- Започвам направо, ето моята теория относно секса: от едната страна са жените, от другата неприятностите. Срещата е някъде по средата Не сте съгласни? Добре да опитаме тогава дали ще ме разберете с една истинска история. Чуйте какво преживях и и сами преценявайте:
- Запознах се на концерт с една жена (предполагам някой сте ме гледали в онзи клип) и какво мислите стана? Ами не е много редно да се хваля, но скоро след това излизахме с нея на вечеря. Мина добре, изпратих я, а после тя ме покани да се кача в студиото и. Съквартирантката и била някъде, не разбрах точно,"заминала на село". Та качихме се - малко апартаментче с малка баня, обаче няма коридор или антре, направо банята директно. И нищичко между тях, схващате ли - няма буферна зона!
- Та пийнахме по нещо, започнахме да се закачаме и веднага потръгна: "Извинете г-це, свободна ли сте за следващия танц?" - "Само за вас, г-не!" - "О, в такъв случай бихте ли ми наглеждали бирата за малко?....хахаха!" Ей така си бъбрим сладко, гъделичкаме се и се смеем. Аха, нали знаете какво е казано: "Обичай ближния си." И ако случайно той е едрогърда, стройна и зашеметяващо красива, защо не, обикновено това не е никак трудно.
- Таа, сближихме се... и тогава усещам... настоятелно чревно повикване. Чиято настоятелност критично нараства и започва да заглушава всякакви сексуални щения! Не знам, може и да от печения боб дето го ям късно вечер? И разбирам, че трябва да спра, да направя пауза. В същото време си мисля: "Добре, дори да успея да се откача за малко от заниманията си (двамата вече се натискаме върху дивана), дори да успея да се откача и намеря деликатен начин да угодя на природния повик - тоест на н-н-напъна - тази малка баня едва ли ще гарантира дискретноста от която знам, че се нуждая и ситуацията изисква в момента!...Божее, ама ненормална работа! Все на мене ще се случи!
- Следващите 10 михути бяха тежки. Видях се в чудо! Накрая спрях, оттласнах я и казах: "Калория, надявам се да не ме разбереш погрешно, но най-добре е да си ходя." Но не и го казах после, след "ъ, това", нали се сещате? Не, тръснах и го на момента! Започвам аз да си оправям ципа, а тя ме гледа и не може да проумее какво по дяволите се случва. Чувствам как харизматичния ми коефициент се изравнява с този на Хитлер. Все едно съм я халосал с парче саздърма. Изобщо не знам как да постъпя за да я успокоя?
- Пф, чудна работа, не знам как е с вас, но за мен жената е единственото нещо от което мога да изпадна в паника, макар да съм абсолютно сигурен, че няма как да ме набие...И да ви кажа става още по-зле, изобщо преставам да мисля - напъните критично се усилват! Вероятно единственото извинение което би понесла е ако някак си повярва, че съм извънземен, и, съжалявам, но внезапно съм получил авариен сигнал от Криптон (това е планетата на Супермен, оня с червения криптонит).
- Е, нямах голям избор, изнизах се дет` се вика на бегом по търлъци. Подкарах към вкъщи като бесен, ноо попаднах на патрул и те ме спряха. Опитах се да се измъкна, но ме спипаха: "Излез от колата с вдигнати ръце!"...Излязох иии... после не е за разпра-вя-не, срам ме е дори да си го спомням... Пфъъ! Ужас! Пълно мазало!
- Няколко дни по-късно тя ми се обажда: "Ей Кузмо, взимай си четката за зъби и веднага идвай! Сама съм в къщи няма никой" Аха, този път нямаше какво да ми попречи! Веднага хукнах. Е, първо минах през... (приклякане). И? Права беше: у тях наистина нямаше никой. Нито тя нито който и да е. Само бележка на вратата: "Ако случайно ме няма ти карай без мен. Кло". Това е.
- Да хора, напоследък така не ми върви, че имам чувството, че целия свят ме мрази! Но все пак дълбоко в себе си допускам, че това не е съвсем така - някой стари и болни хора може и да са неутрални.
- Но, какво да се оплаквам, би могло да бъде и къде-къде по-зле! Например, мислили ли сте какво ще направите ако се окажете заклещени в някоя земна пукнатина, притиснати под огромен камък без телефон и шансове за спасение? Веднага се сещате колко приятен е бил животът ви до този момент, нали? А ако не е бил особено приятен, което е твърде вероятно в предвид на настоящото ви положение, значи сте късметлия, защото всичко това съвсем скоро ще престане да ви тревожи. И-зобщо.
- И въобще, каквото и да става, гледайте да сте оптимисти. А ако това не ви се отдава лесно ще ви кажа следното. Не знам доколко би могло да ви помогне, но не ви искам и пари: Нали сте ходили в китайски ресторанти, нали така?...А! Е, никой не може за дълго да остане тъжен, когато се разправя с техните спагети! И то само с клечки - това изисква такава концентрация, умения и сръчност, че просто не ти остава никакво място за тъга. А втория ми съвет е: избягвайте да оставате без Уйски.
- Междудругото, относно нея, знаете ли какво става когато пуснеш една чалга песен наобратно? Ами гърдите на певицата спадат и тя се прибира обратно с рейса към село.
Това беше всичко от мен. Хайде, гледайте си кефа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар