Бог мрази всички

Бог мрази всички

(God Hates Us All)

сценарий от Kuzmo Karayan
нихилистична комедия

1. Valar morghulis
екстериор – улица – ден.

ХРИСИ(20) и СТЕФИ(20) са били в tattoo студио, където Хриси си е направила татуировка.

Виждаме ги да излизат от студиото; тръгват по улицата и разговарят.

СТЕФИ. Татуиста беше сладък. (но се сепва и добавя) Но не колкото Зак… Болеше ли те?

ХРИСИ. Не особено. Предполагам ще имам някой проблеми с епилацията, но ще свикна.

СТЕФИ. Провери ли да няма правописна грешка? На един приятел на Зак татуиста сбъркал името на гадежето му и станало такъв проблем, че…

ХРИСИ. Забелязала ли си, че го споменаваш в почти всяко изречение?

СТЕФИ. Зак ли?

ХРИСИ. Ето пак. (усмихва се) Няма нищо, нормално е когато си падаш по някой да мислиш за него.

СТЕФИ. Да.

ХРИСИ. И все пак той не е спечелил „България търси таланти” или нещо такова, а е разносвач на доставки.

СТЕФИ. Само временно.

ХРИСИ. С тази професия се стига направо до порнофилмите. Даже е стъпало в кариерата. Сигурна ли си, че му вярваш напълно? Шегувам се.

СТЕФИ. И той не те харесва особено. Но Зак е много добро момче. Вярвам му.

ХРИСИ. Надявам се, че е

Застават на светофара, но виждат че има малък интервал в движението и притичват на спринт хванати за ръце през улицата. Чува се остро изсвирване на клаксон.

СТЕФИ. Нещастниик!

Продължават напред без да се обръщат,смеейки се, докато дишането им се успокои.

ХРИСИ. Татуировките на момичетата показват, че са способни да взимат решения за които по-късно могат да съжаляват, и не ми пука. Доста момчета ги впечатлява това. Достатъчно за да ти обърнат внимание. Силикона можеш да го махнеш, но това е за цял живот.

СТЕФИ. Бих си направила и аз, но ако разберат нашите ще ме убият.

ХРИСИ. И за това ти взех нещо.

Подава и пръстен с надпис “Valar Morghulis – Valar Dohaeris".

ХРИСИ. Ние сме (пауза) сестри.

СТЕФИ. (слага си го) Валар Моргулис.

ХРИСИ. Валар Дохерис…

Двете се прегръщат и остават за малко така.

Няколко момчетии със скейтбордове, които минават покрай тях и им подсвирват. ХРИСИ ги поглежда гневно.

ВЪЗГЛАСИ. Лесбийки. Идете на хотел. Смях.
СТЕФИ. Малоумни тинейджъри.

ХРИСИ. Хайде, да си вземем вино и да го отпразнуваме. Идвай!

СТЕФИ. Къде?

ХРИСИ. Първо през онзи магазин, и после (вади връзка ключове) апартамента на леля. Нашите го наглеждат докато е в чужбина. Взех ключовете, ще си направим купон. Имаме повод да се размажем!

СТЕФИ. Какво ще празнуваме?

ХРИСИ. Първата татуировка. И по случайност, денят който момичетата винаги помнят.

СТЕФИ. ?

ХРИСИ. Кога са ги зарязали за първи път.

СТЕФИ. И го празнуваш?

ХРИСИ. Обиковено не. Но сега е юбилей. Бях на десет. Забрави ме като му подариха нов плейстейшън.

СТЕФИ. А аз се влюбих за първи път на седем. Зак ми е третото гадже. Но само с него съм го правила… и чичо ми. Но той не се брои.

ХРИСИ. Защо чичо ти не се брой?

СТЕФИ. Не ми беше гадже. Даваше ми 30 лева.

ХРИСИ. 30 лева са си 30 лева.


2. Впечатляващ член
екстериор/интериор - магазин - ден.

Двете влизат в магазина и тръгват покрай рафтовете. СТЕФИ избира вино.

СТЕФИ. Разбираш ли от вина?

ХРИСИ. Не. Гледам цената.

СТЕФИ. Онзи приятел на Зак, дето ти разправях, адски си падал по мадамата дето татуира и решил, че ще и направи впечатление, когато тя види голия му пенис. Според него пениса му бил впечатляващ. И отишъл и казал, че иска да татуира върху него името на приятелката си… слушаш ли, и казал нейното име, а татуистката явно така се притеснила, че го сгрешила.

ХРИСИ. Как се е казвала приятелката му?

СТЕФИ. Ани. Но той нямал приятелка. Била измислена. Татуистката се казвала така.

ХРИСИ. А-н-и? Това са само три букви, как е успяла да ги сбърка.

СТЕФИ. Не знам.

ХРИСИ. И какво е написала?

СТЕФИ. Ина.

ХРИСИ. Според мен не е сбъркала. Направила си е гавра върху перфектния му впечатляващ член.


3. God hates us all
междувременно.
екстериор/интериор – паркинг кооперация – ден.

ЗАК (22) отваря багажника на раздрънкано рено с надпис „Zonlinexpres” и започва да вади пакети с покупки. Торбите са три. Насочва се към кооперацията, която очевидно е в престижен квартал и се оглежда за портиера, но такъв няма и прави справка с табло на стената. Зак успява да отвори вратата на асансьора без да пуска торбите и подпира вратата с гръб за да пропусне жена на около 40 с папка и таблет под мишница, облечена в прилепнал класически бизнес костюм, черни диоптрични очила и до болка изопната назад коса, вързана в опашка. Носи скъпа чанта. Жената е забързана и като че ли разстроена от нещо. Кимва му леко, но сякаш потръпва когато чантата и се опира в него, промушвайки се в кабината и веднага натиска копчето няколко пъти. Зак се отмества, вратата се затваря с мелодично известяване и асансьора потегля нагоре. Но само след секунди осветлението премигва и кабината засяда безшумно, толкова плавно, че първоначално дори не се усеща. След малко жената започва да се оглежда и като разбира какво става изпъшква: "О, не!" Обляга се назад и започва да разкопчава яката си. Диша тежко и бързо пребледнява. Две от копчетата на ризата и се откъсват. Зак я гледа уплашено.
Жената започва да рови в чантичката си в очевидна паника и изпуска няколко предмета, (един от които е компрометиращ гел) докато не напипва малка кутийка с лекарства. Вече диша хрипливо. Опитва се да я отвори, но ръцете и така треперят, че я изпуска заедно с папката и таблета и хапчетата и листи се разпиляват по пода. Дори краката и не я държат, глезените и се огъват върху високите токчета и една от обувките и се изхлузва.
Зак се опитва да и помогне, двамата са на колене в кабината и търсят хапчетата по пода. Той успява да открие едно от тях и и го подава, но тя дори не е в състояние да го задържи в ръка. Зак пребърква торбите с покупки и вади бутилка с минерална вода. Отваря я и почва да пръска жената по лицето и шията. Жената в първия миг очевидно не осъзнава какво става и изписква тихо, опитвайки се да се отдръпне от него, изправяйки се, но само след миг го поглежда с разширени очи в които се чете едновременно ужас и надежда.

ЖЕНА. Алкохол! Имаш ли алкохол!

След секундно колебание ЗАК почва да рови в торбите и изважда от една от тях бутилка скъп бърбън, който тя веднага разпечатва и излива в гърлото си, доколкото успява да задържи дъха си без да се задави. Лицето и косата и са мокри, ризата и е разтворена почти до пъпа, разкривайки обляния с уйски сутиен, краката и са боси, в ръката си държи бутилка алкохол, дишането и е спазматично. Всичко изглежда като баналното начало на конвейрен порнофилм, когато изведнъж тя се присвива напред с ръце на стомаха и тъпчейки на място изпъшква:

ЖЕНА. Тоалетна, трябва ми тоалетна!

Зак с отчаяна надежда поглежда към чантата и „Армани”.

ЗАК припряно почва да рови из една от торбите. Изсипва я и грабва от земята комплект памперс за възрастни. Разкъсва със зъби пакета и умоляващо, с две ръце и го подава.

Екстериор – стълбище – ден.
Стълбищната площадка и вратата на асансьора.

ГЛАСЪТ НА ЗАК. (зад кадър). Чуваме как Зак вътре започва да вика с много голяма сила.

4. Мary Jane
интериор – апартамент – ден.
 
ХРИСИ търси тирбушон за виното и донася от кухнята на масичката в хола чаши. СТЕФИ се мотае из апартамента и зяпа. И двете пушат. Вниманието на СТЕФИ е привлечено от някаква книга и тя я взима от рафта на библиотеката и я разглежда: „God hates us all” на Джонатан Гротенстейн.

СТЕФИ. Чела ли си я?

ХРИСИ. Не. Бог мрази всички. Звучи добре. Не знам дали ни мрази, по-скоро не му пука.

СТЕФИ. Мога ли да я взема?

ХРИСИ. (прави жест – твоя е) Ако не ти хареса можеш да я хвърлиш.

СТЕФИ. А леля ти?

ХРИСИ. Никога не ги чете. Просто е клептоманка. Избира ги по кориците.

СТЕФИ. (кимва сякаш това изяснява всичко)

ХРИСИ. Знаеш ли какво, досърбя ме, трябваше да си облека пола. Не се сетих.

Отива оттатък и се преоблича.

СТЕФИ. Ще звънна на Зак.

СТЕФИ. (набира го). Здрасти, Зак!…
Какво? Гласът ти звучи странно… С Хриси съм. Добре, ще се чуем по-късно, ти ми звънни.

Когато чува името си ХРИСИ я поглежда изпитателно от към вратата, но щом разговора приключва се отпуска.

СТЕФИ. Имаш много поздрави.

ХРИСИ. Благодаря. Какво каза Зак?

СТЕФИ. Имал проблеми в работата?

ХРИСИ. Какви проблеми?

СТЕФИ. Не разбрах. Беше доста странен.

ХРИСИ. Внушаваш си.

СТЕФИ. Ще ми се обади като свърши да се видим.

ХРИСИ. Няма ли да останеш с мен? Нали имахме планове да купонясаме. Можем да си поръчаме храна и да останем да спим тук.

СТЕФИ. Зак ще се нацупи. Стори ми се разстроен… Съмнявам се, че ще приеме, но защо не го поканим?

ХРИСИ. Защото сме само по женски. Ще пием вино и ще си говорим. Не ти ли е приятно?

СТЕФИ. Напротив, винаги ми е било приятно с теб. За това сме приятелки. Момичетата винаги си споделят.

ХРИСИ. Не, не момичетата. Ние двете с теб си казваме всичко.

СТЕФИ. Да.

ХРИСИ. Ти си най-добрата ми приятелка и винаги ще си такава. За това, малко ме е страх. Не искам да се увлечеш и да те наранят. Нали знаеш, че ако това стане аз ще съм тази, която ще ти помага да го преодолееш. И ще го убия.

СТЕФИ. Няма, със сигурност, той не е такъв. Зак е свесен. Майка ми го харесва, а я знаеш каква е с момчетата. Има си работа, не се занимава с глупости.

ХРИСИ. Откакто си с него се виждаме по-рядко.

СТЕФИ. Виждаме се винаги, когато мога.

ХРИСИ. Защото Зак е на първо място.

СТЕФИ. Хрис, моля те не ме ревнувай от него. Ти си най-добрата ми приятелка и също винаги ще си такава.

ХРИСИ. Не, не те ревнувам. Но те обичам и, не му вярвам. Не му вярвам. Струва ми се, че не е този за който се представя.

СТЕФИ. Напротив, Зак е много открит и чистосърдечен. При него няма заден план. Вече от три месеца сме заедно, ако имаше нещо такова щях да разбера.

ХРИСИ. По някой път си доста наивна. Виж, когато човек започва нова връзка той показва само добрите си страни и винаги прикрива недостатъците. Някаква подобрена и непълна версия. Баща ми казваше, че това е като да се опитваш да пръднеш по терлици и никой да не разбере. Хората постоянно правят тази грешка. Но не става, в един момент се размирисва… Не можеш да кажеш кучето беше. Но баща ми беше глупак и говореше все такива тъпотии.

СТЕФИ. Не го ли обичаше.

ХРИСИ. Имаше си и добри страни, за алкохолик.

СТЕФИ. Е, все пак ти е останало нещо от него.

ХРИСИ. Да, голяма мисъл, какво е общото между любовта и пускането на газове. Беше все пиян, но имаше и попадения. Четеше много. Казваше, че когато те излъжат майсторски, така че да се почувстваш добре, да останеш доволен от себе си, това не е лъжа, а шоубизнес. А това винаги има цена, която си струва да платиш. Нещо като няма безплатен концерт. Запомнила съм го.

СТЕФИ. Хм… Моля те, не се настройвай срещу Зак и не мисли така за него. Не искам да се вкарвам в параноя. С него се чувствам добре.

ХРИСИ. (поклаща глава) И все пак мисля, че може и да не е това за което се представя. Няма го по цял ден, не знаеш къде обикаля, вероятно се вижда с много жени. Как е в секса?

СТЕФИ. Окей е. Но за мен това не е най-важното.

ХРИСИ. Добре. А кое?

СТЕФИ. Да се разбирам с него, да си споделяме, да си говорим.

ХРИСИ. Това го имаш. Не го ли правиш с мен. Не го ли правим заедно?

СТЕФИ. Да. Но е по друг начин.

ХРИСИ. Не е… Хайде, наздраве! Да пием за първата ми татуировка.

СТЕФИ. (отпива) Чувала съм, че е пристрастяващо. Татуирането.

ХРИСИ. И аз съм чувала, че тревата е пристрастяваща, но не е.

ХРИСИ вади от сутиена си фишек трева и го размахва. Виж какво имам. Пали, но засега не и предлага. Прави няколко дръпки.

ХРИСИ. Искаш ли?

СТЕФИ. Май не.

ХРИСИ. Дръпни си.

СТЕФИ. Не мога. Никога не съм го правила.

ХРИСИ. Естествено, че можеш. Поеми си дъх.

ХРИСИ лапва фишека наобратно, обхваща главата на СТЕФИ с две ръце и издухва дима през него право към устните и, а тя го поема вдишвайки. Опитва се да го задържи в дробовете си и се закашля. Само това, че огънчето е в устата и възпира Хриси да не я целуне.
Виното я хваща. Постепенно Стефи се отпуска в стола; очите и почват да се затварят.

ХРИСИ я завежда в спалнята. СТЕФИ се унася. След малко ХРИСИ я претърсва, взима телефона и, вади сим картата и я копира в своя. После го изключва.
Връща се в хола. Пуши нервно. Включва лаптопа. Работи на него, нещо пише, поглеждайки в дисплея на телефона си. Чуква ентър. (всъщност прави поръчка на ZonlinExpres) .
Премества лаптопа отворен върху рафт в библиотеката, наглася го и пак сяда и пуши. Поглежда си часовника няколко пъти. Става, отива в спалнята да провери дишането на заспалата Стефи и оставя вратата притворена.

5. Keep Calm and…
интериор – апартамент – вечер.

Звъни се. На вратата е Зак с покупките, които е поръчала. Хриси демонстрира изненада.

ХРИСИ. Я, кого виждам! От всички доставчици в града да уцеля точно теб! (пауза)
Влизай Захари.

ЗАК. Да, бе! Кво става? Какъв е този апартамент?

ХРИСИ. На леля ми. Трябва да заредя преди да се върне. Видяхме се със Стефи и опустошихме малко запаси.

ЗАК. Тя къде е?

ХРИСИ. Тръгна си. Каза, че ще се вижда с теб.

ЗАК. Защото мобилния и е изключен.

ХРИСИ. Не знам, потърси я пак или у тях.

ЗАК. Къде да оставя торбите?

ХРИСИ. Ей там. Ще ми помогнеш ли с виното?

ЗАК. Как точно?

ХРИСИ. Да отвориш бутилката.

ЗАК. Трева ли надушвам?

ХРИСИ. Усеща ли се?

ЗАК. Няма как да сбъркам.

ХРИСИ. Пипна ме, свих една. Искаш ли?

ЗАК. (двоуми се кратко). Виж, при друг случай бих отказал, но днес… фак, имах кофти ден.

ХРИСИ. Защо? Каква е историята? Сподели, ако искаш.

ЗАК. Каква е историята? Заседнах в асансьора. Скапаната ми работа…

ХРИСИ. Бог hates us all.

ЗАК. … Дай да дръпна. Но не искам Стефи да разбира. чу ли.

ХРИСИ. (мята му един фишек). Няма проблем. Влизам ти в положението. Всеки има нужда понякога да се отпусне.

Зак налапва фишека пали и вдишва. Мълчаливо опъва няколко пъти, пълнейки дробовете си до отказ. После се усмихва и потъва назад в дивана със сплетени на тила ръце.

ЗАК. (изведнъж му става забавно и се засмива) Бог… hate us all. Това беше смешно, да. Ако знаеш само тая мадама как си напълни чантата…

ХРИСИ. Какво?

ЗАК. … Мога ли да те питам нещо?

ХРИСИ. Давай.

ЗАК. Защо се подстригваш на бретон?… Приличаш на нацистка. (този път се залива от смях)

ХРИСИ. Май те хвана, а?

ЗАК. Оуу, добра е. Удари ме в петите. Сякаш е надрусана... Откъде я взимаш?

ХРИСИ. Имам един съсед, веганче, той я отглежда. Тори я екологично, разбира ги.

ЗАК. Ааа, и от веганите има полза… Ха-ха. Тия най-ги мразя като ми се обадят за поръчка: сирулина, лимец, биодренки, не знам к'во си… Казвам, че и аз съм веган, за да не ми държат проповеди. Но не помага. И никакъв бакшиш.

ХРИСИ си налива още вино и прави дръпка.

ЗАК. Не ги смесвай двете.

ХРИСИ. Няма проблем.

ЗАК. Забравих да те питам. И какъв е повода, какво празнуваш?

ХРИСИ. Поливам първата татуировка.

Зак я оглежда, накланяйки встрани глава. ЗАК. Или съм вече напушен или не забелязвам нищо по теб.

ХРИСИ. (изправя се и пристъпва към него) Няма как да я забележиш, ако не ти я покажа. Защото е на много специално място и само за специални хора… (пъха показалци под ластика на бельото си…) Можеш да я видиш… но и за това не трябва Стефи да разбира.
(пауза)
Това ще и разбие сърцето.

Посяга, взима цигарата от устата му и я лапва до своята. Камерата остава на лицето и.

ЗАК. (неговият глас зад кадър) Keep calm & V-a-l-ar Morghulis?

Камерата на лаптопа работи.