2 сранета и 1 ебане

Как я карам? Не кой знае колко добре, не кой знае колко. Сигурно сте го чували това, не знам кой мозък го е измислил, че едно сране било половин ебане. Така че като се изсера 2 пъти подред казвам, че съм правил секс. А ако наистина правя секс, значи, усетя ли, че свършвам и веднага се насирам. Или гледам поне да пръдна. Това по мой сметки е 2 в 1 и прави ебане и половина. Ами и вие ако чукахте колкото мен щяхте да се стремите да наваксате.

"Едно сране си е половин ебане" Представете си го, какво облекчение е да стигнеш тоалетната когато си на зор. Даже в някой случаи 1 сране е повече от 1 ебане. Особено ако се случи преди да сте в тоалетната или докато, а не след като си свалите панталона.

Защото честно казано не знам как сте вие, но аз предпочитам да не чукам отколкото да се насера. Даже в този случай бих казал, че 2 ебанета правят 1 сране.

Сигурно ви се е случвало това, да сте на две пресечки от вкъщи и да ви се досере? Какво правите? Налага се да употребите огромно усилие на волята за да изминете на прибежки разстоянието. Отключвате входната врата, изкачвате стълбите, без да изчакате асансьора, влизате в апартамента и със скок се хвърляте към вратата на кенефа. Вече имате 5 см. разкритие отзад, все едно раждате! Трескаво дърпате връвта на шортите. Но възелът се оплита. Опитвате се бързо да го освободите, но ръцете ви треперят от усилието в задника и той още повече се стяга. След няколко опита в отчаянето си зарязвате възела и решавате да минете на директна опция – да изхлузите шортите надолу през гъза. Но те засядат на хълбоците... И това е краят!

Гащи с връв – не ви съветвам! 

Или пък да сте на 3 - 4 преки от вас и адски да ви се сере. И се опитвате да стигнете навреме. Да вместите разстоянието в точните минути. Но в никакъв случай не трябва да тичате - можете да се изпуснете. Tова не го правете, врагът ще си пробие път! За това се налага да вървите с плавна, плъзгаща походка и от време на време да заставате на място и да стискате. Как точно? Ами близо е до лунната походка, но с лице напред. Нужна е практика, но общо взето: бузите херметизирани, таза води, а краката го следват като с терлъци по паркет. Това е най-добрата тактика, както и да сте оптимист: „Ще успея! Трябва! Ще се справя!” Ако сте религиозен може да се молите на бог със специална молитва: „Боже не позволявай да се насера, моля те Господи!”... Влизате във входа. И после асансьора идва. „Успях!” Тока спира. И това е краят. Нямате представа дали кабината ще тръгне пак и кога. И какво ще си помислят техниците когато ви освободят.

Ето как изгубих вярата си

.