БАНДАТА НА НАГЛИТЕ

Не знам, интересна ли ви е криминалната хроника? Чуйте това, имам познат гангстер, богаташко синче. Добре че е майка му, за всичко стои зад гърба му: плаща му бензина, здравните осигуровки, разходи за заведения и дрехи и напоследък дори поема някой от мокрите му поръчки. Голям лигльо, да я остави сама да пречука... ако ви кажа веднага ще трябва да ви убия.

На тази възраст вече съм улегнал, но... Имам и приятел, който продължава да живее така както аз живях някога. Искам да кажа, не знам как да го опиша: Събуждаш се в 4 сутринта от удари по вратата, суматоха, тропане по стълбите, викове от ядосани гласове, и ти разбираш, че си до уши в лайната и при това се кръстиш: "ОУ, НАДЯВАМ СЕ ДА СА ЧЕНГЕТАТА!" Което е по-добрият вариант. Нещо такова... Ще ви разкажа.

Всъщност питах следите ли криминалната хроника. Имало ме е в нея. Преди и аз бях от бандата на Наглите. Ще кажете как така? – Ами е така! Веднъж отвлякохме един тип и пратихме палеца му в кутия до жена му. А тя се свързва с нас и вика: А-а, не, не е достатъчно, ще се уверя, че е той когато видя нещо по-познато... сещате се, оная му работа. Пениса. Ебати жената! За да плати откуп искаше да му отрежем пениса! От мъжка солидарност не бяхме в състояние да извършим такова нещо, дори и за пари. Теглихме чоп и ми се падна. Тогава разбрах, че тая работа не е за мен и се отказах. Не ставаш похитител с идеята да режеш пениси. Опитах! Опитах, но стигнах най-много до кожичката. И сега този тип разправя „Отвлякоха ме едни и ме обрязаха!”... И много ясно никой не му вярва.

Това беше смешната част. А сега ще ви разкажа една съвсем истинска история. Тия работи имат давност така, че вече не ми пречи да говоря. В края и след края на 90-те работех в една бригада, знаете за какво става дума, няма да ви обяснявам. Имахме си задължения към организацията, но поемахме и доста странични поръчки. По принцип не е забранено, стига да уведомяваш шефа и да си отчиташ точния процент от приходите в касата. Всеки, разбира се лъже за точния процент. А той умря. И ни наема един наш познат, тогава, а и сега доста солиден бизнесмен с политически връзки, постове, реноме и тн. По едно време, при едно от правителствата беше станал бая известен, сега гледам си е изнесъл бизнеса в чужбина. Ставаше дума за някакъв дълг, но по-скоро май въпрос на чест. Тоя дължал на оня, стоката изчезнала, другия се правел на луд, пък той му бил помогнал... помня, че историята се въртеше около стада овце. Дава ни някакъв документ с имената, адреса и тн. на длъжника и потегляме за Добрич. Трима души сме, двама от които водеха безумен спор до Шумен „Може ли 6 годишно циганче да строй къщи?” Ще кажете: „Чакай малко, ква е тая глупост?” И аз: „Не, не сега.”

Както и да е. Стигаме Варна и там взимаме местна кола (щото винаги е по-умно ако стане фал номера ти да не се набива на очи) от една бригада наши приятели автокрадци. Те пък решават да ни правят компания и вечерта потегляме от един гараж с 2 коли към Добрич. Явно обаче нещо не беше наред, като са сглобявали, щото още на първите завои на Златните предната ни гума излетя и се преобърнахме 3 – 4 пъти в храстите. Освен цицини никакви последствия, но трябваше да приберем колата за ремонт. На следващия ден тръгваме пак с нови два автомобила и по пътя едва не прегазваме с 160 някакво тъпо ченге, което много смело е излязло да събира рушвети. Направо излетя като хартия от въздушната вълна.

В Добрич се оказва, че имаме проблем с адреса. Не отговаря на документа с който разполагаме. Понеже другите 2-ма са мутанти, налага се аз като с по-интелигентен вид да баламосвам някаква служителка в пощата за да изкара информация от търговския регистър. Разправям и че съм шофьор на ТИР и наряда ми е объркан, а карам месо и ако не намеря къде да го доставя... (всъщ-ност тоя тип е някакъв търговец на зърно). Както и да е, накрая тя прави справки и ми предоставя данните на фирмата и по някакъв начин стигаме до домашния адрес на собственика. Това беше трудната част. После само звъним на вратата (вече е след 22.00 вечерта) и отваря някакво плешиво човече по чехли и пижама. Питам той ли е и като казва да просто го хващаме под мишниците и го вдигаме във въздуха. Последния да затвори вратата.
Сваляме го на ръце по стълбите, товарим го в джипа и потегляме без да му обясняваме нищо. Варненците ни прекарват по някакъв заобиколен път до нашата кола. Прехвърляме се в нея, казваме си чао и поемаме към Благоевград, където ни чака нашия човек да си вземем парите. На фъстъка с пижамата само му поясняваме да трае и като се разберат с шефа ще го пуснем. Човека явно е кротък по природа и много стресиран, но това което напълно му изкарва акъла е, че му се налага да изслуша 6 часовото продължение на спора „Може ли 6 годишно циганче да строй къщи? И как точно.” Даже единия го бута и вика: „Кажи му бе, кажи му! Ти виждал ли си циганчета да строят къщи?” (Не взимам страна, но, никой не е виждал циганчета да строят къщи...)

В Благоевград ни чакат в някаква вила-заведение, нашия човек, боса и 2-ма митничари. Държим г-н фъстъчко от двете страни за лактите, носим го и чехлите му падат. Вкарваме го вътре, пускаме го до масата, шефа ни поглежда и казва: „КОЙ Е ТОЗИ?”........ Малкият Мук ли сте ми довели?
Загадката не е сложна – съвпадение на имената. Прецепили сме цяла България с грешен човек. Тогава се връщаме обратно в София, но нали разбирате, че няма как да се ангажираме да го караме до Добрич. Така че спираме на Патриарха до Кравай, отваряме вратата и му казваме: „Съжалявам пич, оправяй се, това е положението.” – „Аа, момчета, моля ви се, няма проблем! Случва се, знам какво е. И аз работя и вие работите, всеки греши... Нищо не е станало, благодаря ви много!” Оставяме го на улицата, ей така, без документи, без нищо, по чехли и пижама, но много щастлив, че се е отървал. Вече сме почти приятели, даже като потегляме му махам с ръка. „Спокойно, всичко свърши”. Но не. В този момент виждам как една санитарка излиза през служебния вход на I-ва градска, вижда го такъв неориентиран с чехлите и пижамата и почва да вика: „Айде бе, болния, къде се мотаеш по никое време? Я веднага влизай вътре!” и го помъква за ръкава.

Разбирате ли, това е толкова глупаво, че няма как да го измисля!

.