"ПРЕД СЛЕДОВАТЕЛЯ" (документлна проза)

Oригинална идея Юз Алешковски

"ЖИЛЕСТИТЕ ЖИЛИ НА ЖЕЛЬО"

" В МОМЕНТ НА ТЕЖКО УМОПОМРАЧЕНИЕ ВСЛЕДСТВИЕ ДЕЛИРИУМ ТРЕМЕНС ОБВИНЯЕМИЯТ КАРАЯН С ГОЛИ РЪЦЕ УМЪРТВИЛ РАБОТОДАТЕЛЯ СИ Г-Н БУРИЛКОВ, А СЪЩО ТАКА НАНЕСЪЛ И ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПОБОЙ НАД СУПРУГАТА МУ ПРИ УТЕЖНЯВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА СЛЕД ПРЕЛЮБОДЕИСТВО".

С О Б С Т В Е Н О Р Ъ Ч Н О # О Б Я С Н Е Н И Е

от КУЗМО КАРАЯН - 40г. живущ гр. София, ул. "Калвадос" 12, тел: - няма, безпартиен,безработен, неосъждан, сем.положение - вдовец, психостатус - липсва.

- ГОСПОДИН СЛЕДОВАТЕЛ, АЗ КАТЕГОРИЧНО НЯМА ДА ВИ МОЛЯ ЗА СНИЗХОЖДЕНИЕ, ЗАЩОТО ПРОТИВОРЕЧИ НА ЦЯЛАТА МИ СЪЩНОСТ (А И БЕЗ ТУЙ СИГУРНО НЕ ЗАСЛУЖАВАМ), А САМО ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО АРЕСТАНТСКО ОДЕАЛО И ИЗВЕСТНО РАЗБИРАНЕ И СЪЧУВСТВИЕ ОТ ВАША СТРАНА.

- "ЦИГАРА?"

- "ДА, БЛАГОДАРЯ!"

- И ТАКА: СЕГА КОГАТО НАЙ-ЛОШОТО Е ВЕЧЕ ЗАД ГЪРБА МИ И В ПРЕДВИД НА ЕВЕНТУАЛНОТО МИ МРАЧНО БЪДЕЩЕ, АЗ СЕ ОБРЪЩАМ НЕ БЕЗ ГНЯВ НАЗАД И СИ ЗАДАВАМ ВЪПРОСА: ДАЛИ ПЪК НЕЩАТА НЕ БЯХА ТОЧНО ТАКИВА КАКВИТО ИЗГЛЕЖДАТ?

- ПОЗНАВАМ ЖЕЛЮ, ЪЪ ТАКА ДЕ - ЖЕЛЬО ОТ НАД 22 ГОДИНИ. СЪС СЪПРУГАТА МУ, ТАЦА, СПЯХ ОТ 1...МАКСИМУМ 2 (И ТО ИЗЦЯЛО ПО НЕЙНА ВИНА), И НЕ ОТ СКЛОННОСТ КЪМ ОБЛАГИ, АМИ ЕДИНСТВЕНО ПОРАДИ БЛАГОРОДСТВО. ПОНЕЖЕ,МОЖЕХ ЛИ ДА И ОТКАЖА: ТЯ ЖЕНА НА ШЕФА, КРАСИВА И БОГАТА КОЛКОТО СИ ИСКА, А АЗ СОЦИАЛНО СЛАБ, А ТОЙ ПРИЯТЕЛЯТ МИ ОТ ДЕТИНСТВО - ИМПОТЕНТЕН! "ОБИЧАМ Я КУЗМО, ЛУД СЪМ ПО ТАЯ ЖЕНА!" - СПОДЕЛЯШЕ МИ ТОЙ В НЕТРЕЗВО СЪСТОЯНИЕ - КОЕТО ЗНАЧИ ДОСТА ЧЕСТО - И АЗ ЩА НЕ ЩА, НАЛОЖИ СЕ ДА Я ЗАДОВОЛЯВАМ ПОЛОВО (РАЗБИРА СЕ ДИСКРЕТНО, НО ВЪПРЕКИ ТОВА УСЪРДНО), ЗАЩОТО ТОЙ ОТ ПРЕТОВАРЕНОСТ И СТРЕС НЕ МОЖЕШЕ, А ДРУГ НЯМАШЕ КОЙ. ДОВОЛНА ЛИ БЕ ТЯ ДОВОЛЕН И СПОКОЕН БЕШЕ ЖИЛЬО И БИЗНЕСА ВЪРВЕШЕ ГЛАДКО. С ЕДНА ДУМА ЖЕРТВАХ СЕ ЗАРАДИ БЛАГОТО НА ПОТЪРПЕВШИТЕ. В ИНТЕРЕС НА РАБОТАТА И ВЗАИМНОТО ИМ ЩАСТИЕ ВСТЪПИХ В В ПРЕЛЮБОДЕЙСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С РАЗВРАТНАТА МУ СЪПРУГА ( В ПОСЛЕДСТВИЕ КАКТО ИЗЛИЗА И ТЯ ПОТЪРПЕВША).

- И МАКАР "НЕЛЕКО" ГРАЖДАНИНО, ПАРДОН, Г-Н РАЗСЛЕДВАЩ, ЖИВЕЕХ СИ ДОНЯКЪДЕ ДОВОЛНО, ЗАЩОТО: ЧЕСТИТА ЛИ Е ГОСПОДАРСКАТА ДУША, ЩАСТЛИВИ СА РАТАЙТЕ КАТО МЕНЕ. ОБАЧЕ ШЕФА, ТАКА ДЕ - ЖУЛЬО,ЗАПОЧНА НЕЩО ДА МЕ ДЕБНЕ С ПОГЛЕД ИЗПОДВЕЖДИ, ЕДИН ТАКЪВ ДЪЛБОКОМИСЛЕН. "ДАЛИ НЕ БЯХ, ДАЛИ НЕ СВЪРШИХ?" - ВИКАМ СИ И ЗЯПАМ ПОКРАЙ ЧЕЛОТО МУ, УЖКИМ В ИНТЕРИОРА. - "ОТИДОХА МИ ТЕСТИСИТЕ, ЧЕ И ХУБАВАТА СЛУЖБА!"..."ТИ КУЗМО МЕНЕ КАК МЕ ЧУВСТВАШ? А? УВАЖАВАШ ЛИ МЕ?" - "ЧЕ АКО НЕ ТЕБЕ,КОЙ ТОГАВА ШЕФЕ?" - "А ТИ ЗА МЕНЕ...БИ ЛИИ, ЪЪЪ,ТАКОВА...ЕЕ НИЩО, НИЩО..." И ВСЕ ВЪЗДИША И ТО НЯКАК СТРАННО НЕОПРЕДЕЛЕНО. А ОЧИТЕ МУ МЪТНИ, ВЛАЖНИ, ИЗНУРЕНИ КАТО НА ПОСТРАДАЛА КОШУТА. ЛИЧИ СИ, ЧЕ ГО МЪЧИ НЕЩО. "СВЪРШЕНО Е - РЕКОХ СИ. - РАЗБРАЛ Е,СИГУРЕН СЪМ. ДО ТУК БЯХ!"

- И ВЕЧЕРТА ДОКАТО СПЯХ С ЖЕНА МУ РЕШИХ: "К Р А Й!" И И ГО ЗАЯВИХ В ЛИЦЕТО (ВЪРХУ КОЕТО ПОСЛЕ СВЪРШИХ)! И НЕ, ЧЕ ВИ СЕ ХВАЛЯ ГРАЖДАНИНО СЛЕДОВАТЕЛ, АМА ПОНЕЖЕ ХИЧ НЕ СЪМ ЛИШЕН ОТ МЪЖЕСТВО И ТВЪРДОСТ, ВЗЕХ ЧЕ ГО ПОВТОРИХ: "СВЪРШИХ! - РЕКОХ - О-КОН-ЧАТЕЛНО!...ВЪРВИ ДА СЕ УМИЕШ!"

- "Пишете ръкописно, обвиняемия".

- "Веднага, слушам"!

- Ето така: То клетви ли не бяха, молби сълзи, сополи и перверзни увещавания. Содом и Гомор нищо не е! "Твоя съм навсякъде, вземи ме, хайде!" - блазнеше ме опитната нимфоманка. Но аз макар и изкусен оставах непреклонен: "Не ти ща нито лицевото, нито опъкото, кучко!" - "Ооо, не, не! Прелюбодеец, гад, изменник!" - крещеше срещу мене тя. "ДА-ДА, Бурилкова, казах ти вече - НЕ!" - "Длъжен си! Ще трябва! Ще ме любиш!" - "Не няма, само през трупа ми!" - "Тогава ще му кажа!"... И така от дума на дума, к'во да правя, обещах и да я любя господин криминалист (но против волята си и като за последно). Поради което моля да проявите снизхождение и милост и предварително ви благодаря.

- Уговорихме се значи с потърпевшата да правим секс у тях в отсъствието на мъжа и (тоест гражданина Жильо), а аз временно се съгласих, отстъпих, а в последствие фатално се напих от чиста проба слабост и мъчителна, ъ еуфория - понеже се терзаех. И ако подозира човек само к'во го чака,то най добре да вземе и да сложи точка,като си умре на място там като Джек Лондон или да се самоподпали като оня злодей Хитлер! /Не-не, Вас не ви подтиквам/ Само ви споделям тия мисли щото в килията ме подстрекават философски - едни цигани там и другите престъпни елементи...

- Но, по същество: Та отивам аз у тях и него ужким щеше да го няма,а той седи пред телевизора по туника и цвички. И пак ме гледа. Изтръпнах от главата до петите. Гледа ме, ама особено задълбочено и същевременно ми се усмихва. Но не фалшиво като политик, а някак искрено и твърде лично. Направо се почувствах гузен. И се напихме тримата, гражданино следовател Ялдъръмов (в което може би ни беше грешката). Те напълно, а аз - чак до идиотизъм (което според тезата на прокурора може и да е плюс, но аз изтъквам като пълен минус).

- А после съм заспал направо на мокета и к'во е ставало помеждудругото не помня, но ще ви кажа, че когато се събудих беше непрогледно тъмно и нечия ръка ми откопчаваше дюкяна. "Ха"! И дали попаднал в блатото на алкохола или поради неясноти в съзнанието и интоксикация,мигом скочих върху нея и я сграбчих и захапах изотзаде ( имам предвид в областа на тила). Решил бях отведнъж да туря край на всичко! Вкопчих я през кръста и я обладах в...ъъ, така де, сещаш се! "На ти! На ти кучко! - взех да ръмжа /ама тихо/ . И като я пришпорих: "Дай! Дай! Яко-яко! На ти, на ти, хаа!" А тя само мучи, клечи и пъшка самодоволно от кеф. Камизолката и литна на парцали, цялата я изпосмуках и надъвках, толкова се бях самозабравил от възбуда! "Ще ми се гъзиш, а? Отзад ли искаш, ето ти сега Османско иго, целулитко извратена! Нека ти е! Хаа!" И взех да я налагам по дупето... ъ, това, гъза де, като същински луд перверзник, с което исках да доставя небивало и максимално удоволствие на потърпевшата / с цел прекратяване на отношенията и окончателна раздяла/. А сетне се изтърколих на гръб и за последно /както се надявах от наивност/ усетих по лицето си допира от колагеновите устни на невярната блондинка.../тоест послепотърпевшата / и чух разгонените и стенания.

- И странно г-н следовател, ама след туй като се унасях в дрямка с някаква непонятна носталгия си помислих: "Ее, Кузмо свърши се. Кажеш ли сбогом в известен смисъл значи да умреш"/Марлоу - прав е бил/. То така и стана, само дето умрелия не бях аз...След което вероятно повторно съм заспал и к'во-що не съм съвсем наясно, но когато отново отворих очи, някой пак ми ровеше из гащите. ХА! "Хайде, вземай ме! По-бързо, вземай ме! Ти обеща!" - чух стенещ от възбуда глас и с ужас почувствах ръцете и върху корема си. Свят ми се изви, за малко да повърна... даже може и да съм успял да го направя? Тая фанатичка беше пълно куку, нямаше отърване от нея. Опитах се да се съпротивлявам. "Ама нали обеща, ти обеща!" - захленчи тя и противоестествено изви бедра възседнала краката ми. Ужас! Всичката алкохолна мараня из стаята в миг се сгъсти между ушите ми и насъбралата се справедлива ярост избухна като бомба в гръмотевичен плестник върху порочното,разюздано лице на иначе безспорно хубавАта потърпевша!... И побягнах. Избягах аз идиота, гражданино подполковник, и да ви кажа честно (е, признавам си го): съжалявам, че не я убих на място! Щото...аабе, МАЙНАТА МУ!

- Прибрах се значи право в къщи,взех душ, изключих телефона /голяма грешка/ и му опънах 1 - 2 магистрали, че ако мога да забравя всичко. Но хич не ме питайте откъде имам кока, щото и без това не мисля да признавам, а пък и не помня. "Та той на мен ли ще повярва или на самата нея с тоя удар?" - мисля си и псувам затънал сред тревоги. "Ух,Уебан! Отиде ни приятелството! Яко се накендзах! Що ли ми трябваше да им помагам в секса?" Обаче полека-лека, гражданино Ялдъръмов, поуспокоих се щото взех да вярвам в Господ, а и от прахчетата също... "Бог вижда, той да съди." рекох. С две думи, реших да не се кося напразно. Ама де да беше така лесно всичко...

- А, и точно в тая връзка мисля да направя пауза за да вземем малко отдих и да сведа до вас едни мой ценни поетични мисли (плод на студа и принудителната изолация) за да не би да се загубят безвъзвратно, така че да ги впишем в протокола? Ето слушайте сега:

"Във ритъм на дивашки танц лети живота. Но кой скърби за дните безвъзвратно отлетели? Не чувстваме обратното броене на съдбата, нехаем за възможностите щедро...." - тая дума тука..."пропилени" ли...нещо такова? И въобще, помнете гражданино криминалист: Това което предстои нас чака. Така де - никой не може да избяга от съдбата си. Той и Едип е искал ама..."За едни сватба, за друг брадва" нали знаете?

- Уфф! И тъй гражданино следовател Ялдъръмов, стигнахме накрая до момента на развръзката в който някой звънна на вратата и аз от добър другар, джентълмен и пацифист-любовник за 3 минути станах злодей и криминално изявен престъпник. Кощунство е живота! Уебан!

- Отварям - Желю! Поглеждам го в очите - присвити леко, погледа му като на риба, пълен с влага. Стой с ръцете зад гърба и ме фиксира неотклонно, а на врата му гледам шалче, ъъъ,такова цялото на точки. "Е, Кузмо. - пули ми се той /ама с една усмивка/, накланя се напред и тихо ми прошепва: "Чудесно беше снощи..." - "А!? К-к'во!?"...и ми поднася,моля ви се, педераса шампанско и букетче незабравки. "Май-ко ми-лаааа!!!" Той бил такъв...дори не мога да го кажа!

- Тук нищо чудно паметта ми малко да изневерява. Така и не разбрах, аз ли му дръпнах лигавника от вратлето или той сам го махна, ама като видях ония смучки здравата изперках. Май дори напълно? Сграбчих го за шията - точно там дето нощес го бях хапал и целувал (изрично да се отбележи в протоколапо погрешка) и взех да стискам с всичка сила!

- И това е последното нещо което помня и вечно ще си спомням, гражданино криминалист: изхвръкналите жабешки очи и вратни жили на Желиу, тоест потърпевшата страна, бившият ми шеф и почти най-добър приятел от детинство!

- "АМИН"!

- А после какво стана, драги Ялдъръмов, надявам се да разбера от Вас като напредне следствието ( защото следователят сте вие ако може да се каже, а аз обикновен престъпник, както сигурен съм ще излезе според тезата на обвинението, и повечето ми се губи).

- Но не очаквайте от мен да коленича и да ви моля за пощада (дори напротив). Много ми се иска да видя вие с оня господинчо, прокурора, как бихте постъпили на мое място? Така че, надявам се ако не на снизхождение поне на справедливост.

ДАТА: 22-12-2010 С УВАЖЕНИЕ

ПОДПИС: Кузмо "Черния Зеленчук"