- Знам какво си мислите сега: "Този каквото и да каже няма как да го харесаме". Виждам го, изписано е на лицата ви. Но чуйте все пак какво ще ви разкажа и после ако искате бламирайте ме или пък ми благодарете. Даже няма да се разсърдя ако ми отворите спестовна книжка вместо да ми ръкопляскате.
- Сега съм cool. Да, преди време наистина имах проблеми с някой токсични субстанции, но слава Богу с божията помощ успях да ги преодолея. Добре, ще го кажа направо: бях А. А., така де - анонимен алкохолик.
- Но успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други неудачници. Бях някъде в провинцията, не помня къде точно и защо, от ония дни доста моменти ми се губят. И стана така, че се озовах край селския казан около 8.30 часа сутринта. Естествено бях си пийнал повечко предната нощ, и по-предната...даже не бях спирал цялата седмица, дълга история. Така че наистина имах нужда от 1 - 2 чашки за да преодолея махмурлука. Набързо бях се сприятелил с казанджията и аверите му местни пияндета - точно приготвяха джибрите.
- Ударих две капачки, но интересното беше, че колкото и да съм пил все още ми се пиеше и взех направо да обръщам чашките една след друга. Не помня колко точно, но по едно време казанджията - един дето приличаше на отлъчен за содомия свещеник, най-пропадналия вампирясъл тип когото можете да срещнете ми вика: " Момче, не прекаляваш ли с шльокавицата? Май е време да поспреш, а? Отказвам да ти сипвам повече, върви си в къщи!"
- Казвам ви отначало доста се засегнах. Даже извадих телефона и набрах 112: "Ало, спешно е, един барман тук отказва да ми сипва пиене. Заемете се, веднага веднага някой!..." Такива работи...Но после се замислих: "Боже мой, докъде съм стигнал!? Това е възможно най-голямото падение в живота ми: седя сред сбирщина отрепки, които по цели месеци не изтрезняват и тартора им, селския идиот, ми прави забележка, че прекалявам с алкохола!!!" Е точно тогава камбаната в главата ми удари, това наистина ме принуди да се замисля. В този момент червената лампа светна и почна неистово да мига: "Проваляш се човече,нещата излизат от контрол,нещо не е наред!...И 11 години по-късно зарязах алкохола.
- Това е, справих се. А бях от ония дето като вкарат 3 - 4 чашки се събуждат в Бангладеж с брада до кръста. Но да ви кажа тая работа с пиенето има и добри страни. Човек става мъдър независимо дали иска или не. Осъзнах нещо, което повечето от вас, сигурен съм, дори не подозират: Най-хубавите думи на света не са "Обичам те!", а по-скоро: "Излязоха резултатите. Теста ви за NIV е отрицателен." А едни от най-лошите: "Скъса се!" Ето я истината.
- Това беше от мен. Сега ме извинете, прибирам се за да упражнявам веселия си кикот. Бяхте ми изключително забавни, но както знаете правилото е: "Оставяй ги винаги да искат още".
- Сега съм cool. Да, преди време наистина имах проблеми с някой токсични субстанции, но слава Богу с божията помощ успях да ги преодолея. Добре, ще го кажа направо: бях А. А., така де - анонимен алкохолик.
- Но успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други неудачници. Бях някъде в провинцията, не помня къде точно и защо, от ония дни доста моменти ми се губят. И стана така, че се озовах край селския казан около 8.30 часа сутринта. Естествено бях си пийнал повечко предната нощ, и по-предната...даже не бях спирал цялата седмица, дълга история. Така че наистина имах нужда от 1 - 2 чашки за да преодолея махмурлука. Набързо бях се сприятелил с казанджията и аверите му местни пияндета - точно приготвяха джибрите.
- Ударих две капачки, но интересното беше, че колкото и да съм пил все още ми се пиеше и взех направо да обръщам чашките една след друга. Не помня колко точно, но по едно време казанджията - един дето приличаше на отлъчен за содомия свещеник, най-пропадналия вампирясъл тип когото можете да срещнете ми вика: " Момче, не прекаляваш ли с шльокавицата? Май е време да поспреш, а? Отказвам да ти сипвам повече, върви си в къщи!"
- Казвам ви отначало доста се засегнах. Даже извадих телефона и набрах 112: "Ало, спешно е, един барман тук отказва да ми сипва пиене. Заемете се, веднага веднага някой!..." Такива работи...Но после се замислих: "Боже мой, докъде съм стигнал!? Това е възможно най-голямото падение в живота ми: седя сред сбирщина отрепки, които по цели месеци не изтрезняват и тартора им, селския идиот, ми прави забележка, че прекалявам с алкохола!!!" Е точно тогава камбаната в главата ми удари, това наистина ме принуди да се замисля. В този момент червената лампа светна и почна неистово да мига: "Проваляш се човече,нещата излизат от контрол,нещо не е наред!...И 11 години по-късно зарязах алкохола.
- Това е, справих се. А бях от ония дето като вкарат 3 - 4 чашки се събуждат в Бангладеж с брада до кръста. Но да ви кажа тая работа с пиенето има и добри страни. Човек става мъдър независимо дали иска или не. Осъзнах нещо, което повечето от вас, сигурен съм, дори не подозират: Най-хубавите думи на света не са "Обичам те!", а по-скоро: "Излязоха резултатите. Теста ви за NIV е отрицателен." А едни от най-лошите: "Скъса се!" Ето я истината.
- Това беше от мен. Сега ме извинете, прибирам се за да упражнявам веселия си кикот. Бяхте ми изключително забавни, но както знаете правилото е: "Оставяй ги винаги да искат още".
by Kuzmo Karayan
Няма коментари:
Публикуване на коментар