Общо показвания

понеделник, 14 февруари 2011 г.

МАЛКО ПОЕЗИЯ by Kuzmo Karayan


Момичета и слонове



‎Където и да спиш през тази или следващите нощи, където и да положиш глава,

точно там бих искал да бъда, момиче.

А после ще ти изпека един "кейк", и понеже

сигурно хич няма да го бива, направо ще го

изхвърлим в морето.

...Колкото и да е малко, точно това е

което ми стига.

Защото... гледам те през терасата и знам: бих искал да ме имаш.

Само че...

Вярната теория е как винаги жената избира,

че тя отдавна е готова с отговора,

но въпреки това ти дава шанс и чака да се увери.

Такова е правилото, ако не е партизанска война,

най-малкото е изпит.

Хм, как ми се иска поне този път да знаех

нужните думи.

Как да ти обясня, че нямаме никакво време!

Че селото на смъртта е само на крачка от тук

и че лудостта и болката не проявяват интерес

единствено към този който не му пука да умре.

Никога няма да ме разбереш,

целият живот е толкова труден за разчитане.

Кажи му "Да ти еба майката!" и ела се чукай с мен

край опустялото сиропиталище за слонове. 

Кузмо Караян.

.


Няма коментари:

Публикуване на коментар