R. I. P.

Баба ми казваше „Ако не можеш да разкажеш нещо хубаво за някой си мълчи.” Тя и за мен нищо не говореше.

Ще ви разкажа за нея. Не знам дали не забраниха некролозите? Веднъж се разхождам с екипа на една кинопродукция в София; киното понеже е еврейска шашма съботата е почивен ден и се мотаем из уличките около нас в центъра. Повечето бяха испанци от Каталуния, няколко англичани и мисля италианци. Виждат на дървото пред магазина един некролог и ме питат какво е това. Аз не схванах веднага идеята и понеже познавам лично момчето за което става дума взех да им обяснявам конкретния случай: един в квартала го беше застрелял, точно там, пред тях, разправям им как са го убили... от което те остават с впечатлениято, че това е нещо като тяхното R.I.P., което ганстерите пишат по стените. Всъщност хората не бяха запознати с този вариант на идеята "скръбна вест". Явно при тях има определени разпоредби за това или се прави на мястото където някой е бил убит, а не безразборно.
Недоразумението беше, че това е едно съвсем младо момче, симпатичен пич на 19 - 20 год. и аз реших, че ме питат за него като са видели снимката. И още след 30 метра се опулиха пред некролозите на някакви бабички. Стигаме ъгъла и те гледат „... И кой е това?”  Поглеждам: баба ми! „Баба ми.” – „... И тя ли е член на банда?...”
Разбира се, всеки знае какво е некролог. Просто те решиха, че в България се лепят на места където е станало убийство. Нещо като гангстерска традиция. И после като видяха старците на следващия ъгъл  се шокираха! Сигурен съм, че известно време са си викали "Що за типове са тия Българите!?"

Впрочем баба ми беше единственият човек който 3 дни след смъртта си миришеше по-добре от преживе. Някой и сложи боров ароматизатор.

.