СОТ - 161 / НОЩЕМ В БОЖИИТЕ СЕЛЕНИЯ
оригинална идея Юз Алешковски
"С помощта на специални технически средства и застрашавайки държавните устой Кузмо Караян злодейски и предумишлено умъртвил група представители на правоохранителните органи, като нанесъл множество вреди на няколко учреждения".
С О Б С Т В Е Н О Р Ъ Ч Н О О Б Я С Н Е Н И Е
От Кузмо Караян - 40 г., гр София, ул."Доростол" 42 Б, безработен, осъждан, активист на Атака, член на БЛРС (нелегален), сем. положение - вдовец.
- Г-н Следовател, мощта на клисавия хляб, килийните ограничения, а също както и силата на репресивните принуди, прилагани от обществото в последно време спрямо мен ( уж в името на демокрацията и закона), навременно и ефективно ми помогнаха да осъзная тъмните оттенъци на жалката си същност ( и то в най-екзистенциалният и смисъл) ; или с други думи: Узрях напълно за правно-юридически компромис" ДА! Да, признавам си, че сбърках (донякъде) по смисъла на член 238 ал. 1-ва, както и чл. 116 ал. 6 до 11. Но! Уви, неволно и без да предугаждам развоя на последствията ; 100%-ово се считам за невинен по смисъла на чл. 106, връзка с чл.333 (поне до прекратяване на предварителното производство). Това е. Никакви диверсии не съм извършвал!
- И преди да се насочим към фактите и неподправените аргументи, позволете ми все пак да ви напомня, че: "Търсещият правдата със всички сили е задължен да се съмнява в нея" което често е твърдял покойният Дзерджински - ей оня там дето ни гледа от портрета на стената.
- Като начало искам да изтъкна, че основанията ми да се напия в нощта на инцидент номер 1-ви се криеха единствено във факта на освобождаването ми от попечителството на затвора, където краткосрочно пребивавах в периода след последната ни среща (тоест аферата дето бях блудствал с Дришков) запознат сте...ама нека да му турим пепел.
- И тъй. Отидох значи да празнувам в онази неморална дупка "Ръкси бар", така де - "Рокси", където пих саке, ракия, грог, парцуца, водка и още някаква диария (доколкото си спомням) и от което бях щастлив и в настроение - поне докато не получих сметката "!!!" - "Дължите, ъ, 199 евро" - размахва ми бележка барманчето травеститче. "200...к'во!? А-а, не на мене тия, друг път ще ми духаш." - културно го отпратих и даже му предложих Кола. "Пий Кола." - рекох... И сигурно вече сам се досещате, че това дето го твърдят разните там безпринципни свидетели: как уж многозначително съм си подръпвал ципа, надхвърля, ъъ...абе всичко. Щото аз гражданино следовател, отдавна (още от пандиза) съм свикнал да не проявявам прекомерна слабост към всвъзможните там гейове, обратни, педита и дупедавци, което, не че е кой знае какво предимство или добродетел, но все пак моля отразете го преференциално в протокола. И то като стана дума за перверзии пишете и, че хич не мога да понасям швестери и всякакви там хомо и би-сексуални, но не гия бия и никого не съм "таковал"- както на някой много им се иска. Аз и Евгени Минчев съм го срещал, ама питайте дали съм му посягал? Хайде, идете, питайте го...Та затова останах крайно изненадан, че изведнъж това "суфле", така де, травестита, дивашки се развика: "Алармааа! Помощ, помощ, помощ!" и почти незабавно започнах да изпитвам тежки удари по темето от упор. "Ай! А? О! Оу! Ужас!" Изглежда някаква нацистка банда кой знае как и откъде му се притекоха на помощ с палки? "Загазих! Втасах я!" - си рекох и без протакане плонжирах през витрината навънка. Обаче се натъкнах на организирана засада: 5 - 6 човека с черни якета и здрави сопи ме сгащиха отвън на тротоара, в следствие на което боевата обстановка се влоши драстично...
- Офф, момент така да си поема въздух, че знаете съм асматик, не е препоръчително да се вълнувам.
- Даа, не искам да си спомням, но няма как... гореща нош си беше, гражданино следовател Ялдъръмов. Десетки мощни удари и шутове експлоадираха върху главата ми, която от ефектите немедлено получи формата на чутура и се изпълни с вакум. Не искам непременно да твърдя, че всичко ми се губи и не помня...но така излиза. Иначе аз да ви кажа ( то и сам можете да проверите) от доста време съм се занимавал с нинджуцо и самоотбрана по кръжоци - тоест, че добре владея техниките и нарочните умения - обаче нали съм подписвал декларация за хладнокръвие, а също съм специално обучаван ( в секретни курсове по ненасилие), така че по-съм свикнал да ме бият вместо да убивам. Което според светата църква може да е плюс, но в дадения случай за мен се оказа минус. Но нищо, майната му! Нейсе! Тоест, възмездие не търся, заявявам го открито...Макар че като се свестих (на някакво бунище) веднага констатирах отсъствието от джобовете ми на всякакви пари, бижута, валутни влогове и три спестовни книжки. "Уебах!" И нека се повторя: Какво е произтичало не съм наясно щото, едно от ударите, и второ - поради ефектите на алкохола слабо помня и колкото да ми се иска не мога точно да ги идентифицирам - нациастите, ъ, или всъщност послепотърпевшите. Така че, гражданино следовател вас ви питам, какво "безумно отмъщение" съм бил подготвял, след като липсват ясноти в състава на грабителите (тоест тъжителите, но преди всичко първото) и няма преглед на ищците по надзора, а? Хахаха, пълни глупости! Поредните инсинуации на прокурора! Да се чуди човек такива като него за това ли ходят в университета?
- Прибрах се значи в къщи, издрайфах се (простете) и почнах да анализирам. "Идиот! - си викам. - Нищожество! Алкохолик! Отрепка! Варвар!" и т.н. и т.н., ясно ви е...Демек: реших в мое лице завинаги да дам решителен отпор на пиянството и безобразията и взех становище тотално да се превъзпитам. Хм, заех се значи с всекидневно упражняване на йога, шах и пасианси с карти...така де, тихи игри. А след като цицините ми намаляха самоотвержено се посветих на спортен риболов и диетизъм. Обаче, ех, ех, ако знаех само!...И много скоро, г-н инспектор до толкова висока степен се самоусъвършенствах, че взех да плаги...ъъ, абе да пиша разни стихова на мирна, битова тематика. Които (поради статуквото ми на възпрепятстван бих искал мимо вас да приведа пред погледа на обществото), нали не възразявате? Кхъ-кхъ. И тъй, първи куплет: "Вървях из гората и в палещ листак чух някой да кендза в копривния мрак./ Към него пристъпих със сгърчен стомах ; за ласки мечтаех и тръпнех от страх. / Носа си запуших, протегнах ръка; как исках любов, ала той ме презря. / Изчезвай! - ми викна - в момента СЕРА!..." Благодаря ви за вниманието.
- Но нека да не губим време. Връщам се по темата и навлизам в подробности: В нощта на 11-март т. г. (тоест датата на инцидент номер 2-ри) напуснах жилището си около 3 ч. 55 м. сутринта, облечен в камуфлажна униформа. Но! Никакви престъпни помисли и цели не съм обладавал, ами се готвех да ловувам бяла риба, което (принципно) не е незаконосъобразно, но в дадения случай се оказа прелюдия към моята житейска драма. Както се казва ако ти е писано да те обесят не опитвай да се давиш. Именно. И нека сега ние с ваша помощ внимателно анализираме криминогенния социален фон на столичния нощен живот с цел да потърсиме необходимите "критерии за достоверност" в нахалните инсинуации на онзи там, дето не мога вече да го гледам, прокурора. Значи, мен другарю подполковник ме погуби гражданската будна съвест и пълното ми състрадание към жертвите на посткомунистическия рекет и повсеместните демократични произволи. "Как?" питате вие. Ами така, много лесно. Аз гражданино Ялдъръмов винаги и без въобще да се замислям се отзовавам в помощ на безпомощните, когато са сами и забележа, че ги гонят. Както и беше във въпросната фатална утрин - поради пионерството дето с години ми го набиваха в главата не мога да отвикна да съм на тяхна страна. Та ето защо толкова решително отреагирах и сритах първия от преследвачите в корема. Дълбоко повлиян от хилядите вестникарски публикации за гангстери маскирани като ченгета, набързо накаутирах следващия, щом забелязах, че е с униформа, с което предоставих чудесен шанс на жертвата им да потъне в мрака. О.К. нали така?...А това сега дето го твърди пост фактум следствието, че уж умишлено съм възпрепятствал задържането на особено опасен влашки циганин (международен хакер) е клевета и - Хо-Хо! - признак, простете, за дебилност от страна на, знаете кой...Ами, че той човечеца изглеждаше съвсем благовъзпитан; а и нали бягаше от тях, а не ги гонеше? Защото в противен случай (честна дума) веднага щях на тях, а не на него да се притека на помощ.
- Наобиколиха ме те и...Тук малко ще прескоча да не ви травматизирам, ама ако сте виждал "Шипченската епопея" - шедьовъра ма Майстора, ясна ви е ситуацията. Ако не си, виж я и си го представяй... Тоя път обаче бях подготвен, не се дадох, дори напротив, разказах им играта! Нали въдиците бяха в мен заедно със спрея за комари и имах средства. Тамън проснах трима - четирима и почнах да ги влача към районното, нападна ме бандитското им подкрепление: 5 души и те с нацистки униформи, естествено пак крадени или фалшиви. Май "СОТ" ли "СОП" ли пишеше по тях, не стана ясно, но още повече се усъмних и се развихрих офанзивно: "Легитимирайте се гниди! - изправих се насреща им. - Предайте се! На колене, отрепки! Сега ви ' бах..."
- Свестих се значи по очи върху асфалта, един бог знае какво точно стана. Заслушах се в затихващите тежки стъпки и тутакси установих, че авоарите ми пак ги няма. Тогава чак ( и то вследствие на боя) полека стоплих, че тия тарикати са същите ония дето ме бяха джобили един път вече ( и били също - тоест оня път пред бара). Освен това рибарските такъми, сака, въдиците и китайските гумирани ботуши и те ми бяха противоестествено отнети заедно с риболовния билет и едни чисто нови джапанки. "У-фф, ама пак се набърках! - рекох си.- А уж..." и в същата секунда последва взривен тътен - ама адски - и градската библиотека рухна пред очите ми, точно там на мястото където потърпевшите нацисти деляха плячката си - тоест китайските ботуши, риболовния билет и джапанките. Амин.
- Това е гражданино Ялдъръмов. Виновен ли съм според вас, че работата се обърка и динамита в сака ми експлоадира? Щеше ли ако не бяха ме обрали? Разбира се, че не! ...Обаче: признавам си все пак, че сбърках ( единствено неволно) по смисъла на чл. 238 ал. 1-ва (тоест в приготовление за бракониерски улов) - това не го отричам. Да, собственоръчно бях изготвил 12 кг. самоделни бомби. Но не с цел отмъщение и масови убийства ( във който случай по бих предпочел гранати), а само като улеснение за спортен риболов в промишлени мащаби. Сега, вижте, как се е задействал детонатора не мога да гадая, нека специалистите от ДАНС си кажат думата. Нали на тях им плащат, стига само са подлушвали, така де. Обаче клевета е, че частите намерени в телата и вътрешните органи на потърпевшите са от взривателно устройство. Отричам! Един стар будилник само мъкнех с мене от поправка, нищо друго, и то защото много се успивам. Така де, че аз съм само бракониер, а не някакъв сив вълк или ...талибан от пещерите на Бин Ладен ( както май много му се иска да излезе на онова прукурорче дето и на ум ми писна вече да го псувам).
- Приключвам с думите: "Не, не се признавам за виновен в тероризъм и предумишлено убийство със специални средства! Това технически погледнато си е самоубийство".
- Нека също така се има и впредвид безкористната ми готовност да утеша морално и физически... ъъ, абе всякак вдовиците на потърпевшите, макар да са отявлени съпруги на нацисти. Защото, както винаги съм казвал: "Не кръв а...такова, граждани!", тоест "Прави любов, а не война!"
дата, подпис: / горното прочетох и за верноста му се подписвам/
ваш Кузмо Караян (собственоръчно)
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар