СОК ОТ МЪРТВЕЦ - сценарий

Сок от мъртвец

сценарий за телевизионна новела

от Кузмо Караян

"Нии ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него,
защото вечно искат да са другаде"

1. ПРОЛОГ

екстериор. силно оживена централна столична улица-ден.

Движение на пешеходци и коли. От непосредствена близост ставаме свидетели на среща между двама младежи - клиент и дилър. Просто случайно влизат в полезрението ни и дори частично остават извън обсег. Сближават се в потока; единия тупва другия и прави рапърски жест за поздрав с юмрук на височината на гърдите. След секунда нерешителност онзи обхваща поднесения му юмрук с длан и го раздрусва като за ръкуване. Много селско. В другата си ръка втория младеж държи пластмасова чашка с кафе. Първия му дава знак с глава, че иска да си пийне; втория веднага му подава чашката заедно с няколко смачкани банкноти. Диларът поема парите и кафето, отпива и изплюва вътре опаковано в найлон топче дрога. Връща чашката. Клиентът веднага пие и той, налапвайки опаковката с наркотика, после се отклонява встрани към уличното платно където изхвърля чашката в близкото бетонно кошче и отминава. В този момент на свободното пространство на платното, плътно до кошчето спира черен ван с тъмни стъкла.

(Всъщност това е гледната точка на едно 10 год. улично ваксаджийче, за което ние не все още не знаем)

2.

екстериор: улица, ден

С две умели маневри черния ван залепя до бордюра. Вратите му рязко се отварят; отвътре слизат 5 човека: 4-ма мъже в костюми и тъмни очила "Rayban" и жена също в строго делови вид.

За момент групата се събира на тротоара до колата. Разменят няколко отсечени реплики, някой си поглежда часовника, кимат си и се разделят на две. В жестовете и действията им се усеща отработен оперативен синхрон. Двама от мъжете / по младите/ + жената заобикалят вана и пресичат косо улицата, нахално врязвайки се в уличното движение по посока на висока административна сграда. Другите двама тръгват по тротоара към близкия квартален бар и влизат.

Всички те се набиват на очи и от пръв поглед правят впечатление на лица замесени в индустриален шпионаж, висши служители на тайните служби или лейтенанти oт мафията.

3.

интериор: Bar "Bel air", ден.

Заведението е почти или съвсем празно. В този мъртъв следобеден час възрастният барман скучае, прелиства вестник и хапва фъстъци. Двамата новодошли се насочват директно към него.

1-ВИ: /той е напред/. Добър ден. /към партньора си/. Ти?

2-РИ: Мм, кафе.

1-ВИ: Две кафета, моля.

БАРМАН: Заповядайте седнете, ще ви ги донеса.

Мъжете се завъртат и оглеждат помещението, стратегически избират позиция.

БАРМАН: Захар и сметана ще желаете ли?

1-ВИ: Ъъ.../прави справка с очи/, едното без. Другото със захар и кайма. /весел дружелюбен смях/. Шега.

БАРМАН: Захар и кайма. Разбира се. /включва се и той/. Един тип цяла вечер поръчва бира, ама все е недоволен: много пяна, бирата му била топла, изветряла.. такива работи. И по някое време на десетия път на бармана му писва и взема, че се изпикава в халбата. Носи я и му я тръсва на масата. Оня пие, отрива си устата с опакото на ръката. "Тоя път добра ли беше?' - пита бармана. "Супер! - хълца пияния и нещо мисли. - Абе я дай да поръчам направо и едно лайно!" Ха-ха-ха-ха! /смеят се заедно/.

1-ВИ: Бива го, ще го запомня. Ще седнем ей там.

Видимо развеселени двамата мъже се настаняват край висок дървен барплот край прозореца с идеална видимост към улицата. И двамата са малко на 40 годишни, с посивели къси коси. На кутретата си имат еднакви много характерни пръстени с нещо като масонска символика. Единия държи дипломатическо куфарче, другия постоянно щрака със скъпа златна запалка за да прикрие напрежението .

На няколко метра, увесен над главите им работи телевизор включен на канала на Eurosport, но без звук. И двамата машинало се заглеждат в него.

1-ВИ: /мърмори с усмивка/. . Пикня. Едното със захар, другото с кръвна захар, хаха!

/сочи телевизора/. Гледа ли ги наш`те вчера?

2-РИ: Остави, голям резил!

1-ВИ: Да бе, тц, тц, тц! Обаче Зизов, а? Какво ще кажеш?

2-РИ: Ееее! Без думи!

1-ВИ: Шест! Няма равен на мокър терен.

2-РИ: Абе Зизов си е Зизов, ама една пролет птичка не прави!

1-ВИ: Обратното.

2-РИ: Да де, една птичка.. Даже по-добре стана, че в началото контузиха Табаков. Иначе така щеше да си отседи резерва.

1-ВИ: Дучев е виновен, той, го-лемият специалист! Да пусне Фичо и Коко Данев с разтежениена ахилеса след отложен мач! Ебати и селекционера!

2-РИ: Нови попълнения по халфовата линия, нали така? Таланти. Ами крилата? Амиполузащитата? Феновете го били довели, вика, той не търсел слава. Гледах му после интервюто...

1-ВИ: Феновете! Това да не му е Овча купел бе, това е националния стадион!? Кои фенове? На Беласица Петрич? Да си стои в.../блъска с лакет куфарчето и то шумно тупва на земята. И двамата се сепват за миг. Явно вътре има нещо твърде ценно/.

2-РИ: Ей, по-полека де! Изкара ми акъла.

1-ВИ: Уфф, покойно. Ядосвам се! Ако не бяха дали продължения и дузпи, край! Ама казвам ти, добре че господ е Българин - тоя дъжд и два картона... Х, нали ги знам в атака колко могат. Видяхме - тъч на празна врата. Срам! И Гочев... и Чиликов и той. Блеят!

1-ВИ: Пфф, видях ги моля ти се: колко, 9 корнера в редовното време и още 5 впродълженията! Е как не можа веднъж да се пребори за висока топка? Като няма хъс нищо не става.

2-РИ: Да, спортна злоба. К`во това премии, премии, трансфери , и вечерта по баровете сфолкпевиците върху масите.

1-ВИ: Именно. Да си го взимат Дучев там във Велбъжд, къде ли, и ако щат на гръб да си го носят. Ако щат и на Луната да го назначават, само по-далеч от националния!

2- РИ: Аджеба! Абе тоя селски тиквеник не знае как се пуска кранче, че схеми седнал да подрежда... и да не се чуди после, че го замерят на Герена с маратонки. Юда, комбина сбукмейкърите.

1-ВИ: Море, бой само го оправя него. Бой и глоби. Ама по-солени. Аз да бях в БСФС-то...

Барманът идва с кафетата и ги прекъсва.

БАРМАН: Заповядайте!

1-ВИ: Мерси.

1-ви премества куфарчето за да освободи място и при завъртането сакото му се отмята. Бармана забелязва оръжието затъкнато в кобура отстрани на кръста му. 1-ви вижда, че бармана е забелязал пистолета и небрежно го закрива.

1-ВИ: /вдига глава и насочва поглед към екрана/. Кое е това, калчото ли?

БАРМАН: Бундеслигата.

1-ВИ: /иска да го предразположи/. На запис или пряко?

БАРМАН: Ами не съм много сигурен? Май е на живо... от Щудгард.

1-ВИ: Аа, ясно... Абе ти какво се вцепени така, езика ли си глътна? Какво, не си ли виждал данъчни инспектори? Спокойно де, не сме по служба. Слушай сега: питали радио Ереван кое е по-страшно от българския футбол?... Събуждаш се след тридневен запой с бучаща като багер тиква... напипваш нещо, поглеждаш и до теб лежи клошарка с един крак!Хахахаха!...И пак не е. К`во ше кажеш, и т`ва ако не е страшна гледка?

Бармана се мъчи да се усмихне и дори донякъде успява.

2-РИ: /пак към бармана/. Или отиваш на лекар и виждаш как пребледнява докато разглежда снимката на белия ти дроб./тупва го приятелски/. Я донеси и две коли.

1- ВИ: Уфф, у-жас!

4.

интериор: фоайе на офис център, ден.

Двамата мъже и жената от първата група са влезли през въртящата се автоматична врата на бизнес сградата. Жената (Жана) се движи на няколко метра успоредно до тях сама. Мъжете крачат делово напред. Веднага щом ги забелязва друг мъж с вид на безделник, който досега е седял на стол за посетители и се е правил, че чете брошура, става и разминавайки се им кимва. Единият от двамата спира и започва да проучва таблото с фирмения регистър окачен на сената. Другия прави крачка по диагонал и докато го изчаква светкавично набелязва местоположението на точките за видеоконтрол в сградата. Първият мъж пред таблото драсва нещо в бележник. Жана се е насочила към кабинката за информация където разменя няколко думи с портиера. Двамата мъже се отправят към асансьора; този отдясно се прави, че разговаря по мобилен телефон за да прикрие лицето си, а също и спътника си с тяло. В сградата има движение, но тук те не правят впечатление на никой. Жана също се отправя след тях . Застават един зад друг. Изчакват. Влизат.

5.

интериор: бар, ден.

Разговора продължава, смях и престорено ужасени физиономии.

2-РИ: ... гррръгхх!

1-ВИ: Поглеждаш се в огледалото след подстригване... и тръгваш да убиваш фризььора с ножицата, хахаха!

2-РИ: Чакай: С мадама си. Цял месец си я чакал да излезете. Тръгваш да плащаш и разбираш, че не ти стигат парите!

1-ВИ: Ee, това е гадно! Чуй: виждаш, че ролката на тоалетната хартия е празна, чак след като си се разтоварил!

2-РИ: Голяма мизерия, кур дьо франс. / към бармана/. Още едно кафенце ще може ли?

БАРМАН: Разбира се. Веднага!

2-РИ: Дълго, без захар. С по-малко кайма.

/към 2-ри; сочи бармана/. Как ти се струва този?

1-ВИ: Остави го, после ще го мислим, виж, че се е спекъл. Ъхх, направо ми залепна устата от това кафе.

2-РИ: Ето ти кола.

6.

интериор: асансьорна кабина.

Тримата са сами в кабината. Вратата се затваря. Натискат бутона за 18 етаж. Жана се оглежда в огледалото и намества оръжието си. Един от мъжете вади снимка и я показва на другите. Те я оглеждат и мълчаливо кимват. "Може да не е сам" казва той. Всички са максимално концентрирани. Кабината спира, излизат и завиват в дълъг коридор, следвайки номерацията на етажа. Жана върви с ръка в дамската си чанта, единия от мъжете тихо подсвирква през зъби.

7.

интериор: бар "Bel air", ден.

Мъжете с оттренирана професионална небрежност следят обстановката на отсрещния тротоара на улицата. Двамата са в очакване на нещо, но се стремят да го прикрият.

1-ВИ: /преглъща таблетка/. Не мога на гладно. Знаеш, нервен стомах.

2-РИ: Годинките. Да поръчаме ли? Хапни нещо.

1-ВИ: Не знам, после... Кажи как е Катя?

2-РИ: /много сериозен/. Хм, добре е, намира се на работа. Другата седмица почваме ремонта на вилата.

1-ВИ: Оо, майстори, аман! Кого и да хванеш все са за бой! Чукай на дърво да извадиш късмет.. Миналата година дошъл един у съседите да кърти по коледа. Ама баш на бъдни вечер! Едва не го убих ти казвам. А те в чужбина, к`во им пука. Платили му да дупчи и той давай! Извинявай, разправяй.

2-РИ: Така е, знам, ама няма начин: покрива тече, трябва да се подновява гредореда, дограмата и тя се раздула от влагата, сачака изпадал, ясно ти е, стара къща... А и докато чакаме за бъбрека...

1-ВИ: Е, да, в това отношение да... Колко казваш е местото?

2-РИ: Ами декър и четвърт. Баш до реката, от север е на 3 метра.

1-ВИ: Не е ли влажно? За Катя.

2-РИ: А не. Идеално е. Пълно спокойствие. И има канал за ямата.

1-ВИ: Хубаво е, в Железница е хубаво. Въздуха и... Иначе тя по-добре ли е? Как са показателите?

2-РИ: За сега в норма. Уреята се вдига, държи се. Ама нали знаеш - дъжд, пек все на процедури. През два дни я караме на диализа.

1-ВИ: Няма страшно, всичко ще се нареди! Мене слушай, имам шесто чувство. Още напролет ще може да язди, още напролет.

2-РИ: Дано, чул те Господ!

8.

интериор: коридор офис сграда, ден.

Тримата се движат по коридора. Разучават евакуационното табло, оглеждат се.

ТОМА: Тук някъде трябва да е, отляво.

Когато групата разбира, че наближава търсения офис, случайно от вътре излиза мъж с малка брадичка и тръгва срещу тях към тоалетната. Тримата небрежно го подминават, после мъжете правят знак на Жана, изчакват до 5, обръщат се и последват излезлия към клозета.

Жана бавно продължава няколко крачки напред. Открива търсената табелка и за момент застава с гръб към вратата на офиса. Хвърля коси погледи встрани по коридора и се съсредоточава. Поема си 2 пъти дълбоко въздух, завърта се, почуква, натиска дръжката и с делова усмивка влиза.

9.

интериор: бар, ден.

2- РИ: ... октомври, ъъ, декември, януари... март, 6 месеца още до април. Не знам?

1-ВИ: Що чак април?

2-ри: Ами почва сезона на трансплантациите. Те имат план график в урологията: като излязат по улиците мотористите, после - лесна работа. Все някой ще /недвусмислен жест/даде фира.

1-ВИ: Аа, не знаех. Ама като се замислиш 6 месеца не е малко? А дано! Добре де по-рано не може ли нещо да се уреди? Нещо... ако трябва...някой... или с връзки?

2-РИ: К`во да ти кажа, ужким приказваха, обещаха нещо Пакистан, ако не Бангладеш, ама ей го, чакаме. То не е само до парите, знаеш ли ги тия цигани? Аз не бих рискувал. На чичото на някакъв му присадили черен дроб от китаец и станал атеист, а преди бил набожен. Дет` се вика само дето не замръквал по църквите.

1-ВИ: /мълчание/. Добре де то за бъбрека има ли значение дали е ляв или десен? Могат ли да се разменят?

2-РИ: А, не знам. Не съм питал. Ама ако е само един...

1-ВИ: Сигурно могат. Абе дръж главата горе, ще се уредят нещата мене слушай! Я дай да видим? /отваря листчето с късметче от кафето, чете/. Ето "ЗДРАВЕ!" А, видя ли, казах ли ти аз?

2-РИ: Уфф, ха дано, чул те господ!

1-ВИ: Я мойто сега.../развива, мълчание, прочита бавно и тържествено/. " Докато не е свършено всичко, не е свършено нищо. Погледни нагоре, сега е момента".

Двамата се споглеждат впечатлени от прочетеното. Задържат известно време очи в очи и после в синхрон извъртат глави навън към улицата.

10.

интериор: фирмен офис, ден.

Секретарката седи полуизлегната зад бюрото, яде сметанов крем с лъжичка, едновременно лакирайки си ноктите и разговаряйки по мобилен телефон. Ръцете и са заети и е включила спикерфона. Жана влиза и с делова усмивка прави 3 крачки към нея.

СЕКРЕТ: /по телефона/. Ама видя ли го тоя, приличаше на нещо паднало от конски задник и на всичкото... /вижда Жана/. Извинете. Момент така...

ЖАНА: Добър ден. Аз по поръчение на Тороманов. От "Цинк и Мед" Свищоф. За ведомостите от второто тримесечие. Заповядайте.

С професионална ловкост вади от чантата флакон-писалка и обилно напръсква секретарката в лицето с аерозолен седатив. Секретарката стреснато разперва пръсти с дълъг маникюр край лицето си. Вдишва късо въздух с панически отворена уста, издавайки немощно "Ай!" и клюмва без да гъкне.

ГЛАС ПО ТЕЛ: / докато Жана претърсва документацията и компютъра/ ..." Е ти пък муцка сега, купи си някакъв продълговат зеленчук и си прекарвай добре с него щом си толкова капризна!... Обаче муцка... ало муци... муци..."

Жана открива това което търси - връзка ключове.

ЖАНА: /взема телефона/.Слушай шефа ме вика. После ще ти звънна. /прекъсва/.

Отива до касата и пробва ключа. След това открехва вратата на офиса, подава глава и дава знак на мъжете.

ЖАНА: 9, дозор, 14. Готово, хайде!

Влизат, тя заключва. Мъжете ( Тома и Божо) без колебание се отправят към вътрешната врата където е кабинета на президента на фирмата. Нахлуват вътре на скорост и безмълвно сграбчват намиращия се зад бюрото мъж с навити ръкави и тиранти, в момента в който той блажено отхапва от красива червена ябълка. Издърпват го напред над бюрото, засилват го превит през помещението и брутално го изхвърлят направо през неотворения панорамен прозорец на 18-тия етаж. Той излита с трясък, все още стискайки ябълка в ръка, надавайки заглъхващ вик на отчаяние и ужас. Двамата нападатели за секунди се ориентират в обстановката и вещо преобръщат кабинета. Изваждат диска от компютъра и бързо откриват в едно чекмедже това което търсят - кутия за шах. При местенето и се чува трополенето на фигурите вътре. Божо я отваря и надниква.

ТОМА: Всички ли са?

БОЖО: Май да.

След това двамата подхвърлят в едно от чекмеджетата пакетче бял прах. Разстилат със скатула беналгин две линии, набързо ги изшмъркват и разпиляват малко кока върху гладката повърхност на бюрото. Пускат и една навита на руло банкнота, но Божо я сменя с по-дребен номинал. Тома е прибрал кутията и диска в куриерска чанта с цип. Оглеждат и напускат кабинета.

Отвън Жана вече умело е облепила приспаната секретарка към стола с непрозрачно тиксо. Преценяват за последно обстановката, прибират още една папка от картотеката, късат кабелите, и отварят вратата. Жана чупи ключа в секрета, хвърля връзката обратно на бюрото и излиза с думите: "Непременно ви очакваме на изложението! За вас както винаги - най-доброто разположение."

11.

интериор: бар, ден.

2-РИ: Според мен е правилно.

1-ВИ: /обмисля/. Виж сега, ако човек реши да си провали живота - хипотетично де - и успее. Какво е това успех или провал, кое от двете? Да кажем се пропие и...

2-РИ: Е! Ти пък сега. Как бих могъл да...все едно ме питаш, ако някой реши да се самоубива и не стане, дали не е извадил късмет или трябва още да се депресира, че не е могъл?

1-ВИ: Разгеле, сети се! Ами да... /прекъсва, оглежда се, нещо се чуди/.

2-РИ: /застава нащрек/. Какво има?

1-ВИ: Абе не ти ли мирише на котки? /души/.

2-РИ: /сбърчва нос и проверява/. Като че ли малко на хлор от тоалетната? Ама едва-едва.

1-ВИ: ... Сякаш?... /връща се на темата/. То това е парадокса, де`т има една приказка всяко зло за добро.

2-РИ: Е да де, ама понякога става и обратното. Не си ли съгласен?

1-ВИ: Добре, чуй сега, ще се опитам да ти обясня... /моб. му телефон дава сигнал за SMS. и отклонява вниманието му/. Ее, не! Пак тия досадници!

2-РИ: /разпечатва пакет цигари, предлага му/. Цигара?

1-ВИ: Отказвам ги.

2-РИ: Е, аз ще забия един пирон. Имаш воля ти! /пали/. Да вземем нещо за пиене?

1-ВИ: Може. /прави знак към бара и идва сервитьорката/.

2-РИ: Бутилка вино.

СЕРВ: Червено или?

2-РИ: Като Веселин Маринов... така де, червено.

Тя се усмихва и отива за поръчката. В този момент покрай тях по тротоара отвън със съвсем бавен ход минава много мургав и брадат човек облечен в светъл скъп костюм и шарен индийски тюрбан на главата.

2-РИ: Видя ли го тоя?

1-ВИ: Езичник някакъв. Глей, пълен идиот!

2-РИ: Може да е индийския посланик?

Изпровождат го с поглед въртейки след него глави.

2-РИ: Та к`во беше тръгнал да разправяш?

1-ВИ: Секунда само. /сервитьорката налива/. Данкешьойн! /към него/. Чуй ме сега...

12.

интериор: офис център служебно стълбище, ден.

Ударната група ускорено се спуска по вътрешното стълбище на сградата.Блокирали са асансьора.За момент объркват нивата, но веднага се коригират и влизат в правилния коридор. Озовават се пред служебния офис на охраната, Жана влиза без да чука. Вътре има двама души с униформа "Security". Eдиния седи на старо, изтърбушено кресло и подмята нунчако. Другия е пред мониторите.

ЖАНА: / с широка усмивка/. Как сте момчета? Всичко ли е наред?

Те се завъртат към нея и тя обилно ги напръсква със спрея. Неутрализирани са. Партньорите и я последват вътре. Единия веднага почва да пипа апаратурата и изтрива видеофайловете на охранителните камери. Другия издърпва нунчакото от ръката на гарда, оглежда го и - ХУ! - изтриса с него приспания охранител в чутурата. Изнасят се. Напускат сградата през подземния паркинг. При изхода на служебното стълбище Жана с рязък жест смъква от главата си перуката която носи, блъска вратата и я изхвърля по пътя в боклуджийски контейнер, заедно с недиоптричните си очила. Тома пали в крачка цигара и изхлузва вратовръзката си през глава. Божо, който носи чантата, прибира тъмните си очила в сакото и нахлузва под ъгъл луксозен каскет.

13.

интериор; бар, ден.

2-РИ: Какво, зле ли ти е?

1- ВИ: Уфф, язвата нещо...

2-РИ: Лошо.

1-ВИ: Ще почивам в гроба... Чуй, знам че мога да настъпя някой по мазола, но и не казвам нищо ново. Ето я в общи линии идеята. Кондензирам я: Мъж идва до вратата на закона и иска да влезе. Пазачът отказва да го пусне. Но казва, че ако мъжът чака достатъчно дълго, може би някой ден, евентуално в бъдеще има несигурна вероятност да му позволи да премине. Разбираш ли?

2-РИ: Слушам те.

1-ВИ: И мъжът чака ли чака, остарява, опитва се да даде подкуп на пазача, който прибира парите, но пак отказва да го пусне вътре. Мъжът продава вещите си за да намира още пари и да предлага подкупи, които пазачът все така приема...

2-РИ: Корумпира го.

1-ВИ: ... но въпреки всичко не го пуска през вратата. Обяснява му, че няма смисъл, но взема парите за да не би мъжът да напълно загуби надежда. Даа...
В крайна сметка мъжът остарява, разболява се и знае, че съвсем скоро му предстои да умре. В последните си мигове той събира енергия за да зададе въпросът, който толкова го е озадачил през всичките години: "Казаха ми - обяснява той на стража,- че законът съществува за всички. Защо тогава става така, че през всичките години в които стоях и чаках никой друг не дойде до вратата на закона? - Тази врата - отвръща пазачът, - е направена само за теб. И сега ще я затворя завинаги". И затръшва вратата в лицето му докато мъжът умира.

14.

екстериор: задна уличка, ден,

Тримата в пакет - Жана води - с ускорена крачка се движат, заобикаляйки карето по задната пряка. След два десни завоя излизат пак на главната откъм отсрещната страна на бара. Пресичат платното по диагонал към него.

15.

интериор: бар ден.

1-ВИ: ...Даа, живите са само по-особен род мъртви.

2-РИ: Добър е Господ, че ни търпи.

Пауза.

1-ВИ: / забелязва ги, обръща се рязко/. Ето ги!

16.

екстериор: главна улица пред бара, ден./поглед през витрината/

Ударната група влиза и се присъединява към двамата вътре. Групират се прави вкупом и ставаме свидетели на доста динамичен разговор, изпъстрен с оживени жестикулации. Всички сочат през стъклото навън към отсрещния тротоар. Новодошлите в почуда обясняват нещо и вдигат рамене, а двамата по-възрастни мъже въртят в недоумение глави и надничат натам.- Трупът липсва на тротоара. Къде е!? - Новодошлите слагат на плота куриерската папка и вадят предметите които са донесли за да ги покажат на другите. Те правят бърз оглед и ги прибират в куфарчето. 1-ВИ размахва във въздуха папката и силно я трясва в бар плота, пепелника пада. Идва сервитьорката с менюта, но е отпратена отдалеч. 2-РИ набира номер на моб. си телефон. Веднага отвън по тротоара към витрината се приближава монахиня, прави набожен знак с пръсти и застава отстрани. 2-Ри напуска заведението. Минава покрай монахинята и пътьом разменя с нея няколко думи, тя го последва на близко растояние. Двамата застават на метър един от друг пред сградата на офис центъра, току до някакво 10 год. ваксаджийче. 2-РИ дълго оглежда високите етажи, кривейки врат нагоре, а после и тротоара наоколо. Стъпква ядно с пета нещо /парче стъкло/ в краката си, хвърля последен поглед и тръгва обратно към заведението. Влиза вътре. Монахинята се отдалечава през улицата.

17.

интериор: бар "Bel air", ден.

2-РИ се присъединява към групата с наведена глава и замислено изражение. Всички го гледат с напрегнато очакване. Той спира и също се втренчва в тях. Мълчание. Бавно поклаща отрицателно глава.

1-ВИ: /само испуфтява/.

2-РИ: Нищичко, ни-що!?

1-ВИ: Ти хубаво ли гледа?

2-РИ: Хъ! Като че ли сам не виждаш. Само стъкла.

Пауза.

1-ВИ: Ммм, те ти булка спасов ден! /пробожда всички поотделно с поглед /. Черкезов /Божидаре, к`ва е тая мистерия бе да го ева!? Къде е трупа? Къде е тялото на реципиента?

БОЖО: /гледа объркано/. Ми не знам? Няма го.

2-РИ: Как така го няма? Той да не е нинджа... или спайдърмен?

Пауза.

1-ВИ: Кажи бе, м-р Сенко ли е? Да не е гарвана?

БОЖО: Моля?

2-РИ: Гарвана - от оня филм с Брус Ли.

БОЖО: Знам го, питам за м-р Сенко.

1-ВИ: Не питай, а отговаряй! Какво мълчиш, да не би да си интроверт? / пресяга се и сваля тъмните очила от лицето му/.

БОЖО: Ами...там беше...

1-ВИ: Къде там? В кабинета?

БОЖО: Горе в офиса. И го... /жест/ според инструкцията.

1-ВИ: Какво, какво? Не мънкай все едно са ти правили лоботомия!... Значи горе беше, а долу го няма? Къ-де е тогава?

2-РИ: Точно така, къде?

БОЖО: Хм, би трябвало да е... там. /посочва улицата/.

2-РИ: Ясно, убили сме невидимия.

1-ВИ: Не може да е изчезнал във въздуха. Хората не се изпаряват току така между етажите!

БОЖО: И аз това се чудя?

2-РИ: / нечленоразделен звук/. Мххръгхъ! Значи влизате... и той беше в неговия кабинет?

БОЖО: /кима уставно/. Именно - 209 на 18-тия. Седеше си, ядеше ябълка.

2-РИ: Така. И после?

БОЖО: Ами такова, метнахме го.

2-РИ: През прозореца към улицата?

БОЖО: Ъха, двамата с Тома. Ето, нека каже. Тома?

Всички погледи са в него.

ТОМА: Ами да, то е само един прозорец. Откъм предната фасада.

1-ВИ: Стоп. /към Жана/. Ти всичко ли видя?

ЖАНА: Не с очите си. Аз бях отатъка, при секретарката.

1-ВИ: Аха. /към Тома /. Е?

ТОМА: Какво?

1-ВИ: Продължавай.

ТОМА: Ами значи седеше с крака върху бюрото и дъвчеше ябълка. Само по риза, с тиранти и, такова, не оказа съпротива. Само извика, ама се сети чак навънка като го метнахме. Изкрещя като...абе като сварен с вряла вода.

1-ВИ: /към Жана/. Можеш ли да потвърдиш?

ЖАНА: Трясък от стъклото и веднага вик. Отначало силно, после заглъхна - като в кладенец. Викам си тоя сега като тупне да не вземе да утрепе още някой!

1-ВИ: Хъ, нещо-о почвам да не разбирам нищо?... Е къде е тялото тогава? Не може да се е изпарил, това е ясно. Значи?

Поглежда ги. Възцарява се заплашително мълчание. Черкезов вдига рамене и разперва длани.

1-ВИ: /сграбчва Тома за реверите на сакото/. Черкезов ти съзнаваш ли в какво се опитваш да ни убедиш нас двамата? На кой си мислиш, че ще ги пробутваш тия, на аташето? /опитва се да си разкопчее кобура с неудобната ръка/. Да ти приличам на Вежди Рашидов!? / на огнеборец от пожарната?
В този момент в заведението вече започват да влизат клиенти и един от тях пътьом иска огънче. Услужват му любезно.

2-РИ: Успокойте се./прави оглед/. Я по-добре да идем да седнем ей там и хубавичко да си поприказваме.

Настаняват се на закътано сепаре в дъното също в близост до прозореца. Сервитьорката веднага им носи менюта.

СЕРВТ: Заповядайте. Ще желаете ли нещо?

1- ВИ: /троснато/. За мен водка. /поглежда към другите въпросително/.

2-РИ: Не е ли малко рано? По работа сме.

1-ВИ: Е да не сме от анонимните алкохолици? /останалите кимат/. Три Абсолюта.

2-РИ: За мен само бира.

Сервитьорката се отдалечава.

1-ВИ: Добре, до къде бяхме стигнали? Василев ти си! Управлението за поддържане и проучване на река Дунав докладва. Хайде Василев, слушаме те.

2-РИ: И дай сантиметър по сантиметър. /включва диктофон и го оставя на масата/. Най-подробно.

Жана и Черкезов леко се подхилкват на репликата.

2-РИ: /срязва ги/. Не разбрах кое е смешното?

ЖАНА: ... Ами от Мохач ли да почне или...

1-ВИ: Ти гледай къде ще свърши, че да не се удави някой по средата!

БОЖО: Значи докладвам, ситуацията е следната: Влизаме точно в 14. 40 по план; Жана подсигурява канцеларията. Кабинета му се пада отдясно на приемната. Бюрото, неговото, в ляво от вратата. Прозорците гледат на изток към булеварда...

2-РИ: Чакай малко, дай отначало. Долу имаше ли нещо?

БОЖО: В смисъл?

1-ВИ: Нещо необичайно?

БОЖО: Не съм забелязал, чисто беше. Вергил ни посрещна. Качихме се с асансьора.

1-ВИ: Заедно или?

БОЖО: Поотделно. Не - заедно, ама Жана все едно, че е сама. После в коридора на етажа видяхме този Щерев ли, Щиров ли беше - съдружникът му. Дебелака с катинарчето.

1-ВИ: А-ха, доцента!

2-РИ записва нещо на листче и подава бележката през масата на 1-Ви. 1-ВИ му кима. Идва сервитьорката с поръчката, те веднага сменят темата в движение.

1-ВИ: Ама четохте ли за житните кръгове, имало много нови случаи в полетата. Не знам к`во става, НЛО ли, к`ва е тая работа, ама не е добре. Съсипва се реколтата.

ТОМА: И аз четох: цяло лято, и в Англия и дори в Румъния се появили. Едни такива... уф, като ги гледаш тръпки те побиват, а те ходят и спят в тях! Само при нас не кацат бе. Като че ли нямаме и ние ниви?

2-РИ: Е как, цяла Добруджа, полета бол! Да кацат на воля.

СЕРВТ: / по време на разговора/. 3 водки моля, заповядайте... бирата...

ЖАНА: /сочи в менюто/. За мен коктейл "Сибирски студ" с Борзой. И едно нес кафе.

Сервитьорката се оттегля. Дават знак на Божо да продължи.

1-ВИ: Няма да казвам наздраве.

БОЖО: Значи оня се завря в клозета на етажа. Ние с Тома по него, и - неутрализирахме го д`ет се вика с пълен резервоар. В кабинката.

ТОМА: Чиста работа.

18.

интериор: тоалетна офис център.

Картина от сцената в клозета докато Черкезов я преразказва в бара:

През отвора под вратата на тоалетната кабинка виждаме смъкнатия панталон, свалените гащи и част от косматите крака на дебел мъж, който пуфти и се напъва на тласъци. Изпуска газове. Откъм външната страна на клозетната преграда личи пресен надпис с маркер: "МЪЖКА ЛЮБОВ - ВСЯКА СРЯДА 16 - 17.00 часа ТУК". Точно до него е опял рамо Тома, който подсигурява. Прочита го и си поглежда часовника. Крака на Божо се стоварва върху вратата. След малко двамата излизат и изхвърлят смачкания на топка панталон и гащи на мъжа, натъпкват ги в голям месингов плювалник в коридора.

19.

интериор: бар, ден.

обратно на масата.

БОЖО: Обратно сме. Жана вече беше елиминирала секретарката. Влизаме и директно в неговия кабинет. Изобщо не сме задавали въпроси или нещо, без церемонии. Сграбчихме го за тирантите и право през джама. После намерихме шаха, взехме дискетата, и - ами това е. Донесохме кутията. Ето я.

2-РИ: / дава знак, че иска думата, размишлява/. Василев, ти от коя страна го държеше като го избутахте?

ТОМА: Аз? Отляво... неговото ляво. През бюрото и, няма и 3 крачки.

2-РИ: А в кабинета? Кой влезе първи, през вратата?

ТОМА: Заедно. Двамата.

БОЖО: Рамо до рамо бяхме.

1-ВИ: А Жана?

ТОМА: Жана остана отзад при секретарката в приемната. Да я такова... с тиксо..

Мълчание.

1-ВИ: Добре, тогава как ще обясните защо тялото не е на тротоара? Някакви идей? Щото не виждам да се е закачил и да виси отвън на клоните?

Мълчание.

2-РИ: Ей да не сте исшмъркали мострата по пътя?

БОЖО: Не-е, сложихме я в чекмеджето.

1-ВИ: Хм, слушайте момчета, ако криете нещо или премълчавате...кажете го с добро, докато е още време. Тук ще си остане между нас, гарантирам. Имате думата ми.

2-РИ: Нали знаете, че тая версия ще трябва да я потвърждавате и пред детектора? Така че ако има нещо, казвайте! /оглежда ги с очакване/. Не?

Тримата сконфузени мълчат, няма какво да добавят.

1-ВИ: /ядосан е, иска да ги заплаши, но се спира заради минавашата сервитьорка/. Пак същото моля. Леда отделно. /вдига недопитата си чаша и я пресушава след като дълго е люлял течността/.

Така де, май няма да минем без серума на истината?... Може пък и да си припомните нещо? Или да ви дойде някоя идея...щото не знам как ще застана пред Михтарски и брюнетите и ще им кажа "Изпуснахме Бат-ман!" Не че съм песимист, но... май имаме проблем?... Освен ако не обичате аутопсиите и да ви вадят мъдреците с пръсти?

1-ВИ: А, обичате ли?

ТЕ: Не обичаме.

20.

интериор: бар.

Няколко поръчки по-късно. Обстановката на масата е променена. Пепелниците са пълни и т.н. Имало е някакъв въпрос към Жана. 1-ВИ и 2-РИ са се втренчили в нея в очакване на отговора. "Думмм!" - чува се удар на черковна камбана. 5 удара.

2-РИ: / поглежда си часовника/. Защо 5 пъти, сега сме 6?

БОЖО: Е те са по черковното време, 1 час назад, тоест...

1-ВИ: /отрязва го; към Жана/. Продължавай.

ЖАНА: / изнервено сръбва през сламката/ . За кой път го повтарям! / пали цигара и ядосано издухва дим/. Точно преди да вляза я набрах контролно. Обаче даваше заето.

Виждаме откъс от сцената в коридора. Не е набирала никакъв тел. номер. Значи нещо премълчава.

ЖАНА: Почуках и влязох. Говореше с приятелка като я напарфюмирах и си лакираше ноктите. Казах и само "Байкушев ме праща" и това беше - заспа на момента, даже не успя да гъкне. После Тома и Божидар влязоха при него. Трясна се и чух как извика. Няма и 4 минути да са били вътре, 5 най-много.

1-ВИ: Вратата отворена ли остана след тях? Неговата.

ЖАНА: Прии-творена...но аз гледах за спецификацията. След това прекъснахме захранването и... това е, веднага излязохме. А! На излизане извадих ключовете от секрета и ги върнах - хвърлих ги върху бюрото. Даже телефона звънна точно докато ги хвърлях.

1-ВИ: Чакай, чакай, повтори! Какво?

ЖАНА: Какво какво?

1-ВИ: /бута чаша и я чупи, но не обръща внимание/. Значи ти изостана да извадиш ключовете и тогава телефона в СТАЯТА звънна? Сигурна ли си?

ЖАНА: Ами да, чух го. Защо?

1-ВИ: Хм?

ЖАНА: Звънна и почти веднага прекъсна. Някак по средата на втория сигнал.

1-ВИ: /мисли напрегнато/. Докато вие се оттегляхте?

ЖАНА: Да, Божо и Тома напред, аз, не съм изоставала.

1-ВИ: Е как така телефона звънна като уж сте прекъснали кабелите?

ЖАНА: Н-не знам. Нямам...

1-ВИ: Нали сте го откъснали? / настроението му се променя драматично/.

ЖАНА: Да, но...може да не сме успели? Ако е бил с радио захранване...

1-ВИ: /внезапно се изправя като затиска ръката на Жана с длан към масата/. Стани!

ЖАНА: /тя с припряно смачква недопушената си цигара и с готовност се надига от мястото си. Изправя се и приглажда пола/.

1-ВИ: / към другите, старае се да изглежда много любезен/. Извинете ни за малко. Ще поговорим насаме.

Дава знак на Жана с глава сочейки встрани и излиза от сепарето. 2-РИ енергично се надига, но 1-ВИ го възпира с жест. Жана го последва.

1-ВИ: / от 2 метра разтояние, объща се/. Зелен си още Черкезов. Много си зелен... Ама като полежиш в ковчег ще ти уври главата.

Повежда Жана към дъното на заведението.

21.

интериор: тоалетна бар.

1-ВИ бутва вратата на тоалетната с крак и въвежда Жана придържайки я над лакътя. В тоалетната звучи релаксираща музика .

1-ВИ: Taка, така така...така значи.../наднича по кабините и проверява вътре/. Това не е било случайно, просто съвпадение или...не, не! Гледай ме в очите!

ЖАНА: Кое, обаждането?

1-ВИ: Да. Не мога да повярвам! /застава срещу огледалото опрял длани върху умивалника и дълго се гледа и пуфти/. Пълен, пълен абсурд!

ЖАНА: Лазаре добре ли си?

1-ВИ: Какви хора...Господи какъв глупак съм бил! Ха, ха... а аз вярвах.../спира по средата на изречението и се заслушва в бръмченето на въздуховодите/. Чуваш ли това...това бръмчене? Нямаш представа как ме изнервя...

ЖАНА: /опитва се да чуе/. Не. /ослушване/. От вентилацията е.

1-ВИ: Като че ли?

ЖАНА: Защо? Важно ли е?

1-ВИ: Вече всичко е важно. / завърта се с лице към нея и вади от джоба си малка кръгла кутийка за кокаин с капаче/. Хората, хората са способни на неподозирани злини. / гребва си малко и го шмърква; предлага и/.

ЖАНА: /кима/. Изобщо не те разбирам. /също шмърка, но с нежелание, обляга се на стената/.

Той затваря и прибира кутийката в страничния си джоб и вади от него кибрит. Съвсем бавно до края на целия разговор 1-ВИ ще пали клечки една след друга, гледайки ги като хипнотизиран как горят и ще ги пуска в краката си чак когато го опарят.

1-ВИ: Те... Опитват се да контролират всичко...всички. Да те притискат. Могат да те подлудят, като това... бръмчене.

Пауза; клечката гори в ръката му, той я движи нагоре надолу.

ЖАНА: Кой те?

1-ВИ: Знаеш кой. Те! Всъщност, дори не трябва да говорим за това. Не знам дали е безопасно?

ЖАНА: Не сме ли в безопасност?

1-ВИ: Едва ли... Вече никъде не е напълно сигурно. Някога, преди години, може би живота е бил сигурно и удобно място, но сега с това е свършено. Край.

ЖАНА: Но защо? Винаги има надежда.

1-ВИ: Невъзможно е. При тези технологии, контролираната информация, и, химикалите... Разбираш ли, параноята и депресията са единствения резултат от липсата на достоверност.

ЖАНА: Моля те, не ми е приятно да мисля за това. Сега.

1_ВИ: Това е цената,( на контрола) приеми го.

ЖАНА: Лазаре какво ти става, моля те!

1-ВИ: / не я чува/. Хъ...и все пак понякога, когато нощем съм в леглото го усещам, като живо.

ЖАНА: Кое?

1-ВИ: Този звук, излъчването, жиците... хората които управляват механизмите на обществото... Искам да забравя, но те не ми дават мира. Непрестанно ми напомнят, че са тук.

ЖАНА: Кои, жиците ли?

1-ВИ: Да. Най щастливи са когато хората нищо не осъзнават. Но не и ние. Ние с тебе осъзнаваме.

Пауза, гледа пламъка на клечката като в транс, тя изчаква.

ЖАНА: Колко изпи?

1-ВИ: Много.

22.

Междувременно

интериор. Сепаре, бар.

На масата тече оживен разговор, присъстващите вече са на градус. 2-РИ психологически ги обработва разяснявайки им приложението на полиграфа с фармакологично описание на въздействието на натриевия амилат / серума на истината / върху мозъчните функции." Все едно октопод ти е сграбчил мозъка и почваш да си казваш всичко".

.....................................................................

2-РИ: ... Казвам ти само глупакът е напълно убеден за каквото и да го попиташ. Умният човек винаги запазва доза съмнение.

ТОМА: Сигурен ли си?

2-РИ: Абсолютно!/ телефона му звъни и го прекъсва/.

/по телефона/. Да, моля? А, ти ли си лельо?... О, така ли?... Не, добре съм, няма нужда.... Не се тревожи, не е фатално, няма проблем!... Добре де, забравил съм го, случва се... Не ми се подува, наред съм с корема..."Ду-пло-фенак" знам, през 6 часа. Добре лельо, ще ми го дадеш като се прибера след...работа... Не знам, довечера... Значи, натискаш отляво. Където пише "меню", чуваш ли? И после средното копче надолу...средното, диплея... А така. Показаха ли се контактите ...имената?... Добре, дай сега така напред докато стигнеш до Неда-врачката...Аха, надолу........Да, да, лельо: нумеролог-ясновидец!....Ъ?....Ама какви са тия работи? За пръв път чувам! Какво... какви са тия "зодии на умрелите"?....Чакай, чакай, какво?... Значи месеца през който си умрял, така ли?...Е какво значение има коя зодия ще умреш, нали си мъртъв... Лельо, кой ти ги разправя тия?... Слушай, сега не мога да говоря, на терен съм...на заседание съм. После ще се чуем......Добре, сготви.... Аха, телешко варено, чудесно....без фиде...Не лельо, не точи вода от душа!.... Добре, добре, чао...Чао, лельо

/затваря. към другите/. Офф, врачки, женски глупости! Зодиите на умрелите!

БОЖО: Що бе, ето чуй това... ето тука беше /прелиства/: "Врачка Агджа - гадае с магически руни. Събира разделени". Можем да и се обадим да я питаме?

ТОМА: За кое?

БОЖО: /сочи навън/. Ами за нашия човек.

23. междувременно.

интериор: тоалетна бар.

ЛАЗАР: "Риен не ва плю!" дами и господа... извини ме за момент.
/ влиза в кабинката и притваря вратата. След малко отвътре се чува шуртенето на струя урина. Рамото му се мярка през процепа. Жана пуши облегната на стената/.

ЛАЗАР: /рецитира докато пикае/. " ТИ СПОМНЯШ ЛИ СИ ПЪЛНАТА ЛУНА , И ФАРОВЕТЕ, ПЯСЪЧНИТЕ ДЮНИ? ОНАЗИ ТОПЛА БЯЛА ТИШИНА, КРАЙ СТАРОТО КАЗИНО ТАМ ПРЕЗ ЮЛИ"(на юли пуска водата)

ЖАНА: /нервно хапе устни./

ЛАЗАР / излиза, мие се на мивката/.

ЖАНА: Наистина ли си добре?

ЛАЗАР: Да, не. Знам, че ме мразиш.

ЖАНА: Не е вярно. Защо да те мразя?

ЛАЗАР: Не знам, усещам го.... Погледни ме... за какво си мисля?

ЖАНА: Заа делото?

ЛАЗАР: Опитай пак.

ЖАНА: Не знам... за бръмченето?

ЛАЗАР: /пристъпя решително към нея/. За нас! Двамата. Вчера казах на Надя, че я напускам. Поисках развод, изнасям се.

ЖАНА: Но Лазаре...

ЛАЗАР: Не мога повече така, не разбираш ли...изморих се, толкова се изморих!... Колко самотен може да бъде някой който седи вечер, слуша дъжда и се пита къде е?... Ето кога разбираш, че вече си 3/4-ти мъртъв, когато пиеш в празна стая и се питаш къде изтече всичко. Няма го. Като дъжда в канавката.

ЖАНА: Виж... но... това е... толкова... аз, не знам какво очакваш да...

ЛАЗАР: Кажи да, Жана! Кажи да.

Тя го гледа и дълго мълчи. Лазар постепенно разбира, че може би не е преценил добре шансовете. Но вече му е все едно.

ЛАЗАР: Риен не ва плю, дами и господа, риен не ва плю, край на залаганията...

Въздъхва тежко, наплисква си слепоочията и докато е с гръб скришом вади нещо от вътрешния джоб. Завърта се, пристъпя плътно към нея и обгръща шията и раменете и с ръце в които стиска перлена огърлица.

ЖАНА: Лазаре! / шокирана е и инстинктивно се опитва да отметне глава. Деколтето и се разтваря/.

1-ВИ застива, втренчва се в бюста и с рязко движение раздира ризата и. Копчетата и хвръкват и се посипват по пода.Отдолу върху голата и кожа има залепен между гърдите микрофон с кабел и радиопредавател .

ЛАЗАР: Какво по дяволите!?... Ти! /огърлицата също пада от ръцете му и се разпилява /.

ЖАНА: Чакай, не е това което си мислиш!

ЛАЗАР: Какво е тогава?

В този момент вътре влиза клиент и малко учуден от сцената и разпилените по пода перли се промъква помежду им за да ползва кабинката.

ЖАНА: / затуля микрофона с длан/. Те ме накараха, принудиха ме...Заплашиха ме, че ще екстрадират Нора и детето ако не съдействам! Нямах избор, не можех да ти кажа. Щях.

ЛАЗАР: Кой? Кои те? Те?

ЖАНА: Сега не можем да говорим за това. Не тук, после.

ЛАЗАР: / гледа я втренчено, опитва се да я прониже с очи, тя не издържа погледа му/.

ЖАНА: Дангов... т ой и Папаризов. / отива при огледалото и пише с червило: "О З О Д"( с латиница) 17 ноември и чертае тайнствен знак/.

ЛАЗАР: Знаех си аз! Още след... Мръсници! Подлеци! Но ЗАЩО?... Да нямат доверие на своите...за какво е всичко това? За какво? За още...

ЖАНА: /спира го/...Папаризов е научил за спецификацията от пасторите и е заподозрял, че някой върти двойна игра зад гърба му.

ЛАЗАР: Но нали и той беше в ядрото? В Шумен... Всички бяхме, и обсъдихме... приехме резолюция, дори въздържали се нямаше.

ЖАНА: Имало е. Явно... Може би смятат, че някой е подхвърлил касетата на Нойман? Само че не истинската, а изфабрикувана.

ЛАЗАР: Как така? На кой?

ЖАНА: В жабката на Дангов. Отначало се хващат и премахват Ахмет, но после разбират, че са им пробутали дезинформация и веднага решават, че в системата има внедрена втора, подвеждаща "истина". Само че умишлено неубедителна за да бъде по-лесно разкрита.

ЛАЗАР: Елементарно... и да пренасочи вниманието към спонсорите им, типично в негов стил. Но...защо не ме предупреди, не ми подсказа?

ЖАНА: Опитах се.../ в този момент мъжът излиза от тоалетната и набързо си изплаква ръцете. двамата чакат и нервно мълчат/. Не можех . / тя пристъпя към него, шепне/...Сяров е къртица, сигурна съм. / започва да подсмърча/.

ЛАЗАР: Сяров! Не и той... Сяров! Сигурна си или предполагаш?

ЖАНА: /кима подсмърчайки, мъчи се да овладее истерията/.

ЛАЗАР: Но как... Сяров... никога не бих допуснал. Знаеш ли за кого работи?

ЖАНА: /подсмърча още по-силно/. За пари.

ЛАЗАР: Но кой, за кой?

ЖАНА: / пак пише върху огледалото/. "Г. У. Р. М."

После Жана се обръща рязко и се притиска плътно в него. Бавно вдига ръце и почва да го опипва с пръсти по лицето и по очилата. Пипа го като слепец.

ЖАНА: Лазаре... моля те... вземи ме...Лазаре!

ЛАЗАР: / сграбчва дланите и и ги притиска/. Забранявам ти ... да не ме докосваш!

ЖАНА: /с едно движение отлепя от кожата си микрофона/ ./ Вземи ме веднага, чуваш ли, вземи ме! Искам те! Веднага! Искам те!

Докато го казва Жана с треперещи ръце рови из чантичката си и изважда опаковка на презерватив. Лазар трескаво си разкопчава колана и яката на ризата. Дръпва я навътре към кабинката докато се целуват, като дори нямат време да затворят вратата. Обръща я и я навежда над чинията и Жана почти се скрива от поглед. Лазар е точно зад нея, панталоните му се свличат и двамата почват да осъществяват полов акт./ виждаме през открехнатата врата движенията на таза му и я чуваме да стене.


24.

интериор: тоалетна бар.

В този момент през вратата на тоалетната без да влиза се показва 2-РИ / който всъщност е Сяров/ с протегнат напред телефон в ръка.

Субективна камера: През дисплея на телефона ставаме свидетели на сцената с половия акт от гледната точка на Сяров, който известно време наблюдава от вратата. Снима ги. После забелязва знаците по огледалото. Сяров прави още няколко снимки и малко преди Жана и Лазар да приключат ръката му се оттегля.

25.
интериор: тоалетна.

Двамата припряно се оправят след току що приключилия полов акт. Жана си оформя косата и си опреснява червилото, после сваля очилата от лицето му, дъхва върху тях и почва да ги трие докато Лазар лази и събира от земята перлите.

ЛАЗАР: / изведнъж обгръща коленете и с ръце и притиска лице към бедрата и/. Омъжи се за мен, Жана! Нека заминем, да зарежем всичко!

ЖАНА: Чакай! Не сега. Стани, излагаш се, ще влезе някой!

ЛАЗАР: Не ме интересува!... Да отидем на село, в Равда. Само двамата. Не мога повече така... без теб!

ЖАНА: Не сега. После ще говорим. /избутва го /. Да вървим. Стегни се!

Лазар се овладява, изправя се и преди да излязат от тоалетната проверява пълнителя на пистолета вкарвайки патрон в цевта.

ЖАНА: / отвън пред вратата/. Трябва...аз, такова. Върви, сега идвам. / Жана завива към женската тоалетна/.

Разделят се, той се връща при другите. Докато върви към тях отстрани се чува ентусиазиран разговор на висок глас на филмова тематика. Двама младежи изброяват възможни заглавия за дебютния си сценарий: Какво ще кажеш за "Пастет от смърт" или "Кръвожадни съсиреци"? - Да но напомня ми за римейка на "Акордеона на кръвта". Чуй това: "Злочести жертви"... и т.н.

26.
интериор: бар "Bel air", вечер.

Заведението вече е почнало да се оживява, не е пълно, но има доста повече клиенти.Чуват се разговори , има някаква глъч.
Когато Лазар отива и сяда в сепарето другите вече са на градус; Черкезов точно дочита някаква информация от вестник. Всички млъкват за момент и го поглеждат, но той не казва нищо и те продължават диалога. Сяров се е навел към Тома, хванал го е за ръкава и застрашително е насочил към носа му запалена пура.Заплашва, че всеки момент ще му я завре в ноздрата.

СЯРОВ: ...Аха, ясно, вярвам ти - слънцето да огрее кучия гъз. Може ама друг път!

ТОМА: Щом така казваш. / пийнал е и не се плаши лесно/.

СЯРОВ: Да ти кажа ли кога слънцето огрява кучия гъз?

ТОМА: .../ гледа го без да отговаря/.

СЯРОВ: Първо, трябва да си кучи гъз. И второ - да стоиш на едно място без да мърдаш.

БОЖО: Хахаха-ха-ха! / и Сяров се присъединява към смеха/.

Тримата без Лазар, който се прави, че си рови в телефона, се засмиват и вдигат някаква много характерна, ритуална наздравица от сложно съчетани жестикулации. В този момент Тома дава знак и посочва с глава навън. Забелязал е, че пред офис центъра спира служебна кола на "СОТ Security". Всички извръщат поглед натам. От колата слизат няколко униформени и почти тичешком се насочват към входа на сградата.

Жана се присъединява към групата в сепарето леко сконфузена, но и без това никой не и обръща внимание. Не им е до нея.

След малко сотаджийте излизат прикрепяйки двамата пострадали охранители. Единият от тях е с бинтована глава, другия влачи крака и залита. Качват ги в колата и потеглят.

ЛАЗАР: / докато трае сцената набира и се свързва с някой по телефона /. Райчине, аз съм...Има въпрос: Кой подсигуряваше маршрута?... Как така никой, аз друго знам?... Не, не съм се паникьосал, но да знаеш, че имаме проблем, не си мисли, че ще си измиете ръцете... Ето ти го, разбирайте се. / подава апарата на Сяров/.

БОЖО: / докато говори Лазар, едновременно/. Чудя се не трябваше ли направо да...и туйто? / имитира изстрел от упор/.

ТОМА: Няма как да мине за самоубийство.

БОЖО: А, що...

СЯРОВ: / поема телефона и прави знак за тишина/. Да?...Е много ви благодаря!... Чудесно наистина!...Гросман не е ли в течение? Браво, направо нямам думи! / към другите/. Препратили са тировете. / Лазар му дава знак да отреже разговора/.
... Виж, не мога да говоря. Кажи на Димов, че ще... абе след малко идваме и ще се разберем...Не го мисли... Да, в нас са. Всичко... Кога пътуваш за Брюксел?...Аа, не знам, не слушам Соня Немска!...Добре, доскоро.
/към другите/. Отменят графика. Гросман е отлетял за Португалия...Сам.

ЛАЗАР: Без Гущеров? Кога?

СЯРОВ: Тази сутрин. / закашля се дълго/. Свикват ни на "Доростол" при Дрезов, имаме час и половина.

ЛАЗАР: / клати глава/. Ами тогава, хайде, изнасяме се, ставаме.

СЯРОВ: Василев ти оправи сметката, твой ред е.

ТОМА: И остави бакшиш.

БОЖО: Не давам бакшиш.

СЯРОВ: Не даваш бак-шиш!?

ЛАЗАР: Правилно, кой нормален човек дава бакшиш?


27.
екстериор: улица, вечер.

Групата пресича в пакет и се отправя към колата на отсрещния тротоар. Тома понечва да отвори шофьорската врата.

СЯРОВ: Ти стой, пил си, аз ще карам!

ТОМА: Ама няма проблем, не съм пиян. Добре съм.

СЯРОВ: Без възражения! Минавай отзад!

ТОМА: Слушам!

СЯРОВ: Не си пиян, ама утре ще лочиш зелев сок. Само някоя каша с ченгетата ни липсва сега.

Сяров и Лазар се настаняват отпред.

СЯРОВ: /командва/. 23 изчезни!... Тц, тц, гледай 7 мина, 5 часа висим тука като прани гащи и чакаме да падне от небето! Май вярно трябваше да му теглим на място куршума...сега върви с обяснявай с Дрезов.

СЯРОВ: Хъ, Агата Кристи ряпа да яде!... Абе все ще се измъкнем някак, нали взехме кутията. Това е важното. Аз за писане, ще пишем.

Сяров ловко прави обратен завой на място. Изравнява се със сградата на бизнес центъра.

ЛАЗАР: Чакай! Я спри. / към другите отзад/. Дайте апарата. / подават му фотоапарат/. Пак ще газим във вряла вода, Сяров! / натиска бутона и сваля страничното стъкло/.

ЖАНА: Или ще влезем в манастир.

СЯРОВ: Влез. Ще ти идваме на свиждане.

Лазар започва да снима парчетата стъкла по тротоара. После подава навън глава, обляга се с лакет през прозореца и насочва обектива нагоре. От това положение започва да наглася фокуса. Сяров също провира глава през стъклото от неговата страна и кривейки врат се взира към горните етажи.

СЯРОВ: Стъмни се нещо.

И в този момент изведнъж в небето над тях се очертава мигновенно нарастващ, крещящ от ужас силует, който с чудовищен трясък се стоварва върху покрива на вана, сплесквайки го до такава степен, че направо прекършва и почти откъсва вратовете им. Двамата за секунди издъхват на място.
Върху смачканият покрив лежи проснат трупа на мъж облечен в бяла риза и тиранти, от ръката на който по тротоара се търкулнала червена ябълка. Хората на задната седалка също са пострадали сериозно. Чуват се стоновете им, има някакво раздвижване. Само 30 сек. по късно се чува нов трясък: от небето пада нов труп, абсолютно идентичен с първия, също стискащ ябълка в ръка / сякаш изхвърленият бизнесмен се е дублирал в примка на времето през часовете неизвестност/. Удар и звуците и движението вътре в колата окончателно замират. Всички са мъртви.

След падането ябълката тупва и се изтъркаля бавно към краката на малкото ваксаджиче. То я застъпва с пета, прекрачва я и приближава смачкания ван. Вади от пластмасова кофа автоматичен пистолет и от упор изтрелва по няколко куршума във всеки. Спокойно прибира оръжието. Оглежда хладнокръвно жертвите вътре, проверява югуларната вена на Лазар, вдига от канавката изпадналото през отворената предна врата куфарче. Раздрусва го, мята се на байка си и изчезва по тротоара, ловко лавирайки през прииждащите към мястото на инцидента зяпачи.

THE END