HENK "DON'T TRY"
- Здравейте хора, приятно ми е! Да ви се представя: аз съм Кузмо Караян. Приятелите ме наричат Кузмо...Караян. Естествено, радвам се,че сте тук пред мен, защото не обичам да приказвам зад гърба на хората...е, в тоя случай май ще се наложи.
- Е, как сте, зле нали? Така си мислите. А аз? Мен питате ли ме?...Ами клатушкам се все още, представа нямате дори колко съм сдухан и подтиснат...Но, моля ви, не ми съчувствайте освен ако по професия не сте психиатри. Чуйте това и ще добиете представа: чак на 7, в първи клас научих от директорката, че се казвам Кузмо, а не "Ей гъз сплескан!" както ми викаше мама. После на 10 почти ме улучи светкавица, а на 11 се ожених. И оттогава насам върви все така зле...Просто погледнете ме в момента на какво приличам: нямам още 22, а изглеждам доста над 40. А и по-лошото е, че така се чувствам. Ходих на Джи Пи за това, но той само вдигна рамене и ме прати направо при пластичния хирург: "Има надежда - каза ми,- ако побързаш могат малко да те пооправят. Но не разчитай прекалено"..."Защо не - змислих се - чета списания: в последно време козметичната хирургия доста бързо прогресира с капиталите на фолк-индустрията. Защо не, достатъчно хора го правят?" Вижте само звездите от шоу-бизнеса! Те взимат кожа от задниците си и си я присаждат по лицата. Доказано е, че кожата от задник последна се набръчква. И така те си инжектират това нещо в устните и бузите и се разкарват през останалата част от живота си с лица-задници и им е добре.
- Ще бъда честен, и аз имах връзка с една такава мадама - амбициозна провинциалистка от периферията на шоу-бизнеса с потни мишници от борбата за добро място в живота, естествено и тя наблъскана с пача отпред. Даже бяхме сгодени са около месец, но да ви кажа видя ми се по-дълго от година. Голяма гадост! После се оказа, че непрекъснато ми е изневерявала - с "рекламна цел" - не знам, вероятно нейната представа за P.R.? "Спах с всичките ти приятели, както и с повечето ти познати - вика ми. - включително жени. Не открих никой, ама никой, който да не е по-добър от теб в леглото! А що се отнася до опипването, баща ти няма равен!" Уби ме. Оказа се, че било вярно. В смисъл, не че тате е някакъв шампион, а че са го правили, те двамата!
- Разбрах, че с такава жена се преебвам 8 пъти в седмицата и бързо се разкарах. Предпоследното което чух за нея е, че си лягала с някакъв 60 - 70 год. филмов режисьор който дал роля на няколко такива като нея и я направил звезда...Боже, представям си какви етюди разиграват: "Скъпии, пипнах тези вагинални гъбички от седалката на мо-тоора!" А той: "Тия ги ги пробутвай на внучето ми, какъв мотор, за толкова задръстен ли ме имаш!? Аз съм режисьор по дяволите! Поставял съм куклената версия на Шекспир!" А отстрани колегите му се почесват и подсмихват. А след това всички тичат до аптеката. Както и да е, аз се отървах, проблема си е негов.
- Естествено навремето това донякъде ме депресира: да те отхвърлят заради престарял любител на овесените трици изобщо не е повод за голяма гордост? Само едно уточнение - тя беше на 24. Правила го е и преди, но най-много с 55 годишни, тоя път си би рекорда...И тъй, реших, наложи се, във тая връзка да направя посещение при психиатър. Взех адреса, записах си час.
- Чакалнята му беше претъпка с откачалки: някакъв тип чете вестник обърнат наопъки, друг обут в различни обувки и шапка на пилот иска да му разредя 100 грама мляко, а трети си цеди лимон. Останалите седят и сякаш дори не дишат. Тягостно чувство...Чакахме ли чакахме, всички.
- Не знаят ли психиатрите, че чакането както и бързането са двете неща които най-лесно подлудяват хората? Хората цял живот чакат и поради това се смахват: чакат обещаното бъдеще в което ще заживеят добре, но то никога не идва, и след това почват да чакат да умрат. Чакат за всевъзможни неща като пенсия, тоалетна хартия, тривки за баня. Чакат дори на опашка за да им дадат пари и после чакат за да ги похарчат. Чакат за да се оженят и после да се разведат. Освен ако не им хрумне междувременно, че по-лесно е да си вдовец. Направих го още на 13. Бях малолетен, отървах се леко...Чакаш дъжда да спре, чакаш да ядеш и веднага почваш да чакаш следващото ядене. И между тях да стане време за клозета...чакаш в чакалнята на психиатъра с един куп откачалки и докато чакаш ставаш един от тях.
- Трябва да съм висял толкова дълго, че накрая съм задрямал. Разбудих се, и както се казва "утрото е по-мъдро от вечерта", макар че все още беше късен следобед. Така че махнах с ръка, броих от 8 наобратно и слязох да си купя бира.
- Казах си: "Е, малко си се скапал, но пък кой не е? Всички пътуваме в една и съща пробита лодка и се опитваме да си запазим настроението. Всички мъкнем извънреден товар или се тътрим в глуха линия, не си някакво изключение. Човек трябва да изхвърли сума ти боклук от живота си само за да разбере къде е. И даже не къде е, а по-скоро къде не е. От колкото повече неща се освободиш, толкова по-ясно ще можеш да виждаш. всичко е обратнопропорционално, такъв е живота".
- Да но, кажете това на някой психиатър и той веднага ще се опита да ви накара да вярвате, че сте влюбени в майка си, подмишниците на учителката си по пеене или нечии пети. Или някоя още по-голяма глупост от която сто на сто ще се почувствате по-гадно. Тоест това което разбрах е, че всеки който ходи по психиатри най-добре да отиде да се прегледа дали не е мръднал...Изобщо не им пускайте монети в задниците - каца без дъно. Дръжте си здраво парите по джобовете или още по-добре идете с тях на кръчма. Аз поне така правя, ако искате последвайте ме. Е, все пак не е нужно да ме слушате, отлично знам , че думите ми далеч не са евангелието. Майка ми например смята, че не съм много по-интелигентен от водорасло, а тя би трябвало добре да ме познава...
- Добре, стига толкова за мен, приключвам. За съжаление вчера случайно попаднах на " Lord of the chefs" по BTV и сега отивам да си резервирам гроб, а после да напудря поничките в кухнята.
- И на вас приятен ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар