“Shit Happens”

Здравейте, как вървят нещата? Добре?...

Ще споделя едно наблюдение, понеже е бая студeно напоследък. Някога мислили ли сте над това: живеем в диапазон от -20 до +40, което е амплитуда от 60 градуса. А водата завира при 100. Не, всъщност ако вземем Сибир, крайния север и някоя екваториална пустиня са малко повече (- 50 + 60), ъъъ... което теоритично значи, че ако хванем някоя чукча и по-най-бързия начин го пуснем в Сахара той би трябвало да се свари.
Както и да е... Сега в тоя студ всеки ден си слагам нов чифт чорапи. Проблема е, че в края на седмицата вече много трудно влизат в обувките.
Преди дни си купих газова бутилка да се отоплявам и като излязох от магазина седнах върху нея да си почина малко, знаете колко са тежки, а един тип спира с колата отстрани, вади 10 лв. през прозореца и ми вика: "Извинете, може ли после да заредите и моята"? Не знам, явно имал съм напрегнат вид.

Признавам си, аз съм разсеян и често правя тъпи грешки. Не знам, но постоянно ми се случва да говоря или върша глупости. Разбирате ли, стараеш се да бъдеш точен, но някак си всичко се скапва, пак изпортваш работата. Случва се, ставаш сутрин и всичко тръгва наопъки: закъсняваш или подраняваш, хващаш грешния транспорт, слизаш на грешна спирка, срещаш не когото трябва, влизаш в грешния бар и се оказваш в грешния креват с грешния човек и тн. Така е като станеш с грешния крак от грешната страна на леглото...
Какво ще кажете за тази фраза: "Прекрачиш ли навън от прага вече си в беда"? Взех я от някакъв филм, май? С мен поне винаги е така.

Например инцидентно отговаряш на въпрос, който мислиш, че ти задават, вместо на въпроса който наистина ти задават. "Ей здрасти пич, кво става?" И ти махаш с ръка: "Няма лошо!" ... И 10 сек по-късно ти просветва, че нещо в твоя отговор не е наред... ”Не е лошо?” ЕЙ, ДА МУ ЕБА МАЙКАТА, "Няма лошо", какво беше това?... Какво казах току що? Може би трябва да му пратя SMS за да му обясня? Вадиш телефона и почваш да пишеш: „Много съм добре. А ти?”... По дяволите, кой беше тоя?

Или пък ти си този, който казва „Ей, здрасти, пич, к’во става? - Отивам до моргата. Сестра ми почина от рак. – Няма лошоо!”, съвсем машинално, без лоши чувства, разбирате ли. И 10 мин. по-късно осъзнаваш, че нещо в отговора ти не е наред, защото онзи те е приспал с юмрук… Така че изхвърляш „Няма лошо” от репертоара и решаваш, че няма как да сбъркаш ако винаги си позитивен.

И после срещате познат, който: „Ей, к’во става, изглеждаш като изнасилен от прасета! По новините казаха, че болеста свински грип можела да се предава и по полов път. Виждам кой се е забавявал в кочината! Хахахахаха!” И вие: „Хахахаха!” заливате се от смях заедно с него „Хахахаха … Следва изражение, с обръщане назад, което говори: „Ей, чакай малко, какво каза този? Че чукам прасета”

Или пък, знаете колко е тъпо това: тържествено се сбогувате с някой, който всъщност не ви е кой знае колко приятен: „Добре, обаждай се. Непременно. Трябва да се видим - Да, да пием по бира… и т.н.“ Уфф! И после се оказва, че тръгвате в една посока и настъпва неловкия момент: да вървите рамо до рамо и се чудите какво да кажете… „Ей, как е сестра ти? - …Ъ? - Нали не е болна от нещо фатално?”

И тогава провидението ви идва на помощ, изведнъж забелязвате пред вас приятел, който трябва да ви измъкне от неловката ситуация и адски му се зарадвате: "Ей, Пешо?!" - фрас една зад врата! В следващата секунда... (завъртане - не е Пешо Шок - някакъв кечист) Веднага се обръщате, все едно и вас ви е халосал някой и се правите на изненадан. Сочите : "Ей, приятел, май беше онзи там? Ей оня... Да го пипнем!" И в следващия момент двамата почваме да го налагаме с юмруци. "Ти какво, бе копеле!" И гарантирам ви, човека няма никакво понятие защо го бият. Нищо, и без това не го харесвах. Следващия път като се срещате минава на отсрещния тротоар.

Да ви кажа от край време имам усещането, че разни части на тялото ми водят самостоятелен живот и игнорират всякакви команди. Например пениса. Но той не е единствения който го прави. Ще ви дам пример: Случва се, отиваш до вратата и там ясно е написано < БУТНИ > с големи букви, точно по средата. Няма как, сигурен си, че си ги забелязал и мозъка ти е подал сигнал да натиснеш с дясната ръка напред, а ти: (неколкократно дръпване)... И в този момент се появява човек, който ти оказва помощ и те изважда от затруднението, някакво съобразително старче: "Един момент" и отваря вместо теб. Прави го с такава непринуденост, сякаш изобщо не забелязва, че си със специални потребности, аутист или нещо такова. Проявява тактичност. И единственото което ти остава за да замажеш положението е да се опиташ да изглеждаш; сякаш всичко е било нарочно и правиш нещо съвсем друго, което той не е разбрал; сякаш ти се е заклещил ръкава на сакото и ти се опитваш да го измъкнеш от там, или пък запъваш и пречиш на някой от другата страна да влезе. Шегичка с приятел. С което само затвърждаваш впечатлението му. После 10 мин. се чувстваш пълен глупак. Същото, само че в обратен ред се повтаря на излизане. Ръката ти помни, че трябва да натисне напред, но не съобразяваш посоката на движение. (бутане) И в този момент, старчето, старчето с бастуна се появява отново...

Но понякога дори и самата глава не се подчинява на заповедите на мозъка. Което е малко странно, защото едното се намира в другото; тоест би трябвало да са в пълен синхрон. Би трябвало всичко да е наред при такава близост, но главата е, как да се изразя, тя е, разсеяна. Например, намираш се сред някаква тълпа на митинг или на концерт и зад теб някой крещи: "Пешоо! Ей, Пешо!". Ти разбира се знаеш, че не си Пешо, но сякаш главата ти не я интересува това или по-скоро е в комбина с врата."Пешоо!" (обръщане)... И мозъкът веднага реагира ядосано: "Ей, глава, какво правиш, ти не си Пешо! Не си дори близо до Пешо. Името ти е Цико. Цико!... И онзи продължава, пак крещи, и тогава мозъка и главата влизат в схватка за надмощие, започват борба. "Абе, Пешоо !" (опити на главата да се обърне до ¼ оборот) "Не-не-не-не, врат! Да не си помръднал!"... ОК, ок, всичко е наред. Не се обръщам... Но после оня се изцепва за пореден път. И тогава главата, заедно с устата и врата, те вече не са под контрола на мозъка: "ПЕШО!" (рязко обръщане) "КАКВО-О!?"...„Какво? – Да го духааш!”

Може и да не сте съгласни с мен, но човек не трябва да позволява на фактите да пречат на добрата история. Поне аз никога, когато разказвам не съм се чувствал под клетва. Например, онзи ден ( след като си купих газовата бутилка) бях на купон и към 4 сутринта се събуждам с усещането, че някой ми сваля ципа и ме е хванал за кура; отварям очи и първото, което виждам е една пияна проститутка, която клечи до леглото, пуши цигара и се кани да ми извади пениса за да ми направи свирка, а приятелите ми я насърчават да действа с думите, че току що излизам от затвора и не съм виждал жена от 6 години. Добра оферта. Но както казах пениса ми има 2-ро мнение – мързи го да се бори с гравитацията. Все едно го карам да играе канадска. Ерекцията срещу гравитацията – би трябвало да е лесен мач. Но не и според него.

Ето ви още една такава. Чували сте тази история за екзотичните ресторанти в ориента, в които сервират жив маймунски мозък. Една маймуна е завряна под масата и през дупка се показва главата и с отворен като кокосов орех череп. Но все още жива и клиентите ядат суровия мозък направо от главата и с лъжичка, но тя не усеща нищо защото мозъка няма рецептори за болка и само гледа тъжно, докато те си хапват. Някой даже взимат от главата и и дават да опита. Чували сте я, нали? Това се казва претенциозно хранене! Веднъж един приятел ми каза: "Хайде да ходим в Горублянско ханче, там сервират най-добрия маймунски мозък!" и аз повече реших да не познавам този тип. И казвам ви, всичко това е абсолютна истина... Но ресторанта е закрит, след като веднъж им изчезнала една много грозна сервитьорка.

Може би искате да чуете и това, а може би не, но все пак ще го разкажа: Преживях наскоро странен инцидент, за няколко часа се почувствах съвсем като терорист, член на Ал Кайда или нещо такова:
Това е страхотна история, но, излезте ако сте със слаби нерви. Да, както казах, летях със самолет наскоро и в един момент почувствах неразположение от храната. Отидох до тоалетната, но се оказа заета, така че застанах да изчакам отпред. И след 2 - 3 мин. вратата се отвори и отвътре излезе направо невероятно красива жена - момиче на около 22 - 24 год. с вид на професионален модел. Такава бях виждал само на корица на списание. Хвърли ми бърз поглед, просто един поглед и отмина напред. Влязох, капака на тоалетната чиния беше спуснат и... върху него ме посрещна, там имаше, ей толкова голямо, огромно, топло лайно. Точно по средата. Миризмата беше така кондензирана, че направо ми се насълзиха очите. Седях там в шок, без да знам какво да правя. Мислех си, че ако извикам стюардесата тя ще помисли, че лайното е мое. Имам предвид, човек не може да докаже произхода на лайно. Кой щеше да повярва, че е на онова момиче? Зачудих се дали да не го почистя със салфетки, но реших, че най много да го размажа из цялата кабина. Седях така в недоумение и най-накрая взех единственото разумно решение. Казах си "Е, какво пък, мой ред е" и се облекчих на пода. Сега вече имахме 2 лайна в самолета (едно на капака и едно на пода). Загащих се и излязох. Отпред чакаше някакво бабче. Хвърлих му един поглед и отминах.
10 мин. по-късно бабето мина по пътеката край мен и, кълна се, погледна ме и ;) ми намигна. Малко по-късно видях стюардесата да се запътва назад и последваха такива писъци, такава нервна криза, че приземиха самолета и арестуваха целия полет. Даже на летището, назамната полиция ни взеха на всички натривки от гъза. Знаете ги мерките за сигърност какви са вече. Но това не е важно. Това което не ми дава мира е, къде по дяволите се е облекчило бабчето? Там беше толкова тясно и навсякъде пълно с лайна? Отпред в коридора?
Наистина, колко често живота прилича на сън? Особено когато цяла нощ сте пили, свалите си гащите и клекнете да серете, и в мига в който посегнете за ролката осъзнаете, че се намирате на колелото в трамвая.

Да, преди време наистина имах проблеми с някой токсични субстанции, но слава Богу с Божията помощ успях да ги преодолея. Добре, ще го кажа направо: бях А. А. Тоест от Анонимните. Не, не онези анонимни, а алкохолик.
Обаче успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други: Бях някъде в провинцията, не помня къде точно и защо, от ония дни доста моменти ми се губят. И случи се така, че се озовах край селския казан около 8.30 часа сутринта. Естествено бях си пийнал повечко предната нощ, и по-предната... даже не бях спирал цялата седмица, дълга история, беше дъждовно... И наистина имах нужда от 1 - 2 чашки за да преодолея махмурлука.
Някак си бях се сприятелил с казанджията и аверите му местни пияндета - точно приготвяха джибрите. Така че веднага ударих половин канче. Но интересното беше, че колкото и да съм пил все още ми се пиеше и взех да обръщам чашките една след друга. Не помня колко точно, но по едно време казанджията - един дето приличаше на отлъчен за содомия свещеник, най-пропадналия вампирясъл тип когото можете да срещнете ми вика: "Ей пич, не прекаляваш ли с шльокавицата? Май е време да поспреш, а? Затварям ти канелката, върви си в къщи!"
Казвам ви отначало доста се засегнах. Даже извадих телефона и набрах 112: "Ало, спешно е, един на казана тук отказва да ми сипва пиене. Заемете се, пратете някой!..." Такива работи... Но после лека полека се замислих: "Боже мой, докъде съм стигнал!? Това е възможно най-голямото падение в живота ми: седя сред сбирщина отрепки, които сигурно чукат козите и по цели месеци не изтрезняват и тартора им, селския идиот, ми прави забележка, че прекалявам с алкохола!" Е, точно тогава камбаната в главата ми удари, това наистина ме накара да се замисля. Изведнъж червената лампа ми светна и почна да премигва: "Проваляш се човече, нещата излизат от контрол, нещо не е наред, алкохола не е панацея! Осъзнах го съвсем ясно... И 11 години по-късно зарязах алкохола.
Справих се. Макар че не беше никак лесно, дълго след като спрях пиенето като гледах двама души виждах един. Преди беше обратното. Аз бях от ония дето като вкарат няколко чашки се събуждат в Бангладеж с брада до кръста върху плешива проститутка. Но да ви кажа тая работа с алкохолизма има и добри страни. Освен, че рядко хваща запек, човек помъдрява независимо дали иска или не. Научих нещо, което повечето от вас, сигурен съм, дори не подозират: Най-хубавите думи на света не са "Обичам те!", а по-скоро: "Излязоха резултатите. Теста ви за хепатит е отрицателен." Eто я истината.

Но, заебете това, знаете ли кога нещата стават наистина зле: Чак когато предметите в стаята ви са номерирани с малки картончета като доказателства, а вас са ви очертали с тебешир на пода. Така че, за сега не се безспокойте.
.