНА: Дори не го познавам.

ГАНДИ: Е, добре, до скоро.

КУЗМО: Да, доскоро. Поздрави на Магърдич келнера!

ГАНДИ: Ще му предам, ще му предам като го видя. Горкият, скоро го изписват.

АЛЕКС: Ей, откъде го познаваш този, това не е ли Ганди шебека?

КУЗМО: А-ха.

АЛЕКС: Чувал съм, че е бил в мафията!

КУЗМО: Глупости.

АЛЕКС: Не е ли от подземния свят? А защо тогава му викат Ганди шебека?

КУЗМО: Проблеми със закона.

ТАТЯНА: За какво?

КУЗМО: Ами, подпалил с пура циците на една жена на на някакво кръстовище. Метнал си угарката, а тя попаднала в деколтето и и...(разказва историята със запалването на роклята и силикона)

АЛЕКС: Стига бе!

КУЗМО: Аха. Но го оправдаха. Или мина условно - било неволно.

ТАТЯНА: А жената? Какво станало с жената?

КУЗМО: Предполагам, че не е добре? Да ти се запалят циците!

ТАТЯНА: Интересна история. Можеш да използваш това в курса по комедия.

КУЗМО: Какво, не ми ли вярваш?

ТАТЯНА: Доколкото те познавам никога не си ми давал повод да... / заглежда се в очилата му/. Знаеш ли, отиват ти. Между другото, защо си с тях?

КУЗМО: Кое, аа...

АЛЕКС: Нека аз. Нашият приятел ще излиза, тоест се кани да излиза с актрисата Илен Олева. Смята, че с тях го намира за интелигентен.

ТАТЯНА: Той? Ти?... С Илен Олева? Актрисата? Хахахахахаха!

КУЗМО: Какво, защо, защоо?

ТАТЯНА: /само маха с ръка, сякаш знае нещо, но не си струва да обяснява и изобщо и е страшно забавно/.

АЛЕКС: Струва ми се, че тя иска да каже, че е златотърсачка? Causa perduta!

ТАТЯНА: По-скоро специалистка по застаряващи мъже в житейска криза. Желая ти успех в изкуството. Вече виждам червения килим пред теб, както и няколко бляскави статуетки Оскар на перваза ти.

КУЗМО: Защо винаги се заяждаш?

ТАТЯНА: И за това ли се записа на актьорски курс? Сигурно не ти е лесно...

КУЗМО: Ами само алтавите им е лесно. Разбирам защо все си в еуфория.

ТАТЯНА: Слушай ме сега внимателно, нали знаеш, че съм журналист? Един съвет: ако харесваш Илен Олева не губи време за цветя и комплименти. По-добре първо намери пари.Но мно-ого. После тя сама ще те открие.

АЛЕКС: Causa perduta. /към Татяна/. И защо така?

KУЗМО: Защо постоянно го повтаряш?

АЛЕКС: Не знам, харесва ми как звучи. Causa perduta.

ТАТЯНА: /към Алекс/. Ако все още мислиш, че любовта в днешно време не се купува с пари... е, може би трябва да пробваш точно с нея?

АЛЕКС: Ауу, това заболя! Казаха ти го. Удар под пояса.

ТАТЯНА: Все пак съм информиран човек.

Между масите се появява Манчо, дъвчейки кифла, стиснал шпага под мишница. Татяна го забелязва мустаците му и изражението и подсказва, че днес и е дошло твърде много наведнъж.

МАНЧО: Здравейте! / сбутва Кузмо и се настанява до него/. Ей, здрасти, изглеждаш чудесно!

КУЗМО: Чуй дребен, не се ебавай и ти с мен!

МАНЧО: Какво му става?

ТАТЯНА: Остави го. Може ли да те питам нещо? Защо си с тези мустаци?

МАНЧО: Я ме остави на мира! Едва седнах и ме почнахте. Какво е това, кръстосан разпит? Харесва ми.

ТАТЯНА: Знаеш ли - в някой цивилизовани части на света носенето на такива мустаци е подсъдно?

АЛЕКС: /сеща се нещо, прекъсва ги/. Чакайте, чуйте това: "Ако не се събудите да помиришете кафето, някой друг ще го изпие"! А?

МАНЧО: Какво, а? Какво ви има днес?

АЛЕКС: "Холивудска реплика", която ще рече да не изпуснете шанса да правите секс - за курса по комедия. Имаме такава задача - измисляме остроумни лафове.

ТАТЯНА: Е, поне за този тук (Кузмо) няма такава опасност. И да мирише, и да не мирише...

КУЗМО: А какво ще кажеш за: "Тя беше много добре сложена. Само част от едната и ръка висеше извън куфара"? Което значи: "Млъкни или може да ти окачват картонче на палеца"!

МАНЧО: Май доста съм изпуснал? /появява се сервитьорката/. За мен обичайното.

СЕРВТ: А то какво е?

ТАТЯНА: Не знаете ли: кафе с две сламки.

МАНЧО: Добре, дайте ми вода с аспирин. После ще поръчам.

ТАТЯНА: Ей, ще ме осветлиш ли все пак какво е това? /хваща шпагата/. Защо си с мустаци и сабя? Убиец ли си? С кого смяташ да започнеш?

МАНЧО: Освен теб? С никой за сега. Записах се на уроци по фехтовка. Шпага е.

ТАТЯНА: О, шпаагаа! Ти - на фехтовка, а той на актьорско майсторство, от кръста надолу.

МАНЧО: Как така от кръста надолу?

ТАТЯНА: Ами така става като оставиш по-малката глава да мисли.

АЛЕКС: Шерше ла фам.

МАНЧО: Аа, рекламата! Защо не?... Чуйте, и аз срещах невероятна жена и имам повод да почерпя! Момент... /на сервитьорката/. Може ли 2 уйскита? Някой друг иска ли? Алекс? Кузмо ти?. Нека са 3.

АЛЕКС: Каква жена?

МАНЧО: Невероятна жена! По-късно имам среща с нея.

ТАТЯНА: И?

МАНЧО: Да бе, да не съм луд да ти дам повод да се подиграваш. Сами ще видите като му дойде времето.

ТАТЯНА: Шпагата има ли нещо общо както подозирам?

АЛЕКС: Аха, историята с архитетския калъф.

ТАТЯНА: Именно. Е?

МАНЧО: ... Ъъ... и да има не ви влиза в работата. /идват уйскитата/. Това отделно. Плащам веднага.

Сервитьорката мълчаливо му подава фиша. Манчо почва да рови из задръстения си с всякакви хартии портфейл, вади няколко банкноти и плаща точно.

СЕРВТ: /поглежда парите и отделя една от банкнотите/. Бихте ли ми я сменили с друга? Тази не е истинска.

МАНЧО: Какво? О, да, извинявайте! /сменя я/. Обърках се, това ми е за... друго.

АЛЕКС: /дръпва му банкнотите от ръцете/. Ксерокс? Защо са ти?

МАНЧО: Тези ли? За една глоба от КАТ.

ТАТЯНА: Майчице, започва се.

КУЗМО: Каква глоба?

МАНЧО: Ами снимка от радар за превишена скорост, получих я по пощата. Засекли са ме и, аз им я плащам. Снимах 80 лв и ще им ги пратя.

ТАТЯНА: /към Алекс/. Би ли го повторил вместо мен?

АЛЕКС: Кое?

ТАТЯНА: Causa perduta.

AЛЕКС: С удоволствие: Causa perduta. Бих казал, че си търсиш белята.

MАНЧО: Кое, кое? Ама те какво се ебават с мен?

Идва сервитьорката и поставя пред Татяна чаша с коктейл.

СЕРВТ: От господина с жълтото сако. (Ганди шебека).

ТАТЯНА: /поглежда натам/. Върнете го. И му предайте, че смятам да го изпия на неговата маса. Писна ми от тези тук.

АЛЕКС: Какво, отиваш при Ганди шебека? Не те ли е страх?

ТАТЯНА: Пред комедиантската ви трупа предпочитам мафията.

АЛЕКС: Дори човек с жълто сако, който се казва шебека?

ТАТЯНА: Тъкмо имам шанс да разбера как е истинското му име. /гордо напуска компанията им/.

Всички проследяват мълчаливо как Татяна се пренася с чашата на масата на Ганди.

АЛЕКС: .. Влиза един гей в аптека и вижда симпатичен фармацевт...

СЦЕНА 5:

(СЛЕДВА ...>

_________________________